Страници: (16) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> ХРОНИКИТЕ НА РАЛМИЯ ІІ: Чеда на Магията, нова история с нови герои
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:04
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



утре ще влезат в самата Ралмия. Обещавам.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:05
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



laugh.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
ArYa
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:07
Quote Post


RPG Champion
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1794
Потребител # 15
Дата на регистрация: 10-October 06



А дракона сина на лара ли е?


--------------------
Dovie'andi se tovya sagain!
~One with the Wind~
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:10
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



така изглежда rolleyes.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:11
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



onova malkoto deto ne trqbva6e da se puska ot mama nali? laugh.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:13
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Още утре ще разберете, търпение, колеги.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:13
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



kak iska6 tyrpenie kato e tolkova interesno tongue.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:21
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



много съжалявам наистина, че не написах повече. но следобед все пак гледах изборите, а и в момента ме дере ужасна кашлица. Все пак утре сутринта и треска да имам ще пиша.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:23
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



e sega nedei da umira6 pred kompa de bilo to i za Ralmiq


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:25
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



благодаря за съчувствието tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 23:25
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



e kak smile.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 12:03
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



5.
Пътуването в лапите на дракон между светове в никой случай не бе от приятните преживявания в живота на Майкъл. Звяра имаше голяма, мощна лапа с могъщи нокти, които натъртваха товара в нея и младежът се чувстваше като в багажното отделение над автобус. Ако разбира се, не се броеше огромната височина от земята, над която се бяха издигнали.
- Уоу! – извика Джеси, който стоеше в съседната лапа – великолепно е!
Майкъл нямаше как да не се съгласи. Портала ги бе извел високо в небето на непозната страна – Ралмия? – и им разкриваше прекрасна панорамна гледка на безбрежна степ, пресичана от пълноводна река. Драконът носеше хванатата от него група към висок замък.
огато го наближиха той се сниши и внимателно спусна четиримата на ливадата пред замъка, от чиято огромна порта изкочиха две жени и пълен възрастен човек в дълга лилава роба, очилца, които бе наместил на носа си и бяла брада. Жените бяха млади, по-скоро момичета и коренно различни една от друга. Едната беше по-дребничка, с кестенява коса, топли кафяви очи и скъпа рокля, а другата бе висока, с червена коса и бе облечена в нещо като странна люспеста броня.
- Слава Богу, че се върна невредим, Вилхелм – каза червенокосата – какъв беше онзи, другия свят.
- Видях много малко от него, скъпа ми Тиара – отговори дракона – всъщност грабнах Харолд, Арлеан и двамата ни скъпи гости и офейках пред изумения поглед на добрия барон Саркорос, който тъкмо се канеше да ги направи на курабийки.
- Саркорос е бил там – очите на другата жена се разшириха – значи сме успели на много тъничък косъм.
В този миг напред излезе стареца, който укорително сгълчи двете момичета:
- Дами, вие съвсем сте забравили обноските си – след което се обърна към Майкъл и Джеси, които доста странно оглеждаха замъка, огромния дракон и двете девойки.
- Добре дошли, гости от друго селение – каза възрастния човек – аз съм архимаг Далвон, главния и първи магьосник на Ралмия. Искам да ви приветствам като наши гости и да изразя необозримата си радост от присъствието ви. За пръв път от три века при нас идват гости от Земята, вярно, но последния такъв ни спаси от сигурна гибел. ъм вас възлагаме същите надежди, да – поклати глава стареца и се усмихна.
Майкъл не разбираше какво иска да му каже стария човек и се чувстваше доста объркан.
- ой е бил предишния – обади се Джеси, който явно се чувстваше много повече в свои води.
- Великия крал Александър, разбира се – отговори Далвон – но за това ще поговорим когато влезем в замъка. Заповядайте!
- Мислех, че никога няма да го кажеш – обади се Харолд.
- Стига си коментирал и да влизаме – чу се гласът на Вилхелм и Майкъл подскочи щом го видя. Дракона бе направил някаква магия и се бе свил до размера на двуметров гущероид с червени люспи.
- Да? – отвърна той на изумения поглед на младежа.
- Нищо – поклати глава Майкъл.
След миг странната група влезе в замъка.
* * *
- Великия крал Александър дошъл в час на голяма нужда – говореше архимаг Далвон, докато ходеха по коридорите на замъка – той освободил Ралмия от великото зло на Прокълнатия, древен дух на мрака, който искал да завладее целия наш свят и да го подчини на волята си.
Групата навлезе в голяма тронна зала, където седнаха около огромна кръгла маса на широки, удобни столове. Джеси жадно гледаше и запомняше всеки детайл от замъка, зелените му очи се бяха разширили от възбуда и вълнение. Майкъл бе леко притеснен. Всичко, което бе правил и то добре до този момент изглеждаше несъществено и непотребно в тази среда. Той се чудеше защо са го взели в Ралмия. Бе обаче твърдо решен да стои до брат си винаги, каквото и да става.
- Парадокс е – продължи архимаг Далвон – че Алекс, както тогава се наричал краля бил призован нарочно от самия Прокълнат, който през този мрачен период от нашата история бил заел с измяна поста на архимаг под лъжливото име Санарос. Той смятал, че младеж от друг свят не би имал никакъв шанс да оцелее в сблъсък с него и искал да изманипулира и изкриви древно пророчество по такъв начин, че да успее да завземе нашия свят завинаги. Алекс обаче спечелил подкрепата на много ралмийци и накрая успял да предизвика раздор между Прокълнатия и неговия най-верен слуга, Лорд Дакавар, свада, приключила със смъртта и на двамата. Така Александър довел мир и просперитет в Ралмия и я спасил от години на ужасни страдания.
- Или я обрекъл завинаги – чу се гърлен, непознат глас.
Членовете на групата се напрегнаха. Майкъл и Джеси видяха как Харолд нервно захапва мустака си, а лицето на Алреан се изопва. Скоро момчетата разбраха и причината. В тронната зала бе навлязло високо и слабо същество, покрито с отвратителни татуировки. ожата му бе зелена и опъната по жилести мускули, а от жълтите му очи бликаше злоба.
- Ако Санарос бе завладял Ралмия, сега нямаше да си имаме всички тези проблеми – продължи зеленото същество.
- Гости от друг свят – каза Далвон – позволете ми да ви представя Раджак, върховния жрец на Прокълнатия от народа на орките. Той все още пази религията си, макар господарят му отдавна да е мъртъв.
- По-добре почтено да почиташ покойник, отколкото да мениш вярата си като ветропоказател – изръмжа орка и се намести на един свободен стол – но продължи разказа си, старче. Интересна ми е гледната ти точка за останалите събития.
- В годините след победата на Прокълнатия – покорно продължи архимага – крал Александър обединил всички народи под егидата си. ато съпруг на елфическата принцеса Лиянна той спечелил симпатиите на отделни раси, които като една му служели. Дори част от отколешните врагове на Ралмия – орките – го признала за владетел.
- рал Александър управлявал щастливо дълги години и когато накрая на преклонна възраст напуснал света на живите, Ралмия била по-силна отвсякога. За жалост, злото само чакало краля да си отиде, за да избуи отново.
В залата сякаш стана по-мрачно.
- В дълбоките тунели на Пещерите на Сянката, място, скрито дълбоко в Планините на Забравата се появило ново зло. Загадъчен старец, наричащ себе си барон Саркорос отново тласнал орките по пътя на мрака и ги насочил срещу джуджетата, които си били възвърнали част от пещерите. Този стар човек управлявал с невиждана жестокост и скоро всички, които не му се прекланяли, били прекършени.
Влиянието му оставало ограничено в недрата на земята, но скоро той отишъл и в забравените Пустини на Жарта, където също живеели орки, ако и по-странни. Скоро те също преклонили глава пред мощта на омразата му и така мужди Планините и Пустинята се основала малка империя, управлявана от нов и ужасен господар. Джуджетата и дори част от драконите – тези, които не станали зли – избягали оттам, а барон Саркорос се превърнал в сила, с която и до днес се съобразяваме.
Но най-лошото тепърва предстояло. В дръзко нападение над този замък барон Саркорос, пременен като страховито крилато същество открадна нашия най-ценен талисман – Перлата на Феникса и го отведе в своята укрепена столица, Ал-Орках, светия град на пустинните орки, където той управлява от Храма на Ужаса.
Сега баронът чака звездите на небето да се подредят в древния знак, известен като Опашката на Прокълнатия. Вече броени месеци ни делят от този момент.
огато той настъпи барона ще използва силата на Перлата и ще разбие вратите между света на живите и този на мъртвите, вдигайки огромна армия от скелети, с която ще завладее Ралмия навеки.
Архимаг Далвон спря разказа си и поклади брада.
- Предишния път, когато Ралмия бе в беда, момче от света на Земята я спаси. Сега отново разчитаме на вас. Затова и, от същото време, в което е живял Алекс, ви призовахме.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 30 Oct 2006, 12:09


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 12:17
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Майкъл неудобно се размърда.
- В това няма логика – каза той – аз и Джеси сме обикновени момчета. Ние не сме войници и бойци. акво можем да направим?
Далвон се усмихна.
- И Алекс е казвал така, но е грешал. Понякога не всяко злато сияе, а силата е там, където не очакваш да е. Но в случая не си прав. Вие не сте обикновени момчета, поне Джеси не е.
Далвон въздъхна.
- Бащата на Джеси беше ралмийски магьосник, обсебен от идеята да види света, от който е дошъл великия крал Александър. Той посети Земята и там се влюби в жена от вашия народ. Остави и дете. Той искаше да я доведе в Ралмия, но счетохме, че е много опасно, че барон Саркорос ще отчете опасността от такова дете и ще се опита да го убие.
Архимага потърка очи.
- Бяхме прави, макар, че нямахме идея колко е изобретателен злия барон. Той ликвидира бащата и майката на Джеси, докато бяха още в Ралмия и само нашата преждевременна реакция спаси самия него, ние го скрихме в затънтен край в Земята.
- Саркорос го беше намерил и там – обади се Харолд – добре, че хората от света на Джеси правят уникални оръжия. Стария барон бе доста изненадан, ха-ха.
- А кой е този барон? – накрая се обади слабо Джеси – защо мрази толкова семейството ми? Откъде се е взел?
В залата настана тишина. Накрая се обади Раджак.
- Позволете ми – ухили се криво орка – да ви представя легендата за барон Саркорос. За синът на Прокълнатия.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Oct 2006, 13:00
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06




Това се случило много, много отдавна, в едно затънтено баронство, скрито между мочурищата в подножието на Планините на Забравата. Там, някога, живял стария барон Амедео Саркорос, човек добър и весел, обичан от поданиците си, които иначе не били много, заради неприятния климат на околността. Живял той дълги години щастливо с жена си, само едно нещо го измъчвало – детенце си нямал. Накрая, отчаян, пуснал награда за церители и баятели, за вещици и магьосници, който може, да дойде пък да му помогне. Идвал един, друг, но каквито и билки да взимали, каквито и заклинания да им правели, все нищо не излизало. Накрая обаче, по време на една бурна нощ, в замъка дошъл магьосник, загънат д дълга черна роба, под чиято качулка се виждала само ехидната му усмивка. Той обещал лек за страданията на стария граф, но поискал време и пълно доверие. Стария човек му се доверил и постепенно обвил в мрежите си вехтия барон, който увеличил данъците на населението и от добър станал проклет и жесток. В това време той отишъл при баронесата и я изкушил, наплашил и съблазнил.
- Твоя съпруг нивга не ще има дете – заплашил магьосника, който всъщност бил самия Прокълнат – но отдай се на мен и аз ще ти направя могъщ и силен син, който ще зарадва мнимия си баща.
Съгласила се накрая баронесата и скоро забременяла. В мига, в който това станало обаче и тя, и стария барон заболели от невярна болест и скоро тя ги взела – майката, по време на раждането, бащата – малко подир нея.
огато детето се появило на бял свят посред бял ден притъмняло и се стъмнило. укумявките излезли навън за да крякат, а замъка на барона бил заобиколен от чакали, които часове нарад джавкали ли, джавкали.
огато детето се появило казват, че очите му били червени като кръв, а устата му били пълни с остри зъби като на звяр. Акушерките избягали с писъци, но Прокълнатия ликувал и гръмовния му смях оттекнал из целия замък.
След като “родителите” на роденото дете умрели Прокълнатия го обявил за новия барон Саркорос, а себе си – за регент на малолетния. Лорд Дакавар, верния палач на господаря си, бързо се разправил с всякаква съпротива.
Детето порастнало неестествено бързо, сякаш смучейки от живота на дойките. Тези жени, които за пари и власт смеели да го кърмят бързо завехвали като старици, а част от тях и полудявали от ужасни съновидения.
огато момчето станало юноша, Прокълнатия започнал да го обучава за нечистите знания на черната магия, които младия барон Саркорос жадно поглъщал. Синът на Прокълнатия показал страст към злото и жестокост, надминаващи дори тези на баща му и скоро заедно с лорд Дакавар се превърнал в най-ужасния му съюзник. Нечестивия триумвират на Прокълнатия, Саркорос и Дакавар скоро впрегнал огромна армия от орки и скелети, с които да подчинят Ралмия и всички владетели и рицари тръпнели от силата им.
Близо 60 години в Ралмия бушували войни. Годините състарили барон Саркорос и той започнал да се лакоми за властта на баща си. Армиите на злото вече се гледали с недоверие една на друга и обединените сили на елфи, рицари и джуджета започнали да им нанасят поражение след поражение. Барон Саркорос обвинил за това баща си.
Накрая в замъка, където Прокълнатия бил създал това зло избухнала ужасна свада между двамата и накрая баща и син се изправили един срещу друг, хвърляйки умопомрачителни количества черна енергия един срещу друг. От очите на Прокълнатия бликали мълнии, барона му отговарял с пламъци, лумващи от ръката му. Замъка на баронството се сринал, а мочурището, където двамата се биели направо кипнало.
Три дни и три нощи продължила битката между двамата, а в това време армията на доброто разбила оркските пълчища. Лорд Дакавар се върнал да съобщи за провала на своя господар, но го намерил вкопчен в битка за надмощие със собствения му син.
Избора на Рицарят на Смъртта не бил труден. Барон Саркорос го бил изместил от позицията на дясна ръка на Прокълнатия и той отдавна му завиждал, а сега се изправял и срещу собствения му господар. Черния лорд вдигнал своя злокобен меч и се нахвърлил върху Саркорос за да помогне на повелителя си.
Изправен едновременно срещу баща си и неговия палач, барона нямал шанс. Прокълнития прекършил съпротивата му и го зазидал жив в дълбоките пещери на Планините на Забравата, обещавайки му страдания до края на вечността.
Така векове наред барона стоял затворен в непреодолим каменен капан, без да може да мръдне в зловещия си затвор. огато така наречения велик крал Александър обаче убил Прокълнатия, проклятието върху барон Саркорос паднало и той, след няколко години сполучил да се измъкне. Следващите владетели след Алекс не били тъй силни и така злия барон създал империя на мрака и сега отново заплашва сигурността на Ралмия.
Орките, верни на баща му сме малко, но избягахме и подкрепихме сегашната кралица, тъй като знаем, че барона е по-жесток и ужасен от нашия стар господар и тези, които му служат накрая ще имат мрачната съдба да ги превърнат в скелети.
Затова и съм тук – за да ви подкрепя в безумната ви задача.
С това разказа на стария орк завърши.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 30 Oct 2006, 13:04


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lord Annorion
Публикувано на: 30 Oct 2006, 13:10
Quote Post


Скуайър
**

Група: Banned
Съобщения: 297
Потребител # 33
Дата на регистрация: 14-October 06



олега, Sparhawk, силно съм впечтлен от творческите ви излияния. Снощи реших все пак да дочета първата Ралмия и мога да кажа, че така ме грабна, че не можех да спра, докато не я прочетох. Втората започва обещаващо и ще чакам с нетърпение продължението. Наистина силно впечатляващи новели. Ако мога да сравня уникалният ви стил бих казал, че в първата Ралмия напомняте на страхотния приключенски стил на Ричард наак, докато втората има от леката загадъчност на Груб и Зелазни. Продължавайте в същият дух, колега. Успех с остатъка! biggrin.gif
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (16) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site