Страници: (16) [1] 2 3 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> ХРОНИКИТЕ НА РАЛМИЯ ІІ: Чеда на Магията, нова история с нови герои
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 11:37
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ХРОНИКИТЕ НА РАЛМИЯ ІІ
Чеда на Магията

1
Езерото край малкия град Мартинстаун не беше много голямо и погледа на човек можеше да го обхване цялото, но въпреки това имаше нещо магично в него. Разположено в края на малка, но гъста горичка, то имаше тъмни, дълбоки води, често покривани с мъгли, а плуващите по него дънери придобиваха причудливи форми и често заблуждаваха местните жители и туристите, че в него живее нещо, подобно на Неси- макар учените неуморно да повтаряха, че дори в Лох Нес да има нещо, то езерото край Мартинстаун категорично няма нито размера, нито дълбочината за да приюти подобно същество. Местните хора обаче бяха суеверни и избягваха на ходят до него. В древни времена тук имало дракон, нашепваха легендите, пронизан от слабоизвестен английски мъченик, умрял от отровата му. Според друга легенда самия сър Гауейн бил победил съществото.
Шумата издаваше неприятен трошащ се звук под краката на Майкъл, а и той не искаше да идва на проклетото място. Момчето нервно прокара ръка през русата си коса и продължи изкачването по тясната горска пътечка, която щеше да го изведе до брега.
Джеси беше там, както и очакваше. Дребната му кльощава фигура седеше неподвижно до брега и само вятъра, рошещ черната коса на другото момче разваляше впечатлението, че то е неподвижна статуя, изваяна от неизвестен скулптор досами мрачните води на езерото, чиито дребни вълнички хипнотично привличаха погледа, сякаш мамейки се да те погълнат в себе си.
- Джеси! – извика Майкъл и другото момче виновно се обърна. Зелените му очи бяха тъжни и уплашени.
- Джеси! – повтори Майкъл и седна до доведения си брат. Висок и снажен, той изглеждаше много по-висок от него, макар всъщност да бяха на една възраст, шестнадесетинагодишни.
- Пак си избягал от училище – каза Майкъл и сините му очи гневно проблеснаха – На всичко отгоре си изкарал нова двойка по химия.
По-малкото момче сви рамене.
- Точните науки не ми се удават.
- Та ти не полагаш никакви усилия да им помогнеш да ти се удадат! – избухна Майкъл – отсъстваш от часове, вкъщи не учиш нищо, цялото си време прекарваш до тоя гьол. Мартинския динозавър ли чакаш да видиш?!
- Не започвай и ти – помоли го Джеси – Не се дръж като господин лостърс – момчето имаше предвид учителя по химия.
- Господин лостърс е прав! За нищо не ставаш! – викна за последно Майкъл и после веднага съжали за думите си. Джеси се сви като ударен с камшик, като коте, подгонено с вестник.
- Извинявай – каза по-тихо Майкъл – знаеш, че не исках да кажа това.
Джеси не отговори.
- Страх ме е за теб, братле – рече Майкъл – сякаш те губим. акво става?
Джеси помълча за миг, продължавайки да гледа тъмните води на езерото.
- Пак почнах да сънувам кошмари – каза накрая и в очите му блеснаха сълзи.
- О, Джеси – въздъхна Майкъл и го прегърна. По дребното момче се сви до него.
Джеси бе сирак. С неизвестен баща, майката умряла още докато е бил съвсем малък. Семейството на Майкъл, заможни и добри хора, го бяха осиновили и отгледали заедно със собствения им син. Майкъл бе мечта за всеки родител. Старателен ученик, макар и без да е зубрач, добронамерен към всички, винаги встрани от всякакви бели, висок и хубав той бе пример за цялото училище на Мартинстаун.
Джеси бе по-проблемен. Добър и чувствителен, той бе много затворен в себе си и не показваше интерес към почти нищо. ато по-малък бе измъчван от ужасяващи кошмари. Един и същи сън, повтарящ се неколкократно – как той бяга, а майка му – поне той твърдеше, че е майка му - бива повалена от черно същество, излязло като от филм на ужасите – с черни като на прилеп криле, с очи, червени като въглени.
Джеси твърдеше, че това същество е живо и, че то е причината за смъртта на майка му, а не инфаркта, констатиран от лекарите.
Считаха го за луд дълго време и Майкъл не знаеше дали тези, които го казват не са донякъде прави. Но за него нямаше значение. Той винаги бе до доведения си брат, винаги го подкрепяше и го успокояваше. Постепенно кошмарите на Джеси престанаха, но ето, че отново се бяха върнали.
Майкъл погледна дребната фигурка на доведения си брат и го укори нежно:
- Защо не ми каза досега?
Джеси преглътна избилите сълзи и прошепна в отговор:
- Мислех, че ще ми се смееш.
- Аз да ти се смея? – Майкъл бе шокиран – това е пълен абсурд. Не помниш ли, че винаги бях до теб?
- Тогава бяхме на осем – отвърна Джеси – бяхме малки. Сега вече не сме. А и ти нямаш време за глупостите ми.
Майкъл хвана брат си за брадичката и вдигна лицето му срещу своето.
- Хей, глупчо – каза той – когато има проблем, ми казваш, О? Преди заедно изгонихме онова черно същество от сънищата си. Сега пак ще го разкараме. Ясно?
Джеси кимна и признателно прегърна Майкъл.
- Благодаря ти – каза той.
- За нищо – смутено отвърна Майкъл, но след това отново стана мрачен – загазил си, братле.
- Оф, ще я оправя тая химия... – изсумтя Джеси, но Майкъл го прекъсна.
- Не е това. Плъховете искат да те бият.
- Плъховете?- зяпна Джеси.
Плъховете бяха изметта на училището. Много тъпи младежи, прекарващи свободното си време изглаждайки и без това малкото си мозъчи гънки с джойнт и тъмна бира.
- Но защо? – не разбра по-дребното момче.
Майкъл помълча.
- Надявах се ти да ми кажеш – каза накрая.
- Никога не съм ги предизвиквал с нищо – възмути се Джеси – защо ще искат да ме нападат? Знаеш какъв съм!
- Знам – усмихна се Майкъл и шеговито разроши черната коса на брат си. После пак стана сериозен – мисля, че искат да те набият защото са тъпи.
- Това е ясно – ухили се Джеси, но Майкъл го прекъсна.
- Сериозен съм. Ти не влизаш в координатната им система. Не си зубрач, като мен, нито “пич” като тях самите. Имат те за “сдухан” и искат да си го върнат за това, че не те разбират.
- Но те... – Джеси увеси нос, сетне вдигна изплашено глава – те могат да се опитат да нападнат и теб, ако решиш да ме защитиш.
- Тц, няма да стане – отговори Майкъл – аз съм първенец в училище. Участвам в пиеси, плувам в училищните надпревари и тъй нататък. Ако ме пипнат ги изхвърлят. Но те и теб могат да изхвърлят, де. Обещай ми, че ще спреш да бягаш от часовете.
Джеси се намръщи, но кимна.
- Обещавам. Но го мразя това гадно даскало.
- Дай му шанс – настоя Майкъл – по литература си добър, поне когато става дума за творчество.
Джеси сви рамене.
- А сега нека да идем вкъщи, че ще се простудим до това гадно езеро. Никога не съм разбирал какво толкова му харесваш...
- Ами това например – Джеси го прекъсна и вдигна ръка.
Майкъл се извърна и замръзна.
На двадесетина метра навътре във водата нещо се издигаше. И не беше дънер. Беше като змийска шия, с две гърбици отзад.
- Мартинския динозавър! – прошепна той – значи е истина!
- Да – сви рамене Джеси – но не знам дали е динозавър. Виждал съм го много пъти, но някога си мисля, че идва от мъглите над езерото, а не от дълбините му.
- Но защо никога не си ми казвал? И как така от мъглите? – не разбра Майкъл.
- Щеше ли да ми повярваш? – отговори Джеси – аз твърдя, че майка ми е убита от чудовище. Няма да е голяма крачка напред да кажа, че виждам друго чудовище в езерото.
- Джеси! – Майкъл го погледна обвинително – мислех, че си имаме по-голямо доверие!
- Аз ти имам доверие – отговори по-дребното момче – не знам обаче дали ти ми имаш.
Майкъл се жегна в първия момент, но после осъзна, че Джеси е прав. Двамата се бяха отчуждили в последно време.
- А за мъглите – продължи брат му – смятам, че този “динозавър” е по-скоро видение от някаква друга реалност. Толкова тъп по биология не съм. То не може да живее в толкова малко езеро.
- Не знам – отвърна Майкъл, наблюдавайки как странното създание отново се потапя във водата - Не знам -повтори той.
Внезапно духна студен вятър и двамата потрепераха.
- Искаш ли да ходим в сладкарницата за горещ шоколад? – внезапно се ухили Майкъл.
- Да – нахили се Джеси в отговор – понякога ти идват страхотни идеи.
И двамата се спуснаха надолу по горските пътеки.
2.
Плъховете се веселяха пред двора на училището. Беше тъжна гледка. Четири грозни, дебели момчета, двама бели, един пакистанец и един негър, с размъкнати и лекьосани дрехи, разменящи си бутилка бира и тресащи се на фона на някакъв евтин рап, който ехтеше от касетофон-менте, поставен на пейка. Околните ги заобикаляха отдалеч и в погледите им се четеше странна смес от страх, отвращение и презрение.
Но на Плъховете не им пукаше. Те деляха света на три групи – пичове, като тях самите, зубрачи и сдуханяци. В това разделение те бяха готините, а другите бяха тъпи, непоръбени и непотребни.
Плъховете не се впечатляваха от нищо. Бяха твърде готини за това. расивите неща в живота ги отегчаваха, а сериозните – дразнеха. Решаваха с юмруци противоречията си с останалия свят. Учителите бяха вдигнали ръка от тях. Полицаите ги възнаграждаваха с шамари и отвреме-навреме, някоя образователна нощ в участъка.
Но Плъховете не се образоваха. Оставаха си същите прости, миризливи, тъпи “пичове”, равнодушни към болките и радостите на останалия свят. Били и Томи, два скина, викащи винаги за местния третодивизионен клуб. Докато не се сбиеха с другите фенове, де. Бъба, негъра и Бернар, пакистанеца чудно за всички се бяха сприятелили с Били и Томи. Бъба, защото можеше да набие и двамата, Бернар, защото винаги можеше да намери трева и скривалище, където да я изпафкат.
Хората наричаха такива индивиди отрепки и то с право.
Но дори и Плъховете изглеждаха впечатлени, когато пред училището спря черната кола. Тя изглеждаше много странно – като току що купена от някой автомобилен салон, но много старинна, като “Мерцедес”-а, от който Фюрера поздравявал немските тълпи по време на Втората Световна Война. Въпреки това колата нямаше марка, емблема или каквато и да е друга индикация кой я е произвел. Беше боядисана с такава черна боя, че буквално изсмукваше светлината от околността, единствено рамките на прозорците и, огледалата, кръглите фарове и дръжките на вратите и багажника бяха сребристи и създаваха впечатлението на белеещи се кости.
огато колата спря и мъркащия и двигател изгасна, вратата и се отвори и от нея излезе висок, стар човек, загърнат в дълъг черен шлифер като офицер от Гестапо, с тъмно бомбе над сбръчканото си лице, което той внимателно намести с покритите си с черни ръкавици ръце.
Плъховете усетиха известна несигурност от този човек. Той не се вместваше в представите им. Не беше в никой случай пич, не приличаше и на зубрач, а сдухан не му подхождаше по никой начин. Напротив, лицето му, в момента разширено в гладна усмивка изглеждаше доволно и – ако Плъховете знаеха думата – арогантно, уверено в себе си.
- Здравейте, момчета – каза стария човек, затръшвайки вратата на колата. Звука оттекна като погребален звън.
- Да, сър – отвърна Бъба. За пръв път през живота си използваше тази дума. “Сър”. Всъщност за пръв път от много време той отговаряше членоразделно, а не с “А?”, “Ъъъ” или “Аха”.
Стария човек приближи Плъховете и изведнъж безстрашната банда побойници се почувства като група сърни, приближени от вълк.
- Имам нужда от помощта ви – каза стария човек – Търся един важ съученик.
Старецът вече бе до младежите и те имаха чувството, че няма как да му избягат. А незнайно защо, те усещаха, че ще се наложи.
- азва се Джеси Сандърс – продължи непознатия, вадейки мръсна снимка на момчето изпод шлифера си. Изглеждаше някак зловещо в обвитата му с черна ръкавица ръка, сякаш самия Джеси бе в пипалата на гнусен, тлъст паяк. Плъховете не обичаха Джеси изобщо. той бе класически сдуханяк. Искаха да го бият. Ей така, за спорта.
Въпреки това искрено се притесниха, когато видяха снимката му в ръката на този зловещ старец.
- Станало ли е нещо, сър? – попита Бернар. Макар и по-умен от Бъба, той също използваше тази дума за пръв път.
Усмивката на стареца намаля, но не изчезна.
- Познавате го, нали? – попита почти дружелюбно той. Плъховете закимаха.
- Той е в голяма беда – каза възрастния човек и младежите не се усъмниха и за миг в думите му. Старецът отново бръкна изпод шлифера си и извади визитка.
- Аз съм Ибенизър Фриймарк от “Скотланд Ярд” – продължи старецът – смятаме, че Джеси е в смъртна опасност. Той дали е на училище сега?
- Чупи се – отговори Томи.
- Моля? – остро попита Фриймарк.
- Няма го от училище, сър – поясни Били – избяга.
- Ясно – старецът изглеждаше разочарован – Е, трябва да ви предупредя нещо. Преди четиринадесет години майката на Джеси бе убита от психопат. Въпросния е избягал от лудницата и от “Скотланд Ярд” смятаме, че ще опита да убие наново. Ако видите Джеси, незабавно ми се обадете на този телефон – и старецът показа мръсно листче с издраскан номер на Бъба. Негъра го пое с треперещи ръце.
- И още нещо – наклони глава Ибенизър Фриймарк – Ако някой друг търси момчето, не му казвайте и дума. И ме предупредете незабавно.
След тези думи стария човек се завъртя на пети, влезе в странната си черна кола и като я запали, се отдалечи в неизвестна посока, подобно на пантера, търсеща плячка.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 19 Mar 2012, 19:53


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 15:10
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



3.
- Ето – обясняваше Майкъл, дъвчейки бавно от парчето горещ черешов пай, докато решаваше домашното на Джеси пред него – Това става защото...
След дъбго обяснение на урока по химия Джеси въздъхна:
- Не знам как издържаш тази наука!
- Не я издържам – сви рамене Майкъл – затова гледам да поназнайвам това-онова, за да не ми прави проблеми.
Двамата отпиха от чашите с горещ шоколад и продължиха да похапват от пайовете си. Намираха се в уютна топла сладкарница, като бяха седнали до камината на заведението, в която игриво пукаха пламъци. Говориха си известно време за музика, комикси и момичета, като Майкъл нарочно избягваше неприятните за брат му теми като химията или кошмарите му. Беше търпелив. огато Джери се почувстваше достатъчно сигурен, щеше да започне темата. Майкъл не искаше да го притиска и изнервя.
Двамата бяха минали през това и преди. Бяха успели да се справят с кошмарния сън. Щяха да успеят и сега.
Внезапно вратата на сладкарницата се отвори. Двамата братя погледнаха към новодошлия. Джери се сви в стола си притеснен, а очите на Майкъл се изстудиха.
- акво искаш, Бернар? – попита той, не прикривайки враждебността си.
Пакистанеца изглежадаше изнервен.
- Мога ли да седна? – попита той.
- Ако трябва – отвърна Майкъл.
Бернар го изгледа накриво и седна между братята. Джери се отдръпна още малко към пламъците, неприязънта му към пакистанеца бе доста силна, както впрочем и страхът му.
Бернар се озъби към Майкъл.
- Днес при нас дойде много странен човек. Търсеше брат ти. Теб – той погледна Джеси
- акъв човек – попита чернокосото момче.
- Не знам – въздъхна пакистанеца – не бях виждал такава птица. араше някаква кола като от музей и бе облечен в дълъг черен шлифер, като някое наци. аза, че е от “Скотланд Ярд”. аза също и, че убиеца на майката на Джеси бил избягал от лудницата.
- Майката на Джеси е починала от инфаркт – бавно отговори Майкъл и вдигна ръка, преди брат му да се обади.
Лицето на Бернар се издължи.
- Така ли? Значи работата е лоша – пакистанеца изгледа криво братята – виж, аз разбирам от ченгета. Имал съм си работа с тях покрай моите – Бернар се ухили – хобита. Тоя тип не беше ченге, но никак не ми хареса. Ние от бандата сме смели пичове, но след тоя тип дори Бъба треперше като лист. А Бъба не се впечатлява лесно, леля му прави вуду, все пак.
- Бернар, ако това е някаква шега, е много тъпа – каза Майкъл.
- Не е шега! – изсъска пакистанецът – честно ви казвам. Тоя човек търсеше Джеси. Ако бях на вас, бих внимавал.
Сетне Бернар стана и си тръгна.
ато излезе от сладкарницата Джеси погледна Майкъл тревожно.
- акво ще правим?
- Това може да е шега – отговори русия младеж – не му вярвай на тоя поплювко.
- Според мен не е шега – настоя Джеси. Изглеждаше разтревожен. Очите на двамата се кръстосаха.
- Според мен също не е шега – накрая призна Майкъл – ще се обадим на нашите и ще решим какво ще правим.
- А как ще се приберем? – попита Джеси.
- Хей, онзи човек едва ли е вампир – усмихна се небрежно Майкъл – но ако се тревожиш, имам кинти, ще вземем такси.
Двамата излязоха от сладкарницата и спряха най-близкото минаващо такси като му казаха да ги прибере вкъщи. По пътя заваля дъжд и шофьора включи чистачките. Стигнаха бързо и след като платиха сметката от четири лири се втурнаха през двора към вкъщи, тичайки за да не се измокрят. Трескаво влязоха в къщата си. Навън беше тъмно и лампата не бе включена.
- Мамо! – викна Майкъл – тате?
Джеси запали лампата и де огледа.
- ъде ли са? – зачуди се Майкъл след като никой не им отговори – не е в стила им да зачезват така.
Джеси нервно погледна през прозореца.
- акво? – попита го брат му.
- Отпред няма черна кола – усмихна се по-дребното момче облекчено и двамата се засмяха.
- Ето ви най-сетне – чуха непознат глас и се обърнаха. На стълбите за горния етаж стоеше много нисък мъж, загърнат в тежка наметка с качулка. Лицето му бе опасано от черна брада и му придаваше известна свирепост. Зад него имаше друг мъж –издължен, строен, с дълга руса коса и неестествено заострени уши, облечен в старинни зелени дрехи.
Джеси си пое дълбоко въздух. Майкъл вдигна вежди:
- ои сте вие? ъде са мама и тате?
- Те са добре – отговори ниския човек – пратихме ги към лятната ви вила по морското крайбрежие. Там ще е доста по-безопасно.
- Така ли? – поклати русата си глава Майкъл – а защо ще ходят есен на море?
- И защо няма да ни вземат? – обади се и Джеси.
- Най-добре се качете горе да обсъдим нещата – намеси се човека с острите уши – защото нямаме много време.
Двамата братя се огледаха. Нямаха голям избор.
огато четиримата влязоха в стаята на момчетата, ниския човек започна:
- Ще говоря бързо и вие няма да ме прекъсвате. Част от това, което кажа няма да го разберете. Въпреки това ме изслушайте кротко. Преди четиринадесет години майката на Джеси бе убита. Човекът, който я уби бе лукав и безмилостен и избяга от ударите на закона. Ние трябваше да скрием бебето. Затова го дадохме тук.
- Човекът, който я уби обаче намери това място.
- ое място? – прекъсна го Майкъл – това е Англия, не Северна орея.
Ниския мъж го изгледа мрачно.
- Помолих да не ме прекъсвате. Ние идем от далечна страна. Тя се казва Ралмия. Бащата на Джеси беше ралмиец. Майка му бе англичанка.
Майкъл сбърчи вежди.
- Никога не съм чувал за тази страна.
- А той е отличник по география и история – кимна Джеси.
- Тази страна не е в този свят – звънна мелодичния глас на човека с острите уши – тя е много далеч. В друго селение.
- Това е абсурд – каза Майкъл.
- Не чак толкова, Майк – възрази Джеси – виж съществото в езерото.
Ниския човек кимна одобрително.
- Дали ми вярвате или не, няма значение – каза той – вие ще трябва да дойдете с нас.
- ъде? – попита Майкъл.
- В Ралмия, разбира се – отговори дребния човек – къде другаде.
Майкъл тръсна глава.
-Това е нелепо – каза той – що за измислена история.
Джеси обаче не бе на това мнение.
- азахте, че човека убил мама ни е намерил. Той обаче не е...човек.
Ниския човек бе изненадан.
- А ти откъде знаеш това?
- Видях го в сънищата си. Преди, като малък, сега отново.
- Отново? – обади се човека с острите уши – това е много лошо. Значи той е тук. Да се махаме бързо.
- Никъде няма да ходим – заинати се Майкъл – искам да чуя мама и татко. Да питам те какво мислят по въпроса.
- Те ме познават и ми имат пълно доверие – изсумтя дребния човек – а сега да тръгваме няма време за губене.
- Да ги послушаме, Майк – подкрепи нисия мъж и Джеси – ако онова нещо е тук... може би то е свързано със странния човек, който ме е търсил при Плъховете.
- Вече са те търсили? – човека с острите уши пребледня – Значи сме закъснели. Трябва незабавно да се махаме!
- Никъде няма да ходим! – изтърва нервите си Майкъл и скочи – това са пълни абсурди! Напуснете къщата ни!
- Майк, недей! – прекъсна го Джеси – ако ни мислеха злото, досега отдавна да са разкрили намеренията си.
Майкъл изгледа брат си, а после погледна и двамата странници.
- Аз..ъъъ – в този миг човека с острите уши направи крачка напред и мълниеносно движение изви ръката на Майкъл и допря ножа до гърлото му.
- Брат ти е прав – каза той на русия младеж – ако те искахме мъртви, досега щяхте да сте покойници. Но ние... – усмихна се остроухия човек – ви искаме живи – и пусна Майкъл.
Младежът разтри ръката си, гледайки подозрително слабичкия гост, който така лесно го бе надвил.
- А сега да тръгваме! – настоя дребосъка.
- Хайде, Майк – подкани го и Джеси – имам добро предчувствие.
В този миг по стълбите на къщата се чу скърцане.
- Предчувствието ти те лъже, млади момко – чу се старчески глас и на входа на стаята изникна висок възрастен мъж, загърнат в дълъг черен шлифер, с поомачкано бомбе и ръце, скрити зад черни ръкавици.
- Саркорос – изсъска остроухия мъж и в ръцете му блеснаха кинжали. Миг по-късно те хвърчаха във въздуха, забивайки се в тялото на стареца. Джеси извика изплашено, а Майкъл зяпна.
Старецът, наречен Саркорос обаче не се впечатли ни най-малко.
- Твоите оръжия не могат да ме наранят, елфче – каза насмешливо той и вдигна ръце, изкривявайки пръстите си като нокти на граблива птица.
- Отскачайте! – изкрещя ниския човек и четиримата в стаята повече инстинктивно се хвърлиха настрани. От пръстите на стария човек лумнаха червени пламъци, които изблизаха стените и подпалиха пожар в стаята на момчетата. Прозорецът и се пръсна и вятъра и дъжда нахлуха в нея.
Стария човек пристъпи към падналите си жертви, гърчейки се от неприятен смях.
- Сега Джеси идва с мен, а останалите ще изгорите. Няма как да ме спрете.
Джеси запълзя назад изплашен, а Майкъл стана и се метна към ужасния старец с вик:
- Остави брат ми намира...ъъ – бърз като кобра, възрастния човек го зашлеви през лицето. Майкъл се завъртя на 180 градуса и се просна по очи на земята, пъшкайки от болка. Имаше чувството, че го е ритнал кон.
Джеси извика, а елфа отново се изправи. Гласът на ниския човек обаче изпревари всички.
- Пропускаш възможностите на този свят, Саркорос.
Старецът бавно се обърна към дребосъка и видя как той стиска в яките си ръце малък автомат с пълнители, стърчащи отвсякъде и давайки му вид на таралеж.
- Джудже... – изсъска той, но ниския мъж го изпревари и натисна спусъка. артечния откос затрещя оглушително в пламтящата стая, а въздуха се изпълни с мирис на барут. уршумите подхванаха и изблъскаха стария човек, който нададе нечовешки писък и претърпя някаква ужасна трансформация, ставайки на нещо като огромен прилеп.
Оловото обаче го изблъска пред прозореца и чудовището падна в близкото дърво, пищейки гневно, след което внезапно млъкна.
- Хубави оръжия си имате на тази земя, момчета – каза джуджето и захвърли изпразнения от куршуми автомат – но не бих ги взел в Ралмия. Да се махаме преди онзи да се съвземе!
Прекалено изплашени за да разпитват или да се чудят, момчетата последваха ниския им спасител и остроухия му приятел. Пред къщата си видяха старинната черна кола, за която им бе говорил Бернар, но на отсрещния тротоар имаше и причудлив микробус. огато се качиха в него видяха, че отвътре той няма нито волан, нито двигател, а е тясна дървена стая, в центъра на която стои светещо кристално кълбо.
- Стоунхендж – каза джуджето и потърка кълбото.
ълбото зажумя с шума на обикновен двигател и чудодейния микробус се отдалечи от вече пламтящата къща на семейство Сандърс.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
ArYa
Публикувано на: 29 Oct 2006, 15:20
Quote Post


RPG Champion
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1794
Потребител # 15
Дата на регистрация: 10-October 06



Ихаа!Супер ohmy.gif smile.gif


--------------------
Dovie'andi se tovya sagain!
~One with the Wind~
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 15:25
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Радвам се, че те кефи.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 29 Oct 2006, 16:30
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



олеги, позволете ми да поздравя поредния феномен във фентъзи културата и фентъзи творчеството в България. Веднага след чудния свят и вълнуващите приключение на Хрониките на Ралмия ставаме свидетели на продължението на легендарната новела. Затова в България се формира наред с толкинизма и едно ново фентъзи движение - Ралмизма, чиито фен веднага бих се писал аз. С нетърпение чакам продължението wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 17:07
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



tongue.gif tongue.gif tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Meli
Публикувано на: 29 Oct 2006, 17:11
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 5960
Потребител # 21
Дата на регистрация: 11-October 06



ura
super e


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 17:45
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



10x
ето още:
4.

Отвъртре изглеждаше, че магическия микробус се двиги с нормална скорост, но начина, по който пътя префучаваше отстрани подсказваше, че вълшебното превозно средство препуска с поне 200 км/ч. Майкъл и Джеси седнаха на нещо като пейки, заковани за пода.
- Добре ли си? – попита Джеси брат си.
- Чувствам се унизен – призна Майкъл, докато потъркваше челюстта си – досега винаги съм имал самочувствието на сравнително здраво момче. В рамките на пет минути обаче една хърба и един дядо ме направиха смешен.
- Че си сравнително здрав, здрав си – каза човека с острите уши – но не си трениран да издържиш на битка с елф като мен. А и да беше, това нямаше да има значение срещу могъщия барон Саркорос.
- Барон кой? – попита Майкъл.
- Саркорос – повтори елфа – А моето име е Алриан. Джуджето, което ми е спътник се казва Харолд.
- Аха – отговори тъпо Майкъл – Елф, джудже, в Ралмия явно сте доста странни птици.
- Този барон... – намеси се Джеси – Той е убил мама, нали?
Джуджето, което търкаше кристала, задвижващ вълшебния микробус се обърна рязко и погледна изпитателно момчето.
- Ти откъде разбра?
- Сънувах в продължение на години кошмар за крилато чудовище, което напада мама – тихо отговори Джеси – огато ти простреля стареца, той се превърна на онова същество.
- Дарбата му е силна, както предсказа архимаг Далвон – джуджето се спогледа с елфа.
- аква дарба? – попита Джеси.
- Ще видиш – отвърна загадъчно Алриан, сетне приближи към задното прозорче на микробуса и се вгледа в пътя зад тях.
- Все още няма никой – каза той.
- ой очаквате – вдигна вежди Майкъл.
- Саркорос – отговори Харолд.
- Значи е оцелял – зяпна Майкъл – но ти го напълни с олово?
- Такова създание не може да бъде убито тъй просто – тихо каза Джеси – ако можеше, нямаше да е кошмар.
Майкъл потръпна от думите на брат си.
- Прав си – отговори Алриан – барон Саркорос не може да бъде убит лесно. Не вярвам обаче да ни настигне още тази вечер. Легнете и се опитайте да поспите малко.
Двамата братя не вярваха, че ще могат да заспят в странния микробус, но веднага щом затвориха очи се унесоха в сън.
* * *
- Предаваме директно от Мартинстаун – говореше журналистката, държейки микрофон в ръка, застанала пред камерата на фона на почти изгорялата къща на Сандърс – тази вечер над дома на уважаваното семейство Сандърс е било извършено престъпление. Съседите са дочули изстрели и са видели пламъци, опожарили къщата, която виждате зад нас. Тела не са намерени и единствената улика за престъплението е тази старинна кола от неизвестна марка, паркирана пред дома на жертвите...
амерата се отмести от говорещата репортерка и показа странния черен автомобил. Неговата тъмнина оставаше абсолютна и отблясъците от пожара сякаш не се отразяваха в него.
Внезапно се чуха викове от събралите се полицаи, журналисти и пожарникари и камерата се отмести отново. От двора на семейство Сандърс излизаше възрастен човек, облечен в много дълъг шлифер, с бомбе, сложено на главата и ръце, закрити в черни ръкавици.
- Господине – завтече се репортерката към него с микрофона в ръка. Старецът обаче я изгледа така зло, че журналистката изпусна апарата от ръката си и изхлипа шокирана от това как може в нечии очи да има толкова омраза.
Барон Саркорос, който се бе представял на Земята като детектив Ибенизър Фриймарк отвори вратата на колата си, влезе в нея без да обръща внимание на въпросите и протестите на околните и подкара с мръсна газ по пътя, с една ясна цел, с една ясна плячка.
Джеси Сандърс.
* * *
Майкъл се събуди от друсане и надигна сънено русата си глава, потърквайки очи. Джеси още спеше, свит на кравай в края на странната пейка-седалка.
- Приближаваме Стоунхендж – съобщи Харолд, като го видя да се събужда – скоро ще оставим тази таратайка и ще отидем в един по-нормален свят където нещата се движат с естествена скорост.
Не след дълго микробуса стигна каменния монумент от времената на древните келти и четиримата, включително посъбудилия се Джеси излязоха навън. Чернокосото момче изглеждаше далеч по-ентусиазирано за предстоящите събития, отколкото бе нормално за него. Майкъл се усмихна на тази промяна. Поне сега нямаше да мислят за химията.
Бе все още много рано, призори и тъмно. Наоколо нямаше никой. Алриан извади стар свитък изпод плаща си и започна да рецитира думи на някакъв странен и неразбираем език. С течение на заклинанието обаче Джеси и Майкъл чудодейно започнаха да разбират за какво се говори и им стана ясно, че става дума за някаква магия за прехвърляне.
В този момент се чу вой на форсиран двигател и от далечината светнаха два жълти фара. Момчетата потрепераха. Нямаха съмнение чия е колата.
Елфа ускори четенето на заклинанието, по челото му изби студена пот. Джуджето също се намръщи и измъкна малка, но широка брадва изпод палтото си.
Около четиримата започнаха да се издигат сини искрици, когато ужасната черна кола ги приближи и спря. От нея бавно се измъкна Саркорос, старческото му лице бе разкривено от злоба.
- Паднахте ми – изсъска той заканително и вдигна ръце, изкривявайки пръсти като куки.
В този миг обаче от небето се чу неистов рев и огромен златисточервен дракон се спусна от небето.
- Вилхелм! – въкликна Харолд облекчено, а готвещия се за удар Саркорос отскочи стъписан назад.
- Загуби, старче – чу се ръмженето на дракона, който сграбчи в лапите си четиримата спътници и избълва струя пламък в станалите съвсем ярки искрици, отваряйки портал пред себе си. Сетне се метна в него.
Зад него злия барон нададе отчаян крясък.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
King Soulstealer
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:02
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Do'Urden
Съобщения: 2100
Потребител # 20
Дата на регистрация: 11-October 06



Това е твърде жестоко!Аз още съм в началото на първата част а ти вече пишеш втора sad.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:04
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ще имаш време, аз едва ли ще свърша втората така бързо.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:27
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



super e,daje mislq 4e 6te bie pyrvata,a tova e mnalkiq vilhem,koito be6e nakazan s bez agneta za 1 den nali?


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:33
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ще видим. утре ще пиша повече. biggrin.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:37
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



nqmam tyrpenie smile.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:57
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



sorry 4e za dnes nqmashe pove4e.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 29 Oct 2006, 22:59
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



ami mai 6te vzemem da ti prostim ...da mislq 4e 6te uspeem wink.gif tongue.gif laugh.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (16) [1] 2 3 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site