Страници: (15) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия ІІІ: Изумрудът на Базилиска, трета част от приключенията
Lady Alustriel
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:26
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



eee 4ak utre sad.gif dobre de 6te iz4akam...malko wink.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:27
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



аз не съм пишуща машина rolleyes.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:31
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



da...za jalost tongue.gif laugh.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:54
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



за утре ще гледам наистина да има.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 26 Dec 2006, 12:48
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава VІ
На път

Нито едно от двете момчета нямаше настроение за сън след нощната случка с убиеца, а и нито Макрейд, нито Дракал смятаха да им оставят време за почивка. Така след много бърза закуска двамата младежи трябваше в просъница да облекат магическите си брони, да препашат вълшебните си мечове и натоварени с торби, пълни с провизии да застанат на входа пред ралския замък. Града наоколо все още спеше и единствения, който бродеше из улиците бе вятърът. В Ралмия, както и на земята беше есен, а във въздуха се усещаха първите следи от зимния студ.
Сър Макрейд вече ги чакаше, а малко по-късно сред тях слезна и Дракал. Магьосникът се бе загърнал в тежък плащ, а лицето му бе скрито изпод качулка.
- Наистина съжалявам, че нямах повече време, което да ви оставя за тренировки, но виждаме, че Асмаил е разбрал за вас и повече няма време за губене – рече Дракал.
- Стигат им толкова тренировки – изръмжа сър Макрейд – при последната малко им остана да си отрежат един-друг главите.
Младежите отклониха поглед някъде настрани, но за тяхно щастие магьосникът не разбра или не пожела да разбере укора, а само каза:
- Да тръгваме! Пратих съобщение до Рудолф и Сианна, те ще ни чакат на входа на града.
Пътуването през нощните улици не бе много приятно. Луната крадешком се показваше през покривите на къщите и приличаше на немилостиво око, което ги наблюдава. Броните на двете момчета и стария им учител тихо подрънкваха в нощната тишина, смесващи се с шумоленето на плаща на Дракал. Накрая групата стигна градската порта, където неприятни на вид стражи насочиха алебарди към тях преди да разпознаят сър Макрейд и магьосника.
- Простете, господа – каза единият страж, а после се обърна към другия – Джек, викни джуджето и елфата!
Втория страж кимна и тичешком се отправи към малка барачка до вратата, на която почука. От нея излезе най-странния дует, който момчетата бяха виждали. Напред ходеше ниско джудже с брада тъй черна, че изпъкваше дори в нощния мрак. Зад него... Джефри зяпна и се зарадва, че има шлем, под чието забрало да скрие възхищението си.
Зад джуджето крачеше прекрасна елфа с дълга златиста коса, топли кафяви очи и елегантни тесни дрехи, наметната с красив тъмнозелен плащ. На рамото и бе наметнат лък, а до него имаше колчан, от който се подаваха перата на стрели.
- Чухме за убиеца – изръмжа джуджето – успяхте ли да научите нещо от него?
- Мръсникът се самоуби преди да каже каквото и да е – изсъска в отговор сър Макрейд – но с Дракал смятаме, че лорд Асмаил стои зад всичко.
- Явно по някакъв начин господаря на черните елфи е разбрал, че сме призовали избранниците – добави магьосникът.
- Това ли са те? – попита елфата с мелодичен глас.
- Да – чу се Джефри да казва – приятно ми е да се запознаем – и в следващия миг той свали шлема си като шапка за поздрав – казвам се Джефри, прекрасна лейди.
- И на мен ми е приятно да се запозная с такъв сладкодумен млад рицар – топло се усмихна елфата – аз съм Сианна, а това е моят добър приятел Рудолф – тя посочи джуджето – а ти си? – обърна се тя към Чарли.
- Аз съм Чарлз – отвърна по-малкото момче – и за мен е чест да се запозная с вас и спътникът ви.
- Можете да оставите любезностите за по-късно – изръмжа джуджето, сетне погледна Джефри – а ти нахлупи тоя шлем на главата си. Щом Гилдията е изпратила един убиец, спокойно може да прати и друг. Няма да е добре още в началото един от вас да се озове със стрела в темето.
Джеф се изчерви и бързо сложи шлемът си обратно. За момент видя с периферното си зрение, че Чарли се е усмихнал на забележката на джуджето и за пореден път усети как неприязънта към другия го жегва.
- Аз не мисля, че ще пробват с друг убиец, Руди – каза сър Макрейд.
- Опасявам се, че следващия ни враг ще е много по-страшен – продължи Дракал – опасяваме се, че лично граф Вайлъс ще бъде натоварен да се заеме със задачата да ни елиминира.
Лицето на Сианна изведнъж загуби топлотата си.
- Този мръсник позори целия род на елфите повече и от самия Асмаил – излая тя рязко – нека дойде и аз лично ще се погрижа за него.
- Бих те посъветвал – намеси се Макрейд – както и вас – той се обърна към момчетата – да внимавате с него. Никой, привлякъл вниманието на граф Вайлъс не е оставал жив. Ако се появи аз и Дракал ще се справим с него.
- Рицарят говори мъдро – съгласи се магьосникът – но да не се кахърим за нещо, което още не се е случило. Да тръгваме!
Пред мълчаливия поглед на двамата стражи на портата групата напусна града.
* * *


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 26 Dec 2006, 15:57
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



още още още още още още.... smile.gif biggrin.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 26 Dec 2006, 16:46
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



* * *

Пътуваха през целия ден. Вятъра ги брулеше през степта и уби всякакви разговори още преди да са започнали. Всеки бе навел глава и мълчаливо крачеше напред, гледайки да запази топлината в тялото си. Единствените, които се справяха с това бяха Джефри и Чарли, заради техните магически брони, действащи подобно на термос и не позволяващи телесната им температура да спадне.
Вървяха покрай реката, която изглеждаше някак тъмна и неприветлива. Час по час водите и бяха размътвани от вятъра, а на моменти някоя подскочила риба или жаба привличаше погледа към себе си с тих плясък.
Но жабите и рибите не скачаха много и затова голяма част от вниманието на Джеф бе привлечено от елфата. Тя бе много хубава. Това бе първата мисъл, която мина през главата му когато я видя и оттогава насам продължаваше да се уверява в правотата на първото си впечатление. Елфата притежаваше грация, недостъпна за човешките жени. Дори холивудските актриси изглеждаха груби и недодялани до Сианна. На всичко отгоре тя му се стори и първото любезно създание в Ралмия. Дракал винаги бе доста потаен, а що се отнася до сър Макрейд беше неприятен още на Земята, но сега бе направо отвратителен с безкрайните си съвети и натъртвания колко са безполезни двамата с Чарли.
Не, че не беше прав за Чарлз, де. Последния се бе доказал в очите на Джефри като неприятно и завистливо момче, което всячески се мъчи да го измести във всичките му начинания. “Обаче Сианна хареса мен”, нахили се Джеф под шлема и това му даде самочувствие.
Чарли, противно на опасенията на съперника си никак не мислеше как да го провали, нито пък бе хлътнал към елфата, макар красотата и наистина да го сепна и, да, тъповатата реакция на Джеф стил “вечния сваляч” със свалянето на шлема – това не беше бомбе, за Бога – да го издразни максимално. Него обаче го притесняваше някакво неясно лошо предчувствие. При думите на Дракал за граф Вайлъс го побиха ледени тръпки. Той си спомняше момента, в който Алекс бе разгромен за пръв път от лорд Дакавар и се надяваше да не се озове в сходна позиция щом черния елф ги намери.
А Чарли беше убеден, че черния елф ще ги намери. Черните елфи бяха доказали своето умение в издирването още с изпращането на онзи убиец.
Вечерта групата стигна малко селце, разположено край реката, жителите на което очевидно се препитаваха с риболов. Дракал влезе в малък хан и там нае голяма маса в близост до камината. След това всеки от пътниците си поръча вечеря, представляваща рибена чорба и си позволи да се поотпусне малко – момчетата и сър Макрейд свалиха шлемовете си, а магьосникът отметна качулката от лицето си.
Джефри седна до Сианна и започна да си приказва с нея, питайки я за това с какво се занимава и откъде идва.
- О, аз идвам от горите отвъд Планините на Забравата – усмихна се тя – занимавам се с търсенето и ликвидирането на чудовища из Ралмия.
Последното сепна младежът, но той бързо се съвзе и я попита:
- Сигурно работата е много опасна – попита Джеф.
- Зависи от чудовището – сви рамене елфата – обикновена банда скитащи гоблини не представлява проблем за мен или Руди. Но веднъж попаднахме на разлютен мантикор и ако с нас не бе един войн-минотавър щяхме да загинем. Но нека не обсъждаме кървави битки на масата. ажи нещо за теб!
Джефри се пообърка, но след това започна да разказва за това как е учил в училище за актьори и след това е решил да се запише за каста на Алекс в “Хрониките на Ралмия”. Елфата не разбра всичко от разговора и младежът не успя да разбере дали я е впечатлил или и се е видял скучен събеседник.
Докато Джеф си общуваше със Сианна Чарли скучаеше. Сър Макрейд, Дракал и Рудолф говореха за разни бойни тактики и минали премеждия с оркски бойни отряди. Момчето обаче забеляза, че жената, която им сервираше е много угрижена. Ръцете и леко трепереха, а очите и изглеждаха влажни.
- Нещо притеснява ли ви, госпожо? – попита Чарли.
Жената го погледна, след което каза набързо:
- Мъжът ми го няма. Отиде за риба сутринта и още не се е върнал. Обикновено си идва много по-рано.
Това грабна вниманието и на Рудолф.
- Имате ли гноми мародери в околията, госпожа? – попита той, а веждите му се присвиха страшно.
- Не, не – поклати глава жената, смутена от внезапния интерес към грижата и – гномите, които живеят наблизо са дружелюбни и не правят проблеми. Но... – за миг тя се запъна – казват, че в околността напоследък витаят блатни духове.
Това вече спря вниманието на всички, дори на Джеф. Момчето си спомни как продуцента Голдбърг му бе показал компютърен ефект на блатните духове, нападащи кораба на Алекс по време на първата му среща с Роло. Гледката не бе приятна.
А Чарли нямаше нужда и от този спомен. Още щом бе прочел книгата си бе съставил ясно и не особено ласкаво мнение за призраците от дълбините.
- Трябва да помогнем – твърдо каза Сианна.
- Твърде е рисковано – не се съгласи Дракал – имаме по-важна мисия.
- Ако оставим жената в беда, не сме по-добри от лорд Асмаил – вметна сър Макрейд – все пак основна задача на ралството е да пази жителите си от беди.
- А и ако не можем да се справим с дузина блатници, няма смисъл да продължаваме – изръмжа Рудолф.
Последният довод надделя, но след миг избухна друга свада.
- Момчетата остават тук – отсече Дракал.
- ак пък не! – извикаха Чарли и Джефри в един глас. Макар да не изпитваха особено желание от среща с изчадията от тресавищата, те нямаха желание да бъдат взети за страхливици.
- Не си прав, магьоснико- отново се обади Макрейд – двамата трябва да видят лицето на злото в Ралмия. Блатните духове поне не са непреодолими противници.
Така след около половин час групата бе качена на две лодки, с които се спусна по течението на река Песнопойна. В едната пътуваха Дракал, Макрейд и Чарли, а в другата Рудолф, Сианна и Джеф. Скоро обстановката стана зловеща. Наоколо лодките не се виждаше нищо, въпреки факлите, които бяха взели, а от водата се чуваха тежки, неприятни плясъци. Джеф се надяваше да са от риба или от жаба.
Внезапно Макрейд извика:
- Вижте! – и посочи с ръка една изоставена лодка. Приближиха я бавно и видяха, че в нея лежи някакъв човек.
- Дали това е мъжът на кръчмарката? – попита Чарли развълнувано.
Внезапно човекът се надигна и промърмори.
- Ела при нас... – каза бавно той.
- Моля? – не дочу Джефри.
- Ела при насс – изломоти човекът по отчетливо и обърна глава към групата. Очите му грееха с мрачна синя светлина, а от устата му се процездаше лига.
- Ела при насссс – потрети той и протегна ръце към застаналия наблизо Джефри, който извади Меча на Леда и го надигна, готов за удар, обзет от погнуса.
- Не! – извика Дракал и махна с ръка. Момчето усети как невидима сила го блъсва в гърдите и той залита назад. Само добрата реакция на Сианна, която го хвана му помогна да не цопне във водата.
- Този е наскоро заразен и мога да го спася – каза магьосникът и извика няколко думи. От ръката му бликна златиста светлина, която удари лодкаря. Той залитне, сетне потърка очи, загубили неземния си вид и прошепна.
- акво става...о... духовете!- извика той и се огледа диво.
- Всичко е наред – каза Дракал, а Чарли извика гневно към Джефри.
- Щеше да убиеш човека за нищо, идиот!
Очите на Джеф блеснаха студено.
- ой наричаш идиот, мухльо такъв!
- Хей, хей! – намеси се Макрейд в спора, но думите му бяха прекъснати.
- Ела при насссс – чу се отново призрачния вой, но този път от дълбините на нощната река, които внезапно загъмжаха от отвратителни, подобни на грамадни жаби твари с дълги ръце, някои от тях стискащи дължи ръждиви ятагани.
- Духовете!!! - извика обзет от ужас лодкаря и приклекна в лодката си, хванал се с две ръце за главата.
Дракал изруга и изкрещя заклинание, което хвърли няколко светкавици във водата. Дузина духа се разтопиха на мръсна мочурлива вода, но останалите умело бутнаха двете лодки, събаряйки пътниците им във водата.
Джефри се озова с плясък в реката и панически заразмахва ръце, мъчейки се да не изтърве Меча на Леда. Наоколо бе пълен хаос. Дракал не се виждаше никакъв, Макрейд също, но се чуваха виковете му:
- Джефри, Чарли! – а елфата Сианна енергично плуваше за брега, теглейки приятеля си Рудолф за брадата, докато джуджето немилостиво удряше по водата с обкована в желязо тояга, пръсвайки блатните духове, озовали се в опасна близост.
Чарли пък мушкаше по изчадията с Меча на Дракона и ги разтапяше един по един. И той, и Джефри нямаха проблем с броните, тъй като те бяха вълшебно леки. Макрейд обаче се принуди да излезе на брега със сетни сили и веднъж озовал се там се заоглежда трескаво за момчетата.
Джеф се засрами, че Чарли се бие, а той само стои и се оглежда в студената река и развъртя меча си, мъчейки се да закачи някой дух и успявайки да порази двама от на пръв поглед безбройните неприятели.
В този миг обаче студени хлъзгави пръсти се обвиха около гърлото му и той усети противен, вонящ на тиня дъх и мазен, лепкав глас в ухото си:
- Ела при нассс...
И в този миг бе повлечен надолу. В отворената му за вик уста нахлу вода, а след миг му причерня. Наоколо бе пълно с блатни духове, злите им очи го гледаха втренчено.
Чарли тъкмо бе разсякъл няколко духа, когато забеляза как Джефри потъва под водата, замъкнат от отвратително създание. Момчето изруга. Глупакът щеше да се затрие, помисли си той и в следващия миг се гмурна надолу.
Единствената светлина под водата идваше от греещите очи на блатните духове, но тя бе достатъчна. Те завличаха Джеф на дълбокото. Един от тях го душеше, впит в гърба му като пиявица, докато момчето безпомощно размахваше Меча си срещу други два, които се мъчеха да вкопчат пръсти в бронята му.
Чарли ритна с крака и се гмурна към тях, а Меча на Дракона ги порази моментално. В този миг Джефри изтърва Меча на Леда и се отпусна в ръцете на блатното изчадие.
“Не, тъп идиот!” искаше да извика Чарли, “не можеш просто така да умреш!”, сетне с нечовешки рефлекс се спусна, грабна Меча на Леда, а със своя собствен замахна напред. Острието на Дракона мина на милиметри от главата на Джеф и се заби в мазната чутура на мочурливото привидение, превръщайки го в гадна воняща струя.
Чарли прибра единия Меч – вече не обръщаще внимание кой в ножницата – сетне подхвана Джеф със свободната си ръка изпод мишницата и зарита с крака, мъчейки се да излезе на повърхността. Дробовете му изгаряха, а блатните духове бяха наобиколили двете момчета, очите им грееха с пламък на нечестиво удоволствие.
В този миг невидима сила подхвана Чарли и издигна него и другия младеж над повърхността, във въздуха, стоварвайки ги право в краката на Дракал, чието лице изглеждаше страшно на бледата светлина от звездите.
- Можехте да бъдете убити! – изригна той и сетне забеляза бездиханния Джефри.
- Опитах се да направя каквото мога!- през сълзи каза Чарли – аз съм виновен! Аз го дразних последните дни и той тръгна да се прави на смелчак в тези води!
- Млъкни – изсъска Дракал и процеди няколко думи. От ръцете му изригна зеленикав лъч, който удари Джеф в гърдите. Младежът потръпна, след което отвори уста и кашляйки започна да плюе вода. Чарли се усмихна и преди да разбере какво точно прави се втурна и прегърна големият си съперник.
- Аз..ъх...какво стана... – изпъшка Джефри, не помнещ нищо след завличането си и доста учуден от сърдечността на другото момче.
- Той спаси живота ти! – изръмжа магьосникът – но и двамата бяхте най-големите глупаци на света! Можехте да умрете!
- Ти си ме спасил? – невярващо каза Джеф, гледайки Чарлз – след всичко, което...благодаря ти – младежът бе искрено изненадан.
- Вината бе моя – поклати глава сър Макрейд – аз дадох идея за тази мисия.
- Все пак ви благодаря – чу се гласът на рибаря, също домъкнал се до брега – никак не е приятно да си блатен дух, ще знаете.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 26 Dec 2006, 23:21
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Яум наблюдаваше сцената разочаровано, скрит във високите храсти на отсрещния бряг. Блатните духове, които бе призовал бяха така близо до успеха, когато Дракал се намеси и измъкна двамата глупаци от езерото, където бяха потънали. Черния елф си мислеше, че е успял да убие поне единия, но за съжаление полуудавения се изправи след като кралския магьосник използва съживително заклинание и започна да кашля вода, докато неговия спътник го прегръщаше.
За момент Яум си помисли да нападне групата, но след това прецени, че би било твърде рисковано. Дракал и сам бе сериозен противник, а в компанията на сър Макрейд и отвратителната компания на джуджето Рудолф и светлата елфа Сианна ставаше просто отвратителен.
Яум се обърна с гръб към отвратително сълзливата гледка на успокояващите се момчета и се отправи към господаря си, безшумно движейки се през тревите. Стройното му мускулесто тяло бе наметнато с тежка черна роба, а плътта му бе обсипана с татуировки на блестящи магически руни. На челото му се мъдреше знакът на унищожителното око, с който той бе изключително горд.
С който се надяваше да убие Дракал.
Сега обаче Яум имаше други грижи. Пътят му го отведе до стана на граф Вайлъс, който небрежно лакираше острите си черни нокти с още по-тъмен лак. До него облегнат стоеше убиецън му Оремалку – черен елф, чието лице бе покрито с тежки белези, а едното му око липсваше, раната прикрита с черна превръзка. Зад тях стояха орки и гоблини, които се хранеха, тихо ръмжейки помежду си.
- Почти успях, господарю! – поклони се Яум.
Граф Вайлъс се изправи.
- Почти не е достатъчно, приятелю – каза графът, поглеждайки ноктите си – не е достатъчно за лорд Асмаил, нито пък за мен. Но... – усмихна се Вайлъс – какво щеше да е забавното, ако бяхме успяли още от първия път?

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 27 Dec 2006, 10:55


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 26 Dec 2006, 23:26
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



битката беше страхотна и най-после тези двамата се здушиха малко време беше smile.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 27 Dec 2006, 00:48
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



мхм, а и двамата не са лоши деца rolleyes.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 27 Dec 2006, 02:13
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Ммм чудесно, представата ми се обогати доста. Засега симпатиите ми левитират около Джефри, лорд Асмаил и Дракал. Чарлз също е симпатичен образ, но Джефри ме привлича повече. Историята става все по-интересна и по-хубава. Нямам търпение за още. Вселената на Ралмия расте пред очите ни. Световните фентъзи светове ще посрещнат Ралмийската вселена в нейната трилогия с целия си блясък и ще я настанят в своя триумвират. А Хрониките на Ралмия се превръщат в своеобразен лидер на фентъзи творчеството в България.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 27 Dec 2006, 10:31
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Много благодаря ohmy.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 27 Dec 2006, 10:48
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава VІІ
Началото на приятелство?

Групата се прибра в хана на малкото сенце към полунощ. Всички бяха страшно изморени и по пътя почти не си говореха. Дракал вървеше най-отпред и изглеждаше мрачен и потънал в мислите си. Той час по час стрелкаше момчетата с остри погледи и все още мислеше, че са постъпили невероятно глупаво в реката. Сър Макрейд обаче хвърляше вината върху себе си и вървеше леко прегърбен, с поглед, забит в земята. Рудолф изглеждаше сякаш е сърдит на всички, тъй като ходеше с бързи къси крачки и яростно дъвчеше мустака си. Единствено Сианна изглеждаше спокойна и необезпокоена от случилото се. Тя отиде при Чарли и Джефри, поздрави първия си добрата реакция и успокоително потупа втория по рамото.
Веднъж стигнали в хана, всички в групата бяха разцелувани от жената на рибаря, която много му се зарадва. Тя ахна щом разбра за блатните духове и очите и се разшириха със страх.
Жената предложи втора порция чорба за изнурените пътници, но те предпочетоха направо да си легнат, каталясали от умора. Джеф и Чарли се прибраха в стаята си и, събличайки прогизналите си брони и дрехи приближиха леглата си максимално да разпаления от кръчмарката огън в камината и си легнаха.
Въпреки умората, сънят не ги споходи веднага.
- Чарли, благодаря ти за онова, което направи за мен в езерото – каза накрая Джефри.
- Няма нищо – отвърна другото момче – няма как, не можех да те оставя в лапите на блатните духове.
- Аз се държах много грубо с теб – продължи Джеф – извинявай.
Чарли помълча за миг, сетне каза:
- Не бери грижа. В последно време и аз не бях никак любезен с теб.
Двамата притихнаха за няколко минути и единствения звук в стаята идваше от пукащия огън в камината.
- Мисля, че ти си по-достойният за този свят – накрая каза омърлушено Джефри – във всичко се справяш по-добре и затова ти и завиждах. Сега виждам, че не е имало за какво. Аз само преча тук.
- Не трябваше да ме взимат въобще – завърши момчето и въздъхна.
Чарли не знаеше какво да отговори. Честно казано, съвсем до скоро и той мислеше така, а и през тази вечер съперникът му – някогашният му съперник с нищо не бе доказал, че не е прав. И все пак Чарли инстинктивно усети, че Джеф бърка. А също така бе абсолютно сигурен, че не бива да замълчава сега. Другият по принцип имаше високо самочувствие, но Чарли знаеше, че като паднеш от високо боли най-много и тъкмо тогава имаш нужда от приятелска ръка, за да се изправиш.
- Ако това беше така, магьосникът Дракал нямаше да те вземе – каза накрая Чарлз – ако беше излишен просто щеше да получиш ролята във филма и само аз да попадна в Ралмия. Но не стана така... абсолютно убеден съм, че без теб мисията ни е обречена на провал.
- Благодаря ти – тихо отвърна Джефри.
- Освен това – Чарли леко се усмихна – мисля, че елфата си пада по тебе.
Дали това успокои другото момче Чарлз не можеше да бъде сигурен, но след малко чу равномерното му дишане. Миг по-късно и Чарли се присъедини към Джеф в страната на сънищата.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 28 Dec 2006, 03:15
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Началото на едно приятелство е един от любимите ми моменти. Нямам търпение да видя какво ще стане по-нататък.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 28 Dec 2006, 09:55
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



и аз нямам, ама трябва да го измисля tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (15) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site