Страници: (16) 1 2 [3] 4 5 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> ХРОНИКИТЕ НА РАЛМИЯ ІІ: Чеда на Магията, нова история с нови герои
Lady Alustriel
Публикувано на: 30 Oct 2006, 13:26
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



spar strahotno vyrvi 4akam prodyljenieto s mnogo interes


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 13:29
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



интересното е, че не съм чел Груб, а Зелазни не го харесвам wink.gif
Иначе на стила ми най-влияе Тери Брукс, но не обичам са пиша толкова мрачно като него wink.gif

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 30 Oct 2006, 13:30


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 13:31
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



QUOTE (Lady Alustriel @ 30 Oct 2006, 13:26)
spar strohottno vyrvi 4akam prodyljenieto s mnogo interes
.

ами ще напиша повече, но трябва и да хапна все пак. rolleyes.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:00
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



a da vie qdqhte ot vreme na vreme wink.gif laugh.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:01
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:25
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Започнаха да ме напушват старите спомени, Спар наистина е страхотно, продължавай в същия дух радваш ни много wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:28
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



naistina v dne6noto lo6o vreme nqma mn zabava i dobre 4e e tuk Ralmiq 4e in4e...


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:36
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



с голяма отговорност ме натоварвате... все пак аз не съм професионален писател.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:39
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



koi te izlyga taka zlobno wink.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:41
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ми никой не ми плаща laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:44
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



... mi mai 6te trqbva da se pomisli po tozi vypros wink.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:51
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



wink.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 30 Oct 2006, 14:56
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



laugh.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 15:37
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



довечера ще се помъча да попиша още.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 22:48
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



6.

Майкъл се събуди рано сутринта от камбанен звън и лениво отвори очи. Беше настанен в широк удобен креват, в който бе заспал като къпан след обилна вечеря, която архимагът Далвон бе предизвикал в тяхна чест след мрачния им разговор за барон Саркорос. Старецът ги бе убедил, че родителите им знаят за това къде са синовете им и ако всичко върви наред двамата ще могат да бъдат върнати в родния си свят минути след изчезването им.
- Времето, което тече в Ралмия няма нищо общо с това, което е на земята – обясни архимага – те се развиват по съвсем отделен начин. Възможно е в Ралмия да изтекат векове, а във вашия свят да не се е случило нищо и обратното.
Това пообърка Майкъл, но той реши да не задава излишни въпроси. Това бе малката му тайна на отличник в училище. Не, че не бе любознателен, но никога не задълбаваше в детайлите на материята. Извличаше основата и я смилаше на контролните пред учителите си. И те бяха доволни.
Младежът се изправи на леглото си и сънено се огледа, потърквайки сините си очи. Джеси още спеше, свил се като зайче под юргана си. Майкъл се усмихна като видя доведения си брат, той бе доста по-жизнен откакто бе дошъл в Ралмия. Явно този свят му допадаше повече от родния. Майкъл също го харесваше, особено някои негови представители като младата дама с люспестата прилепнала броня.
Момчето се ухили при мисълта за нея.
огато стана Майкъл видя, че е сервирана закуска и за двамата – свежи, сочни плодове и бисквити с мляко. Още повече се зарадва, когато видя, че им бяха оставили каци с гореща вода, в която да се изкъпят. Майкъл, който дълбоко в себе си бе суетен не пропусна да се изкъпе дълго и убедително, плискайки с вода наляво надясно и внимателно измивайки с оставения сапун както тялото си, така и всеки отделен кичур от русата си коса.
огато свърши, видя, че Джеси вече бе станал и закусваше.
- Знаеш ли, Майк – каза брат му, докато хапваше бисквита – според мен ако стария барон, баща му и дракона бяха дошли в Мартинстаун докато се къпеш, ти изобщо нямаше да им обърнеш никакво внимание.
- Аз съм си водолюбив – със смях призна брат му – затова и ходя на плуване. Единственото нещо, свързано с водата, което не обичам е онова мъгливо езеро с динозавъра – нещо мина през главата на Майкъл – дали той е от Ралмия?
- Можем да питаме Далвон – отговори Джеси – ако нямаш нищо против, сега е мой ред да се изкъпя.
Така ролите се размениха и Джеси бе този, който се къпеше, а Майкъл закусваше от свежите плодове и бисквитите.
Нахранени и измити, докато двамата се разхождаха с предвидливо оставените им хавлии забелязоха, че има и приготвени чисти дрехи за тях – за Майкъл нещо, подобно на благороднически костюм, а за Джеси дълга (за него) тъмна роба. В мига, в който ги облякоха на вратата се чу деликатно почукване и след миг архимага Далвон влезе в залата, следван от червенокосата жена с люспестите доспехи. Тиара, спомни си името и Майкъл.
- Добро утро – каза старецът – виждам, че сте се запознали с гостоприемството ни. Сега е време да започнете вашите занимания.
- Занимания? – вдигна вежди Майкъл – и тук има училище.
- Магии ли ще учим? – малко на шега попита Джеси.
- Да, ти да – отговори Далвон.
- Уау – зяпна Джеси.
- Брат ти пък ще получи магически предмети, но преди това ще бъде запознат с някои от видовете комуникация в Ралмия.
- Ъъ? – не разбра русия младеж – оркски ли ще уча.
- Не, за Бога – сепна се Далвон – за какво ти е? Имах предвид известни бойни практики. Дамата зад мен, Тиара, която е драконов ездач, ще ти ги покаже.
Майкъл настръхна:
- Ти яздиш онова чудовище.
- Скоро ще разбереш, че чудовището съм аз – студено отвърна ездачката.
Майкъл потръпна.
- Смятам, че е време за тръгване, слънцето почти стигна зенита си – каза накрая Далвон – за разлика от предишния път, когато в Ралмия е дошъл чужденец, този път ще имаме възможност да ви подготвим за различните забележителности по нашите земи.
- Има предвид, че не всеки срещнат пират ще може да ви заколи – уточни Тиара с леко крива усмивка.
- Имаш ужасно груб начин за изразяване, мила – намръщи се Далвон – не бива така. акво ще си помислят нашите гости за родината ни?
- Че я владее барон Саркорос – отговори късо Тиара.
Архимагът въздъхна.
* * *
Джеси се чувстваше едновременно възторжен, развълнуван и уплашен, когато влезе в кабинета на архимага. Внезапно се бе почувствал значим и важен. Това бе интересно за самочувствието му.
Джеси се огледа в стаята на Далвон. Бе топло и уютно, затрупано с книги и единствения шум, който се вдигаше бе от пукащия в малка камина огън и перото на облеченото в красиви дрехи момиче, което ги бе посрещнало. То пишеше по развит пергамент, очевидно преписвайки някаква книга.
Далвон хвърли едно око на работата и:
- Да, добре напредваш, принцесо Лийна, ти си гордост за рода на великия крал Александър, както много пъти съм ти казвал. Лечебните заклинания се превръщат в твоя специалност. Похвално. Не всички магове трябва да се учим само на щуротии.
Сетне старецът се обърна към Джеси.
- Я да видим при теб как са нещата. Момент така... – той се разтършува из купчина стари свитъци – а, ето.
И му подаде един с пет заклинания.
- Прочети ги! – подкани го Далвон.
Джеси се взря в наглед неразбираемите букви, които обаче магията за превод на Ралмия мигом му преведе. Прочете първото. През него мина приятна топлина, която озари цялата стая. Принцеса Лийна – Джеси бе малко стреснат, че ще учи с принцеса! – спря да пише и учудено го погледна.
- Я, дали и ти няма да си лечител – усмихна се благо Далвон.
Следващото заклинание издигна Джеси на няколко сантиметра от земята.
- Интересно и левитацията ти не е зле – констатира стареца.
Със следващите две заклинания Джеси стана за секунда невидим, а в по-късен момент чу мислите на двамата в стаята.
“Удивително”, мислеше принцесата, “ръвта вода не става”, долови и сянка от разсъжденията на архимага преди да се сблъска с мощен щит около ума му.
- Не в моята глава, миличък – настоя старецът.
Петото заклинание разтресе цялата стая и събори половината книги.
Далвон се намръщи.
- Щуротии – каза той.
Джеси се напрегна.
- Извинявайте, аз... – запъна се момчето.
- Няма нищо, няма нищо – успокои го Далвон, мъчейки се да събере с левитация книгите си – просто разбрахме, че си добър във всяко направление на магията, но най-вече в щуротиите.
- На кое викате щуротии – зачуди се Джеси.
- На бойните и разрушителни заклинания – обясни Далвон, докато подреждаше свитъците си.
* * *
Тиара отведе Майкъл в широка зала в подземията на замъка, постлана с големи количества слама и със стени, отрупани с оръжия.
- Тук – каза тя – ще изживееш доста неприятни мигове, но в крайна сметка, ще гарантирам, че нивото ти ще е над това на средностатистическия гоблински мародер.
- Много мило – направи гримаса Майкъл – ти предполагам си бойния инструктор. а кой ще е партньора, с който ще се боря. Джуджето или елфа?
- Аз – хладно отвърна Тиара.
Майкъл се опули.
- Но ти си момиче.
- Виждам, че забелязваш – рязко отвърна Тиара и Майкъл се изчерви – жалко, ако наранявам мъжкото ти самолюбие, обаче щом древния дракон Вилхелм, язден от самия велик крал Александър в древни времена ме намира за достойна, вярвам, че не съм толкова лоша алтернатива и за теб.
- Ами с какво оръжие ще почнем – попита Майкъл, решавайки да не навлиза в спор. Това бе най-лошото му запознанство с момиче на всички времена.
- На първо време с общ баланс на бойни стойки, такива неща. Виждам, че си здравеняк. Бил ли си се преди.
- Училищен първенец по плуване съм – отговори Майкъл.
- Това е хубаво упражнение, което ще ти даде добро начало в обучението – за пръв път намери да каже нещо положително Тиара – аз лично вярвам, че битките се затвърждават с практика. Нападни ме.
Майкъл зяпна.
- Моля?
- Сигурно магията за превод от ралмийски на вашия език не действа много като хората. Ще говоря по-бавно. На-пад-ни-ме – ехидно отвърна момичето.
ръвта на Майкъл кипна. Тази беше нахална кучка. Е, той все пак бе здрав плувец, както и тя бе признала. Щеше просто да я събори и...
Майкъл се втурна в атака и миг по-късно, без да разбере какво точно става се озова проснат по гръб.
- Така нападат троловете – чу се гласът на Тиара – по принцип ефективна тактика, ако си пет метра и с тегло половин тон. Ти обаче си към метър и осемдесет и пет и малко над 70 килограма. Трябва да измислиш нещо по-удачно.
До края на сутринта момичето му показа няколко основни момента в начина, по който човек заставаше, в както тя се изрази, по-осторожни ситуации. След което неизменно преодоляваше защитата му с бързи като на кобра удари, които го оставяха замаян, шашнат и унизен.
След кратък обяд упражненията им продължиха и следобед и на Майкъл му идеше да се разреве. Цялото му самочувствие бе отишло по дяволите. Целия в синини, натъртен и разрошен, той вече дълбоко ненавиждаше Тиара, барон Саркорос, баща му, великия крал Александър и въобще цялата Ралмия. Накрая след един особено тежък шут в ребрата повече по инстинкт той посегна и сполучи да зашлеви страхотен шамар на Тиара, която изпищя и отскочи назад. За момент се присви да го ритне, но после отстъпи назад и се засмя с всичка сила.
- Това не го очаквах, браво – каза тя и му подаде бутилка с някаква течност. Майкъл я погледна подозрително, помириса я, а после я изпи. Мигом се почуства освежен и ободрен, а синините и натъртванията му изчезнаха.
- Това ще те подготви за утре. След като вече ти опитах силата, за в бъдеще ще бъда доста по-внимателна.
Майкъл изпъшка. На това му се казваше лошо обещание.
* * *
Тази вечер двамата братя представляваха ярък контраст един с друг. Джеси бе дребничък, с черна коса, усмихнат и въодушевен и дълго не можа да заспи, искайки да си приказва с брат си за натрупаните впечатления.
Майкъл от своя страна бе висок, рус, но пък пребит, в лошо настроение и като цяло изморен. Той не искаше да говори за деня си и заспа като пън на леглото.
Това не се промени съществено и следващите седмици. Майкъл започна и обучението си на бой с меч и то бе още по-печално. Надмощието на Тиара бе толкова голямо, че тя си позволяваше да му дава истински меч срещу дървена пръчка, която самата тя държеше. Понякога и Вилхелм присъстваше в дребната си форма на гущероид, което мотивираше Тиара допълнително. Драконът обаче никога не казваше нищо.
Това не остана незабелязано от Джеси. Момчето сполучи да се сприятели с принцеса Лийна и започна да споделя впечатленията си от Ралмия с нея. Тя самата се зарадва и му разказа много за себе си – как била потомка на древния крал Алекс, как родителите и били загинали във войната с империята на барон Саркорос и как сега всички очаквали много от нея, но магията и се проявявала само в лекуване. Магията на Джеси обаче бе силна и се проявяваше във всички посоки. Той чуваше мислите на принцесата и знаеше, как тя е несигурна в себе си. Усети, че му възлага надежди и се почувства горд. В Англия никой не му бе възлагал нищо.
Същевременно обаче усети и чувствата на брат си. Майкъл бе обезверен и унизен. В Англия той бе пръв във всичко, сега се чувстваше смачкан. Джеси установи, че той изпитва противоречиви чувства към Тиара, момичето, което го тренираше, но разбра, че на повърхността засега има само обида. Една вечер той се опита да говори с брат си затова, но Майкъл му отвърна необичайно рязко и заспа. Сърцето на Джеси се сви и в следващия момент той разбра, че ролите са се обърнали. За пръв път през живота им той бе сигурен в себе си, а Майкъл бе сам и уязвим.
Той доближи брат си и запя с песента на заякващата си магия песен, която лекуваше и душата и тялото на Майкъл. Видя как изражението на лицето му се смекчи и тялото му се отпусна. имна доволен и излезе по коридорите на нощния замък.
Пътем видя принцеса Лийна, която сънено се прибираше към стаята си.
- Не е ли малко късно за разходки? – попита тя.
- Търся Тиара – отговори Джеси.
- За какво ти е – студено отговори принцесата и магията на Джеси долови проблясък на... нервност?Ревност?
Момчето подтисна с мъка усмивката си.
- Искам да говоря с нея относно брат ми.
- Аха – отговори тя – ами на северната кула е. С Вилхелм, освен ако дракона не е излязъл да полети.
Беше излязъл да полети. Тиара стоеше сама и нощния вятър рошеше червените и коси.
Джеси я приближи бавно и тя се извърна към него.
- О, ти ли си – попита тя – магьосникът.
Джеси кимна.
- Искам да поговорим – каза той.
Очите на Тиара помръкнаха.
- Брат ти се е оплаквал от мен – каза тя обвинително. Джеси поклати глава.
- Не е. Той е горд и никога не би го направил. Но аз знам, че нещо между вас не е наред.
- Така ли? – вирна брадичка Тиара – откъде.
- Магия – усмихна се Джеси и Тиара потръпна. Сетне се сви, сякаш уплашена пред момчето до нея. Така си и беше, усети Джеси през магията. Тя излъчваше вина, знаеше, че се отнасяла лошо с Майкъл. Освен това изпитваше ужас от магията, дори Далвон я плашеше, макар да му имаше пълно доверие.
- Просто съм малко по-стриктна, това е – каза тя някак сърдито – в истинска битка ще ми е благодарен. Тогава накърненото му самочувствие няма да има значение.
- Но ти не го правиш затова, нали? – поклати глава Джеси – ти му триеш носа, защото усещаш гняв в себе си.
Тиара сякаш стана по-дребна за миг.
- Майкъл е добър човек, Тиара – каза Джеси – освен това винаги е бил номер едно в моя свят. С каквото и да се е захващал. Постарай се да не го смачкваш сега и ще се увериш колко е добър. Във всичко.
- Мъдър съвет – чу се гърлен глас зад гърба на двамата и Вилхелм изникна в гущеровидната си форма – Вслушай се в думите на момчето, скъпа Тиара. Брат му няма вина за твоето минало.Но може да има отношение за нашето бъдеще.
- Сега ни остави, Джеси – драконът наклони жълтите си очи към малкия магьосник и Джеси потръпна от дълбочината на погледа му. Той кимна и се отдалечи.
огато се прибра в стаята си, се метна под завивките и бързо заспа.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (16) 1 2 [3] 4 5 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site