Страници: (5) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Роулплейче...
SquirrelFlight
Публикувано на: 11 Mar 2011, 22:58
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Лол Милион, туко-що видях поста ти. Ами честно казано не знам. Мислех си за нещо по-епично, защото ми писна от неща ала Здрач и всякакви фентъзита в които действието се развива в сегашни дни (изключение са Пърси и Реликвите laugh.gif ) Не знам де, не искам да натрапвам мнението си. Предлагайте на воля! smile.gif


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 12 Mar 2011, 00:18
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



аут-гейм: хах, аз също имам сюжет в главата си. според мен е добре да оставим играта да върви и да видим как ще се развият нещата...;

-----------
Александър Феб не обичаше горите особено много. Когато искаше да се разходи сред природата, той ходеше в парка. Там също имаше природа, но освен това можеше да вземеш нещо за хапване или пийване от скитащ търговец.
За нещастие в парка имаше и много хора, така че усамотението, необходимо за композирането на нова мелодия го нямаше. Затова той се принуждаваше да ходи в гората, където да композира своите мелодии.
В момента съчиняваше особено героична история, в която самотен герой спасяваше града си, като се жертваше в битка с морско чудовище.
От време на време подрънкваше с лирата си. Дали това щеше да привлече нечие внимание?


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 01:09
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



QUOTE (Darth Sparhawk @ 12 Mar 2011, 00:18)
според мен е добре да оставим играта да върви и да видим как ще се развият нещата...;

Съгласен.
П.П. Не знам за вас, ама аз ще си карам с героя в първо лице (ако нямате нещо против) wink.gif По-удобно ми е.

*********

Над притихналото езеро прокънтява крясък на гмурец. Звукът е толкова самотен, толкова чужд и от него лъха безнадеждност.
Зад мен останките от някаква отдавна рухнала кула бавно потъват в сенките на падащата нощ. Заедно със сенките, сред сринатите стени и лежащи наоколо камъни, се пробуждат някакви твари и започват отново жалкото си съществуване, както са го правили години наред. Тъжни гадинки. Жалки. Изчакващи слънцето да залезе, за да изпълзят навън.
Отвъд руините тъмнее гората, а още по-нататък са черните грамади на планините. Скоро, като настъпи пълният мрак на нощта, чернотата им ще се слее с тази на небето и те ще изчезнат от погледа. Засега обаче очертанията им все още се виждат. Стига някой да реши да погледне към тях.
Тази нощ ще лагерувам край езерото. Спонтанно решение, признавам. Породено от внезапно проявили се чувства. Но е... задоволително. Засега.
Мхатан Шейд - прошепва отдавна забравен глас в главата ми. - Времето наближава.
Като че е нужно да ми напомня.
Толкова е тиха тази вечер. Толкова спокойна. Последните лъчи на умиращото слънце са обагрили водите на езерото в алено. Там, откъдето идвам, хората вярват, че слънцето е древен дух, който всяка нощ бива убит от отровно острие и който възкръсва на другата сутрин, само за да умре отново с настъпването на нощта. В такива моменти съм склонен да вярвам на думите на старците.
Почти.
- Лас Таклар, шаад-тек - прошепвам, докато наблюдавам залеза. - Господарю Слънце, почивай в мир.
Такъв е обичаят. А моята раса държи на обичаите.
Захладнява. Вятърът започва да свири в клоните на близките дръвчета, пее древни песни на непознат език сред листата. Тази нощ няма да паля огън. Студено ще е, да. Едва ли обаче ще ми направи голямо впечатление.
Седя на една нисичка скала - пред мен е само езерото - отстрани, през малката горичка, където свири вятърът, има пътека, която продължава от другата му страна. Утре сутрин ще тръгна през нея.
Сега просто ще седя. И ще събирам сили, докато слънцето изгрее.
Дълбоко в мен се пробужда глад. Не е спешно. Може да почака.
Затварям очи, отпускам тялото си, свивам пръсти в юмруци, докато ноктите не пробиват кожата на дланите. Усещам кръвта, която се стича оттам. Топла е. И лепкава. А болката... нея почти не усещам.
Отпускам юмруци внимателно - заедно с кръвта, от мен изтича и гневът. Ние, Такрал, наричаме това Набруши И-ии - Черната кръв. Нашият ритуал веднъж на всеки два месеца. Само това е. Малко кръв. Няма тържествена музика, няма хиляди тълпи. Малък ритуал. Личен.
Другите раси няма да го разберат. Освен драконите, може би. Не обикновените, разбира се. Онези, на север - обитателите на Марас Таклакал. Не знам как останалите раси наричат тези планини. Ние ги наричаме така. Марас Таклакал. Планините на безумието.
Но онези дракони са редки. Измиращи. Сега светът е в ръцете на по-слабите им роднини.
Тази нощ няма да спя.
Тази нощ ще размишлявам.
И ще релаксирам, по този начин. Това също е нещо, което надали някой друг ще разбере.
Трябва да се отпусна напълно. В близките няколко седмици няма да имам друга подобна възможност.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 01:56
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Фрея крачеше бързо през черните дебри на гората. Дрехите и се закачаха в разни клончета, но тя не им обръщаше внимание. Ушите и потрепвата, поемайки всички звуци на гората. Чу уплашеното, учестено дишане на един заек наблизо. Момичето реши да не отнема живота му.... поне засега. Очите и се напрегнаха излъчвайки обичайното си златисто сияние. Те отразяваха околната светлина, подобно на тези на котка. В движенията и имаше нещо диво, нещо неопитомено. Като голяма неонова табела с надпис "Не приближавай". Когато пълната луна изгряваше, тя се чувстваше по-жива отвсякога.
Фрея облиза устни. Нещо не беше наред. Вятърът танцуващ около нея и нашепваше това. Той беше неспокоен и това я притесняваше. Рядко в гората се появяваха хора. А тя не бе сигурна, че отново е готова за сблъсъка си с тях.
Момичето присви очи, заглушавайки кехлебарения им блясък за миг, а след това подуши въздуха. Очевидно беше сбъркала със заключенията си - отново. Човекът не беше един, бяха двама. Но се намираха в различни части на гората. Раздвоена, Фрея се подпря на близкото дърво. Знаеше че я очакват неприятности по който и път да поеме, но любопитството беше твърде силно.
След това чу музиката.
Беше наистина красива. Напомняше и за далечното и минало, за свят в който се чувстваше спокойна и сигурна. Свят, където имаше някой, който го бе грижа за нея.
Фрея затвори очи и се остави музиката да я погълне. Изведнъж несъзнателно се усмихна. Отвори очи и се намръщи.
"Какво по дяволите правя?"
Безшумно скочи на едно дърво, хвърли един последен поглед към източника на музиката и гората я погълна.


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 12 Mar 2011, 10:01
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Очевидно песента не бе достатъчно добра, реши Александър Феб, когато усети отдалечаването на тайнствената личност, заслушала се в песента му. Ако беше достатъчно добра, въпросната личност щеше да се появи на поляната и да ръкопляска. А ако е възпитана, да остави някоя жълтица.
Да, ама не, както казваха търговците по чаршиите.
Така става, когато не ти оставят време дори за репетиция. Не можеш да изпипаш песента и тя излиза горе-долу, което определено не беше достатъчно добре. Горе-долу и си лягаш гладен в обора на хана, който си наел. Горе-долу и досадните велможи не те допускат до местните графове и барони, на които свириш, докато те ядат.
Феб въздъхна и погледна към небето. Зачуди се дали неговият божествен баща е имал предвид такова бъдеще за него, да скита от град на град и да проси от всичките. Чуваше, че вече има спорове на кой от градовете принадлежи великият епос за борбата на хоплитите с великаните от Севера, което беше изключително нагло - той си го бе измислил сам.
Внезапно му хрумна неприятна мисъл - че личността може да не е избягала, а да го дебне. Съпругът на майка му имаше навика отвреме-навреме да изпраща убийци по петите му, които варираха от главорези до гротескни създания от митовете и легендите, а също и до такива, които бяха прекалено отвратителни, за да имат посветени митове за себе си. Веднъж му бе изпратил глухоням убиец, което наистина бе низко, дори за свадливия цар. Бе пропуснат разбира се факта, че въпросният човек е имунизиран за музика, а не за стрели.
Както и да е. Ако има убиец, щеше да се оправи с него, прецени Феб и продължи да подрънква на лирата си.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Galadriel
Публикувано на: 12 Mar 2011, 14:43
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2461
Потребител # 1783
Дата на регистрация: 30-March 09



Аз леко закъснявам, но от лятото имам герой, който се опитах да включа в едно друго рпг, което не сполучи... а искам да (се опитам да) го развия.

1)Име: Аглека
2)Раса: човек; магьосник
3)Описание (външно): видима възраст около 60 години, висок, як; гола глава, дълга прошарена брада; тъмни очи. Живее в замък, в близост до който се намират няколко езера. Най-близките села са на километри разстояние и малцина от селяните знаят за съществуването на замъка и Аглека; знаещите посещават магьосника изключително рядко, страхуват се от него
4)Характера (вътрешно): тъй като се занимава с алхимия, е изградил у себе си специфична философия и мироглед, както и принципи, които не нарушава; свободолюбив, но и стриктен; дисциплиниран; в момента голямата му цел е да открие магическия камък Витриол, който ще му помогне да постигне своята заветна цел и да достигне съвършенството, поне това, което той самият нарича съвършенство
5)История: макар да изглежда на 60 години, той е в пъти по-стар; замъкът получил от баща си, но не по наследство, а чрез двубой, в който баща му, също магьосник, загива. Не е известно дали има живи роднини, но през годините, по време на многото си пътувания, е създал добри приятелства с различни хора и нехора на всички континенти.
6)Сили: умее добре да се бие, използвайки меча, но предпочита да използва магия в повечето случаи; още откакто е бил чирак е искал да владее телепатия, но до ден днешен не е развил тази способност добре
7)Оръжия: предимно магически и почиващи си в замъка му. Когато тръгва на път, взема задължително такива, подсилени чрез магия и макар мечът да върши работа, често жезълът или някой специален амулет го предпазват по-добре, тъй като са по-дискретни и не привличат вниманието на разни стражи или други въоръжени хора.
8)Магии: всякакви, все пак това е специалността му smile.gif Най-често "заключва" заклинания в специални кристали или еликсири, които използва, когато е необходимо.

P.S. Твърде странно ли е, че като момиче, избирам мъжки герой? Досега не съм го правила и ще видим какво ще излезе от тая работа...

***

Песента на птичките в ранния сутрешен час. Хладната вътрешност на замъка. Мекото удобно кресло в стаичката в северната кула. По-тихо. Отпускане, още отпускане, чувство за пропадане през креслото, замаяност, тишина, празнота... един, два, три мига...

- Господарю! Господарю! – Досадното хлопане по вратата. Този трябваше да е някой от стражите, ако се съдеше по подрънкването и освен това трябваше да е някой нов, понеже всички останали знаеха, че не трябва да го безпокоят, когато е в тази кула и тази стая.
- Началниците ти не ти ли казаха, че съм ЗАБРАНИЛ да ме търсите, когато съм тази част на замъка?
- Простете, господарю, но наистина е важно... Някакъв луд се опитва да проникне в замъка.
- А за какво ви плащам аз, за да спирам лудите сам ли? Вие да не би да сте за украса?
- Ами не, ама...
- Не ме амасвай и амосвай! Каза ли защо иска да влезе?
- Ами искал да говори с Вас... Било много важно. Ние му казахме, че всички, идващи в замъка, си имат специални писма или покани или сме предупредени по някакъв начин за тяхното идване... Но той настояваше и в крайна сметка започна да сече наляво и надясно... Людовик ме прати да ви съобщя...
- Ясно. Тичай тогава да кажеш на другите да спрат да се съпротивляват и да го доведат при мен, в приемната зала.
- Отивам, господарю.
- А, и още нещо.
- Да, господарю?
- Стига с това „господарю”. Казвам се Аглека и толкоз. Хайде бягай сега, какво си ме зяпнал!
Стражът-новак излезе с отдаване на чест и по коридора се разпиля звука от дрънкането и тракането на доспехите му. Магьосникът остана сам в стаята. Стана от креслото, прекоси помещението, правейки странен знак с ръце на излизане.


Той рязко отвори очи. Никакъв страж не се чуваше наблизо. Значи това е било един наистина ярък съзнателен сън, още един притеснителен знак, признак на враждебно присъствие наоколо. Аглека усещаше приближаването на непознатия. Магическият щит около замъка се беше активирал и от няколко часа вибрациите бяха станали особено силни. Селяните не можеха да причинят такива смущения. Наблизо имаше някакво същество с притеснително силна аура...


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 17:16
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Първото нещо което Фрея чу като се събуди бе яросното жужене на малка сърдита фея. Малките и, подобни на сапфири очи блестяха гневно, а крилцата и, приличащи на паяжини, пърхаха неудържимо. От устата и като рояк ядосани пчели се виеше безкраен поток от неразбираемо боботене. Фрея се изправи и се усмихна.
- Какво има, малката ми? - попита благо момичето
Още сърдито жужене.
- Но аз как мога да ти помогна? Не може ли просто да си поделите тази част на потока? Кажи на язовеца, че има място за всички и не трябва всичко да бъде негово.
Феята се намръщи и кръстоса ръце, отмятайки инатливо глава назад.
Фрея се засмя. Не и бяха чужди безкрайните оплаквания и безмислени кавги в гората. Всички идваха при нея смолба за помощ, а тя от своя страна се опитваше да направи каквото може за да им помогне. Миналата седмица и се наложи да разтървава две горски нимфи, защото едната била взела короната от дъбови листа на другата и не искала да я върне.
Феята тръсна глава и задърпа пръста на Фрея.
- Искаш да дойда с теб? - въздъхна уморено момичето.
С възторжен звън феята кимна и я повлече със себе си.
Докато те изчезваха сред окъпаните в слънце дървета, никой не забеляза черната сянка наблюдаваща ги.


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 17:53
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



Птицата помръдва между дланите ми, но иначе е спокойна. Перушината й е разрошена, ветрецът заглажда назад кафявите пера. Галя я внимателно, за да я успокоя; същевременно я обръщам така, че очите й да срещнат моите. Кехлибарени са. Пронизващи.
Трудното е докато установя Ават-икран - Връзката. Но когато все пак го постигам (волята на птиците не е толкова силна, колкото на някои други същества) и установявам господството си над крилатото същество, нещата стават лесни.
Когато съзнанията ни се сливат, няма нужда от думи. Показвам й образи. Творя картини. Искам птицата да разбере точно какво очаквам от нея. В отговор тя се изцвъква на пръста ми.
Игнорирам това - то е представата на птицата за шегичка. Но след около минута вече е готова. Разбрала е.
- Никта дреен, к'тан аклад - прошепвам на сантиметри от главата й. - Сега тръгни, донеси ми информация.
Всъщност думите к'тан аклад значат буквално "улови ми образи", но по принцип разлика между двете неща няма. Тази дребна, но със силен поглед птичка ще е моят съгледвач за през деня.
Обръщам я отново и я пускам да отлети. Тя няма да избяга. Няма да забрави за задачата си, защото е обвързана с мен. Ще дойде обратно. Още тази вечер. Или след седмица - зависи колко далеч ще стигне. Но ще се върне.
Те винаги се връщат.
Проследявам я с поглед известно време, после избърсвам ръката си и обръщам гръб на съществото. Тръгвам по пътеката. Няма смисъл да чакам птицата - тя ще ме намери, където и да съм. Нали затова е Връзката.
Сутринта открих следи отстрани на пътеката. Два вида. Едните - на елен, следователно безполезни (не бях достатъчно гладен, пък и сега не съм). Другите ме притесняват. Продълговати, трипръсти. Виждал съм такива следи преди. Познавам ги.
Те не вещаят нищо добро.
Освен това усещам дракон наблизо. Нищо. Те са добри същества, мъдри и същевременно игриви. Нежни, дори. Хората не мислят така, обаче. Те са страхливи, суеверни и глупави. Човеците, не драконите.
Ще оставя дракона на мира.
Имам си по-важна работа.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
Morgan
Публикувано на: 12 Mar 2011, 17:55
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 1741
Потребител # 1791
Дата на регистрация: 2-April 09



Аз да питам, ако реша да се включа как ще стане? Пиша биография на героя и я поствам, или? smile.gif Изглежда забавно!


--------------------
user posted image

“Steampunk is...the love child of Hot Topic and a BBC costume drama”
― Gail Carriger
PMEmail PosterUsers Website
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 17:57
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



QUOTE (Morgan @ 12 Mar 2011, 17:55)
Аз да питам, ако реша да се включа как ще стане? Пиша биография на героя и я поствам, или? smile.gif Изглежда забавно!

В общи линии да - виж първия пост в темата. После започваш да пишеш за героя си (в първо или трето лице, зависи от теб).
Включи се, давай!


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
Milon_Light
Публикувано на: 12 Mar 2011, 19:10
Quote Post


The Mystic Warrior
****

Група: Citadel
Съобщения: 1494
Потребител # 2686
Дата на регистрация: 23-December 10



Кхорн Таргет беше станал рано,въпреки уморителния двубой в клеткаот миналата нощ.Той беше видимо уморен от от жестокости и не се възприемаше като твърде безмилостен макар че понякога работеше за изверги,но беше решил да си отпочине.Пое на суринта по черната прашна пътека ививаща се и криволичеше из гората,а горските листа сякаш придружено със тяхното шумолене го успокояваха някакси.Той беше навлеанал на дълбоко в гората по пътеката кгато реши някак си да се слее с цялата природа и рязко зави и се "гмурна" в ухаещата горска степ.Внезапно от далечината чу музика. За миг сякаш бе хипнотизиран,но бързо се отърси от това състояние заслуша се в музиката....-Хмм има нещо нередно в тази музика-каза си той без да подозира че тя омагьосва.Продължи навътре в шумолящите дървета които от време на време шумолейки се поклащаха от лек ветрец.На дълбоко към планините слънцето прокарваше парливи лъчи повсичко като озаряваше цветята и згорещаваше ,и животни и хора,ивсякакви твари и същества.Беше обед и наистина беше горещо въпреки лекия ветрец.Мхотът облечен в дълъг шлифер,го съблече.Отдолу се показа чанта която носеше през рамо и се беше впила в добре изваяното тяло на този индивид.Хареса си едно дърво с прекрасни лилави цветове,което хвърляше дебела сянка на малка полянка пред него.Похапна и отпи доволно от шише медовина.Постла шлифера,подложи един малък парцал под главата си и сяка от дълго време насам заспа спокойно,чувайки всичко на около песента на птиците вятъра и дърветата,внвзапно дочу конски тропот,отвори очи и видя красива жена на кон с изящна фигураи метални оръжия по нея,със небесно сини очи.Видимо беше войн,но и достатъчно нежна и красива.Той отметна гъстите си къдрици назад и откри прекрасен мъжки чар в красивито си лице .погледите им се срещнаха ,но и двамата се владееха,усетиха че неса заплаха един за друг,но не промълвиха и дума.Кимнаха си многозначително сякаш си казваха "радвам се да срещна сродна душа",следкоето жената с пронизителен вик пришпори жребеца си о продължи. Таргет погледна слънцето което се беше малко поизтърколило,съблече фланелката си и я остави на дръвчето до шлифера и торбата си.Отдолу се очерта силно изразена мускулатура и той реши да потренира.Практикуваше стила който беше научил от расата си и се предаваше от поколение на друго Чин-гуа,бойно изкусво с дълбока ефективно и доста смъртоносно,след тренировка усещайки изпъкналите си вени и набъбнали мускули той седна в позиция за медитация концентрирайки силата си и очиствайки ума си от излишни мисли.така стоя към половин час,след коетобавно отвори очи беше почти залез.На ръцете си имаше метални лайсни които използваше когато се сражава с някого със хлани оръжия,и за протекция.На близо видя два фазана.Използвайки телепатията която беше развил замъгли умът им и докато му бяха подвласни с два бързи скоа ги прониза с обърнатите остриета,вечерята беше на лице.Тъкмо да тръгне към мястото което си беше харесал той видя едно чудно красиво драконче водено от някакво горко същество и заигравайки се с другите,Беше концентриран и усети че присъсвието е споделено,но Фрея беше погълнатаот съществата около нея.Гледката беше много красива,даже за миг се разчувсва,но сърцето му беше обвито в пустота а мъката беше заседнала като горяща топка метал в гърдите му и той реши само да наблюдава,свикнал да приема болката като нещо обичайно.Днес не искаше да наранява никой а просто да съзерцава природата и нейните явления така че остана в сянка.После подготви фазаните за печене и запали огън,кебрит не му трябваше просто изтреля сруя огън в дървата.Огънят се разпали.Мхотът изчака да стане прилична жар на която да опече своите "жертви" след което се нахрани предоволно.Слънцето беше залязло и Кхорн въпреки устойчивостта си на студ се намести удобно върху шлифера си,беше облекъл фланелката ,прегърна торбата, намести удобно "възглавницата" си до колкото можеше да се нарече така и полегна на нея .Тази вечер обаче нещо съня му убягваше и дълго наблюдава звездното небе преди да заспи.......


--------------------
user posted image

ВСИЧКО КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ
PM
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 19:29
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



Усещам го. Нечие друго присъствие. Тук, в гората.
Не ми харесва. Не ми харесва.
Не е човекът (?) с флейтата. Не е и дракончето. Някой друг е. Някой, който използва... Икатн-ис ли е това? Замъгляване на съзнанието? Почти съм убеден, че е така.
Това присъствие... не е на добро. В известен смисъл е по-притеснително дори от следите покрай пътеката. Притеснително е, защото не мога да разбера какво е точно, не мога да преценя дали е хищник като мен... или плячка, достойна да лежи в краката ми, окъпана в кръв.
И в двата случая това... нещо (не съм сигурен каква е расата му, но предполагам, че е мъж) трябва да бъде разучено. Трябва аз да стигна до него, преди то да ме е открило.
Подушвам миризма на огън. Печени... птици? Озъбвам се, но не от глад. Никога не бих наранил птица. Никога не бих убил.
Ние, Такрал, мразим много неща. Най-вече останалите раси. Но уважаваме и закриляме птиците. Затова яростта ми е черна като изтеклата снощи от раните ми кръв. И ослепителна, също така. Пронизва като нажежено острие.
Но трябва да я подтисна. Не трябва да се поддавам.
Първо трябва да разбера това нещо враг ли е или... просто нещо ненужно. Защото за Такрал няма приятели. Има само врагове и нисши раси, недостойни да съществуват редом с Ловците.
Възможно е да е убило птиците от незнание - знам, че повечето раси използват красивите ни пернати братовчети за храна... Самата мисъл ме отвращава.
Но пък това същество едва ли подозира, за съществуването ми.
Острите люспи по протежение на гръбнака ми настръхват. Успокоявам се, бавно. Иде ми да изсъскам гневно, но е прекалено рисковано.
Нашата раса е древна. Прадедите ни били гиганти - огромни създания, подобни на влечуги, които господствали над света. Имало сред тях хищници с нокти като бръсначи и раздиращи зъби в челюстите. Те също имали пера, като птиците. Тези дребни хищници били нашите генетични прародители.
Те владеели умението да се сливат с околната среда, да бъдат напълно незабележими за жертвата си.
Ние също го можем - наследство от тях. Едва ли някой ще ме забележи, ако стоя неподвижен сред дърветата и гъстите храсти.
Затова чакам.
И наблюдавам.
Нищо друго.
Засега.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 20:09
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Феята продължаваше да мърмори, а язовецът гледаше с интерес. Фрея въздъхна и прибра кичурче непокорна коса зад ухото си. Кавгите никога не спираха. Тя подбели очи и си тръгна. Язовецът и феята бяха толкова улисани в спора си, че въобще не забелязаха как тя се изниза тихо. Не след дълго стигна до величественият водопад в подножието на планините. Облиза усни, а когато заговори, гласът и беше спокоен и равен.
- Покажи се. Знам че си там. Усетих те още докато бяхме в гората.
Иззад дърветата се появи сянка. Тя принадлежеше на странно същество, същество каквото момичето не бе виждало досега. Беше напълно черно, само червените му очи я гледаха студено и жестоко. Той пристъпи по-близо до нея. Където стъпваше, тревата гниеше, а от тялото му се носеше студ. Фрея потръпна. След това очите и пробляснаха в златисто и около дланта и се появи кехлебарено сиание. Черната фигура примигна и я нападна.

П.С.: Има маааалка промяна при героя ми. Реших, Фрея да си остане дракон, но да не може да се превръща в такъв, да е забравила. Така е по-интересно. laugh.gif


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 20:14
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



Схватка ли е това? Там, сред дърветата?
Кой срещу кого?
Или по-точно Какво срещу Какво?
Нещо атакува друго нещо. Дракончето ли е нападнато? (Предполагам, че е то. Разбирам също, и че то не може да се трансформира - иначе никой нямаше да посмее да го атакува).
Инстинктът ми ме кара да изтичам натам, да оставя наблюдението за по-късно. Възпирам се, отчаяно. Знам какво е това внезапно чувство. Шкад-атке - Жаждата. Жаждата за кръв, за битка и победа.
Но не мога да го направя. Не мога да се намеся. Не и сега. Не бива да се издавам!
Но Жаждата...
Тази Жажда...

*******
П.П. Окей. Чак сега ми хрумна, но... ще си координираме ли историята всички герои по някакъв начин, или всеки ще си кара както си знае? biggrin.gif
В смисъл ако светът се развива според действията ни, би трябвало някъде да обсъдим нататъшните действия на всеки герой (от този на Спар, до моя и на Milon_Light. Или ще караме по интуиция? По принцип нямам против да си карам и по интуиция, просто питам.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 20:25
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Нещото се движеше бързо. Фрея се опитваше да предвижда движенията му, както правеше обикновенно, но съществото бе твърде непредвидимо. Тя отскочи от поредната му атака, но не достатъчно бързо и усети пареща болка, където огромните му нокти бяха раздрали гърба и. Фрея продължи да се защитава доколкото можеше, но дълбоките рани на гърба и я забавяха значително. Тя замахна с длан , но ръката и просто мина през тялото на съществото, все едно бе направено от дим. Очите на Фрея се разшириха от почуда, но момичето бързо се опомни. Тя отскочи назад и присви очи. Преценявайки, че не може да спечели тази битка, момичето потъна в гората. Сянката не направи никакво усилие да я спре. Когато Фрея погледна назад, съществото вече се размиваше във въздуха.

П.П.: Лол не знам. Както решите. На мен ми е все едно laugh.gif


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (5) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site