Страници: (10) 1 2 [3] 4 5 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Лорд Дакавар: Пътят на Черния Рицар, една история за Ралмия
Darth Sparhawk
Публикувано на: 04 Feb 2007, 20:04
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Селиан

Дакавар отвори очи и видя познатия таван на стаята си. За миг не си спомняше нищо, но в следващия момент си спомни битката с вълците, разтворените челюсти на единия от зверовете и загърнатия в зелено наметало младеж, който бе дошъл от нищото.
- Чичо Удроу! – простена Дакавар внезапно и понечи да се изправи. Прониза го остро главоболие и в следващия миг Анлина, която бе задрямала на стол до леглото му се сепна, скочи и сложи ръка на гърдите му.
- Стой спокойно, Дак! – рече младата жена – Селиан те донесе заедно с татко. Беше измръзнал и в несвяст. Трябва да почиваш.
- Селиан...- намръщи се леко Дакавар. Значи това бе червенокосия странник. Отдавна не бе виждал учещия при елфите младеж и бе позабравил как изглежда, а и той се бе променил. Скоро мислите за брата на годеницата му обаче останаха назад.
- Как е чичо Удроу? – попита младия рицар.
Лицето на Анлина се изкриви.
- Не е много добре. На легло... – дъщерята поклати глава – Вълците, с които сте се били са го нахапали лошо. А и това не са били обикновени вълци... лечителите са безсилни пред раните им. Селиан се мъчи да помогне с това, което е научил от елфите, но... – в очите на Анлина бликнаха сълзи – татко е много зле, Дак. Когато Селиан ви донесе се опасявах, че ще изгубя и двама ви. Но благодарение на брат ми, ти си спасен, надявам се и татко да оцелее.
- Трябва да го видя – каза Дакавар и въпреки протестите на годеницата си се изправи, наметна тежък халат върху леките дрехи за сън, с които го бяха облекли и, олюлявайки се леко помоли Анлина да го заведе при барона.
Анлина нямаше избор, освен да помогне на младежа и като стоеше близо до него му помогна да стигне стаята на барон Редклоу.
Баронът спеше в леглото си, завит с няколко одеяла и въпреки тях и пукащия в камината огън потръпваше от студ в съня си. Синът му стоеше до него. Беше свалил тъмнозеленото си наметало и вече Дак можеше да го разпознае. Селиан приличаше на Анлина, с красиви черти, дълго слабо лице и непокорна червена коса, кичури от която засенчаваха челото му.
- Дак, радвам се да те видя! – каза Селиан щом сестра му влезна с годеника си в стаята.
- Аз също се радвам да те видя – отговори младия рицар – още повече като се има предвид, че без теб сега щях да бъда във вълчи търбух.
- Затова заслугата си е твоя, Дак – вдигна ръце Селиан – не съм мислил, че е възможно човек да погуби толкова много ледени вълци. Щом разбрах от сестра си на какъв лов сте тръгнали с татко се втурнах след вас, но уви... – лицето на питомеца на елфите се изкриви, като погледна баща си – уви, закъснях.
- Ще живее ли? – разтревожено попита Дак.
- Не знам – поклати глава Селиан – ледените вълци не са естествени същества и тяхното ухапване носи в себе си силата на самия Прокълнат, който ги създава с отвратителни експерименти в своите храмове и ги пуска като свои хрътки по време на зимата.
- Засега обаче татко трябва да спи – настоя Селиан – а и ти също си омаломощен, Дак. По-добре да идем да хапнем.
* * *
Половин час по-късно тримата вечеряха, но не в трапезарията, а в стаята на Анлина, събрали се в полукръг до камината и.
- Елфите ми преподадоха много ценни неща през тези години – обясняваше Селиан, докато хапваше хляб и сирене – как да се бия, как да оцелявам в гората или планината, но също и как да се вслушвам в песента на природата, да долавям кога е в хармония и да се радвам с нея и да я пазя и защитавам, когато е в тревога.
Анлина го слушаше любопитно, а Дак преживяваше тези скучни за него истории докато се бореше с една пържола в чинията си.
- Научиха ме и да пиша елементарни стихове, макар това да не ми е дарба – усмихна се Селиан – макар напоследък да няма много време за стихове.
Червенокосият мъж се намръщи.
- Елфическите магове са загрижени. Те усещат как сянката на Прокълнатия крепне.
- Нашите войски са прибрали орките дълбоко в подземните им леговища – отвърна Дакавар – орк не смее да си подаде носа извън планинските пещери, поне такива се вестите, които достигат дотук.
- Вестите са верни – колебливо отвърна Селиан – но моите учители се притесняват, че Прокълнатия замисля някаква магия, някаква дяволия, с която отново да ни допадне.
- Може би – намеси се Анлина, потръпвайки – може би неговия дракон. Легендите казват, че има зъл черен дракон, който му служи.
- Легендите са верни –кимна Селиан – Името на дракона е Ауганфил, но той отдавна не е черен. Само костите му са останали, задвижвани от злата магия на господаря му.
- Ралмийското кралство също има дракони – облегна се назад Дакавар – стария кокален демон на Прокълнатия няма да го спаси от меча ми.
Селиан вдигна глава и погледна малко странно другия младеж.
- Старото пророчество на Оракула... – отгледаният от елфите потърка гладкоизбръснатата си брадичка – може би това е, което плаши Прокълнатия. Може би затова той прати вълците си...тук – лицето на Селиан помръкна.
- Но как би могъл да знае къде съм аз? – вдигна ръце Дак.
- Славата ти се носи надлъж и шир из Ралмия – отговори Селиан – Казват, че си най-силния рицар, явявал се някога. Казват, че си победил херцог да Малвил и сър Левонтес...
- Вярно е – кимна Дак – но откъде Прокълнатия ще знае такива неща, като не излиза от своите подземия?
Селиан уморено прокара ръка през косата си.
- Има зли и безрасъдни хора, които носят срещу заплащане информация на орките. Веднъж стигнала до орките, тази информация неизменно стига и до техния господар.
- Мерзавци! – избухна Дак – заслужават да бъдат осъдени на каторга!
За момент в стаята настана мълчание.
- Стига сме говорили за Прокълнатия – каза тихо Анлина – Селиан, ние с Дак имаме да ти кажем нещо.
- О? – вдигна вежди Селиан – и то е?
- Ние сме сгодени – усмихна се девойката и целуна нежно Дакавар по устните.
Селиан замръзна за миг, сетне се усмихна.
- Това е... това е чудесно – той кимна – честито.
* * *
Изморен от битката си с ледените вълци, Дакавар си легна по-рано от годеницата си и брат си, оставяйки двамата да си поговорят. Веднага щом се пъхна под завивките си, младия рицар заспа.
Селиан и сестра му останаха сами.
- Така се радвам, че се върна – каза Анлина.
- И аз – усмихна се слабо брат и – но щях да съм по-щастлив, ако беше при по-добри обстоятелства.
- Ако не се беше върнал сега татко и мъжът, който обичам щяха да са мъртви – поклати глава Анлина – беше дар от съдбата, че се върна точно сега.
- Благодаря – усмихна се скромно Селиан – да си призная, успя да ме изненадаш тази вечер? Убедена ли си, че младия лорд Дакавар е най-добрия избор за теб?
- Разбира се!- отвърна Анлина – той е смел, силен и добър. И много ме обича.
- Не се съмнявам – отговори Селиан – но пътя му е обвързан с много тежки пророчества, мила.
- Това няма значение – студено отговори младата жена.
- Добре, добре – вдигна ръце брат и – само казвах. Кажи ми, той наистина ли е толкова добър рицар, колкото гласи мълвата?
- Повече от добър – усмихна се Анлина – спечели първия си турнир с лекота.
- Интересно! – отговори Селиан – бих кръстосал меч с него за тренировка. Любопитен съм.
- Ще бъдеш победен – закачи брат си Анлина.
- Ще видим тази работа! – засмя се червенокосия младеж – елфите са добри войни и ми показаха трикове, които рицарите тук не знаят.
- Дак не е като другите рицари – замечтано отвърна девойката – той е бърз, силен, смел...
- Добре, добре! – отново се засмя Селиан – вижда се, че го обичаш. Дано тази любов донесе щастие и на двама ви.
С тези думи брат и сестра стиснаха ръце и се разделиха.
* * *
Дак бе събуден от Анлина на следващата сутрин. Лицето и бе бледо и разтревожено.
- Татко се събуди – каза тя – иска да ни види.
Дак се събуди бързо, тръсна глава за да се разсъни и скоро заедно с годеницата си бе в стаята на стария барон Редклоу. Синът му вече бе там. Лицето му изглеждаше посивяло почти колкото това на баща му.
Баронът изглеждаше ужасно. За двете нощи след битката с ледените вълци сякаш се бе състарил с двадесет години. Лицето му бе сбръчкано, диханиети излизаше със свирене от гърдите му, а по ъгълчетата на устните му се виждаха следи от кръв.
- Деца мои... - прошепна барон Редклоу – събрах ви тук, защото чувствам, че сетния ми час е близо.
Дак отвори уста да протестира, после я затвори. Анлина се отпусна безсилно на рамото му и младежът я прегърна.
- Скоро ще видя моя създател и ще се отърва от тегобите и тревогите на тоя грешен свят – продължи Удроу – искам да завещая замъка си поравно и на трима ви със завета винаги да живеете в сговор и обич. Докато сте заедно, дори Прокълнатия не ще има силата да ви раздели... –баронът се закашля, сетне дъхът му се успокои и той продължи:
- Лорд Дакавар, нека годежът ти с моята дъщеря се превърне в сватба, която да ви дари с много щастие и красиви рожби. Селиан, дано и ти си намериш добра невеста, която да живее повече от моята Беки...
Баронът се отнесе за миг. Жена му, Беканна бе умряла рано и баронът не си бе взел друга. Внезапно погледът на Удроу се избистри и той погледна Селиан, а после Анлина и Дакавар.
- Толкова сте хубави – усмихна се той топло – обичам ви...
И с тези думи издъхна.
* * *
Подземната зала бе отрупана със съкровища. Злато, сребро, скъпоценни камъни, всичко това бе постлало пода и като плътен килим и щеше да представлява мечтата на всеки алчен човек, ако не беше отвратителната абоминация на смъртта, която бе постлала огромните си, светещи с призрачно сияние кости върху богаствата. Призрачния дракон обаче надигна череп, щом в леговището му навлезе познат черен силует с блестящи червени очи.
- Поздрави, господарю мой – бавно каза Ауганфил.
- Поздрави, приятелю – отговори Прокълнатия и застана до своя най-могъщ слуга. Черна ръка, сякаш забулена в ръкавица поглади гальовно черепа и подобния на трошене на сухи листа глас каза загрижено, както човек споделя с най-близките си наличието на препяствие пред него.
- Този лорд Дакавар се оказа така впечатляващо силен, колкото и очаквах. Наблюдавах битката му с моите ледени вълци през погледа на един от зверовете. Дакавар е могъщ рицар, точно както гласи предсказанието, а има и могъщ съюзник в лицето на отгледания от елфите войн.
Ауганфил лениво потропа с костеливата си опашка по една купчина злато.
- Моите уважения, господарю мой, но вълците не са от най-могъщите ви създания. Пратете мен на тази задача и Дакавар ще срещне смъртта си заедно с онзи, как се казваше, Селян, селянин, нещо селско беше...
Прокълнатия се засмя със злокобен кикот.
- Селиан, но шегата ти беше добра, приятелю – очите на Прокълнатия грейнаха лукаво – и все пак да не избързваме. Хората, при все своята бездънна и безкрайна простодушност понякога имат хубави приказки като... – черния силует се спря за миг и очите му се присвиха в пурпурни цепки - ...като “два остри камъка, брашно не мелят”.
- Какво е брашно – щракна със зъби Ауганфил.
- Няма значение, приятелю, няма значение – засмя се Прокълнатия – но спокойно. Когато му дойде времето, ти ще се изправиш срещу Дакавар и тогава нещата ще станат така, както аз ги предвиждам и желая.





--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 05 Feb 2007, 01:20
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Ауганфиииииииииииииииииииииииииииииииииииил, ето още една вълнуваща сцена.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 05 Feb 2007, 20:13
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



днес ми е малко зле, ако по-късно съм по-добре пак ще пиша.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 05 Feb 2007, 23:40
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Почит

За погребението на барон Редклоу времето омекна, но това не донесе радост на никой, нито пък направи работата по изкопаването на гроба по-лесна. Снегът, който бе вледенил местността и бе довел ледените вълци със себе си се смени с лепкав дъжд, който скоро превърна натрупалата бяла покривка в мръсна киша, която слугите в замъка Редклоу трябваше да почистят пред да поставят барона в последния му дом под малка могила от камъни, която Селиан и Дакавар лично натрупаха. Двамата младежи не говореха помежду си, докато вършеха тази работа, само поставяха камъните един върху друг, подреждайки ги така, че да оставят пролука между себе си и изкопания в земята гроб, в който щеше да бъде поставен ковчегът на барона. Анлина се бе затворила в стаята си, неутешима.
- Вината беше моя – накрая процеди Дакавар, трупайки камъни – аз не бях достатъчно добър, за да сразя тези вълци. Аз разкрих името си от рано, по-рано, въпреки, че Анли ме предупреждаваше... – младият мъж яростно хвърли един камък – и сега чичо Удроу е мъртъв.
- Вината в никой случай не е твоя, Дак – отговори Селиан – би било обида към рода ти, ако се криеш цял живот. Баща ми нямаше да се радва да живееш като ратай. Що се отнася до битката с вълците, справил се беше повече от достойно.
- Но не достатъчно – горчиво каза Дак.
- По тази логика мога да упрекна и себе си, че не съм дошъл навреме – отвърна Селиан – тези мисли ще ни отведат на мрачни места. Виновен е само един – Прокълнатия.
Отгледаният от елфите постави едно последно камъче на върха на могилата и каза:
- Така е добре.
- За втори път Прокълнатия убива мой родител – задъха се от ярост Дакавар – намеря ли го, ще го разкъсам с меча си!
Селиан се обърна съм младежа, който бе израстнал вместо него в дома му и постави ръка на рамото му.
- Знам за пророчеството и повярвай... – червенокосия прехапа устни – изпитвам към Вземедушеца същата омраза, която чувстваш и ти. Но бъди внимателен, Дак!
Другият младеж вдигна очи.
- Ще го убия- повтори упорито той.
- С такива мисли Прокълнатия е откраднал душите на не един и двама. Най-добрите желания стават нашите най-ужасни проклятия – Селиан поклати глава – не се оставай омразата да те води за носа.
- Грешно ли е да мразя някой, който ми отнема всичко! – извика Дак.
- Грешно? – Селиан поклати глава – не знам дали е грешно, но е безплодно, опасно.
Отгледаният от елфите вдигна глава към небето, сетне каза:
- Знаеш ли как Прокълнатия създава ледените вълци?
Дакавар поглати глава.
- Какво ме интересува? Следващия път като прати такива, ще отида с цял рицарски отряд и ще ги изколя!
- Прокълнатия убива вълчици – бавно каза Селиан – сетне взима вълчетата и ги дава на орките да ги измъчват и тормозят. После – червенокосия отметна няколко кичура от челото си – после Прокълнатия ги полива с кръв от жертвоприношенията си и ги обсипва с гибелните светкавици от очите си. Накрая оставя повалените животинки на някой мразовит връх и когато те се събудят, вече са чудовищата, които отнеха живота на татко.
Дак стоеше със зяпнала уста, очите му бяха разширени от ужас и отвращение.
- Откъде знаеш всичко това, Селиан? – попита младия рицар.
- Елфите знаят много за отвратителните ритуали на Вземедушеца – отговори червенокосия – разбери, Дак, тези вълци са жертви като нас. Истински злия е само Прокълнатия, а като творение на омразата, той се храни от всички негативни чувства, включително, не – най-вече от тези, насочени срещу него.
Дакавар изгледа Селиан, сетне плю на разкаляната почва.
- Съжалявам, Селиан, но аз имам повече ум от едно кутре. Когато намеря Прокълнатия, ще го сваля с един удар.
С тези думи рицарят се отдалечи от сина на своя покоен барон. Селиан въздъхна и поклати глава.
* * *
Дъждът плющеше по време на самото погребение на барона сякаш и природата плачеше за добрия Удроу. Дворът на замъка бе пълен със скърбящи селяни, които искаха да изпратят своя господар на последния му път.
Самотен монах, който отговаряше за района на баронството застана пред могилата, направена от Дак и Селиан и заговори пред събралото се множество и тримата наследници на барон Редклоу. Селиан стоеше малко встрани от сестра си и годеникът и, навел глава. Червената коса се спускаше по издълженото му от печал лице, а плътта му изглеждаше бледа. Очите на Селиан бяха влажни и отгледания от елфите млад мъж полагаше огромни усилия на волята си да не се разплаче. Това обаче не бе по силите на Анлина, която се бе опряла на Дакавар и ронеше горчиви сълзи на рамото му. Младият рицар я бе прегърнал успокоително, но солени капки се стичаха и неговите бузи.
- Днес е скръбен ден – започна монахът, напалвайки огън в кандило, поставено пред надгробната могила – трябва да изпратим на последен път нашия обичан суверен и баща на околията, благочестивия барон Редклоу.
Монахът наля малко масло в пламъците, подсилвайки ги срещу дъжда и продължи:
- Барон Редклоу винаги бе добър владетел, отнасящ се с разбиране и обич към тегобите и тревогите на хората, винаги гледаше да помогне и никога не ни мореше с тежки и непосилни данъци. Той умря отново, загрижен за добруването на паството, дадено му от краля.
Монахът вдигна очи към Селиан, Анли и Дакавар.
- На младите, които носят неговата кръв, а също така и на потомъка на лорд Валд Дакавар той предостави нашите бъднини. Нека те помнят завета на баща си и никога не ни оставят в тежък час, както той бе винаги с нас.
Свещенослужителят погледна към небето и промълви:
- Създателю, приеми го при себе си, щото той просляваше творението ти във всеки ден от съзнателния си живот.
Миг по-късно слугите поставиха ковчега на барон Редклоу под могилата и го засипаха с пръст.
Хората се разотидоха. Дълго след като кандилото бе изгаснало, Дак, Анлина и брат и останаха загледани в могилата.
* * *







--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 05 Feb 2007, 23:58
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



* * *
Кралският пратеник дойде след седмица, галантен рицар на средна възраст, който пристигна само с един скуайър. Не след дълго той бе приет в тронната зала, където го чакаха лорд Дакавар, новия барон Селиан Редклоу и баронеса Анлина.
- Ваши превъзходителства – каза пратеникът, сър Талир – поднасям своите дълбоки съболезнования по повод смъртта на вашия многообичан родител, барон Удроу Редклоу. Барон Редклоу винаги е бил лоялен на Короната и се надяваме вие да продължите тази традиция.
- Не берете грижа за това, сър Талир – каза Селиан.
- Кралят не се и съмнява във вашите почтени и добри намерения – подчерта пратеникът – затова ви изпраща лично подпечатани от него писма, с които утвърждава вас тримата като законни наследници на имението и владенията около него. Кралят го е разделил по-равно и се надява да няма проблеми за в бъдеще относно наследството.
- Няма да има – отвърна Селиан.
- Никой от нас не ламти за богатства до степен, че да предаде най-близките си – подчерта лорд Дакавар. Младежът погледна Анлина.
- Освен това нас ни свързват...много неща – и рицарят се усмихна.
- Радвам се да го чуя – сър Талир се усмихна учтиво – в тази връзка аз имам още една информация за вас.
- Лорд Дакавар – пратеникът погледна младежът – вашия впечатляващ рекорд в турнирните сражения на южните баронства не остана незабелязан в Кралския дворец.
- Така ли? – усмихна се Дак – трогнат съм.
- Затова Кралят лично има честта да ви покани на изключително редкия и организиран страшно рядко Кралски Турнир на Майсторите на Меча. Надявам се, че ще приемете.
- За мен... за мен е чест – усмихна се Дак – това е...голяма почит...благодаря ви. Ще дойда!
- Едновременно с това Кралят научи, че младия барон Редклоу е изучавал бойни умения сред народа на елфите. Затова баронството ще има уникалната възможност да има двама представители – сър Талир погледна Селиан – бароне, вие също сте поканен.
Дакавар усети да го жегва чувство за раздразнение. Този турнир бе за рицари. Не за танцьори, обучени от различни ралмийски създания.
- Много мило, сър Талир – отвърна Селиан – но не мисля, че е разумно да участвам. Елфите са ме научили да показвам уменията си само в случаи на крайна нужда.
- Нима Кралския турнир не е такава? – вдигна вежди сър Талир. Червенокосият младеж разбра, че е хванат в клопка.
- Щом Негово Величество настоява, ще дойда.
Дак едвам се сдържа да не изсумти от раздразнение.
- Баронесо – кралският пратеник се обърна към Анлина – естествено, че и вие сте поканена да присъствате до брат си и, доколкото разбирам... – той погледна Дакавар – годеникът си.
- Разбирате правилно – усмихна се момичето – но кой ще управлява замъка в наше отсъствие.
- Отец Ворлок – отвърна вместо сестра си Селиан – той е добър и почтен човек.
Дакавар кимна. Монахът наистина бе честен.
- В такъв случай ще ви очакваме с нетърпение лятото, когато организираме турнира.
Сър Талир си позволи да даде и съвет.
- Бих ви предложил да тренирате добре дотогава. Аз също ще участвам и с удоволствие бих кръстосал остриета с вас или...с Левонтес, може би? Зависи от вашата подготовка.
Талир се обърна на пети и след няколко минути напусна замъка.
- Значи един срещу друг, а? – Дакавар се обърна към Селиан с насилена усмивка.
- Едва ли ще се стигне дотам – криво се усмихна Селиан – не вярвам да продължа много напред с противници като този Талир.
- Познаваш ли го? – вдигна вежди Дакавар.
- Много добре – отговори червенокосият – предвожда атаките срещу орките. Свиреп войн, нищо, че е малко превзет.
- Ако все пак се изправите един срещу друг – намеси се Анлина, заставайки между двамата – обещайте ми, че няма да се наранявате.
- Никога, миличка – отвърнаха двамата едновременно.






--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
RAT400
Публикувано на: 06 Feb 2007, 16:09
Quote Post


Рицар
****

Група: Citadel
Съобщения: 1412
Потребител # 112
Дата на регистрация: 11-January 07



Така занчи се създавали ледените вълци... едно наистина добро и доста реалистично описание unsure.gif . Иначе отгледаният от елфите много ми хареса, с нетърпение очаквам да се срещнат с Дак в бой (тренировъчен де). Ама той и Дак един арогантен, арогантен...


--------------------
I'm not ready to die. Not today. Not yet. Maybe not ever.
- Hob Gadling, Neil Gaiman's Sandman
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 06 Feb 2007, 17:26
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ееее ше видимеееее.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
RAT400
Публикувано на: 06 Feb 2007, 17:37
Quote Post


Рицар
****

Група: Citadel
Съобщения: 1412
Потребител # 112
Дата на регистрация: 11-January 07



Защо ли точно този отговор очаквах... rolleyes.gif


--------------------
I'm not ready to die. Not today. Not yet. Maybe not ever.
- Hob Gadling, Neil Gaiman's Sandman
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 06 Feb 2007, 17:48
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 06 Feb 2007, 19:09
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Преди Турнира

Беше ранна сутрин и навсякъде из замъка Редклоу бе пълен мрак, тъй като почти всички спяха. Навсякъде, освен в тренировъчната зала.
Селиан винаги тренираше малко преди зазоряване. Веднъж съгласил се да участва в Кралския турнир, той не смяташе да посрами елфическите майстори, които го бяха обучили. Не искаше обаче да влиза и в сблъсък, макар и тренировъчен, с годеника на сестра си. Знаеше до каква степен си е вирнал носа Дакавар и нямаше намерение да влиза в конфронтация с арогантния рицар, конфронтация, която нямаше да доведе до нищо. Ако спечелеше, Дакавар щеше да полудее от унижение, ако загубеше, младия рицар щеше да стане нетърпимо нахален.
Не, че самочувствието му беше без покритие. Селиан го беше видял докато тренира със сър Вейкол. Годеникът на сестра му бе станал учудващо могъщ войн, с тежки и плътни удари, които може би не бяха грациозни като собственият му стил, но бяха не по-малко ефективни. Смазващ в атака, непробиваем в защита – това беше Дакавар и Селиан знаеше, че рицарят би бил смъртоносен противник за всеки, освен за магьосник или дракон.
Селиан развъртя леко закривения меч около себе си в дъга, изпразвайки съзнанието си от всички мисли и за няколко минути просто се наслаждаваше на свистенето на оръжието си, докато леко подскачаше напред назад, като пантера, който обикаля около плячката си. Зеленият плащ, с който се бе наметнал плющеше на гърба му и го превръщаше в почти нереална гледка на горско привидение, играещо из залата.
Селиан завърши една бойна комбинация, разсичайки въздуха и падайки на едно коляно, когато чу тихо дрънчене зад гърба си. Отгледаният от елфите младеж се изправи и се обърна назад.
През сенките към него пристъпваше чудовищна фигура на черен рицар с рогат шлем, от който лъхаше на гибел.
Селиан премигна невярващо и в следващия миг видя как на светлината на свещите излиза Дакавар, в пълното великолепие на инструнктираната си със златни орнаменти броня, рогатия си шлем и дългия меч в ръцете си.
- Добро утро, Селиан. Изглеждаш, сякаш си видял призрак – усмихна се Дак.
- Рано си станал – отговори червенокосият младеж, докато проклинаше наум играта на сенките.
- Имаш хубава броня –каза Селиан, мъчейки се да радведри обстановката.
- Радвам се, че ти харесва – наклони леко глава Дакавар и рогата на шлема му проблеснаха на светлината на свещите – би ли искал такава и за теб?
- Опасявам се, че не – отговори младия барон Редклоу – аз предпочитам да се чувствам по-лек, докато се бия.
- Забелязах – кимна младият рицар – вкус, който признавам си, не разбирам –той вдигна рамене – на мен ми прилича повече на танц, отколкото на истински бой.
- В известен смисъл наистина е танц – отвърна Селиан – това не означава, че е слаб.
Рогатият шлем се наклони и лицето на Дакавар се разтегли в леко насмешлива усмивка.
- Защо не ми покажеш? – попита рицарят.
Селиан въздъхна. Беше му ясно, че ще се стигне дотук още щом видя младият мъж в броня толкова рано. Беше очевидно, че Дак търси тази битка, търси да изпита силите си срещу презрения от него стил на елфите.
Щеше да получи, каквото иска.
- Защо не – отвърна Селиан и надигна меча си – готов ли си?
Дакавар приближи своя до лицето си.
- Напълно.
Миг по-късно меча на Селиан се стрелна напред като змия, мъчейки се да удари Дакавар в коляното и да го дестабилизира, рицарят обаче свали собственото си оръжие и двете остриета се срещнаха със звън. Червенокосият младеж, отскочи назад, а в следващия миг се гмурна под широкия удар на Дак, стремейки се да опре острието на меча си до гърлото на самоуверения рицар.
“Твърде лесно”, помисли си Селиан... и в следващия миг Дакавар наклони глава като минотавър и рогата на шлема му отклониха острието на Селиан. Осъзнал в колко уязвима ситуация е бил само допреди миг Дакавар изръмжа и замахна с меча си към Селиан, който се принуди да отстъпи с кълбо назад. Двамата кръстосаха мечове няколко пъти, като Дакавар накара младия Редклоу да се оттегли с още няколко крачки назад.
“Много е силен”, помисли си Селиан, докато рицарят продължаваше да го избутва към каменната стена на залата с могъщите си удари. Червенокосият барон се опитваше да измисли някаква атака, с която да изненада Дак, но просто нямаше време за това, рицарят не му оставяше глътка въздух, а продължаваше да го притиска с тежки, мощни удари.
Селиан усети как опира гръб в стената и видя самоуверената усмивка отново да се появава на лицето на Дакавар. Младежът присви очи и престорено изтегли закривения си меч встрани, оставяйки на Дак привидно леката задача да опре тежкото си острие в тялото му, слагайки край на тренировката и печелейки победата.
Рицарят направи точно това, но Селиан вече бе отстъпил крачка в страни и, стъпвайки върху меча на изненадания Дак, го принуди да падне на едно коляно, сетне го прескочи и се обърна за да опре острието на собственото си оръжие в тила му.
Дакавар изпъшка отчаяно, но отново рогатия му шлем го спаси, отбивайки първия удар на Селиан, а за втория вече бе подложил своя меч пред този на противника.
Очите на двамата се срещнаха за миг, в следващия Дак напрегна мускули и успя да се изправи на крака, отблъсквайки Селиан назад.
Младия барон Редклоу се почувства изморен от този сблъсък. Дакавар наистина бе много, много силен.
- Закуска за годеникът ми и брат ми – чу се обаче гласът на Анлина и двамата се обърнаха, сваляйки мечове.
- Предполагам сте огладняли след такава битка – каза младата жена, докато поставяше табла с хляб, яйца и сирене на земята.
- Признавам си, че да – отвърна Дак и приближавайки Анлина я целуна по устните – трудно е да се опитваш да се биеш, докато другия танцува.
Селиан не отговори на нападката, а направо хапна едно яйце.
* * *




--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
ArYa
Публикувано на: 06 Feb 2007, 23:08
Quote Post


RPG Champion
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1794
Потребител # 15
Дата на регистрация: 10-October 06



Браво,Спар! wink.gif Вече си имам любим герой tongue.gif


--------------------
Dovie'andi se tovya sagain!
~One with the Wind~
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 06 Feb 2007, 23:16
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Е честито.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 06 Feb 2007, 23:40
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Харесва ми тази еволюция на характера на Дакавар.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 06 Feb 2007, 23:52
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



rolleyes.gif
велик рицар, наистина, но много горд.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 07 Feb 2007, 02:15
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Неговите чувства могат да вършат чудеса, насочени в правилната посока smile.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (10) 1 2 [3] 4 5 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site