Страници: (10) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Лорд Дакавар: Пътят на Черния Рицар, една история за Ралмия
Darth Sparhawk
Публикувано на: 02 Feb 2007, 01:13
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Много се привързах към него аз.... ohmy.gif как ще я свършвам тая книга sad.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
deneris
Публикувано на: 02 Feb 2007, 01:22
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 182
Потребител # 95
Дата на регистрация: 28-December 06



Еми напише още едно продължение


--------------------
I don't want to be
Anything other than what I've been trying to be lately
All I have to do
Is think of me and I have peace of mind
I'm tired of looking 'round rooms
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 02 Feb 2007, 09:17
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



е нали си чела първата...


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
deneris
Публикувано на: 02 Feb 2007, 13:22
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 182
Потребител # 95
Дата на регистрация: 28-December 06



Еми да но много ми харесват всичките и се надявам след като приключиш с този разказ да ти хрумне още някоя идея.Наистина имаш талант.


--------------------
I don't want to be
Anything other than what I've been trying to be lately
All I have to do
Is think of me and I have peace of mind
I'm tired of looking 'round rooms
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 02 Feb 2007, 13:24
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



много благодаря! ohmy.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 02 Feb 2007, 17:29
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Аз винаги съм казвал, че Ралмия е като една вълна. Още когато излезе Първата книга чувствах, че това е началото на нещо величествено във фентъзито, което няма прецедент в България. Така и стана wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 02 Feb 2007, 19:01
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Аз само мога да се старая да ви радвам още:
След битката

На следващата сутрин всякакво напрежение привидно бе изчезнало и рицарите, които все още бяха останали в замъка на барон Катлау до един поздравиха младия лорд Дакавар за успешното му представяне. Сред тях обаче не бе Левонтес, който бе заповядал рано-рано да бъде изнесен от антуража си към собствения си замък.
Сърцето на Дак обаче бе повече стоплено от Анлина, от колкото от сладките приказки на благородниците.
- О, Дак, ти се би великолепно вчера! – каза девойката, прегръщайки любимия си за врата.
- Още вчера ми каза – нахилен отговори младежът – но ти благодаря отново!
- Благодариш ми за пръв път – закачливо го докачи Анлина – вчера беше доста пийнал и главно бе по целувките, прегръдките и тостовете – и тя леко го удари по рамото.
- Ау – изстена Дак. Все още го болеше.
- Извинявай – осъзна грешката си Анлина – добре ли си?
- Малко понаболва още – призна младежът – но за теб ще го преживея. Хей? – усмихна се Дакавар – няма ли да ти е скучно по пътя към дома отново да пътуваш с чичо Удроу?
- Какво имаш предвид? – не разбра момичето.
- Мисля, че ще е по-вълнуващо да пътуваш с мен!
И наистина, по обратния път към баронство Редклоу Дакавар взе Анлина на кобилата си, като я постави пред себе си.
- Да не уморим Дуена – притесни се девойката.
- Аз имам навика да уморявам конете, но не, ще издържи – отговори младежът.
- Това не беше смешно. Вчера единствената причина да не ти се скарам за кончето на Левонтес бе, че се радвах за теб – намръщи се Анлина.
- Не започвай и ти – въздъхна Дак.
- Сериозна съм, аз... – младежът обаче не му се слушаха протести, леко обърна главата на Анлина към своята и я прекъсна с целувка.
- Така – каза той – обещавам ти, че за в бъдеще ще убивам коне, крави и други животни само в краен случай.
- Дак, това е...- понечи девойката, но бе прекъсната от нова целувка и загуби желание за спор.
Пътят обратно към баронството беше приятен и в самото него Дакавар бе посрещнат като герой. Барон Редклоу нареди да приготвят трапеза за шампиона и макар тя (за щастие, както каза Анлина) не бе така огромна като тази за рождения ден, не остави седналите край нея гладни.
През следващите дни Дак осъзна, че е станал много известен, тъй като постоянно получаваше покани за балове, на които ходеше с Анли за огромно неудоволствие на многото благородни момичета, които търсеха начин как да го примамят да им стане съпруг.
От време на време се появяваха и покани за дуели – от южни благородници, които искаха да изпитат уменията си срещу новия шампион, но се бяха разминали с него в турнира. Най-известния от тях бе херцог да Малвил, Дак прие предизвикателството му и се сблъска с него в титаничен сблъсък с мечове край една река, който спечели благодарение на физическата си сила, младежка гъвкавост и известна доза шанс – притиснат от ударите му да Малвил се подхлъзна на един мокър камък и падна по гръб, с което и призна поражението си.
Отделно от успехите на благородника, който бяха отгледали и чието име се разчу надлъж и шир из Ралмия, баронство Редклоу имаше и успешна есен, в която селяните прибраха богата реколта от земите си и подготвиха както себе си, така и замъка за зимата.
Тя дойде необичайно рано и донесе невижданите за толкова южни части снежни парцали.
- Никога не съм виждал такова нещо! – възкликна Дак, докато гледаше снеговалежа през един от прозорците на личната си стая в замъка Редклоу.
- Наистина, излязло е като от разказите на Селиан за неприветливите Планини на Забравата – отвърна Анлина, която стоеше до него.
- Скъпа, нищо неприветливо няма в снега – усмихна се младежът – снежинките са красиви и елегантни почти колкото теб.
- Но пък силата на вятъра е могъща почти като твоята – отвърна му девойката.
Дакавар се засмя и я целуна. Двамата останаха загледани в падащия сняг.
* * *
Далеч, далеч на север от южните баронства се издигаха Планините на Забравата. От десетилетия, може би векове те бяха вечно бойно поле – на повърхността им крачеха горди джуджета и непримирими минотаври, а в дълбините и пъплеха орки, които палеха огромни клади в чест на Прокълнатия из своите подземни градове. В най-големия от тях, наречен Орис се издигаше грамаден храм, оформящ фигурата на самия Прокълнат. На върха, оформен като качулка светеха два прозореца, отварящи пътя към злокобна зала, в която на масивен трон от черен метал, в който бяха втъкани кости стоеше Прокълнатия. Черната му фигура като, че поглъщаше светлината от пламъците на факлите и свещите, която служеше повече да разпръсква ужасните сенки, надвиснали като паяци по стените, отколкото да ги пропъжда.
Червените очи на Злия бяха втренчени през прозореца. Войната наистина не се развиваше така, както се бе надявал. Некомпетентността на орките бе пословична и дори стотина от тях можеха да изгубят само от няколко елфа, дебнещи ги с безмилостните си стрели или от група джуджета, наточили могъщите си брадви. Ауганфил оставаше могъщ, разбира се, но все пак не можеше да рискува прекалено много с него – не бяха малко драконите, верни на Ралмийското кралство, а няколко от тях щяха да са фатални за призрачния звяр, който приживе бе едноличен господар на Планината.
Прокълнатия за миг присви червените си очи, припомняйки си как бе насъскал грамадния черен левиатан срещу джуджетата. Бе наблюдавал как размазва градовете им и разкъсва армиите им с нокти и пламъци от страни, от сенките, след което бе подарил на дракона обещаното му безсмъртие, с което го бе направил свой все още силен, но покорен и безопасен за властта му не-мъртъв роб.
И все пак той имаше нужда от по-могъщ съюзник, някой по-маневрен, по-хитър от дракона, някой, който ще всява ужас в себеподобните си.
В залата се разнесе протяжния звук на клепало – някой от висшия клир на орките искаше да говори със своето божество. Друг път Прокълнатия би смазал наглеца само заради това, че е обезпокоил мислите му – по принцип той общуваше с жреците си само в изкривените подобия на литургии, в които убиваше толкова много жертви в своя чест, че в краката му от кръвта се лееше тъмна река.
Но сега Прокълнатия усети, че му носят важна вест и поради това не помете със светкавиците си оркския първожрец, който влезе кланяйки се в залата.
- Привет, велики господарю Вземедушец – извика орка, като се просна раболепно по очи на земята. Той, разбира се, каза това на своя език, който Прокълнатия бе специално измислил за слугите си още преди векове.
- Какво има, Форжак – отвърна Злия с глас, напомнящ трошенето на сухи есенни листа – какво те е разтревожило до толкова, че не можеш да изчакаш вечерната литургия.
- Това, което имам да ви казвам не е за литургията, господарю Вземедушец – избъбри бързо орка, наречен Форжак – както знаете, аз ръководя онези от нашите сили, които проучват отвратителния живот на враговете ви...
- Давай по същество, Форжак. Много добре помня с какво се занимаваш– или поне с какво би трябвало се занимаваш Какви новини от неверниците ми носиш? – попита Прокълнатия – Моли се да са важни.
Форжак преглътна, но отвърна:
- Важни са, господарю Вземедушец. Наскоро южните баронства на човешкото кралство са имали рицарски турнир...
- Те редовно имат такива, Форжак – бавно отвърна Прокълнатия – както и северните, между впрочем, а някога краля им прави обща среща. Радвам се, че искаш да ме информираш за спортните мероприятия на хората, но, опасявам се, те дълбоко не ме интересуват.... – очите за Злия блеснаха заплашително.
- Важен е победителя, господарю Вземедушец – бързо рече орка – той носи името, което ви бе притеснило някога, докато аз бях още послушник. Лорд Дакавар, господарю.
Черната фигура спря за миг, сетне се изправи от трона си.
- Значи най-сетне войнът, предречен да ме унищожи се разкри – каза повече на себе си Злия – след почти две десетилетия криеница... и все пак е подранил – черната фигура се засмя тихо.
- Има и още, господарю Вземедушец – продължи Форжак – нашето разузнаване сочи, че той е отгледан от барон Редклоу, мръсникът, който даде сина си на елфическите отрепки.
- Човешкото дете, което ви прави толкова бели... – Прокълнатия се обърна към жреца си – носиш ми ценна информация, Форжак.
- Благодаря ви, господарю! –ухили се орка – да събудя ли Ауганфил.
Прокълнатия се разсмя.
- О, не, с дракона говоря само аз – сетне очите му грейнаха – от теб ще се иска само да замлъкнеш... завинаги.
Червените очи изстреляха порой от светкавици преди Форжак да успее дори да извика.



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
RAT400
Публикувано на: 02 Feb 2007, 22:04
Quote Post


Рицар
****

Група: Citadel
Съобщения: 1412
Потребител # 112
Дата на регистрация: 11-January 07



Можеш, можеш wink.gif

Даже успяваш да ни радваш. Мене поне много ме радваш smile.gif . Тази май ще се окаже дори по-добра от предишните... само че горкото конче . По-късно и горкия орк... а още по-късно и горкия Ауганфил... и горкия Дакавар sad.gif


--------------------
I'm not ready to die. Not today. Not yet. Maybe not ever.
- Hob Gadling, Neil Gaiman's Sandman
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 02 Feb 2007, 22:20
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Да, Прокълнатия има малко диктаторски стил rolleyes.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
eragon16
Публикувано на: 03 Feb 2007, 22:37
Quote Post


Аргетлам
*******

Група: Dragon Riders
Съобщения: 7335
Потребител # 136
Дата на регистрация: 27-January 07



evalata spar vurha si tova TRQBVA da se izdade


--------------------
user posted image
user posted image
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 03 Feb 2007, 22:47
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Ще направя всичко възможно!
Вой
След като дойде рано и с необичайна сила за земите на баронство Редклоу, зимата дори се усили и скоро барон Удроу благодареше на съдбата, че е успял да събере реколтата си така рано. Дакавар загуби първоначалната си радост от снега и скоро започна да се муси – натрупалата снежна покривка пречеше на тренировките му, а постоянния студ проникна в каменния замък като предател, който разваляше настроението на всички. Единственото, което разведряваше младия рицар бе Анлина, която бе винаги до него. Двамата се обичаха много и не мина много време преди Дак да поиска момичето за годеница. Тя, трогната се съгласи веднага, а барон Редклоу ги благослови и им пожела късмет. Скоро старият благородник имаше и друг повод за радост – той получи писмо от сина си Селиан, с който той го уведомяваше, че е завършил своето обучение при елфите и се връща в своя дом. Анлина също бе много щастлива от тази новина. Не можеше обаче да се каже същото за Дак, макар младежът да честити вестта както на годеницата си, така и на Удроу. “Дано вече е станал по-малко досаден от преди”, пожела си Дак за Селиан.
Друг проблем обаче изникна след няколко дни, проблем много по-сериозен от пълния с елфическа лъжемъдрост Селиан. Дакавар научи за нея в една студена утрин, докато се мъчеше да се сгрее с чаша чай, застанал пред пламъците на камината в трапезарията, на която се хранеше и барон Редклоу.
Закуската им бе прекъсната от разтревожен слуга, който съобщи на Удроу, че опръскан с кръв селянин иска да говори с него веднага. Баронът се намръщи, но каза на слугата да пусне селянина.
След минути в тронната зала влезе човек, облечен в мръсни кожени дрехи. По грубоватото му лице се стичаха сълзи, а едрите му ръце бяха оцапани с кръв.
- Ловецо Ходе! – възкликна барон Редклоу, разпознавайки селянина като един от най-добрите ловджии в баронството, често носещ в замъка сочно еленско или тлъсто глиганско – какво е станало?
Дак отпи още една глътка от чая си и погледна окървавения селянин, на ум малко възмутен от това, че се показва в такъв вид пред Редклоу.
- Моя голям син беше убит, господарю мой! – проплака Ходе и сърцата както на барона, така и на младия му питомник се свиха от съчувствие.
- Огромни вълци, невиждани по тези земи, разкъсаха детето ми като зайче! – изви глас ловеца и вдигна окървавените си ръце пред лицето си – не бях виждал такива чудовища! Вълци е имало и преди в баронството... – Ходе си пое дълбоко въздух – но не и такива. Всъщност нашите, степни вълци избягаха от района, а тези, които не са избягали, намерихме мъртви, разкъсани от тези нови изчадия!
Дакавар усети как по гръбнака му полазват ледени иглички. Вълците понякога се биеха помежду си, но не беше нормално една глутница да разсъса друга. Това дори той, неизкушения от лов го знаеше.
- Козината им е бяла като снега, който закри земята ни, а в устите им няма зъби, а висулки, като на изчадия на Прокълнатия... – продължи Ходе. Това привлече вниманието на Дак още повече и той усети странна тръпка да преминава през него.
- Може би не като – младия рицар се изправи на крака – Може би наистина става дума за изчадия на Прокълнатия.
Дакавар стисна челюсти.
- Вашия син ще бъде отмъстен, ловецо Ходе. Моя меч ще отнеме живота на чудовищата, които са го погубили.
- Ти нямаш опит в лов, Дак – чу младежът гласа на барон Редклоу зад гърба си – а това е много различно от турнирите с контета като да Малвил или Левонтес.
- Мога да се справя, чичо Удроу – вдигна брадичка Дакавар – мой дълг е да защитя хората в баронството.
Барон Редклоу го погледна изпод вежди.
- Така е, но това също е и мой дълг – Удроу се изправи – ще дойда с теб.
Сетне благородникът погледна ловеца Ходе:
- Можеш ли да ни покажеш къде се навъртат зверовете?
Ходе кимна.
* * *


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 03 Feb 2007, 23:29
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Час по късно Дак и Редклоу бяха облекли броните си, а край тях Ходе бе събрал ловци от близките села – мъже с мрачни лица, въоръжени с лъкове и брадви. Бронята на барон Редклоу бе по-проста сравнена с бляскавото снаряжение на Дакавар, състоеше се от плътна плетена ризница и шлем, който предпазваше главата и носа.
Анлина изпрати със сълзи на очи баща си и годеника си:
- Пазете се! – извика девойката и целуна за прощаване Дак, а с Удроу се прегърна.
- Ще се върна довечера, скъпа, а до края на седмицата ще имаш палта от бели вълци! – обеща Дак и целуна подаръка на Анли, който носеше около врата си.
Яхнали коне, мъжете навлезоха в покритите със сняг степи, като в лицата им веднага изви свиреп вятър, който брулеше лицата им със сняг и ги заслепяваше.
Фоде обаче безпогрешно намираше правилната посока, сочейки на барон Редклоу мрачни свидетелства на думите си – огромни вълчи стъпки, отпечатани в снега. Не се мина много време и на пътя им изникна труп от обикновен, степен вълк. Животното лежеше изтърбушено в снега, очите му бяха изцъклени, езика – изплезен, а от отворената уста се процесждаше струйка кръв.
Фоде слезе от коня си и приближи умрялото животно.
- Това е наш, създаден от Бога вълк – прошепна мъжа – опасно, но достойно животно. Убива за себе си и малките, никога от жестокост.
Ловецът вдигна лапата на вълка и я постави в огромен отпечатък до трупа му, от друга, значително по-огромна вълча лапа. Кракът на умрелия степен вълк изглеждаше като на кутре в нея.
- Това е мащаба между нашите вълци и изчадията на Прокълнатия – каза Фоде – зверовете, които разкъсаха сина ми – ловецът стисна зъби и в очите му отново блеснаха сълзи, които обаче се заледиха на бузите му.
- Никога в нашето баронство не са идвали такива животни, нито такава зима – простена Фоде – с какво сме разсърдили Бога?
Вместо отговор, останалите мъже се размърдаха неловко.
- Аз ще убия изчадията – само каза Дакавар, но думите му бяха отнесени от силата на бурята.
Фоде се качи на коня си и групата отново пое на път. След половин час езда попаднаха на прясна диря от грамадните вълчи следи, като скоро видяха и нови следи от изтъпленията на грамадните зверове – още няколко убити степни вълка и два глигана, по чиите тела имаше рани като от копия. Нито едно от животните не бе ядено – сякаш тези огромни вълци убиваха само за удоволствие и за да покажат, че могат.
Дакавар стисна зъби ядно. Вече бе уверен, че става дума за нечисти сили. Врагът, който бе убил баща му най-сетне бе намерил и него.
- Бъди спокоен – чу глухо гласът на Редклоу до себе си – и готов за всякакви изненади.
Младежът не отговори, а продължи да язди след Фоде, който, надушил следата на убийците на рожбата си изглеждаше решен да издири и изтреби злите животни. Но внезапно дирята изчезна.
- Това не е възможно! – извика безсилно ловецът, докато диво оглеждаше снежната повърхност около себе си. Снегът беше натрупал на преспи и макар да бе спряло да вали, вятъра разпръскваше снежинки и скреж в студения въздух.
- Не съм виждал такова нещо – промърмори друг от ловците – сякаш са отлетели.
- Отлетели – лицето на барон Редклоу се изкриви в язвителна гримаса – отлетели или... – внезапно изразът на лицето му се смени – о, Боже! Пригответе се за бой!
Но предупреждението му дойде твърде късно. От преспите, натрупали наоколо изригнаха дузина огромни изчадия, смътно напомнящи вълци, но огромни като телета, с усти, в които наместо зъби се редяха назъбени остри висулки, с бяла козина, сплъстена от натрупал лед. Езиците им бяха изплезени в демонични вълчи усмивки, а очите им грееха с мрачна червена светлина.
Фоде падна без дори да може да се защити. Единият от огромните зверове го връхлетя, събори го от коня му и прегриза гърлото му още в движение. Кръв обаче не рукна от раната, тъй като плътта веднага посиня като от измръзване.
Редклоу слезе от коня с учудваща за годините си пъргавина и тесният меч, който си бе взел помете едно от животните, скачащи към него. Черна кръв оплиска лицето и брадата на благородника, а демоничния вълк нададе смразяващ кръвта предсмъртен вой, който оттекна с виене от останалите обиколили ги същества и, по-тревожно, с още чудовища, приближаващи се от всички страни на заледените поля.
Подплашена, кобилата на Дакавар се изправи на задните си крака и младежът тежко се изтърси на земята. Един леден вълк скочи към него, но младият рицар вдигна дългия меч пред гърдите си и чудовището се наниза с жално скимтене на собствената си смърт.
Дак се изправи на крака, изтегляйки меча си. Ловците, пътуващи с него също бяха слезли от конете си, надигнали брадви и изстрелващи някоя стрела, която обаче не бе способна да направи нищо повече от това да раздразни вълкообразните създания, които ги бяха наобиколили.
Вълците дори не погледнаха конете.
- Това не е естествено – промърмори един от ловците.
Към останалите в засада из преспите вълци се бяха присъединили още от съществата, венците им с цвят на сурово месо стояха оголени на студа, а от гърлото им излизаше клокочещо ръмжене.
- Капан на Прокълнатия – изруга барон Редклоу.
- В такъв случай ще му покажа, че ме е подценил изпращяйки тези жалки помияри – Дакавар тръсна глава и нападна, въртейки огромния меч около себе си. Стъписани от атаката му, няколко от демоничните вълци паднаха веднага, което окуражи ловците и те също успяха да свалят двама, а трети падна от оръжието на барон Редклоу.
Разгневени от дързостта на плячката си, чудовищата обаче нападнаха с подновена сила и скоро един по един ловците паднаха в заледената почва, оставайки Дакавар и Удроу да се бият сами. Младия рицар натрупа камара от космати трупове около себе си, а стария барон също не се представи зле. Вълците обаче бяха много, невъзможно много и постоянните им ухапвания, макар и по доспехи, взеха своя дан. Движенията на Удроу започнаха да се забавят, а по краката и лявата му ръка се появиха няколко кървящи рани. Дори младия Дак започна да се изтощава и усещаше крайниците си сковани. А вълците налитаха отново и отново.
Дакавар не разбра кога не издържа и се свлече на колене. Доспехите му, които винаги го бяха защитавали сега му се струваха тежки като олово и повличащи го към гроба му. Стария барон по някое време бе паднал и в стремежа си да го защити от вълкообразните демони младежът бе размахвал меча си с удвоена сила, което го измори и остави задъхан и безпомощен.
Вълците бяха платили тежък дан за дръзката атака, но бяха останали цели четири – повече от достатъчно за да свършат работата, на която без съмнение ги бе изпратил Прокълнатия.
- Не може да свърши така – изпъшка Дак, опитвайки се да се изправи на крака, да надигне меча си. Вече бе обаче твърде немощен и един от вълците просто захапа острието му, избивайки го от ръцете му, докато друг го блъсна с грамадната си четвъртита глава по гърдите, просвайки го по гръб.
Ледения вълк стъпи победно с лапа върху корема на поваления младеж и приближи муцуна до лицето му. Дак усети как леден дъх се стича по бузите му и ги покрива със скреж. Червените очи на вълка грейнаха и на рицаря му се стори как чува глас:
- Ти ще умреш...
Ледените челюсти се разтвориха и по висулките минаха леденостудени лиги, докато гладната паст на ледения вълк приближи гърлото на Дакавар.
В следващия миг главата на чудовището се търкулна настрана, а из оцелелите вълци като вихър премина силуета на мъж, загърнат в тъмнозелена роба с качулка, в чиито ръце като мълния се въртеше дълъг, лекозакривен меч. Изненадани от появата на този нов враг и уморени от сражението с Дак и барон Редклоу, съществата бяха повалени бързо.
- Татко! – чу Дак глас зад себе си и понечи да се изправи.
- Стой спокойно – чу рицарят гласът да се приближава и малко преди да изгуби съзнания видя пред погледа си лицето на червенокос мъж, над което бе спусната зелена качулка.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 04 Feb 2007, 01:07
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Това е интересно, нещата тръгнаха малко по-различно отколкото си ги представях, става по-вълнуващо и по-загадъчно smile.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
RAT400
Публикувано на: 04 Feb 2007, 13:44
Quote Post


Рицар
****

Група: Citadel
Съобщения: 1412
Потребител # 112
Дата на регистрация: 11-January 07



Браво, Спар, браво. Още една чудесно описана битка. При това с наистина опасни създания smile.gif


--------------------
I'm not ready to die. Not today. Not yet. Maybe not ever.
- Hob Gadling, Neil Gaiman's Sandman
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 04 Feb 2007, 14:02
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



мерси много!


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (10) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site