Версия, подходяща за принтиране
Кликни тук, за да видиш темата в оригиналният и вид
Цитаделата > Roleplay > WarCraft


Публикувано от: Darth Meli 12 Nov 2006, 15:21
biggrin.gif

Публикувано от: Driztt 16 Nov 2006, 00:14
Kилеас стегна последните ремъци на багажа си.Хвърли поглед към дома в който бе прекарал живота си досега.Обичаше това място.Но му беше време да види и други страни на света в който живее.Вече се бе сбогувал с приятели и роднини,колкото и да им беше трудно на всички.Вървейки из града си припомняше и забавните и тъжните случки.огато премина портата сякаш част от него умря.Дори да се върнеше някога в този град,той усещаше че нямаше да е същото.Погледна за последен път мястото където се бе родил и с решителна крачка пое пътя.Вървеше замислен докато не падна нощта.Запали си огън и се излегна до него.Толкова близо до Муунглейд няма врагове.Спокойно затвори очи и се унесе в света на сънищата.Но точно преди да заспи долови шум.Без да прави резки движения се излегна по посока на шума.Благодарение на нощното си зрение съзря орка.Беше облечен в дрехи на съгледвач.Но сега нямаше време да размишлява над този факт.Със рев при формата на мечка и се нахвърли върху противника.оето и същество да се изправи срещу мечка от такова разстояние и е неподготвено е просто обречено.Целия потръпнал от битката,Kилеaс претърси орка.Откри обаче само оръжие и храна.Но въпроса какво правеше орка толкова близо до елфски град терзаеше ума на друида.Нещо не беше наред.Нещо велико предстоеше във Света на Уоркрафт...

Публикувано от: Darth Meli 16 Nov 2006, 09:24
Kina stoe6e do groba na u4itelq si, a dajda se sipe6e po liceto i. Tq ne pla4e6e nikoga makar da i be6e mnogo ma4no za edinsvenoto jivo sa6testvo koeto q e priemalo i dori moje bi obi4alo. Duxovete i 6epnexa za promqna, no tova be6e za drugiq svqt sveta na xora, elfi, orki, goblini i drugi, a tova tuk be6e neiniq svqt. Tq ne se interesuva6e ot van6niq svqt da stava tam kakvoto 6te.
No tq gre6e6e skoro van6niq svqt 6te6e da se namesi v neiniq nekanen. I vsi4ko zapo4na s iz4ezvaneto na edno dete...

Публикувано от: Lady Alustriel 16 Nov 2006, 11:45
Stoqh na prozoreca na severnata kula,koqto mi sluje6e za staq,i gledah vyv vodata,vziraiki se v neq bez da q vijdam.Ne znam kolko vreme sym stoqla taka,no na vrata se po4uka.
-Vlez!-kazah bez da se obry6tam.Vratata se otvori bavno i vytre vleze Sandys,moq general.
-Imame problem...-zapo4na toi ne sigurno.Nqma6e nujda da prodyljava.Vlqzoh v syznanieto mu i se dokosnah do nego ...i do istinata.Tozi pyt decata nqma6e da pristignat kakto obiknoveno,a trqbva6e da namerq tova malko momi4ence,to be6e moeto byde6te i bez nego az bqh zagubena...Zatova ot ve4e 4 meseca,ot kakto razbrah za proro4estvoto,az q tyrseh pod dyrvo i kamyk.Moi otrqdi mi vodeha mnogobroini malki momi4eta,koito vse o6te stoiha v podzemiqta,bez da znam kakvo da gi pravq.No sega kervana nqma6e da pristigne i to zaradi glupostta na moite voinici i tezi glupaci ot Aliansa.Vgledah se otnovo v sinqta 6ir-trqbva6e tozi pyt da se namesq...

Публикувано от: Prince Kheldar 16 Nov 2006, 12:43
Нощта бе различна. Много по различна от отминалите. Дали това се дължеше на факта, че приближаваше Муунглейд или на нещо друго Хънтър не можа да разбере. А и сега не му беше точно до това - от няколко дена ходеше почти без никакви почиви, защото задачата, която му бе поставил краля бе прекалено важна. Но все пак и опитно джудже като него се нуждае от почивка. Хънтър забеляза в мрака силует на къща, чиито прозорци светеха. ато се приближи малко разбра, че това е страноприемница и се зарадва много на този факт. Страноприемницата не беше нищо особено, но поне бе чиста и спретната. По масите имаше малко народ, сигурно другите си бяха легнали. Поръча си нещо за ядене и халба бира. ато приключи с пивото и с вечерята отиде да си легне в наетата от него стая. Но заспа много, много трудно. Нещо го мъчеше. Нещо странно ставаше близо до Муунглейд. Чувстваше, че то засяга и него. Заспа с решението на другия ден да стигне колкото се може по-далеч, и да се опита да разбере какво става.

Публикувано от: DARTH_SIDIOUS 16 Nov 2006, 17:11
Скритият остров до Maelstrom представляваше странна смесица от скали и зеленина. Тук нищо не беше така както изглежда. Отдавна забравеният остров беше необитаем от векове. Червеният дракон Санрок беше единственият обитател, наред с останалите животни, които бяха намерили своя дом в това отдалечено място. Години наред търсех из целия свят на Уаркрафт сведения за това, откъде е произлязал рода ми и какво се е случило с мен. След като разбрах за насилственото избиване поради страха от прекомерната ни мощ се реших да открия причините, породили това деяние и отговорниците за него, ако все още бяха на този свят. Ако ли не, бях решен техните наследници да понесат наказанието за този несправедлив акт на страх и подлост. Ето защо ми беше необходим този остров - оттук можех да наблюдавам целият свят и да търся всичко, което пожелая. Сутринта започна както всички други. Станах, поразходих се и хапнах. След това се изкъпах в океана и се върнах обратно в най-високата планина, където живеех. Започнах отново проучванията си като използвах скритите драконови тайни за стария свят. Това бяха последните опити за откритие. Ако ли не щеше да се наложи да напусна острова в търсене на отговорите на моите въпроси.

Публикувано от: Lord Annorion 16 Nov 2006, 17:43
Плайадел и Глигби се спогледаха изненадани от внезапното клане. Откакто едно от Израженията ги беше помолило за помощ не се бяха сблъсквали с Пламтящият легион, но ето че вече знаеха защо се наричат така. От три дни обикаляха Десолейс и се бяха сражавали смело със немъртвите му обитатели. Най-трудно им беше да удържат в Долината на копията и Саргерон, но все пак се справиха без да дадат жертви. Заедно с ордените "Дъ драгънслейърс" и "Ле орден дел драгон" те посипваха паплачта на Хорда с огън и жупел. Ордените не бяха паладински, а в тях намираха място магове, друиди, войни, вълшебници, свещенници и разбира се паладини. Плайадел и Глигби се отделиха на страна с Арендиас, за да обсъдят ходовете на ордените си.
- Арендиас, хората ни се отчайват. Два дни се сражават със силите на Хорда и Пламтящият легион. акво ще правим? Нямаме достатъчно сили за тази битка- Плайадел беше най-добрият приятел на Арендиас и не обичаше да му говори със заобикалки.
- Аз ще поема на изток към Изгарящите степи. Алиансът моли всички свободни ордени да помогнат в обуздаването на елементалите- той беше Гилдмастър на "Дъ драгънслейърс" и притежаваше желанието на елфите да се бутат в най-опасните битки.
- Плайадел вземи и моят орден, и поеми към пустинята Танарис, през Феларас. Ако се затрудните се телепортирайте в Еъри Пийк и ме чакайте там. Аз потеглям към Уестфал да потърся желаещи да се включат в ордена и до два месеца ще съм в Еъри Пийки. Ако успеете прати някой маг да ме забере с попълненията. ъсмет!
Гномът и елфът махнаха за сбогом и се разделиха с паладина...

Публикувано от: ArYa 16 Nov 2006, 23:51
Арлиел се събуди и слезе от дървото,на което беше прекарала нощта.Лар не се виждаше никъде и тя предположи,че е отишъл да си търси храна.Изведнъж чу в главата си гласън на орела,предупреждаващ я да се скрие.Тя бързо се качи отново на дървото.След малко видя група от трима мъже да се приближават
.Изненада се,когато в двама от тях разпозна хора от селото на Далан,хората,убили човекът,който й беше дал всичко.Тя потисна гнева си и насочи вниманието си към третия мъж,който носеше жезъл и без съмнение беше магьосник.Тримата се огледаха и решиха да си починат под дървото,на което беше тя.Седнаха,извадиха от раниците си храна и бира и започнаха да си говорят.Елфата се заслуша в разговора им и отново замалко да не успее да сдържи гнева си-двамата селяни убеждаваха магьосника,че тя е убила Далан и че е прокълната и опасна.Магьосника отвърна,че ще направи всичко по силите си,за да я открие и убие,след това остави двамата мъже да се хранят и се отдалечи между дърветата.Арлиел не можеше повече да се сдържа и скочи от дървото пред двамата стъписани селяни.Докато те се осъзнаят и извадят мечовете си,единият вече беше мъртъв.Другият разбра коя е тя и извика към магьосника.Това беше последният звук,който издаде.Арлиел се обърна точно навреме,за да види магьосника,насочил жезъла си към нея и започнал някакво заклинание.Изведнъж върху него се спусна Лар.Мага се стресна и обърка думите на заклинанието.Блесна ослепителна светлина и за миг двамата затвориха очи.Елфата имаше късмета да се съвземе,преди магьосника да отвори очи,нещо,което той така и не успя да направи.Арлиел прибра мечовете си и се огледа-беше попаднала на съвършено различно място от гората.Повика със мисъл Лар.Птицата се спусна до нея и и съобщи,че се намират на някакъв остров.Елфата реши,че няма смисъл просто да седи и да се чуди къде е попаднала,затова се насочи към вътрешността на острова.След малко в далечината пред нея се показа крепост.Тя се успокой,че поне не е попаднала на ненаселен остров и реши да отиде до крепостта за да разбере кой живее там и по възможност да се осведоми къде се намира...

Публикувано от: Driztt 06 Dec 2006, 18:02
През часа последвал след сблъсъка с орка,Kилеaс не успя да заспи.Единствено това го спаси от сигурна смърт,защото успя да види прокрадващия се наблизо орк.Без да премисли ситуацията,друида се нахвърли с тоягата си върху противника.След първия сблъсък на двете оръжия оркът беше учуден че брадвата му не успя да строши тоягата,но не позволи краткото му разсейване да даде предимство на Kилеaс.Поддал се на уплахата елфът размахваше пръчката като обезумял.След поредния сблъсък на двете оръжия,противниците отскочиха назад.Kилеaс успя да преглътне желанието да се нахвърли отново.Вместо това изкреща:
-акво търсите тук!
В отговор оркът се усмихна презрително и се хвърли в атака,която свари елфър неподготвен.Обаче удар не последва.Оркът се строполи с изцъкнели очи на земята,а зад него се чу:
-По дяволите,това вече е трети!
В този момент елфът и джуджето се видяха...

Публикувано от: Lady Alustriel 08 Dec 2006, 22:05
Sybudih se pritesnena.Use6tah 4e ne6to na ostrova ne e kakto obiknoveno.poznavah vseki negov obitatel,a ima6e nqkakvo novo prisystvie,a tova ne mi haresva6e.Ne bqh pozvolila na nikoi da pristypva na Fenris.Hvanah pyrviq halat koito vidqh i go nametnah vyrhu no6ticata si i slqzoh do tronnata zala i po pytq izpratih edin sluga da izvika Sandys.To4no sednah na trona kogato vratata se otvori otnovo i v tymnata zala vleze myja.
-Vikala sme me va6e prevyzhoditelstvo.
-Da Sandys...-zapo4nah vnimatelno az.-Iskam da sybere6 voinicite mi i da gi prati6 da pretyrsqt ostrova,no -zapo4nah o6te po-bavno i ot4etlivo- vseki santimetyr ot ostrova i to mnogo vnimatelno...-zagledah se v potymnqva6toto to4no predi igreva nebe.
-No mileidi ne e li malko rano za...
-Smee6 da mi protivore4i6-kazah ledeno obry6taiki bavno glava kym nego.
-Ne mileidi,no naistina li e tolkova...
-Ti mai ne razbira6-myja pred men zapo4na da se davi.-kolko e vajno tova za men?Ili ne te interesuva?
-Ne...mileidi...-govore6e toi na presekulki,za6toto ne mu dostiga6e vyzduha-razbiram...
-Togava mi nameri tova sy6testvo!-Toi se stropoli na zemqta.ne iskah da go ubivam o6te-be6e dobyr sluga,a i kogato iskah kompaniq toi be6e vinagi do men.-Generale!-toi ve4e po4ti be6e izlqzyl ot zalata-Tyrsete na zapad..-i vratat se zatvori.
Stoqh zagledana v razvedelqva6toto nebe i si pripomnqh dumite na proro4estvoto:"...i kogato pomo6t doide zna4i i deteto tam e."No vsy6tnost be6e mi mnogo interesno kakva e pomo6ta...

Публикувано от: ArYa 08 Dec 2006, 23:28
Арлиел седеше сред клоните на дървото и наблюдаваше претърсващите всеки сантиметър от малката горичка войници.За последните няколко часа беше останала незабелязана за още два подобни патрула.Нямаше и идея какво търсят тези хора,но бяха доста старателни.Беше решила,че за начало е по-добре да не се показва пред тях,нещо,за което тя и без това нямаше голямо желание,предвид последните й сблъсъци с представители на човешката раса.Изведнъж един от войниците,който в последните десетина минути доста усърдно беше претърсвал близкия(и съвсем не толкова голям) храсталак,се обърна към друг от хората,явно водача им:
-Не мисля,че който и да е дошъл на острова днес,се намира точно тук.
-Аз също-отговори другият-но предпочитам да прекарам деня в безцелно претърсване на тази горичка,вместо да се върна при господарката с празни ръце.
Тези думи заинтригуваха Арлиел.Беше дошла на този остров преди няма и половин ден,а тези хора търсеха някой,озовал се тук наскоро.Разбира се,всичко можеше да е просто съвпадение,но тя реши да се опита да говори с тези войници.Скочи от дървото и се озова до двамата говорещи,секвайки изречението на единия.
-Добра среща-поздрави ги тя.Двамата я гледаха сепнато и тя забеляза,че ръцете им са върху дръжките на мечовете.Останалите четирима от групата стояха по-настрани,но също изглеждаха готови за бой.-Случайно чух разговора ви,и мисля,че търсите мен.-След тези думи тя не можа да сдържи смеха си-войниците вече изглеждаха тотално объркани.-Само не рабирам за какво съм ви.
Изведнъж водачът на групата се опомни и изкрещя на другите:
-Хванете я!
Петимата нападнаха,но Арлиел беше готова за атаката.В този миг Лар се спусна с крясък от небето и започна да дере лицата на войниците.Напълно изненадани от тази атака,петимата съвсем забравиха за елфата и свистящите й мечове и скоро от шестимата единствено водачът беше останал жив.Тя се приближи към него с извадени мечове.Напълно стъписан,той пусна оръжието си и вдигна ръце в знак,че се предава.След миг едното острие на Арлиел беше опряно в гърлото му.
-Отиди и кажи на тази твоя господарка,че ако иска да говори с мен,да дойде тук-каза му тя тихо.
Човекът само кимна и излетя на бегом от горичката.

Публикувано от: Lady Alustriel 09 Dec 2006, 13:52
Minaha 4asove.Ve4e sutrinta otstypva6e mqstoto si na sy6tinskiq den.Sedqh v trona si i razmi6lqvah.Mnogo se zabaviha moite patruli.Imah 4uvstvoto 4e se motaqt samo za da ne se vyrnat tuk.Nervite mi bqha opynati napylno.Sedqh i 4akah igraeiki si s edna kama.Vratata se otkrehna.Izpravih se v o4akvane,no v zalata vleze edna ot moite slugini da me pita da prigotvqt li obqda.Otpratih q vednaga,nqmah namerenie da si izkarvam qda na nevinna jena.Ne minaha i 5 minuti i vratata se otvori otnovo.Ve4e bqh qdosa napylno i 6tqh da kresna kogtato v ogromnata zala vleze voinik.
-Mileidi-zapo4na toi, a az se namestih nervno.-Mislq 4e imame problem...
Myja pred men preglytna trudno i se navede.Li4aha mu sledi ot bitka.
-Kakvo e stanalo?-popitah seriozno az.
-Namerihme elfata-"Elfa???"pomislih si az.-Problema e 4e tq ubi otrqda na koito bqh komandir...vsi4kite 5 4oveka i...
-Ubila e moi hora?!?-zapo4nah seriozno da se qdosvam.-Kyde e tq sega?
-V gorata mileidi...-po4na da pelte4i toi.-Kaza mi da vi predam,4e ako iskate da govorite s neq da otidete na golqmata polqna v zapadnata gora...tq e tam i vi...
-Ne mi q vodi6,a mi nosi6 syob6tenie da otida az pri neq?-zapo4nah az i s vsqka duma se qdosvah o6te pove4e.-Tq li ti e gpspodar ili az?
-V-vie mileidi-toi se prosna na zemqta.
-No ti idva6 pri men da mi kaje6 4e tq me vika nqkyde nali taka?
-Az...az...
-Spri da mi treperi6 i se mahni ot o4ite mi za da ne napravq ne6to za koeto da syjelqva6 posle.-toi se izpravi i se zapyti kym vratata,bez da mi kaje ni6to.Malko predi da izleze go popitah kak se kazva:
-Kasta,mileidi.
Obyrna se i protegna ryka kym dryjkata.V tozi moment padna po o4i s kama styr4a6ta ot gyrba mu.
-Dobre Kasta,6te znam kakvo da napi6a na nadgrobniq ti kamyk.
Stanah i izlqzoh ot zalata.Otidoh v moite pokoi i se oblqkoh podhodq6to.Vzeh si jezyla i izlqzoh na dvora.Zatvorih o4i i v sledva6tiq moment bqh na golqmata polqna.V drugiq krai,oblegnat na edno dyrvo stoe6e nqkoi.Nqmah nujada da se priblijavam ili da izpolzvam magiq,ve4e znaeh 4e tova e tq...

Публикувано от: ArYa 09 Dec 2006, 14:31
Арлиел седеше,облегната на ствола на едно от дърветата,потънала в мисли.Изведнъж в главата й отекна предупреждение от кацналия наблизо Лар.Миг по-късно в отсрещния край на поляната от въздуха се появи жена,държаща жезъл и гледаща право към нея.За елфата не беше трудно да се досети,че това е господарката,от която войниците от патрула толкова се страхуваха.На всичко отгоре,изглеждаше,че жената пред нея беше магьосница.Арлиел се поизправи,при което инстинктивно сложи ръка на камата,която беше намерила у един от войниците,и отвърна на погледа на непознатата.Лар излетя от клона и кацна на рамото на елфата.Магьосницата се приближи към тях и заговори...

Публикувано от: Lady Alustriel 09 Dec 2006, 14:40
-Kamata nqma da ti pomogne elfo.-zapo4nah az.Elfata me pogledna o4udeno,prodyljih:
-Ot kyde si i kak popadna na moq ostrov momi4e?Ne mislq 4e sym davala pozvolenie na kogoto i da bilo da napuska ili navliza na Fenris.Taka4e mislq 4e mi dylji6 obqsnenie!

Публикувано от: Pyromaniak 14 Jun 2007, 19:47
През това време някъде около Източните Заразени земи на един странно изглеждащ кораб с раздрани платна.
Утър стана. Разкърши се, откакто го убиха, а след това и възкресиха доста често се схващаще. Взе меча си и излезе на палубата. Огледа се. "Вдиша" от соления въздух. И в този момент изпита пронизваща болка в главата. Краля Лич се свързваше с него.
-Наближава времето, скоро ще сте на плажа. Вземи "The Grim Order Of Undead Knights" (така се казват елитните им части от възкресени паладини на Напастта) и прапусни към Стратхолм. Кел ще те чака. Кажи му да не чака повече, скоро и аз ще дойда.
- Дддда госпподарю-каза Утър с големи болки. Изведнъж всичко престана. Той се изправи и даде знак на Кървавите рицари да се подготвят.
Скро стигнаха брега, яхнаха конете и се запътиха към Стратхолм.

Публикувано от: Snoop Frog 22 Jul 2008, 21:22
**********************************************
Тут е мом1е на 10 години с способности на Ларлок без да знае!
**********************************************
Един слънчев ден Тут се разкарваше Без цел...Стигна до едно село на име ГоулдШеир.(до СЛ) Там имаше Таверна.Мом4ето влезе във нея със Цел да попита някои човек за родитилите си...Но...

Публикувано от: Arwen 23 Jul 2008, 13:03
само да поясня на заблудените дето са писали преди че светът се казва Азерот,с двата континента Калимдор и Азерот,и си имаме едно Outland...засега. rolleyes.gif скоро очаквайте и моя пост. smile.gif

Публикувано от: Arwen 08 Aug 2008, 18:46
Нещо от сорта на:
Беше студена черна нощ.Кулите на далечния замък бяха смътни ночертания на някогашно величие.Група елфи,минаващи през Плейгандс за Куел'Талас бяха попаднали в засада от немъртви.Сега,опряли гръб до гръб,заобиколени от стенещите разлагащи се зомбита,елфите яростно се бореха за живота си.Единият от тях ,магьосник,запращаше огнени кълба по съществата,докато вторият,паладин,безжалостно сечеше.Третият не беше нито елф,нито човек.Лежеше проснат неподвижно на земята.
След миг гората отихна.
-Как е,Лакуна?-продума магът.
-Можеше и да е по-зле.-отвърна паладинът.Беше жена.
Коленичи до лежащия на земята и прошепна:
-Извинявай.Трябваше да се погрижа за теб по-рано.
Мека светлина разпръсна злокобния мрак.
Лакуна го остави да си лежи на земята.Пристъпи към магьосника.
-Е може само да излекуваш тази.Ще ми остане иначе белег.
________________________________________________________________________
е не е от най-добрите ми творения,но е нещо. ph34r.gif

Powered by Invision Power Board (http://www.invisionboard.com)
© Invision Power Services (http://www.invisionpower.com)