Страници: (16) 1 2 [3] 4 5 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия V: Нощта на Змията
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 22:29
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ема аз трябва и да си почина малко, да не претупам нещата. но утре ще има още!


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 13:32
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Глава пета
Бягство в нощта

Двамата за миг потънаха в пълен мрак. Коридора, в който бяха слезли бе пълен с мътна и неприятно миришеща вода, която стигаше до глезените им. Алтан примигна няколко пъти, сетне се сети за едно старо заклинание на чичо си за светлина и го произнесе. В нощния мрак се появи малко светещо кълбо, като фенер.
Първото, което видя младежът бе Тамия, която бе закрила лице с двете си ръце. Стройното и тяло се разтрисаше от хлипове.
Крадлата плачеше.
- Толкова съжалявам – прошепна момчето, не знаейки какво друго да каже. Тамия се обърна към него и чертите на лицето и се изкривиха от гняв:
- Съжаляваш? – изсъска тя – ти доведе това отвратително нещо в дома ни!
Крадлата пристъпи към младежът, който несъзнателно се сви:
- Досега в живота си съм нямала никой, освен Регън. Майка ми е умряла при раждането ми. Той би бе и баща, и майка, а и приятел – по улиците на Саликарнас не можеш да имаш доверие никому.
Крадлата сви ръцете си в малки юмруци.
- Ти и твоя отвратителен чичо съсипахте татко. Първо неговия урод го осакати, а сего някакъв друг го и уби. Мразя те!
Алтан не знаеше как да отвърне на този яростен поток обиди и само повтори:
- Съжалявам...
Тамия не отвърна, а се обърна по посоката, в която водеше коридора.
- Да се махаме оттук, преди онова отвратително нещо да научи как да мине през тайника.
Алтан кимна и тръгна подир девойката. Кълбото светлина послушно ги последва. Коридора бе влажен и неприятен, а вътре миришеше на застояло.
- Накъде води това? – попита момчето.
- Към пристанището – отговори крадлата – идеята е да можем да напуснем града по най-бързия начин.
- Но къде ще идем? – не разбра Алтан.
- Не ние, бе, идиот – изсъска Тамия – идеята беше за мен и баща ми. С тебе няма да ходим никъде.
Младежът отново предпочете да си замълчи. Нямаше как дори да се обиди на момиче, което бе видяло как убиват баща и пред очите и.
На Алтан също му бе мъчно за Регън, но бе обзет от ужас и от вида на убиеца. Той бе виждал различни създания в клетките на Кобъл, но такова ужасно изчадие – никога. Това, че търсеше него, го плашеше още повече.
С какво бе привлякъл вниманието на тази твар?
Докато мислеше това, водата в коридора стана по-дълбока и стигна първо до коленете, а после и до кръста на момчето. В това време Тамия бе нагазила почти до гърдите.
- Ще се удавим – притесни се Алтан, който усещаше как вчерашната му болест се събужда от допира на ледената вода около него.
- Няма, скоро излизаме навън – пресече го Тамия – освен това дори и да стане дълбоко, можем да плуваме. Е, поне аз мога, за тебе не знам.
- И аз мога – обидено отговори Алтан.
Коридорът зави рязко и се сля с друг, по широк такъв, където водата бе още по-дълбока и крадлата се принуди да плува, макар Алтан все още да можеше да ходи.
За щастие водата бе станала по-бистра и не миришеше така отвратително, като допреди малко. Във въздуха се разнесе приятния мирис на сол.
- Наближаваме морето – обяви Тамия и бързо заплува напред.
- Аха – уморено кимна Алтан. Той имаше чувство, че го втриса и светът около него изглеждаше объркан и отвратителен.
- В името на Прокълнатия! – чу се писъкът на Тамия отпред – акула!
Алтан се сепна, за да види как крадлата трескаво плува към него. На бледата магическа светлина зад нея само бегло мерна перката на огромната страховита риба.
- Проклятие! – рече Алтан.
- Как ли е влязла тук! – не разбираше Тамия.
- Няма значение – раздразнето отговори младежът – Мини зад мен!
Очите на Тамия се присвиха, но тя стори както и бе заръчано. Перката на акулата смени посоката си и рибата заплува към двамата.
Алтан отново си припомни заклинанието, с което бе блъснал гущера и го произнесе. Енергийното кълбо блъсна под вода акулата, издигайки я за момент над водата.
Звяра имаше огромна челюст, от която стърчаха зъби като изпочупени кости. Когато падна обратно във водата, акулата плесна нервно с опашка и Алтан разбра, че битката тепърво предстои.
Което бе по-лошо, той се чувстваше като сдъвкан.
Той изпрати втора такава магия, която пак цапна хищната риба и я завъртя във водата, но от това тя пощуря още повече.
Тамия извади нож зад гърба му.
- Ще ти помогна! – прошепна тя, забравила за миг как му бе крещаля преди малко.
- Стой където си – изпъшка младежът. Пот шуртеше от челото му въпреки студената вода наоколо, а той вдигна ръце и произнесе едно заклинание, което бе видял чичо му да прави на опасен мантикор, който бе изпълзял от клетката си.
Беше гадна магия, която бе убила мантикора и бе обезсилила Кобъл за няколко часа.
Алтан обаче произнесе заклинанието и то излезе от ръцете му, макар и под по-различна форма, отколкото при чичо му – Кобъл бе изстрелял струи от течен пламък, а от пръстите на момчето излезе нещо като малка светкавица, която цапардоса акулата във водата.
Рибата замря и сетне потъна като камък.
Алтан въздъхна и залитна назад, омаломощен.
Тамия го хвана във водата.
- Хей, не сега – каза нежно тя – почти стигнахме, още малко остана.
Момчето поклати глава, твърде изморено, за да отговори.
Тамия обаче продължи да го крепи и го принуди да направи първо една крачка, а после и още една, докато тя самата пляскаше със свободната си ръка и се мъчеше да не потъне. Алтан чувстваше, че ледената вода сякаш го зове и иска да го обгърне с мрачната си прегръдка, макар постепенно да се отдръпваше и да ставаше по-плитко. Светлинката, която бе запалил бе изгаснала, но въпреки това той усети, че вече не са в тунел, а в устието на река. От близо се чуваха вълните на морето.
Накрая двамата стигнаха брега и Алтан се просна на пясъка, безсилен да направи каквото и да е.
Беше му невероятно студено. Чу отдалече, че Тамия го вика и повече разбра, отколкото почувства, че тя бута тялото му, но нямаше никакви останали силици да и отговори и просто заспа.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
eragon16
Публикувано на: 09 Jun 2007, 13:45
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



Много е интересно! Акулата е супер!! ОЩЕ ОЩЕ!!!!


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 13:54
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ще има още, но първо ще ям laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 14:24
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Глава шеста
Новите дрехи на магьосника

Алтан се събуди с усещането за приятна топлинка и щом отвори очи, до носът му долетя приятната миризма на печена риба. Той леко се понадигна и видя, че Тамия е напалила огън край останките на стар кораб, оставен на брега на морето, на който печеше риба.
- Тежиш като тюлен – каза му тя, престорено сърдита – трябваше да те влача от устието до тук.
Младежът смутено благодари, сетне се изправи и погледна гладно към рибата.
- Ще стане скоро – засмя се Тамия – спокойно.
Алтан кимна, сетне се сепна:
- Пергамента! – и започна да шари из робата си, която цялата бе опесъчена и влажна. Той извади изпод нея свитъка, даден му от черния елф-канцелар. Той изглеждаше в окаяно състояние, но печата в долния му десен ъгъл все още личеше.
- Дано ме приемат – изпъшка момчето.
- Ще те приемат – отговори студено крадлата – този път и аз ще дойда с теб. Дори барона предполагам ще се заинтересува от историята за чудовище, което убива най-силния гладиатор в историята и един от най-способните магьосници в града.
- Толкова съжалявам за Регън – спомена накара Алтан да наведе глава.
Тамия погледна за миг към морето. То изглеждаше безкрайно и спокойно, белите гребени на вълните само допринасяха, а на нарушаваха за хармонията му, а звукът им бе някак упоителен.
- Не обвинявай себе си – накрая каза крадлата – бях незаслужено груба, като ти се развиках в тунела.
- Беше права – горчиво възрази Алтан – аз доведох онова нещо при вас.
- Нямало е как да знаеш – успокои го Тамия – а и да си знаел, вината е на чудовището, а не твоя. Вината е и на черните елфи, че не са предприели нищо след смъртта на чичо ти.
- Срещата ми с тях е след два дни – поклати глава Алтан и внезапно кръвта му се смрази – ами ако то ни намери отново?
- Надявам се, че няма – колебливо рече крадлата – прохода, през който минахме е неизвестен за повечето хора, а докато стигнем дотук беше още рано и не ни видя никой.
- Знаеш ли какво? –скочи на крака Алтан – ще идем още днес при барона. Датата на пергамента е замазана, ще настояваме пред черните елфи.
Тамия го погледна.
- Дързък план и ми харесва – призна тя – но нека стане утре, а не днес.
- Че защо – позачуди се Алтан.
- Робата ти прилича на умряла морска котка – засмя се крадлата – стражите ще те изхвърлят щом се видим.
Тамия откачи от колана си една добре позната на момчето торбичка.
- Парите, които ти откраднах – засмя се тя – ще си купим с тях прилични дрехи и за тая вечер ще отседнем в някоя скъпа – тя присви очи – и сигурна странноприемница. А утре ще видим барона.
Алтан се почеса по главата.
- Добър план – призна накрая и после погледна робата си с жален поглед – наистина изглежда доста зле, нали?
- Робата да, но ти не – закачливо отговори Тамия, при което момчето се изчерви – но виж, рибата е станала, а май имаш нужда да сложиш нещо в стомаха си.
Алтан не чакаше повторна покана, а взе парчето, което момичето му подаде и започна да се храни.
- И, Алтан – притеснено каза Тамия.
- Да? – отговори той с полупълна уста.
- Извинявай, за оня път, че те изритах – каза накрая тя.
* * *


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 14:24
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



сега вече обаче наистина ще ям! laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
black-kitty
Публикувано на: 09 Jun 2007, 14:31
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



ОЩЕ,ОЩЕ,ОЩЕ!!! cool.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 14:39
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ще има, ще има... wink.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
black-kitty
Публикувано на: 09 Jun 2007, 14:44
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



biggrin.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 14:46
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Обаче сега има клуб и искам малко да се подготвя за там, така, че вероятно ще е довечера.
Между другото, скоро ще отворя отделен форум за Ралмия smile.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
black-kitty
Публикувано на: 09 Jun 2007, 15:14
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



QUOTE (Darth Sparhawk @ 09 Jun 2007, 13:46)
Обаче сега има клуб и искам малко да се подготвя за там, така, че вероятно ще е довечера.
Между другото, скоро ще отворя отделен форум за Ралмия smile.gif

ок rolleyes.gif чакаме tongue.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 22:08
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Глава шеста
Новите дрехи на магьосника

Алтан се събуди с усещането за приятна топлинка и щом отвори очи, до носът му долетя приятната миризма на печена риба. Той леко се понадигна и видя, че Тамия е напалила огън край останките на стар кораб, оставен на брега на морето, на който печеше риба.
- Тежиш като тюлен – каза му тя, престорено сърдита – трябваше да те влача от устието до тук.
Младежът смутено благодари, сетне се изправи и погледна гладно към рибата.
- Ще стане скоро – засмя се Тамия – спокойно.
Алтан кимна, сетне се сепна:
- Пергамента! – и започна да шари из робата си, която цялата бе опесъчена и влажна. Той извади изпод нея свитъка, даден му от черния елф-канцелар. Той изглеждаше в окаяно състояние, но печата в долния му десен ъгъл все още личеше.
- Дано ме приемат – изпъшка момчето.
- Ще те приемат – отговори студено крадлата – този път и аз ще дойда с теб. Дори барона предполагам ще се заинтересува от историята за чудовище, което убива най-силния гладиатор в историята и един от най-способните магьосници в града.
- Толкова съжалявам за Регън – спомена накара Алтан да наведе глава.
Тамия погледна за миг към морето. То изглеждаше безкрайно и спокойно, белите гребени на вълните само допринасяха, а на нарушаваха за хармонията му, а звукът им бе някак упоителен.
- Не обвинявай себе си – накрая каза крадлата – бях незаслужено груба, като ти се развиках в тунела.
- Беше права – горчиво възрази Алтан – аз доведох онова нещо при вас.
- Нямало е как да знаеш – успокои го Тамия – а и да си знаел, вината е на чудовището, а не твоя. Вината е и на черните елфи, че не са предприели нищо след смъртта на чичо ти.
- Срещата ми с тях е след два дни – поклати глава Алтан и внезапно кръвта му се смрази – ами ако то ни намери отново?
- Надявам се, че няма – колебливо рече крадлата – прохода, през който минахме е неизвестен за повечето хора, а докато стигнем дотук беше още рано и не ни видя никой.
- Знаеш ли какво? –скочи на крака Алтан – ще идем още днес при барона. Датата на пергамента е замазана, ще настояваме пред черните елфи.
Тамия го погледна.
- Дързък план и ми харесва – призна тя – но нека стане утре, а не днес.
- Че защо – позачуди се Алтан.
- Робата ти прилича на умряла морска котка – засмя се крадлата – стражите ще те изхвърлят щом се видим.
Тамия откачи от колана си една добре позната на момчето торбичка.
- Парите, които ти откраднах – засмя се тя – ще си купим с тях прилични дрехи и за тая вечер ще отседнем в някоя скъпа – тя присви очи – и сигурна странноприемница. А утре ще видим барона.
Алтан се почеса по главата.
- Добър план – призна накрая и после погледна робата си с жален поглед – наистина изглежда доста зле, нали?
- Робата да, но ти не – закачливо отговори Тамия, при което момчето се изчерви – но виж, рибата е станала, а май имаш нужда да сложиш нещо в стомаха си.
Алтан не чакаше повторна покана, а взе парчето, което момичето му подаде и започна да се храни.
- И, Алтан – притеснено каза Тамия.
- Да? – отговори той с полупълна уста.
- Извинявай, за оня път, че те изритах – каза накрая тя.
* * *
Магазинът за дрехи, на който се спряха се държеше от ниско същество, мелез между гоблин и гном, което бе облечено в странен фрак, който му стоеше страшно неуместно. То бе надянало готова фалшива усмивка на лицето си, която изчезна щом видя кои бяха натиснали звънеца на магазина му. В мокрите си и опесъчени дрехи, Алтан и Тамия изглеждаха като просяци.
- Не давам милостиня – заяви съществото през зъби, размахвайки малкото си юмруче.
Тамия обаче разклати монетите пред себе си и изсипа две жълтици в ръката си.
Усмивката се върна на лицето на създанието, а с нея и ужасната му, лепкава, лицемерна любезност.
- О, здравейте, здравейте, какво ви води насам – каза мелезът и махна с малката си ръка към вътрешността на магазина, приканвайки ги да влязат.
- Търсим си нови дрехи – каза крадлата, влизайки самоуверено. Алтан я последва, чувствайки се малко несигурен. Кобъл не бе обръщал голямо внимание на облеклото му и не го бе водил по такива магазини. Противно на очакванията обаче, въпреки своето минало (а и настоящие) на улична джебчийка Тамия се чувстваше в свои води.
- Искам хубава рокля за себе си и нова роба за младия господин до мен. Той е магьосник – присви очи Тамия – така, че ако се опиташ да ни излъжеш с някой лъскав парцал, ще разберем.
Алтан не можеше да направи това, разбира се, но дискретно сръгване в лактите от страна на момичето го накара да затвори зяпналата си уста.
Гоблинът-гном не забеляза обаче нищо от това. Малките му очички алчно бяха вперени в парите, които Тамия небрежно подхвърляше през пръсти.
- Разбира се, разбира се – поклони се магазинерът и се завря сред закачени на рампа дрехи, които започна да отскача.
Накрая намери това, което искаше да покаже и срещу кратка размяна на десетина жълтици Алтан се намери в нова плътна и топла черна роба, която величествено падаше от раменете му, а Тамия пък блесна с красива виолетова рокля, която нежно обвиваше тялото и, загатвайки за красотата му.
Като я видя, младежът изгуби ума и дума и успя само да каже:
- Уау... страхотна си!
- Ти също изглеждаш добре спретнат – отговори му закачливо Тамия, сетне благодари на доволния съдържател и двамата отново излязоха на улицата, където крадлата властно спря един файтон и срещу още три жълтици се понесоха с чирака на покойния Кобъл по посока на хубава и сигурна странноприемница.
- Парите ни скоро ще свършат – притеснено каза Алтан.
- Може, но трябва да стигнем до черните елфи, а като дрипльовци няма да успеем – сви рамене крадлата – по-добре да се радваме, докато можем, има опасност да е за последно, ако онова нещо ни намери.
За миг студенината се върна в гласа и, сетне обаче тя тръсна коса и каза:
- А и наистина имахме нужда от нови дрехи!
Каретата ги свали пред скъпо сдание, над чиито вход се мъдреше табела: “Рога на изобилието”. На входа стоеше въоръжен до зъби минотавър, който обаче любезно поздрави слязлата двойка.
- Чувствам се много странно – сподели Алтан към Тамия.
- Баща ми някога ме водеше по такива места – отговори тихо крадлата и очите и станаха тъжни – преди инцидента. После съжаляваше, че не е пестил парите.
Вътре в самия хан ги посрещна портиер, човек, който срещу още седем жълтици им осигури обща стая и вечеря в ресторанта на хана. Тамия му подхвърли още две жълтици за да запази дискретност относно тяхното присъствие в хана и поиска храната да им бъде изпратена в стаята.
- Както желаете, госпожице – отговори портиерът.
Двамата се озоваха наистина в някакъв райски апартамент, в който ги чакаха балдахинови легла. Прозорците, по чиито ръбове имаше завеси гледаха към един от заливите на Саликарнас, над който в момента се спускаше залеза.
- Май малко прекалихме с лукса – призна си Алтан, докато гледаше гледката.
- Може би, но така е по-разумно – отговори Тамия.
- По-разумно ли? – ококори се младежът – кое му е разумното да пръснем толкова пари?
- Помисли малко – намръщи се девойката и се обърна към момчето – змията търси двама облечени в парцали, а ние идваме в най-скъпия хан и пръсваме баснословна сума пари. Дори да се чуе нещо за нас, едва ли змията ще се сети, че сме ние.
- Имаш право – потърка брадичка Алтан, след което се ухили – а и не е неприятно да си поживееш добре. Чичо Кобъл не даваше много да се глезя.
- Така ли – поклати глава Тамия, учудена – та той трябва да е бил много богат човек.
- Възможно, но живееше скромно – отговори момчето – а и голяма част от парите отиваха за животните.
- Сигурно е била голяма – отвърна с известен яд Тамия и Алтан, сконфузен се извини.
- Няма нищо – въздъхна крадлата – и все пак не ти ли купуваше разни работи.
- Не – каза момчето – той не ми се радваше много, макар да му вършех добра домакинска работа. Важното обаче е, че ми бе дал дом.
- Да се надяваме черните елфи да ти го върнат, иначе ще трябва да се върнем в моята колиба – опита се да се пошегува девойката.
- А и двата варианта биха били смъртоносни – не се засмя обаче Алтан.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
eragon16
Публикувано на: 09 Jun 2007, 22:12
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



eeeeee mai mai ima ogun mejdu dvamata cool.gif Kakto vinagi-O6TEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE!!!!


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Jun 2007, 22:22
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Глава седма
Ела, братко змей

Змиевидния пилигрим стоеше на ръба на една скала и морските пръски мокреха черното наметало, с което отново се беше загърнал. Бе избрал усамотено и неприветливо място, на края на серия скали, граничещи с морския бряг и станали твърде влажни и опасни за човешки крак. Неговите ноктести лапи обаче уверено се захващаха за пролуките и той сега бе далеч от досадните погледи на хората и свали черния плащ, позволявайки на люспите си да подишат морския въздух.
Пилигримът изсъска щастливо, усещайки се жив и за момент дори провала от битката снощи избледня в съзнанието му.
Като се сетеше, колко бе викал и пищял, докато още бе жалко човешко същество, обикновен магьосник, който бе победен от великия господар Казадар и затворен в какавида в една от неговите стари, люспести кожи, които периодично събличаше, подмладявайки се до безкрай.
Милостивия Казадар го бе направил като него – змия с ума на човек и това бе повече, отколкото някой можеше да мечтае.
Пилигримът дори не помнеше човешкото си име, то нямаше значение...
Но волята на господаря Казадар имаше. С неохота люспестото създание бръкна в един от джобовете на своята роба и хвърли в бушуващите морски вълни листенца черен имел.
Морската пяна от бяла премина в катранено черна и започна да изпуска злокобен дим, от който се образува змийското лице на краля на влечугите, могъщия Казадар.
- Докладвай – каза студено той, втренчил немигащите си очи в своето съвършено подобие.
- Момцето ми ссе изззмъкна, госссподарю мой! – оплака се пилигрима, раболепно коленичейки – когато убих неговия цицо, Кобъл, то не бе в дома ссси, а поссле бе ссспасено от гладиатора Регън, който сспецели време зза неговото бягссство. Разззбира сссе, плассстайки ззза това сс зивота си.
- Глупак – отговори гневно Казадар – зивота на глупци като Кобъл и Регън ме интересссува сслабо. Искам това момце зиво. То ссте отклюци пътят ни към невиззздана моссст. Иссскам да го намериссс и да ми го докарассс!
Пилигримът се сви от повелята на господарят си и притеснено засъска:
- Но, велики госссподарю, то мозе да потърсси помостта на церните елфи, а те сса сссилни и опасссни, не мозем да ги нападнем сссамицък!
Казадар се замисли за момент, сетне отвратителна гримаса разкриви лицето му. Само другите змиевидни знаеха, че това е усмивка.
Знаеха също и, че тя не предвещава нищо добро.
- Обърни сссе към нассия брат от дълбините, поклоннико – нареди Казадар – под вълните на морето зивее огромен морсски ззмей, циято мосст кара корабите да се троссат на съцки, а моряците да писстят. Призови сссилата му сс магията на ззмийсските думи и силата на церния имел и сте имасс ссъюззник, който ще преодолее дори цитаделата на барон Раксссмаил.
Казадар се наведе през дима.
- Провалис ли ме отново, поклоннико, ще усетиш отровната ми целувка върху целото сси.
След тази злокобна заплаха Казадар изчезна, а слугата му се зае да изпълнява дадените указания.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 09 Jun 2007, 22:23


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
eragon16
Публикувано на: 09 Jun 2007, 22:25
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



Super O6te dai O6te!!!!


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (16) 1 2 [3] 4 5 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site