Страници: (15) 1 2 [3] 4 5 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия ІІІ: Изумрудът на Базилиска, трета част от приключенията
Darth Sparhawk
Публикувано на: 28 Dec 2006, 11:46
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



* * *
Джефри се намираше в някакво ужасно селение. Нямаше представа как се бе озовал там, нито как може да излезе. Наоколо всичко бе сиво и нематериално, като пушек, който постоянно димеше към небе тъй черно, че очите боляха, ако се вгледаш в него.
Момчето тръгна из пустошта, мъчейки се да разбере какво става и как може да се измъкне.
- Чарли! Сианна! Дракал! – викаше той, но никой от приятелите му не се показваше.
Внезапно пред него изникна силует, загърнат в огромно черно наметало, с качулка, ниско сведена над лицето, което не се виждаше... от мрака в него се взираха само две червени очи.
Джеф беше виждал този силует във въображението си, когато четеше книжката за Ралмия и втори път на компютърна графика, по време на правенето на филма.
Но сега силуета бе реален. Плашещо реален.
- Не трябваше да идваш в Ралмия – рече Прокълнатия с глас, напомнящ трошенето на сухи есенни листа – Сега ще умреш и никой в твоя свят няма да разбере какво се е случило с теб.
От очите на духа изхвърчаха убийствени червени светкавици, които обвиха тялото на момчето...
* * *
Джефри се събуди, разтърсван от Чарли. Чувстваше се много зле, бе изпотен и погледа му бе замъглен, освен това в рамките на минути ту примираше от жега, ту трепереше от студ.
- Ти си много болен, братле – каза Чарли – имаш треска и лоши сънища. Викаше насън.
- Чарли... прошепна Джефри - ... имах ужасен кошмар...
- Да, да – кимна другото момче – спокойно, било е само сън.
- Видях Прокълнатия...
Чарли замръзна за миг.
- Прокълнатия е мъртъв от хиляда години, Джеф. Но вероятно Асмаил изпраща ужасни съновидения за да те обезкуражи. Бъди спокоен. Аз ще викна другите.
- Недей да ги будиш... слабо протестира Джеф – просто ще поспя още малко.
Чарли се поколеба.
- Не изглеждаш добре – каза той – по-добре да ги викна...
- До сутринта ще се оправя – въздъхна Джеф и след миг отново заспа.
Той обаче не се оправи. Треската му се влоши и на сутринта в просъница видя, как около него се събират останалите от групата. Лицата им бяха угрижени, а Чарли нервно хапеше нокти.
Сианна единствена изглеждаше спокойна. Тя приближи болното момче и сложи някаква тревичка в устата му, след което постави ръка на челото му. Дланта и бе приятно хладна, а очите и успокояващи и дълбоки. Треската в тялото на Джефри полека попремина и той заспа спокоен сън.
Събуди се на вечерта. Огънят в камината на стаята му бе догорял, а тя бе празна. Младежът полека стана от леглото си. Чувстваше се слаб, но все пак отпочинал. А също така и много гладен.
Излезе от стаята си и се спусна по къси стълби до трапезарията, където на една маса и бавно хапваха.
- Добре дошъл сред нас – забеляза го първа елфата – виждам, че моя скромен лек ти се е отразил добре.
- Благодаря ти, прекрасна лейди – признателно кимна Джефри и направи опит за несръчен поклон, от който обаче леко залитна. Преди да падне обаче се подпря на масата и с помощта на станалия бързо Чарли остана прав, след което седна на едно столче.
- Чарлз ми каза за сънят ти – рече Дракал – разкажи ми го и ти.
Джефри притвори очи. За момент ужасната сива пустош отново изникна пред очите му, заедно с Прокълнатия и хвърчащите от очите му светкавици. Момчето потръпа.
- Видях... сянка, която...беше Прокълнатия – каза младежът – сигурен съм. И той ме нападна с мълниите си.
- Трик на Асмаил – поклати глава сър Макрейд – това е най-новото му дяволско хрумване. Въстановява култа към Прокълнатия. Орките отново стоят негови статуи и правят ужасни ритуали под сянката им.
- Но нали – каза Чарли – нали лорд Дакавар е убил Санарос?
- Така е – кимна Дракал – но орките не го знаят. А името на Прокълнатия все още дава кураж на злите и престиж на черните елфи.
- Този лорд Асмаил... – Чарли прокара ръка през косата си – колкото самия Прокълнат ли е могъщ.
- Надявам се, че не – поклати глава Дракал – а и не би трябвало. Според най-песимистичните магически проучвания, които съм правил той би трябвало да е силен колкото гвардейците на лорд Дакавар, не повече. За съжаления той успява да обедини всевъзможни злодеи под свой контрол, което го прави толкова опасен. Поотделно никой черен елф, даже Асмаил, не може да се мери със Санарос, лорд Дакавар или барон Саркорос. Само, че те са много и коварни, а и явно от дълги години планират този удар. Трябва да стигнем до остров оболтник възможно най-скоро.
- Но как ще унищожим талисмана на лорд Асмаил? – обади се Джефри – този...сапфир...рубин...
- Изумруда на Базилиска – помогна му сър Макрейд.
Дракал се усмихна малко лукаво, сетне бръкна изпод робата си и извади сияещ скъпоценен камък.
- Перлата на Феникса – промълви Сианна. Очите и се разшириха от възхищение.
- Поемаш голям риск с вземането и, магьоснико – обади се Рудолф.
- Нейната мощ единствена може да гарантира унищожението на пагубния Изумруд – поклати глава Дракал – ние нямаме друг избор.
Джефри усети как го полазват тръпки при тези думи. Нещо в цялата история не ми харесваше, но той не можеше да се досети какво.
- Добре ли си? – попита Чарли разтревожено, взимайки изражението на лицето му за болка.
Джеф изненадано го погледна, сетне се усмихна.
- Няма проблем...
- Ти всеки път така казваш – възрази Чарли – и после става лошо.
- Добре съм, бе – опита се да го успокои Джеф – Спокси – сетне се усмихна криво – само дето съм нещо гладен.
* * *



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 28 Dec 2006, 23:51
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



страхотно върви smile.gif даже вече имам някои предположения за някои неща ама да видим cool.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Dec 2006, 00:02
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



утре ще попиша по-сериозно, че тая седмица много филми гледах.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 29 Dec 2006, 01:53
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Това много, ама много ми хареса. Самото изникване на фигурата на Санарос, звука от листата е нещо, което си препрочитах в старата Ралмия, а сега като го чух се напрегнах още повече. Ще е интересно да видя наистина в каква степен е могъщ лорд Асмаил. Започва едно още по-вълнуващо пътуване smile.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Dec 2006, 11:09
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



smile.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Dec 2006, 13:16
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава VІІІ
Отново на път

Следващата сутрин ги посрещна с гръмотевици и изливащ се като из ведро дъжд. Рибаря и неговата съпруга им предложиха да останат още един ден в кръчмата, но сър Макрейд отклони предложението.
- Тази буря е само началото. Не искам да срещнем снежна виелица в Планините на Забравата. Това би било пагубно.
И така групата тръгна на път. Дъждът скоро се просмука в костите им и всички от тях се чувстваха невероятно мизерно. Треската на Джефри направи опит да се върне, но в мига, в който той тръгна да залита и да се препъва, Сианна му даде още един стрък от тайната си билка и момчето получи нов пристъп на сили. Чарли постоянно се навърташе край него, забравил старата им вражда и искрено притеснен за новия си приятел, но накрая и той се принуди да хапне стръкче от билката на елфата, след като се закашля в края на деня.
Нощуваха в хралупата на огромно дърво, щастливо намерено по пътя. Дракал ги стопли със заклинание и това беше добре, тъй като когато станаха на следващата сутрин за да продължат пътя си, дъжда продължаваше да се излива все така силно.
Това развали настроението на всички освен на Сианна, която явно се чувстваше добре под падащата вода. Със сигурност мокрите кичури и отиваха, помисли ли си Джеф и се изчерви. Елфата бе и единствената, която успяваше да се погрижи за него и Чарли и да ги предпази от опасни простуди с неизчерпаемия си запас от изсушени билки, който носеше в малка торбичка. Скоро се наложи и на другите ва вкусят от тях – стария магьосник Дракал бе започнал да кашля, Макрейд усещаше остри болки в кръста, а брадата на горкия Рудолф бе направо прогизнала и на него му се налагаше да я изтиска.
С кратки прекъснавия, дъждът продължи да вали и през следващите няколко дни, докато приближаваха Планините на Забравата, след което обърна на мокър сняг.
- Явно не ни върви – поклати глава Дракал в една от вечерите. Бяха отседнали в странноприемница, разположена в малко селце в подножието на планините – Надявах се да изпреварим зимните бури.
- Планините не са ли непроходими като падне сняг? – попита Джефри.
- Това е било преди хиляда години – отвърна магьосникът – наследниците на крал Александър построили пътища. Дори и те обаче са неприятни зиме. Още обаче би трябвало да е късна есен. Не мога да разбера това проклето време!
Чарли се замисли за нещо, сетне щракна с пръсти.
- Нали барон Саркорос е влияел на времето по време на похода на собствения си син Джеси и потомъкът на великия крал Александър Майкъл? Дали лорд Асмаил сега не прави същото?
- Наистина е съобразителен – намръщи се сър Макрейд – е, Дракал?
Старецът поклати глава.
- Не би трябвало лорд Асмаил да има такава огромна сила. Саркорос се е ползвал с подкрепата на ледените дракони, чиито дихания е направлявал към степите на Ралмия. Асмаил обаче няма дракони, макар адските му заклинания над света ни да направиха тези създания опасни и неприветливи.
Джефри потърка брадичката си, след което попита:
- В Планините има ли още дракони?
Джуджето Рудолф го погледна мрачно.
- Повече, отколкото е нужно.
* * *
Следващия ден ги посрещна с пухкав и бавно сипещ се над земята сняг. Макар гледката да бе красива, тя не зарадва никой от пътниците, тъй като те знаеха, че времето ще направи пътят им по-труден. Полека местността, по която вървяха започна да става първо хълмиста, а после направо премина в масивните Планини, като пътя им се превърна в изпитание за ходещите. Не поддържан от години, той бе обрасъл в шубраци и на моменти се бе превърнал в тясна и хлъзгава козя пътечка, изискваща върховна концентрация от ходещите по нея. Веднъж Джефри се изтърси лошо, подхлъзвайки се и просвайки се по очи на земята, като само късметът спаси носът му от разбиване. Друг път Чарли несмалко не си навехна крака, стъпвайки накриво. Случи се така, че и опитния Рудолф залитна по един тесен ръб, водещ към пропаст и само бързата реакция на Сианна го спаси от нелепа смърт. Ръката на елфата се стрелна като светкавица, хвана джуджето за брадата и го изтегли обратно на сигурна повърхност.
- Обичаш да го правиш, нали? – свадливо попита Рудолф.
- Да те спасявам ли, Руди? – невинно попита елфата – разбира се.
- Да ме скубеш за брадата – мрачно отговори джуджето и задъвка мустака си.
Постепенно снеговалежът се усили и излезе неприятен северен вятър, който се спускаше от далечните върхове на Планината и немилостиво хапеше пътуващите. Дори прикритите зад броните си Джеф и Чарли усетиха ледените му зъби, а Дракал се принуди да направи топлинно заклинание на останалите.
- Неестествено студено е – тракаше със зъби Макрейд – в момента не бих отказал и драконов огън.
- Пепел ти на езика – прекъсна го Рудолф, който нервно чистеше брадата си от висулки.
Сианна единствена изглеждаше необезпокоена от капризите на времето, макар красивото и лице да се намръщи от постоянно фучащите вихри.
Фъртуната забави пътниците много и те замръкнаха в планината. Редките гори около пътеката, които някакси се бяха появили измежду голите скали започнаха да се изпълват с подозрителни горски звуци.
- Вижте! – викна по някое време Чарли и посочи въздуха.
В небето се носеше отвратително черно същество с огромни криле, нещо средно между лешояд и прилеп. Щом разбра, че е забелязано, създанието злобно изврещя и отлетя посред бурята.
- акво по дяволите беше това? – възкликна Джефри.
- Не знам – отговори Дракал – но бъдете нащрек.
За щастие на пътя им скоро се появи пещера, в която те успяха да се подслонят. Рудолф и Сианна я обходиха внимателно и накрая заключиха, че е безопасна.
- акво иначе можеше да има в нея? – попита Джефри предпазливо.
- Трол – отвърна кратко джуджето – или дракон.
Момчето потрепера.
- Е, мъничка е за дракон, Руди – възрази Сианна – но за трол би била идеална. Или пък за семейство гоблини.
- Да – съгласи се джуджето – за щастие обаче няма никакви следи от обитатели на това място.
Вечеряха малко сушено месо, греейки се на стъкмения от Дракал огън. После си легнаха и заспаха.
* * *
Заранта ги посрещна със спрял снеговалеж, но това бе слаба утеха. Снегът бе натрупал и всичко докъдето поглед стигаше бе покрито с бяла пелена. Това не зарадва никого и направи прехода им много по-труден. След половин ден ход бяха каталясали от умора и дори елфата посрещна радостно гледката на пушек пред себе си, който предвещаваше появата на град.
Беше по-скоро градче, поселище на хора и джуджета на име опитник, в центъра на което ги посрещна симпатично ханче, пленило уморените пътници с вкусно миришещите миризми на прясно приготвени гозби.
Джефри, който беше огладнял като вълк излапа почти половин патица, след което блажено се отпусна на един стол пред камината и задряма.
- Добре си хапна – подкачи го Сианна. Момчето се сепна и се изчерви, което предизвика усмивка по лицето на Чарли, макар последния също да не бе останал гладен.
- Така трябва – обади се Рудолф – един мъж има нужда от добра и силна храна.
- Точно така – съгласи се и сър Макрейд – как иначе ще има сили за подвизи?
Елфата уморено вдигна очи към тавана, след което обаче дяволита усмивка озари лицето и тя приближи отпусналия се на стола пред камината Джеф.
- Изстинал ли си? – попита тя.
- Аз? – учуди се момчето – ами не знам...
- Да проверим – каза тя и започна леко да масажира рамената на младежа, който бе свалил бронята си в кръчмата. Джефри се усмихна щастливо. Ако беше котка, направо щеше да замърка.
- Познавам я от ей такава – показа Рудолф на сър Макрейд, докато наблюдаваше гледката, седнал в един отдалечен ъгъл и отпиващ глътка ейл – и никога не е правила това за мен.
- Твоето момиче е порастнало, Руди – отговори стария рицар – но в едно не се е променила.
- акво? – погледна го джуджето.
- Продължава да харесва абсолютно безотговорни нехранимайковци – Макрейд също разкваси устата си с малко ейл.
- Хлапетата са добри, Мак – възрази джуджето.
- Малкия, да – рицаря погледна към Чарли, който си говореше с Дракал на една маса –но големия е доста... как да ти кажа. Струва ми се, че е излишен.
- Струва ти се грешно, Мак- поклати глава джуджето – моята момиче никога не би харесало някой без качества.
- Надявам се да си прав – отговори рицарят.
В това време Чарли обаче говореше с Дракал за нещо, което го бе притеснило.
- ръчмата е почти празна, магьоснико – каза момчето – и ако има някой в нея това са жени, малки деца или старци. Така бе и като влязохме в селото. Хората са угрижени.
- Прав си – съгласи се вълшебникът и повика една от сервитьорките – Няма ли мъже в това село? Питам, защото не виждам, да не би да се е случило нещо лошо.
- Още не знаем – отвърна жената, сетне лицето и се изкриви – но се опасяваме, че да.
- акво е станало? – попита Чарли.
Вниманието на всички бе приковано към сервитьорката. Макрейд и Рудолф бяха спряли да пият от ейла си, а Сианна изостави масажа си, което сепна Джеф и го накара тихо да изсумти.
- Е, добре – въздъхна сервитьорката – чуйте моя разказ.



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 29 Dec 2006, 15:38
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава ІХ
Пътникът в беда

Всичко започна с идването на студа. Никой от нас не помни, дори и най-старите, зимата да е идвала така рано и да е бивала толкова люта. Макар, шепнат старите баби край пламъците, в древни времена да е било така. В древни времена – по времето на Прокълнатия и неговия син.
Дали е тъй или иначе, има учени хора, които да кажат. Аз лично мога да кажа, че зимата ни затвори по домовете ни и единственото ни удоволствие бе отвреме на време някой да ходи на гости при другия, за по чаша скоросмъртница и парче сланина или сирене. Така вероятно щяхме да стоим затворени по домовете си до пролетта, но на третия ден откак наваля – тук снегът падна по-рано, отколкото на по-ниските места, а по върховете вече бе бяло, докато тук още се виждаше жълтата растителност – когато в града дойде едно слабичко, много хубаво момче, побледняло като платно. Странно е, че кожата му бе като сняг на фона на черната коса, която падаше по раменете му сплъстена и мръсна. Момчето изглеждаше доста уплашено и поизмъчено. Дрехите му бяха станали на парцали и тук таме по тях се виждаха кървави петна. Ръцете му бяха увити с парцали и той ни рече, че скриват гадни рани, макар никога да не ги разви, че да ги видим и промием. Говореше бързо и заекваше от притеснение, а очите му постоянно шареха насам-натам, като, че да бе изплашен или да крие нещо.
Та той ни разказа страшна история. Името му било Морган, така каза тогава и пътувал заедно с баща си в търговски керван. Баща му се занимавал и той с търговия, на мъниста и скъпи напитки от далечните градове отвъд Планините, като легендарната мастика от град Саликарнас – за нея казват, че имала вкуса на майчино мляко и силата на първак скоросмъртница. Били се събрали повечко хора търговци, тъй като последните години пътищата са бая западнали и по тях върлуват разбойници – за което момчето си беше право, де. Пътували те през равнини и гори, докле стигнат нашата Планина. Там тръгнали да се катерят по пътеките, когато се извили бури, от небето запръскал дъжд, подир който дошъл и сняг. ерванът се изгубил в планините и търговците почнали да се плашат не на шега – тукашните райони, ще знаете, не са гостоприемни и често ни тормозят чудовища – току дракон ще се спусне от небето за отмъкне някоя козичка, току трол ще налети от някой баир да те утрепе с тоягата си. А гоблините – те не са за разправяне. Цяло лято лежат и нищо не попипват, а после зиме крадат от нас и от джуджетата, та да се прехранят докато пак дойде топлото време и пак почнат да лежат на припек като гущери.
Но да се върна на историята за кервана.
Една нощ в гората около стана им станало едно таквоз злокобно и във въздуха литнал някакъв звяр. акъв – не можах да разбера. Момчето се кълнеше, че не е дракон, а е по-скоро някаква гадна твар, ни лешояд, ни прилеп, а кръстоска помежду двете, но много по-голяма, силна и проклета. Та туй чудо нападнало кервана, разбутало каруците и отлетяло със злобни крясъци. Малко подир това от мрака се изляза огромна банда гоблини и орки, предвождани от черни елфи. Черните елфи наредили на слугите си да пленят хората и да ги запазят за тяхни работи, нечестиви и гнусни. Бащата на момчето се изплашил и го пуснал да бяга, а сам той останал да брани кервана и бягството на сина си. Успял, макар, че според момчето орките го били съсекли. Тук цялото село съчувстваше на беглеца. Оттам ни дойде белята. Момчето рече, че трябва да измислим начин как да освободим пленниците в кервана и нашите мъже, нали са хора и джуджета планинци, с по-гореща кръв, като им кипна взеха кой каквото има – вила, брадва, тояга – и тръгна подир момчето да спасяват неговите близки. Оттогава от тях нямаме ни вест, ни кост. акво е станало, можем само да гадаем.
* * *
Жената привърши разказа си и въздъхна, сетне рече:
- Аз имам малко работа за вършене, та ще ви оставям – и с тези думи се насочи към мазето си.
- Ние видяхме онова създание, което е като прилеп и лешояд – възбудено рече Джефри – ето значи откъде е дошло! Трябва да помогнем на тези хора!
- По-спокойно, Джеф – обади се Дракал – има нещо в този разказ, което не ми харесва.
- Смяташ, че жената ни е излъгала? – невярващо попита младежът.
- Не – сър Макрейд вдигна ръка – но няма да се учудя ако тя е била измамената.
- ак... – отвори уста Джеф.
- Това момче, което е дошло ме съмнява – рече Дракал – знам черните елфи добре. огато поискат са отлични стрелци, макар и не като нашата прекрасна Сианна –магьосникът почтително я погледна – гоблините също не пропускат от късо растояние. Ако момчето е избягало, значи черните елфи са искали то да избяга. Ако изобщо е било момче...
- акво искаш да кажеш? – попита Рудолф.
- Не чу ли описанието му, Руди – вдигна вежди магьосника – снежнобяла плът, черна коса. Ръцете завити в парцали, защо – казал е заради рани, но черните елфи често слагат ръкавици или загъват пръстите си в плат за да не се виждат огромните нокти, които увенчават ръцете им.
- Ти мислиш, че това е черен елф? – потръпна Рудолф.
- Почти сигурен съм – отговори Дракал – може би самият граф Вайлъс, той е известен със садистичния си похват да дава надежда за нещо добро на жертвите си преди да ги убие. В този случай ги е накарал да се почувстват спасители на керван, който вероятно не съществува.
- Всичко се връзва... намеси се Чарли в разговора – същото бе и край реката. Блатните духове ни очакваха, като в капан, сякаш някой ги е призовал. Не някой, а черните елфи, този лорд Вайлъс! – развълнува се момчето – а сега той лично устройва капана след провала предишния път!
- Разчитайки на нашата мекосърдечност и жертвоготовност – намръщи се Дракал – ние не бива да са хващаме на този трик.
- Но ако оставим хората в ръцете на този Вайлъс, те ще страдат и накрая ще умрат! – възмути се Джефри – нали вие казахте, че той бил садист или нещо такова!
- Граф Вайлъс е прекалено опасен, Джефри – каза сър Макрейд – предишната му клопка едва не коства живота ти, както и този на Чарли, независимо, че засадата бе дело на блатни духове – опасни, но не така смъртоносни създания. Сега там ще има гоблини и орки, до един брутални убийци, черни елфи, които могат да отнемат живота ти с едно махване на ръката и вероятно самия граф Вайлъс, сам по себе си безупречен войн. А да не забравяме и онова същество, прилепа-лешояд... Безумие е да се отправяме на такава мисия.
- Не каза ли ти, сър Макрейд, че наш дълг е да пазим хората в Ралмия – попита Сианна и гордо вдигна глава – нима искаш да оставим честните селяни в лапите на онзи изверг?
- Твоята омраза към черните елфи те заслепява, Сианна – раздразнено отговори Дракал – не можем да рискуваме животът на момчетата в директна конфронтация с графа, в която той е избрал и мястото, и начина, по който ще се проведе битката.
Чарли вдигна ръка.
- Мисля, че ние трябва да решим какво да направим, ние сме тези, които влизат в ролята на Алекс сега, нали?
- Вие сте млади и глупави! – отвърна остро Дракал.
- Такъв е бил и Алекс понякога – отговори остро Чарли – и именно затова е успял. Ако се скрием сега, не знам за вас, но аз цял живот ще си спомням за тези хорица, които сме обрекли на бавна и жестока смърт.
- Трябва да отидем и да ги спасим! – настоя и Джефри.
Дракал застина и лицето му за момент се набърчи, след което се отпусна.
- Прави сте, разбира се – рече магьосникът – не можем да оставим тези хора... но страхът ме е направил слаб и боязлив.
- Направил те е предпазлив, приятелю – поклати глава сър Макрейд – но понякога няма място за предпазливост. Трябва да отидем и да спасим тези хора.
- И да сложим край на мерзкия живот на този...елф – гласът на Сианна звучеше студено и заплашително. Джефри я погледна сякаш я вижда за пръв път и потръпна.
- ога тръгваме – попита Чарли.
Рудолф подръпна брадата си и отговори на въпроса с въпрос:
- Утре да имаш спешна работа?


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 30 Dec 2006, 15:45
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава Х
Вълчи капан
Джефри се събуди, след като усети, че някой го бута. Отвори очи и видя физиономията на Чарли над себе си.
- Дракал каза да ставаме! – рече по-малкото момче – и да се приготвяме за път.
Джеф кимна сънено, потърка очи и се зае да се оправя. Не след дълго и двамата младежи бяха облекли броните си и нахлупили шлемове на главите си. Сториха го тъкмо на време – миг след като бяха готови Макрейд влезе в стаята им, кимна одобрително и ги подкани да го последват.
Групата се спря в трапезарията, където Дракал ги чакаше, нахлупил качулката над главата си.
- Бъдете много внимателни – каза магьосника – особено вие двамата! – той стрелна с поглед момчетата – Черните елфи оставете на нас. Не искам да се биете с нищо по-лошо от гоблини, ясно?
Джефри и Чарли закимаха, което предизвика известно дрънчене в доспехите им.
- Ясно е, че няма да го послушат, защо се хаби – промърмори Рудолф на Сианна, с което си спечели враждебен поглед от Дракал.
Елфата се усмихна и приближи Джеф.
- Пази се, сладкодумни рицарю – каза тя и се усмихна. Сетне вдигна забралото на шлема и леко целуна момчето по устните, след което отново затвори шлема му.
Джефри леко се олюля и понечи да каже нещо, но елфата вече се бе отишла до джуджето, което се подсмихваше изпод мустак.
- Хмм, да – наруши неловкото мълчание Дракал – да тръгваме!
ръчмарката бе казала на магьосника, че “хубавото чернокосо момче” е отвело селяните към един от близките върхове, Вълчия апан, наречен така заради многобройните пещери, спускащи се навътре в земните недра. Навлезлите в тях не излизаха никога, злокобно предупреди жената, но Рудолф първи се сети, че причината не са само усуканите тунели.
- Пещерите гъмжат от гоблини и орки – изръмжа джуджето.
Така групата се отправи към връх Вълчи апан по едни от най-тесните и неудобни пътеки, по които бяха преминавали досега. Те се виеха високо ту измежду гъсти дървета, изглеждащи като армия от неприветливи зли същества, ту измежду оголени скали, напомнящи зъбите на чудовищен звяр, оголил челюсти срещу небето. С изкачването въздухът ставаше все по-студен и дъхът на пътниците ставаше на пара.
По някое време Джефри усети как по гърба го полазват ледени тръпки. Той вдигна глава към небето и видя как над групата прелита огромната крилата твар, грамаден лешояд с разтворени ципести като на прилеп криле и зли очи, които се виждаше как проблясват дори от високо.
Сианна вдигна очи и по-бърза от нападаща змия свали лъка си и изстреля стрела по крилатото създание. Той гневно изкрещя, килвайки се настрани за да избегне удара и с няколко маха на мощните си криле отлетя.
- Бързо! Изстреляй втора стрела! – викна Рудолф.
- Не мисля – спокойно отговори елфата – то ще ни отведе право при господарите си.
- Уау! – възкликна Джефри – гениално. олкото си красива, толкова си и умна, Сианна.
- О, благодаря ти – усмихна се елфата и потупа младежът по шлема – а пък ти си смел, колкото си и сладкодумен.
Чарли обаче изглеждаше смръщен и устните му бяха свити замислено.
- акво има, момче? – попита сър Макрейд.
- Това е твърде лесно и очевидно – каза младежът – според мен създанието е примамка.
- Надявам се да не си прав – поклати глава Дракал – но и да си изборът ни е ограничен. Да последваме съществото, поне няма да се лутаме из тия баири.
Така шестимата се опитаха да последват посоката на движение на крилатото същество. Това обаче не бе никак лесно – за разлика от грозната твар те не можеха да летят и вместо това им се наложи да се препъват по тесни и криволичещи кози пътечки.
Накрая стигнаха до стръмно изкачване, което ги изведе до малка полянка, зад която враждебно зееше отворът на огромна пещера. Пред нея стояха двама черни елфи.
Макар да не бяха виждали такива преди, и Джефри, и Чарли ги познаха веднага. Ушите им бяха заострени като на Сианна, а телата им бяха стройни и гъвкави, само че пръстите им завършваха с остри черни нокти, а лицата им излъчваха наместо хармония злоба и ненавист. Единия беше едноок и обсипан с белези, а в ръцете си държеше извит лък с готова стрела. Другия беше още по-ужасяващ, плътта му бе осеяна с татуировки, най-отвратителната от които бе всевиждащо гибелно око, греещо с мрачни отблясъци по челото му.
- аква кралска компания, Яум – рече подигравателно едноокия – самия магьосник Дракал, верния кралски рицар сър Макрейд, незабравимия дует комици Рудолф и Сианна, а тези двамата с хубавите брони са нова част от трупата, или?
- О, сигурно това са наследниците на великия крал Александър, Оремалку – отвърна татуирания и белите му зъби блеснаха от свирепата усмивка.
- А вие сте двата трупа на Асмаил – хладно отвърна Сианна и миг по късно лъкът и изстреля стрела към Оремалку. Едноокия черен елф на свой ред стреля и двете стрели се удариха една в друга в полет.
Яум изруга и от всевиждащото му око блесна лъч гибелна енергия, която полетя към групата, заплашвайки да погълне и шестимата. Дракал обаче пристъпи напред и ръцете му образуваха магически щит, който глътна атаката на черния елф.
- Отстъпете! – викна магьосникът на хората – този враг е над всеки от вас.
Макрейд, Рудолф и двете момчета сториха това, за да видят как зад гърба на черните елфи се приближава огромна група от гоблини и орки – разкривени същества, покрити със зелена люспеста плът, които стискаха ръждиви мечове и ятагани в ръцете си. С вой съществата нападнаха, връхлитайки четиримата. Джеф и Чарли се стъписаха, магическите им мечове успяваха да отклонят атаките на чудовищата, но младежите те бяха убийци и не смееха да контраатакуват, което позволи на създанията да ги отделят от сеещите смърт Макрейд и Рудолф.
- Ударете ги, за Бога! – гневно изкрещя Макрейд.
В това време Сианна и Оремалку си бяха разменили още няколко стрели, всяка от които се удари в съперницата си.
- Добре стреляш за женска от презряния остатък на светлите – поздрави Сианна Оремалку, стъпвайки на парче лед.
- За едноок и ти си приличен – отвърна Сианна. Черния елф се озъби злобно и се спусна с парчето лед надолу по склона, стреляйки от движение. Сианна пресрещна стрелите му със свои, изруга и скокна след него, падайки на плаща си и ползвайки го като шейна.
Зад стрелящите се Яум и Дракал продължаваха своя сблъсък на заклинания. Гибелните им енергии рикошираха една от друга и се забиваха в скалите, събаряйки цели каменни отломки.
Вътре в самата пещера гоблините и орките успешно се вклиниха между рицаря и джуджето от една страна и двете момчета, от друга, след което наобиколиха Макрейд и Рудолф, привидно забравяйки за Чарли и Джеф. Младежите скоро разбраха защо.
- Значи вие сте двамата наследници на Великия рал? – чуха мелодичен глас зад себе си. Обърнаха се и видяха красив черен елф с гарвановочерна коса, който ги наблюдаваше скръстил ръце пред гърдите си.
- Да – отговори смело Джефри и вдигна Меча на Леда пред шлема си – а ти си?
- Граф Вайлъс – разпери ръце черния елф – приятно ми е.
- Джеф, внимавай – предупреди Чарли, навеждайки Меча на Дракона пред себе си, но приятелят му не го чу.
- Беше граф Вайлъс – изръмжа по-голямото момче и нападна. Елфа отскочи назад и побягна.
- Стой тук, страхливецо! – извика Джефри и го последва навътре в пещерата.
- Джеф, почакай! – кресна Чарли зад гърба му, после въздъхна и го последва. Вайлъс и преследвачите му скоро се отдалечиха от останалите и попаднаха в някакъв пандемониум – тунелът завършваше с плътна каменна стена, на която висяха мъртъвци и страдалци, по чиито тела имаше рани от инструменти за мъчение, стоящи разхвърляни наоколо, с парчета плът и петна от кръв по кривите си остриета.
Джефри се спря шокиран от гледката, миг по-късно до него застана Чарли.
- О, Господи! – извика по-голямото момче.
- Той няма да ти помогне сега – насмешливо прошепна граф Вайлъс и се обърна към младежите – най-сетне сами.
Сетне той свали от кръста си навит бич, който разгъна с оглушителен плясък. Със следващия плясък бича се обви с адски пламъци.
- Да потанцуваме – лицето на граф Вайлъс се озари от демонична усмивка.
Джефри изкрещя и се метна напред вдигнал Меча си. Разсъдъка му бе замъглен от гледката на висящите по стената измъчени човешки същества, които надаваха ужасни стенания.
Черния елф стрелна ръката си напред и огнения бич уви тялото на младежът. Пламъците лумнаха и по тях нервно преминаха светкавици. Джеф успя да изпъшка изненадано, след което се строполи на земята в несвяст.
- Тц, тц – поклати глава Вайлъс – очаквах нещо повече, да си призная.
Чарли извика гневно, но приближи черния елф по внимателно, вдигнал Меча на Дракона предпазливо пред лицето си.
- Може би ти си по-способен? – озъби се Вайлъс. И камшикът заплющя.
Междувременно Сианна и Оремалку се бяха спуснали до края на склона, не успявайки да се улучат нито веднъж, най-често блокирайки стрелите си една с друга, по-рядко улучвайки някоя пряспа или скала. ато стигнаха до края на спускането стрелите им се бяха свършили.
Елфата стана бързо и в ръката и блесна кинжал.
- Охо, котето можело и да хапе – засмя се Оремалку и надигна ръце. ривите нокти на пръстите му блестяха със зелени петна по черната повърхност.
- Отрова – обясни убиецът с извинителна усмивка. Синна не благоволи да му отговори, а го нападна, при което двамата започнаха битка, която повече можеше да се определи като танц. Оремалку нападаше като леопард, мъчейки се да одраска противницата си със смъртоносните си нокти, които час по час профучаваха мъчително близо до нежната и кожа. Сианна обаче бе дори по-пъргава от черния елф и кинжалът и безмилостно проблясваше, оставайки дълбоки кървави резки по ръцете му.
Черния елф изкрещя гневно и започна да напада още по-диво, като черните му нокти засвистяха като светкавици около Сианна, която неведнъж усети злокобния им повей до лицето си. Подлия Оремалку се опита да я одере и по ръката, което принуди елфата да изтърве камата си и да отстъпи няколко крачки назад.
Едноокото лице на убиеца грейна в злобна гримаса.
- Това е краят ти, коте!
Черния елф се метна напред, замахвайки и с двете си ръце към гърдите на Сианна. Елфата обаче, бърза като мълния отстъпи настрани и с лявата си ръка прихвана убиецът за ръцете му, докато уви дясната около врата му. Оремалку изпъшка, изненадан и паникьосан.
- Дано в пътуването отвъд намериш покой, братко – каза му Сианна и с плавно движение счупи врата му.
Черния елф се отпусна безсилно в ръцете и, по устните му избиха петна кръв.
Сианна го постави на земята и склопи единственото му останало око.
Никой, който я бе погледнал тогава не би допуснал, че тя е тази, отнела живота на падналия.
Миг по-късно обаче тя отново се превърна в познатия безмилостен войн и, вдигайки падналия си лък и събирайки стрелите си се изкачи бързо обратно по склона.
Яум и Дракал стояха все така сплетени в титанична битка, сблъсъка на магиите им оттекваше из цялата планина, когато те хвърляха пламъци и взривове един към друг, които се разбиваха във хвърчащи светкавици. Лицето на магьосника обаче бе изкривено от усилие, а по ръцете му бяха избили мехури от горещината, докато Яум гледаше все така усмихнат и гибелното му око хвърляше още и още смъртоносни заряди.
Сианна стреля към него, но стрелата и стана на пепел във въздуха.
- Ти? – лицето на Яум се изкриви в неверие – Оремалку!
Разсейването бе фатално. Една от огнените струи на Дракал намери магьосника на черните елфи, издигна го във въздуха и го стопи на пепел.
- Браво, Дракал! – викна Сианна.
- Да отидем в пещерата – прекъсна я магьосника, макар да дишаше бавно и с усилие – десетки орки и гоблини.
С влизането си в тъмната пещера видяха Рудолф обкръжен от десетина гоблина и три орка. Пода бе пълен с паднали жертви от злите същества, но джуджето бе уморено и ударите му бяха все по-неточни. Дракал и елфата обаче наклониха везните в негова полза. Пламъците на магьосника и стрелите на Сианна сащисаха злобните създания и които от тях оцеляха бързо побягнаха.
- ъде са останалите! – извика Дракал когато приближи Рудолф.
- Момчетата...подир Вайлъс...Макрейд ги последва – на пресекулки отвърна джуджето – съжалявам...
Магьосникът пребледня:
- Подир Вайлъс... – сетне хукна навътре към пещерата.
Сианна приближи брадатия си приятел и го предупреди.
- Стой тук и си почивай!
Сетне последва Дракал.
Уплахата на вълшебника в никой случай не бе прекалена. Само няколко удара бяха трябвали на Вайлъс за да обезоръжи и Чарли. Огнения му бич беше пернал момчето по ръката и то изтърва Меча на Дракона с писък на болка. Следващия удар на черния елф го бе повалил на земята, а още няколко го бяха накарали да вие от болка.
- Ако имах повече време, щях да те запозная по-подробно с умението си да причинявам болка – усмихнато каза граф Вайлъс – сега обаче... – той надигна бича за смъртоносен удар, когато сър Макрейд нахлу в с рев в ужасната зала за мъчения, размахвайки двата си меча.
Черния елф изруга:
- Всичко ли трябва сам да върша?! – сетне огненото му оръжие заплющя около двата меча на рицаря. Двамата изглеждаха напълно равностойни и графа започна да се отегчава от битката, когато най-сетне късметът му се усмихна.
Макрейд оплете огнения му бич с двата си меча и понечи да го дръпне настрани, за да обезоръжи противника си. Черния елф обаче отново пусна искрящите светкавици по пламъците и стария рицар отскочи назад, забивайки се в стената.
- На стари години да лудуваш тъй, бива ли така – подигра го Вайлъс, сетне вдигна очи и с изумление видя как Дракал и Сианна тичат към него.
- аква некадърност! – помисли си той за Оремалку и Яум, докато наблюдаваше как елфата изстрелва стрела към него.
Огненият бич се изви във въздуха, правейки стрелата на пепел, сетне плесна към лъка, който се взриви в ръцете на елфата. Тя изпищя и падна назад.
- Не! – извика Дракал и ръцете му забълваха огньове. Черния елф ги отклони с бича си, сетне с периферията на зрението си забеляза как Макрейд се изправя и отново надига мечовете си.
- Господа! – викна черния елф театрално – аз изчезвам.
В следващия миг той пламъците около бича му изгаснаха, той го нави, постави го на колана си, оправи си косата с ръка и се превърна в грозната крилата твар, която ги бе примамила до пещерата. Гневно извряка и прелетя покрай смаяните си противници, а после и отвъд пещерата, реейки се в небето, докато се отдалечи.
Дракал свали ръце и залитна. Само помощта на сър Макрейд му попречи да се сгромоляса на земята.
Сианна също се изправи и дотича веднага до Джефри, който лежеше и стенеше от болка. До него Чарли не бе в по-добро състояние.
- Живи ли са? – попита Дракал разтревожено.
- Да – кимна елфата. По лицето на магьосника плъзна уморена усмивка.
- Не можах... да спра... чу се гласът на Рудолф, който също бе дошъл- отлетя прекалено бързо.
- Добре е, че не си опитал – мрачно му отвърна сър Макрейд.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 30 Dec 2006, 16:19


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 31 Dec 2006, 01:28
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Страхотно smile.gif . Много ми допада стила на Вайлъс. Това е наистина един от елегантните злодеи. Но той ме изпълва с още повече нетърпение за пълната мощ на лорд Асмаил. Чакам с нетърпение следващите части на Изумруда.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 31 Dec 2006, 10:11
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



днес ще гледам да попиша още малко.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 31 Dec 2006, 18:34
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава ХІ
След битката

Джефри се събуди в стаята, от която бяха тръгнали на сутринта и за миг се замисли дали всичко, което се бе случило на връх Вълчи капан не бе просто лош сън, безумен кошмар от рода на този, в който Прокълнатия го бе нападнал с адските си светкавици.
Щом се размърда обаче усети как цялото тяло го боли и изпъшка. Все пак всичко, което се бе случило бе реално. оето значеше, че и онези разкривени хора, наистина са били измъчвани.
Очите му се навлажниха. ак бе възможно да има такава жестокост? Той отвреме-навреме бе гледал филми на ужасите, но там всичко бе измислено и бутафорно. Но това, което бе видял на върха бе истинско.
- Някой път трябва наистина да помислиш, преди да се втурнеш като овен в атака – чу сърдития глас на Чарли до себе си и извърна глава. Другото момче стоеше на отсрещното легло и изглеждаше ужасно – бледо, потно и сърдито.
- Щяха да ни убият и двамата – продължи Чарли – добре, че сър Макрейд и Дракал дойдоха на време.
- Съжалявам – простена Джеф – но в пещерата, като видях всички онези хора...
Лицето на Чарли се издължи и в очите му блесна разбиране.
- Това беше ужасно... – съгласи се по-малкото момче – Дракал успя да спаси някои от пострадалите с магията си, но други... – Чарлз поклати глава – надявах се да не се сблъскаме с Тъмната страна на Ралмия, но уви.
Двамата се умълчаха за миг, вслушани в пукането на пламъците в камината.
- ъде са останалите? – попита накрая Джефри.
- Ближат рани – отговори Чарли – Макрейд пострада като мен и теб, засегнат от огнения бич на граф Вайлъс. Ръцете на Дракал са целите обгорени от собствените му заклинания. Рудолф е изморен – почти самичък се е разправил с цялата пасмина от орки и гоблини. Само Сианна е добре, макар Вайлъс да счупи лъка и.
- Мръсник – възмути се Джеф – ще го...
- Шшт – прекъсна го Чарли – в момента, а и може би по принцип не си в състояние да му направиш нищо, така, че си мълчи. Гаджето ти е доста по-способно, отколкото си мислиш. Самичка се е справила с едноокия черен елф.
- Убила го е? – зяпна по-големия младеж.
- Да – засмя се Чарли на изражението му – на твое място не бих я ядосвал. Счупила му врата като на пиле. Сега е взела неговия лък.
Джеф преглътна.
- А иначе изглежда така мила... – промърмори той.
- Тя си е мила – поклати глава Чарли – бдеше над мен и теб, докато ни носеха насам, видях го в просъница. А що се отнася до убития от нея черен елф – нямаш представа колко тъжна изглежда от станалото. Дори нареди да натрупаме могила над тялото. От тялото на другия, Яум, не бе останало нищо...
- А граф Вайлъс? – попита Джефри.
- Измъкнал се е – помръкна лицето на Чарли.
- ак? – високия младеж се изправи рязко в седнало положение и изстена от внезапната болка.
- Спокойно, хей – предупреди го приятелят му – този бич е доста гаден с пламъците си, а на теб графа пусна и светкавици. Този е дяволски добър, победи ме в няколко удара, а внимавах доста повече от теб – лицето на по-малкото момче стана обвинително – трябва да отработиш бойния си стил, Джеф. Рискуваш твърде много.
Младежът поклати глава.
- Така и така той е по-добър...
- Вярно е, но няколко секунди може да са решаващи, в случай, че пристига помощ – възрази Чарли – а и това е срещу всеки противник, срещу мен включително. Атакуваш като младо теле.
- Ти си просто по-добър – направи гримаса Джефри – приех го вече, няма нужда да ми триеш носа.
- Там е работата, че не съм по-добър или поне не с много – щракна с пръсти приятелят му – ти си по-мускулест и силен и би трябвало да можеш да компенсираш предимството в техниката, което имам. Само, че ти не мислиш като се биеш, а се втурваш на сляпо в атака. Гнева е силно оръжие, но само ако е контролиран...
- Говориш като Макрейд – пошегува се Джеф.
- Ако не беше Макрейд и двамата щяхме да сме мъртви - поклати глава Чарли – помисли върху това, което ти казах.
Джефри го направи, но мисленето постепенно го унесе на сън.
* * *
Граф Вайлъс се огледа внимателно за неканени гости и като видя, че няма такива извади няколко листенца имел от малко пликче на кръста си и ги хвърли в планинското поточе, шепнейки магически думи и привеждайки се в елегантен поклон пред избухналия внезапно дим, в който се открои силуета на лорд Асмаил.
- Моята атака претърпя неуспех, господарю мой! – призна с неприязън черния елф- групата на Дракал се оказа твърде силна за моите слуги. Яум намери своя край от магиите на кралския магьосник, а майсторът на оръжията Оремалку загина в само на пръв поглед нежните ръце на елфата Сианна.
- Веднъж отворя ли портала към отвъдното, всички паднали в мое име ще бъдат живи отново – чу графа гласът на скелета в главата си – но въпреки това аз не мога да не съм обезпокоен от такъв шумен провал, граф Вайлъс. ъде се намираш в момента?
- В Планините на Забравата, господарю мой – бледото лице на Вайлъс поаленя от срам.
- Добре – графа с изненада усети задоволство в тона на скелета, леещ се в разума му – именно в недрата на Планините аз сполучих да въстановя един от старите култове към Прокълнатия. Орките на практика славят мен, но не го разбират – Вайлъс с почуда установи, че в мислите на могъщия му господар се долавят суета и задоволство – отиди при тези орки и ги накарай да ти помогнат.
Празните очни кухини на скелета проблеснаха зловещо.
- Този път не ме проваляй.
* * *


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 01 Jan 2007, 02:31
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



А ето и самият лорд Асмаил. Навява ми хубави спомени. А и порталът поражда още любопитство.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 01 Jan 2007, 11:17
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



smile.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 01 Jan 2007, 23:53
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



битката е наистина зашеметяващо интересна,а след това...милият Джеф милата му глава laugh.gif иначе е много интересно и особено възвръщането на чувството за властващото присъствие на Прокълнатия...


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 02 Jan 2007, 00:29
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Радвам се, че ти харесва. Утре ще напиша нов откъс, просто днес след ЧНГ-то не ми остана време.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (15) 1 2 [3] 4 5 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site