Self-quotes, Да ви видя

,,Спираме да се страхуваме от демоните под леглото,когато разберем,че съществуват вътре в нас "
Сори иначе обърках темата-беше за други цитати,не съм го измислил аз

Нище де А нещо твое имаш ли?

Аз се сещам за един два твои хубави цитата

Най-сетне се престрашавам да се цитирам

"Сладката ужасна болка на разкъсани сърца и слепи очи, слаби ръце отчаяно протегнати към бледата надежда, хилядите гласове слети в единствен писък на адска агония, съзнаващи невъзможността си да избегнат всепоглъщащия мрак. Душата ми го иска. Лекия нежен дъжд или удавяне в потоп, все едно стига да се измъкна от тази сладка болка."

Лол, защо си се крил досега? Много доброл, харесва ми.
А аз не мога да намеря нещо, което си струва да постна в темата.

Лол, защо си се крил досега? Много доброл, харесва ми.
А аз не мога да намеря нещо, което си струва да постна в темата.

Toва написах във време когато нямах вдъхновение - може да кажеш че невдъхновението ми ме е вдъхновило да напиша нещо мрачно като това, а и е ужасно, не мога дори да повярвам че аз съм го създал

Само две думи: Страхотно е!

Само две думи: Страхотно е!

Защо само аз мисля че всичко което съм написал е зле

Само две думи: Страхотно е!

Защо само аз мисля че всичко което съм написал е зле

Не говори така супер е

Само две думи: Страхотно е!

Защо само аз мисля че всичко което съм написал е зле

Не говори така супер е

Щом казвате

Само две думи: Страхотно е!

Защо само аз мисля че всичко което съм написал е зле

Ставаме двама. Но, иначе е супер! Айде и от мен нещо:
"Сградата беше във викториански стил отвън, но отвътре беше модерно обзаведена - големи кожени дивани, плазмени телевизори, стаи колкото апартамента ни у дома, кристални полилеи, мраморен под и произведения на изкуството от различни ери, подредени хронологично. Древногръцки делви, изложени римски тоги, китайско писмо и много, много други. Имаше и много картини, предимно пейзажи. Отзад се виждаше и градина с много цветя, уханието на които се носеше чак в къщата. Имаше и беседка, малко езерце и басейн. Всичко изглеждаше страхотно."

Само две думи: Страхотно е!

Защо само аз мисля че всичко което съм написал е зле

Ставаме двама. Но, иначе е супер! Айде и от мен нещо:
"Сградата беше във викториански стил отвън, но отвътре беше модерно обзаведена - големи кожени дивани, плазмени телевизори, стаи колкото апартамента ни у дома, кристални полилеи, мраморен под и произведения на изкуството от различни ери, подредени хронологично. Древногръцки делви, изложени римски тоги, китайско писмо и много, много други. Имаше и много картини, предимно пейзажи. Отзад се виждаше и градина с много цветя, уханието на които се носеше чак в къщата. Имаше и беседка, малко езерце и басейн. Всичко изглеждаше страхотно."

Искам да живея там, Стени

Лол, защо си се крил досега? Много доброл, харесва ми.
А аз не мога да намеря нещо, което си струва да постна в темата.

На мен също много ми хареса браво!

Ето още нещо от мен, което горе долу става за показ. То нас жените нали ни бива в сълзливите истории, ако за екшъна сме по вързани в пръстите

"
Черни облаци, сипещ се сняг и пет малки варовикови плочи забити в суровата пръст. Гледам те как стоиш там изправена, с ръце свити в юмруци, наведена глава и очи лишени от влага, ала пълни с безумна скръб и се питам колко силно е младото ти сърце, колко болка ще понесе още то, преди страданията на дните човешки да го сломят? В един миг имаш всичко, в следващия в ръцете си държиш единствено купчина студена пепел, а душата ти е празна и опустошена. Светлината около теб потъва в печален мрак, топлата плът под допира ти се превръща в безжизнен камък, гласовете на околните са просто далечния шепот на призраците от миналото. До вчера ти се смееше с невинен момичешки смях, а днес впиваш нокти в дланите си и кълнеш този грозен, немилостив свят. Питаш се има ли смисъл живота? Ако някой ти каже, че има ще изрече лъжа, ала ти сега отчаяно се нуждаеш от тази лъжа. Вцепенена пристъпваш към гробовете, в които няма положени тела. Време е да кажеш сбогом – това е вечната раздяла. Всичко вече е носталгичен спомен и трагичен завършек на едни по-добри времена. Прекланям глава пред светлата памет на твоите близки, но ти вдигаш поглед към мрачното небе и затваряш очи. Снегът се сипе върху пребледнялото ти лице. Искаше да скриеш внезапно потеклите сълзи? Защо? Не е срамно, нито е слабост да покажеш колко много страдаш. Слабост е да се предадеш безволева в обятията на скръбта и да откажеш да се бориш за онова, в което си вярвала досега. "

Всички самоцитати са хубави, но, Блек, последния ми спря дъха. Почувствах, повече от колкото прочетох всяка дума.