Ralmia VI - The Last Chronicle, приятно четене!

[Darth Sparhawk]

ПОСЛЕДНАТА ХРОНИКА

Пролог

Барон Раксмаил не помръдна, когато чу шестте благородника да влизат в личната му зала, без дори да почукат. Той ги очакваше. Знаеше какво си шушнат в сенките на мрачния му замък, как се споглеждат помежду си, усещаше омразата в погледите им, със завист отправени към него. Граф Велир, лорд Бовар, маркиза Силиан, лорд Талмин. Някога негови верни слуги и съветници. Способни, достойни черни елфи, но уви, ограничени, лишени от полет на мисълта, страхливи.
И той самият някога бе такъв, напомни си Раксмаил, докато почервенелите му в последните години очи останаха вперени в пукащия в камината му огън. Огън, който с една малка магическа намеса само светеше и то така, че да прави сенките в тронната му зала огромни, гънещи се и заплашителни.
Такива, каквито ги обичаше, откакто получи Откровението. Раксмаил обичаше да нарича така чудодейния прилив на магическа сила, която го бе сполетяла в най-пагубния за властта му момент преди седем години, когато народът, обеднял и озверял след разрушенията, причинени от омагьосан морски змей, се бе вдигнал срещу него.
И тогава той бе призовал любимите си светкавици, които бяха докоснали бунтовниците и бяха изсмукали живота им, за него. Баронът притвори очи при спомена и измърка.
- Бароне - чу гласът на лорд Талмин, сгърбен стар елф, чиито ръце бяха скрити в ръкавите му, несъмнено напипвайки дръжките на любимите му ками.
- Да - отговори Раксмаил с безгрижен тон, все така загледан в пламъците. Той знаеше какво предстои.
- Недоволни сме от вашата агресивна политика - продължи острия женски глас на Силиан, висока, стройна елфа, чието лице би било красиво, ако не беше така студено.
Раксмаил обаче го харесваше. Той се изправи от стола си и се обърна към гостите си, оглеждайки ги внимателно. Силиан открито бе отпуснала бойния си камшик около колената, Велир и Бовар също демонстративно бяха оголили дръжките на мечовете си.
- Моята политика - с престорена изненада докосна дланите си Раксмаил, придавайки си вида на учител, огорчен от поведението на непослушните си питомци - не беше ли същата тази агресивна политика - повиши глас баронът - която позволи на Саликарнас да подчини всеки град по крайбрежието и да му позволи да се разрастне от град на крадци и разбойници до Империя, с която дори прехваленото Кралство на хората се съобразява?
Черните елфи се поколебаха.
- Всичко това е така - накрая каза Велир - но едно е да подчиняваме градовете на слабите хора и уродливите орки. Съвсем различно е да се изправим срещу светлите си братовчеди. Това е лудост!
- А и тези религиозни глупости! - добави Талмин - тия култове към тоя Прокълнат. Откъде ти дойдоха на главата, Ракс. Познавам те от малък, не беше такъв.
- Хората се променят - усмихна се барона - елфите също. Вие сте добри мои слуги. Вървете си.
- Не съм ничия слугиня! - извика Силиан и бича и изплющя. Като по сигнал Бовар и Велир изтеглиха оръжията си, а Талмин разпери ръце, разкривайки камите, които държеше - дълги и закривени оръжия, идеални за разпорване или разрязване.
Раксмаил помисли дали да не ги унищожи с мълниите си, но реши, че така няма да е приятно и вместо това дясната му ръка извади изпод плаща си дългата си сабя, правеща впечатление със сложната си, отрупана с орнаменти дръжка.
Още преди откровението Раксмаил се славеше като опасен войн. Но след него...
Силиан нападна първа, изплющявайки с бича съм към барона. Той с лекота отблъсна обкования с омагьосан метал камшик и се плъзна към нападателите си като смъртоносен повей на вятъра. Сабята му се издигна и с лекота премина през защитата на лорд Бовар, пронизвайки го в дробовете и оставяйки го да се гърчи на пода, давещ се в собствената си кръв. Раксмаил блокира с майсторско движение двете ками на Талмин и се отдръпна от новия удар на Силиан, който порази Велир право в гърлото. Черния елф прохъхри нещо изненадано, след което рухна до падналия Бовар.
Силиан изкрещя, а гласът и бе пълен с гняв, но и със страх.
Раксмаил се усмихна.
Той отново се дръпна настрани, поставяйки стария Талмин между себе си и Силиан, кръстосвайки дългата си сабя с камите на някогашния си добър приятел и ментор, първо изхвърляйки кривите оръжия от ръцете му, сетне отрязвайки самите ръце, а накрая и главата, отворила уста в безвучен писък.
Баронът погледна Силиан и леко наклони главата си.
- Изглеждаш толкова красива... - прошепна той нежно.
Силиан изруга и замахна с камшика си към барона. Окървавеното острие на сабята обаче посрещна оръжието и го изтръгна от ръцете на елфата.
Тя ахна, а очите и се разшириха. Битката бе свършила за броени минути.
Раксмаил захвърли сабята си настрана.
- Много грозно от твоя страна, мила моя, но всичко може да бъде простено.
- Да, господарю... - кимна елфата и приближи баронът. Светещия в камината огън хвърляше сенки, които скриваха лицето му и оставяха видими само очите. Странно, очите на Раксмаил по принцип бяха сиви, но сега, на фона на пламъците изглеждаха червени и изпълнени със злост.
Силиан се остави да бъде погълната за миг от тези очи, сетне в ръката и цъфна нож, който тя заби в гърдите на гледащия я спокойно Раксмаил.
Баронът се усмихна.
- Това беше грешка.
Силиан отвори уста, когато от гърдите на господарят и излезе пушек и дръжката падна от гърдите му, като острието и бе потъмняло и размазано, като, че да е втечнено, а раната, която бе направило, се затваряше сама, като плътта - не, материята! - около нея се гънеше по начин, обиден на самото сътворение.
Елфата понечи да изпищи, когато ръцете на барона я сграбчиха за раменете, но писъкът и заглъхна в целувката му, целувка, която изпи душата и накара очите на Прокълнатия, който надничаше иззад лицето на Раксмаил да блеснат като капки магма върху красивото лице на черния елф.
Когато Раксмаил най-сетне пусна бездиханната Силиан на земята, той се усмихна.
Но тази усмивка не беше негова.

Дългоочаквана среща

- Оу! - изохка Алтан, докато бръснача в ръката му леко кривна и го поряза отстрани по бузата. Тамия, която в същото време се опитваше сложи някакъв ред в кестенявата си коса, въздъхна и каза:
- Дай на мен - и сетне нежно хвана съпруга си за брадичката и обръсна наболата му брада и малките мустачки, опитали се да се образуват под носа му.
- За толкова години така не се научи да се бръснеш без да си нарежеш лицето - рече някогашната крадла, когато приключи и разроши и без това хвърчащата на всички посоки коса на мъжа си - няма ли някаква магия за бръснене или нещо такова?
- Не - отвърна Алтан и се усмихна на идеята - макар да звучи добре. Магията обаче не е играчка и поне аз не съм чувал някой да я ползва с такава цел.
- Ако всички магьосници са непохватни с бръснача като теб, това обяснява защо обикновено имате дълги бради - отбеляза Тамия - затова не ти давам да вържиш тая работа ако аз не съм наблизо. Веднъж се бе обръснал сам и изглеждаше като след злополучната среща с Казадар.
По лицето на Алтан премина сянка.
- Извинявай - каза жена му, безпогрешно усетила чувствата на любимия си - беше глупава шега от моя страна.
- Н-не, всичко е наред - поклати глава магьосника и се помъчи да се разсмее. Това беше отдавна.
Беше отдавна, помисли си Тамия, но все още понякога се будиш, облян в студена пот, просълзен и изплашен. В душата на крадлата се надигна изпепеляваща омраза към Прокълнатия. Преди седем години неговият слуга, отвратителния магьосник Казадар бе отвлякъл Алтан в уродливото си убежище и бе извършил черен ритуал, чрез който Алтан, макар и за малко бе обсебен от духа на Прокълнатия. Само любовта на Тамия бе спасила младежът.
След това двамата се бяха оженили и ето, че сега Алтан бе придворен магьосник на самия крал, а подвигът му - именно той бе убил Казадар - бе известен надлъж и шир из Ралмия.
Само Тамия обаче знаеше колко се измъчва любимият и до ден днешен от зловещия спомен за тази среща, как отвратителното съмнение, че той е същия като Черната Сянка - негов древен прародител, както бе казал омразния Казадар - разяжда душата му като червей.
- Беше отдавна - съгласи се Тамия с думите на Алтан - и няма да се върне - обеща му тя и го прегърна, увивайки тънките си ръце около вратът му. Двамата се целунаха нежно и застинаха за миг.
- Обичам те - каза след малко Алтан.
- И аз те обичам - отговори Тамия и чак тогава двамата се разделиха.
- Хм, откога не сме виждали Райлин? - рече магьосникът, докато приглаждаше тъмната си роба, подобна на тази, която бе носил по време на запознанството си с Тамия, но, разбира се, по-чиста - тогава Алтан бе прост чирак на чичо си - и по-голяма, за да се отпуска свободно по вече широките му рамене.
- От доста време - отговори Тамия, която също оправяше роклята си. За разлика от преди, тя сега бе развила вкус към скъпите и хубави дрехи, а за Алтан нямаше по-голяма радост от това, да и ги осигурява - предполагам е опожарил още някое гоблинско селце.
- Заледил, по-скоро - засмя се Алтан.
През последните години Райлин бе станал легендарен герой на елфите, подобно на своя велик баща и също като него яздеше дракон - само, че леден такъв, на име Готлиб.
- Говорим за вълка - внезапно рече Тамия, доближавайки се до прозореца на широката стая, в която двамата с Алтан живееха - а той в кошарата.
И наистина, в небето над Кралския замък се бе появила бяла точица, която стремително се увеличаваше, докато накрая не се превърна в грамаден леден дракон, върху чиито врат стоеше висок красив елф.
- Готлиб ви видя от доста високо - рече Райлин, махвайки им с ръка, когато драконът му увисна през прозореца на стаята им. Из другите краища на замъка се чуха викове и прозорци от другите кули се отвориха - всички искаха да видят прочутия герой.
Той, както и драконът му, се бяха променили доста от времето, когато се бяха запознали с Алтан и Тамия. Сега елфът не бе начумереното русоляво момче, която бяха заварили да чака баща си в коридора на двореца в Саликарнас. Райлин се бе превърнал във висок и строен млад мъж, чиято коса се спускаше по раменете му. Тялото му бе покрито със златиста прилепнала броня от тънък омагьосан метал, а на лявото му бедро се поклащаше мечът на баща му.
Драконът Готлиб пък от едър се бе превърнал в огромен звяр, чиито дъх бе способен да укроти лятната жега. За жалост сега обаче бе есен, макар и слънчева и от присъствието му в стаята на Алтан и Тамия навя хлад, което магьосникът демонстрира, свивайки се в робата си.
- Ще простудиш целия кралски двор на Ралмия - каза и Тамия.
- Не вярвам, хората сте дебелокожи създания - пренебрежително махна с ръка елфа - бих си поговорил още с вас, приятели, но това ще трябва да почака.
- Действително - изръмжа Готлиб, докато грамадната му глава обхождаше с поглед замъка, докато не се спря на масивен прозорец, водещ към тронната зала - рицарите вече се събират на Кралския съвет.
- Значи и ние трябва да тръгваме - каза Тамия - ще се видим там!
Алтан махна с ръка на Райлин, докато драконът му се спусна към двора пред Замъка, търсейки си място да кацне и след това последва жена си по коридорите, водещи към тронната зала. Двамата я стигнаха едновременно с Райлин, чиято лека стъпка напомняше котешка. Тримата влезнаха едновременно в залата на Краля, където той, застанал на малък трон посрещаше съветниците си - рицари и благородници, които бяха насядали край голяма правоъгълна маса.
Кралят бе стар човек с дълга, снежнобяла брада, но оредяла коса, върху която бе поставил малка златна корона. Когато видя влизащите, очите му се оживиха и той кимна:
- О, заповядайте! - рече той - моя добър придворен магьосник, скъпата Тамия и елфическия герой. Славна компания, наистина.
Алтан, Тамия и Райлин послушно заеха свободните места. Лицето на елфа се бе смрачило, като, че някаква грижа бе помрачила радостта му от това да види приятелите си.
- Събрали сме се тук - каза Краля - поради новопоявилата се и променила се геополитическа обстановка, в следствие появата на новото държавно формирование, Империята на Саликарнас.
- Ха! - извика един от старите благородници така силно, че Алтан се стресна. Магьосникът погледна с неприязън извикалия. Това бе глупав стар граф, известен с това, че имаше крайни предрасъдъци към нечовеците, жените и хората, които не са с благороднически произход. Бе създал много проблеми на Алтан и Тамия в първите месеци от пребиваването им в Кралския замък.
- Можем ли да наречем "Империя" образуванието на група елфически ренегати, управляващи един град с тъй противоречива слава, какъвто е Саликарнас? - запита графа, по име Ейнхард - и нужно ли е да преговаряме с такива отрепки?
- Граф Ейнхард - прекъсна го мазния глас на старец, известен като лорд Христизий - призовавам ви да пренебрегнем предрасъдъците и да се замислим за възможната търговска изгода от едно партньорство между нашето Кралство и държавата на на град Саликарнас.
- Моля! - вдигна ръка Кралят - тези решения са мои, а не ваши! Мисля, че би било безрасъдно да говорим за бъдещи отношения с тази Империя без да знаем повече за нея. В залата присъстват трима, които знаят много за барон Раксмаил - как управлява, как се държи. Двама от тях са били негови поданици - владетелят погледна към Алтан и Тамия.
В това време лицето на Райлин се бе смрачило още повече.
Барон Раксмаил бе гледал как баща му умира, нападнат от змиевиден поклонник на магьосника Казадар и не бе направил нищо, да предотврати това.
Напротив.
Бе се наслаждавал.
- Барон Раксмаил беше безмилостен управник - започна Тамия - той и неговата клика от черни елфи контролираха и вероятно още контролират всеки аспект от живота в града. Той събираше непосилни налози от населението, а онези, които недоволстваха бързо свършваха под ботушите на верните му орки.
- Той беше отдаден и изцяло на забавления - обади се и Алтан - моят чичо работеше за него и снабдяваше дворецът му с чудовища, които той хвърляше срещу войни в зловещи гладиаторски представления. В неговия град, хората бяхме гладиатори - едни умираха на арената, а други - от глад.
- Той беше също и убиец - допълни Райлин през зъби - моят баща умря пред очите му и той се заливаше от смях.
- Моля ви! - намеси се лорд Христизий - Кралю, виждате, че тези тримата са пристрастни! Не бива да оставяме предрасъдъците да ни ръководят...
- Освен това - изръмжа Ейнхард - произхода на двамина от тях е селски, а знаете, че селянинът винаги мърмори против владетеля.
- Когато той дебелее за сметка на гладуващи деца, да! - отвърна рязко Тамия, като погледът и презрително се насочи към люлеещото се шкембе на благородника.
Алтан с мъка скри усмивката си, но Райлин бе твърде ядосан, за да остане сериозен:
- Кралю, ще направите грешка, ако преговярате с човек като Раксмаил. Баща ми отиде с предложение за сътрудничество в неговия замък, а намери смъртта си там!
- Враждите между елфите не са проблем на хората - изписка Христизий, но Кралят вдигна ръка и ги прекъсна.
- Елфите са били дългогодишен приятел на нашето Кралство. Дълговековен, бих казал - сурово каза стария владетел и Христизий се сви под погледа му - нека чуем какво има да ни каже Райлин. Каква е политиката на Империята в последно време - попита почтително Краля.
Райлин сви рамене.
- Поглъщане на повече земи - каза той - те така станаха Империя. Раксмаил поставя ултиматуми на противниците си и те рано или късно му се покланят. Слуховете са, че използва черна магия за целите си, но предполагам, че Алтан би могъл да коментира повече там. Във всеки случай под неговото имперско ръководство Черните Елфи отново почитат Черната Сянка, както по времето на предателя Асмаил. На всякъде, където започнат да се веят знамената със стилизираната буква "Р" - знакът на Барона - се повтаря картинката, за която говорят Тамия и Алтан - глад, мизерия, жестокост, несправедливост и това, съчетано с чудовищен верски фанатизъм. Империята на Саликарнас е една враждебна сила, която не търси партньори, а слуги. Прочее, с това е свързана и последната ми новина - Райлин сви юмруци - Баронът е направил ултиматум на Градът на Пророка да се присъедини към Империята или да бъде унищожен.
На лицето на Краля се изписа неверие, а благородниците му се разшумяха. Алтан изглеждаше шокиран и направо зяпна.
- Но... - каза той - Градът на Пророка е защитен магически от нечисти сили! Раксмаил трябва да е полудял!
- Или да използва непозволена черна магия - скръсти ръце Кралят - какво би казал ти, Алтан.
- Това е невъзможно! - поклати глава младежът - Прокълнатия не може да стъпи там, нито той, нито слугите му!
- Млади момко - каза Ейнхард - говорим за политик тук...
- Глух ли сте? - извика му Райлин - барон Раксмаил е поклонник на Прокълнатия! Негов слуга!
- Религията често заздравява властта... - каза Христизий - баронът може да я ползва като аргументация за силата си, да не е искрен вярващ.
- Искрен е - прекъсна го Алтан - аз бях в замъка на барон Саркорос, когато Казадар призова духът му. Аз усетих... допира му до душата си... - Алтан пребледня при спомена и Тамия нежно стисна ръката му.
Магьосникът я погледна благодарно.
- Моята жена... прогони злия дух...но той вероятно влияе вече на воля из Ралмия.
- Момче - високомерно каза Ейнхард - моля ви не пълнете политиката с мистически глупости. Ние сме наясно с могъществото на Казадар, но да приемем за чиста монета думите ви за Черната Сянка... великия крал Александър е унищожил този дух преди векове.
- Така ли? - прекъсна го Райлин -тогава как го видяхме в замъка на сина му?
- Виденията на Казадар - обади се Христизий - са ви объркали.
- Вече бях убил Казадар, когато Прокълнатия нападна! - извика Алтан - лъжец ли ме наричате?
Благородниците и рицарите се разшумяха отново, влизайки в спор помежду си. Някой вярваха на Алтан, Тамия и Райлин, но други се вслушваха в меркантилните предложения на Христизий. Настана глъчка.
- Успокойте се! - вдигна ръка Кралят. В залата настъпи тишина - Вместо да се карате, ако може да чуя вашите предложения. Райлин? - владетелят кимна към елфическия герой.
Русият младеж кимна и каза:
- Според мен барон Раксмаил ще продължи да разширява Империята си и ние ще сме следващите на неговия прицел. Нашия народ е смел, но малоброен, а баронът ще помъкне несметни пълчища орки и гоблини под знамената си. От името на Гората на Сънищата, умолявам Кралството за помощ.
- Делата на елфите са си на елфите! -извика Ейнхард, но Кралят го стрелна с очи и процеди - ще ви изгоня.
Графът млъкна и поаленя.
- Лорд Христизий? - обърна се Кралят към стария благородник.
Последния се облиза и каза:
- Аз мисля, че ние правим грешка, като гледаме на нещата тъй емоционално. Според мен трябва да имаме един по-прагматичен подход, да поговорим с тази нова сила и да потърсим търговски, а не военни контакти с нея, за да вземем онова решение, което е най-правилно и благоразумно за Кралството.
Кралят кимна, а Райлин изпъшка от гняв при думите на старецът, който обаче не го и погледна.
- Алтан? - владетелят наклони глава и към магьосника. Младият мъж погледна своя Крал и рече:
- Аз вярвам в думите на Райлин, Ваше Величество. Виждал съм на какво са способни поклонниците на Прокълнатия. Ако баронът е един от тях, контактите, за които говори лорд Христизий биха били невъзможни.
Владетелят кимна.
- Благодаря за вашите съвети. Утре ще обявя своето решение. Разпускам сбирката!

[Arwen]

ОМГ ОМГ ОМГ!!! (след една подскачаща обиколка на апартамента)НАй-сетнее!!!!!Уау! Страхотно начало!!Тъй като това е последната част,ще ти пожелая много успехи от тук нататък в творческата ти кариера.И най-накрая отиди в някоя печатница,моля те,имаш доста фенове тука!

[Darth Sparhawk]

Много благодаря за топлите думи...

[eragon16]

НАААААААААААААААААААААЙ-ПОСЛЕ! За сметка на това чакането си струваше. Страхотно е очаквам скоро и глава 2-ра!!!

[Darth Sparhawk]

ще се постарая да е скоро.

[DARTH_SIDIOUS]

И ето, че дойде денят и аз да приветствам появата на Ралмия 6 - Последната хроника. Поздравления Спар, всички фенове на Ралмия отдавна чакаха да видят това произведение. Щастливи сме, задето за пореден път ще ни зарадваш в този хубав свят и ще ни преведеш през всички приключения, които той може да ни предложи. Началото му действително е силно емоционално и много интересно, което несъмнено значи, че ни очаква нещо много вълнуващо .

[Darth Sparhawk]

надявам се и за нататък така да ми харесва!

[DARTH_SIDIOUS]

Сигурен съм, че ще ни хареса .

[Darth Sparhawk]

Кралската Дума
- Какви бяха тези ужасни стари хора? Напомнят ми на благородниците на черните елфи? - запита Райлин.
Тримата се бяха покатерили на гърба на могъщия Готлиб, чиито криле ги бяха издигнали високо във въздуха. Ралмийските земи се виждаха отдолу като на длан, украсени в красивите цветове на есента, докоснали високите треви и редките дървета. Вятърът вееше косите на тримата ездачи на дракона, доставяйки несравнимо удоволствие на Алтан и Тамия и охлаждайки гнева на Райлин.
- Вероятно защото са благородници - отговори на въпроса на елфа Тамия - те навсякъде са такива.
- Нашите не са такива - възрази Райлин - помниш елфическия крал.
Действително кралят на елфите беше бил много дружелюбен преди седем години, когато бе приютил Алтан, Тамия и Райлин в една от резиденциите си и ги бе защитил от чудовищен убиец, изпратен от магьосникът Казадар.
- И нашия Крал, Хоуфгар, не е лош - каза Алтан - проблемът е обаче, че мрази да се налага със сила на хората и затова често удовлетворява глупавите желания на Ейнхард или пък змийските искания на Христизий.
- Тези говориха най-много -мрачно се обади младият елф - и все глупости.
- Глупостите са специалитет на Ейнхард - отговори Тамия - той е дебел и нагъл. Мрази всичко, което не е благородник на Кралството, а от завист мрази и половината благородници.
- Веселяк, значи - кимна Райлин.
- Звучи като орк - изтътна гласът и на Готлиб. Тамия и Алтан се засмяха на сравнението.
- А другият? - попита елфът.
- Христизий е лош - отговори Алтан - много лош. Хитър и опасен старец. Всяко предложение за нов данък идва от него. Всяко решение, изгодно за благородниците, а не за хората, пак е от него. За съжаление е много убедителен оратор и винаги дава логични аргументи на тезите си. Трудно е да бъде оборен. Когато споря с него... - поклати глава Алтан - се чувствам глупав, като малко нетърпеливо дете.
- Ти си много по-умен от него! - отвърна Тамия и се притисна силно до съпругът си - това, че той говори много, а не казва нищо, е минус, а не плюс.
- Да, лошото е, че Краля го слуша - направи кисела физиономия Алтан - но стига за нашата политика - тръсна глава магьосникът - кажи какво става в моя стар роден град.
Райлин поклати глава.
- Лошо, Алти, много лошо. С Готлиб често обикаляме там и става все по-зле.
- Опитаха се да ни свалят от небето, последния път - засмя се ледения дракон - аз обаче замразих стрелата за балистата и накрая орките я счупиха. Черните елфи не бяха особено доволни - и Готлиб се разкикоти доволно, при което Алтан и Тамия едва не паднаха.
На магьосникът обаче не му бе смешно.
- Раксмаил иска да убие най-известния герой на Ралмия? - той не вярваше на ушите си. Да, бе видял как баронът оставя Райсил да умре, но все пак публично никога не се бе осмелявал да го гони.
- Има награда и за мен и за дракона - потвърди опасенията на Алтан Райлин - властта му вече е абсолютна, Алти. Онова, което е било по ваше време е песен.
Магьосникът потръпна. По негово време черните елфи контролираха цялата реална власт. Какво ли бе сега?
- Гладиаторските сражения са се изродили в хвърляне на невинни хора на ужасните зверове на барона - продължи разказът си Райлин - вече има вечерен час из целия град, ако стражите хванат някой след залез, той вече е следващата вечеря за гладиаторските зрелища. Храмовете на Прокълнатия никнат като гъби след дъжд, а поклонниците му се множат - макар и да са главно орки и гоблини.
Алтан сви очи.
- Аз съм виновен - глухо каза той - чрез мен Казадар върна това нещо в нашия свят.
- Ти мислиш, че Прокълнатия лично дърпа конците на барона? - запита Райлин, но бе прекъснат от Тамия.
- Алти, помниш ли какво стана, когато се видяхме за пръв път? - попита тя с меден глас.
Магьосникът се размърда от неприятния спомен.
- Аха - каза той - срита ме там, дето не трябва.
- Ако пак кажеш, че ти си виновен за каквото и да е деяние на барона или мерзкия му господар, да знаеш, че ще повторя упражнението -извика крадлата - по никакъв начин не можеш да се терзаеш за уродливите ритуали в чест на Черната Сянка!
Алтан се обърна назад, за да види сериозното лице на съпругата си и простичко каза:
- Обичам те - сетне двамата се целунаха.
- Горчиво! - извика Райлин, смеейки се - не, наистина, кога ще си имате дете?
- Това е добър въпрос - кимна и Алтан, ухилвайки се.
- Така е, досега отлагахме по тази или онази причина: година две да поживеем, после да се утвърдим в Двореца... - усмихна се крадлата, сетне усмивката и угасна, когато видя лицето на Алтан да помръква.
- Какво има? - попита тя.
- В какъв свят бихме създали нашето дете, скъпа, ако барон Раксмаил спечели тази война? - поклати глава той.
- Какво имаш предвид? - объркано попита Тамия - мислиш, че той ще нападне и Кралството?
- А защо не? - отвърна магьосникът - ако Прокълнатия е зад него, ще го направи. Аз знам как мисли той. Бил е в мен - Алтан потрепери.
- А и всички знаем древните легенди - добави и Райлин - ако Алтан е прав и наистина Черната Сянка стои зад Империята на Саликарнас, ще трябва да се обединим срещу нея, за да имаме някакъв шанс.
- Дано и Кралят го осъзнае - мрачно каза Алтан и сърцето на Тамия се изпълни със страх, тъй като не знаеше какво успокоително да каже на любимият си.
* * *
Огънят, който пукаше зловещо, като стари кокали, върху върховете на факлите сякаш нито топлеше, нито хвърляше светлина в мрачната зала в порутеният замък на барон Саркорос. Статуята на стареца стоеше от дясната страна на друг монумент, изобразяващ самия Прокълнат, а насреща стоеше трети паметник, на мрачния Рицар на Смъртта лорд Дакавар.
Алтан позна мястото и по тялото му изби студена пот, а сините му очи напразно се взираха в гъстите сенки, от които долиташе змийски съсък.
- Мен ли търсиш, момче - чу се глас, подобен на трошенето на сухи есенни листа. Алтан се обърна стреснат и видя Прокълнатия да стои на няколко метра от него - сгърчен от злоба старец, увит в тъмен плащ, над чието разкапано от старост лице бе схлупена качулка.
- В-върви си - отвърна магьосникът, правейки крачка назад.
- Не мисля - отвърна Прокълнатия и пристъпи към своя далечен потомък - знаеш ли, аз наистина харесвах твоето тяло и бях доста ядосан, когато сладката малка Тамия ме изхвърли оттам. Но нещата се наредиха по-добре.
- Раксмаил - поклати глава Алтан - ти стоиш зад него.
- Не е ли очевидно? - разсмя се Прокълнатия - и все пак, момчето ми, ако другите простолюбиви хорица са обречени, за теб има шанс. Ти си от моята кръв, носиш моята магия. Ела при дядо и ще имаш шанса да управляваш един прекрасен нов свят.
- Махни се! - извика Алтан -отричам се от теб.
Прокълнатият се усмихна.
- Тогава ще умреш.
Очите му лумнаха и червените мълнии изхвръкнаха от тях. Алтан изкрещя и се събуди, пъшкайки, седнал на леглото си, облян в пот. Въздухът идваше на пресекулки в дробовете му.
- Скъпи, добре ли си? - попита Тамия.
- Аз... да - отговори магьосникът - просто... лош сън.
Тамия го прегърна и го целуна, първо по челото, а после и по устните.
- Значи няма от какво да се притесняваме.
Двамата заспаха прегърнати и в обятията на любимата си, Алтан бе недостижим за Прокълнатия.
* * *

[Darth Sparhawk]

решението на Краля - утре!

[Arwen]

ОМГ! Да видим какво ще стане по-нататък....

[eragon16]

СУПЕР!!! Естествено ОЩЕ!!!

[DARTH_SIDIOUS]

Усещам как напрежението се покачва още от началото а Ралмия. Обичам това, защото винаги ме кара да чакам останалото с още по-голямо нетърпение. Браво Спар, ще чакаме още .

[Darth Sparhawk]

Кралят събра следващия Съвет рано сутринта, затова повечето благородници бяха сърдити, особено дебелия Ейнхард, който не бе успял и да се назакусва. Христизий изглеждаше угрижен и дългите му пръсти, подобни на противни голи охлюви, се търкаха един в друг, галейки скъпите пръстени, с които бяха отрупани ръцете му. Алтан бе още уморен, тъй като не бе спал достатъчно - не и след ужасния кошмар с Прокълнатия и затова изглеждаше леко недакватен. Тамия го гледаше с известно безпокойство.
Райлин бе изпънат като струна, чакащ с нетърпение решението на владетеля Хоуфгар.
Кралят поздрави всички, сетне прочисти гърлото си. Под очите му имаше кръгове, което означаваше, че цяла нощ не бе спал, а бе обмислял какво решение да вземе.
- Скъпи приятели, драги гости - започна той колебливо - аз обмислих внимателно решенията, които предложихте, различните варианти и претеглих на ума си всички възможности, които предоставихте.

Кралят замълча за момент, сетне продължи:
- Признавам, аз бях заинтригуван от предложението на лорд Христизий.
Старият благородник раболепно погледна своя владетел, като дете, което бе похвалено и безцветните му устни се разтвориха в коварна усмивка. Райлин тихо простена, Алтан също въздъхна.
- Действително - продължи Кралят - едно търговско споразумение с такава могъща държава би могло да оправи баланса на съкровищницата, да ни даде повече средства, с които от своя страна бихме могли да намалил налозите и да осигурим на хората по-добър живот - погледът на Хоуфгар нарочно застана към Христизий, чиято усмивка се лиши от радост.
- Въпреки това обаче - продължи Кралят - аз не мога да не се вслушам в предупрежденията на Райлин, Алтан и Тамия - трима герои, признати в цяла Ралмия, герои, които добре познават барон Раксмаил и неговите методи. Аз не мога да пренебрегна и въстановяването на човеконенавистния култ към Прокълнатия, донесъл в миналото на нашата страна толкова беди.
Кралят поглади брадата си.
- Според легендите, преди великият Крал Александър да бъде призован от далечно селение за помощ, тук, в тази тронна зала се разпореждал самият Прокълнат. Тогава в Ралмия бил настанал невиждан упадък, пътищата били занемарени, а по тях върлували чудовища. Ако Черната Сянка действително манипулира по някакъв начин барон Раксмаил, то тогава би било ясно, че всякакво споразумение и всякакви преговори биха били невъзможни.
- Ако, ако - намеси се Христизий, който не харесваше в каква посока се насочва разговорът - аз още вчера казах, че според мен баронът използва религията като допълнителна аргументация на властта си. Доказателство за това са думите на нашия скъп елфически гост - старецът се усмихна и кимна към Райлин.
- Как така? - изненада се елфът.
- Вие казахте, че баронът смята да нападне Градът на Пророка, прав ли съм, или крив? - оголи зъби Христизий.
- Прав - кимна елфа - но какво...
- А почитаемия придворен магьосник Алтан каза, че Градът е защитен от черната магия на Прокълнатия, нали така? - благородникът насочи погледа си към Алтан. Младежът се размърда притеснено, усещайки, че го водят за носа, но кимна.
- Така е... Оракула има защита, която злите сили не могат да преминат.
- В такъв случай, трябва да приемем, че баронът блъфира с религията от Прокълнатия, тъй като ако действително имаше тази магия, той не би могъл да нападне Града, нали така? - разпери ръце Христизий.
Алтан отвори уста, сетне я затвори. Райлин също изглеждаше озадачен, а Кралят бе сключил вежди.
- Какво би казал, Алтан? - запита накрая владетелят.
- Аз... - поколеба се магьосникът, сетне обаче си спомни кошмарът си - аз съм убеден, че Прокълнатия контролира барон Раксмаил. Не мога да кажа как съм убеден, но съм сигурен в това.
- А не се ли опитваш да спечелиш помощ за твоите приятелчета елфите - изпусна нервите си Христизий - лишавайки ни от купища пари?!
- Когато Раксмаил построи Храм на Прокълнатия тук, всичките пари на света няма да те спасят! - извика Райлин, отвратен от алчния благородник.
- Как смееш! - обади се Ейнхард, подкрепен от виковете на още няколко благородника.
- Тишина! - извика Кралят. Лицето му изглеждаше страшно.
- Уверявам ви, Райлин, че Прокълнатия НЯМА да стигне до нашия Замък - Хоуфгар се бе обидил на репликата на елфа и Райлин разбра, че е допуснал грешка с изказването си.
- Както граф Ейнхард отбеляза вчера, ние не можем да се месим във вътрешните свади на елфите - продължи Кралят, все още червен от яд - така, че не очаквайте да ви изпратим помощ във войната.
Райлин зяпна.
- От уважение към вас обаче - той вдигна ръка - няма да влизаме в контакти и с барон Раксмаил. Ще запазим пълен неутралитет.
Христизий изграчи нещо недоволно, но Кралят му хвърли такъв поглед, че старецът се снижи като плъх.
- И много добро решение, Ваше Величество! - обади се Ейнхард - не бива да се месим в кавгите на нечовеците!
Лицето на Райлин се изкриви от гняв.
- Вашият неутралитет ще ви изиграе лоша шега, Кралю - отговори русокосия младеж, скърцайки със зъби - вие може и да не искате контакти с барон Раксмаил, но когато ордите му ни прегазят, той ще осъществи контакт с вас.
Сетне елфът се завъртя на пети и излезе от тронната зала.
Алтан се изправи и тръгна след него, следван от Тамия.
- Вие двамата, накъде? - извика Кралят - не съм ви пускал?
- Моите уважения, Ваше Величество - обърна се Алтан - но моето място е при елфите. Няма да ги оставя сами срещу Прокълнатия, дори и да съм сам.
- Няма да си сам - тихо му прошепна Тамия.
- Обзалагам се, че Раксмаил трепери от ужас - изцвърча Христизий - прав ви път!

[eragon16]

WOW Dosta dobre!!! STRAHOTNO!!! I ESTESTVENO O6TEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE!!!