Страници: (16) [1] 2 3 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия V: Нощта на Змията
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Jun 2007, 12:59
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Хрониките на Ралмия V:
Нощта на Змията


Пролог
Змия в Библиотеката

Олет Хърн мразеше да пази кралската библиотека. Пълния страж, който се поддържаше буден с чести глътки бренди, което отпиваше от манерка, не смяташе книгите за ценност и не можеше да разбере защо кралят, кралицата и благородниците смятаха за толкова жизненоважно пергаментите и книгите в нея да не познават.
Олет Хърн мразеше да чете. Той смяташе, че от четенето може да ослепееш или пък, както обичаше да се шегува, някоя буква можеше да скочи и да те ухапе по носа.
Макар, че носа на Олет Хърн беше голям, месест и червеникав като камба и не изглеждаше добър за хапане.
Освен четенето и кралската библиотека, Хърн мразеше и децата – десетките глупави и досадни дечица, като се започне от тъпия малък принц и се мини през малките благородничета, които обичаха да се крият в библиотеката и да се целят с разни книжа, смущавайки пиенето на Олет.
Като сега. Какви бяха тия деца, които посред нощ ходеха в библиотеката? Четяха ли? Глупци!
Олет Хърн отпи още една глътка от брендито и влезе в старинната, прашасала библиотека, опитвайки да определи откъде е чул шума преди малко. “Ако е някой плъх, ще хвана дворцовата котка и ще я хвърля през прозореца”, закани се Хърн на себе си, макар отлично да знаеше, че никога не би посегнал на пухкавото животно, любимо на някои благородници.
Стражът кихна няколко пъти, докато обикаляше измежду рафтовете на гигантската зала, пазеща цялата събрана книжнина на Ралмия.
Как мразеше целия прахоляк!
Олет Хърн накрая забеляза някаква дребна светлинка през няколко рафта и това не му хареса. Проклетите дечурлига се бяха скрили зад рафта на Кралския архив, съдържащ цялата история на родословните дървета на различните династии н Ралмия.
- Идвааам! – извика стража с надеждата децата да избягат и да не се налага да ходи до рафта на архива. По принцип за него се искаше специално разрешение, но на Олет Хърн не му се будеха началниците – още повече, че докато се върне с тях децата вероятно вече щяха да са се махнали.
Засега обаче не се махаха и Олет Хърн изпсува. Отвратителни, малки мръсни твари. Така ги обучаваха родителите им – щом си благородник, можеш да се закачаш с низшите съсловия както си искаш.
Хърн с пуфтене се отправи към Кралския рафт и го заобиколи, за да види кое този път е проклетото пискало, което бе решило да си играе с него. Дали беше дебелия принц, дето кралицата го тъпчеше с масленки по цял ден? Или грозното дете на барон Ривен?
Не беше обаче никое от децата.
Всъщност, изобщо не беше дете.
Хърн преглътна.
Зад малко бюро, на което внимателно бяха разгънати пергаменти, затиснати с различни тежести по ъглите, една от които бе дебела восъчна горяща свещ, от която бе дошла светлинката, стоеше чудновато същество, което нямаше нищо общо със спокойствието на старите томове в библиотеката.
То беше чуждо и грозно.
То беше змия.
Но по някакъв начин беше и човек.
Приличаше на змия – именно на змия, а не на гущер, крокодил или някакъв друг тип влечуго, макар, че имаше крайници – уродливи, отвратително човекоподобни ръце, чиито пръсти, увенчани с остри нокти внимателно следяха текста по пергамента.
Олет Хърн понечи да изпищи, но в този момент съществото извърна голямата си, надигаща се над змийска качулка глава и очите на двамата се срещнаха. Писъкът заглъхна в гърлото на стража, още преди да е излязъл.
Очите на създанието бяха жълти и дълбоки и пълни с напълно човешки интелект, въпреки очевидно змийските си форма и цвят. Те бяха едновременно страшни и тъжни, дълбоки и жестоки, коварни и внушаващи доверие.
Хърн напълно потъна в тези очи.
- Не виздассс нисссто – прошепна съществото.
- Не цувассс нисттто – продължи той, когато Хърн кимна с голямата си, червендалеста глава.
- И няма да помниссс ниссто – завърши доволно създанието – сссега иди и си допий питието.
Стражът се отдалечи като марионетка. Съществото, което всъщност бе магьосник, озовал се в тази форма поради стара вражда с един вече свой починал приятел, кимна доволно. То за миг се поколеба дали да не скочи и да не убие стража. Щеше да е лесно – едно бързо ухапване, почти като целувка, върху дебелия врат на пазача и той щеше да е при своя Създател.
Или при Прокълнатия, кой знаеше.
Съществото обаче притъпи змийския си инстинкт. Природата на влечуго наистина му бе дала много, а и му бе позволила да постигне състояние, близко до безсмъртието, но понякога бе досадна с постоянните си хищнически пристъпи.
А сега създанието имаше работа. То продължи да чете, търсейки това, което го интересува и когато го намери, бе силно развълнувано и започна да съска напрегнато. Това наистина бе невероятно и чудесно.
Скоро то щеше да свърши онова, за което бе призвано.
Създанието внимателно духна свещичката, на която четеше текста, приближи тесния прозорец на библиотеката, провря се оттам и след това изду качулката си, понасяйки се по нощния вятър подобно на гротескно, криво плашило.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
ELDEST
Публикувано на: 07 Jun 2007, 13:56
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Potter's Army
Съобщения: 1578
Потребител # 138
Дата на регистрация: 28-January 07



Мммного добре измислено.С нетърпение чакам продължението tongue.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Jun 2007, 13:56
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



довечера wink.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Arwen
Публикувано на: 07 Jun 2007, 14:43
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 7544
Потребител # 143
Дата на регистрация: 2-February 07



Ухааааа!!!!!!!


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
eragon16
Публикувано на: 07 Jun 2007, 16:27
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



Edno golqmo bravo za novoto na4alo!


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth_Allanon
Публикувано на: 07 Jun 2007, 16:34
Quote Post


Storyteller
*****

Група: Citadel
Съобщения: 2049
Потребител # 49
Дата на регистрация: 5-November 06



ЕxTRA


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Jun 2007, 22:40
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Глава Първа
Лош Ден

Лятото вече бе превалило, а слънцето не бе стигнало пладне, но въпреки това в град Саликарнас вече бе горещо.
Алтан мислеше, че в Саликарнас винаги е или горещо, или вали отвратителен, студен дъжд, дошъл без предупреждение от морето. Поне в неговия съзнателен, 17-годишен живот в града това бе било винаги така.
Алтан не знаеше откъде е, но бе отраснал в Саликарнас, при свой далечен стар роднина, магьосник на име Кобъл. Родителите му, поне според Кобъл, също бяха били магьосници, но загинали в корабокрушение, като успели да спасят сина си, правейки магическа птица с последни сили, която да го отнесе при най-близкия роднина – въпросния Кобъл.
За нещастие Кобъл не бе очаквал дете, не бе искал дете, нито пък семейство и поради това Алтан израстна в дома му като момче за поръчки, макар официално Кобъл да го представяше като чирак на приятелите си – други стари и винаги сърдити вълшебници като него. Той дори отвреме на време му преподаваше някоя магия, макар през повечето време да предпочиташе да го кара да почисти винаги мръсната къща край пристанището, в която живееше или пък, като сега, да му купи съставки, нужни за безумните му магии.
Кобъл беше експериментатор и създаваше магически подсилени създания, които после даваше на господарите на града – черните елфи, които преди триста години се бяха преселили от своя остров Коболтник в Саликарнас и го поеха под свой контрол.
Поради това Кобъл постоянно караше Алтан да му купува разни свръхскъпи билки или отвратителни кремове, които даваше на своите създания, след което ги пращаше, срещу съответното заплащане разбира се, на черните елфи. Те досега бяха винаги доволни от създанията му, които се представяха отлично на страховитите гладиаторски битки, организирани от тях веднъж в месеца. В момента Кобъл хранеше химера в къщата си, а тя поглъщаше невероятни количества, които, Алтан, разбира се, трябваше да набави от различните магазини и сергии, около които, разбира се, имаше колосални опашки от всякакви купувачи – от други откачени магьосници, занимаващи се с подобна работа, до огромни орки, които изпробваха подсилващите помади върху себе си.
Днешния ден не бе изключение и Алтан се чувстваше почти загубен сред цялата гмеж от гоблини, орки, а и хора, които шареха из улиците на Саликарнас, известен сред останалата част от Ралмия с нелицеприятното прозвище “Градът на Крадците”.
Алтан скоро се увери и, че прякорът е напълно заслужен, когато усети нечия ръка да сграбчва кесията му. Той всъщност нямаше изобщо да забележи, ако не беше предварителното поставената магическата аларма, която оттекна в ума при досега на чужди пръсти към парите, които му бе дал чичо му Кобъл.
Макар и чирак на магьосник, покрай грижата за магическите същества на чичо си и редицата практически задачи, които бе получавал, Алтан се бе развил добре и физически, пораствайки силен, висок и бърз младеж, затова и той реагира мълниеносно и сграбчи за ръката наглия крадец.
Сините очи на магьосника се разшириха, когато видя, че е хванал средно на ръст, добре облечено момиче с кестенява коса и топли кафяви очи, която му се усмихна мило.
Беше хубава и Алтан се усмихна на свой ред:
- Здравей! – каза той колебливо.
- Здравей – отвърна тя и в следващия миг го изрита между краката.
Момчето изстена и се срина на колене на прашната земя, докато нахалната крадла се изгуби между тълпата с парите му. Няколко гоблина наоколо се изсмяха, развеселени от гледката на мъчещия се да си поеме въздух Алтан.
Когато най-сетне успя, младежът ядно се изправи, изтръсквайки и без това мръсната си тъмна роба от прахта на земята. Страхотно, помисли си той, прокарвайки нервно пръсти през гарваночерната си коса. Как щеше да обясни на и без това начумерения Кобъл, че е изгубил парите му – всъщност, не, че едно МОМИЧЕ го е набило и е взело парите му?
Алтан понечи да се изплюе гневно на прашния път, но видя, че наблизо минава един особено зловещо изглеждащ минотавър и реши да не го прави. Нямаше що да стори, трябваше да се връща при чичо си с празни ръце.
Сигурно ще ме накара да измия три пъти гнусната му къща, мрачно си помисли момчето, отправяйки се към дома на стария, сърдит магьосник.
***
По пътя на връщане времето в Саликарнас отново демонстрира своите особености и без предупреждение от морето се изви студен неприятен вятър, който изгони царувалата допреди минути жега. Вятъра донесе и черни буреносни облаци, които изпуснаха няколко светкавици и след това започнаха да изливат потоци вода от себе си, които допълнително влошиха и без това киселото настроение на унизения Алтан и го измокриха до кости. Водата се стичаше на ручейчета от дрехите и косата му, когато наближи къщата на своя чичо. Тя бе разположена в краищата на един от по-богатите квартали на Саликарнас, на около петдесетина метра от останалите и надвесена на върха на един нос до морето, което в момента беснееше.
Алтан обаче бе пресрещнат от неочаквана гледка. Къщата бе полуразрушена от нещо, чиито следи навяваха мисълта на пожар и ураган едновременно, а около нея щъкаха орки, гоблини и, което бе по-тревожно – черни елфи, завити в любимите си тъмни роби и тревожно разменящи се разни реплики.
Сърцето на Алтан се сви. Какво беше станало? Къде беше чичо му Кобъл?
- Какво е станало? – попита момчето разтревожено.
- Разкарай се! – отвърна му един от орките, зеленикав звяр, чието лице бе разсечено от белег, минаващ от челото до долната устна.
Алтан потръпна от отговора.
- Аз съм чиракът на магьосника Кобъл – извика младежът – живея тук! Какво е станало?
- Абе ти гламав ли си, бе? – изръмжа орка и приближи момчето, оголвайки зъби. Младият чирак потрепера и отстъпи назад, мъчейки си да си спомни някое от заклинанията, които му бе преподал чичо му.
- Остави хлапето, Хардак! – извика един от черните елфи, висок мъж със студено и изпито лице, който приближи Алтан.
- Аз съм Велир, звероукротителят на барон Раксмаил – рече бавно елфа – купувах чудовища от магьосника Кобъл. Той никога не ми е говорил за свой чирак.
Алтан усети как едновременно го пронизват тревога и обида. Обида, задето старецът сякаш се срамуваше от него и гледаше да не го споменава пред високопоставените си приятели и тревога, че не знае как да убеди черния елф в правотата на думите си.
- Какво е станало? – попита отново той.
- Нещо е нападнало магьосника – отговори студено Велир – намерихме го мъртъв в кабинета му. Химерата, която чакахме също е мъртва.
Алтан отстъпи назад, сякаш го бяха ударили с мокър парцал. Чичо Кобъл – мъртъв? Но как бе възможно това? Та той бе... магьосник, стар и силен, приятел на черните елфи, а и... нямаше врагове. Кой би убил Кобъл?
Алтан не обичаше много свадливия старец, но усети как сърцето му се свива.
- Мога ли... да го видя? – попита той с премалял глас.
- Не – студено отговори черния елф – къщата се конфискува в името на барон Раксмаил за целите на разследването.
Алтан зяпна и усети как в сърцето му се прокрадва много лошо предчувствие.
- Ама аз... – заекна той – как... къде ще живея?
- Нямам представа – незаинтересовано отговори Велир – ако имаш претенции към решението на барон Раксмаил, можеш да изпратиш писмено оплакване в неговата канцелария, първото ниво на двореца. Работното време е всеки ден от първи петли до пладне.
- А тази вечер? – Алтан тръсна глава и от черната му коса се разлетяха пръски – на дъжда ли ще ме оставите?
- Това не е моя грижа – отговори хладно Велир, а оркът, наречен от него Хардак изръмжа:
- Чу господарят черен елф. Разкарай се оттука, човешко пале – зеленокожия звяр изръмжа и надигна пестник.
Алтан отстъпи назад. В сърцето му проблясна гняв и за миг в ума му премина мисълта да удари орка с някоя магия. За жалост обаче, познанията му не бяха големи и дори да победеше орка, оставаха събратята му и техните мрачни господари, чиито характер бе пословично зъл. Легендите разправяха, че древния им крал лорд Асмаил бил лично служел на Прокълнатия.
Момчето преглътна яростта си, макар да му бе трудно и слезе надолу по пътеката към града. Дъждът като, че ли се усили, в тон с настроението на момчето.
Кой би искал да убие чичо Кобъл? Той наистина бе стар и свадлив, но не бе сторил лошо никому. Нямаше никакви врагове, поне не и такива, които да са известни на младежа.
Алтан разбра и колко зависим бе бил всъщност от милостта на чичо си. Сега без него той нямаше нито дом, нито храна, нито – особено след инцидента с онази проклета крадла – пари.
Алтан реши, че трябва да отиде при някой от приятелите на чичо си. Той обаче знаеше домовете на малцина от тях и като се отби в тях, бе изгонен от единия, не му бе отворено на друг и бе търпеливо изслушан, но отпратен с кухи извинения от трети.
Младежът се изплаши не на шега. В този момент той наистина си нямаше нищичко – нито близки, нито роднини, нито пари или подслон. Познаваше някои момчета, с които бе ритал топка по улиците, но те го търпяха само в игрите, боейки се от това, че е чирак на магьосник и то на такъв, работещ за черните елфи.
Дъждът продължаваше да вали постоянно, монотонно и момчето чувстваше, че водата се е просмукала до костите му. Стана му студено и гадно и дори мъчно за горещините от сутринта.
Освен това започваше и да се мръква, а по улиците на града започнаха да се появяват стражи, които пъдеха скитниците от богаташките квартали и истински скитници, сновящи из останалите. Това бяха гоблини и орки, по-рядко джуджета, хора несретници, отритнати от живота, които търсеха плячка навсякъде и гледаха неприветливо изпод спуснатите си качулки.
Дали няма да стана като тях, с ужас си помисли за миг Алтан и в следващия момент осъзна, че може би няма да има шанса – някои от тях го изгледаха с неприктрита враждебност и момчето осъзна, че биха му прерязали гърлото само заради хипотетичната възможност да намерят някоя монета по джобовете му.
Младежът приготви няколкото защитни заклинания, които Кобъл му бе преподал в случай, че нещата с питомците му се объркат и стисна юмруци, измъчван едновременно от страх, но и от яд, че се е озовал в такова жалко положение.
За щастие никой от скитниците не реши да го нападне, но от това на Алтан не му стана по-леко. Той не знаеше къде да иде, нито пък какво да прави, а проклетия дъжд продължаваше да го вали.
Вече се бе стъмнило, когато накрая, замаян от умората и терзанията на неспокойния си ум, той реши да спре до една къща и да се прилепи до стената и, търсейки минимален подслон от капките дъжд.
- Дано поне спре да вали – помисли си момчето, свивайки се на мократа пръст и загръщайки се с мократа си роба. Щом се отпусна на земята, го заля вълна от гадене и той смътно си даде сметка, че вероятно се е разболял, но бе късно да промени нещо и заспа неспокоен сън.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 07 Jun 2007, 22:46
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Е, аз днес научих новата страхотна новина, че Спар е започнал да пише Ралмия 5. Страхотно наистина. Започва така загадъчно и тайнствено. Харесва ми този злодей, толкова е подъл и потаен. В интересен град започва и действието - Саликарнас. Аз лично имам едно особенно добро мнение за този град, а сега, когато черните елфи го владеят съм още по-обнадежден. Като виждам започва да се оформя и противоположния лагер. Поздравления Спар, от името на всички Ралмийски фенове ти благодарим задето реши да продължиш тази страхотна поредица, която ни радва със своето изящество и красота smile.gif ,


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Arwen
Публикувано на: 07 Jun 2007, 22:47
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 7544
Потребител # 143
Дата на регистрация: 2-February 07



Ох интересно ми еее! smile.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Jun 2007, 22:49
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



това ще стане много яко, типична история на Ралмия с нов враг - досега бяха все Necropolis, сега е ред на Fortress tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 07 Jun 2007, 22:50
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Страхотна идея наистина, ще следим тази част от поредицата с удоволствие.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Jun 2007, 23:18
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Имаше един елф Велир - за тебе го измислих laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 07 Jun 2007, 23:31
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Ооооооо, Спар, поласкан съм. Аз веднага забелязах името и ми направи впечатление, но реших първо да го обмисля. Е, благодаря още веднъж, наистина това име ме изпълва с много...знаеш smile.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 00:06
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Глава Втора
Платена нощувка

Алтан беше в дома на чичо си Кобъл. Всичко бе тъмно и мрачно, в камината пукаше огън, но той не даваше ни светлина, ни топлина, беше зеленикав и грозен и край него се грееха змии, десетки змии, които упоително съскаха и се гънеха край пламъците.
Момчето усети как го побиват ледени тръпки. Кобъл мразеше змиите, никога не гледаше животни, близки или свързани с тях. Дори змийската опашка на Химерата го докарваше до полуда и караше Алтан да се грижи за нея.
- Защо закъсня – чу се гласът на стария магьосник. Алтан се вцепени и се обърна. Старецът стоеше на входа на стаята, пребледнял като труп, а около него се виеха змии, които душаха гърлото му и хапеха мъртвешки бялата му плът.
- Понеже закъсня, те ме убиха – произнесе старецът.
- Понезззе зззакъсссня, ние го убихме, глупаво момце – казаха и змиите, а устите им се разтвориха и засъскаха.
- Те убиха и мен – каза и изникналата отнякъде химера и се хвърли към момчето.
Алтан изкрещя.
Крясъкът го събуди и го върна към действителността. Беше много късно, или пък много рано, а на него му беше много лошо. Дъждът бе намалял, но студената вода вече бе сторила бедата и момчето чувстваше смразяващ студ и неестествена слабост, която го приковаваше към влажната пръст.
От къщата излезе човек, неясен силует, който силно куцаше. Чертите му не се виждаха в нощния мрак, но младежът усети грубите ръце, които го надигнаха от земята и дрезгавия глас, който прошепна:
- Трябва да си много глупав, за да замръкваш в тая част на Саликарнас, момко – след което младежът бе замъкнат във вътрешността на малката къща, където съблякоха мокрите му дрехи и го поставиха край горящ огън.
- Нямаме възможност да храним трети човек – дочу се отнякъде смътно познат женски глас, но дрезгавия го пресече:
- Когато нямаме възможност да помогнем на изпаднал в беда човек, значи не си струва да живеем.
Алтан бе завит с грубо одеяло. Той се опита да каже нещо, надигайки се, но нямаше сила и, падайки назад, отново потъна в неспокоен сън.
За щастие, този път нямаше сънища.
* * *
Събуди се по някое време на следващия ден. Главата го болеше силно, но поне не усещаше ужасния студ от снощи. Намираше се във вътрешността на много бедна къща. Беше поставен на одър, сложен близо до огъня и все още завит с грубото одеяло, с което го бяха наметнали снощи. Дрехите му се сушаха до огъня, който все още пукаше.
Алтан се изправи в седнало положение да огледа обстановката.
- Засега по-добре си леж – прозвуча отново дрезгавия глас от нощта и Алтан се обърна в негова посока. Той принадлежеше на набит, среден на ръст мъж, който стоеше на малка масичка и пушеше лула. Не той обаче привлече вниманието на момчето.
До него стоеше нахалната крадла, която го бе обрала снощи. За разлика от вчерашния ден, сега тя бе намусена и изглеждаше сърдита.
- Ти? – възмутено каза Алтан.
Мъжът се засмя:
- Тамия ми спомена, че вчера сте се запознали и ти си останал с 30 жълтици по беден от тази среща. Извинявам се за причиненото неудобство, но то е част от ежедневието в нашия град. Нали затова все пак му викат Градът на Крадците.
- Неудобство? – заекна Алтан – та тя ме остави без пари и... и...
- Те сритах – намеси се Тамия, все така намръщена – сега ако ми кажеш, че заради това са те изгонили от къщи, почти ще ме накараш да се чувствам виновна.
- Не са ме гонили от вкъщи – сърдито отвърна Алтан, макар, че на практика черните елфи го бяха изгонили.
- Значи сам си избягал? – насмешливо попита крадлата.
- Убиха чичо ми – отговори механично Алтан и в този момент събитието отново се стовари с пълната си значимост върху него. Той отвори уста, мъчейки се да продължи, но се отказа и пак я затвори.
Очите му се напълниха със сълзи.
Винаги си бе мислил, че не обича стария, досаден магьосник, който го бе отгледал, но си даде сметка, че той е единствения му близък човек и му бе осигурил дом и някаква, макар и сурова грижа.
- Съжалявам, момко – отново проговори мъжът с дрезгавия глас и звучеше искрен – за съжаление в този свят хората постоянно се убиват един друг и се мъчат да оцелеят. В някой друг свят или може би в друг град, като този около Кралския Замък например, не бих пращал дъщеря си да краде и да се бие с момчета по пазара. И може би нямаше да убият чичо ти. Комарджия ли е бил, че е срещнал такъв край.
- Беше магьосник – отговори сухо Алтан – Кобъл магьосника.
При тези думи Тамия скочи на крака и изсъска като котка.
- Значи ти си от кръвта на онзи изрод. Махай се от дома ни, докато все още можеш.
Алтан зяпна при реакцията. Значи чичо му все пак имаше врагове?
- Успокой се, миличка – махна баща и – извини ме, момко, но щерка ми понякога е доста емоционална. Тамия – той се обърна към нея – Кобъл не е виновен, че чудовището му ме удари в онази битка, а дори и да беше, племенникът му няма нищо общо.
- Разбираш ли – мъжът се обърна към Алтан и засмука дим от лулата си – навремето аз бях гладиатор и то сравнително известен. Регън Победителя, така ми казваха.
Алтан за пореден път отвори уста изненадан. Регън Победителя, та той беше известен на всички момчета в Саликарнас, великия войн, който побеждавал всякакви чудовища до...
- Битката с онзи грифон – довърши неизречената му мисъл мъжът – по принцип знам бързината на тия твари, но онзи беше подсилен от чичо ти Кобъл и ме изненада. Убих го, но бе направил единия ми крак – Регън потупа дясното си бедро – на кайма. Оттогава куцам. А барон Раксмаил и граф Велир не дават недъгави да участват в техните забавления.
Алтан усети пристъп на жал към този човек, който някога бе карал цял Саликарнас да скандира името му.
А сега караше дъщеря му да проси.
- Съжалявам – прошепна младежът.
- Недей – отговори Регън – аз имах своето време и то отмина. Единственото, което ми е жал е за малката, тя заслужава по-добра участ. Тамия се научи сама да чете – мъжът я погледна с гордост – когато спестим достатъчно пари, тя ще иде и ще се изучи и ще живее в някой замък с благородните рицари и дами. Не и в Саликарнас обаче – очите на някогашния гладиатор станаха студени – не и при тези изчадия черните елфи.
- Някой ден ще отида в Кралския замък – заканително каза Тамия – дори да се наложи да обера двадесет като тебе.
Алтан се замисли, сетне отговори:
- Не сте ме обрали, просто сте си взели парите за тазвечершната нощувка – сви рамене момчето.
Регън избухна в смях. Дори лицето на Тамия омекна.
- Хехе, за бая нощувки си предплатил значи – каза стария гладиатор – можеш да останеш, докато се оправиш – сериозно добави той – но искам да ми отговориш на няколко въпроса. Кой е убил чичо ти?
- Не знам – откровено отвърна Алтан – който и да е бил, беше оставил къщата в жалко състояние, бе полусрутена.
- Значи сигурно е бил магьосник – кимна Регън – имаш ли идея кой.
- Не – призна си момчето – той нямаше врагове, поне не и такива, за които аз да знам.
- Това не е добре – поклати глава Регън.
- Надявам се черните елфи да хванат убиеца! – процеди Алтан и добави – и да докажат прословутата си жестокост.
Черните елфи наистина се славеха с нечовешките си мъчения, половината от които бяха наречени на името на граф Вайлъс – митичен техен владетел, който бе служил на древния им господар лорд Асмаил.
- Няма дори да го потърсят – поклати глава Регън – Кобъл може да е работил за тях, но е бил човек, заменяем. На тях им пука само за собствената им раса.
- Аз ще говоря с тях и ще се опитам да си взема дома, който те безобразно конфискуваха – настоя Алтан – ако стане – импулсивно добави той – ще ви поканя да живеете там.
- Това е много благородно, но едва ли ще стане – поклати глава Регън – все пак иди при черните елфи и провери какво знаят за тоя убиец. Трябва да разберем какво е търсел.
- Има ли значение какво е търсел? – поклати глава Алтан – той вече уби чичо.
- Има голямо значение – отговори Регън – може да е търсил теб, а не чичо ти.
- Мен? – ококори се момчето – но аз пък хептен нямам врагове, аз съм... ами... – Алтан от една страна не искаше да каже “още момче”, но от друга не се сещаше с какво можеше да замени не носещата особено достойнство фраза.
- Знам, че си още момче, но щом нито ти, нито чичо ти имате врагове, може някой друг ваш роднина да има. С какво се занимават родителите ти? – попита гладиатора.
- Мъртви са – уморено отговори Алтан – загинали са в корабокрушение малко след като съм се родил.
- Тая работа не ми харесва, тате – рече Тамия – много трупове има около тоя младеж и може би върлуващ магьосник-убиец.
- Млъкни, Там – викна баща и – плюя на себе си, ако съм отгледал момиче, което безсърдечно може да изхвърли болно момче на улицата, само защото не иска да каже едно извинявай!
- Аха, значи вече трябва да се извинявам, затова, че нося хляб в къщата – изсъска Тамия и излезе от къщата, с трясък затваряйки вратата.
Алтан не се сещаше какво да каже.
- Ще и мине – усмихна му се Регън.
Но очите му оставаха пълни с грижа.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Jun 2007, 00:07
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



QUOTE (DARTH_SIDIOUS @ 07 Jun 2007, 23:31)
Ооооооо, Спар, поласкан съм. Аз веднага забелязах името и ми направи впечатление, но реших първо да го обмисля. Е, благодаря още веднъж, наистина това име ме изпълва с много...знаеш smile.gif .

елф на име Мирчик обаче няма да има laugh.gif tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (16) [1] 2 3 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site