Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия-Песента на сирените
~*adurna*~
Публикувано на: 08 Jul 2008, 10:59
Quote Post


Барон
******

Група: Moonlight Memmory
Съобщения: 3193
Потребител # 1129
Дата на регистрация: 18-April 08



user posted image
Вече бе изминала почти цяла година от унищожението на Прокълнатия и от възкачването на крал Алекс на ралмийския трон.Следите на злото бяха заличени,Ралмия се превръщаше в някога прекрасната страна.И макар да бе изминало малко време,промените бяха огромни.
Блатните духове вече ги нямаше,а голямя част от гномите бяха станали вегитариянци.Еднорозите се завърнали,а драконите излезли от пещерите.Дори и елфите започнали да излизат по-често от горите.Прокълнатите места вече били освободени,а островът на Обитателя станал обитаем.Джуджетата също се завърнали.Търговията процъгтявала,били построявани нови кораби,пригодени за дълги пътешествия.Но най-големи промени имало в сърцето на Ралмия,а по-точно-замъкът на крал Алекс.
Въпросният крал се бе променил много за изминалата година.Бе станал по-висок,уменията му с меч и лък се подобрили,а също така станал и по-мъдър.Кралица Лианна пък седяла все същата,като се изключи,че била станала по-сериозна.Красотата и все още била ненадмината,както и способностите и.Най-често прекарвала времето си с Киара,която забременяла.Роло бил безкрайно щастлив,но често пътувал и не можел да е дълго с любимата си.Една вечер,когато адмиралът се прибрал,седнал да побъбри с Алекс.
-Доста време те нямаше,адмирале.Киара малко се притесни.-каза кралят и се подсмихна.
-Знам,знам.Но какво да се прави!Знаеш ли колко некомпетентни идиоти има по корабите?Защо не направиш нещо като….как му казваха в твоя свят?-поизнерви се леко по-високото момче.
-Казарма,Роло.Но тук няма да свърши работа.
-Е,защо?Нали там си обучавахте войските и моряците?-Роло много обичаше да разпитва за Земята.За жалост не винаги разбираше за какво става дума.
-Да,ама там е различно.Както и да е,сега не ми се обсъжда това.Кажи,как мислиш да кръстиш детето?
-Ъмм…,исля да дам на Киара да го кръсти.Не ме бива много в тези неша-смъти се морякът.
-Щом казваш.Но освен за лични работи исках да поговорим и за друго.-изведнъж гласът на владетеля стана сериозен.-Напоследък получавам доста странни новини от корабите.Моряци изчезват,други губят ума си.Знаеш ли нещо по въпроса?
-Знам.За жалост и аз нямам идея каква може да е причината.Дали не е….той?
Под ‘той’,Роло имаше предвид Прокълнатия.Но него вече го нямаше,бе унищожен.Алекс се опита да се сети за по-вероятна причина.Това нямаше да оправи проблема,но поне щеше да е малка крачка по-близо до решението му.
-Може ли да са морски вещици?-попита Алекс,като се облегна на креслото си и скръсти ръце.
-Не вярвам.В Ралмия не е имало морски вещици дори по времето на Прокълнатия.Наистина нямам представа какво може да причинява това,приятельо.-сподели Роло,като погледна събеседника си със състрадателен поглед.Все пак беше крал,а това не е лесно.Ралмия тъкмо бе възвърнала някогашната си красота,а сега тази история.Искаше да каже нещо утешително на приятеля си,но в този момент се дочуха виковете на стражите.Двете момчета веднага скочиха и се затичаха към стражите.Щом стигнаха до портите на дворежа видяха какво е предизвикало данданията.
Млад мъж седеше пред портите.Лицето му бе изпито и пребледняло,а погледът му бе празен.Едвам седеше изправен,навярно не бе ял от дни.Но не визията му смути всички.А това,че си тананикаше някаква мелодия,която би звучала много добре,ако не се носеше от пресипналия му глас.Непознатият направи две крачки,после веднага се сгромоли в краката на Алекс и Роло.Кралят повика няколко слуги и те отнесоха привидно безжизненото тяло на по-горен етаж,където щеше да получи помощ.
Над леглото на припадналия се бе надвесила Лианна,която шепнеше слова на елфически и смесваше различни билки.Алекс и Роло тихо се приближиха до нея,с доста притеснени изражения.
-Спокойно,само е изморен.Малко почивка и ще се оправи.-сподели елфата,като се усмихна на приятелите си.С облекчение Роло се свлече на близкото кресло,но Алекс още бе притеснен.Не го тревожеше физическото здраве на човека,а психическото.
-Лианна,той си мърмореше някаква мелодия когато дойде.Когато се събуди,ще го питаш ли?
-Добре,но това може да не стане поне за два дни,да знаеш.Доста време не е почивал.
-Няма проблеми.Но имам чувството,че има нещо общо с проблемите по море.
С тези думи Алекс се оттегли от стаята,като остави Роло да си седи на креслото.Не знаеше защо,но изпита нуждата да си легне.Изведнъж започна да си припомня мелодийката.Когато положи глава на възглавницата,той си представи морето и не усети как се понесе в сънищата си.Сънува морето,а по средата имаше скала.Изглеждаше черна като драконова люста и наистина зловеща.Изведнъж на скалата се появи силует,които започваше да сияе.Силуетът запя,но вместо музиката да го приспи,тя го развълнува.Присегна се към него,но усети студените морски вълни по лицето си.Приближаваше към скалата,но вече бе започнал да се дави.Пълзеше към бавна смърт.Тогава чу гласа на Лианна и се събуди.Елфата го бе прегърнала,а той бе плувнал в пот.
-Алекс,какво има?Преди малко те чух да стенеш.Сънуваше кошмар.
-Да.Само това е било.Кошмар…-промърмори момчето и се просна на възглавницата,след което мигновено заспа.
На другата сутрин се събуди значително по-късно от обикновено.Веднага след това стана и се облече.Бързаше да види дали гостенина се бе наспал.Искаше да знае какво му се бе случило.Явно този ден бе щастливец,защото когато влезе в стаята,човекът бе станал и закусваше.Кожата му бе възвърнала нормалният си цвят,но все още изглеждаше изтормозен.
-Как си?Вчера ни уплаши.Помислихме,че си немъртъв.
-Съжалям,че съм ви притеснил,Ваше Височество.Просто имах нужда от помощ.А лъдето и да спирах,хората се плашиха от мен и ме прогонваха.-каза момчето.То не бе по-голямо от Алекс,но явно бе препатило много повече от него.Очите му излъчваха топлина и мъдрост.
-От къде идваш?Как се казваш?Защо бе в такова състояние вчера?-кралят знаеше,че не е много учтиво да пита така,но бе притеснен.
-Простете ми за неучивостта,Ваше Величество.Казвам се Нереид и идвам от селото Дърволист.Но отдавна не съм бил там.Работя по корабите,така че нямам собствен дом.За последно пътувах до острова на Звездопад,който е на няколко дни път от двореца.-оповести смирено момчето.
-А помниш ли какво стана след като си тръгнахте от острова?
-Помня само,че чухме някаква песен.Повечето от моряците започнаха да заспиват по палубата,други скачаха зад борда.А някои от нас започнаха да си припяват.Но след това не помня много.Само един силует във водата,Ваше Величество,нищо повече.
Това накара Алекс да потръпне.Още се сещаше за кошмара си.Дали това имаше нещо общо с момчето?Или просто си въобразяваше.
-Благодаря,че ми каза това,Нереид.Имаш ли някакъв прякор,или по-неформално име?-попита кралят.Чувстваше се доста неловко,за дето бе говорил толкова строго.Искаше да бъде на едно ниво с него,а и не искаше да бъде наричан Ваше Величество постоянно.
-Можете да ме наричате Рид,Ваше Величество.-изчерви се момчето.
-Добре,Рид.Но тогава ти ме наричай Алекс,става ли.
-Но това не е подобаващо за човек с вашата титла.-смути се Рид.
-Знам,но не съм като останалите крале,повярвай ми.-каза Алекс и се подсмихна.След това седна на леглото до Рид и се опита да проведе нормален разговор с него.Оказа се,че момчето било доста забавно и по нищо не отстъпвало по смелост на рицарите на Алекс.Кралят стоя да слуша за многото премеждия на Нереуд близо един час,докато в стаята не връхлетя Роло с доста притеснено изражение.
-Алекс,още един кораб бе откит сутрита.Повечето моряци бяха полудели,а товаряъ го нямаше.Какво ще правим?-продължи си Роло,без да забелязва госта.Той имаше тази склонност,но просто си беше такъв.
Явно проблемът бе станал прекалено сериозен за да се отбягва.Алекс стана от леглото и излезе от стаята,следвам от Роло.Бързо свикаха съвет,на който щеше да се реши някакъв изход.Съветът се състоеше от Алекс,Роло,Лианна,Киара и още двама мъже.Единият,по-ниският,бе придворния магьосник.Другият бе командир на войската.
-Какво ще правим,Ваше Величество?Имате ли идеи?-попита магьосникът.
-Да,но идеята е опасна и странна.-каза Алекс,като гледаше замислено през прозореца.Никой не каза нищо,очевидно искаха той да продължи.-Вместо да изпращаме стотина войника и да правим магии,трябва да действаме потайно.Предлагам няколко души да отидат на кораб,специално приготвен уж като за търговски.Там да се слеем с моряците и да видят каква е причината за тези проблеми.
Всички го погледнаха озадачено,като че е полудял.Но след няколко минути премисляне на идеята,Лианна се обади.
-Алекс,прав си,това изглежда доста странно,но все пак е добра идея.Имаш ли предложения кои ще отидат?
-Почакайте,кралице!Нас някой да ни е питал какво мислим?-обади се командирът.
-Нямаме кой знае какъв избор,Алерос.-каза Киара.-Трябва да побързаме,иначе може да стане по-зле.Предлагам да отидат четирима.
-Съгласен-каза Роло с глас,който не позволяваше да се спори.Командирът и магьосникът само смънкаха нещо,което трябваше да мине за ‘да’.
-Добре,щом се оточнихме за това,следва друг проблем-кой ще отиде?-запита Алерос.
-Аз,предполагам и Роло,ако иска.-веднага се обади Киара.
-Киара,знам,че искаш да отидеш,но в твоето положение не ти го препоръчвам.Остани.Ще отидем аз и Роло.-нежно каза Лианна.
-И аз.Няма да ви оставя сами да разрешите този проблем-тропна Алекс по масата.Алегрос и магьосникът явно имаха намерение да спорят,но просто кралят го погледна строго и те се отказаха.
-Добре,станахме трима.Кой ще е четвъртия?-попита Роло.
-Предлагам да попитате младежа пред вратата-подметна Лианна,като се подсмихна.Киара стана и отвори вратата,пред която седеше Рид и подслушваше.
-Какво е оправданието ти за това,хлапе?-попита Киара,но просто се шегуваше с него.Тя винаги се възхищаваше на дръзките.
-Ъммм,простете за нахалството,но просто исках да знам какво ще правите с моряците.Съжалявам,Але…Ваше Величество.Като извинение предлагам себе си за последният ви спътник.
Това трогна Алекс,а също така и Роло,който не се трогваше лесно.След това изказване от сърце,как можеха да му откажат?
-Добре,значи решихме.На тази мисия отиваме аз,Лианна,Роло и Нереид.Още утре тръгваме за Звездопад.Да пиготват превоз (тоест карица) и храна за изпът.Ще се правим на бедни моряци.Да се надяваме,че ще успеем.-каза Алекс,като се изправи от стола си и се усмихна на присъстващите.Едиснствено командирът и магьисникът не отвърнаха на усмивката му,но това нямаше значение.Започваше тежкък път за Алекс и спътниците му.
Рано другата сутрин Алекс и Лианна се събудиха,готови за път.За тяхна изненада и Рид беше напълно подготвен,даже и доста ентусиазиран.Само Роло се пооспа малко,но бе разбираемо.Прислугата вече бе подготвила каруцата,а и отрядът беше отпочинал и вече можеха да тръгват.На изпращането им присъстваха Киара,амгьосникът и командирът.Единствено Киара изглеждаше нещастна,другите по-скоро бяха нацупени.Роло се сбогува със своята любима и се качи на каручката,която потегли към пристанището на Сенчест бряг.
След около час започнаха да обсъждат какво по-точно смятаха да правят.
-Алекс,когато стигнем до селцето,как мислиш да минем за моряци пред останалите?-запита Лианна.
-Нали щяхме да сме на фалшив кораб,кралице?-вдигна вежди Рид.
-Да,но останалите хора няма да знаят това.Ако някой от тях е замесен,значи не можем да се издадем.И ме наричай Лианна.-усмихна се тя.
-Аз и Рид лесно ще се слеем.Алекс,е,и той може.Но Лианна,ти какво мислиш да правиш?Не често се среща елфа по търговски кораб.-каза Роло.
-Тя ще се справи.Пък и се съмнявам да и задават много въпроси.Все пак ще сме там за около ден.Дано само нямаме проблеми по пътя.-загоовори Алекс.
-Какви проблеми?Магарето да седне и да се нацупи ли?-захили се Роло.
-Тогава ще прилича на Алерос.-засмя се звънко Лианна.
-Недейте така.-каза строго Алеск,което накара всички да се позасрамят.Но точно тогава той се разсмя.-Как ще обиждате така магарето?-Това накара всички да се развеселят доста.Пътуването нямаше да продължи повече от ден,но на жаркото слънце им се стори много дълго време.А самото плаване до острова щеше да е по-дълго.Минимум два дни.Но все пак,отдавна не бяха обикаляли Ралмия,а и Алекс никога не бе ходил до този остров.Според легендите (които му разказа Лианна),на него някога живели сирени.Гласовете им били по-прекрасни от птича песен,а самите те били като богини.Но след време станали самовлюбени и се запътили към дълбините на океана,където скрили прекрасните си гласове.Никога повече не се чуло за тях,но имало много хора,които твърдели,че знаят къде да намерят съкровището на сирените.
Минала нощ,през която не спрели дори за почивка.Утрото било хладно и скоро дочули звука на вълни и миризмата на море и пясък.Това ободрили изморените пътници,но имали намерение да си легнат на кораба веднага щом се качат на него.Малкото селце било изпълнено с всякакви хора и други същества.Слънчевите лъчи окъпаха пътниците в топлината си и те продължиха към кораба,за да оставят багажа си.Имаха намерението да останат един ден,за да поразузнаят за мистерията около морето.
След като разтовариха всичко,се разделиха по двойки,като Алекс реши да тръгне с Рид,понеже имаше нужда от помощ,ако го попитат нещо.След доста голямо лутане из тесните улички ,стиганаха до една доста западнала на вид гостилница.Казваше се ‘Ръждивата котва’ и още при пръв поглед се усещаше,че това е свърталище на всякакви ‘интересни’ особи.Алекс не хареса мястото,но все пак се допита до Рид.
-Тук може и да намерим някаква информация.Знам за един старец,който уж знае всякакви предания,легенди и тем подобни истории.Ама най-често бил пиян,но все пак…-вдигна рамене момчето.
-Струва си да опитаме.Дано само нямаме проблеми.-Кралят нямаше доверие на заведението,но скоро страховете му се разсеяха.Вътре бе почти празно,като се изключат гостилничаря и някакъв старец.Тогава Рид се обърна към Алекс и му каза,че това бил гореспоменятия старец.Двамата се приближиха към него и седнаха на масата.
-Какво искате от мен,един беден старик?Няма какво да откраднете.-каза той с пресипнал (и доста алкохолизиран) глас.
-Няма да те ограбим,старче.Искаме само да те поразпитаме.Утре отплаваме,а чуваме за някакви проблеми по морето.Знаеш ли нещо?-попита Алекс.
-Знам,но информацията не е безплатна.Ще ви струва една бира.-лукаво се захили той.Рид отиде да му донесе халба и след първата глътка мъжът пропя като птичка.
-Чували ли сте за легендата за сирените?-Двамата кимнаха.-Те скрили гласовете си във вълшебен камък,красив като морето.Но след тежка буря той изчезнал.Не се знае къде е,но се говори,че бил открит някъде тук.
-И какво общо има това с морските проблеми?-позачудил се Алекс.
-Който притежава този камък ще владее гласовете на сирените.Дори да е прост човек,това значи че ще може да пее като тях.-сподели Рид.
-Да,но надали ще знае как да ги използва.Може да причини купища беди.И на себе си,и на останалите хора.Глупави младежи.Оставете нещата такива,каквито са си…-и там свърши смислената му реч.След като вече запя,Алекс и Рид решиха да излязат и да потърсят спътниците си.На тях им се искаше да получат по-смислено обяснение,но явно щеше да има се наложи да се задоволят с това.Лианна и Роло не бяха открили нищо,но те също приеха с недоверие казаното от стареца.Обсъждаха това цял ден и вечер,но накрая решиха,че няма да стигнат до никъде.След вечерята се прибраха на кораба за да поспят,надявайки се,че нямаше да имат проблеми утре.Алекс отново сънува песента,но този път можеше да се закълне,че тя идваше от морето под тях.
Рано на другата сутрин отплаваха,като от слънчевото време нямаше следа.Бе мъгляво.Тихият плисък на вълните действаше успокояващо на краля,но все още се притесняваше за плаването.А и мъглата бе неестествена.Не беше просто сива или бяла,а синкава.Сякаш щеше да се слее с морето и небето.Бе красиво,но наистина странно.Скоро Лианна се присъедини към него,като тихо запя и мъглата се постопи.Дали защото бе елфа,или защото бе толкова красива,че разсеиваше мракаАлекс не знаеше.Просто бе щастлив,че тя бе там.
След няколко часа път още нищо не се бе случило.Само на няколко пъти на Рид му се стори,че вижда нещо във водата,но се оказаха само риби.По едно време Роло се приближи към спътниците си и заговори.
-Дали изобщо има някаква мистерия?Да не е отравяне с някаква странна билка или нещо такова?
-Роло,не е.Знам,защото го преживях.Казвам ти,тук има нещо,което не би трябвало да е тук.-сериозно каза Рид.За първи път той беше такъв,но му отиваше.
-Добре,какваото и да е,не можем да скочим или да обърнем.Просто ще поседим тук още един ден и ще се върнем.Нямаме избор.
-Да,предполагам,че си прав.-въздъхна Роло.-Но ми се иска….-той спря.Разнесе се песен.И то не каква да е.Бе по-прекрасна от всичко,което някога бяха чували.В сравнение с нея гласът на Лианна беше съвсем обикновен.Но и елфата се прехласна по него,като скоро започна да се унася в сън.И не само тя,а и всички други,включително Роло и Рид.Само Алекс остана буден,докато всички други заспаха на палубата.
Изведнъж от водата се показа красиво момиче.Думата красиво дори не се приближаваше до нея,но беше най-подходяща.Имаше дълга черна коса,сияеща като черна перла.Очите и бяха зелени,но дори не можеше да се каже на какво напомняха.Лицето и бе слабо и изящно,тялото също.Около врата си носеше огърлица от сребро и някакъв син камък по средата.Но в момичето имаше нещо зло.Очите и,ъпреки красотата си,бяха студени,а усмивката-лукава,като на лисица.След катои тя бе огладала Алекс,заговори:
-Привет,кралю.Какво ви води насам?Да не би да сте искал да ме видите.-засмя се тя и започна да плува в кръг.Алекс видя,че вместо крака имаше опашка.
-Ти си една от сирените!Освободи приятелите ми от проклятието си!-викна той.
-Не,аз не съм като онези глупачки.Те захвърлиха гласовете си,а скоро и морето.Решиха да станат хора,за да не могат гласовете им да бъдат намерени.Жалки създания.Но аз се върнах.Сега ще споделя своята песен с всички.-отново се разсмя сирената.
-Но ти караш хората да страдат!Не знаеш как да използваш песента си.Затова просто спри да пееш и се върни у дома.
-Ха!Не искам.Харесва ми този глас.Но не мога да го оставя и да исках.Би било безотговорно.Ами ако някой го намери?Какво ще се случи тогава.Да,този камък е мой,само мой и на никой друг.-зашепна тя и хвана в ръката си огърлицата,на която проблесна синият камък.Тогава Алекс си припомни думите на стареца.Значи това бе този камък.Но как щеше да се добере до него.Той бе енергията на това момиче,а как да унищожи енергия.Незнаино защо,той се сети за опита си по физика,където беше пуснал повече ток на една крушка и тя гръмна.Може би това би подействало и тук.Само трябаше да претовари кристала.Но това щеше да е опасно,защото не знаеше дали ще издържи на песента.Но трябваше да опита.
-Добре,задръж си го.Дори и с него не пееш много добре.Ако мислиш,че той те прави красива и могъща грешиш.Засега песните ти са доста посредствени.Само приспиват хората.-каза момчето с небрежен тон,като се подпря на кораба
-Ккаво!Ти противен,жалък червей!Сега ще видиш какво значи истински глас.-кресна тя и след това запя.Песента и бе още по-красива от преди,но и по-мощна и жестока.Алекс тръдно се държеше на краката си,но трябваше да надделее.Затова реши да я подразни още малко.
-Все още не ме впечатляваш.Явно си само имитация на предишните сирени.-надсмя и се той.Това май съвсем я изкара от релси,защото запя още по-силно.Вълните станаха по-големи,облаци се появиха на небето,заформяше се буря.Започна да вали силен дъжд.Алекс падан на палубата и се бореше с желанието да заспи.Тогава погледна към Лианна и надеждата и силата му се завърнаха.Той се изправи бавно и мъчително и за последне път реши да я предизвика.
-Само това?Ха,дори аз мога по-добре от теб.Не си нито велика,нито нищо,а си само позьорка.-засмя се той.Ако това не я ядосаше достатъчно,Алекс вече не знаеше какво ще стане.Хвърли бърз поглед към камъка и видя,че е започнал да става по-тъмен.Тогава сирената се опита да запее за пореден път,но само след първата дума камъкът се пропука и се натроши.Гласът на сирената затихна,докато не стана като на прост човек.Облаците изчезнаха,вълните спряха,мъглата също изчезна.Слънцето изгра,а сирената се бе превърнала в съвсем обикновено момиче.Изглеждаше кактои преди,само че сега бе просто сравнително хубавко девойче,а не божествена сирена.Даже и опашката и беше изчезнала.Сега тя гледаше кисело и невярващо от морето,като се стараеше да не се удави от ярост.Започна да крещи на Алекс,но той не и обърна внимание.Отиде до приятелите си и ги събуди.Роло стана и се поогледа.Беше доста изненадан,че Алекс е станал пръв,а после още повече се изненада като разбра,че той изобщо не е заспивал.Когато и Рид се събуди запуши ушите си с длани и викна:
-Какво е това неистова дране?Да не би да колят някого?
-Не,Рид.Просто една сирена,загубила песента си.-усмихна се Алекс.След това отиде до Лианна и я целуна за събуждане,като и прошепна ‘Благодаря ти’,докато тя още отваряше очи.
Когато иостаналата част от екипажа се събуди извадиха момичето от водата и я затвориха в собствена каюта,за да може да си вика на воля.След това се отправиха към пристанището,като знаеха,че вече няма да има проблеми.Така и не разбраха какво се бе случило със съкровищата,но те явно щяха да станат новата морска легенда.Тогава Роло се сети да попита Алекс нещо,което го бе изумило.
-Приятелю,ти защо не заспа?Да не би да си научил някоя магия?Или си изпил някаква отвара?Ако е така,защо не даде и на нас!-подозрително го погледна Роло.
-Не!-засмя се Алекс.-Просто знам,че има един по-прекрасен глас от нейния.Затова не ми влияеше така,както на вас.
-И чий е този глас,Алекс?-заинтересува се Рид.
-Гласът на Лианна.-каза кралят и прегърна своята любима.Така и си останаха,докато не стигнаха пристана.Така и не видяха остров Звездопад този път,но това не значеше,че няма да се върнат специално за него.
Но това е друга история,кято ще остане за друг път….



--------------------
user posted image

I sink into the silence of the blue night
My weepings sound so distant
As if they were shattered and disappeared
I want to fall in love
With this dazzling world once again
PMEmail PosterYahoo
Top
~*adurna*~
Публикувано на: 08 Jul 2008, 11:00
Quote Post


Барон
******

Група: Moonlight Memmory
Съобщения: 3193
Потребител # 1129
Дата на регистрация: 18-April 08



Предварително се извинявам за грешки и неточности.Само дано автора на Ралмия не ми се разсърди за глупостите. dw1_6.GIF
ПП:И пак изглежда много нищожно тук.Иначе е 7 страници.


--------------------
user posted image

I sink into the silence of the blue night
My weepings sound so distant
As if they were shattered and disappeared
I want to fall in love
With this dazzling world once again
PMEmail PosterYahoo
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jul 2008, 19:43
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Много хубава история. Много ми хареса smile.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
TheGodnessOfImaginaryLight
Публикувано на: 23 Jul 2008, 16:45
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 1808
Потребител # 417
Дата на регистрация: 3-June 07



и на мен много ми хареса.. Ей такива истории обичам hu2_21.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 29 Jul 2008, 03:21
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Доста добър стилистичен похват. Правите нестандартна и напълно успешна връзка в света на Ралмия, като използвате приятен изказ. Многообразието от похвати обогатява обхвата на вашия разказ и свидетелства за старание. Прави впечатление, че доста добре използвате момента на загатване на някаква емоция или чуство у читателя. Благодаря ви за усилието и ви желая успех!


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site