Може би най-амбициозния проект за книги-игри от типа “БИТКИ БЕЗБРОЙ” е тетралогията “Магьосничества!” (“Sorcery!) на ветерана автор Стийв Джаксън.

На български са издадени от ИК “Хермес”.

“Планитите Шамутанти”

(“The Shamutanti Hills)

Първата част от епичната серия на Джаксън поднася приятна изненада на фенове – освен стандартната игра като боец, те могат да влязат в ролята и на магьосник, като сестемата, по която той казва заклинанията – чрез запаметяване – е наистина оригинална и интересна.

Първата част от историята запознава героя с ужасна беда – Кралската Корона, носеща благоденствие на хората е открадната от Архимага (преведен кощунствено като Арчмейга) и занесена в Крепостта Мампанг, откъдето той ще може да сбере грамадни армии и да донесе епоха на ужас.

Твоя герой, както може да се очаква е едничкия, който може да го спре и затова тръгва на дълъг и опасен път. Неговото начало е през изпълнените с чудовища планини Шамунтати...

Интересна и трудна игра с разнообразни създания, неочакван (и доста досаден) спътник и изненадващ “boss” накрая на играта – по принцип не много използвания във фентъзито Мантикор.

 “Харе – Пристанището на Клопките"
Втората част на “Магьосничества!” отвежда вашия герой в едно от най-гадните и неприятни места в целия свят на “Битки Безброй” – Харе, Пристанището на Клопките, място, където редом до главорезите дебнат разнообразни свръхестествени уроди и откачени заклинатели, които ви мислят само най-лошото. Героя непрекъснато трябва да се озърта за начин, по който да се измъкне от противното място, но фалшивите следи, които ще го заведат към гибелта му не са малко.

Най-трудната книга от играта, “Харе” е почти еднаква, но доста по-слаба като атмосфера от “Градът на Крадците” на Йън Ливингстън. За щастие обаче оставащите книги са по-оригинални и интересни.

“Седемте Дракона”

“The Seven Serpents"

Може би най-добрата и интересна книга-игра не само от “Магьосничества!”, но и от “Битки Безброй” изобщо. Пресякъл планините Шамутанти и Пристанището на Клопките, вашия герой вече се намира към края на пътешествието си – в Дивите Земи Кахабад, в края на които е заветната цел – крепостта Мампанг. Най-трудното обаче тепърва предстои – Дивите Земи не са никак лесни за прекосяване, а на пътя ти са най-смъртоносните слуги на Архимага. Това са Седемте Дракона, всеки от които въплъщаващ различни природни стихии...

Носеща класическа атмосфера на фентъзи пътешествия, със страхотни противници и трудна мисия, с красиви илюстрации – “Седемте Дракона” е неподправено удоволствие за всеки фен на книгите-игри.

“Кралска Корона”

Края изглежда близо – Планините Шамутанти, Харе и Дивите Земи са успешно пресечени и сега пред твоя герой се издигат мрачните кули на крепоста Мампанг, от които излизат смъртоносни, тровещи земята мъгли. Вътре е Кралската Корона, ключът към спасението – но тя е в ръцете на ужасяващия Архимаг, а Мампанг гъмжи от свръхестествените му, жестоки и противни слуги...

Финалът на “Магьосничества!” е дълга, сложна и оплетена книга-игра, напомняща леко “Магьосникът от Огнената Планина”, но без да дразни. Джаксън е напълнил страниците и епизодите на творението си с всевъзможни гадни същества, най-колоритно от които безспорно е Хидрата, с Глави на Боговете. Финалния сблъсък с “Арчмейга” (както гласи родния превод) също е интригуващо поднесен.

Цялостно сагата е страхотно приключение, макар да е времепоглъщаща и много трудна. Ще достави удоволствие както на по-нови, така и на по-закоравели фенове на ролевите и книги-игри.