МАТРИЦАТА

автор: Sparhawk

“Матрицата” е една от най-популярните научнофантастични серии за последните години. Дело на братята режисьори Анди и Лари Уашовски и с участието на актьори като Кеану Рийвс (“Скорост”), Лорънс Фишбърн (“Кошмари на улица Елм 3”), Кари ан-Мос и Хюго Уевинг (“Властелинът на Пръстените”), “Матрицата” е трилогия, която разглежда една хипотетична война между хората и машините.

“Матрицата”

    Първият филм се появи по кината през 1999 година и бе посрещнат изненадващо добре както от фенове, така и от критици. Той представлява стилен научнофантастичен екшън с оригинален и пълен с изненади сюжет, революционни за времето си специални ефекти и много каскади, стрелби и кунг-фу бой, които да държат в напрежение зрителя.

Главния герой, младия хакер Нео внезапно разбира, че светът около него е компютърна симулация на злокобен изкуствен интелект, който държи човешките същества в плен и се храни от живителните им сокове. Заедно с “отворилите очите му” Морфей и Тринити, той решава да се опълчи на игото, борейки се вътре в самата виртуална реалност, наречена Матрицата. Тя обаче е изпълена със зловещи програми, известни като Агенти – делово изглеждащи господа с нечовешки рефлекси и контрол над Матрицата. Нео трябва да се изправи срещу най-опасния от тях – Агент Смит.

Макар “Матрицата” да не е гениален филм (макар някои нейни фенове да го твърдят), тя е заснета с много стил и възможностите на компютърните анимация и специални ефекти са използвани до краен предел. Бойните кунг-фу сцени са заснети с много добра хореография, а престрелките са едни от най-добрите в цялото кино. Основния проблем на филма са главните герои Нео и Тринити, които са доста сладникави, както и злодея Агент Смит, който с доста евтините си лафове напомня повече на злодей от анимационен филм, нежели на безскрупулната машина, каквато трябва да бъде.

При все това “Матрицата” е зрелище, което не бива да се пропуска от никой фен за фантастичните екшъни.

“Матрицата: Презареждане”

  Вторият филм от трилогията бе чакан с голямо нетърпение от феновете, които обаче бяха в общи линии попарени, когато той най-накрая излезе по кината през 2003-та година. Ако трябва втората “Матрица” да бъде определена с поговорка тя би била: пресолиха манджата.

Нео е измъчван от кошмари, които показват как любимата му Тринити бива убита от Агент. В това време машините са открили Цион, последния град на хората и в момента армиите им от роботи-сентинели напредват за да го унищожат. Нео трябва за 72 часа да открие в Матрицата начин да ги спре, а в самата нея става нещо много странно: Агент Смит се е върнал, но вече сам взима решения какво и как да прави.

Това в най-общи линни е сюжета на филма, в който главните герои освен със Смит се конфронтират с други програми-ренегати, Агенти и какво ли още не, а в крайна сметка резултата е хаос – там където първия филм бе стилен, този е кичозен и претруфен, кунг-фу битките стават досадни и дори смешни, героите са по-патетични и захаросани отвсякога, а Смит пак е комедиант.

Все пак обаче има и нещо хубаво във втората “Матрица”. Това е преследването по магистралата, в което екшънът наистина е изпипан брилянтно, а напрежението е постоянно. За съжаление останалата част от филма е на доста по-ниско ниво.

  “Матрицата: Революции”

  Финалът на трилогията можеше и трябваше да бъде изключително запомнящ се фантастичен филм, но сюжета, който пак бе пълен хаос, прекомерно натруфените ефекти и излишния патос попречиха това да стане.

И все пак “Матрицата 3” си остава зрелище, което трябва да се види най-малкото, за да стане ясно колко напред са отишли компютърните графики в киното.

Машините вече нападат Цион в епична битка, изпълнена с гърмежи и напрежение, макар, че и намек за реализъм няма нито в начина, по който тя протича, нито в декорите или дори участниците в нея. В това време Нео е заключен в междинно измерение и приятелите му Морфей и Тринити трябва да го освободят. Докато всичко това става Агент Смит вилнее в Матрицата, превръщайки я в истински ад, населен само с негови дубликати.

В крайна сметка се оказва, че Смит застрашава както хората, така и машините и Нео е единствения, който може да го спре в решаваща битка за човечеството. Тя самата е и най-хубавата част от филма, а може би и от цялата трилогия. Допълнителен плюс е, че финала не е захаросан, макар да е щастлив.

В крайна сметка, макар, че претенциите на “Матрицата” за култов филм и класика да са, меко казано, пресилени, тя представлява пищно зрелище за киноманите, с което може да убиете няколко часа.