Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Рогчо, Fantasy... and not so grand return.
d@$tmo
Публикувано на: 24 Aug 2011, 23:27
Quote Post


Рицар
****

Група: Potter's Army
Съобщения: 1365
Потребител # 280
Дата на регистрация: 5-April 07



Мирион седеше свит в храсталака и дъвчеше листо тютюн. На не повече от пет-шест крачки от него брат му, когото всички наричаха Тъпчо, тъй като така и не проговори през целия си живот, се беше заел със същото, но с доста по-небрежни и непукистки примлясвания. Бандата се допълваше от тантурестия Кошо и хилавия Смик. И четиримата се бяха свили около полянката, хванали края на по едно въже. Мирион не можеше да види другите двама, но знаеше, че са там. Горяните ги усещаха тези работи, както и всичко останало в дъбравите. Когато живееш сред дърветата почти тридесет години се научаваш да разпознаваш дори разликата от звуците на черните и червените мравки по листата. Ако тази сбирщина тъпанари ги биваше за нещо, то беше да се спотаяват тихичко в храсталака и да чакат поредния дивеч.
Дивеча от своя страна не даваше пукната пара за тях. Просто стоеше далеч от полянката през целия ден, както всеки път. Пасмината идиоти, които го дебнеха рядко изкарваха такъв късмет като по-умните си съселяни. Да се чуди човек защо ли? Но, видиш ли, днес щастието се усмихна на четиримата слабоумници. Нещо закрачи по поляната. От начало Мирион си помисли, че е кон. По звука, не друго – от тези храсти не можеше да види и слон, даже ако се затича към него, пък камо ли някое муле. Но, не... това не беше и муле. Шумоленето му по листата беше някак си силно и набито като расов жребец, но все пак – грациозно и спокойно като на елен. Мирион просто рискува и дръпна въжето, след като чу заветното пукване на съчката, която бе сложил за индикация. Какво можеше да стане!? Най-много да плаща нечий кон... пак. Силното цвилене от уплаха доказа на „ловеца”, че пак ще се бръкне. Но пък не се чуха нормалните псувни и викове на ездач, докато събратята му стягаха втора и трета примка около животното. Когато и четвъртата беше здраво вързана, всички изскочиха едновременно.
Пред смаяните им, празни погледи се откри нещо, което не бяха виждали никога, а и нямаше да видят най-вероятно – снежно бял кон, като току-що изпран кралски чаршаф, но значително по-висок – с поне 3-4 стъпки. Прекрасна, блестяща грива се спускаше по изящния му врат, а красивата му, дълга опашка щеше да мете земята, ако едната примка не я бе привързала към задните крака. От челото на животното излизаше дълъг, конусовиден рог, завършващ със сребърен, не просребрен, а напълно сребърен, връх. Добичето така се беше оплело в примките, че не можеше нито да мръдне, нито да падне. Само горяните знаеха как да прекарват така въжета, че да опашат цяла проклета поляна и да не изтърват горкото създание, дръзнало да стъпи на нея.
Мирион зяпна. И то зяпна така, че зъркелите му щяха да се катурнат под копитата на „дивеча”, ако не ги държаха вените към мозъка.
- Ти па к’во си!? – успя да изпелтечи слабоумния.
- Ми то т’ва май кон, бе! – отвърна Кошо, докато се клатушкаше към приятеля си.
- К’ъв кон, скивай го к’во е голямо! – обади се дрезгавия глас на Смик, който надничаше едвам-едвам от храста си.
- Абе, не го знам кво е, ама ми харесва. Монка и тя ‘ше го хареса. Прибирам си го и ‘ше го кръстя Рогчо!
Животното спря да се мъчи с въжетата, осъзнавайки, че смисъл няма никакъв и погледна четиримата с очи, пълни с упрек и яд, след като и хилавия Смик се присъедини към другите.
- ‘Що пък ти да си го прибираш, а? – намуси се Кошо. – Ний ‘сичките го ‘фанахме, ний ‘сичките ‘ше го ядем!
- Ти само за кльопачка ли мислиш, бе?! – изкикоти се Смик. – ‘Найш к’ви пари ‘ше му земем, ако го продадем на некой лорд, а?
- Дали ‘ше го ядем или не, после ‘ше му мислим, - изрече авторитетно Мирион и изтупа подобието си на кожен елек. – Дайте го заведем у село, пък от там – ‘ше решим. Ама к’вото и да го правим, ‘ше се казва Рогчо!
- Абе, момчета... не, че да ви прекъсвам, ама... ‘що не вземете всичките да ме хванете за рога, а?
От начало им трябваха няколко секунди да го осъзнаят, но изглежда новият им дивеч току-що беше проговорил. Четиримата останаха втрещени и чейнетата им увиснаха за няколко секунди, преди Мирион (като най-умен и авторитетен) да проговори пак.
- Ама, то приказва ли, бе?!
- К’во очакваш!? Да седя и да мълча, докато се чудите дали да ме изядете или да ме продадете за нечий друг обяд? – продължи създанието. – Освен т’ва никакъв Рогчо не съм ти, недоносче! Аз съм еднорог и се казвам Синтар.
- Ама, то верно приказва, бе! – допълни Кошо.
- Да ви изчакам ли да повторите очевидното още няколко пъти или да почвам със заплахите? – плячката им ги гледаше надменно, с поглед, пълен с омерзение. – ‘Щото и с тях си ме бива... все за триста години ще съм понаучил туй-онуй.
Смик най-сетне успя да си прибере долната челюст обратно, само за да изплюе:
- Че и умно плямпа, мама му!
- Абе, вие еднорог, че не сте виждали – не сте. Ама поне не сте ли чували за нас? Легенди, тва-онова? – този път Синтар изглеждаше по-скоро учуден, от колкото ядосан. – Големи, бели, дето уж само пред девици се появявали? Нищо ли не ви говори!?
Тримата поклатиха отрицателно глави, докато Тъпчо подритваше някакъв камък, обърнал гръб на цялата сцена, и невъзмутимо си дъвчеше тютюна.
- Ми... не, - смотолеви ходещото гюле, Кошо.
Еднорогът ги огледа бавно и спокойно, един по един. Очевидно искаше да получи пълна картина на ситуацията. След това кимна няколко пъти, разтърсвайки блестящия си рог.
- Ясно... не стига, че ме хванаха, ами ме хванаха и горяни, – създанието си позволи въздишка, пълна с жал към самия него. – Вижте к’ва е работата сега... можете ли да броите до десет? Поне до пет? Добре, броя до три. Ако като спра не сте ги разкарали тея въжета, лично ще се погрижа да ви обеся на рога си с тях. Ясно?
Ловците закимаха енергично, все още доста слисани. Когато Синтар започна да брои, те дори не реагираха, докато не се стигна то две. Тогава бързо измъкнаха камите си и се затичаха да нарежат въжетата възможно най-бързо. След като операцията завърши успешно и без отрязани пръсти (цял лов без контузии, току-що бяха счупили стария си рекорд), еднорогът размърда бавно краката си и раздруса глава с тихо цвилене. После се обърна към шайката.
- Вижте сега... не искам да ме помните с лошо. Все пак, почти две хиляди години човек не е хващал еднорог, пък камо ли жив. Ще ви направя една добринка. Ще я разберете като се върнете в селото. Айде сега, дим да ви няма и на никого да не сте казали за говорещия кон, че да не идвам пак. Ясно?
Този път тримата даже не си направиха труда да кимат, просто хукнаха бегом към колибите си, подбирайки Тъпчо по пътя. Бягаха има-няма два часа. По едно време Кошо за малко да получи инфаркт, но де тоя късмет. Както и да е, тайфата безмозъчници стигна благополучно в селото и веднага четиримата се затвориха в къщурката на Смик, който живееше сам. Никоя жена не искаше хилав, несполучлив, алчен и слабоумен ловец за мъж. Още по-малко искаха пък Смик.
- Абе... к’во прайм сега, бе? – попита Кошо, докато се опитваше да си поеме дъх.
- Мисля, че белият ни приятел бе достатъчно ясен, другари. Нито дума на никого, все пак, може да сме горяни, но сме мъже и трябва да държим на честно дадената дума, било то и не пред човек. – отвърна нечий дълбок, силен и заповеден глас.
Тъпчо ги гледаше с насмешка и очи, пълни с интелект и мощ, докато малка, ехидна усмивка пропълзяваше по току-що млъкналите му устни.

***

- Ето така започна подема на горяните – с един умен вожд, носещ противоречивото име Тъпчо. И точно заради този вожд сега няма дъбрава или равнина, където горските хора да не властват силно и справедливо. И все пак... никой никога не е чувал за говорещи коне, пък още по-малко рогати такива.
- Дядо Сардон, а ти от къде знаеш за Рогчо? – попита плахо едно от децата, събрани около огъня.
Последните съчки вече догаряха на малкото селско площадче, докато магазинерите, забравили да затворят, и родителите, забравили да приберат децата си, слушаха отговора на стареца.
- Крико, мисля, че се разбрахме още миналия месец, че аз знам всичко! – старецът се засмя от сърце и стана. – Хайде сега, всички по леглата, че утре пак ще ме мъмрят, че аз съм виновен като не можете да отидете по нивите!


------------------------------------
Корекции на граматика, правопис и пунктуация са добре дошли. Имайте в предвит, че го писах на един дъх и края е взаимстван от друг мой опит за писане, към който мога да дам линк, ако някой се интересува. smile.gif

И не очаквам "welcome back, amigo", не се престаравайте! biggrin.gif


--------------------
user posted image

My works:
- Последен отпор - печатни грешки основно, нищо толкова фрапиращо.
- "Рогчо" v0.1b - има нужда от поправка на печатни грешки, стилистична редакция и добавяне на още описания (за обем и образност едновременно).
- "Да предизвикаш боговете..." - има нужда от поправка на печатни и стилистични грешки. Обогатяване на описанията. Промяна на края... да има малко идея, все пак, прекалено е плосък.
- "Абитуриентът" - последна промяна - 22.10.2011г.
PMEmail PosterICQAOLYahooMSN
Top
Тиана
Публикувано на: 05 Dec 2011, 15:38
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 119
Потребител # 2885
Дата на регистрация: 6-May 11



Когато живееш сред дърветата почти тридесет години, се научаваш да разпознаваш дори разликата от звуците на черните и червените мравки по листата.

Дивечът от своя страна не даваше пукната пара за тях.

Пасмината идиоти, които го дебнеха рядко, изкарваха такъв късмет като по-умните си съселяни.

Отначало Мирион си помисли, че е кон.

Но не... това не беше и муле.

От челото на животното излизаше дълъг, конусовиден рог, завършващ със сребърен, не посребрен, а напълно сребърен, връх.

- Ти па к’во си!? – успя да изпелтечи слабоумният.

- К’ъв кон, скивай го к’во е голямо! – обади се дрезгавият глас на Смик, който надничаше едвам-едвам от храста си.

Животното спря да се мъчи с въжетата, осъзнавайки, че смисъл няма никакъв, и погледна четиримата с очи, пълни с упрек и яд, след като и хилавият Смик се присъедини към другите.

Отначало им трябваха няколко секунди да го осъзнаят, но изглежда новият им дивеч току-що беше проговорил.

... път Синтар изглеждаше по-скоро учуден, отколкото ядосан.

Ето така започна подемът на горяните.

Хайде сега, всички по леглата, че утре пак ще ме мъмрят, че аз съм виновен, като не можете да отидете по нивите!

~~~
Това е от мен за правописните и пунктуационни грешки. И последно - няма "в предвит", има само "предвид". Поздрави и надявам се да съм помогнала. smile.gif


--------------------
PMEmail PosterUsers Website
Top
d@$tmo
Публикувано на: 05 Dec 2011, 21:46
Quote Post


Рицар
****

Група: Potter's Army
Съобщения: 1365
Потребител # 280
Дата на регистрация: 5-April 07



Всъщност, всички изброени грешки са чисто печатни... с изключение на "в предвит", което честно си признавам, че го разбрах преди по-малко от две седмици. Просто разказът не е минавал редакция. Написах го в кофеинова и никотинова кома и просто го постнах, това е. Има нужда и от стилистична редакция, но това вече е друга тема. Благодаря за помощта! smile.gif


--------------------
user posted image

My works:
- Последен отпор - печатни грешки основно, нищо толкова фрапиращо.
- "Рогчо" v0.1b - има нужда от поправка на печатни грешки, стилистична редакция и добавяне на още описания (за обем и образност едновременно).
- "Да предизвикаш боговете..." - има нужда от поправка на печатни и стилистични грешки. Обогатяване на описанията. Промяна на края... да има малко идея, все пак, прекалено е плосък.
- "Абитуриентът" - последна промяна - 22.10.2011г.
PMEmail PosterICQAOLYahooMSN
Top
mraz
Публикувано на: 06 Dec 2011, 11:47
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 1781
Потребител # 720
Дата на регистрация: 7-November 07



взимаики предвид аз как пе4атам. ти пак с малко си минал....
искам само да ти кажа че се смях от сърце...
яко е. харесва ми колко весел и характерен е езика им....
и дядката ме радва.


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
d@$tmo
Публикувано на: 06 Dec 2011, 21:49
Quote Post


Рицар
****

Група: Potter's Army
Съобщения: 1365
Потребител # 280
Дата на регистрация: 5-April 07



QUOTE (mraz @ 06 Dec 2011, 11:47)
искам само да ти кажа че се смях от сърце...
яко е. харесва ми колко весел и характерен е езика им....
и дядката ме радва.

Мерси. Идеята беше да е забавно. laugh.gif


--------------------
user posted image

My works:
- Последен отпор - печатни грешки основно, нищо толкова фрапиращо.
- "Рогчо" v0.1b - има нужда от поправка на печатни грешки, стилистична редакция и добавяне на още описания (за обем и образност едновременно).
- "Да предизвикаш боговете..." - има нужда от поправка на печатни и стилистични грешки. Обогатяване на описанията. Промяна на края... да има малко идея, все пак, прекалено е плосък.
- "Абитуриентът" - последна промяна - 22.10.2011г.
PMEmail PosterICQAOLYahooMSN
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site