Страници: (15) [1] 2 3 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия ІІІ: Изумрудът на Базилиска, трета част от приключенията
Darth Sparhawk
Публикувано на: 23 Dec 2006, 13:53
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ХРОНИKИТЕ НА РАЛМИЯ ІІІ:
ИЗУМРУДА НА БАЗИЛИСKА


глава І
Господин Дрейк и неговия филм

Вратата на чакалнята се отвори със скърцане и двете момчета вдигнаха очи. В стаята влезе продуцента, нисък, посивяващ човечец, който се взираше в чакащите иззад огромните лупи на очилата си. Зад него стоеше висок мъж в тъмнозелено палто, странна, почти старовремска шапка и значка на палтото, надпис на която гласеше “Дрейк ъмпани”.
И Джефри, и Чарли – двете момчета, които чакаха се почувстваха некомфортно. Хората, отговарящи за кастинга бяха достатъчно строги и стриктни, но бяха като ангели пред служителите на Алекс Дрейк – свръхбогатия писател, по чиито бестселър, “Хрониките на Ралмия”, щяха да правят филм. Това не беше голяма новина – в крайна сметка фентъзито се котираше вече 20 години на пазара. Беше се започнало в началото на 21 век, когато филмовите компании започнаха да филмират като полудели успешни книги в жанра – някои, считани за класики, други нови и нашумели. Някъде тогава се появи и Алекс Дрейк. Никой не знаеше откъде е дошъл. Той просто се появи и публикува сам своето произведение, което по магически начин привлече милиони читатели за броени месеци. Някои казваха, че книгата е омагьосана. Мнозина крайноконсервативни религиозни кръгове я анатемосаха, макар в романа да нямаше нищо за анатемосване. Други, обратно, упрекнаха я, че е старомодна и защитава остарели ценности. Нито една от критиките нямаше ефект. ато в транс хората купуваха тази книга и Дрейк стана звезда. Филмовите компании надушиха новия хит и побързаха да купят правата. Авторът на романа обаче взе изключителни права за контрол над продукцията и така се започна ходенето по мъките. Авторът правеше кастинга си извънмерно бавно. За всеки герой се избираше дълго и убедително, цели месеци. А за главния – Алекс, който автора бе кръстил (твърде помпозно според Джефри) на себе си, кастинга вече траеше две проклети години.
Накрая до финала бяха стигнали Джефри и Чарли. Двамата си приличаха доста – високи, руси и със сини очи, като Джефри бе малко по-голям и снажен, а Чарли малко по-мършав. В началото много момчета с подобен външен вид се бяха явили за каста, но един по един бяха отпращани изпод замъгления от лупите поглед на продуцента и неизменното присъствие на някои от хората на Дрейк – до един странни типове, или много ниски, или неестествено високи, сякаш излезли изпод перото на смахнатия си шеф. В интерес на истината, според Джефри другите момчета и не ставаха за ролите, играейки изкуствено или насилено. Но този Чарли... двамата правеха еднакво добри изпълнения, в битките, в тъжните моменти, във веселите мигове.
Това вбесяваше Джеф. Той много искаше тази роля и дълбоко в себе си считаше, че тя му се полага. Той беше момче с високо самочувствие – тези, които не го обичаха направо казваха, че е крайно време някой да му натрие вирнатия нос и тайно се надяваха това да е Чарли. Самия Чарли пък бе тих и скромен и винаги любезен. Веднъж двамата дадоха интервю за вестник, в което говореха за кастинга. Джефри надълго и нашироко тръгна да разправя колко добре се чувствал в ролята, с броните и с меча и доста самонадеяно си каза, че заслужава ролята. Чарли обаче вместо да изтъкне себе си, също похвали Джеф.
Симпатиите веднага минаха на страната на Чарли, което страшно вбеси другото момче. То още повече се дразнеше от това, че конкурента му го е похвалил сякаш с най-добри чувства, без да крои нещо подло. Просто си беше такъв.
- Господин Дрейк ви очаква – наруши мислите на кандидат-актьорите високия мъж със старомодната шапка – той иска лично да обяви победителя в неговия кастинг.
Джефри усети как стомаха му се свива на топка, но външно не го показа, а вирна глава нагоре и се изправи.
- Разбира се!
До него Чарли стана малко по-бавно и го потупа по рамото.
- Успех – каза той.
Това по някаква причина раздразни Джеф.
Високия човек обаче не обърна внимание на тази размяна на реплики, нито на шушкащия се наоколо продуцент. Той поведе момчетата по стълбите, извеждащи ги към шумната улица, до чиито тротоар ги очакваше една от колите на Дрейк – дълъг, тъмнозелен “Ягуар”.
Продуцента понечи да се намърда вътре, но високия мъж го хвана за ръката.
- Вие не. Само актьорите.
Очите на продуцента се присвиха злобно.
- акво си въобразявате! Без мен филм няма да има.
Високия мъж прошепна нещо бавно, след което продуцента се отпусна безволево и каза тихо.
- Разбира се. акто господин Дрейк прецени.
Джефри и Чарли се спогледаха учудено. Продуцента им, Голдбърг, не беше човек, който лесно можеше да сплашиш. Но високия мъж със старомодната шапка щракна с пръсти и двете момчета бързо се качиха в “Ягуара”.
Високия мъж беше явно и шофьор на колата и я подкара бавно. Двигателя замърка и скоро автомобилът изведе пътниците си извън Лондон, към богатото имение на Алекс Дрейк. Скоро го приближиха. Дрейк беше купил стар замък на западнала благородническа фамилия, който според слуховете из езотеричните списания бе обитаван от духове. Това явно не смути откачения писател, който се нанесе там заедно с антуража си от странни приятели, дошли, също като него, сякаш от нищото.
Постепенно замъкът изникна пред очите на момчетата. Дори през потъмнените стъкла на “Ягуар”-а той изглеждаше висок и страшен, а и някак мрачен. олата спря пред централния му вход, а шофьора, който през цялото време бе останал със старомодната си шапка рече:
- Последвайте ме.
Момчетата излязоха от колата и се помъчиха да следват темпото на високия странен мъж, който ходеше с големи, някак патешки крачки. След като навлязоха във вътрешността на замъка, усещането за безпокойство в тях се усили. Той бе пълен с доспехи, някои от които изографисани със странни и непознати букви, а по стените имаше гоблени, които показваха рицари, борещи се със страховити същества. В коридорите също така се носеше странна мъгла, сякаш просмукваща се от друг свят.
Внезапно Джефри усети как Чарли го побутва по рамото.
- ога се преоблече? – озадачено поклати глава момчето, сочейки с пръст шофьора. Джефри искаше да каже:
- акво по дя... – но в този момент забеляза, че конкурентът му е прав. Високия мъж вече не бе с палто и шапка, а със странна тъмнозелена наметка и спусната качулка над главата си.
- Не изоставайте! – нареди той.
Накрая, след дълго лутани из различни коридори стигнаха до висока дъбова врата. Шофьорът внимателно почука на нея с желязна халка, подаваща се от устата на лъвска глава.
- Да влезнат! – чу се глас отвътре. Високият мъж почтително наведе глава и отваряйки дървената врата, прикани двете момчета да влязат вътре. Джефри и Чарли колебливо минаха през прага и се озоваха в богато обзаведен кабинет. Тежки завеси закриваха високите му и обковани със злато прозорци, а стъпките им заглъхваха в дебел червен килим. Право пред тях, зад старинно бюро стоеше Алекс Дрейк. Нямаше как да го сбъркат, макар, че на снимките, на които го виждаха той да бе винаги облечен в тъмночервен редингот, докато сега бе наметнат с тежък плащ със същия цвят. Дрейк беше висок, едър мъж с остра бяла брада, дълъг крив нос, на който бяха кацнали златисти очила и буйна бяла коса, която изглеждаше като грива върху главата и му придаваше вида на лъв-албинос. В дясната си ръка писателят държеше дълго перо, докато с лявата се мъчеше да попречи на един пергамент да се навие обратно на руло.
- Добре дошли – каза авторът на гостите си и, отказвайки се от борбата с пергамента остави перото на бюрото си и се усмихна – сигурно сте много развълнувани.
- Да – кимна Чарли, усмихвайки се – Вашата книга е моя любима, сър. Чел съм я пет пъти.
- И на мен много ми харесва, сър – добави бързо Джефри – любимото ми фентъзи – каза той, въпреки, че “Ралмия” бе единственото фентъзи, което бе чел и то беше заради сценария. Всички останали произведения от жанра той бе гледал само на кино, за разлика от Чарли който бе книжен плъх и лакомо унищоваше книжка подир книжка. Джеф често му се чудеше как има нерви да чете минути преди вашна сцена, която трябва да заснеме.
- Много се радвам – усмихна се Дрейк широко – аз написах тази книга с доста любов и много исках тя да докосне всеки.
Възрастния писател се изправи бавно и ръцете му измъкнаха изпод бюрото два скрити меча. Те бяха дълги, с красиви дръжки и блестящи остриета.
- Това са реплики на Мечът на Дракона – каза бавно старецът – искам да ги изпитате.
И той подаде по един на всеки от младежите.
- Бийте се! – внезапно каза писателят и в гласа му се усети някакъв позив на команда, който момчетата не можаха да отхвърлят и без да му мислят, внезапно и за себе си, и за един друг кръстосаха остриетата.
Джефри се усмихна. Значи това беше последния тест. Доста екцентрично, но какво може да се очаква от такъв човек. Младежът напрегна мускулите си и започна да атакува Чарли. Той беше по-голям с една година (17-16), по-висок и по-силен. Опита се да притисне по-малкото момче с тежки удари. Чарли обаче отвръщаше съсредоточено на всяка атака и не отстъпваше на милиметър, макар, че ръцете му отмаляха.
Скоро и двамата младежи плувнаха в пот пред погледа на Дрейк, който не казваше нищо. Джефри се изнерви. Той беше по-голям и силен и нямаше да загуби. Обзет от сляпа ярост той започна да размахва меча като тояга, забравяйки уроците, които инструкторът по бойните сцени във филма му бе показал. Чарли отстъпи няколко крачки назад, но след миг собственото му острие се стрелна напред и удари с тъпата си страна ръката на Джефри. По-големият младеж изохка и изтърва оръжието си.
Чарли се усмихна.
- Ти се би много сърцато – каза той.
Джефри се задави. Идеше му да удари другото момче. Мразеше го.
Господин Дрейк, който до този момент не бе казал нищо се изправи и бавно и тържествено каза.
- Вие сте се обучили добре на битката с меч, която пратения от мен инструктор ви преподаде. Затова искам да заява, че актьорът, който ще играе Алекс Джаспърс във филма “Хрониките на Ралмия” е...
Чарли затаи дъх. Джефри преглътна.
...лаус Франкмахер – довърши спокойно Дрейк.
Двете момчета за миг не разбраха какво им казва старецът. лаус беше немски кандидат за ролята, който също се справяше добре, но имаше ужасен немски акцент.
- Жалко – накрая промълви Чарли – така се надявах...
- Жалко? – избухна Джефри – изгубих две години от живота си за каста на тоя тъп филм и накрая този откачен тук ми казва, че е дал ролята на някаква гадна шваба! Не е жалко! Трагично е!
Писателят се усмихна леко на реакцията на младежите, след което каза.
- За вас съм приготвил друго нещо.
Чарли се усмихна отново.
- Наистина? акво?
- Някой тъпа второстепенна роля – изсумтя Джеф.
- О, вашата роля ще е съвсем главна, уверявам ви... – каза стария автор – много по-главна от тази на лаус, който просто ще получи големия си пробив в Холивуд.
- А за нас какво остава? – заяде се Джеф – малък пробив?
Писателят не отговори, а вместо това дръпна завесите на високия прозорец на замъка.
- Елате! – каза той.
Момчетата колебливо се приближиха към възрастния човек. Гледката, която се разкри пред очите им не бе реална. Под тях се издигаше град, но той не бе Лондон. Всъщност изобщо не приличаше на никой град на Земята. ъщите в него не бяха високи блокове и комплекси, а каменни или дървени сдания, излезли сякаш от макетите за филма. За разлика от макетите обаче, тези изглеждаха съвсем истински и между тях щъкаха хора... и други, подобни и все пак различни създания.
- акво е това? – зяпна Джефри.
- Прилича на... град – каза бавно Чарли.
- Това е ралския град – отбеляза тихо Дрейк – изграден около ралския замък на Ралмия от потомците на великия крал Александър.
- Ти си го изградил? – не разбираше Джеф – но за това трябват страшно много пари!
- Джеф – каза тихо Чарли – мисля, че това е истинско.
По-голямото момче го погледна със зяпнала уста.
- ак така истинско?
- Не разбираш ли? – усмихна се Чарли – попаднали сме наистина в Ралмия!
- Много вярно – кимна Алекс Дрейк – аз ви доведох тук нарочно. Всъщност моето истинско име е Дракал и съм магьосник.
Джефри ставаше все по-объркан. Устните му се накривиха в едно беззвучно “акво по дяволите?”. Чарли обаче гледаше старецът внимателно.
- Щом си ни довел, значи няма нещо случайно... ти си ни извикал за нещо.
- Съобразителен си – усмихна се Дракал – това е важна черта и ще ти потрябва.
- Н-не разбирам... каза Джефри – ние сме...в... Ралмия? ак?
Дракал се отпусна на стола зад бюрото си.
- ак не е важния въпрос, но щом те интересува ще ти разкажа всичко. Моля обаче да не ме прекъсвате – много мразя да ме прекъсват.
Старецът погледна обърканите момчета, подсмихна се и започна своята история.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 23 Dec 2006, 13:53


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 23 Dec 2006, 14:42
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава ІІ
Историята на Дракал
Вие, надявам се, знаете, че преди много векове Ралмия бе изправена пред гибелта си. Тогава злия дух, известен като Прокълнатия успя с измама да заеме поста на кралски магьосник под името Санарос и да избие със скверните си заклинания цялото кралско семейство. В своята надменност обаче той сглупи и реши да манипулира древно пророчество, което гласеше, че човек от друго селение ще сложи негов край.
Той призова едно невинно момче от света, наречен Земя и го изпрати на гибелно пътешествие, от което обаче момчето оцеля и в крайна сметка наистина надви Прокълнатия, след като вся раздор между него и верния му палач – Рицарят на Смъртта лорд Дакавар. Момчето остана в Ралмия и стана велик крал, запомнен от историята като Александър. Векове по-късно негов потомък успя да спаси Ралмия отново, успявяйки да запази доброто от могъщ маг, носел в себе си кръвта на Прокълнатия и злия му син – барон Саркорос. Така Ралмия се изплъзна от пътя на гибелта навеки или поне така си мислехме. Минаха години, хората се умножиха по нашите земи, градовете станаха по-големи, отделните народи в ралството процъфтяваха, а дори и най-непристъпните места вече бяха покрити с пътища.
Преди три века, когато започнаха нашите беди, едва ли някой е предполагал, че можем отново да бъдем тласнати по пътя на хаоса. Тогава обаче в кралството на елфите се роди един млад вълшебник, талантлив, но жаден за власт и сила. Той започна да се рови из най-различни заклинания. Добрата магия на собствения му народ, която пази природата и равновесието не му стигна и той започна да се рови из черните свитъци отвремето на Прокълнатия, търсейки отговорите на ужасяващи загадки и древни тайни, които е било по-добре да си останат скрити. Някъде в този период древни духове на злото – останки от същността на самия Прокълнат, може би, или пък на неговия син, са го обсебили, потъмнявайки съзнанието му и изгризвайки съвестта му. Така този елф, който се зовеше лорд Асмаил стана проклето и зло същество на най-черна магия, тогава обаче никой не го разбра. Той се върна при своя народ, надянал маската на загрижен учен, тревожещ се за бъдещето на елфите. Твърде много другаруваме с хората, говорил той. Трябва да останем ние и да се отделим от другите нисши раси. Елфите са си за елфите.
Разделен бил прекрасния народ в мнението си за Асмаил. Едни го смятали за безумец, други – за велик пророк, но никой не го отчел като сериозна заплаха, докато не станало късно. Симпатизантите на Асмаил решили да го последват и така злодей решил, че иска да напусне Ралмия и да се засели някъде, където елфитеще могат да живеят сами. От скръб по тези, не прозряли словата му – поне така рекъл тогава – нарекъл себе си и последователите си черни елфи.
Черните елфи се оттеглили от Ралмия на кораби, заселвайки се на далечен остров във вътрешността на морето. Официално защото търсели уединение от другите раси. Истината обаче била друга. Далеч от околните лорд Асмаил спокойно се отдал на покварата, увличайки и последователите си в нея. На остров оболтник, както кръстили новото си леговище те се отдали на пъклени изкледвания на черни магии, които скоро започнали да стоварват върху бедната Ралмия. Изпървом между хората започнали да никнат раздори, стари съюзници се карали помежду си, светлите елфи се затворили в горите си, а джуджета, орки и гоблини отново започнали безкрайните си разпри в Планините на Забравата. Пътищата, свързващи отделните точки на Ралмия след векове на разцвет помръкнали и обрасли в шубраци, а отдавна забравени чудовища отново се показали на белия свят – тролове, блатни духове. Драконите, по принцип защитници на небето станали хищни и опасни.
Но това било само началото на злобата, която Асмаил подготвял за света. Той знаел, че докато Перлата на Феникса е на сигурно място в ралския Дворец, той нивга не ще успее да ни сломи. Първоначално сигурно е искал да я открадне, но спомените за края на Санарос Прокълнатия и неговия подъл син са го разубедили от такава гледна точка.
Затова лорд Асмаил започнал да прави отровно копие на Перлата. Той изтръгнал очите на Базилиск – зло чудовище от древността и ги слял с магия в едно гнусно кълбо, наречено Изумрудът на Базилиска. С него той започнал да отваря полека вратата към отвъдното, бавна и тягостна магия, която продължава и до ден днешен. Мнозина черни елфи, отвратени от господаря си избягали от остров оболтник, търсейки прошка в Ралмия и разказващи за ужасния план на своя господар.
Ако лорд Асмаил успее да слее световете на живите и мъртвите в едно, той ще обрече всички на уродливо полусъществувание, в което той е цар и господар.
Аз дълго се чудих как да предотвратя това. Военна експедиция срещу остров оболтник е невъзможна. Дори по някакъв начин да убедя враждуващите раси, че в името на общата заплаха трябва да си подадем ръка, трудно флот би могъл да приближи острова незабелязан, а бъде ли забелязан Асмаил веднага ще призове ужасни морски чудовища, които да го защитят от всяка атака. Затова стигнах до извода, че е по-добре да изпратим малка група герои, която да стигне до Изумруда и да го унищожи.
И тук –реших да рискувам избирайки героите. Смели джуджета имаме, а също така и мъдри елфи, непокорни орки и доблестни рицари. Но това не ни е спасявало в миналото. Момче от вашия свят ни спаси.
Великия крал Александър.
Но вашия свят е огромен. ак мога да разбера кой е като него и кой не? Попаднал веднъж на Земята бях страшно объркан, докато не забелязах това ваше изобретение, филмите. Защо не, рекох си и написах книга за приключенията на Алекс. нига, която страшно се похарчи, надявам се, не само заради омайното заклинание в редовете и.
Веднъж сключил договора за филм, започнах с нетърпение да издирвам актьорите и да видя кой най-добре влиза в ролята на Алекс, та да го призова в Ралмия. Измежду вас двамата, нямаше как да зная, вие умело изигравахте всяка ситуация. Но повече време да чакам нямам. ой е по-близо до Великия рал ще разберем в действие. Тъй като аз избрах вас за експедицията срещу лорд Асмаил!



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
ArYa
Публикувано на: 23 Dec 2006, 16:18
Quote Post


RPG Champion
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1794
Потребител # 15
Дата на регистрация: 10-October 06



ohmy.gif ohmy.gif ohmy.gif
ИХАА Ралмия три tongue.gif


--------------------
Dovie'andi se tovya sagain!
~One with the Wind~
PMEmail Poster
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 24 Dec 2006, 01:28
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Дълго чаках този миг. Ето, че Ралмия ІІІ е сред нас. Браво Спар, нямах търпение и тя да дойде. А и по началото и заглавието съдя, че ни очаква нещо чудесно. Нямам търпение да видя по-нататък.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 24 Dec 2006, 15:46
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава ІІІ
Отговорът на избраниците

Джефри гледа дълго магьосникът, след като последния бе завършил разказа си, мислейки да осмисли чутото. То му се струваше нереално и донякъде нелепо. От друга страна беше много вълнуващо, а градът под замъкът – който явно не бе същия онзи замък, в който бяха влезли – момчето се сети за странната мъгла из коридорите – бе съвсем реален.
Джефри обичаше предизвикателствата. А това предизвикателство изглеждаше интересно и напрегнато. ато за него. Джеф се усмихна вътрешно. Спомни си многото филми, които бе гледал с подобна история – от анимациите неделя сутрин до големите хитове по кината.
Да, определено беше вълнуващо.
- ога тръгваме? – попита той накрая.
Дракал го погледна изненадано.
- Не очаквах чак такъв ентусиазъм – призна той, след което се обърна към Чарли.
- Ти какво мислиш?
Другото момче колебливо кимна.
- Това звучи като доста опасно приключение... – поклати глава то – но разбира се, че няма да оставя Ралмия в немилост, веднъж призован в нея. Все пак обаче ме притеснява до каква степен сме подготвени за такова предизвикателство.
- Вие няма да сте сами – успокои го магьосникът – аз ще дойда с вас и ще ви напътствам. С нас ще има и други силни войни. Те ще ви закрилят докато станете достатъчно силни сами да се опълчвате на всяка заплаха, която черните елфи ще изправят срещу вас.
- акви чудовища има този Асмаил? – наведе глава Джефри към магьосника – предполагам различни, но все пак?
- Мен повече ме притесняват магиите му – отвърна Чарли.
Дракал се намръщи.
- При убийците на Асмаил нещата се смесват в едно. Основната заплаха са неговите последователи – останалите му верни черни елфи. Елфите по принцип са силен и мъдър народ, но Асмаил е впрегнал тази сила и мъдрост за зло. В резултат черните елфи са най-опасните, хитри, коварни и могъщи убийци, които може да си представите. Майстори на меча и магията, те контролират много по-слаборазвити раси, които им служат от страх или за изгода – орки, гоблини, гноми, слабохарактерни и безсъвестни люде. Лорд Асмаил също така използва демонични магии, с които освобождава опасни изчадия от света на отвъдното – мъртвешки сталкери и кръвожадни демони. Те обаче са трудно контролируеми и затова има малък шанс да не срещнем такива по пътя си.
- Не бих казал, че шанса е голям – намуси се Чарли – обикновено злите магове не се спират ни от съвест, ни от страх, когато властта им е заплашена.
- Е, те за това са зли – кимна Джеф – обаче мен ме интересува кой е личния палач на лорд Асмаил?
- В смисъл? – намръщи се Дракал.
- Ами... – Джефри вдигна ръце – нали Прокълнатия е имал лорд Дакавар. Всички злодеи си имат някои който да им върши черната работа. Някой близък...
- ...който изпращат в критични ситуации – довърши мисълта му Чарли – добър въпрос, Джеф.
Магьосникът се засмя.
- Доста се умнички, добре съм ви избрал – старецът се намуси – разбрах въпроса ви. Има такъв човек, или по-точно черен елф. Така поне се говори. азва се граф Вайлъс и е прочут със жестокостта си надлъж и шир из Ралмия. Никой, привлякъл вниманието му, не е останал жив, така казват.
- Ами значи трябва да бием статистиката – каза Джефри, прокарвайки ръка през косата си.
- Затова ще ни е нужна подготовка – рече Чарли – ако се досещам правилно, ти вече си я започнал с инструктора ни по бой с мечове по време на кастинга? – момчето вдигна вежди.
- Правилно се досещаш – засмя се Дракал – това беше наш рицар, който вероятно ще дойде с нас на пътешествието. Тук ще имате кратко време за подготовка, след което ще тръгнем на път. Той ви е познат до някъде от сценария, за който се готвихте – трябва да минем през степите към Планините на Забравата, подир това ни чакат горите на елфите, няколко човешки града и след това дълъг път през морето към остров оболтник. акво ни чака там, знаем само бегло от бегълци. Но за това ще берем грижа като го стигнем. Съгласни ли те сте да поемете на тази мисия?
- Разбира се – кимна Джефри – след като няма да участвам във филма ще е яко тъпо просто да се прибера вкъщи. А и ми се ще да поразмахвам меча малко.
- Аз съм съгласен, тъй като тайно в себе си винаги съм мечтал да се озова в някой от любимите си приказни светове, като Ралмия – въздъхна Чарли – но имам още няколко въпроса.
-Слушам – тежко забарабани с пръсти по бюрото Дракал.
- ъде е ралят на тази страна и все още ли той е от кръвната линия на великия рал Александър?
Магьосникът въздъхна.
- Чарлз, краля е управлявал преди близо 1 000 години. ръвната му линия отдавна е пресъхнала. Сегашния крал е ралмиец, но... той е изчезнал.
- Черните елфи? – сви устни Чарли.
- Може би – поклати глава магьосникът – а може би не. Той отиде да търси съюзници сред различните пристанищни независими градове и при все предупрежденията ми, си уреди и среща с кмета на най-опасния от тях, Саликарнас, град, известен с главорезите и крадците си. Според злите езици неговия кмет, барон Форкоу е всъщност ръководител на Гилдията на Убийците. Дали е така обаче не знам. Аз го подозирам в съюз с черните елфи – те винаги са успявали да омаят алчните и властолюбивите. акто и да е, кралят не се върна от срещата си с Форкоу, който твърди, че въобще не са се виждали. Това е загадка, която може би ще имаме възможност да разбулим по пътя ни. В отсъствието на краля управлява регентски съвет от близките му роднини и аристократи.
- Но – магът вдигна ръка – стига толкова въпроси за днес. Навън вече се стъмва и според мен е време за вечеря, а подир това и за сън.
- Един проблем – вдигна ръка Джефри – нашите страшно ще се притеснят.
Чарли кимна встрани.
- Няма – поклати глава Дракал – не сте ли забелязали, че за няколко години във вашия свят в Ралмия минават хиляда? Ние имаме различно време от вашето, дори не по-бавно, а съвсем отделно. Можем да ви върнем точно когато ви взехме, а можем дори да отидем и назад във вашето време. Но няма да го правим. Вероятно ще се приберете вкъщи около два дена след като дойдохте при мен, напълно нормално време предвид дългия кастинг.
- Чудесно – кимна Джеф, удовлетворен от отговора – хайде да ядем сега.
* * *


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 25 Dec 2006, 02:37
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Ето значи какво представлявал изумруда, очаква ни велико приключение значи smile.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 09:31
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



да, днес ако имам силици ще попиша.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 25 Dec 2006, 13:00
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



Още една Ралмия!!!Невероятно,забележително,страхотно,небесно,прекрасно,перфектно,изключително,вълшебно.... biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darklord
Публикувано на: 25 Dec 2006, 16:18
Quote Post


Рицар
****

Група: Devil Hunters
Съобщения: 1058
Потребител # 66
Дата на регистрация: 1-December 06



Много интересно и хубаво написано wink.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 17:19
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ами сега съм доста преял след оледния обед, но ще се постарая до 8 да напиша нещичко.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 25 Dec 2006, 18:29
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



da da da da...aide az pone ,za drugite ne znam,ama nqmam tyrpenie!!! biggrin.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:03
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава ІV
Подготовка за похода

На другата сутрин ги събуди същото мълчаливо джудже. То им поднесе лека закуска от варено яйце и нарязан домат, след което им съобщи, че магьосникът Дракал е твърде зает, за да им обърне внимание и, че трябва да се заемат с бойната си подготовка сами.
Така след като закусиха и се облякоха в нови, приготвени за тях и адекватни за Ралмия дрехи двамата бяха отведени от джуджето към ниските етажи на замъка, където в широка каменна зала ги чакаше техен познат. На земята той се бе представил като господин Макрейди, но тук бе сър Макрейд – стар рицар с тежки сиви мустаци и уморени очи, оживяващи се само докато преподаваше своята материя, а именно боя с мечове. Боя с мечове по мнението и на Джефри, и на Чарли бе изнурително занимание, но въпреки това беше любимо упражнение и на двете момчета. Джеф изполваше това и за да се фука пред момичетата, тъй като смяташе, че изглежда много чаровен с метален нагръдник, докато размахва дълго стоманено острие насам-натам. Чарли възприемаше боя с меч малко по-сериозно и чувстваше оръжието почти като живо същество, с което напада заедно. Въпреки редовните си тренировки двамата не бяха имали спаринг помежду си не бяха имали докато Дракал не ги накара да изпитат уменията си един срещу друг.
Сър Макрейд направи същото, тъй като според него “отдавна сте взели основите, но сте далеч от истината, за да тренирате с мен”.
В дуелите през следващите няколко дни Джефри направи неприятното откритие, че Чарли е по-добър от него. В началото имаше съмнения, че загубите му идват случайно, до момента, в който не започна да губи системно от по-малкото момче. Схватките помежду им, провеждащи се или с дървени тояги, или с мечове със затъпени остриета винаги протичаха по следния начин – Джефри взимаше инициативата в началото благодарение на малко по-високия си ръст, широки рамене и по-голяма физическа сила, но Чарли ловко се отбраняваше. В мига, в който Джеф се изнервеше, той започваше да се открива и другото момче го наказваше с неприятен хлопващ удар, оттекващ и през предпазните ризници или в ребрата, или в гърдите на самоуверения Джеф.
Сър Макрейд не коментираше по никакъв начин изхода от битките, което запази пострадалото самочувствие на по-големия младеж, а само даваше практически съвети. Чарли обаче постепенно се опияни от успехите се и все по-рядко криеше доволната си усмивка след поредния спаринг, като дори си позволяваше да трие носа на Джеф като му дава разни съвети от типа на:
“По спокойно. Губиш именно заради ядът си” и така нататък.
Джефри се чувстваше жалък, но винаги си казваше, че е получи реванш на следващия път и така до...следващия път.
След около две седмици тренировки обаче и двете момчета бяха заякнали значително и реакциите и уменията им се бяха подобрили значително. Тогава сър Макрейд каза:
- През време на нашето обучение и двамата се справихте отлично. Все пак несъмнено в сблъсъците помежду ви Чарлз имаше предимство, с което си спечели правото да носи оригиналната Броня от Сребърната Луна и Меча на Дракона.
Чарли си позволи да се усмихне леко. Тайно си бе мечтал за този момент. Още откак се бе явил на кастинга за филма си представяше как влиза в доспехите на Алекс. Всъщност още откак бе купил книгата на Дракал, който тогава просто бе Дрейк. И го бе мечтал заради самата Ралмия и самата броня, а не като Джефри, който просто искаше да се прави на привлекателен пред момичетата.
Мисълта за Джефри обаче накара сянка да мине през лицето му.
- Щом моя съперник е по-слаб, не би ли трябвало той да носи хубавата броня?
Лицето на по-голямото момче поаленя от срам и кокалчетата на юмруците му побеляха.
Сър Макрейд погледна остро Чарли и изсумтя:
- Бъди благодарен на това, което получаваш и не хвърляй сол в раните на другия, Чарлз!
Чарли се сви, а стария рицар продължи.
- В интерес на истината Джефри ще получи по-хубавата броня. През годините след управлението на Великия рал Александър, джуджешките майстори впрегнаха своите умения и направиха Доспехите на Планинския Пламък, великолепна рицарска броня, изкована от рядък метал, извиращ само от рудите на Планините на Забравата. Те изковаха и Меча на Леда, вливайки в същия този метал люспите на злокобния Манфред, страховит змей от епохата на Чедата на Магията. Тези нови оръжия се падат на Джеф...
Другото момче вирна гордо глава.
... защото наистина в момента той се нуждае от по-голяма защита – довърши Макрейд, стрелвайки косо с поглед и по-едрият младеж. Рицарят се приближи до двамага и изсъска:
- Не правете грешката да мислите, че с тези доспехи, които ще получите сте неуязвими. Те просто са най-доброто, което можем да ви осигурим срещу черните елфи... но повярвайте ми, то съвсем няма да ви е достатъчно.
На следващия ден и двамата имаха възможност да облекат броните си. Това стана след тежка нощ, в която никой не проговори на другия. Джефри се чувстваше дълбоко унизен от това, че Чарли се е наложил като по-добър от него и не желаеше да го гледа. Той гледаше на другото момче с все по-голяма неприязън и го възприемаше почти като узурпатор, отнел му геройската роля. Чарли не мислеше по-добре за Джеф. Дълбоко прикриваното раздразнение започна да избива най-после на повърхността. Чарли смяташе съперника си за непорастнал глупав и повърхностен лигльо и късметлия, който е получил хубави брони само поради жал, един вид милосърдие от страна на домакините им, които не искаха да му кажат в прав текст, че не става.
Веднъж облекли доспехите си – искрящосребърна за Чарли и тъмнозлатиста за Джефри, двамата се изгледаха изпод шлемовете си – хоплитски за по-малкото момче, типично рицарски със спуснато забрало за по-голямото и, вдигайки блестящите остриета на мечовете си, се втурнаха един срещу друг. Магическите оръжия увеличаваха ловкостта и силата им, правеха издръжливостта им по-голяма и минимизираха появилите се при грешка на един от двамата щети. Битката се проточи. Джеф отново попадна в капана на гнева си, но този път ударите, които понасяше отстрана на Чарли само го разяряваха допълнително, а по-малкото момче усети как изнемогва под атаката на съперника си.
Сър Макрейд ги гледаше внимателно и прекрати битката чак тогава, когато двамата кръстосаха мечовете си, изтърваха ги след доста некадърен финт и, търкаляйки се на земята започнаха да се налагат с юмруци по шлемовете, едно доста безплодно занимание.
- Хей, хей, я престанете – раздразнен каза стария рицар – държите се като пияни орки.
Момчетата станаха, пъшкайки мъчително и все още хвърляйки си по някой враждебен поглед изпод шлемовете.
- Мислите се за голяма работа, нали? – изсъска Макрейд, сетне им подаде обикновените мечове. След магически леките оръжия отпреди малко те тежаха в ръцете им като олово.
- Да ви видя колко струвате? – вдигна глава стария рицар и така както бе, с една проста плетена ризница вдигна двата магически Меча, които пробляснаха в ръцете му.
- Защитавайте се! – викна той и нападна. Това, което последва бе жалко. Джефри и Чарлз се опитаха да вдигнат остриетата на оръжията си, за да се защитят, но стареца профуча покрай тях и, хлопвайки с Мечовете отзад по шлемовете на младоците ги повали на земята с едно-единствено движение.
Джеф и Чарли се проснаха по очи и останаха на земята, изплезили езици от умора, тежко пъхтейки и нямащи сили да станат.
- Виждате как взаимната ви неприязън ви направи слаби – изкоментира Макрейд, докато забиваше Мечовете в каменния под – следващия път, когато пожелаете да се нахвърлите един срещу друг, сетете се, че черните елфи са много по-опасни от мен.
Сетне старият рицар си тръгна, оставайки момчетата сами в тренировъчната стая. Те полежаха още малко, след което се изправиха и предпазливо свалиха броните си, охкайки бавно. Бяха се покрили в синини. След това, отново без да се погледнат един друг отидоха в стаята си, изкъпаха се, тъй като целите бяха вир вода след сражението и си легнаха дори без да вечерят, всеки от тях легнал с гръб към другия. Заспаха неспокоен сън.
* * *
Чарли се събуди, обзет от неясно лошо предчувствие. Беше сънувал безформен кошмар, в който той и Джеф се биеха пред погледа на Прокълнатия Санарос, който се смееше оглушително. Накрая лорд Дакавар ги нападна, надигнал тежкия си меч и закла и двамата пред погледа на широко усмихнатия си господар.
Чарли се огледа бавно наоколо. Джефри спеше легнал по гръб с отворена уста и леко похъркваше.
- ак може човек и насън да изглежда тъп – помисли си Чарли и замалко да го каже, когато видя черната фигура. Тя беше на едър страж, държащ дълъг крив нож в ръката си. Лицето му не се виждаше от нощните сенки, независимо, че от прозореца се процездаше бледа лунна светлина.
- Хей! – прошепна рязко Чарли и се изправи. Стражът рязко се извърна и момчето видя лицето му, грубовато и с изсечени черти.
- акво правиш? – прошепна момчето. Стражът наклони глава.
- Другият е недостоен. Трябва да останеш само ти- долетя отговорът. Джефри се размърда в кревата си и изстена насън, но не се събуди.
Мисълта на Чарлз заработи трескаво. Възможно ли бе наистина Дракал да е решил, че избранника, който трябваше да поеме по пътя на Алекс да е само един?
После обаче последните останки от съня изчезнаха от ума му и той прозря, че това е невъзможно. Никога истински ралмиец не би действал така, освен ако не служеше на злото.
Нещо в лицето на Чарли го издаде, тъй като стражът изруга злобно и след миг Чарлз се хвърли отчаяно настрани, а метнатият от стража нож се заби във възглавницата му.
- Джеф, помощ! – викна Чарли, докато стражът изтегли дълъг прав меч-копеле от колана си и го развъртя във въздуха, правейки крачка към падналото момче. Джефри се събуди и сънено разтърка очи:
- акво... – когато в стаята им влетя сър Макрейд, вдигнал по един меч във всяка от ръцете си. Стражът изкрещя отчаяно щом го видя и се метна към него. Сър Макрейд обаче го обезоръжи с едно ловко движение и го просна на земята, опирайки дръжката на другия си меч в гърлото на нападателя.
- ой те изпрати – спокойно каза старецът.
Мнимият страж се ухили зло и се надигна леко, сам забивайки острието на Макрейд в гръкляна си. Старият рицар прокле. В това време зад него дойдоха още стражи, този път истински и с факли.
На светлината на пламъците си видя, че Чарли е пребледнял като платно, а Джеф е направо посивял.
- акво стана? – попита единият от стражите – видяхме двама от нашите мъртви и...
- Този човек – сър Макрейд килна глава към мъртвия – беше пратеник на Гилдията на Убийците. Ако не бях станал нощем да си изхвърля нощното гърне, двамата избранници щяха да са мъртви. Срамота е, че охраната на ралския Дворец зависи от това дали съм изпил достатъчно вино през нощта!
Стражите наведоха виновно глави, но в този момент Дракал влезе в стаята.
- Щом пратеник на Гилдията е бил тук, значи стражите не са могли да направят нищо, стари приятелю, знаеш го – магьосникът погледна младежите – вие двамата добре ли сте?
Чарли кимна колебливо, Джефри просто гледаше със зяпнала уста и изглеждаше, че сякаш ще повърне.
- Присъствието на пратеника също така ни потвърждава – продължи Дракал – че Гилдията на Убийците работи с лорд Асмаил и вече той знае, вероятно благодарение на шпионите си за присъствието на избраните. оето от своя страна значи – пое си дъх вълшебникът – че най-вероятно ще трябва да тръгнем още на сутринта.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:20
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



глава V
Лорд Асмаил

Повечето черни елфи влизаха в тази зала с чувство на благоговение, ужас и безкрайно уважение. И наистина залата вдъхваше страх дори и в сърцата на най-смелите – мрачна, с неясна тъмнозеленикава светлина, грееща незнайно откъде, обрасла в паяжини и лъхаща на студ и смърт, тя бе място, в което малцина влизаха, а още по-малко бяха тези, които излизаха след това.
Граф Вайлъс обаче не изпитваше нито страх, а още по-малко благоговение от мястото. В момента единственото, което изпитваше бе раздразнение. Беше си хванал няколко човека и едно джудже за експериментите си и тъкмо ги разпъваше в своята зала за мъчения, когато му съобщиха, че лорд Асмаил го чака. Така Граф Вайлъс трябваше да ги убие бързо, което му развали удоволствието и вгорчи целия му следобед. Затова на красивото му надменно лице бе застинала гримаса на отегченост, а дългите пръсти на фината му ръка, завършващи с дълги, черни и тънки нокти час по час нервно минаваха през абаносовата му коса.
огато обаче се озова пред трона на своя повелител той все пак си спомни за добрите обноски и коленичи на (мръсния, както по-късно установи по лекетата на безупречночерния си панталон) под и каза:
- Повикали сте ме, милорд.
Сетне се осмели да вдигне очи и за пореден път се запита струва ли си толкова много сила на такава цена. Лорд Асмаил се славел в древни времена с неземна красота (сигурно като моята, помисли си за миг графа на черните елфи), но сега от него бе останал само един облечен в ръждясала ризница скелет, кой знае защо наметнат и с черен плащ.
- Очаквах ви по-скоро, графе – отекна в ума на Вайлъс гласът на пророка.
- Бях... зает – каза неспокойно графа и си даде сметка, че ходи по тънък лед. Лорд Асмаил имаше учудващо избухлив характер за скелет и често тези, които го разочароваха свършваха разпънати на крепостните стени на замъка, понякога лично Вайлъс вършеше тази работа. За миг си представи как робите му орки го мъчат и потръпна – Моля, да ме извините – добави бързо.
- Извинен си – оттекна мисълта на Асмаил в главата на слугата му- но друг път бъди по-изпълнителен. Приготвил съм специална изненада за теб, граф Вайлъс.
- За мен? – вдигна глава черния елф – каква.
- Глупакът Дракал е викнал в Ралмия момчета от селението, наречено Земя – продължи мисълта на лорд Асмаил – навярно вярва в старите легенди за великия крал Александър и смята да ги пунктира.
Граф Вайлъс кимна.
- Дракал със сигурност ще ги изпрати срещу мен, вероятно с Перлата на Феникса и други магически оръжия. Ако те дойдат тук и ме предизвикат, аз лесно ще се справя с тях – скелета наклони леко череп, а сетне вдигна кокалестата си ръка – аз обаче нямам никакъв интерес да бъда предизвикван – гръмна гласът му в ума на Вайлъс – за сметка на това обаче знам какво удоволствие изпитваш ти от изцеждането на живота на млади хора капка по капка по капка.
Графа облиза устни с червения си език. оето беше вярно, вярно си беше.
- Намери момчетата и ги убий. Бавно. Ако има някой с тях, нека сподели съдбата им.
Граф Вайлъс кимна.
- Считайте го за свършено, милорд.
Сетне се отправи развълнувано към стаята си. След толкова много скука, най-сетне истинско забавление!



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Lady Alustriel
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:20
Quote Post


Барон
******

Група: Moon's Children
Съобщения: 3451
Потребител # 9
Дата на регистрация: 10-October 06



ihaaaa super!i tozi ot gildiqta i sled tova Asmail i Vailys i prosto vyrvi strahotno!...koga 6te ima o6te 4e i tova svyr6i sad.gif


--------------------
[user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 25 Dec 2006, 19:24
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



малко за злодеите. утре пак!


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (15) [1] 2 3 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site