Страници: (16) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия V: Нощта на Змията
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 08 Jun 2007, 00:22
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Да, ще стане много руски елф smile.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 00:38
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



няма да го допуснем.
утре ще пиша още.
а сега - лека нощ!


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 11:18
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06




Глава Трета
Змията търси

Алтан облече вече изсъхналите си дрехи и в един момент си даде сметка, че докато са го събличали и завивали снощи, вероятно Тамия го е видяла гол. Мисълта го накара да се изчерви, но той реши да я прогони от съзнанието си.
- Мисля да отида в канцеларията на черните елфи – заяви той.
- Малко е рисковано – отвърна Регън, който си бе сипал някакво пиене – допреди няколко часа бе образувал нещо като треска, а в такива случаи е добре човек да си седи вкъщи.
- Мен вкъщито ми го взеха – отвърна Алтан – така, че нямам голям избор.
Регън се почеса по главата.
- Имаш известно право – призна накрая – и все пак не ми се ще да излизаш. Особено ако навън дебне убиец.
Младежът сви рамене:
- Както ти казах и преди, аз нямам врагове. Едва ли гони мене.
- Ти каза така и за чичо ти, а виж го къде е сега – намръщи се гладиаторът.
- Виж – Алтан се поколеба. Възможно ли бе наистина по петите му да има убиец? Ако да, защо? Той не бе излъгал, като бе казал на Регън, че няма врагове. Е, по време на игрите на топка си бе разменял по няколко шамара с другите момчета (което винаги му печелеше кавги с Кобъл), но нищо сериозно.
- Виж – повтори Алтан, леко объркан.
- Гледам те внимателно – присмехулно отвърна гладиатора.
- Ако не отида сега – продължи момчето, не обръщайки внимание на закачката – черните елфи могат да решат, че тази къща не ми е важна и нататък ще ми стане още по-трудно да я взема. А мен тая къща ми е едничкото, което имам.
Регън се замисли.
- Принципно си прав – въздъхна накрая той – и макар, че аз не вярвам онези да ти върнат дома, редно е да опиташ. А и можеш да научиш нещо за убиеца. Аз те съветвам да побързаш обаче – канцеларията на черните елфи работи до пладне, а ти добре си поспа.
- Аха – кимна Алтан – тръгвам. След това ще се върна, ако... – момчето се поколеба, обзето от внезапно притеснение – ако може.
- За можене, може – разсмя се гладиатора – но бих се радвал ако все пак ми кажеш името си. Досега не стана дума за тоя въпрос.
- Алтан – отговори младежът и се усмихна – казвам се Алтан – повтори и тръгна да излиза от къщата. Внезапно обаче се спря на входа и без сам да знае защо, добави – предай, ъъъ, много поздрави на Тамия!
- Ще и предам, но едва ли ще се върне преди тебе – засмя се Регън.
Алтан кимна леко глуповато и излезе навън. От снощния студен дъжд не бе останала и следа и слънцето отново бе изгряло, жулейки разхождащите се из града с немилостивите си лъчи. Младия магьосник кривна по лъкатушещите улички, стигайки накрая по-хубави квартали и приближавайки своята цел – дворецът на черните елфи.
Оригинално, той бе построен преди около три века и половина от безмилостен ръководител на Гилдията на Убийците, наречен барон Форкоу. Народните приказки твърдяха, че той бил страшно дебел и построил замъка, защото не се побирал в нормална къща. Форкоу обаче бил слуга на лорд Асмаил, злия господар на черните елфи и двамата погинали почти заедно от ръката на война на Краля на Ралмия. След смъртта на Асмаил, черните елфи бяха напуснали своя остров Коболтник, неприветливо място, наситено с тъмна магия и бяха дошли в Саликарнас, където бяха се установили като господари на мястото на Гилдията на Убийците.
В момента барон на града, който бе независим от Короната в Ралмия бе барон Раксмаил, силен и алчен владетел, облагащ жителите на града с непосилни данъци. Простолюдието обаче бе доволно, тъй като бе подлъгано от забавленията, които той му подхвърляше като прословутите си гладиаторски игри, в които храбри войни се биеха с чудовища или помежду си.
По времето на барон Форкоу замъкът бе бил доста занемарен, но черните елфи го бяха затегнали и сега той представляваше мрачна, тъмна цитадела, която хвърляше ледена сянка и в най-светлия ден. Той бе разделен на няколко нива, като във външното и най-ниското бяха връзките на черните елфи с подчинените им народи – данъчно, канцелария за въпроси, отдел за борба с безредиците, който обаче се задействаше само при случаи на неплатени данъци или пострадал черен елф. Там бе и прословутия билетен център, в който хората даваха и последните си пари, за да отидат на кървавите гладиаторски битки.
Алтан обаче се интересуваше от информация и затова отиде именно в канцеларията – малка, каменна стая, пред която този път за щастие нямаше никой. Младежът почука по затворената дървена врата и от вътре се чу сух и неприятен глас:
- Влез!
Младия чирак отвори вратата и се озова лице в лице с черен елф, прехвърлил най-добрите си години, който стоеше зад малко бюро. Бюрото бе отрупано с различни пергаменти и свитъци, а на ръба му имаше малка бутилка, пълна с течност, за която Алтан нямаше съмнение, че е алкохол. Момчето се почувства неуверено – от чичо си Кобъл знаеше, че няма по-лош чиновник от такъв, който се затваря в кабинета си да пие.
- Какво искаш – троснато попита стария черен елф, тропайки с нокти по повърхността на бюрото – нямам цял ден да те чакам.
Алтан затвори вратата зад гърба си и плахо каза:
- Аз съм Алтан, племенник на магьосника Кобъл... – той млъкна за момент, не знаейки как да продължи.
- Да, и? – нетърпеливо и неприветливо попита черния елф.
- Ами... – поколеба се момчето – той беше убит.
- И? – отново го подкани чиновника, отпивайки глътка от питието си – е хайде де, човешко момче, нямам цял ден да си губя с тебе!
Алтан усети как в него се надига раздразнение, но го овладя.
- Искам да попитам има ли информация за убиеца – каза той и сетне добави – и има ли начин да си върна къщата, която ми бе конфискувана в името на барона вчера.
- Тя тая къща е била на чичо ти, а не твоя – рязко отвърна черния елф, сетне извади два празни пергаментови листа и започна да драска с едно криво перо, което час по час топеше в малка мастилница.
- Давам ти две направления – каза черния елф – първото е за убиеца, ще отидеш в отдела за безредици. Втората е за къщата. Там трябва да отидеш на аудиенция при барона, защото той лично се занимава с конфискации. Той е свободен края на тази седмица, но те съветвам да си облечеш някакви по-хубави дрехи, защото така мърляв стражите ще те изхвърлят навън, ясно?
Алтан кимна глупаво, без да знае какво да каже. Вместо да получи отговор, го бяха затрупали с бюрократични пречки. Той взе листите и излезе от канцеларията, отправяйки се към отдела за борба с безредици.
За жалост пред него на опашката за консултации бе едно алчно джудже, което твърдеше, че кръчмата му е била обрана от орки.
- Това е третия път, в който кръчмата ти бива обирана този месец, Водфар – студено отвърна посрещналия го страж-черен елф – На барона му омръзна да плаща компенсации за щети, които вероятно са причинени от самия теб.
- Барона обаче няма нищо против хубавото ми ябълково вино, нали! – изкрещя яростно джуджето, наречено Водфар.
- Вино, за което дворецът ти плаща скъпо и прескъпо, Водфар – продължи черния елф – не смей повече да поставяш под въпрос преценката на барона, джудже, иначе ще те хвърлим на арената.
Водфар нервно захапа мустака си, сетне се завъртя на пети, демонстративно блъсна с лакет Алтан и излезе от кабинета.
- Ти по каква работа – попита черния елф.
- Ами аз... – Алтан подаде пергамента, който чиновникът от канцеларията му бе дал. Стражът го погледна.
- Да, за убийството на Кобъл – черния елф вдигна очи към момчето – голяма загуба за арената, бих казал аз. Неговите чудовища бяха доста впечатляващи. Дано си наследил нещо от таланта му.
Алтан нямаше никакво влечение към заниманията с опасни зверове и се размърда некомфортно. След това обаче реши да попита въпроса си:
- Знае ли се нещо за убиеца? – попита той.
Черния елф се намръщи.
- Само догатки, но те са наша работа.
- Кобъл ми беше чичо. Трябва да знам! – настоя Алтан.
- Бил е магьосник. Вероятно – отговори неохотно черния елф.
- Вероятно? –повиши глас Алтан – дори не сте сигурни?
- По-тихо, човешко момче – пресече го черния елф – не обичам низшите раси да ми крещят.
Алтан потръпна от обидата, но се укроти.
- Щетите по къщата на чичо ти не са такива, каквито сме виждали. Вероятно става дума за неизвестни практики на тъмна магия. Явно чичо ти се е забъркал с опасни хора.
Елфът наклони глава:
- Това е, което мога да ти кажа, а и то е прекалено много. Сега се махай!
Младежът се сви от внезапната грубост в тона на елфа, но смутолеви някаква благодарност и излезе отново от града. Вече следобед преваляше и Алтан се забърза. Нямаше желание да замръква отново по улиците на града.
Един ден си бе отишъл, а той не знаеше нищо повече, отколкото преди.
* * *


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
eragon16
Публикувано на: 08 Jun 2007, 17:58
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



Mn dobre sparh! DaI oShTe!!!


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 20:39
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



нека само напиша! laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
black-kitty
Публикувано на: 08 Jun 2007, 20:59
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



Интересно е cool.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 21:04
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Благодаря, но имайте предвид, че в момента действието започва. wink.gif Нататък става истински интересното. cool.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Arwen
Публикувано на: 08 Jun 2007, 21:12
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 7544
Потребител # 143
Дата на регистрация: 2-February 07



И заради тебе няма да мога да спя тая нощ!! biggrin.gif Супер е!


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 21:29
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



* * *
Когато се прибра в къщата на стария Регън, видя, противно на прогнозата на гладиатора, че младата крадла Тамия се е върнала в дома си преди него.
- Хей, магьосническия чирак! – посрещна го тя с поздрав, от който не лъхаше особена дружелюбност.
- Добър вечер – притеснено отговори Алтан, а на ум си каза: “Какво пък я ядосах сега”.
- Къде беше цял ден досега? – нервно попита Тамия.
- До отделите на черните елфи – отвърна притеснено младежът – не знаят за убиеца повече, отколкото предположи баща ти. Магьосник, но използва техники, които не познават.
- Това не е хубаво – намеси се Регън, който отново бе запалил лулата си – черните елфи са майстори на тъмна магия. Малцина могат да се похвалят, че владеят неизвестни за тях техники. Чичо ти наистина се е набъркал с лоши хора. Какво стана с къщата?
- Пратиха ме при барона – направи гримаса Алтан – края на седмицата можело да се иде на аудиенция. Казаха ми да се облека по-добре, като не ми е много ясно как ще стане това, като си имам само тази роба.
- Пратили са те да видиш барона? – очите на Регън се разшириха – явно случая наистина е загадъчен. Обикновено срещите с барона означават, че по-долните му слуги нямат идея какво точно се е случило във въпросната къща.
- Става все по-хубаво – кисело се обади Тамия – освен това някакъв странен тип разпитваше за теб из пазарите.
- За мен – обърка се момчето – но кой може да ме е търсил?
- Надявах се ти да ми кажеш, но не изглеждаше хубав човек – отговори крадлата намръщена –всъщност, дори не знам дали беше човек. Беше се целия забулил в един черен плащ, нищо не се виждаше отдолу. Като говореше, тонът му бе провлачен и неприятен, съскащ като змия.
При думата змия в съзнанието на Алтан проблесна споменът за среднощния му кошмар и младежът потръпна.
- Сещаш ли се за кой говорим? – забеляза реакцията му Регън и вдигна вежди.
- Н-не – поклати глава Алтан – просто се сетих за един кошмар със змии. Сънувах го точно преди да ме приютите – младежът се усмихна неловко.
- О, да, ясно си беше, че е кошмар. Изпищя като агне на заколение – отговори саркастично крадлата.
- Това не е хубаво – помръкна обаче лицето на баща и – някои магии имат остатъчен ефект върху съзнанието и причиняват кошмари. Не ми харесва цялата история.
- Смятате ли, че закачуления е убиеца на чичо ми? – попита Алтан и усети как по гърба му полазват тръпки – сега дали търси и мен?
- Ако е така, много лошо, че те прибрахме, ама баща ми има милостиво сърце – безсърдечно отговори Тамия.
- Млъкни, Там – прекъсна я Регън – кажи ми повече за тоя качулат, забеляза ли нещо особено, как се движеше, какво питаше.
- Всичко в него беше особено, татко – отговори девойката – забулен беше като труп, хем, че днес беше топъл ден. В сравнение с гуглата му робата на Алтан е като парцал – момичето я изгледа прилично – е, тя си е парцалива, де – но сетне продължи – за това как се движи, гадно беше, имаше нещо неестествено, като на влечуго.
Алтан отново потръпна, спомена за съня стана все по-ярък. За момент чу съскането в ума си и в този миг на вратата се почука.
Регън се обърна към Алтан:
- Легни до стената!
Момчето стори, както му казаха и Тамия, която явно бе минавала преди през различни тежки ситуации хвърли отгоре му едно одеяло да не се вижда. Алтан се ослуша, тъй като виждаше много слабо през плетките на одеялото.
Регън се изправи и докуца до вратата, отваряйки я.
- Кой сте и какво търсите – чу се гласът му.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 21:29
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



QUOTE (Arwen @ 08 Jun 2007, 21:12)
И заради тебе няма да мога да спя тая нощ!! biggrin.gif Супер е!

10x, 10x

"hug"


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
black-kitty
Публикувано на: 08 Jun 2007, 21:37
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



ММмм, много добре! happy.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 22:07
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



hug и на тебе, Сапфира. Ето ви още:
Глава Четвърта
Змията напада

- Добър вецерр – отговорът на новодошлия смрази кръвта на Алтан и той чу, че и Тамия изсъсква притеснено.
- Добра да е. Но не отговорихте на нито един от въпросите ми – хладно отвърна Регън – какво искате и кой сте?
Алтан наостри слух.
- Азз сссъм пилигрим. Носсся вессст от моя госсссподар до магьосссника Кобъл – отговорът прозвуча разлято и гадно, досущ като пълзяща змия.
- Кобъл е мъртъв, а и преди не живееше тук – кратко рече Регън – грешка имате.
- Не мисссля – отвърна новодошния и се засмя неприятно – аз науцих ссскръбната весст, це Кобъл е поцинал. Сссега трябва да предам ссссъобстението на неговия насссследник, магьосссссника Алтан. Цух, це той се отссседнал при васссс?
След тези думи във въздуха се разнесе странен, зловещ звук, сякаш някакво животно душеше във въздуха.
- Чул сте грешно – отговори Регън – аз живея сам с дъщеря си и мразя магьосници. Не бих пуснал в дома си такъв – последните думи очевидно бяха предупреждение към пилигрима.
- Зззалко – отвърна съскащия – в такъф слуцай, ссте трябва да ви оссставя. Съзалявам зза бессспокойссството.
След миг Регън затръшна вратата и се обърна към Алтан:
- Ставай.
Момчето се изправи на крака рязко, от което леко се замая. Ефекта от снощната треска не бе отминал напълно, както му се бе струвало през деня и сега отново се чувстваше леко слаб.
- Това беше човека, дето разпитваше за теб – каза Тамия и изглеждаше бледа като платно – откъде познаваш такъв гад.
- Не го познавам – надигна глас Алтан.
- Тихо – изръмжа му Регън.
Младежът се сепна, но снижи глас:
- Нали си тръгна?
Регън го погледна изпод вежди:
- Много си наивен. Гадината замисляше нещо. Направи грешка обаче, че не ме освитка на място. Явно славата ми още държи влага.
- Мислиш, че е знаел кой си? – вдигна вежди Тамия.
- Според мен знаеше кой съм, знаеше с какво се занимаваме и аз, и ти и със сигурност знаеше, че момъка е при нас.
- Ъ? – не разбра Алтан – как разбра?
- Нюх – поклати глава гладиатора – поведението му беше като на котарак край паница мляко. Да ви кажа обаче, това не бе котарак, нито човек. Сигурен съм, че беше влечуго.
- Какво? – в един глас викнаха Тамия и Алтан.
- Макар и по-слаби от вашите, очите ми имат око към детайла. Това, което взимате за непроницаем мрак под качулката са люспи – отвърна Регън – това беше някакво змиевидно, уродливо същество. По-лошото обаче е, че ще се върне и сигурно ще доведе и други със себе си.
- Други змиевидни? – потръпна Алтан.
- Не, надявам се – отговори гладиатора – мисля, че ще домъкне срещу пари ония, които са му изклюкарили кой съм и къде живея. Сигурно улични отрепки. За щастие, аз ще съм готов.
- Не можеш да се биеш, тате? – викна Талмия – това е лудост!
- Лудост? – Регън се обърна към дъщеря си и очите му заблестяха – това, че съм куц може и да ми пречи да се справям с изчадията на Кобъл, но няколко улични плъха няма да ми се опрат – и гладиатора се наведе до малък гардероб, от който измъкна арбалет и къс, широк меч.
- А змиевидния? – попита Алтан, объркан.
Регън се спря за момент.
- Не знам – поклати глава накрая – за пръв път виждам такова създание. Нямам идея колко е силно.
- Аз владея някои магии – каза младежът – те са защитни, чичо ме научи на тях за да се справям с неговите “питомци”, в случай, че подивеят.
- С тия магии чичо ти вече е в гроба, хлапе – пресече го Регън – ти и Тамия ще се махнете през тайния проход, който съм подготвил в къщата.
- Няма да те оставя сам! – извика крадлата.
- Ще правиш каквото ти кажа! – отвърна набития мъж и натисна една дъска до стената. Одъра, на който миналата нощ бе спал Алтан се отмести и разкри проход.
- Това води до каналите на града – с леден глас отговори Тамия – няма да се крия в отходните води, докато ти се биеш сам.
- Мога да ти помогна с магиите си – настоя и Алтан.
В този миг на вратата отвън отново се почука.
- Слизайте – настоя Регън, прошепвайки, сетне извика през рамо: - ииидаааа!
Стоящия на вратата обаче явно бе нетърпелив, тъй като започна да натиска бравата.
- Слизайте долу! – настоя Регън с такъв тон, че момчето и момичето неохотно заслизаха по скривалището.
Гладиаторът се обърна към вратата, надигайки арбалета си точно за да види как врата не отваря и вътре влиза облечен в парцаливи дрехи орк, който размахваше крив и нащърбен ятаган.
Регън стреля с арбалета си и стрелата улучи пришълеца право в туловището. Оркът изръмжа, но Регън завъртя арбалета си във въздуха. Някакъв механизъм изщтрака и нова стрела полетя към нападателя, този път удряйки го във врата и поваляйки го мъртъв на земята.
Тамия и Алтан бяха спрели да слизат, като само главите им се подаваха от шахтата, в която се спускаха.
- Бягайте, глупаци такива! – извика гладиатора, пускайки нова стрела, която този път цъфна едно парцаливо еднооко джудже точно в сърцето. Скитникът изврещя и рухна до орка.
Следващия враг обаче бе минотавър, на който стрелите не правеха впечатление. Регън изруга, хвърли арбалета настрани и изтегляйки късия си меч. Той остави минотавъра да го доближи, сетне се отмести настрани, сграбчи го за единия от роговете, наведе бичата му глава и заби острието на оръжието си в тила на звяра. Минотавърът измуча отчаяно и сетне падна до останалите нападатели.
- Много впецатлявасссто, гладиаторе – забуления в черно силует застана на вратата, ръкопляскайки. Звука бе неестествен, тъй като и ръцете не бяха естествени – те повече напомняха на люспести лапи, увенчани с остри нокти.
- За последен път ви казвам – каза Регън на все още стоящите неподвижно Алтан и Тамия – бягайте.
- Исскам само момцето, гладиаторе – повтори съществото – дай ми го и заедно с дъссстеря ти сте зивеес.
- Върви при Прокълнатия, боклук – каза Регън и без предупреждение хвърли меча си напред като нож, толкова бързо, че Алтан ахна.
Качулатия силует обаче подскочи във въздуха и изсъска:
- Глупав бозайник – при което от устата му изхвърча страховита храчка, която изглеждаше едновременно киселинна и огнена. Гладиатора се наведе под нея и тя се удари в стената зад гърба му, пробивайки огромна дупка в нея.
- Ти ми трябвас – закачуления погледна към вцепенения Алтан и скочи към него.
Регън обаче го хвана в полет и го тръшна на земята, обвивайки ръка около гърлото на съществото.
- Махнете се, по дяволите! - изкрещя той към глупаво гледащите го Алтан и Тамия.
- Татко! – викна крадлата, не знаейки какво да стори.
В този момент качулатото същество протегна глава изпод сенките на качулката си и разкри уродливото си лице на змийско същество, подобно на огромна кобра. То ухапа пръста на тормозещия го Регън и това бе достатъчно.
Гладиаторът се вцепени за миг, сетне посивя, вкочани се и рухна назад.
- Неее! – извика Тамия, но в същото време заслиза надолу, придърпвайки и Алтан със себе си.
Люспестия нападател отметна робата си назад, разкривайки пълната си същност на човек-змия.
- Няма да ми изззбягате, малки птиценца – произнесе изчадието и приближи отворът на тайния коридор.
Тамия обаче бе стигнала пода на шахтата и завъртя един кръг отдолу, който започна да затваря подвижния камък, върху който умния Регън бе поставил одър.
- Не, няма да ссстане – възрази змиевидното същество и навря главата си през смаляващия се отвор, бутайки камъка с мощните си лапи. То отвори уста и от нея започна да пада гнусна отровна лига, която прояде камъка.
Алтан трескаво произнесе първото заклинание против нападащ звяр, за което се сети и го изпрати с вик нагоре.
Магията излезе под формата на сфера от лилава светлина, която блъсна змийската морда и оттласка изчадието назад.
Отворът се затвори с щракване.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 09 Jun 2007, 13:05


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Arwen
Публикувано на: 08 Jun 2007, 22:17
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 7544
Потребител # 143
Дата на регистрация: 2-February 07



Добре че не си в скайп...Тогава щеше да ти се случи нещо наистина задушаващо.... rolleyes.gif hug Ако можеш,давай още. smile.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 22:19
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



в скайп съм laugh.gif
"hug" laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
eragon16
Публикувано на: 08 Jun 2007, 22:24
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



Spar stava super interesno NE SPIRAI!!!!


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (16) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site