Страници: (9) 1 2 [3] 4 5 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия, фентъзи-новела. В момента се пише.
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 15 Oct 2006, 10:24
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Обитателяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя biggrin.gif . Знаех си, че ще се появи в новите глави за да се изправи срещу дружинката. Не предполагах обаче, че се е докопал до перлата. Сега чудовище или не той има твърде важно значение, докато перлата е у него. Да се надяваме, че сблъсъкът ще мине...безболезнено, въпреки че се съмнявам. Благодаря ти че задоволи отдавнашното ни любопитство около Обитателя Спар, скоро ще видим и намесата му надявам се. Сега ми е интересен образът на капитан Хорсах и бъдещите действия на Дакавар.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 15 Oct 2006, 10:30
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Очаквай скоро и Обитателя, и Хорсах, но днес няма да имам време да пиша повече. ohmy.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Meli
Публикувано на: 15 Oct 2006, 11:37
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 5960
Потребител # 21
Дата на регистрация: 11-October 06



super e
az sam za tova da izdade6 kniga biggrin.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Fallen Angel
Публикувано на: 15 Oct 2006, 18:34
Quote Post


Паж
*

Група: Citadel
Съобщения: 38
Потребител # 3
Дата на регистрация: 10-October 06



Страшно готино е...зарибявка отвсякъде smile.gif Послушай meli и издай книга! smile.gif

P.S. Роло rulezzzzzzz! tongue.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 15 Oct 2006, 21:23
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



ами намерете ми 1 000 лева sad.gif

Иначе благодаря за отзивите - отново си признавам, че съм трогнат.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 16 Oct 2006, 00:39
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Аз съм сигурен, че ще намерим изход, чрез който да издадем книга. Иначе, да нямам търпение. Препрочитам си последната глава от вълнение wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 08:28
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Днес ще се стегна и ще пиша. biggrin.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 11:30
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



На третия ден от плаването си приближиха острова. На пръв поглед нищо не подсказваше, че вътре живее Обитателя. Той бе слънчево и ведно място, обрасло в гъста растителност. С приближаването на кораба към него, Алекс видя, че по него тече река, вливаща се в морето и от нея вода пият различни животни – елени, маймунки.
- Сигурна ли си, че това е острова? – попита момчето иара.
- Напълно – отговори капитанката на кораба – въпреки, че разбирам въпроса ти. Той наистина изглежда миролюбив, но според легендата Обитателя живее в центъра му, в огромен древен храм на Прокълнатия, останал там от незапомнени времена.
- Той обаче не е слуга на Черната Сянка – намеси се лаус – държа да подчертая това. Избора му на обиталище вероятно се дължи на общите негативни енергии, съдържащи се в магиите и на двамата.
Не след дълго кораба заора дъното и изнурените от плаването моряци слязоха на брега да заредят запасите си от прясна вода, макар и да се озъртаха нервно насам-натам.
Алекс също слезе, следван от Роло, лаус, иара и Лиянна. Времето бе чудесно и момчето подозираше, че островът има някакъв специфичен микроклимат, тъй като в останалата част от Ралмия настъпваше зима.
Животинките, които пиеха вода ги гледаха любопитно и не се плашеха от тях.
- олко са доверчиви? – зарадва им се Алекс и дори погали един елен по муцуната.
- Сякаш тук няма хищници – съгласи се Роло.
- Няма – каза лаус – или по-скоро е само един. Това е Обитателя и те го познават отлично.
- Ние поне не приличаме на него – отговори Роло и тримата се разсмяха спонтанно.
- ога тръгваме – по едно време попита Лиянна.
- Тръгваме ли? – обърна се Алекс – но, скъпа...
- Да? – елфата вдигна въпросително вежди, а очите и заканително блеснаха – слушам те.
Алекс се приближи до нея и сложи ръце на рамото и.
- Това ще е опасно, Лиянна – каза момчето.
- И ти си по-подготвен от мен за това, така ли? – повиши глас елфата – голямо самочувствие изведнъж ти дойде.
- Страх ме е да не те изгубя – бързо отговори Алекс – няма да го понеса – добави след миг.
- А моите чувства към теб – елфата го прегърна – мислиш, че на мен ми е все едно?
- Стига глупости – Роло сложи ръце на кръста – жените нямате работа с това чудовище.
- Охо – заканително отговори иара – ето един с къса памет. Ако си спомняш преди няколко дни те търкалях като коте на палубата.
- Ъъ, тогава не бях подготвен – изчерви се Роло – в последно време...
- Вие двете оставате тук с екипажа – прекъсна споровете лаус, прегърбен като от някаква грижа.
иара възмутено погледна джуджето, а Лиянна отвори уста, затвори я, а после пак я отвори.
- Очаквах повече разум от теб, лаус – каза елфическата принцеса.
- Това няма общо с разума, а с чувствата, миличка – каза лаус. Джуджето изглеждаше старо и много уморено – вие двете сте невероятни млади жени и аз съм убеден, че сте по-добре подготвени за това изпитание от момчетиите до мен – и той изгледа Алекс и Роло критично. Двамата се размърдаха, чувствайки се неудобно от оценката на стария им приятел.
- Аз обаче си оставам проклет консерватор до мозъка на костите си – продължи лаус – и не искам две прекрасни дами да виждат Обитателя. Той е срамът на джуджетата, нашето най-голямо унижение в цялата ни история – очите на стареца се намокриха от сълзи – не искам да ставате свидетели на това. ак ще ви погледна после?
Лиянна приближи старото джудже, което беше силно разтроено, клекна до него и го прегърна.
- лаус, лаус – каза тя – как можеш да си помислиш, че заради безумието на един ще помислим лошо за твоя народ или за теб?
- Джуджетата сме упорит и инат народ, миличка – лаус я погали по лицето – като ти казвам, че не искам да го виждате, значи не искам, става ли?
Преди някой да успее да го прекъсне той продължи:
- Освен това ако най-лошото се случи вие двете с иара имате отговорност. Вие трябва да стигнете по най-бързия начин до краля на елфите и до градовете на хората и джуджетата и да ги предупредите за всичко, за Перлата, за появата на лорд Дакавар. Няма да помогне – лицето на лаус бе стоманено – но сте длъжни поне да подготвите хората... ако най-лошото се случи.
Сетне лаус се усмихна криво.
- Но то няма да се случи – джуджето намигна на елфата и принцесата – ще ви върна любимците живи и здрави. Обещавам.
- А сега вие двамата – той се обърна към Алекс и Роло – напред към центъра на острова. Да взимаме проклетата Перла и да се махаме оттук.
Младежите се спогледаха, сетне тръгнаха подир вече започналото да крачи джудже.
Приятелките им останаха зад тях.



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 12:39
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Обитателят

Пътят през гората, която бе близка до джунглите от света на Алекс бе нелек и дълъг, при все, че острова не бе голям. Пътеки нямаше, всичко бе обрасло в лияни и гъсти храсталаци, които запречваха пътя. Алекс и Роло трябваше да разсичат с оръжията си увисналата на пътя им растителност, за да могат да продължат.
И тримата пътници се бяха умълчали, а лаус направо изглеждаше угнетен. Това никак не се връзваше със ситуацията около тях – навсякъде пееха птици, крякаха маймуни и като цяло мястото изглеждаше живо и пълно с живот, по нищо не личеше, че е бърлога на чудовище. Сочни плодове растяха от дърветата и чакаха някой да се пресегне и да ги вземе.
Тримата спряха да починат по някое време, изморени от постоянно обикаляне на огромни дървета и проправяне на път измежду лияните. Алекс предвидливо бе взел вълшебната покривчица в торбата си и тримата хапнаха. Магическия предмет този път им сервира парчета крехко агнешко и лаус много се зарадва.
- Любимото ми месо – каза той и лакомо заяде, за момент забравяйки за всякакви грижи.
След тази кратка почивка продължиха по пътя си. Постепенно растителността около тях стана по-рядка и горската покривка над главата им се разкъсваше, сякаш през нея е минал някакъв чудовищен звяр.
Не сякаш, а защото, даде си сметка Алекс, забелязвайки следи от огромни нокти по кората на дърветата. Накрая стигнаха долина, в чиито център се издигаше уродливо капише – огромна каменна сграда в пирамидален стил, на върха на която имаше огромна дупка, сякаш нещо бе паднало с все сила отгоре и.
Алекс потръпна, като се замисли какво ли може да е то.
- Зловещо – сякаш прочел мислите му каза и Роло.
- Да разучим – лаконично коментира джуджето и слезе надолу по долинката. Двамата младежи го последваха, стараейки се да не вдигат много шум. Приближавайки храма, забелязаха, че той е огромен и грозен.
- Много е стар – тихо обясни лаус постройката – някога в древни времена тук е имало гоблинско племе, което го е построило. Измрели са обаче много преди дори Обитателя да дойде тук. От тях е останала само почитта им към Прокълнатия и разни други чисто митологични фигури.
Старото капище имаше вход, заринат в боклуци.
- Ъгх – нададе звук на погнуса Алекс, когато приближи вратата и усети как отвратителна воня го блъсва в носа.
- Глупак! – Роло го сграбчи за ръка и го издърпа настрана –не заставай пред входа.
- Няма проблем – намеси се лаус – Обитателя влиза през покрива на постройката. Да обиколим!
Тримата тихо обиколиха храма, взирайки се във вътрешността му през редките прозорци и пукнатини, образували се от времето. През тях се виждаха струпани по земята злато и съкровища, скъпоценни камъни, дори килими и фигурки от ценна кост – слонова, драконова? – Алекс не можеше и нямаше как да прецени.
- Уха! – възкликна Роло – тук има богатство за цели народи!
- Тихо! – скастри го джуджето – това са кърваво и прокълнато имане. Не се оставяй разкоша му да те води за носа. С нищо не е по-добро от боклуците на входа.
Стигайки задната част на храма видяха огромен процеп, през който имаха възможност да погледнат внимателно какво има вътре.
Алекс ахна.
В центъра на храма, внимателно поставена на малък олтар стоеше перла, която хвърляше огнен блясък осветяващ целия храм, всичките богатства, целия захвърлен разкош.
- Това е – каза Алекс – сигурен съм. Това е Перлата! – той развълнуван се обърна към приятелите си.
- Да, Перлата на Феникса – гласът на лаус бе изпълнен с благоговение.
- Нещо не е наред – отвърна Роло, не споделяйки ентусиазма на приятелите си – къде е Обитателя?
В този миг нещо капна до тях. Тримата вдигнаха глави едновременно и видяха чудовищно създание, вкопчило се като муха отвесно на стената на храма. От полуразтворената му човка се стичаше слюнка, а отрупалите като гроздове продълговатата му глава очи се бяха втренчили към натрапниците и блещукаха с неистова злоба. Тялото му бе продълговато и мускулесто, покрито с лъскави зелени люспи, а лапите му бяха дълги и снабдени с дълги, остри като на мравояд нокти, с които се бе закачило на стената.
- Бягайте – тихо прошепна лаус и в следващия миг Обитателя нададе неистов писък, който разцепи въздуха и накара всички звуци по целия остров да замлъкнат. От човката на създанието изкочи дълъг, мазен език, подобен на този на хамелеон, който обаче в края си пламна и блъсна Алекс с все сила, изтласквайки го на десетина метра назад.
- Не! – извика Роло и извади сабята си. Съществото се спусна до него и се изправи на задните си лапи, вдигайки предните за удар. Огромните му нокти, извити като ятагани блеснаха на слънчевата светлина, но в този миг се чу характерния звук от шрапнелите на лаус и Обитателя изрева от болка. Задната част на врата му се зачерви от кървавата рана.
Създанието се обърна и изгледа злобно лаус, който понечи да стреля отново, но размисли и хукна да бяга, навреме избягвайки нов удар на огнения език. Обитателея се спусна на четирите си крака и хукна подире му, бягайки изумително бързо, люспестото му зелено тяло се тресеше от мощните тласъци на мускулите и за секунди клюнестата му глава бе над бягащото джудже. Обитателя леко я издигна и се приготви за клъвване, когато джуджето вдигна оръдието си и изстреля залп шрапнели право в разтворената паст на изчадието.
Обитателя се претъркули назад, пищейки от болка, а лаус отново набра аванс и се скри в близката джунгла. Подобно бе постъпил и Роло, който най-напред бе изстичал до Алекс, помагайки му да се изправи и след това двамата се бяха свряли в джунглата, навирайки се в най-близката хралупа, която намериха. За щастие на момчето от Хадънсвил, Бронята на Сребърната Луна го бе предпазила дори от огнения удар и сега Алекс бе само задъхан и изплашен.
Двамата с Роло се свиха в хралупата, където се бяха скрили и се заслушаха в звуците наоколо. Над всичко ехтяха гневните писъци на Обитателя, който явно се бе съвзел от удара на лаус и сега търсеше него и приятелите му, подскачайки от клон на клон и помитайки всичко по пътя си.
Една маймуна, имала нещастието да се озове на пътя му бе буквално разпарчетосана от разгневеното същество и падна точно пред хралупата, където Алекс и Роло се бяха скрили. За тяхно щастие Обитателя не си я потърси и скоро звука от пронизителното му пищене се отдалечи по посока към капището. Явно звяра бе решил да се прибере при съкровищата си.
Въпреки това двамата младежи си останаха в хралупата, сковани от ужас и мокри от студена пот, неспособни дори да кажат нещо. Досега не бяха виждали толкова извратено същество. Дори Черния Лорд Дакавар не беше такъв, в него имаше някаква грация, някакво достойнство, гробовни наистина, зли, но ги имаше.
Това бе създание на безумието, въплъщение на среднощния кошмар на нечий болен мозък, грозно, зло и противно.
По едно време звук от стъпки се разнесе навън и скритите Алекс и Роло усетиха как сърцата им се качват в гърлата. Двамата издигнаха изтеглените си оръжия напред към входа на хралупата и всеки миг очакваха гнусната морда на Обитателя да грейне олигавена пред тях.
Вместо това обаче видяха усмихнатия лаус.
Въздишка на облекчение се изтръгна и от двамата.
- Слава Богу, че си жив – изпъшка Алекс и се изправи, прегръщайки старото джудже.
- Наистина – кимна Роло, избърсвайки потта от челото си – като видях онова отвратително нещо над теб, рекох, че това е краят.
- Хехе, все бързате да ме отпишете – засмя се джуджето – да ви кажа, като видях огромния клюн на онова грозилище над мен и аз си рекох, ами, лаус, това беше, язък за момчетата. Ама видяхте ли, не беше чак толкова страшно.




--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 13:15
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



- Не беше страшно ли? – възмути се Роло – аз за пръв път брах такова шубе през живота си.
- Аз нямах време и да се изплаша в началото – съгласи се Алекс – то просто ме помете. След това само чаках кога ще ме намери да ме довърши.
- Стига, деца – засмя се лаус – можеше да е много по-зле, а вместо това се отървахме само с уплаха от първата си среща с гостоприемния Обитател и намерихме къде държи Перлата.
- Мда- отговори Роло – сега ако намерим начин и да я вземем би било великолепно.
- Аха – обади се и Алекс – на мен това същество ми изглежда просто непобедимо.
- И това го казват хора, кръстосвали остриета с лорд Дакавар – нахока ги джуджето – стига сте се вайкали, аз знам как да вземем Перлата.
- Така ли – двамата зяпнаха почти едновременно.
- Ами да – продължи джуджето – докато ти, Алекс, зяпаше Перлата, а ти, Роло, златото около нея аз огледах и самия храм. Структурата му е простичка, но пък ни върши работа. Има точно три помещения, коридор за навън, стаята, в която е Перлата и още една, където Обитателя явно влачи плячката си. Вижте какво ще направим – джуджето ги помами с пръст да дойдат до него – ти, Роло, първи влизаш да примамиш Обитателя подире ти.
- Аз? – почти изплака моряка – но защо аз?
- Само да го подмамиш, бре човек – потупа го успокоително по рамото лаус – в това време, като тръгне той подире ти Алекс влиза вътре и взима Перлата.
Момчето преглътна.
- А пък аз – усмивката на лаус стана още по-широка- аз влизам в трапезарията му и покривам всичко в моите запаливни течности. Сетне изработваме тактиката с Дакавар. Обитателя за разлика от него е създание от плът и кръв и ще стане на яхния! – джуджето щракна заканително с пръсти.
- Звучи прекалено лесно – каза Роло.
- Лесно е! – настоя лаус – ще видите, че ще стане. И това още тази нощ. Сега легнете и се помъчете да поспите.
- Да поспим? – погледна го Алекс невярващо.
- Да поспите – повтори джуджето – аз ще си направя някои последни приготовления.
* * *
Роло се събуди привечер. До него Алекс още спеше и моряка стана внимателно, за да не го събуди. лаус стоеше пред хралупата и внимателно всмукваше от лулата си.
Морякът си даде сметка, че го вижда да пуши за пръв път от първата вечер на запознанството им.
- Ела тук – тихо му каза джуджето и морякът пристъпи към него. Сетне го погледна иззад дима, който бълваше – никога не пали такива неща. Много е вредно.
- А ти защо пушиш тогава – поусмихна се Роло.
лаус не му отговори, а пак си дръпна от лулата.
- Нали не си се вързал на тази история, дето я казах пред Алекс – отговори джуджето и издиша дима.
- оя? – напрегна се морякът. лаус го погледна.
- Изобщо няма да е лесно. Наговорих тези неща за да го успокоя – джуджето се почеса – Алекс е силно момче, Роло, но много неща му дойдоха на куп, Оракула с онова гнусно предсказание, Черния Лорд, а сега и това. Ако не беше елфата, щеше да се е предал отдавна.
Роло сви устни:
- Алекс е по-опасен, отколкото си мислиш. Напредъка му, дори само що се отнася до боя с меч е забележителен.
- Никой не му го отрича, Роло – отговори джуджето – макар, че сам знаеш, че Меча на Дракона и бронята го правят да изглежда много по-добър, отколкото е. Забележи, че Обитателя удари първо него и той бе съвсем безпомощен.
- Така е, но... – джуджето прекъсна моряка.
- Млъкни и ме слушай. Ако не вярвах в него, нямаше да се забърквам в това. Алекс е най-добрия човек, който съм виждал, по-добър няма да намерищ. Пази си го като приятел. Той обаче има нужда от малко спокойствие преди тази нощ, защото иначе ще се срине. А нощта ще бъде тежка.
лаус погледна Роло.
- Знаеш ли истинското име на Обитателя, моряче?
Роло поклати отрицателно глава. Очите на джуджето бяха дълбоки и мрачни като кладенци.
- Юрген – каза бавно то – азвал се е Юрген. акто казах, най-великия ковач на нашия род. Има обаче нещо, което не ти казах – лаус си дръпна от лулата и направи няколко димни колелца.
- Юрген... – бавно повтори той – Юрген овача, Юрген, майстора на съкровища...дядо Юрген.
- акво? – зяпна Роло.
- Аз съм на 300 години, моряче – погледна го мрачно джуджето – баща ми е син на Юрген Обитателя, а аз съм негов внук.
- Онова...нещо... – заекна Роло – е твой дядо?
- Точно така – отговори лаус – и аз ще го убия тази вечер.
Морякът потръпна от решителността в думите на лаус.
- Трябва да сложа край на това нещо – продължи джуджето – на тази гавра с моя род, с моето семейство, с моя свят.
- Имаш моята подкрепа – тихо отвърна Роло.
- Не ти ща подкрепата – пресече го лаус – Алекс има нужда от твоята подкрепа. Бъди до него и му помогни да оцелее до края. Той е близко, усещам го.
лаус замлъкна за миг, сетне продължи.
- А моят е още по-близко – джуджето вдигна ръка, за да не го прекъсват – ако тази вечер се наложи да се жертвам за да спра Обитателя, ти трябва да си близо до Алекс и да му попречиш да прави глупости, ясен ли съм?
Очите на Роло се навлажниха.
- Искаш много от мен, лаус – прездразгавяло каза морякът.
- Не ми циври – в гласа на джуджето нямаше никакво съчувствие – за това и не взех жените, уж, ама и вие не сте по-добри. Искам нещо простичко от теб. Не искам Алекс да прави простотии, когато моя миг удари, ясен ли съм.
Роло постави лицето си в дланите си, мъчейки се да преглътне сълзите си.
- Ясен ли съм? – потрети лаус.
- Ще бъде както искаш, приятелю – глухо отвърна младежът.
- Добре – меко отговори лаус и постави ръката си на рамото му – а какво пък, може и да си изляза жив от тук.
- Алекс! – гръмна гласа на стареца, будейки момчето –време е да си вземем една перла от един гущер. Да не чакаме повече.



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 16 Oct 2006, 13:47
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Да спят на острова на Обитателя...много смело наистина.Чудя се той дали може да говори. Още по-интересно е, че е дядо на лаус. Това е бих казал най-интересната сага - интрига, на която съм попадал. Може би единствена по рода си - джуджета. А и името Юрген е много интересно. Да видим какво ще стане по-нататъка. wink.gif . Историята е супер Спар, браво.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 13:55
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



много мерси, довечера още laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 19:23
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Погребална клада

Песента на щурците се чуваше дори вътре в черното капище на Обитателя, смесвайки се с тежкото ехо от стъпките на Роло по сухия каменен под. Морякът ходеше бавно и внимателно, с изтеглена сабя в ръка и очи, шарещи надолу и нагоре постоянно.
Но предпазливостта бе излишна. огато стигна залата със съкровища, видя, че Обитателя е легнал върху постеля от златни монети, а мускулестото му зелено тяло се е увило като змийско около олтара, на който стоеше Перлата на Феникса. Шестте му очи бяха склопени, но дори и в състояние на покой Обитателят изглеждаше хлъзгав и отблъскващ. “Дали пък да не опитам да му открадна Перлата докато спи”, замисли се морякът, но тази идея пропадна още преди да се е осъществила, когато едно от очите на създанието мигна. Миг по-късно всичките шест светнаха злокобно в нощния мрак.
Роло преглътна, подритна една златна чаша и я хвана във въздуха.
- Хайде, ела ми де – каза той високо, мъчейки се да овладее сърцето, бясно тупкащо в гърдите му. Обитателя се разгъна бавно от олтара си и Роло вече бягаше, когато огнения език на изчадието взриви мястото, където само до преди минути морякът се беше намирал.
Обитателя нададе отблъскващия си писък и с мощен скок хукна подир дръзката човешка фигурка, дръзнала да го обезпокои в собственото му леговище. По злобната му муцуна личаха белези от шрапнелите на лаус, човката му гладно тракаше, жадна да разкъсва човешка плът. Звяра се навря в коридора за навън, по който бе побягнал Роло и не забеляза Алекс, който бе застанал до цепнатината на задната стена на храма и, след като я разшири с Меча на Дракона, влезе в обителта на звяра, бързо грабна Перлата и излезе обратно от цепнатината, както му бяха казали.
“В никой случай не се показвай с Перлата на чудовището”, бе го предупредил лаус.
Алекс обиколи бързо храма, опитвайки се да не обръща внимание на стърженето на остри нокти по камък, което долиташе отвътре. огато обаче чу неистовия писък на звяра не издържа и вместо да се скрие в джунглата, рязко зави към входа на капището.
Роло се бе покатерил на нещо като корниз над вратата му, а под него Обитателя бе разтворил човка и пищеше, мъчейки се да го достигне с острите си нокти. ато видя, че не става люспестата твар изстреля огнения си език.
Роло изкрещя и падна заедно с взрив от отломки в краката на грамадния звяр, който нададе триумфиращ вой и надигна главата си за смъртоносно клъвване.
лаус не се виждаше никакъв и Алекс не издържа, мятайки се напред с вдигнатия Меч на Дракона. Вълшебното острие мина през плътта на Обитателя като нож през масло.
Чудовището подскочи от болка и се обърна към Алекс. Шестте му очи яростно фокусираха първо момчето, а после и Перлата.
Алекс преглътна, а после отчаяно се метна настрана, едвам избягвайки следващия изстрел на огнения език, предизвикав взрив от отломки.
- Бягай! – изкрещя Роло и започна да мушка със сабята си звяра по краката. Обитателя обаче го шибна с опашката си, събаряйки го отново на земята и се подготви за скок към Алекс, който стискаше Перлата в лявата си ръка и Мечът на Дракона в дясната.
- Юрген! – в този миг се чу гласът на лаус. Обитателя спря за момент и обърна главата си така, че с три от очите си наблюдаваше Алекс, а с другите три погледна изкочилото напред джудже.
- Юрген! – повтори лаус – ела, де. Аз съм от ония, чиито предци обра. Ела, ела и хвани мен, Юрген. Хайде, де! – джуджето вдигна странното си оръдие и изстреля залп шрапнели по него.
Те се забиха в тялото на звяра, но за разлика от друг път той не изпищя, а леко падна на четири крака, обръщайки цялото си внимание към джуджето. Роло стана и, залитайки, доближи Алекс.
- Взел си Перлата – изстена той – да се махаме.
Момчето поклати глава.
В този миг Обитателя се втурна към внукът си. лаус доволно кимна, сетне побягна обратно в храма, хлъзгайки се като на кънки по коридора, който бе покрил с дебел слой гориво, което бе изпъскал отчасти от оръжието си, от части тайните запаси, които винаги носеше в торбите си.
- лаус! – викна Алекс и тръгна подире им, но Роло го спря за ръката.
- Не – поклати глава морякът.
- акво не? – попита момчето – той има нужда от нас.
Роло отново поклати глава.
- акво има, какво ти става? – Алекс се опита да се отскубне от него, но Роло не го пусна.
- Той каза... –очите на моряка се напълниха със сълзи. Алекс го погледна, в първия миг неразбиращо, а после се опита с всичка сила да се отдръпне от него.
- Пусни ме! – извика той – пусни ме веднага! Не мога да го оставя!
- Той поиска така, братле – процеди Роло – не обезмисляй саможертвата му.
* * *
лаус стигна до края на залата, която Обитателя бе превърнал в гробище на жертвите си и се обърна към огромната твар, която бавно приближаваше зад него. Изчадието се хлъзгаше по огромното количество мас, с което внукът му бе покрил всичко.
лаус кимна одобрително. Мазнината се процездаше отвсякъде, той бе изхабил всичките си запаси и дори бе оставил няколко пълни бутилчици тук-там из костите.
Обитателят изръмжа.
- Ела, дядо – тихо каза джуджето и надигна оръжието си – ела по-близо.
Обитателят се приближи към своя потомък, човката в устата му хищно тракаше. Шестте му очи втренчено и немигащо се взираха в лаус.
За момент джуджето се замисли за Алекс и Роло и усмивка озари лицето му. Бяха симпатяги, тези двамата, като синовете, които никога не бе имал.
В следващия миг джуджето стреля. Шрапнелите се забиха право в лицето на отдавна изгубения Юрген, затваряйки четири от очите му. Обитателят изпищя и огнения език инстинктивно изкочи напред, докосвайки мазнината.
лаус потръпна.
След миг целия храм се взриви.
* * *
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ – викът на Алекс разцепи нощния въздух – Не, моля те, не...
Момчето се свлече на крака. Сълзите се стичаха от очите му като малки солени поточета. До него Роло не се чувстваше по-добре, неговите очи също бяха влажни, а лицето му изразяваше безкрайно страдание.
- Защо... – хлипаше Алекс – не трябваше да става така, не трябваше – момчето се обърна към Роло, объркано, шокирано и изплашено. Морякът пристъпи до него и в слеващия момент двамата се прегърнаха и заридаха, спомняйки си за лаус. За грубоватата доброта, с която джуджето се бе отнасяло с тях. За начина, по който ги бе спасил от трола, а после и от лорд Дакавар. За тихото му чувство за хумор, за изобретателността му и за кроткото му присъствие, което им вдъхваше сили и кураж.
Двамата тръгнаха към кораба през нощната джунгла, Перлата осветяваше пътя им, но тази светлина им напомняше само за горящия храм и не им носеше никаква радост. Животни, изплашени от взрива и пожара,бягаха покрай тях, но те бяха слепи за всичко наоколо.
На зазоряване стигнаха при кораба на брега на морето. Лиянна и иара се завтекоха към тях, усмихнати, че ги виждат живи и здрави. В следващия миг видяха израженията на лицата им, видяха и, че лаус го няма.
Перлата на Феникса бе в ръцете им, но славното джудже бе цената за този успех.

С Перлата в ръце
Отплаваха от Пъкления остров почти веднага, бързейки да се отдалечат от отвратителното място дори сега, когато Обитателят вече го нямаше. иара даде курс към открито море, планирайки да намери устието на река Песнопойна и направо да ги откара към ралския замък. Алекс се бе прибрал в каютата си и не искаше да вижда никой, дори Лиянна. Момчето просто се метна на леглото си и заплака за кой ли път през изминалите няколко часа и стоя така, докато сълзите му не пресъхнаха и той не заспа безпаметен сън. Роло пък просто седна под едно от платната и загледа морето, без да продума нищо. иара го разбра и го остави насаме със скръбта му.
Нито тя, нито Лиянна питаха за начина, по който са взели Перлата, нито какво се е случило с лаус. От реакциите на двамата младежи последното бе очевидно, а начина нямаше никакво значение. Накрая Роло все пак разкри какво точно се е случило, разказвайки историята с къси и насечени изречения, мъчейки се да изглежда по-здрав, отколкото е всъщност. огато иара обаче го докосна по рамото, моряка се отпусна на рамото и, изливайки сподавяните си досега сълзи.
лаус го нямаше.
Това бе и мисълта, с която Алекс се събуди след няколко часа кошмарна дрямка, дрямка, която се бе надявал да обхване и смъртта на джуджето. Беше обаче истина. Болката прониза младежът като копие и той се задави. Сетне стана уморено, мрачно хвърляйки поглед върху стоящата на пода му Перла.
Идеше му да я ритне.
Вместо това обаче излезе от каютата си, намери Лиянна и я прегърна силно, сякаш се боеше да не загуби и нея. Тя го погали успокоително по русата коса, макар, че сълзи напираха и в нейните очи.
Вечерта иара отвори вино, скрито в запасите на кораба и направи прощална вечеря в памет на джуджето. Тя не го бе познавала много добре, но и нейното лице бе сиво, когато вдигна тост в негова чест. Алекс, Роло и Лиянна се бяха сгушили в един ъгъл и пиха съвсем малко, изливайки по-голямата част по палубата, за техния жертвал се приятел.
Накрая Роло им разказа и най-страшната част от историята, за истинската самоличност на Обитателя и неговия контакт с лаус и тримата отново тихо заплакаха, спомняйки си верния им другар.
Спомняйки си лаус.
огато вече бяха много изморени и се прибраха по каютите си Алекс потърка за последен път своята лампа, призовавайки образа на архимагът Санарос.
Старецът се появи мигновено, загърнат в тъмната роба, която бе носил в последната си среща с младежа, с качулка, сведена над още по-измършавялото му и изпито лице.
- Докладвай – каза той грубо, сетне сякаш се сепна и добави меко – момчето ми.
Вместо отговор Алекс вдигна Перлата в ръцете си, показвайки я на стареца.
- акто ви обещах – предрезгавяло каза той – намерих я. Скоро ще ви я донеса. Пътувам с кораб... капитан иара ми каза, че има път по който ще дойдем при вас направо по вода. До седмици Перлата ще е във вашите ръце.
По лицето на Санарос се разля топла усмивка.
- Браво, браво, момчето ми – каза той бащински – ти се справи отлично, оправда най-смелите ми очаквания. огато дойдеш при мен мога да те върна у дома ти или пък да ти дам благородническа титла, на теб и на хората, които може би са ти помогнали по пътя, да?
- Един от приятелите ми умря в битката с Обитателя – задавено каза младежът – искам само... възмездие.
Санарос го погледна изпод качулката си и образът му сякаш потъмня.
- За това не се безпокой, момчето ми – каза той меко, но постепенно гласът му се втвърди – скоро всички, които са страдали, ще бъдат овъзмездени. Скоро идва часът на разплатата.
Последните думи бяха изречени с такъв тон, че Алекс потръпна. Напомняше му на един много неприятен звук, трошенето на сухи есенни листа.
Докато мислеше над това, образа на Санарос изчезна.
* * *
апитан Хорсах бе една от най-мрачните легенди на Ралмия. Някога той бе бил майстор мореплавател, способен да премине през всяка морска буря с легендарния си платноход “Черния Лебед”. Моряците му, истински морски вълци, не знаели що е то страх.
Един ден качили на борда богат младеж и любимата му. Те пътували от единия до другия край на Ралмия, към болната майка на младежа. Било зима и бурите били люти и страховити, но капитан Хорсах не се уплашил и тръгнал на път. В сърцето му обаче се зародил таен копнеж по красивата девойка. Той убил приятеля и, хвърляйки го зад борда и протегнал здравата си ръка – другата била с кука, намястото на отдавна отрязаната китка –към нея.
- Мръсник, бъде проклет! – извикала тя и скочила в бурните вълни на морето подир приятеля си, бивайки погълната от водите.
Оттогава Хорсах станал мрачен и постоянно обикалял из палубата, потропвайки с единия си дървен крак - на мястото на отхапан от акула крайник и взирайки се с едното си око свирепо в моряците си. Обзет от безумна гордост той решил да довърши започната обиколка, при все, че наближавал опасния Нос на Лешояда, прочут с коварните си рифове. Щом го доближил, в морето се разразила невиждана буря, която подмятала “Черния Лебед” измежду вълните като орехова черупка.
- Ще прекося проклетия нос! – ревял гневно Хорсах – ще го прекося ако ще и да плавам до края на вечността! ълна се в Прокълнатия! – тъй се врекъл капитана лекомислено. Черната Сянка се хванал на думите му и го прокълнал. Оттогава насам – близо четири века – кораба на Хорсах винаги плава из морето, подхвърлян от невидими вълни и бури, неспособен да акостира където и да е било. Моряците и самия капитан се превърнали в скелети, жадно гледащи брега, а името на Хорсах станало синоним на ужас в Ралмия. Мнозина моряци, виждали неговия днес изгнил кораб полудявали, а други получавали странни писма, подхвърляни им в бутилки, които се отнасяли до отдавна починали хора.
И въпреки всичко днес Хорсах бе онзи, който изпитваше ужас, защото най-после корабът му имаше възможност да спре до брега, макар и за не повече от минута – колкото да позволи на Черния Лорд Дакавар и неговите скуайъри да се качат на борда.
- Добре дошли на борда на “Черния Лебед”, милорд – поклони се Хорсах до земята, сваляйки шапка с куката си, когато Рицарят на Смъртта стъпи по полупорутените дъски на изгнилата шхуна.
- Господарят Вземедушец ще бъде доволен от вашето съдействие, капитане – заяви лорд Дакавар, поглеждайки с презрение скелета до себе си – то няма да остане неотплатено в зависимост от качеството на услугата, която ни предложите – продължи Черния Лорд – от вас се иска да направите малка засада за залявянето на един кораб и да помогнете при обезвреждането на група бегълци. Изпълнявайте инструкциите ми и няма да си имаме никакви проблеми.
Така с няколко думи лорд Дакавар установи пълен контрол над призрачния кораб и превърна страховития му капитан в нещо съвсем малко повече от собствените му скуайъри – ратай на волята му. Постоянно червените му очи се взираха в морето, изпепелявайки мислено цялата шир. Гонитбата с онова дете бе продължила твърде дълго. Рицарят на Смъртта знаеше, че господарят му е предвидил всеки развой на ситуацията и Перлата неизменно пристигаше в неговите ръце. Той обаче знаеше и, че Черната Сянка го подлага на нещо като своеобразен тест и лорд Дакавар бе твърдо решен да го издържи.
Още повече, че жаждата му за смърт бе все така силна, както и преди. огато се дуелираше – ако онова можеше да се нарече дуел – с момчето спасител, почти потръпваше от нетърпението да забие своя тъмен меч в младото тяло на противника си. Другите не бяха така забавни, бяха твърде лесни и бягащи врагове, докато момчето се бе осмелило да се изправи срещу него.
Затова и убийството му щеше да е още по-сладко.
- Някакви новини от великия господар, милорд? – попита дошлия наблизо капитан Хорсах.
- Ще ви уведомя, ако има нещо, заслужаващо вашия интерес, капитане – отговори недружелюбно лорд Дакавар, когато усети характерно чувство за хлад и почти инстинктивно се отпусна на едно коляно. Чу зад себе си останалите скелети – и моряците, и скуайърите му, и самия капитан на “Черния Лебед” да правят същото, когато от водата се издигна черен стълб и в него се оформи образа на Прокълнатия.
- Времето на нашето отмъщение настъпи, мои верни слуги – обърна се към не-мъртвите качулатата фигура – Момчето-спасител докопа Перлата на Феникса и в момента я носи към моята десница. Пресрещнете го! Убийте него и приятелите му! Не се колебайте! Не показвайте никаква милост!
Лорд Дакавар изтегли черния си меч и победно го издигна. Чу как зад него Хорсах тропа сабята в куката си и как скелетите тракат тръжествено с полуигнилите си челюсти.
Моментът на разплатата идеше. Смъртта и мрака щяха да господстват над Ралмия. Завинаги.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 20:31
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Нова среща с Черния Лорд

През следващите няколко дни Алекс се посъвзе и отново започна да се усмихва и смее. Главната вина за това бе Лиянна, която бе неотлъчно до него и правеше всичко възможно да го разведрява и да не му дава да унива. Младежът най-после успя да разгледа и Перлата на Феникса и този път успя да и се възхити. Тя бе много красива, с големината на щраусово яйце и постоянно хвърляше красиви отблясъци от пламък.
- Архимагът Санарос ще ни спаси, веднъж да му я дам – каза момчето.
- Дано да си прав и да е наистина толкова решителен, колкото казваш – сподели мнението си Роло.
- О, решителен е – Алекс си спомни последния си контакт с него и за миг потръпна. После обаче си каза, че архимага бе изстрадал още повече от него, всичките му приятели бяха измрели пред очите му и е нормално да няма търпение да вземе Перлата и да отмъсти на Прокълнатия.
Междувременно Алекс, Роло и иара продължиха тренировките си по дуелиране. В първото сражение на силно клатещия се от морските вълни кораб капитанката имаше огромно предимство заради опита си и успя да надвие Алекс и Роло едновременно, независимо, че двамата младежи я нападаха координирано. На нестабилния кораб обаче Алекс се олюляваше като пиян и иара използва силата на устрема му, за да го остави сам да се бутне в мачтата и да гледа объркано, докато тя леко докосва врата му с рапирата си. Роло се опита да се възползва от моментната и заетост, но една силна вълна наклони кораба и той залитна настрани, а миг по-късно острието на иара сочеше стомаха му.
В следващите дни обаче младежите се усъвършенстваха и успяваха сериозно да притеснят капитанката, като накрая тя призна, че не иска повече да се бие с Алекс, който оприличи на “сребрист таран”. Тази чест тя остави на Роло, който благодарение на акробатичните си изпълнения някак си успяваше да проникне през защитите на младежа и за пореден път да го изненада.
В една нощ обаче над морето се изви силен вятър и иара накара пътниците на кораба и да се приберат. Алекс, който бе виждал морска буря в Ню Йорк послуша съвета си и, прегръщайки Лиянна, се скри в каютата си, но Роло пожела да остане.
- Аз все пак съм моряк – настоя той пред иара.
- Ти си речно пале, което само ще ми пречи на палубата – озъби се капитанката. Приятелят и изсумтя.
- Стига де – меко каза тя – не го казвам за да ти трия носа. Просто нямаш опит в такива ситуации. Ако ми потрябваш, ще те извикам.
Роло се остана все така недоволен, но все пак слезе в каютата на Алекс, където с Лиянна го поканиха да поговорят. Тримата си спомниха целия си път досега и очите им се насълзиха при спомена за лаус, но това сега бяха щастливи сълзи, тъй като се сещаха за живота му, а не за смъртта му.
Навън бурята люлееше свирепо кораба, но нито за миг нямаше съмнение, че нещо опасно може да се случи, даже по някое време иара дойде и каза насмешливо на Роло:
- Оказа се по-слаба, отколкото я мислех. Можеш да дойдеш.
Морякът се ухили и последва капитанката на палубата, оставяйки Алекс и Лиянна сами. Двамата се прегърнаха и, приспивани от люлеенето заспаха един до друг, даже не усещайки кога Роло минава покрай каютата и, разбит от цялото търчане по заливания от морски вълни плавателен съд се просва изморен на леглото си.
На другия ден обаче цялото море бе в някаква зловеща мъгла. Алекс, Роло и Лиянна стояха на палубата и тревожно се взираха в млечните вълма, а иара ругаеше през зъби.
- Ненормално време – съскаше тя – откъде се взе тази мъгла.
- Тя е съдбата ви – разнесе се във въздуха злокобен глас и всички потръпнаха. Алекс извади Меча на Дракона, когато пред кораба се оформи чудовищния силует на закачулена фигура.
- Прокълнатия! – извика иара, обзета от смъртен ужас и само здравите ръце на Роло я предпазиха от това да побегне и буквално да скочи през борда. Моряците и завикаха уплашени и дори елфата Лиянна пребледня и затрепера.
- Вие постигнахте много, но пътят ви свършва дотук – рече Прокълнатия – костите ви ще се присъединят към екипажа на “Черния Лебед”, а с душите ви ще пирувам!
Прокълнатия изчезна с гръмък смях, а на мястото на силуета му от мъглата изплува стар, полуизгнил кораб натъпкан с размахващи мечове скелети. Отпред на мостика му стоеше особено отвратителен скелет, облечен в скъпи, макар и подгизнали дрехи, с кука вместо ръка, един дървен крак и черна превръзка около едната очна кухина.
- Хорсах, Хорсах! – завикаха моряците на иара, но замлъкнаха, когато зад призрачния капитан изникна масивния силует на лорд Дакавар. Червените очи на Черния Лорд фиксираха Алекс злобно и лумнаха заканително.
Момчето преглътна и побледня, но, стискайки зъби, вдигна Меча на Дракона пред лицето си. Зад него Роло и съвзелата се иара изтеглиха сабите си, а Лиянна опъна лъка си. Моряците на кораба си пък вдигнаха кой каквото има – ножове, харпуни, тук-таме саби, гребла.
- Абордаж! – изграка капитан Хорсах и скелетите му захвърлиха изгнили въжета с куки, които се забиха в корабчето на иара. Не-мъртвите запълплиха по вървите, начело с уродливия капитан, който ловко се приплъзна по въжето, размахвайки куката и ятагана си.
- Никой не взима на абордаж кораба ми – процеди иара и вдигна рапирата си- този е мой.
- Позволи ми да помогна, скъпа – галантна каза Роло и застана до нея.
Миг по-късно Хорсах се нахвърли върху тях, мъчейки се да строши рапирата на жената с куката си, докато бясно размахваше ятагана си към Роло.
Алекс пък съсече няколко от скелетите от “Черния Лебед”, когато видя страховита гледка. Скуайърите на лорд Дакавар направиха своеобразен мост между двата кораба, по който Рицарят на Смъртта мина, тържествено вдигнал страховития си меч. Лиянна се опита да го събори със стрелите си, но той ги съсече във въздуха. огато стъпи на борда на иариния кораб, скуайърите се извиха като чудовищна лента и кацнаха зад повелителя си.
- Убийте елфическата принцеса – небрежно нареди Черния Лорд и слугите му се втурнаха към Лиянна, която изруга и хукна да бяга, изстрелвайки по някоя стрела зад гърба си.
- Ето, че пак се виждаме, момче от друго селение – каза Дакавар на Алекс. Момчето трепереше, но бе изправило Меча на Дракона пред себе си.
- Този път обаче май го няма джуджето за да те спаси, а?.
Това обаче бе грешка. ато се сети за лаус, огън лумна в сините очи на Алекс и той направи немислимото, дръзко нападайки Рицарят на Смъртта. Изненадата на Черния Лорд бе толкова голяма, че той едвам успя да блокира дъжда от удари, който младежът стовари върху него.
В това време Хорсах, иара и Роло играеха танца на смъртта. Не-мъртвия капитан бе добър, дяволски добър и само добрата координация на моряка и капитанката, натрупани от дните тренировки им помогнаха да издържат напора на скелета, чиито кука и ятаган зловещо свистяха във въздуха.
Стрелите на Лиянна пък поразяваха скелет след скелет от екипажа на “Черния Лебед” и скоро малцина от тях останаха цели. Не така обаче стоеше въпросът със скуайърите на Дакавар, които разсичаха хората от екипажа на иара с дива жестокост, неизменно опитвайки се да хванат елфическата принцеса в смъртоносен обръч, от който нямаше да има измъкване.
В подобна ситуация започваше да се озовава и Алекс. Удържайки първоначалния напор на младежа без да инкасира нито един удар, лорд Дакавар бе съумял да цапне момчето няколко пъти и отново започваше да го притиска към един от ъглите на кораба.
- Гневът ти те прави силен, момче от друг свят – каза бавно Рицарят на Смъртта – но дори и той не е равностоен противник на мрачната магия, с която господарят ме е дарил.
Лиянна успя майсторски да обезвреди един от скуайърите на Дакавар, прострелвайки го по начин, който го изблъска зад борда на кораба. Друг пък падна след като група моряци събориха три бъчви отгоре му.
Двама обаче оставаха и вече бяха все по-близо до елфата, а Роло и иара вече започваха да се задъхват под атаките на капитан Хорсах. Той се смееше оглушително и – една особено гадна част от проклятието му – призрачни слюнки летяха от разтворените му челюсти. Злодея предвкусваше победата. Той се завъртя около оста си, подхвана оръжията на Роло и иара и напрягайки цялата си сила на изчадие на смъртта се опита да изтръгне оръжията от ръцете им със своите криви кука и ятаган. Морякът и капитанката обаче стискаха здраво своите сабя и рапира, благодарение на което се завъртяха в пълен кръг във въздуха и се проснаха на палубата.
Хорсах изцъка и отново се извърна, мъчейки се да забие и ятаган и кука в гъвкавите тела на противниците си. Те обаче се отместиха и той за миг остана в капан с оръжия, забити в корабните дъски.
- Олеле – каза скелета миг преди остриетата на Роло и Лиянна да го надробят на парчета.
Двамата горди от постигнато се целунаха звучно по устните и, скачайки на крака изненадаха в гръб единия от скуайърите на лорд Дакавар и той сподели съдбата на капитан Хорсах. Другият пък накрая бе разстрелян от Лиянна, която го избута към перилата и оттам – цамбууур! – в морската вода.
Нищо от това обаче не притесняваше лорд Дакавар, който бе принудил Алекс да премине в глуха защита, която не бе и особено ефективна, тъй като, както и пред предишната битка, това, което спасяваше момчето бе Бронята на Сребърната Луна, търпеливо понасяща ударите на Черния Лорд.
Обсипания с уродливи руни меч на Дакавар се стовари лошо върху дясното бедро на Алекс и със стон момчето падна на колене, немощно вдигайки Меча на Дракона в отчаян опит да се защити.
В този миг Роло и иара нападнаха Рицарят на Смъртта, сабята и рапирата пееха като стършели...и миг по-късно двамата се сринаха след като меча на Черния лорд блокира остриетата им и отвратителните му руни ги заляха с вълна от студ, болка и отчаяние.
- Та докъде бях стигнал... – обърна се Дакавар към Алекс, когато нехарактерен звук разцепи въздуха.
Храаааааааааааас.
Лорд Дакавар погледна надолу и изумен видя Меча на Дракона, който стърчеше от нагръдника му.
- Изумително – каза тихо той.
Алекс изпъшка гневно, изтегли Меча назад, завъртя се и с всичка сила прасна Рицарят на Смъртта като с бухалка.
Лорд Дакавар политна настрани и падна през борда с плясък.
Взрив от аплодисменти посрещна вдигнатия меч на младежа.



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 16 Oct 2006, 21:20
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Последен етап

Самия Алекс по-късно имаше трудности да си спомни какво точно стана в няколкото часа след изненадващата му и в интерес на истината подарена победа срещу лорд Дакавар. Едно беше ясно обаче – оцелелите моряци го вдигнаха на ръце и го носеха като играчка насам-натам из кораба (в това време изритвайки някоя и друга кост зад борда), Роло и иара демонстративно коленичеха и започнаха да му се кланят, а Лиянна връхлетя отгоре му и му лепна толкова дълга целувка, че момчето имаше чувстото, че ще се задуши.
Самия той обаче бе много доволен от тази си победа и вече чувстваше, че нещата ще се оправят. Беше го яд, че не може да се свърже със Санарос да му каже добрата вест, но и не му оставиха време да мисли за това. иара отвори бъчви с вино и ром и скоро всички, Алекс включително, Лиянна включително! – се напиха почти безпаметно по случай изключителната победа над Рицарят на Смъртта и неговите не-мъртви слуги.
Така изкараха и следващите няколко седмици. Виното не свършваше тъй като те спираха на всяко пристанище и купуваха допълнително, разказвайки и за добрите новини. Алекс вдигаше Перлата над главата си и скоро навсякъде хората скандираха:
- Дакавар – мъртъв! Хорсах – мъртъв! Обитателя – мъртъв!
Някои по-дръзки дори се осмеляваха да подемат призива:
- Иде ред на Прокълнатия! – а други обещаваха да изпратят гълъби до Санарос, за да му съобщят добрата вест.
На самия кораб групата продължи и своите тренировки с мечовете, като славната победа на Алекс срещу Черния Лорд не го спаси от не така положително представяне на следващия ден, когато Роло го остави да търчи с изплезен език по палубата подир него, за да го събори елегантно с корабно въже и... минути по-късно да бъде разнищен от точните удари на иара, която на свой ред видя как рапирата и тъжно прелита от удара на Меча на Дракона и се забива в мачтата.
- Сребрист таран! – повтори мисълта си тя.
Най-накрая стигнаха до река Песнопойна и започнаха последния път към ралския Замък и чакащия ги архимаг Санарос.
* * *
Спомените го заливаха един по един, като вълните, сключващи се над главата му.
Беше студена зимна утрин, а входа на пещерата зееше като гърло на чудовищен звяр пред него. Вятъра вееше кестенявите му коси, а челюстта му бе стисната във волева гримаса.
- Не забравяй, славни рицарю – каза абата, загърнат в неизменната си черна роба – ти си единствения, който може да спре ужаса, който е Ауганфил.
Лорд Дакавар навлезе заедно със скуайърите си по тъмните коридори. Скуайърите бяха още млади и самоуверените им усмивки бързо изчезнаха в мрака на подземията. Само абатът остана невъзмутим, от качулката се виждаха само брадичката му и свитите тънки устни, а ръцете бяха прибрани в ръкавите.
Вървяха дни наред в мрака на някогашните джуджешки пещери и когато стигнаха целта, Ауганфил беше онзи, който ги намери, а не, както очакваха – те него.
Макар и сянка на величието си като черен дракон, гигантския скелет, светещ в отвратителна фосфорецираща светлина връхлетя като ураган върху групата. Двама от скуайърите паднаха мъртви веднага, разпарчетосани от ноктите на изчадието. Абата благоразумно се отдръпна настрана, а лорд Дакавар нападна с рев призрачния дракон, огромния му меч сечеше старите кости като вейки, дори рогатия шлем къртеше части от тях.
Ауганфил се стъписа. Атаките му ставаха все по-слаби и колебливи, макар, че дори и те бяха достатъчни, за да проснат останалите двама скуайъри мъртви на земята.
Дакавар обаче бе непобедим. В мускулестите му ръце меча беше като чук, който стриваше на прах кокалите на стария дракон, а здравите доспехи се оказаха непреодолима преграда за Ауганфил. Той се опита да лъхне студ към могъщия войн пред себе си, но лорд Дакавар само измуча от нападението и продължи да унищожава големия скелет.
Ауганфил, с носталгия спомнящ си миналото си на могъщ черен дракон, който щеше да размаже като бръмбар този нагъл човек обърна отчаяно черепа си настрани, търсейки помощ. Щом видя мрачната фигура на абата, невъзмутимо стояща настрани светлинките в очните кухини на дракона лумнаха за последно.
- Помогни ми – извика той – ти ми обеща безсмъртие!
В този миг обаче с последен напън Дакавар стовари мечът си върху черепа на Ауганфил и дракона се разпадна на прах с тътен. От прахта обаче изкочи мрачна зеленикава светлина, която се стовари върху рицаря, изкара топлината от костите му и направи плътта и косите му бели като на труп, а очите – червени като току що пролята кръв.
Лорд Дакавар падна на колене, изненадан и замаян и вдигна очи, виждайки как абата – който вече не беше абат, а нещо друго, по-черно, по-голямо и много по-страшно – приближава и шепне с глас, подобен на трошенето на сухи листа.
- Съдбата те зове, лорд Дакавар. С победата си над могъщия Ауганфил ти постигна безсмъртието, макар и да плати преголямата цена. С времето обаче ще познаеш истинските тайни на могъществото, а под моето ръководство ще сполучиш да достигнеш сила, за която не си и мечтал.
И така от този момент нататък лорд Дакавар стана слуга на Прокълнатия или както вече го наричаше – Господарят Вземедушец. Мечът му, който Прокълнатия изографиса с непобедими руни изпи кръвта на онези, дръзнали се да въстанат срещу мощта на господаря му, дори и ако другите подчинени – орки, тролове, гоблини или блатни духове –да се проваляха.
С годините дори бялата плът на Дакавар изпада, но наместо скелет тялото му се превърна в субстанция от мрак, от която останаха единствено греещите червени очи. Това обаче не отне нищо от силата му и той продължи да ликвидира онези, които дръзваха да се противопоставят на неговия велик владетел.
До този момент. До сега.
Това момче... беше късмет, разбира се, но лорд Дакавар сам си беше виновен, че се обърна да блокира безвредните остриета на приятелите му, вместо да го довърши. Беше се надценил, гордостта му го бе подвела.
Сега падането му в морските дълбини щеше да е вечно, ако не бе безскрайната милост и добра воля на Господаря Вземедушещ.
Рицарят на Смъртта се просна в краката на повелителя си и почти веднага се изправи в коленичило положение.
- Аз ви провалих, господарю мой – каза тъжно той – предадох вашето доверие и загубих.
- Това няма значение – отговори мрачния силует над него, който все още бе задържал нещо от човешката мимикрия, която поддържаше от години, макар вече да приличаше повече на жив труп, нежели на истински човек – Момчето-спасител идва към мен и тогава ще имаш възможност да го довършиш без някой да те прекъсва.
Прокълнатия погледна нещастния си слуга изпод вежди.
- Знаеш ли, че ралмийците вече те мислят за мъртъв? Момчето-спасител оглася това навсякъде. Дори е настояло да ми пратят писма да ме уведомят. Не мислиш ли, че е мило? – Черната Сянка се разсмя зловещо.
- Чака го неприятна изненада, господарю мой – отговори Дакавар, треперещ от ярост – този път той ще види кой е по-добрия!
Прокълнатия потупа рицаря по главата като вярно куче.
- Спокойно, мой верни рицарю. Ще имаш възможност да му натриеш носа. И то пред погледа на онзи, който го призова – Черната Сянка злобно се изкиска – великия архимаг Санарос!
***
ралския замък се издигна пред погледите им. Изглеждаше някак унил и посивял, като изоставено гнездо, но Алекс бе сигурен, че с Перлата отново ще светне като нов.
Момчето се наведе към Лиянна и я целуна нежно по врата.
- Искам да дойдеш с мен, Лиянна – каза младежът влюбено – да те запозная с архимага. Ще бъдеш очарована от него.
- Разбира се, скъпи – отвърна тя и притисна русата му глава до гърдите си – закъде без елфическата принцеса.
Алекс се захили глуповато, сетне се обърна към Роло:
- Ти също, моля те. Без теб нямаше да стигна до никъде.
- Нямаш проблеми – намигна му моряка – този път ще си наруша личното правило да не се бъркам в магьосническите дела.
- Ти? – Роло се обърна към иара.
- Не, не – поклати глава иара – ще ви изчакам отвън.
- Еее – недоволно изсумтя моряка – аз сега без приятелка пред мага.
- Аз да не съм ти украшение – възмути се капитанката и го бутна леко по брадичката, сетне се усмихна и го целуна леко.
- ато свършиш с маговете, ще те чакам.
орабът им акостира пред ралския Замък.
Вратата му се отвори с мъчително дрънчене.



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (9) 1 2 [3] 4 5 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site