Версия, подходяща за принтиране
Кликни тук, за да видиш темата в оригиналният и вид
Цитаделата > Roleplay > Реназион


Публикувано от: Elina Santoriiska 13 Jun 2014, 16:56
Така, първо, здравейте и добре дошли в един роулплей smile.gif

Тази игра горе-долу е вдъхновена от хубавото описание на Boris за фентъзи героят, който би искал да бъде (от "Ако бяхте фентъзи герой, какъв занаят щяхте да имате"), което той ми разреши да използвам, с някои промени.

Реназион е огромна империя, просъществувала стотици години, преживявала бедствия и войни. Императорът, едва трети в своя род, след като поредния преврат седи стабилно в своя трон, и изобщо няма намерение да мърда на някъде. Владението му е разделено на множество васални графства (последният път, когато съветниците му донесли донесение, били шестнайсет), които непрекъснато водят конфликти и сключват съюзи по между си и на практика през повечето време си се държат като отделни страни, стига да си плащат данъците. Императорското величество се намесва в делата им, само, когато нещата много загрубеят, или имперската цялост (или хазна) са защитени. Единственото, което обединява всички тези графства (и, съответно, графовете им) и верността им към Реназион.

Аранор, едно от тези графства, просперира. Представлява твърдина, в него работят крепостни селяни, но и на свободни земеделци се дава под наем земя, има си ниви, пасища, гори, един два по-големи града... Крепостта на младия граф е до плавателна река - за търговията, а графството получава мито от превозваните стоки. Отделно в замъка на графа му помага мъдър съветник, (комбинация между мейстър - заради клетвата му към замъка, магьосник - заради магическите му способности, и изповедник заради изповедническата дарба (обаче в случая ще е видоизменена човекът може да познае кога някой го лъже, без да го поробва) . В столичния град има стединг с огиери, които да предлагат познание и лечителство (самите са построили крепостта дедите ми на Аранор преди години). В ковачницата щастливо работят джуджета, които да произвеждат перфектни оръжия, оръдия на труда и накити, а в съседната горичка - тумба весели и благородни елфи (които нищо не произвеждат, доколкото знам, но може и да бъркаме), сред които всеки е приет да се наслаждава на хубава музика, отбрани вина и нектари, за не повече от една нощ и един ден на веднъж. А, естествено, в градчето, (което смело нарекохме столица) на селяните ми да има и народна механичка, където нощно време графа се измъква от замъка и прекалено охолния и възвишен живот на благородник, че да се повесели с по-простоватите и отворени селски люде и... (но това си е негова работа) В лордския двор ще се обучават редовните войници от и за рицари - майстори на острието и тетивата.

Ала далече отвъд тази идилия, в безкрайните южни гори нещо бавно се надига....
(просто за евентуален привкус на глобализация)

--предложения за развитие се приемат--

А сега, за самата игра:

Строги правила няма. Но, моля ви, разчитам на вашата добросъвестност. Непобедими (или приближаващи се до това) оръжия, брони, отрови и т.н няма, ако ме разбирате. Надявам се нещата да не се въртят само около бой, така или иначе, а дори и да стане, нека не си изтрепваме героите - като предпазна мярка, ще имаме, например, чудодейно оживяващи тревички, които да спасяват смъртно ранените и оставените да умрат. Ще го мислим в движение. Ако възникнат спорове, пак ще се оправяме пътем, с компромиси. Аз например имам известно влияние като съветник на императора на Реназион и негов Глас. Целта е да направим един социален живот, и да развием таз малка основа по-скоро с интриги и хладно благородническо държание (което не изключва благородническото желание да удариш някого с тухла) а не да измисляме колкото се може по страшни или шантави чудовища. Това е среден свят от епично фентъзи, дойде поне да опитаме така, а ако не сработи, ще се развиваме.

Иска ми се този РП да е нещо като работилница за герои - представете си го като упражнение за пишещи или желаещи да пишат, където всеки да може да се грижи за по един двама герои и да получава помощ в историята от всички останали. Но ако просто ви се драскат по няколко реда - пак сте добре дошли.

О, само още една бележка. Ако Аранор не ви допадне като общество и обичаи, винаги може да си измислим/те друго графство (има още 15 все пак), но препоръчвам (макар че не задължавам) действието ви да се развива във или около Аранор - за да може кръга от общество да съвпада, за да се получи хубаво общуване ежду героите.

Е, всички се чувствайте поканени да си направите герой – както ви е удобно. Име, пол и раса ще са добре. Описание, положение и тип"а какво правиш в това графство", също няма да дойдат зле, но последните, и всичко останало, което ви хрумне, може да влезе по време на игра.

Заповядайте smile.gif

Публикувано от: Arvandor 13 Jun 2014, 17:25
Позволени раси? Или ще даваме с класик пакета?

Публикувано от: Elina Santoriiska 13 Jun 2014, 17:36
QUOTE (Arvandor @ 13 Jun 2014, 17:25)
Позволени раси? Или ще даваме с класик пакета?

Класик. Нищо по-шантаво от тъмни елфи и тък таме някой дракон, но те няма да са местни. Родени наоколо - споменатите, че живят в Аранор на общоности.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 13 Jun 2014, 20:33
Така, дай да започна РП-то.

Име: Азреион Албаб'Кар

Пол: Мъжки

Раса: Човек (или поне така е известно)

Клас (да се знае): Войн

Описание: Никой не е сигурен откъде е дошъл Азреион и какво търси в земите на графство Аранор. Знае се само, че е дошъл от север. Висок е около 180 см, слаб и изпит, загърнат в черно наметало, под което проблясва ризница от метални халки. Ръцете му са загърнати в черни ръкавици, ботушите му също са мастиленочерни. На кръста му е закачен меч, изписан с руни. Косата му е кафеникава, а очите- червени, издаващи ужасяващи събития в миналото му и мъдрост за 100 години, макар че изглежда едва на 28-30. Лицете му е бледо и леко изпито, говори пестеливо. По дирите му винаги ходи вярното му хъски.

Защо е в Аранор: По тайни, известни само на него причини.

Допълнително: Аранор има две ками, скрити из дрехите и бурканче с отрова, в случай че трябва да използва камите. Винаги се сдобива с каквото му е нужно и винаги торбата му е пълна, макар че никога не прибягва до насилие или изнудване на мирни хорица. Дори след пет чаши медовина няма следи от пиянство върху него (не залита, не говори глупости, а си е съвсем нормален), единствено странни златни искри в очите му издават състоянието му.

Специални сили: Азреион не е маг, но острието му има странни сили. В мрака то може да свети в различни светлини, и е изключително леко в бой, макар Азреион да е виждан да се бие едва веднъж с някакъв нахалник, и само е порязал леко ръката му, карайки го да изпусне дърварската си брадва, с която го е нападнал.

Публикувано от: Elina Santoriiska 13 Jun 2014, 22:36
Добре дошъл си, Кирилчо smile.gif Аз ще изчакам още идин ден, примерно,д а видя дали инициатора на идеята - Boris - ще се появи, за да заеме ролята на графа (или ще си избере друга титла), за да си направя и моя георй, и евентуално да се запише още някой, та да почнем smile.gif .

Публикувано от: palata11 14 Jun 2014, 01:11
Име: Реон
Клас: Боен маг
Раса: Елф

Описание: Рус, синеок, с изпито лице, стройно телосложение.
Мотиви и цел: Реон идва в графство Аранор по заръка на цар Еонис 1
в търсене на сестра си .
Въоръжение: меч и средно голям жезъл, който може да става на копие.
Екипировка:Вълшебна самовъзстановяваща се ризница, изкована от сребро и на нея - гербът на кралството (червен позлатен феникс), бели ливрея и риза с къс ръкав, светлосин панталон и бели обувки.
Титли:Принц на Среброград, Гранд Магус на Среброград.

Публикувано от: Boris 14 Jun 2014, 11:34
Аз съм граф Виконтен дьо Аранор. Все още съм неженен, въпреки желанията на покойните ми родители. Пък и за какво да го правя? Имам живота, за който много други мечтаят. Не оставяй с впечатление, че живея в рицарски роман, няма нищо общо. Животът е истински с болка и радост, сълза и смях, огън и меч, дуел и танц, дълг и чест.
Ценя в най-висока степен свободата на избора си. Мога да се скитам на длъж и на шир, предрешен като мирен монах, в компанията на верен приятел-страж
user posted image
Мога да прекарвам колкото време искам в елфическия лес, изучаващ изкуството да се сливаш с природата
user posted image
Тренирам в двора си с майсторите на острието почти ежедневно
user posted image
за да мога да браня графството си когато се наложи
user posted image


П.П. извинявам се ако на някой му пречат снимките, ще оставя само линкове ако трудно се зарежда страницата.

Публикувано от: Arvandor 14 Jun 2014, 18:05
Име: Барон Мал Дориас Райст

Раса: Човек

Клас: Амбициозен Маг Благородник

Описание: Мал Дориас Райст, е току-що завършил чиракуването си за магьосник и получил титлата Мал поясняваща че вече не е Чирак а пълноправен Майстор по ранг. Той е син на баронa Райст(причината да може да се вреди с частен учител маг), тъй като той самият бил най-малкия син на барона нямало начин да го наследи пред двама братя и сестра и своеобразно бил един вид отпратен като маг който да се заравя в книгите и да завърши най-много като съветник на някой благородник. Дориас обаче си имал други планове, когато обучението му най-сетне прикючило и получил от Гилдията титлата Мал, употребил познанията си по магьосничество за убие потайно всички претенденти за мястото му като наследник на Райст. Впоследствие, като единствен останал наследник, след смъртта на тати той е Баронът Райст и Мал от гилдията. Но това не е особено задоволяващо за него. Той си има идеи за бъдещето на страната, и ще се възползва от позицията си на благородник и маг за да ги осъществи. Амбициозен, леко ексцентричен и много много хитър и безскрупулен, склонен да използва всякакви средства за да постигне целите си.

Външен Вид:

user posted image

Публикувано от: Elina Santoriiska 14 Jun 2014, 23:34
Ами, след като се посъбрахме, и аз ще си аправа герой, а утре почваме. Който дойде по-късно... е, в Аранор постоянно пристигат хора.

Име: Визара дьо Аранор
Раса: човек
Описание: По-малката сестра на Виконтен дьо Аранор. Ако родителите ни са желаели той да се ожени, за моята сватба копнееха толкова, че направо ме изпратиха на нея. За нещастите, тя се отмени, точно пред олара, когаото на годеника ми, когото виждах за трети път, внезапно му потече кръв от носа и се почувства изритан в стомага. Незнайно защо отмени годежа дори след като се възстанови, а аз се прибрах вкъщи.
След кончината нродтелите ни, и в отсъствието на дратова събрига, аз се грижа за дом Аранор ... когато съм в настриение (слава на боговете, че мъдреият мейстър набрат ми е женен и тя се грижи за домакинството, когато аз не си свърша работата, а това е честичко). Общо взето, старая се да не се забърквам в твърде много неприятности, но обикновено просто не ми се получава. Горе долу, успявам да помогна на брат си в дипломацията (освен онзи път, когато се наложи да ме спасява от Корион, заедно с цялата ми делегация), но стм открила, че за много неща, подхода, котйо приложих на сватбата си, работи почти безотказно, макар че, с бремето съм станала по... изтънчена в него.
О, да, и са ми казвали, че имам неприятния навик да си пъхам носа, където не ми е работа. Чудно какво са имали предвид.

Външен вид: Може би, нещо такова
user posted image

ПП, съажалявам, че снимката е малко голяма.

ППП Историята най-вероятно ще почне утре.

Публикувано от: H@cKeR 15 Jun 2014, 08:16
Дай и аз да се включа

Име: Мадтен Артстон
Раса: Човек
Пол: Мъжки
Описание: Двадесет годишен, висок около 1,75, слаб. Лицето му е младо, с тъмно кафеви очи и черна коса. Носи черна броня и червен плащ.
Благородник, идващ от съседното на империята кралство Ертан, преследван от наемници на брат си които искат да го убият. Търси убежище в графство Аранор.
Оръжия: Масивен арбалет обкован в сребро и малка кама която крие в дрехите си.

Публикувано от: Elina Santoriiska 15 Jun 2014, 10:50
Еха, доста хора се събрахме smile.gif Освен да почваме wink.gif

В чифлиците отвъд градските стени на Аранор (едноименната столица на графството) цереше тишина, въпреки, че слънцето едва бе залязло и последните му отблясъци още озаряваха хоризоната. Птички прехвъчаха наоколо, в търсене на останали торхи от скормите вечери на селяниете, но такива нямаше. За сметка на тва, останали след жътвата зрънца имаше в изобилие по нивите и хвъкатия се спускаше със щастливо чуруликане натам - нямаше хора, кото да ги гонят току преди падането на нощта.
А нямаше, защото всички, малки и стари, мъже и жени, бяха в града. Беше Празника на Жътвата - първия ден от последния месец на лятото когато златното жито вече бе обрано и отрудените земеделци ги очакваше малко време заслужена почивка, докато стане време нивите да се презасаждат.
Всеки хам, всяка кръчмаи страноприемница щеше да е отворена до зори, щеше да предлага храна на половин цена и да приема гости, колкото и да са окъснели. Уилиците на Аранор гърмяха от раазвълнувани гласове, осевтени от весели фенери претъпкани с шастливи люде. От кръчмите вече се чуваха весели наздравици, но все още не се бтигнало до бой, пред фонтана на градкия площад, под звуците на флейти и лютни, девойки, облекли най-хубавите си рокли и със сламени венци танциваха с младежи, затъкнали букети зад ушите, около тях седяха възрастните и старите и ги гледаха с просълзени от умиление очи, и подвикваха нагъвайки от банкетните маси, осъгурениспециално от графа на неговите поданици, за да празнуват и да се раздват.
А над всичко това, озарена от топла празнична светлина, се издигаше цитаделата - в момента изобщо не изпълняваща презничките си функции. Днес портите бяха широко отворени и на практика всеки можеше да влезе в Голямата зала, да си вземе от храната на благородниците, и да види самите тях - графа, заобиколен от своите, големи клечки, дошли от близо и далече.
Тук, сред висшето съсловие се празнуваше по-сдържано. На малък подиум се бе разполижила грипа мъзиканти и бардове и изпълваха помещаението с приятна музика, но почти никой не танцуваше. Благорднижите се събираха на групичики, с по чаша вино в ръка, водеха учтиви светски разговори, без да повишават тон, разпадаха се и пак се събираха. Смяатха за много забавни хоррата ор простолюдието, които идваха и се огеждаха изумени, взимаха си по нещо за ядене и побързаваха да се върнат към по-човепки и не толкова скучни забавления. Слуги смовяха между масите, понесли подноси, и се грижеха никой да не остане гладе или жаден.

Публикувано от: Elina Santoriiska 15 Jun 2014, 11:04
Така, сега всеки има совбодата да се озове където с иска в тази обстановка, но препоръчвам по някое време да е залата, защото града е голям и може да не се срещнем в него wink.gif
Започвам аз:

Лейди Визара също заплела сламен венец в кестенявата си коса, се разхождаше с танцова стъпка сред гостите в ослепителна златиста рокля и много усилено се опитваше да бъде добра домакиня. "добре ли си прекарвате, милорд?"; "Сър, опитахте ли морските дарове? Докарани специално с каруца от Ертан, превъзходни са!"; "Не, милейди, още не съм омъжена. За това и не мога да си позволя лукса да нося рокля като вашата - виждам че шивачката се е подобрила, вече почти прилича на дреха."; "Това не се яде, драги сър; просто салфетките изглеждат доста вкусни, съгласна съм. Да, наистина е салфетка."; "О, лорд и лейди Даринн, колко се радвам да ви видя тук." Тя лавираше опитно между гостите, без да прави разлика в начина, по който се обръщаше към своите равни и към външните. Тъкмо помагаше на едно забележително мърляво детенце да си вземе хлебче от твърде високата купчина, без да я събори цялата върху себе си, когато една фигура сред тълпата привлече вниманието й.

Кой е това? Ваш ред е! smile.gif

Публикувано от: H@cKeR 15 Jun 2014, 20:56
Проклетите убийци го бяха открили! Отново!
Забеляза ги още когато се опитаха да се промъкнат зад крепостните стени.За негово щастие бяха спрени още при първите си крачки в града. Но щяха да започнат да го преследват веднага щом се освободяха.
Сви по една от тясна улица и се озова на претъпкан площат. Хората явно празнуваха нещо тъй като изглеждаше така сякаш целият град се е събрал на едно място. Колкото и да му се искаше да не привлича внимание не можеше. Човек с броня сред селяни с обикновени дрехи лесно изпъква. Хората го гледаха странно когато преминаваше но бързо отвръщаха поглед.
Една стрела изхвърча до него и се заби в челото на един стареци. Силата на удара беше толкова голяма че кръвта опръска всички наоколо. Един изпищя. След него втори, трети докато паниката не изпълни всички. Хората започнаха да се разпръскват което осигори път за бягство. Бягаше в посока срещу тълпата която по незнайни причини бягаше точно към мястото откъдето дойее стрелата.
Беше изтощен. През целият път до тук беше мъкнел със себе си броня и оръжие които тежаха колкото него. Умората го разсейваше.
Добре че беше посената ръка на един селяк да го предопреди преди острието да се стовари отгоре му. Човекът държащ оръжито беше облечен целият в бяло и беше загърнал плътно лицето си. Мадтен залегна и ритна противника си в сгъвката на крака и избяга в една улица която го изведе пред огромна цитадела в която влизаха и излизаха хора. Няколкото стрели които се забиха в съседните хора го накараха да забърза и да нахлуе вътре.

Публикувано от: Elina Santoriiska 15 Jun 2014, 22:31
"Какво в името на..." - Визара хукна към портата, която вече не изглеждаше толкова приветливо отворена. През нея със залитане се промъкна някакъв мъж, намъкнал тежка броня, а след него изсвистя стрела.
- Стража! - изпищя графинята, но верните войници, макар и без броните си за празненството, вече тичаха към нея. - Нападение!
Отвъд портата, стрелците се виждаха лесно - бяха бронирани като първия мъж, стояха като камъни сред бурна река с опънатите лъкове и все още пускаха стрели към портата. Градската стража се спусна към тях - само един остана да залови връхлетелия - с извадени оръжия, готови да защитават, колкото и уязвими да бяха самите те.
Една стрела прелетя покрай лицето на застиналата на портата Визара, но тя дори не трепна, твърде ужасена от гледката отвън. Хората, които до сега бяха празнували, с които тя самата бе празнувала дореди час, се щураха насам-натам, ужасени и паникьосана. Крещяха и викаха, но вече не доволно и щастливо, а в ужасена, главозамайваща и все изпълваща какафония от писъци. По земята се валяха телата на петима шестима души, уцелени със стрели, някои от които Визара познаваше - ако не по име, то поне по лице.
Една слугиня се опита да я изтегли в безопасност навътре, но тя се освободи и се спусна навън. Стражите вече овладяваха малцината нападатели, но тя само ги погледна. Коленичи до главата на един старец, бард от селото, чиито приказки беше слушала. Той кашляше със стрела, забита в гърлото, вдигна ръка към нея, устата ми се разтегли в подобие на усмивка, облекчение, че не умира сам, а после се отпусна безсилно. Очите му останаха отворени.
Тя протегна трепереща ръка, за да ги затвори.
И тогава я удари ужасяваща мисъл. Не бе виждала Виконтен от тържественото откриване на празненството. С тези негови навици... можеше да е тук!

Публикувано от: H@cKeR 15 Jun 2014, 23:02
Мадтен избягна удара на стража и отстъпи назад. Не искаше да го наранява. Все пак трябваше да им докаже че не е враг. Понечи да им каже нещо ни булбукането на стража го прекъсна. Едър мъж с нож се показа щом стражът падна долу.
- Как го правите бе хора. Отдръпна се назад и се нахвърли върху противника си с нож в ръка. Силите му бяха на привършване.

Публикувано от: Arvandor 15 Jun 2014, 23:13
"Пфу" измрънка наблизо изискано облечен човек на средна възраст "дори на празненства ли не мога да си почивам. Вкъщи убийства, извън къщи убийства, разбойници убиват хора по земите ми, пък на всичко отгоре сега и убийци в свободното ми време." човекът извади от палтото си особена метална пръчица със синкав кристал закрепен върху нея и след това извика "Дами и господа, поради непредвидени обстоятелства представлението с фокусите започва малко по-рано от предвиденото, моля съберете се заедно и се пригответе да станете свидетели на чудните вълшебства на Дориас за увеличаване на продължителността на живота."

Публикувано от: Elina Santoriiska 16 Jun 2014, 15:53
Визара направи всичко по силите си да овладее страха си. Дори когато беше дегизиран, повечето хора пак разпознаваха Виконтен, а и той можеше да се грижи сам за себе си. Стражите вече бяха заловили повечето от нападателите, а и прииждаха още. Тя повика с ръка един лейтенант, все още коленочила да главата на барда. Мъжът дойде при нея и учтиво й подаде ръка, за да й помогне да се изправи. Визара нямаше много доверие на коленето си тъкмо в този момент, нито на треперенето на ртцете си впрочем, за това и само я улови, без да се изправя на нея.
- Намерете брат ми! - прошепна. - Успокойте хората; кажете им... че сиъуацията в овладяна. Погрижете се за телата - утре ще получат достойно погребение. После погелдна към отворените врати към приемната зала на цитаделата,през който се виждаха уплашените благороднически лица. - И някой, моля да дойде с мен, да се оправя и с тази пасмина - лицето й се стегна. Сега имаше работа, а пъъъосле щеше да се тревожи.
Внезапно и от там долетяха викове.

Публикувано от: Boris 16 Jun 2014, 19:04
Викове раздираха нощта.
-Това не може да са изблици на вълнение от приема, нито пък някой да е прекалил с празнуването. Визара! Трябваше да остана в замъка тази вечер! Скуаер, мечът! Да тръгваме натам, бързо!

Публикувано от: Elina Santoriiska 16 Jun 2014, 19:11
Визара връхлетя в залата, следвана от лейтенанта ии още трима стржи, тъкмо когато някакъв едър мъж запрати хожа, с който се биепе в посика вратата. Графиянята нямаше къде да отсътпи, някамше всеме да избяга, само гледаше как острието се прибилижава...

Публикувано от: Arvandor 16 Jun 2014, 19:13
"Сер Граф и каквито по-дяволите други титли имат останалите наоколо, нека се представя - Мал Дориас Райст, Барон на провинцията Ривелон. Както вероятно се досетихте от това "Мал" пред името ми аз съм Майстор от Гилдията, искам да предложа помощта си в това ваше начинание. "

Публикувано от: Elina Santoriiska 16 Jun 2014, 19:21
В за разлика от нея, лейтенанта имаше бързи рефлекси и със сабаята и отби кривонасочения нож.
- Може би ще искате да се поскриете малко, милейди. - подхвърли той и се хвърли към останалия вече сам ножометец.

Публикувано от: Boris 16 Jun 2014, 19:33
*Къде ми беше умът, да се замъкна чак в руините от храма, трябваше да съм там! Дано не съм закъснял* мислеше си Виконтен, докато бързаше да стигне до замъка. Пътуването беше опасно, защото препускаше на сляпо в тъмното с конят си, като не жалеше животното и рискуваше да го осакати в някоя дупка, останала незабелязана. *Ще прежаля животното, стига да стигна на време, стига сестра ми да е добре. Богове, не трябваше да се изнизвам така от замъка....''
За по-малко от четвърт час Виконтен и оръженосецът му бяха слезли от руините на хълма и вече виждаха замъка. Нямаше време за спиране и слизане от конете, влетяха направо на тях в залата. Безжизнени тела покриваха земята, хора стояха в шок, стражата разчистваше пода от следите на битката, лечители превързваха ранените
- Визара! Визара! Сестро, къде си?! Къде е сестра ми?! Визара!

Публикувано от: H@cKeR 16 Jun 2014, 22:04
Убиецът хвърли ножа си което даде шанс на Мадтен да го удари в стомаха и да му изкара въздуха и с малко късмет да му счупи няколко ребра. Нещастникът падна но явно късметът отново му изневери понеже изпъкнало острие се заби в гърлото му.
Обстановката беше започнала да се поуспокоява което разбира се беше накарало повечето стражи да се насомат към него. Посегна ръка на гърба си готов да извади пръжието си. Полукръгът от остриета на мечове и копия започна да се стеснява и няколко остриета порязаха откритото му лице.
Забеляза една женска фигура да подтичва из хауса. Това беше последния му шанс затова тръгна с най бързата крачка на която беше способен. Усети силен удар като от чук. Успя да извика нещо от рода на "не съм ви враг" след което се строполи в земята.

Публикувано от: Arvandor 16 Jun 2014, 22:12
Добре, цъквам Pause на това РП за момент - имаме нужда от малко по координирана история ако искаме това да проработи

Публикувано от: H@cKeR 16 Jun 2014, 22:16
QUOTE (Arvandor @ 16 Jun 2014, 22:12)
Добре, цъквам Pause на това РП за момент - имаме нужда от малко по координирана история ако искаме това да проработи

И аз го забелязах. Но как по-точно да я координараме

Публикувано от: Arvandor 16 Jun 2014, 22:37
QUOTE (H@cKeR @ 16 Jun 2014, 21:16)
QUOTE (Arvandor @ 16 Jun 2014, 22:12)
Добре, цъквам Pause на това РП за момент - имаме нужда от малко по координирана история ако искаме това да проработи

И аз го забелязах. Но как по-точно да я координараме

Скайп?

Публикувано от: Elina Santoriiska 16 Jun 2014, 23:14
Така, господа, ако позволите: координацията на историята щеше да се случи на този прием, където героите да се запознаят и да обменят наблюдения от външния свят, а след това потепенно щеше да се зароди, както на няколко пъти споменах, като нещо, което започва постепенно, с намерение да ре развива байно, но славно.
Обаче някой пое инициативата (или пък убийците по петите му поеха инициативата), в резултат от кето идилията бе разрушена, а сега имаме хаос в приемната зала. Това, от една страна е добре, или иможе да стане, ако се изиграе хубаво. Моята идея да се продължи от тук нататък е, след като хаоса е овладян, да разберем кой е тоя тежкоброниран сумрак, създал всичките неразбории, и запознаването и обменянето на истории и координация ще се случи, макар и в по-напрегната ситуация.
Съгласини ли сте? (отнася се и до съответния тежкоброниран сумрак wink.gif )

ПП
Ако толкова си държите на координация в скайп, добре дошли сте да драснете по някой ред и да поговорим. Всички, които играят за сега ми имат скайпа.

Публикувано от: H@cKeR 17 Jun 2014, 07:00
QUOTE (Elina Santoriiska @ 16 Jun 2014, 23:14)
Така, господа, ако позволите: координацията на историята щеше да се случи на този прием, където героите да се запознаят и да обменят наблюдения от външния свят, а след това потепенно щеше да се зароди, както на няколко пъти споменах, като нещо, което започва постепенно, с намерение да ре развива байно, но славно.
Обаче някой пое инициативата (или пък убийците по петите му поеха инициативата), в резултат от кето идилията бе разрушена, а сега имаме хаос в приемната зала. Това, от една страна е добре, или иможе да стане, ако се изиграе хубаво. Моята идея да се продължи от тук нататък е, след като хаоса е овладян, да разберем кой е тоя тежкоброниран сумрак, създал всичките неразбории, и запознаването и обменянето на истории и координация ще се случи, макар и в по-напрегната ситуация.
Съгласини ли сте? (отнася се и до съответния тежкоброниран сумрак wink.gif )

ПП
Ако толкова си държите на координация в скайп, добре дошли сте да драснете по някой ред и да поговорим. Всички, които играят за сега ми имат скайпа.

Еми сори наистина. Не исках да се получи така.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 17 Jun 2014, 11:44
Азреион наблюдава цялата касапница от един покрив. Магическия му медальон позволи да дезориентира малко убийците, за да може бързо да ги изловят. Сега, когато всичко бе приключило, бе слязъл тъкмо навреме, за да види как някакъв страж стоварва дръжката на брадвата си върху главата на някакъв мъж, който се беше бил с убийците. Азреион се отправи натам.
Хората хвърляха странни погледи върху черната фигура с наметало и доспеха и лице, скрито под качулката. Щом доближи до мъжа, кръга около него бавно се развърза и дърдорещите войници замлъкнаха.
Азреион свали качулката си и щом хората видяха очите му, всички отстъпиха. Той процеди на стражите:
--- Ама сте били глупави... та той се биеше срещу врага!- след което се отдалечи мълчаливо. Търсеше графа, имаше нужда да говори с него. Забеляза го при ранените да говори със сестра си, Визара (Азреион бе доста добре усведомен).
--- Графе...- рече той с дрезгав глас.

Публикувано от: palata11 17 Jun 2014, 16:15
Колкото до скайп координацията ето го и моя скайп :palata11. Все пак ако се организирате, пишете.

Публикувано от: Elina Santoriiska 17 Jun 2014, 20:48
Haker няма нужда да се извиняваш, според мен се получава доста добре. Просто... не паузвайте, а?

Визара се втирна на врата на брат си щом го видя да слиза от коня си, и двамата - прашни и изпотени.
- Толкова се разтревожих! - прошепна, а очите й се напълниха със сълзи.
После избърса очи, погледна го много сериозно и в очите й проблеснаха искри. После с всичка сила изрита прасеца му, ообут в дебел кожен ботуш.
- Никога повече на прави така! - скара му се, потискайки желанието да разтрие обутия си в тънка пантофка крак. - Шестима души са мъртви, сред които и един страж. Обаче за обстоятелствата се псравиха добре, Виконтен. Онези, които дойдаха и направиха всичко това... - тя махна с ръка обобщително. - бяха осем, мисля. Всичките са обезопасени, освен.... единият си беше полуприпаднал и преди да се намесят не видях много, но... нашият човек загина, заради неего, когато се изправи срещу него...
- Графе! - преикъсна я дрезгав глас.
- О, да, имало и дуги съмнителни личности наокло - допълни тя.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 19 Jun 2014, 09:20
- Че съм съмнителен, съмнителен съм. Ако желаете да знаете нещо за мен, ще ви отговоря. Стига да е в областа на позволеното ми да кажа.- Реназион извади меча си и го метна на пода.- Дано този жест да ви успокои.
Слушайте, господин графе и... не знам дали сте госпожица или госпожа Визара. Заплаха тегне над графството. Опасни създания са се пробудили на юг. Водени са от некроманти- магьосници, владеещи всичко що е тъмно и що е подчинено на смъртта. Но не говоря за имперски некроманти, а за странен орден, подчинен на други сили. Едно от съседните графства вече е прогнило и почти всички се дърпа от некромантите. Дошъл съм тук за специална мисия, и съм пратен от специален поръчител. Друго не мога да ви кажа, но може да ме питате, ако искате детайли. Желаех само да ви предупредя, защото ако завладеят съседното графство, Аранор може да е следващата цел. Аз ги забавям и отслабвам контрола им, но сам човек не стига.

Публикувано от: palata11 20 Jun 2014, 02:37
Ездачът слезе от коня и се представи.
-Принц Рeон от Среброград. Тук съм, за да помогна, относно проблема тук. А и търся сестра си, която я няма от доста време.

Публикувано от: Кондьо Варварина 20 Jun 2014, 14:12
Здравейте, аз съм нов в този форум, но се надявам да пасна в него.
Колктото до героя ми.
Име: Бериол
Вид: Човек
Пол: мъж
Клас: (тъмен) Маг
Инвентар: Кама намазана с парализираща отрова и дървен жежъл с кристал огоре.
Външен вид: Висок е около 1,90, има дълга до раменете руса коса, сини очи, издължена прадичка и остри черти на лицето. Носи отгоре черно наметало с качулка която ако сложи скрива горната част на лицето му, черна риза отдолу и черни панталони. Въпреки, че изглежа на 35 той всъщност е на 82 благодарение на ритуал който му позволява да удължава собствения си живот със жертвата на друг. Ритуала обаче не е перфектен и за това на жертва удължава живота си само с до 3-4 години.

Малко история: Бериол е некромант който е живял на около 500 км севетно от Аранор. Казвам живял, защото местните разбрали с какво се занимава и никак не го харесали. Имал време само колкото да събере няколко неща от лабараторята си и да се измъкне. Главно е взел записки на иследванята си които вклучват: записки за анатомия, иследваня върху души, подобряване на ритуала за безмъртие и малко пари.
Това се е случило преди 2 години, от тогава той скита из имерята вършеики разнообразни работи за прехрана. Най-накрая попада в Аранор. Тук той смята да се засели и да продалжи иследванята си. Магията която използва е главно нектомантия и илюзия, знае също алхимия и има известни знания как да омагьосва предмети.

Публикувано от: Кондьо Варварина 20 Jun 2014, 15:04
Тази нощ на смърт се отрази добре за Бериол. Главно защото никой нямаше да забележи няколко трупа повече. Мислеики си това, Бериол се изправи над трупа на 3-тата си жертва за тази нощ която щеше да е последната защото пазачите най-накрая успяха да отблъснат нападателите.Първата беше жена на около 20 години която направи фатална грешка като побягна от клането на главната улица в тъмните странични улици. Втората беше младеш на същата възраст. Този обаче имаше придрожител, а именно 40 годишния му баща нат който сега се извисяваше Бериол.
Той прибра в сака си трите издаващи бледа бяла светлина камъни. Тази светлина са душите на тези трима човека. Макар да не може да направи ритуала за удалжаване на живота с тях, (защото за него жертава трябва да е жива) можеше да ги използва за енергия, омагьосване на предмети и други полезни неща.
Излезе от тъмнита странична уличка на главата. Същинско клане: имаше трупове навсякъде, повечето на младежи и моми които участваха в празненстово, навсякъде тичаха хора в истерия а други седяха на земята и плачеха с цяло гърло нат трупа на някой ближен. Мина едина строена в две редици група стражи. Първия ред бяха с пики а втория с арбалети. Не го забелязаха защото бяха заети да изловят последните облечени в бяло нападатели.
Бериол се беше насочи към двореца на графа. Когато влезе във залата на вече замрялото празнство завари много страна картина.
Залата беше пълна със стажи носещи герба на Аранор. Група благородници се бяха скрили зат някакъв човек държащ пръчка със син камък отгоре който явно беше маг защото подържаше защитен щит пред себе си и благородниците. На пода лежаха един от облечените в бяло нападатели и някакъв войн в черна броня. Също имаше и някъкъв елф застанал до сестрата на везира (която позна по описанията на местните хора) която на свой ред разговаряше с някакъв тип в черна лека броня.
Обаче това което най-приблече вниманието на Бериол беше репликата на типа с черната броня:
ʼʼОпасни създания са се пробудили на юг. Водени са от некроманти- магьосници, владеещи всичко що е тъмно и що е подчинено на смъртта. Но не говоря за имперски некроманти, а за странен орден, подчинен на други сили. Едно от съседните графства вече е прогнило и почти всички се дърпа от некромантите.ʼʼ
Без да се замисля се обади.
-Какви нектоманти?

Публикувано от: Кирил Иванов 219 20 Jun 2014, 15:48
- Странно.- Азреион се завъртя на пети към странника.- Има ли смисъл за обяснявам за некроманти на некромант? Не питайте от къде зная, господин... Бериол? Ами, разговора трябваше да е само с графа и, мисля, госпожица Визара, но бих се доверил на маг като вас, защото съм чувал лъжите за вас на север, и от достоверен източник знам, че не са верни. Та, става дума за некроманти, призовали от мрака странни създания. В съседното графство срещнах един от тях. Изглеждаше странно дори за некромант- почернели вени, млечнобяла кожа, пожълтели очи... Сякаш беше болен от отравяне в напреднала фаза. Носеше черна роба с някакъв златен знак на гърба. Стигнах до извода, че некромантите са подчинени на друго нещо, което ги владее, но разрушава телата им. Самите създания са чисти чудовища, макар да съм виждал само две, при самия некромант, който извършваше ритуали в една гора. И двете бяха странни- човекоподобни гиганти със същите почернели вени и жълти очи. Кожата им беше мръсно бледо жълта. Не знам как са създадени, може би са ползвали огромно количество души за създаването им. Само това знам, дама и господа.

Публикувано от: Кондьо Варварина 20 Jun 2014, 19:38
Бериол се притесни от това как непознатия го разкри, също се учуди от къде знае името му като не се беше още представил.Колко ли още знаеше този тип? Реши обаче да замълчи и да види как ще реагират другите. Особено пазачите.

Публикувано от: Elina Santoriiska 21 Jun 2014, 00:39
Визара се стегна. Проклети некроманити, при това, един в собствения си дворец. Пое си дълбоко дъх. "Имам работа, нямам предразсъдъци."
- Изглежда тази нощ подозрителните личости плъзват наоколо като пчели в кошер. Не, че не оценявам предупреждението ви, лорд Азерион, наистина, но съм сигурна, че вашето зло няма да есе надигне за един ден. А тук имам едни двор, пълрн с ужасени хора, които са имали и ще имат тежка нощ. В момента аз и баат ми се нуждаем от всичката взможна помощ, за да въдворим ред, а по-късно, може би след изгрев, ще можем да ви обърнем подобаващо внимание. - Тя впи поглед в Бериол - Това е, ако нощта мине без повече ициденти. - Погледът й ги напусна. - Лорд Албаб'Кар, споменахте, че онзи тип там се е борил с нападателите.
Тя подмина и двамата, преди да са й отговрили, оставяйки им избора да си стоят там и да си правят каквото там смятаха да правят или да я последват, и се запъти към тежкобронираниния мъж. Един страж я хвана много винимателно за лакътя:
- Милейди, недейте, може да е...
- Само ще говоря с него, преди всички да отидат в тъмицата. - испокои го тя. "Ще ми се да можешх да арестувам цялата зала и да се оправям с тях един по един." - погрижи се на останлите ни гости да бъдат осигурени покои, в които да с въздтановят от шока. Погрижи се брагородниците да разберат, че ще е най-безопасно да останат при нас. Ако ще и с меч. ясно?
- Да, милейди.
- О, и прати някой за вода.
Под лубопитния поглед на всички присъстващи, тя коленичи в и без това съсипаната си рокля до припадналия броненосец. Побутна го нежно, и го повика със спокоен, макар и не много уважителен глас. Той не реагира.
В същото време, по даден знамк, дриг страж го претърсваше.
- Милейди, това е... - той вадеше кинжар със семеен герб от ножницата на кръста му.
В същия момент еди паж и подаде кана с вода. Визара се поколеба за миг, после решително изсипа цялото й съдържание върху главата му. Ъжът вдиша шумно, задави се, захриптя за въздух и накрая започна да кашля, превивайки се о две.
- Какво домъкна в дома ми! - извика Визара. Много, много насстояваше за отговор.

Публикувано от: Кондьо Варварина 21 Jun 2014, 01:19
Игнорирай Везира, Бериол се насочи към към този лорд Азерион. Искаше да узнае отговорите на няколко въпроса, но за сега ще се задоволи само с един.
-Кажете ми повече за тези същества които сте забелязал господин Азерион. Досега никога не бях чувал за нещо такова, а аз се смятам за компетентен ... некромант.

Публикувано от: the_air_elementalist 21 Jun 2014, 16:28
Щом Кондьо се самопокани и аз ще мога.

Име: Рамота Д'Арктенсиз
Пол: женски
Раса: човек
Клас: рицар (знаменосец)
Екипировка: броня, направена от кожата на дракон; елфическа блуза с качулка, правеща я невидима; мечът Тохбан, даден `и лично от графа на Гатдеркоф; огледалото на истината, показващо същността на човека; неугасващата факла; знамето на графство Гатдеркоф
Описание: среден ръст, кафяви очи, къдрава червена коса, ромбовидно луничаво лице, слабо телосложение
Характер: жертвоготовна в името на родното си графство, търпелива, но самотна и даже студена
История: Родена в графство Гатдеркоф. Отгледана от баща си, по професия хлебар. Бяга от дома си, защото не е съгласна на уреден брак. Стражите я намират и я отвеждат при графа. Той е много мил с нея ( за разлика от графинята ) и започва да я обучава за рицар. Не след дълго тя става знаменосец.
Графът изпраща група от най-верните си рицари ( в чиято бройка е и Рамота ) на поход в Неизвестните земи, заради някакъв слух относно черни магии и чудовища. Групата се натъква на армия от демони. Само Рамота оцелява и тръгва да се връща, обаче попада в схватка с аспида ( гиганстка отровна змия ) и малко от отровата попада в рана на момичето и постепенно започва да се разпространява в тялото `и. Рамота обърква посоката и се озовава в графство Аранор.

user posted image

Публикувано от: the_air_elementalist 21 Jun 2014, 17:01
Рамота тичаше по площада. Беше успяла да се oтърве от досадния селянин, мислещ я за луда, и сега единствената `и цел бе да стигне до цитаделата. Когато започна нападението, тя просто се скри зад две каци с бира. Дори злодеите не посягаха на бирата.
Рамота не ги разбираше-едва не беше умряла от вонята на бирената мая.
От скривалището си наблюдаваше всичко. Веднага щом положението се укроти, момичето стана невидимо и се промъкна покрай "бдителните" стражи. Може би ако не се бяха напили, щяха да забележат, че въздухът пред носовете им се нагъва като копринен воал.
Рамота връхлетя в сградата точно когато се чу плисък на вода. Пред очите `и играеха черни петна.
"Заради змията и тъпата `и отрова." помисли си момичето. Стана отново видима и се сгромоляса на пода. Смътно различи няколко фигури, които я гледаха с почуда.
"Само не припадай" каза си тя.
- Помощ - бе единственото, което успя да промълви.
Само едни топли очи се откроиха преди всичко да потъне в мрак.

user posted image

Публикувано от: Arvandor 21 Jun 2014, 17:30
Дориас просто се беше отказал. Празненството се оказа провал(забележка - трябваше да напише оплакване), сега бързаше да си тръгне без да пренощува или нещо подобно(в крайна сметка кой ще нощува в близост до място където едва ли не са го убили?). Просто щеше да си тръгне, ако трябва да пътува и през нощта с няколкото си стражи и да се прибере колкото може по-бързо в малкия замък на Райст.

Публикувано от: Elina Santoriiska 21 Jun 2014, 23:20
Аир, разбира се, че си добре дошла - тук не приемаме с покани - достатъчно е желание wink.gif

(Ако не искаш да съм аз - кажи, някой друг да го изиграе, няма проблем wink.gif но за сега... )
В очите на непознатия се четеше объркване, примесено дори с ужас и Визара разбра само от един поглед, че не, този човек не е убиец - поне не такува, който би нападнал. Изглеждаше толкова неориентиран, че колкото и да му викаше нямаше шанс да й отговори.
В този момент се чи специфичния звук от тупващо тяло. Визара стреснато вдигна глава "Още ли има?" Но не беше нова битка.
- Пазетете този човек, като дойде на себе си - каза на тревожно надвесилите се над нея стражи и се обърна да посрещне новината каквато и да е тя.
Беше момиче, едвали по-голямо от самата нея. При това ранено. В първия момент помисли, че е понесло удар момиче от прасненството, но после видя кожената броня, странната блуза и някои други неща.
Визара хвърли поглед към стражите, които бяха изключително изумени да я видят.
Момичето обаче изглеждаше зле. Нямаше нищо общо с всичките останали нападатели и определено не можеше да навреди на Аранор. От гърдите й се изтръгна стон за помощ.
Коленичила до нея, на Визара й се прииска да й каже, че всичко е наред, но, разбира се, в нощ като тази нямаше как да е наред. Тя положи ръка на горящото т треска чело и почти почувства отровата - чужда или от забрала рана - в кръвта й.
- Лекар! - един от висшите гости се промъкна напред -нисичко човече, за което Визара знаеше от опит, че може да спаси крайник наръган с ръждив пирон (от където и рицарството му).
Докато той псе приближаваше, погледът й поадна върху мещо друго, с което не й се занимаваше. И все пак...
- Барон Райст! Къде си мислите, че отивате?

Публикувано от: Arvandor 21 Jun 2014, 23:25
- Мисля си че след като явно се оказах ненужен елемент тук, няма да ви затруднявам с присъствието си - отвърна баронът - в крайна сметка предпочитам да не рискувам живота си върху едното нищо

Публикувано от: Кирил Иванов 219 22 Jun 2014, 10:16
- Господин Бериол, създанията, които видях, бяха подобни на троловете от севера- високи около два метра и половина, с бяло-жълтеникава кожа и почернели вени. Имат единствено групи кожени препаски и не носеха оръжия. По ръцете и краката им имаше обръчи- магически невидими окови. Очите им бяха наситено жълти и с чисто черни ириси. По подробно описание не мога да дам, защото се махнах от там преди да ме забележат.- Азреион се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо.- Но извинете ме, имам малко работа.- след това прибра меча си и тръгна към едно ранено момиче, което беше припаднало.
Един доктор промиваше раните ѝ, но щом той се приближи, докторът спря и го погледна със страх за пациента си. Азреион се престори, че не е забелязал този поглед и извади малко шишенце със златна течност вътре. Приведе и го подаде на доктора.
- Намажете раните на момичето с този вълшебен мед, те бързо ще зарастнат. След като се събуди, ѝ дайте още малко мед. Постарайте се да остане- имам само пет останали такива шишенца, а съм ходил на Изток отвъд Реназион за да си набавям този целебен мед. А сега ме извинете- имам разговор да довършвам.- след това се върна към Бериол.
- Е, имате ли нещо за казване, господине?- рече Азреион.

Публикувано от: Кондьо Варварина 22 Jun 2014, 20:59
-Няма какво повече да кажа. Може ако искате да отидем на юг ида проверим тази работа по отблизо.

Публикувано от: Elina Santoriiska 22 Jun 2014, 22:33
Ако сте приключи с разговора, предлагам да обявим вечерта за приключила и ще играем на светло wink.gif

- Затворете портите! - извика Визара. С нервността, насъбрана от всички през вечерта, стражите се подчиниха незабавно, току под носа на барон Райст. - Дами и господа, позволете ми искрено да се извиня, то свое име и от това на брат ми, за проваленото тържество. Уверявам ви, виновниците за това ще бъдат наказани. За сега мога да ви предложа единствено гостоприемството на двореца, където да можете да прекарате нощта спокойно и без повече непредвидени усложнения. За съжаление, продължаването на тържеството е невъзможно - време е да скърбим за убитите и не можем да се веселим. Убедена съм, че всеки от нас ще се справи по-добре с настоящата ситуация на свежа - и трезва - глава.
Ще ви заведат до стаите ви, които, убедена съм, ще ви удовлетворят.
Към всеки от благродниците пристъпи по някой слуга и един по един ги поведоха навътре към спалните в замъка. Слава на императора, дворецът бе конструиран да побере целия град в случай на нападение.
Визара все още не знаеше как да се отнася към припадналия от умора броненосец.
- Кой каза, че е? - обърна се към стража, който го бе претърсил.
- Това е по-младият принц на Ертан, милейди. Преследваният.
- Ооо - Визара се поколеба. Това поставяше нещата в друга светлина. "И все пак, той ги доведе тук". - Заведете го в приземието. - Това на практика бяха покои, толкова близки до килията, колкото беше пухеното легло до дървения нар. Стаите нямаха прозорци, вратата се заключваше отвън с резе и имаше пазачи отпред, но отвътре имаше меки килими, топъл огън и удобна обстановка. Ако не усещаш хлада от стените, който показва, че си под земята, разбира се. - За негова безопасност. - додаде. - Ако от нападателите има живи - в тъмницата, но няма да скърбя много, ако са мъртви до един. - беше ред на раненото момиче, което все още бе в грижите на лекаря с рицарското звание. - Отнесете госпожицата в болничното. Милорд, - погледна към лекаря. - Ще съм ви безкрайно признателна, ако я наглеждате през нощта. Не се съмнявам в действието на този чудодеен мед, но... - "абе, всъщност доста си се съмнявам". И накрая... - Лорд Райст, изключително се радвам, че променихте мнението си и решихте да останете. Моля, последвайте слугата до ки... покоите си. - един нисичък човечец направи подканящ жест и го зачака да го последва. (останалите герои, моля, не се чувствайте пренебрегнати, имате от най-хубавите покои).
Визара искаше само да си легне и да спи и спи, докато се убеди, че всичко това е само кошмар. Докато се качваше, последна, по стълбите обаче, погледът й сам се обърна през един прозорец към площада. Беше се опразнил - който можеше, се бе прибрал. Бяха останали само онези, чиито близко бяха мъртви. Обикаляха около портите с печални лица, някои дори удряха по тях, трети коленичеха и плачеха... за тях й бе по-мъчно дори отколкото за жертвите на нападението. Никога нямаше да забрави тази гледка. "Слава на императора поне, че и аз не съм сред тях и Виконтен е добре." - опита се да се успокои с тази мисъл, но не беше достатъчна - никога не бе вярвала, наистина, че нещо може да се случи на брат й и затова сега не беше достатъчно облекчение.

Публикувано от: Arvandor 22 Jun 2014, 22:35
"Интересна гледка нали? Неприятна но безспорно крайно интересна" - зад себе си чу гласа на мага

Публикувано от: Elina Santoriiska 22 Jun 2014, 22:52
- Не е нещо, с което сме свкнали в Аранор, лорд Райст. - отвърна тя, без да твръща поглед от прозореца. - А вечерта започна толкова одбре... - въздъхна и вдигна ръка да избърше нещо, което със сигурност беше капчица пот от бузата си. - Да не се изгубихте, бароне?

Публикувано от: Arvandor 22 Jun 2014, 23:01
"О не, съвсем нямам това предвид, в Ривелон също няма такива събития начесто, въпреки че е забележително пълно с престъпници, особено сред благородниците, сметнах че сред ривелонските благородници има грубо 1 от 6 благородника които не са престъпници от общия брой ще рече 16 процента. И съвсем не съм се изгубил, дойдох на това празненство за да предложа сделка, да се позабавлявам малко също, но сделката най-вече. Особено след като от вечерта само началото си беше добре, явно съм тук само заради сделката." - отвърна барона.

Публикувано от: Elina Santoriiska 22 Jun 2014, 23:09
- Питах за ориентацията ви в замъка.
- Знам.
- Славата ви се носи надалеч, барон Райст. Човек като вас е изначалната пична за всичко това - тя махна към прозореца. - И смятам, че в момета съм твърде уморена, за да плета сделки с вас. Но виждам, че иначе няма да ме пуснетее да си легна...

Публикувано от: Arvandor 22 Jun 2014, 23:18
- Вижте, ще бъда кратък и сделката която предлагам не е никак сложна, нито пък ще изисква много от ваша страна. Сделката ми иска от вас да ми дадете едно нещо наречено "злато", финансиране ако искате по-префърцунената дума. Аз съм човек със идеи за бъдещето, но въображението ако не можеш да го платиш си остава въображаемо. Накратко - искам от вас, да ми дадете пари без никой да разбере че това се случва за да си набавя необходимото за изпълнението на тези идеи. В замяна ви предлагам няколко от тези идеи когато се реализират, както и моментните си услуги като Мал на гилдията.

Публикувано от: Elina Santoriiska 22 Jun 2014, 23:31
- Значи, уважаеми бароне, искате пари, за да финансрате някакви идеи, като нито казвате ккви са те, нито какво ще излезе от тях. Простете, но дори аз знам, че така не се прави бизнес. - тя се качи още едно стъпало, старателно избягвайки да поглежда към прозреца. - След като сам сте стигнали дотук, сам че намерите и обратния ът до покоите си, барон Райст.

Публикувано от: palata11 22 Jun 2014, 23:38
-Господарке Визара! Господарке Визара! - се чуваха крясъците на един от стражите.
-Какво има? - попита графинята.
-Още един съмнителен тип се появи.
-Доведете го тук, веднага!
Стражът хукна да изпълнява дадената му заповед, когато пред всички се появи елф с почерняло лице, очукана броня,омазана с кръв и раздърпано облекло.
-Принц Реон?! Какво правите тук?
-Тук съм по работа. Чух, че сестра ми е тук, в графство Аранор- каза Реон с измъчен глас, подпирайки се на стената.
В следващия миг изгуби съзнание.

Публикувано от: Arvandor 22 Jun 2014, 23:41
- Опасявам се че недоразбрахте. Финансирането естествено няма да поискам веднага, не е като че ще ми дадете чувал златни монети който просто случайно държите под възглавницата наблизо или нещо такова. Идеите които искам да постигна съществуват на чертежи, диаграми и други такива. "Случайно" нося една такава със себе си - при тези думи Райст извади свитък и го постави на близкостояща масичка - хвърлете поглед върху машината ми ако искате за да се уверите. Това което ми трябва са пари без зададени понататъшни въпроси откъде идват. Защо мислите съм тук, точно при вас и точно когато няма абсолютно никой наоколо - искам свръзка, пари и естествено - тишина около тях.

Публикувано от: the_air_elementalist 23 Jun 2014, 10:20
Слънцето изгря. Птиците се надпяваха така, сякаш сега те имаха свое собствено празненство. Лекият ветрец си играеше с белите пердета на болничното отделение. Един слънчев лъч се прокрадна през отворения прозорец и събуди Рамота.
"Къде съм?" си помисли тя докато се прозяваше.
Огледа стаята - открай до край бе бяла: стените, завесите, леглата, дори подът, изработен от бял мрамор. Единствено цветята, оставени до леглото `и, не бяха бели.
Следващата `и мисъл беше "Къде са ми вещите?", но преди да тръгне да ги търси вратата се открехна.
Влезе жена, която хем бе царствена, хем простодушна. Хем сериозна, хем забавна. Жена, в която се крие дете. Изглеждаше великолепно, но сякаш изобщо не полагаше усилия за това. Пълен парадокс.
Рамота реши, че това трябва да е графинята.

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 15:52
Леле, да няма нещо отровно в Аранорския въздух - почти всеки, който се появи тук в момента се нуждае от свестяване.

Още на стълбите:
Визара взе чертежите с подчертано нежелание.
- Ще ги погледна, барон Райст, когато мога. Но не разчитайте. В най-добря случай намирам за отвратително, че изобщо можете да говрите за бизнес в такава вечер. А сега, сър, извинете ме.
Подмина го и се запъти към стаите си. Изпрати прислужничката си да спи, затръшна врата след себе си и се свлече покрай нея. Поседя малко, обгърнала коленете си с ръце, докато събере сили да се надигне, да заключи и да се измъкне от съсипаната си бална рокля. Разстоянието до леглото й се струваше доста голямо, но тя нямаше намерение да спи на собствения си диван. За това, с върховни усилия се запути към леглото си.

(Пала, малко ще го променя, за да се върже, надявам се да нямаш нищо против)

Струваше й се, че едва е затворила очи, когато чу блъскането по вратата си.
-Господарке Визара! Господарке Визара! - се чуваха крясъците на един от стражите, когото разпознаваше.
Тя с усилие се надигна и нахлузи на две на три оставената й през нощта рокля, колкото да може да излезе (прислужничката й, разбира се, имаше ключ за покоите й).
-Какво има? - попита графинята, отключвайки врата си. Отпред се бе събрала малйа гвардийка.
-Още един съмнителен тип се появи.
-Доведете го тук, веднага!
Стражът хукна да изпълнява дадената му заповед, когато пред всички се появи елф с почерняло лице, очукана броня,омазана с кръв и раздърпано облекло.
-Принц Реон?! Какво правите тук? - съвсем буквално "на прага ми".
-Тук съм по работа. Чух, че сестра ми е тук, в графство Аранор- каза Реон с измъчен глас, подпирайки се на стената.
В следващия миг изгуби съзнание.

- В болничното! Веднага! - заповяда Визара. Ранен елфически принц, търещ сестра си - ако беше разбрала правилно - беше черешката на тортата.
За късмет, по старо хрмване на баща й, покоете й бяха много близко до лазарета. Делеше ги само едно стъмбище и еди коридор, които не бяха предизвикателство за шестима стражи, понесли елфи, които, беше по-лек от броните им. Тя избърза пред тях, за да отвори врата на бялата стая. Докато го внасяха, тя улови погледа на момичето, което се бе появило предната вечер.
- Това е просто леко сбит елфически принц, не се тревож. Виждал е и по-лошо. Ще се оправи. - обясни й. - А ти по-добре ли си? - попита я мило.

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 16:00
- Опасявам се че не е виждал по-лошо. А това лошо което вижда в момента сигурно е вратата зад която е отговора на въпроса дали има отвъдно или не, това е бавнодействаща отрова - каза барона - Отново ще подчертая че в сделката са включени и услугите ми като Мал.

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 16:07
- O, бароне, вие сте още тук. Трябва да призная, изненадана съм. Нямах преме да прочета брошурата ви, така че ще се доверя на заклчението на дворцовия ни лекар, когото - тя отмести поглед към един от стражите. - Искам да е тук преди пет минути!

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 16:14
- Надали ще стигне до вас, вярвам сте съвсем наясно с архитектурата на замъка си и факта че НЯМАТЕ медицинско крило както реално всеки един замък. Т.е изпращате вестоносци през клането отвън, които да кажат на конкретния лекар който работи за вас да мине обратно през същото това клане за да свърши работата си. Златото може да купи много неща но надали и собствения му живот.

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 16:21
- Смея да предположа, че сте от много скоро в Аранор. Да кажем от тази сутрин? Защото не сте забелязали, че един от настоящите ни гости е лекар? А и... клането, както се изразихте е овладяно.
Сякаш специално за да потвърди думите й, точно в този момент стржът се върна, с нисичкия лорд, който бе бил лекар от многопреди да стане лорд.
- Сър, мисля, че ви помолих да наглеждате пациентката. - погледна го Визара.
- Станах за малко, милейди, и... - старите му навици умираха трудно.
- Не се тревожете, имаме още един пациент за вас. - тя го насочи към елфа. - знам, че няматеопит с не-точно-хора, но се налага.

ПП
Арв, дай да не спкулираме относно сстоянието му, преди сам да си е казал, а?

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 16:29
^ ЕЛи.... Ти не можеш да направиш Зла Интригантска Сделка за Власт и Напрежение дори ако започнат да те удрят в лицето със неонова табелка "Погледни тук за да направиш Зла Интригантска Сделка за Власт и Напрежениа" dry.gif

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 16:31
QUOTE (Arvandor @ 23 Jun 2014, 16:29)
^ ЕЛи.... Ти не можеш да направиш Зла Интригантска Сделка за Власт и Напрежение дори ако започнат да те удрят в лицето със неонова табелка "Погледни тук за да направиш Зла Интригантска Сделка за Власт и Напрежениа" dry.gif

1) Не и в болничното! 2) на практика, всичко, което ми казваш е - искам пари, а ще ти дам машина - нито за какво, нито нищо и 3) дори и да исках, не мога таку така да опразня хазната

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 16:41
1. Какво Болнично? НАСРЕД Ш*БАНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ СМЕ!!! Сладки весели зайчета и бляскане с модерни удобства като "болнично" НЕМА.
Също - какво е това Сюжетно Удобство че за 15 секунди от НАВЪН ИМА КЛАНЕ минахме на - И всичко взе да се оправя рязко. Нападенията не работят така

2. Защото това е всичко което успях да кажа преди да се втурнеш нанякъде си.

3. Не можеш. Но отново - ако ме беше оставила да обясня, щеше да разбереш че не ти и трябва да го правиш.

Публикувано от: the_air_elementalist 23 Jun 2014, 16:44
Всъщност той е прав - болнично отделение няма.

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 19:59
Попринцип да, няма, но го казва човекът, който иска да прави индустриална революция - тоест, има местенце, където се държи по-чисто, където се настаняват много болните и където попринцип се намират лекарствата и т.н. Имало е лекарски кабинети,представляващи къщата на доктора, където гората отивали, за да извърши той операциите в прогодена за това обстановка - това е същото, само че за целите на играта е позиционирано, със все лекаря, в замъка.

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 20:12
QUOTE (Elina Santoriiska @ 23 Jun 2014, 18:59)
Попринцип да, няма, но го казва човекът, който иска да прави индустриална революция - тоест, има местенце, където се държи по-чисто, където се настаняват много болните и където попринцип се намират лекарствата и т.н. Имало е лекарски кабинети,представляващи къщата на доктора, където гората отивали, за да извърши той операциите в прогодена за това обстановка - това е същото, само че за целите на играта е позиционирано, със все лекаря, в замъка.

Да, и знаеш ли защо този човек иска да я направи? ЗАЩОТО ТЕЗИ НЕЩА ОЩЕ ГИ НЯМА. НЕ СА ИЗОБРЕТЕНИ. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОЩЕ.

Също: Вярвам вече разбираш защо конкретно е необходим лор, и изграждане на свят ПРЕДИ да почнеш да се занимаваш с него. Така просто вадиш неща отникъде. Гледай сега:

- Е, изглежда не ми оставяте избор - Райст извади нож и разряза ръката си - Ела, Ела Могъщи Имшаел, предлагам ти кръвта си срещу сила, както беше уговорено!

Още недовършил кръвта му пламна и въздухът се нажежи, човекоподобно същество изградено от черно желязо и огън изникна сякаш отникъде.

- Сега, тъй като авторът ми иска да си направи малко майтап - заяви магът - реши да ми добави отникъде Кръвен Пакт с демон, също така добави и демона, тъй че в тази вселена вече изникнаха и демони с демонски пактове, минимум един наречен Имшаел. - Райст се подсмихна - А сега първи Акт: Ще разбия измерната граница на четвъртата стена и ще осъзная че това е само история във форум разказвана от куп хора от които нито един не може да разкаже историята свястно понеже всички я дърпат към себе си и ако един поиска да направи нещо, то задължително всички останали ще го прецакат понеже имат съвсем други идеи за историята. По-дяволите, какво ще кажете да пием по една чаша неопределен фентъзи алкохол докато те си дерат гърлата един на друг в опитите да насочват Сюжета? - при тези думи той показателно взе бутилка с надпис "Фентъзиански Алкохол Реколта 372-ра година от Рандъм Епохата" и си наля чаша, след което наля и една на демона си.

Публикувано от: the_air_elementalist 23 Jun 2014, 20:16
Ама то вече си има демони - не помниш ли от какво бе нападната Рамота преди аспидата.

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 20:17
QUOTE (the_air_elementalist @ 23 Jun 2014, 19:16)
Ама то вече си има демони - не помниш ли от какво бе нападната Рамота преди аспидата.

Но не и демони с демонски пактове.

Публикувано от: the_air_elementalist 23 Jun 2014, 20:18
Аа. oops.gif

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 20:19
QUOTE (the_air_elementalist @ 23 Jun 2014, 19:18)
Аа. oops.gif

Е, хайде сега, нищо не е станало wink.gif laugh.gif . Впрочем ето ви идея - да го обърнем на пародия. Гарантирам 500% увеличена успеваемост спрямо сегашната.

Публикувано от: the_air_elementalist 23 Jun 2014, 20:26
С какво обаче ще се гаврим?

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 20:48
QUOTE (the_air_elementalist @ 23 Jun 2014, 19:26)
С какво обаче ще се гаврим?

С Генерик Фентъзи и с Интригантските Истории разбира се

Публикувано от: the_air_elementalist 23 Jun 2014, 20:52
С фентъзито шега не бива, но за интригантските сапунени сериали - естестввено. cool.gif

Публикувано от: palata11 23 Jun 2014, 21:18
Не съм предполагал, че ще се смея толкова, честно, Арв. А, и попитай Ели как тече времето в Аранор.

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 22:05
Е, мисля, че бях споменала нещо за подобни изцепки - като и за класик комплекто от раси, но нищо, щом на Арвандор не му се получава интригантството, можем да се откажем от цялата игра, нали? Забавлявайте се!

Публикувано от: palata11 23 Jun 2014, 22:22
Oтносно неговия опит за правене на интрига, защо не - нека остане така.

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 22:22
QUOTE (Elina Santoriiska @ 23 Jun 2014, 21:05)
Е, мисля, че бях споменала нещо за подобни изцепки - като и за класик комплекто от раси, но нищо, щом на Арвандор не му се получава интригантството, можем да се откажем от цялата игра, нали? Забавлявайте се!

Пхфхахахаха!!! Арвандор не му се получава! Арвандор не може това! Арвандор не знае така! Арвандор нищо свястно не може да направи!

Продължавай продължавай, Арвандор какво още ти направи? Убил ти е хамстера в детската градина? Крал ти е парите за обяд? Сигурен съм че е така, Арвандор ти развали перфектното страхотно РП
Моля разкажи ни повече слушаме
user posted image
И съзнаваме че е 100% съвпадение, дето този пост и непотръгването на РП-то съвпадат. Тотално не трябва изкупителна жертва!!! Просто има един урод(АРВАНДОР НЕЩАСТНИК ТАКЪВ!!!)дето трябва да го нариташ преди РП-то да си се върне към своето спешълско перфектно състояние. biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif

Публикувано от: Кондьо Варварина 23 Jun 2014, 22:26
Аз лично харесвам това РП както си е. Ако искате обаче може да пуснем гласуване какво да правим с него.

-Каква е тази врява?- каза Бериол докато влизаше в стаята. Забелязвайки елфа в безсъзнание попита: Ако умре мога ли да взема трупа му? Никога не съм виждал елф преди. Само съм чувал за тях.

Публикувано от: palata11 23 Jun 2014, 22:29
Арвандоре, човече, именно обратното. Интригата е нужна, за да върви играта.

Публикувано от: Arvandor 23 Jun 2014, 22:30
QUOTE (palata11 @ 23 Jun 2014, 21:29)
Арвандоре, човече, именно обратното. Интригата е нужна, за да върви играта.

Обратното на какво?

- Изтеглям се! - Заяви Райст - Вече Никога Не Съм Съществувал! - И така и стана, отвори се междупространствен разлом и той изчезна от вселената включително и предисторията му заедно със съставените от него концепции.

user posted image

Публикувано от: Elina Santoriiska 23 Jun 2014, 23:10
Добре, ще се престоря, че не съм чела последните няколко поста, за да се запазят няколко достойнства.
Нека перафразирам "болнично" - чисто спално помешение с много прозорци, за да влиза свеж въздух, така че в момента е и светло. На многобройно маси са подредени армии от шишенца, събирани от поколения знахари, като действието на полвината от тях вече е забравено. Има няколко легла, защото се смята, че е по-лесно да се отоплява вака, също и че е добре болните да се държат близо до миризмите на лекарства (които не винаги са особено приятни).
Така одобрявате ли?

- Лорд Бериол, не, че не искам да ви угодя, но този елф е много жив и всички се надяваме не само да остане така, но и да се подобри.

Публикувано от: palata11 24 Jun 2014, 01:41
- Елриса...Елриса... - шептеше едвам едвам елфът,мяташе се и гледаше с помътнели сини очи, плувнал в студена пот, халюцинирайки.
- Елриса!! - изкрещя, изправи се в седнало положение, след това падна по гръб в леглото и не се събуди повече.

Публикувано от: palata11 24 Jun 2014, 01:47
Арвандоре, никой не мисли, че си урод или че не можеш това или онова.

Публикувано от: the_air_elementalist 24 Jun 2014, 08:57
Ето ви нещо за успокоение на всички:http://data2.whicdn.com/images/119284025/large.gif.
Сега можем ли да продължим РП-то?

Публикувано от: palata11 24 Jun 2014, 17:41
Естествено, че може.

Публикувано от: Boris 24 Jun 2014, 18:24
Съжалявам, че не мога да участвам в играта, но само да кажа, че си е имало медицина през средновековието.

Публикувано от: Arvandor 24 Jun 2014, 18:44
QUOTE (Boris @ 24 Jun 2014, 17:24)
Съжалявам, че не мога да участвам в играта, но само да кажа, че си е имало медицина през средновековието.

Да, и тя е била калпава, недомислена шльокавица и като цяло лекарите били кръстоска между химик незнаещ какви вещества използва и месар. Нямало е болници, болнични отделения и дори това което ели представи два поста по-нагоре не е съществувало(демонстрирайки наново абсолютната неавтентичност на цялата идея представена тук). Имате къща с билкар който донякъде схваща как действат нещата - това е най-доброто докъдето е можело да се стигне тогава. И замъците определено не са имали удобства като придворен лекар подръка. Всъщност такова нещо като истински лекар разбиращ от действителна медицина не се е появило чак до ренесанса. Ренесанс до който вече дори нямате и шанс да стигнете след като Райст благоволи да спре да съществува от цялото РП.(Естествено винаги бихте могли да създадете друг персонаж с желание да състави ренесанс)


За да стане по-ясно, за всяка една част от средновековието изглеждаща ей така:

user posted image

Се намират средно 50-ина изглеждащи ей така:

user posted image

Това достатъчно разяснено ли е защо точно им викат Тъмните Векове?

Публикувано от: Boris 24 Jun 2014, 19:11
Грешка, пичга, "тъмните векове'' представляват време от 10-ти до 11-ти век, и са"тъмни'' защото няма информация за тях. По същата логика с горните две нереални картинки можеше да кажеш, че е било винаги тъмно тогава.

Публикувано от: Arvandor 24 Jun 2014, 19:53
QUOTE (Boris @ 24 Jun 2014, 18:11)
Грешка, пичга, "тъмните векове'' представляват време от 10-ти до 11-ти век, и са"тъмни'' защото няма информация за тях. По същата логика с горните две нереални картинки можеше да кажеш, че е било винаги тъмно тогава.

10-11 век е все средновековие dry.gif . Нещо повече, сега специално заради теб направих сверяване и цитирам "Тъмните Векове са исторически период, като името било поначално използвано за да обозначи средновековието, подчертавайки културна и икономическа регресия през която е преминала Западна Европа след разпадането на Римската Империя...."Тъй че - Nitpicking - you're doing it wrong. Също Point Still Stands(ПП - горния образ всъщност е картина на действително съществуваща римска крепост, просто авторът си представя че не е в руини)Средновековието е имало помия на мястото на науките.

Публикувано от: the_air_elementalist 24 Jun 2014, 20:05
And here we go again. dry.gif

Публикувано от: Arvandor 24 Jun 2014, 20:12
QUOTE (the_air_elementalist @ 24 Jun 2014, 19:05)
And here we go again. dry.gif

Until somebody finally figures out that the middle-ages were NOT in fact full of shining knights in armor, bright palaces and Disney Dreams. Now I take my leave from here, and I hope you get your "how the medieval setting works" thing right.

Публикувано от: Elina Santoriiska 24 Jun 2014, 20:24
Добре де, неавтоентично е, ясно. Ако трябваше да е автентично, щеше да е историческо, а не фентъзи РП. Ок?
А сега, колкото и да съм благодарна за подкрепата, може ли наистна да продължим преди да е станало спам?

- Нямам представа какво е, милейди - угрижено каза лекарят. - Никога не стъм виждал нещо подобно. Вижте, ранен е тук, тук и тук, от стрели, ако съдя правилно. Раните са тежки, но тях бих мигъл да излекъвам. Какво още му е обаче ... ако беше човек, бих казал, че вижда свои демони, но не знам как стоят нещата при елфите...
Визара нервно кършеше пръсти, чувствайки се изклучтиелно безполезна. Незнайно как даже тъмният маг бе надушил какво става и сега наблудаваше с жив интерес. Но тя си мислеше едно - "не може, НЕ може да умре така, след като се е добрал до нас.
- Ако... беше при човек, какво мислите че би било причината.
Лекарят я погледна и в очите му Визра не видя нищо добро.
- Мандрагора. - прошепна той.

Публикувано от: Кондьо Варварина 25 Jun 2014, 10:30
-Мандрагора а?-рече Бериол и се приближи до елфа- Да знам тази отрова. Произлиза от юг до колкото помня. Мога да го спася, обаче трябва да действаме бързо. Искам да ми донесете цветето Лунен лъч, корен от растението нирти също бих искал да видя лабораторята ви или каквото там имате за складиране на химикали и други такива.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 25 Jun 2014, 11:27
- Осъзнавате, господин Бериол, че Лунен лъч е изключително рядко цвете и дори в този замък едва ли има достатъчно за лек на мандрагора.- Азреион сякаш бе излязъл от самите сенки в същото облекло и същите святкащи червени очи горяха изпод спуснатата качулка.- За щастие знам къде има. Расте малко в началото на елфическата горичка, ако нямате такова в замъка. Ползвайте и меда, че като гледам май дори не сте го отворили. Госпожице Визара, знам, че лекарството ми ви се струва съмнително, но ако няма да го ползвате, ми го върнете. Този мед е много добър олекотител на болки и го ползвам когато съм ранен. Лекува на всичкото отгоре.

Публикувано от: palata11 30 Jun 2014, 14:11
Айде бре, де се изгубихте, бе хора?

Публикувано от: Elina Santoriiska 05 Jul 2014, 11:26
Моля за извинение - бях известно време извън страната - в Италия, с много плътна програма и прекрасно изживяване, и нямах възможност да пиша тук.
Но днес или утре ще се ре-включа в историята и се надявам да се възроди smile.gif

Публикувано от: Elina Santoriiska 09 Jul 2014, 22:51
Извинявам се за забавянето и се надявам ентусиазма ви да не е умрял съвсем...

Визара полагаше всичко усилия да не се разтрепери - не можеше да си го позволи сега. Натровен, халюциниращ елфически пронц в дома й. ... Ами ако вземеше да изпозва силите си, без да знае къде е - беже един от най-силните магове, които бе виждала някога? Тъъй... нищо, с което не може да се справи.
Първо с това, с кеото можеше да се справи.
- Лорд Албаб'Кар, моля за извинение - оставих вашия скъпоценен мед в ръцете на лекаря си и мислех, че го е използвал - все пак госпожицата изглежда доста по-добре. Не оставайте с грешно впчатления - тук, чудодейни лекарства не отказваме,още по-малко, когато има нужда...
Тя си пое дъх, продължавайки да гледа с тревога потнитолице на принца. Надяваше се притеснението й да не звучи в гласа й.
- Ъмм, лорд Бериол, това - махна с ръка, за да обхване стаята - по съвместимост е и нашата лаборатория. Ето там - покрай най-светлата стена в спретнати редички бяха наредени шишенца, в абсолютен контраст с хаотично пръснати те колби в отсрещния край на стаята. Личеше си обаче, че и за двете групи са полагани грижи, мака че само при първата-и разбиране - за отварите, които познаваме. Тоест, оито нашия лекар познава, аз самата знам по-малко, Имам предположение и за някои от другите, но Летар (лекарят) не ми вярва. А Лунния лъч... не, не мисля, че го имаме, но, ако се налага, и сама ще отида.

Публикувано от: Кондьо Варварина 10 Jul 2014, 23:49
-Предплагам някой бързо да донесе съставките коити поисках или ще имате още един труп за погребване. Мен лично не ме интересува какво ще стане с принца, но ако умре във вашия замък ще има крайно неприятен ефект върху репотацията ви госпожо Везира.
Бериол се насочва към наредените шишенца, колби и стъкленици и почва да ги разглежда. След като бързо ги разгледжа накрая грабва едно шишенце.
-Това ще малко ще забави действието на отровата но не много.
След това внимателно разстрива гъстата сива течност върху раните на елфа.

Публикувано от: the_air_elementalist 11 Jul 2014, 12:14
Рамота се надигна:
- Аз мога да помогна.
Графинята я изгледа все едно бе предложила да се хвърли през прозореца.
- Чувствам се по-добре, пък и едва ли помощта в случая е излишна - момичето въздъхна. - Освен това ми е скучно, тъй че някоя и друга задача едва ли ще ми дойде в повече.

Публикувано от: Elina Santoriiska 11 Jul 2014, 15:39
- Абослютно сигурна ли сте? - загрижено попита Визара. - Виждам, че лекарят ми все пак е изпозлвал чудодейния мед и той наистина е чудодеен... Все още сте пациенка тук, но в такъв момент, не съм в положении да отказавам помощ... Дори да размислите за идването си, оето ви съветвам, дрехите ви са в онази стая - тя посичи една от няколкото брати, които не водеха към коридора - заедно с новиа, ако ги искате.
- Извинете ме за секунда. - добави и пристъпи към водещата към коридора врата. Отвория със замах, и еди слуга, който,р азбира се, не бе долепил ухо до нея, залитна навътре. Тя го подпря с ръка и му нареди да се погрижи да бъдат оседлани най-бързите коне за крааткото пътуване до Влфическата горичка.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 12 Jul 2014, 12:11
- И аз ще ви придружа, но пеша.- хората в стаята изгледаха Азреион учудени.- Бъдете спокойни. Когато бях млад си правех състезания с конници и често печелех. А от тогава значително заякнах.- "И придобих разни сили"- довърши наум.

Публикувано от: Кондьо Варварина 12 Jul 2014, 18:09
Кириле това, че не каза какво може и неможе герояти е ок. Само не му давай някакви супер сили или и аз ще дам на моя защото не обичам да съм в неизгодна позиция. blink.gif

Публикувано от: Кирил Иванов 219 12 Jul 2014, 19:37
Ами ще изброя силите (или поне основните) му:
1.Нечовешко бягане- резултат от 14 години тренировка
2. Умело криене, почти сливане с околната среда- отново плод на тренировки
3. Катерене по сгради, но не и по скали (поне не много умело)- пак тренировките са в онсовата
4. Винаги държи в себе си елексири (това не е умение, ама да го отбележа)
5. Винаги му е пълна кесията- има си "спонсори"
6. Много умел с ръцете- не се е налагало да краде, но умението е полезно в други случаи.
7. Бива го в боя- мисля, че това съм го споменал.
8. Владее елементалистка (бяла) магия- всъщност само ползва силата на амулета си, която се изчерпва за десетина минути.

Публикувано от: Кондьо Варварина 13 Jul 2014, 18:06
Няма да питам как е станал много добър с ръцете си нито за какво ги използва, но ще сложа тази снимка.
user posted image
И айде без супер герой а? Все пак не сме във комикс на марвел или DC и моля без фентази версия на батман! wink.gif

Публикувано от: Elina Santoriiska 13 Jul 2014, 19:43
Не виждам някоое от нещата, макар че са доста, да го прави супер герой, въпреки, че ще очсакваме да ни надбягаш, когато трявба да се бяга от нещо wink.gif. Колкото до бързата езда, това е ясно, зависи колкото от уменията на човек, толкова и от силите на коня wink.gif


- Така, а сега, след като се събрахме, дори повече, отколкото са нобходими...
Само пет минути по-късно, в бледата, хладна, светлина на изгряващити слънце, препускаха трима конници. Елфическата горичка беше близо, наостина, но със същия успех можеше да е на хиляда километра, ако закъснееха. Разбира се, влфите бе трябвало да са благосклонни, когато разберяха че скъпоженнито им лечебно цвете е за техен сънародник, но с елфите никога не можеше да си сигурен.
Вече наближаваха, когато внезапно конете за заковаха на място, като почти изхвърлиха ездачите си т себе си и само това, че и тримата добре познваха ездата ги спаси.
- Нито крачка повече - заповяда мелодичен глас.

Публикувано от: Кондьо Варварина 13 Jul 2014, 21:16
Прелича ми на фентази батман. А батман е супер герой, без свръх сили да, но пак си е супер герой.

Публикувано от: palata11 08 Aug 2014, 23:19
- Нито крачка повече - заповяда мелодичен глас. - Арестувам ви в името на краля, за нахлуване в чужда територия.
Стражът извика един от подчинените си, като му нареди да окове пленниците.

Публикувано от: Elina Santoriiska 09 Aug 2014, 00:22
- Как се осмелявате! - извика Визара и ръпна юздите на коня си, така че той се върна няколко крачки назад. - Земите до тук са мои, а от тук - тя отново пришпори коня си напред - Мислех, поне, че са приятелски.

Публикувано от: palata11 09 Aug 2014, 00:52
Изглежда бъркаш, смъртна жено. - каза невъзмутимо елфът, оковал ги и влачейки ги към тъмницата.

Публикувано от: Elina Santoriiska 09 Aug 2014, 00:58
Визара положи всички усилия да го изрита, но не й се получи.
- Аз съм Визара дьо Аранор, херцогиня на това херцогство и ако ти няма да ме изслушаш настоявам по родното си право среща скраля ви,който ще го направи. Опитвам се да спася някого от вашата раса, вироглави елфе!

Публикувано от: palata11 09 Aug 2014, 01:59
- Херцогиня Визара!? Пуснете я веднага! - каза елфът, който само преди минути бе наредил да я арестуват.
Останалите пазачи го изгледаха странно.
- Какво има, та сте дошли чак дотук? Простете ми грубото поведение преди малко. Сигурно ще желаете аудиенция с краля, предполагам?

Публикувано от: Кирил Иванов 219 09 Aug 2014, 07:58
- Много странно поведение проявявате, господа.- изрече Азреион, подпрял се с веригите си на едно дърво.- А и е малко странно да ме оковете, без да ми вземете меча. Както и да е. Нас няма ли да ни пуснете?

Публикувано от: Elina Santoriiska 09 Aug 2014, 10:04
- Всъщност не желая, ако не се налага. Спешно ни трябва помощ. Търсим Лунен Лъч, лек за мандрагора.
Докато елфът обмисляше думите й, и сигурно се чудеше какво е станало, тя прошешна към война.
- Азреион, елфите смятат, че когато арестуват някого, няма нужда да го обезоръжават, защото са убедени, че един от тях може да победи десет човека с една ръка. Понякогао може и да са прави, но показва арогантност , според мен.

Публикувано от: palata11 09 Aug 2014, 13:48
- Ще уведомя краля за вашето пристигане. И да, необходима е аудиенция по принцип, но ще направя изключение за вас, понеже сте със спешен случай. Елате с мен. Отиваме при Негово Величество. - каза елфът и ги въведе в двора. - Търсите Лунния лъч, лека за мандрагора, казвате? И кого от нашата раса се опитвате да спасите, ако мога да попитам?

Публикувано от: Кирил Иванов 219 09 Aug 2014, 13:53
- Очевидно съм се бил с някакви слабаци на запад, защото тогава разгромих отряд елфи с цената на няколко рани, които бързо зараснаха. Всъщност, не ги съдя, че са арогантни. Но винаги мога да стопя веригите, като понапрегна малко амулета си. Но хайде, не искам да създаваме лошо впечатление.- рече Азреион и закрачи напред.

Публикувано от: palata11 09 Aug 2014, 14:03
- Ще ме извиняваш, но между нашата раса слабаци няма. - рече елфът, леко раздразнен, докато ги водеше в двореца.

Публикувано от: Elina Santoriiska 09 Aug 2014, 22:57
- Азреион, уменията ти в дипломацията са ненадминати - лриво го погледна Визара, преди да се обърне към елфа-посрещач, който бързо бе сменим ментода. - Не може ли да побързаме? Знам, че висе сте дълголетни, но в момента времет е много ценно.

Публикувано от: Кондьо Варварина 10 Aug 2014, 00:53
Бериол внимателно гледаше полу-мъртвия елф. Бяха сами в стаята след като Бериол отпрати стражите и другия персонал с оправданието, че ''Пречат на да се концентрира върху работата му с принца'' което беше вярно, но не по начина за който мислеха.
-Жалко, че не мога да те разгледам разгледам по-отблизо!- тихо въздъхна Бериол, после вдигна рамене- Но предполагам ще имам предостатачно време за това с някой от събратята ти, след като мойте приятели от юг свършат с тази земя.-рече Бериол усмихнат, после извади камата си и прошепна в ухото на елфа:
-Поздрави богинята на смърта от нейния верен слуга- с тези думи Бериол промуши сърцето на принца и последната капка живот от тялото изчезна. За всеки случей реши и да го извади защото не беше сигурен как точно са устроени елфите.
Бериол изрече набързо едно много добре познато за него заклинание и след няколко мига тялото на принца се раздвижи. Това вече не беше гордия елфски принц Реон а просто поредния труп съживен с некромантия. Бериол му заповяда да нападне всеки който види освен самия него. Щяха добре да го възнаградят за убийството на успелия да се измъкне принц. Доволен от работата си Бериол се взе да приготвя пътя си за бякство. Изрече нужното заклинание и го загърна черен дим изникващ около него. А с дима изчезна и Бериол.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 10 Aug 2014, 07:56
Кондьо, ти определено достигна нови върхове в дипломацията. laugh.gif

Публикувано от: Кондьо Варварина 10 Aug 2014, 10:17
Какво да кажа? Реших да стана злодея на това РП защото е забавно biggrin.gif .

Публикувано от: Elina Santoriiska 10 Aug 2014, 17:26
Гората на елфите, всъщност, нямаше официален крал. По документи, тя беше едно от херцогствата на Реназион (съседно и в много добри отношения с Аранор), но данъка, който плащаше на империята бе по-скоро дар, а не задължение. Освен това, никой, който искаше да си запази главата, не би оспорвал кралската власт на владетеля им и да я нарича херцогска - поне не на елфическа територия.
Когато елфът ги въведе, почти без чакане в приемната зала - със стени от живо дървета и единствен покрив-зелените листа - кралят ги очакваше.
- Милорд - сведе глава Визара в кмване пред равен, надявайки се малката й група да не покаже повече неуважение и от нея.

Публикувано от: palata11 10 Aug 2014, 17:37
- Добре дощли. херцогиня Визара Аранорска, лорд Азреион. Чух за това, за което сте дошли тук. - каза кралят спокойно. Разбрах, че искате от билката Лунен лъч, понеже при вас има наш сънародник, отровен с мандрагора. И ще попитам, кой е той, ако не е тайна?

Публикувано от: Elina Santoriiska 10 Aug 2014, 18:32
- Не зная колко време ще издържи. Той... Реон Среброградски дойде при нас много тежко ранен, милорд. Имахме мого други проблеми, не зная дали не сме пропуснали нещо... Но когато отказахте поканата ми за Празника на жътвата, бяхт прав, милорд. Сега прося помощ за поседиците. - Визара говреше бързо и разтревожено, имаше силното усещане, че ще се случи нещо ужасно.

***

Притворният лекар на Аранор се въртеше нервно в коридора. той си разбираше от работата, не обичаше други да му се месят. Лейди Визара щеше да разбере и да го остави на мира, но тя бе хукнала да търси лекарство, а лорд Виконтен бе изчезнал нанякъде. И това беше още по-тревожно. Той бе чува за Лунен Лъч, разбира се, и знаеше, че го има при елфите, но... не беше най-ефикасният лек за мандрагора. По-скоро... за обладаване, така казваха, а това не беше съшото. Ако само го бяха оставили малко на саме, беше сигурен, щеше да открие след собствените си шишенца нужното. Да й беше казал, преди да хукне!
Нищо, скоро щеше да се върне и да въдвори ред. Лекарят, разбира се, не би последвал заповедта на един чужд профан, като Бериол, но съзнанието му някак заобикаляше момента, в който се бе подчинил. Сега знаеше само, че не трявба да влиза, по някаква причина.
Когато обаче отвътре се чу тропордия, той се разтревожи още повече. Шумове, приглушен вик, почти ахване, звук от провлачване на крака. Когато слуха му долови безподобния пукот на магия, колебанието му се изпари. Той схрабчи дръжката и и връхлетя в лечебницата си.
Бериол го нямаше - то него бе останало само преосветено петно от магията по килима. Принц Реон беше на крака. За миг, лекарят бе възхитен от лечителските умения на чужденеца.
После видя кървавата рана, зееща насред гърдите на елфа. Ризата му бе напоена със собствената му кръв. Лижето му бе бледно и макра мокри от пот кичури руса коса все още да се лепяха по челото му, по кожата му нямаше и капчица. Но най-страшни бяха очите му - подбелени и мътни, от красивия им цвят не бе останала и следа.
Бели.
Мъртви.
Това бе грешното, което, бе мернал в Бериол. Той беше бил некромант.
И бе направил нещо ужасно.
Елфът сви пръсти в юмруци, отпусна ги и пак ги сви. Лекарят бе чел за това, знаеше какво означава. Нападение. Опипон намери вратата и се шмугна през нея, като я затръшна зад себе си. Знаеше обаче, че няма да го задържи.
Чакащите слуги погледнагха изпалшено бледото му лице.
- Намерете лейди Визара в Гората на Елфите. - едва прошепна той. - Кажете й... подгответе я, че сме били предадени от некромант. Принц Реон е... немъртъв и враждебен!

Публикувано от: palata11 10 Aug 2014, 21:21
-O! Реон!? Вярно, че го изпратих до Вашето херцогство заради слуховете, че принцеса Елриса е била последно видяна на ваша територия, Колкото до Празника на жътвата,милейди, моля ви, не се тревожете за това. В момента имаме по - важна работа. Трябва да спася сина си, така че ще ви дам от билката Лунен лъч.

***
Немъртвият елф разби вратата без усилие. Излезе в коридора и нападна слугите, които бяха наоколо. Засили се със скорост, неприсъща за което и да е създание към най - близкия човек, удари го, като последният се заби с такава сила в стената, че дори и най - силният да дойдеше, пак би бил неспособен да го извади оттам. В крайна сметка стената рухна, не толкова под тежестта на човека, забит в нея, а от силата на немъртвия. Реон разкъса гърдите на слугата, изтръгна сърцето му и го изяде, ръфайки настървено като вълк, който не е ял от известно време и най - сетне докопал своята плячка. Останалите слуги се разбягаха в панически страх. Отстрани имаще няколко войници, които като видяха това, се опитаха да го наранят. Един от тях го прониза в гърдите, друг в стомаха. Трети се опита да му отсече главата. Но ходещият мъртвец хвана острието на меча и го строши. Грабна двама от тях и им удари главите и всичко което остана от стражите, бе единствено мозък, счупени ръце и крака, вътрешности и всякакви други гадости. Третият от войниците, като видя това, понечи да избяга, но не можа. Немъртвият го хвана, вдигна го във въздуха и му откъсна главата, като изяде мозъка му. Бръкна в гръдния кош и изтръгна сърцето, след което го глътна на една хапка, И избяга някъде из замъка.

Публикувано от: Кондьо Варварина 10 Aug 2014, 21:48
Веднага щом се материализира Бериол падна на колене и повърна. Не приятен дефект със заклинанието който трябваше да отстрани. Когато се надигна видя, че се намира в рехава горичка. Заклинанието го бе телепортирало на около 50 километра южно от замъка. Започна да се движи на юг. По залез слънце се натъкна на път водещ на изток. Следва го за около 2 часа и се натъкна на крайпътен хан. Хана беше пълен с хора и пътуваща двойка музиканти които свиреха песни за да си платят нощувката. Почти никой не обърна внимание на Бериол, дори когато застана прав по средата на стаята.
Бериол се усмихна на късмета си и започна да инкантира едно заклинание. Повечето хора които го погледнаха сигурно са решили, че пее заедно с музикантите, но когато един от мъжете на съседната маса чу какво всъщност изричаше Бериол стана и се насочи към него. Беше обаче твърде късно защото по средата на крачката си мъжа се строполи в дълбок сън, както и всички други в помещението.
Бериол разчисти центара на залата и резна гърлото на един от блиските хора. С кръвта му започна да рисува сигилите за ритуала който мислеше да изпълни. Взе още един от жертвите си и го постави в кръга от знаци. После изрече нужните инкантации и промуши сърцето на жертвата си. Усети как силата му се връща и староста напуска тялото му. Освежен от ритуала се взе да бързо да убие другите заспали. На някои от тях реши да вземе душите и да ги сложи във няколко от останалите му духовни камъни. След като всички във хана бяха мъртви Бериол се зае да ги съживява като зомбита. Въоражи ги със всякакви кухненски сатъри и ножове които намери. Реши да пренощува в една от стаите на хана. Заповяда на 10 от 25те си зомбита да се разделят и да патролират в околноста.
На сутринта стана и се запъри към конюшните. Взе най-добрия кон който видя и реши да остави патрулите си като изненада за всеки който мине от тук. Насочи се на юг и продължи пътуването заедно със ескорта си от ръмжашти мъртавци.

Публикувано от: Elina Santoriiska 11 Aug 2014, 00:30
Половин час по-късно, Визара препускаше наобратно, следвана от двамата си придружители, притискайки малка, ценна торбичка, завързана на колана й. Кралят на елфите беше забързал много нещата със скъпоженната билка, разтревожен за сина си, но не бе могъл да ги придружи. Обеща, че ще дойде да нагледа чедото си веднага, щом може, мака държавни дела да му пречеха в момента. Макар да не й се искаше, Визара трябваше да признае, поне пред себеси, че е облекчена, че елфите не ги придружават. Не знаеше какво може да завари у дома, но във всеки случай, не искаше да го прави с войствени, почти хвърлящи обвинения към Аранор, елфи.
Когато в далечината се показаха сетлините на столицата Аранор, вече се смрачаваше, но Визара започна да се успокоява. Все пак, това беше нейният дом, нали? Нейния замък, нейната крепост... какво толкова лошо можеше да се случи...?
Много, разбра съвсем малко по-късно, когато наближи крепостта.
В града все още бе спокойно, но щом пристъпи с коня си отвъд вътрешните стени разбра, че нещо не е наред. Беше тихо, много тихо. Нямаше никого на портата, никой, който да ги посрещне или до поеме конете. Направи знак на Азреион да се подготви, но той вече го знаеше и без нея.
Голямата порта беше затворена, но Визра с малко помощ успя да яоткрехне.
Завари я страшна картина. Разкъсани тела в локви от собствената си кръв, с разбити череши и обезобразени. Знаемата по стените бяха оразкъсани, парапетът на стълбите бе изкъртен. Хората... хора, които познаваше, с лица изкривени от ужас и пречулени гръбнаци. Присля й.
А над всичко това - на върха на стълбите - изправена фигура, кяото някога бе била на елф, с окъсани дрехи, огървавено лице и ужасяващи очи.

Публикувано от: Кирил Иванов 219 11 Aug 2014, 07:55
Постът е изтрит.

Публикувано от: Кондьо Варварина 11 Aug 2014, 10:50
Бериол разтревожено гледаше откъснатия задем крак намираще се върху клон на 10 метра височина. Погледна отново поляна, цялата която беше в остатъците от плът, кръв и кости на елена чиято глава в момента се намираше пред коня на Бериол. Животното пристъпваше нервно от крак на крак при мириса на кръв. Не знаеше за нещо което можеше да направи това и сигурност не искаше да го срещне. От 4 дена пътуваше на юг и беше стигнал подножието на ниска планина зад която на 60 километра се намираше Великия(спешъл име!!!) океан. Бериол не знаеше много повече за този него, но продължи пътя си през леса от борове и ели. Скоро щяха да му свършат провизиите и щеше да му се наложи да ловува. Нещо в което не беше много добър, но се надяваше, че с помоща на магия ще може да хване нещо.

Публикувано от: Elina Santoriiska 11 Aug 2014, 22:52
- Реон? - прошепна Визара, замръзнала от ужас. - Какво...? - нищо не разбираше.
Мътните очи се извърнаха към нея и тя разбра, че едва ли ще получи отговор от тях.
- Реон! - опита се да повика принца отвъд зомбирания поглед, макар да не беше сигурна, че той е там.

Публикувано от: palata11 17 Aug 2014, 14:59
Безмозъчният Реон изрева и зашлеви плесница на Визара, като последната изхвърча през портите на замъка. Останалите двама, които бяха с нея, се опитаха да направят нещо, за да спрат тази машина за убиване, но без успех.

Публикувано от: Кондьо Варварина 18 Aug 2014, 00:37
QUOTE (palata11 @ 17 Aug 2014, 14:59)
Безмозъчният Реон изрева и зашлеви плесница на Визара, като последната изхвърча през портите на замъка. Останалите двама, които бяха с нея, се опитаха да направят нещо, за да спрат тази машина за убиване, но без успех.

Хахаха зомбитата могат да бич слапват. laugh.gif

Публикувано от: palata11 18 Aug 2014, 21:20
Вместо да се подхилкваш, вземи играй, нещо направи, че тоя моя ще изпотрепе всичко живо де види.

Публикувано от: Кондьо Варварина 18 Aug 2014, 23:21
Не бързам за никъде. Имам няколко идей какво да правя, но ще изчакам малко.

Публикувано от: Elina Santoriiska 27 Aug 2014, 16:26
Визара бавно и мъчително се подготвяше дасе надигне. За свой късмет беше паднала в купчината слама, останала от празника на Жътвата. Сякаш беше толквоа отдавна, когато хората танцуваха тук, презд портата и..
Както и да е.
Колебливо се изправи на крака и избърса потрлата от раздцепенатата й устана кръв. Сега вече неше ядосана. Закрачи колкото можеше по-решително на обратно връхлетя в залата бясна.
- Принц Реон, това не е подобаващи държание към една дама. Особено в дома й!
Докато съществото, нахлузило облика на преон се обръщаше към нея, тя отметна глава. Ако се получеше, всичко щеше да е наред. Ако не...
- Всчики да излязат, заключете залата! - Ако не успееше, щеше да е мъртва. Но нямаше да позволи такъв убиец да се разгожда сред хората й.
Оцелелият персонал нямаше нужда от повтарянена заповедта и се изниза, увличайки и двамата другари, с които беше ходила до владениеята на елфите. Те можеха да решат каквот да правят, когато се освестят.
Чу как врата се хлопва за гърба й.
- Толкова неприсъщо држание, милорд! - извика го, а после хукна към една рпеобърната маса. Ако щеше да говори зяа живота си, не трявбаше да се оствя да я хванат.

Публикувано от: palata11 27 Aug 2014, 17:04
Реон се изсили. Заключената порта на залата се строши на малки парченца. Немъртвият принц се заоглежда, доколкото мъртвешките му очи позволяваха. Затича се из коридора на замъка в търсене на следващата си жертва. По възможност всички в крепостта. Дори и Визара.

Публикувано от: Elina Santoriiska 27 Aug 2014, 17:08
- Искаш да убиваш? - извика Визара след него. Изненада се, че като че ли я чу. Поне спря и се услуша. - Аз съм тук! Защо пропускаш?

Публикувано от: palata11 27 Aug 2014, 17:50
Зомбираният елф се усмихна зловещо и хвана Визара за шията и я удари в земята няколко пъти, докато последната не изгуби съзнание. След това я улови за косата, влачи я сто метра, вдигна благородничката и я запокити в стената.

Powered by Invision Power Board (http://www.invisionboard.com)
© Invision Power Services (http://www.invisionpower.com)