Страници: (11) 1 2 [3] 4 5 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Ralmia VI - The Last Chronicle, приятно четене!
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Sep 2007, 17:05
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



много благодаря laugh.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Arwen
Публикувано на: 07 Sep 2007, 23:05
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 7544
Потребител # 143
Дата на регистрация: 2-February 07



Малеее едва си седя на стола.Върна ми настроението! smile.gifuser posted image


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Sep 2007, 23:05
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



wink.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 07 Sep 2007, 23:20
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Удар от небето
В Саликарнас утрото не носеше радост, утеха, изгрев или топлина, а още по-малко надежда.
В Саликарнас утрото носеше това, което носеше и пладнето, и вечерта, и нощта.
Смърт.
И още смърт.
В случая тя бе дошла под знака на чудовищно жертвоприношение, което барон Раксмаил извършваше под грамадна статуя на Прокълнатия, наскоро издигната край Замъкът му, злокобна, грозна сянка, разперила ръце, сякаш искаше да заграби света. Поддържани с магия пламъци вечно горяха там, гдето бяха очите на статуята и под този ужасен поглед тръпнаха всички в града.
Освен Раксмаил, който сякаш се хранеше от смъртта и страха и отново и отново надигаше своята скъпа, лъскава сабя, чието острие оставаше все така блестящо, незасегнато от потоците кръв, които се изливаха от жертвите на барона - хора, орки, гноми, гоблини, джуджета, дори провинили се черни елфи, от всякаква възраст, от всеки пол.
Баронът бе извикал публика, която да наблюдава кървавото зрелище, както от страна на благородните черни елфи, така и от всеки слой на обществото - търговци, занаятчии, работници, дори останалите разбойници.
Предишния ден баронът бе получил отказът на Града на Пророка от претенциите на неговата Империя.
Донеслият отрицателния отговор пратеник бе първият, който падна под сабята на приношението.
Колко трая кървавата сеитба никой от присъстващите не можеше да каже, макар движението на слънцето да посочи около два часа - два часа, в които си отидоха стотина живота, угасвайки завинаги от повърхността на Ралмия, а душите им потънаха в мрачната незрима паст на Прокълнатия, който бе наситил с невидимото си присъствие не само тялото на полуделия барон, но и целия площад, целия град.
Цялата Империя.
Днес всички щяха да разберат могъществото му.
В един миг кървавата сеитба бе прекратена и барон Раксмаил, без да каже нищо, надигна ръце. Огромната пещ, която орките поддържаха хвърляйки останките от мъртъвците в нея, грейна с неестествено пурпурно сияние, което изстреля лъч, който бе тъй отвратителен за гледане, че сякаш самия въздух окло онего изглеждаше болен и скапан.
Стълбът удари небето и изчезна далеч над границите му, но минути след това от небето се спусна падаща звезда.
Никой обаче не си пожела нищо, всеки усети, че звездата не е на живот, а на смърт.
Когато земята изтръпна от удара, който звездата нанесе нейде далеч от прокълнатия град, барон Раксмаил се усмихна с усмивка, в която нямаше нищо весело.
- Градът на Оракула вече го няма - каза той на своите благородници - може да приготвите армиите ми за нападение срещу нашите скъпи светли братовчеди.
Докато говореше, очите му лумнаха в червено.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 07 Sep 2007, 23:25
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Много силна сцена Спар. Страшно мрачна, навяваща едно действително зловещо начало на нашествието на самия Прокълнат. Тази сцена е една от най-силните, които съм срещал в цялата поредица.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Arwen
Публикувано на: 07 Sep 2007, 23:30
Quote Post


Херцог
*******

Група: Citadel
Съобщения: 7544
Потребител # 143
Дата на регистрация: 2-February 07



user posted image Чак настрънах.Брутално...И все пак...страхотно....


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
black-kitty
Публикувано на: 08 Sep 2007, 10:38
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



Кървавооо!!! Става все по-интересно Спар!!! Пиши ОЩЕЕЕЕ!!!И ОЩЕ!!!!!!!!!


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 08 Sep 2007, 20:55
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Откровения

Полетът до Гората на Сънищата мина меко и бързо, като се изключи странния тътен, който разтресе земята и бе забелязан дори от въздуха. Като, че някаква тъмна сянка премина през цялата Ралмия, а Райлин, Алтан и Тамия се огледаха объркани.
- Нещо стана - неизречените им мисли долетяха от устата на Готлиб.
- Знаеш ли какво е? - въпросът бе на Тамия и бе отправен съм съпругът и.
Алтан поклати глава.
- Не - отговори той - но беше добро.
Лицето на Райлин посърна. Готлиб долови тревогата на своя ездач и ускори скоростта на своя полет, приближавайки Гората на Сънищата по-бързо от предвиденото. Тя бе все така красива, както я помнеха още от едно време, с красиви, могъщи дървета, разперили клони към слънчевата светлина.
Готлиб кацна навътре в леса, където тримата бяха посрещнати лично от владетелят на елфите, крал Леседил, обкръжен от стражи-кентаври. Той бе почти непроменен от времето, когато бе приютил бягащите от змиевиден убиец Алтан и Тамия, само бръчките между очите му се бяха увеличили - знак, че е измъчван от грижи.
- Добре дошли, скъпи приятели! - усмихна се той - Райлин, радвам се да те видя. Предполагам, че присъствието на Алтан и Тамия е знак, че хората ще ни помогнат.
Усмивката, която се бе появила за миг върху лицето на драконовия ездач посърна.
- Уви, Ваше Величество, не. Крал Хоуфгар отказа помощ, решавайки да запази пълен неутралитет. Аз имам вина за това, бях невъздържан и груб - Райлин сведе виновно глава.
- Вината е повече в свадливите кралски съветници, Ваше Величество - оправда приятелят си Алтан - те насъскаха владетелят срещу елфите.
Леседил погледна магьосника.
- Тогава ти защо си тук.
- Аз няма да забравя как ни приютихте преди седем години - отвърна магьосникът - с каквото мога, ще помогна.
- Аз също - добави Тамия - във времето, прекарано в Замъка се научих да въртя меча не по-зле от някой мъж.
Леседил кимна и прегърна и двамата човеци.
- Вашата помощ ще е неоценима, макар и не тъй голяма, както се надявах от хората - рече елфическият крал - Уви, вестите за агресията на барон Раксмаил стават все по-пагубни.
Леседил замълча.
- Рано тази сутрин върху Градът на Оракула се стоварил камък от небесата, който унищожил и опустошил всичко - рече най-сетне кралят - заплахите на барона не се оказаха блъф, както предполагахме.
Алтан усети как го полазват тръпки. Оракула - унищожен? Той не можеше да го повярва. Още помнеше добрата, мъдра старица, която го бе освободила от собственото си заклинание за защита и бе прогонила, макар и временно, змийският убиец от следите им. Тя знаеше всичко, виждаше бъдещето.
После си спомни странния тътен, разтресъл земята и притвори очи.
Слугите на Прокълнатия бяха унищожили и нея.
Както бяха ликвидирали чичо му, бащата на Райлин, красивия дракон Рилзан, стария гладиатор Регън.
Брутално и безжалостно.
Магьосникът стисна юмруци и предателската мисъл се появи в главата му:
"Всичко това е заради теб".
Тамия долови чувствата му и постави нежно ръка около раменете му, докато Райлин казваше на крал Леседил изненадващите новини от планинските орки. Алтан виждаше реакцията на неверие, а после и на радост по лицето на краля, но не чуваше нито думите на елфите, нито успокоителните слова на Тамия.
- Вината не е твоя, мъниче - чу обаче Алтан познат глас и се обърна изненадан, за да види как Оракула излиза изпод сенките на две могъщи дървета.
- Барон Раксмаил подцени възможността на Оракула да вижда в бъдещето - усмихна се крал Леседил - всички жители от Града са спасени.
И наистина, зад мъдрата старица стоеше и добре познатият страж Парк.
- Ехо! -поздрави той познатите си - големци станахте, ей!
Оракула обаче му махна с ръка.
- Тихо, Парк! - сетне вдигна набръчканите си ръце - Райлин, Алтан и ти, хубава Тамия. Кралю Леседил. Добре е, че сте се събрали, за да мога да ви кажа каквото имам да казвам.
Възрастната жена приближи тримата приятели и кралят, погали ледения дракон по муцуната, при което той изпръхтя малко скреж, и каза:
- Фактът, че Прокълнатия - защото именно той дърпа конците на кръвожадния барон Раксмаил - започна тя - унищожава моя град означава, че повече той няма нужда от мен и, че моите пророчества не го интересуват.
Насред поляната настана тишина.
- Но, Оракуле - запита Алтан - нали той по принцип не може да стъпи в Града?
- Не може, затова и пусна камък от небето - кимна бабичката - но научаваше моите предсказания с помощта на слуги и емисари, слухтящи из цяла Ралмия. Е, в миналото това слухтене го накара да направи много грешки, както се вижда от историите на лорд Дакавар и великия крал Александър. Знаете ли, великия крал беше едно объркано момче, по-уплашено и от вас.
- Вие го помните? - зяпна Тамия - но това е било преди векове!
- Да - кимна Оракула - но каквото помнят моите майка и баба, и прабаба, помня и аз. Когато избраната жена стане Оракул, нейният предишен живот няма значение. В мен например вече няма нищо от Мака мелничарката, която бях преди бабата преди мен да почине и Оракула да ме осени. Но стига за мен…
Старицата се обърна към Алтан.
- Твоята поява отзнаменува последното пророчество, момче - каза тя - предстои последната война за Ралмия и Прокълнатия или ще спечели завинаги, или ще изчезне и злото ще се разпръсне в дребните грехове на обикновените хора, а няма да има един могъщ център, както е сега.
- Но… - отвори уста Алтан - в миналото всички опити Прокълнатия да бъде унищожен са се проваляли. Защо сега да е различно?
- Защото сега ще имате шанс самият му дух да бъде ликвидиран - отвърна Оракула - разбирате ли, лорд Дакавар - именно Дакавар, а не Алекс (не знам откъде това "велик крал Александър", самият Алекс би го мразил), унищожи пръв физическото тяло на Черната Сянка и оттогава тя може да живее от манипулации през отвъдното. Прокълнатия - продължи бабичката - се помъчи да излъже живота на два пъти, първо по времето на лорд Асмаил, втори път с твоята кръв, Алтан. И двата пъти обаче загуби, силата на приятелството го срази на остров Коболтник, а любовта на Тамия го пропъди от твоето тяло.
Магьосникът благодарно прегърня някогашната крадла.
- Но сега той е тук -обади се Райлин - значи не се е провалил.
- О, провали се - поклати глава старицата - сега само духът му е тук, но той няма собствено тяло и затова ползва това на най-подходящото студено сърце в Ралмия, а именно милият барон Раксмаил.
- Значи Раксмаил Е Прокълнатия! - отвори уста Тамия.
- И да, и не - поклати глава Оракула - Раксмаил има своите спомени и своята личност, но магията на Прокълнатия му дава посока на действията и отприщва най-тъмните дебри на подсъзнанието му. Раксмаил не е бил добър никога, но такава неестествена злоба може да бъде разпалена само от Черната Сянка.
- И тук! - вдигна ръка старицата - е фаталната му грешка! Защото той смесва най-нагло света на живите с този на мъртвите! Казадар се провали в опита си да го върне, но Санарос (едно от любимите имена на Прокълнатия), не се отказа, тъй като знаеше, че това е последният му шанс! Духът му, получил все пак достъп до Ралмия най-грубо нахлу тук, но пропуска, че така отваря проход към света на мъртвите, а там може да бъде унищожен!
- Но как бихме могли да отидем в света на мъртвите, Оракуле - запита крал Леседил.
Старицата затвори очи.
- За да разберете, трябва да разберете истината и за Прокълнатия - очите на възрастната жена станаха тъжни - той казва, че е бог, равен на Създателя, но не е. Той е плод на най-големия дар и най-голямото проклятие, което някога сме имали. На свободния избор.
Оракула погледна наблюдаващите я и въздъхна.
- Прокълнатия е наша рожба. На хората.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 09 Sep 2007, 00:22
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Още една чуствена глава. Толкова се радвам за Оракула. Старицата ми е била симпатична още от началото от Ралмия и затова ми стана приятно като разбрах, че се е спасила. Важното е, че вече знаят истината. Прав е обаче Оракулът - свободният избор е родил Прокълнатият. Каква ужасяваща истина, и то ужасяваща за хората. Тази малка реплика от Ралмия носи голямо значение за всички нас, които винаги трябва да се замисляме върху силата на свободния избор и възможностите, които предоставя той. Още един съвет, който мъдрият Оракул в Ралмия разкрива.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
black-kitty
Публикувано на: 09 Sep 2007, 14:13
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



УаУ!!! ohmy.gif
ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 09 Sep 2007, 18:51
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



* * *
Преди много, много векове, малко след като Създателят бил извадил света от Нищото, по земите на Ралмия се появили различните народи - хора, елфи, джуджета, великите дракони. Те започнали да строят своите цивилизации - елфите по горите, джуджетата по планините, хората из равнините, където издигали високи градове. Още от самото начало сред всеки от народите се появили такива, които изпъквали над другите било със сръчна ръка, било с пъргав ум, било с някое друго качество. А имало и такива, които им завиждали. Да, знам, сега ще попитате - защо Създателят позволил на хората - и под "хора" аз разбирам всички тия народи - да завиждат? Та не могъл ли той да ги направи добри?
Отговорът, макар и шокиращ е - не. Той можел да ги направи безгрешни, но добри - това вече е друго нещо. Защото, за да се докажат като добри, те трябва да изберат да бъдат такива, а за да изберат да бъдат такива, те трябвало да познават и злото. Казано метафорично, Създателят бди над всеки, който подири помощта му. Но ако някой иска да страни от него, Той не би го спрял, макар сърцето му в такива случаи да се къса.
Случило се тъй, че завистливите и лоши хора станали много, а всред тях освен обикновените глупци се появили и люде с качества, които обаче не търпели някой да ги превъзхожда. В тяхното гнило съзнание те решили, че Създателят е несправедлив към тях, което не е вярно - той давал едни качества за сметка на други и тъй се случвало, че обикновено по-грозният бил по-умен, по-глупавият - по-красив или пък по-силен.
Но те решили, че Създателят ги ощетява и затова решили, че зад тяхните несгоди има някаква грандиозна космическа несправедливост, злина, която хвърля отражения в собствените им несполуки.
Те решили, че самият Създател е крадец и негодяй и откраднал могъществото си от друго божество, което те нарекли Черната Сянка.
Да, другите го нарекли Прокълнатия, но това станало много по-късно.
Защото историята на онези хора била лъжовна, нали разбирате, та такова нещо като Черната Сянка нямало, поне не и в началото. Въпреки това лошите хора се събрали далеко от другите, на далечен остров и построили Храм, където почнали да се кланят на своето измислено божество. Дори започнали да проливат кръв в негово име - така се появили първите жертвоприношения.
Тяхната злоба и пролятата кръв, уви, дали своят резултат. В началото отделената мрачна енергия се зародила в малко съзнание, малка тъмна предопределеност, която започнала да помага на служещите и, давайки им сила или лукавство и вредяйки на враговете им, макар и с дребни неща, тук съборен камък, там друга дреболия.
Тези знаци не останали скрити от поклонниците, които с още по-голямо ожесточение започнали да се кланят на злото съзнание, а от тяхната вяра то станало по-крепко и по-силно. То постепенно се превърнало в зъл дух, а после и в нещо много по-лошо, в еманация на злото. Вече каквото лошо станело, давало сила на този дух, а всяка несправедливост го правела по-опасен, силен и зъл.
Така се зародил Прокълнатия, върховния принцип на злото и кошмар на Ралмия вече хиляди години.
Неговите поклонници полудели и се изродили в расите, които започнали да служат с времето на злото - орки, гоблини, гноми. Някои от тях днес съжаляват за това минало, но злото е сторено.
Мястото на първия храм на ужаса е там, където векове по-късно се настанил лудия майстор Юрген, известен с чудовищната си форма на Обитателя. Когато той бил там, духът на Прокълнатия го нямало, тъй като той от плът и кръв бил узурпирал властта в Ралмия.
Но сега същината на духа е там....
* * *
Оракулът привърши разказа си. Над гората бе изгряла луната, а през дърветата се чуваше чуруликането на птиците, необезпокоени от тази зловеща история.
Всички бяха притихнали - Алтан и Тамия прегърнати, Райлин - облегнал се на своя дракон, крал Леседил, замислено подпрял брадичка с лявата си ръка.
Старицата погледна Алтан и рече:
- За добро или зло, момче, ти носиш в себе си кръвта на злия, след като той се омесил с човешкия род. Ти си и този, който трябва да го спре. Трябва да отидеш на пъкления остров и да се изправиш срещу Прокълнатия в решителен сблъсък, който да го унищожи завинаги.
Думите на бабата оттекнаха в настаналата тишина и като, че от нищото се появи леден повей на вятъра. Нейде из гората протяжно зави лисица.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 09 Sep 2007, 20:30
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Браво, Спар, отново всяваш страхотна атмосфера. А и ми харесва това, че се връщаме от началото - в Ралмия 1, където някога също имаше битки на острова на Обитателя. Тази обаче ще е много по-вълнуваща.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
black-kitty
Публикувано на: 09 Sep 2007, 21:39
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



Давай ощеее!!!! biggrin.gif


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 10 Sep 2007, 20:49
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Пътищата се разделят
В Гората на Елфите Алтан спа спокойно, без да сънува лоши сънища. Райлин, както бе обещал, се обърна към елфи-лечители, които дадоха на младежа да сдъвче сладки на вкус билки, които го приспаха бързо и му дариха хубав и приятен сън без сънища.
Когато Алтан се събуди в стаята-хралупа, в която бе настанен заедно с Тамия, за момент светът изглеждаше чудесен, със слънчевите лъчи, влизащи през прозореца, с песента на птиците, долитаща отвън, с нежната му и красива съпруга, сгушила се до него и поставила нежната си глава на гърдите му.
После споменът за думите на Оракула дойде и Алтан въздъхна, притваряйки за миг очи. Седем години след като бе отблъснал духът на Прокълнатия от себе си, магьосникът се бе боял, че отново ще трябва да се изправи срещу омразният си предшественик. Колкото и хубав живот да бе имал в двореца на крал Хоуфгар, колкото и добре да си изкарваше с Тамия, Алтан така и не бе успял да се освободи от опасението, че Черната Сянка го дебне.
И ето, че сега това се бе оказало реалност.
Младият мъж се изправи деликатно от леглото си, стремейки се да не буди Тамия и се измъкна навън, насред Гората, където няколко елфа се разхождаха под сенките. Готлиб спеше сгушен под масивен дъб, а до него мълчаливо правеше упражнения Райлин, въртейки мечът на баща си в перфектен ритъм, в танц, който срещу враг би бил смъртоносен.
- Как спа? - попита ездачът, сваляйки мечът си надолу, щом видя приближаването на приятеля си.
- Чудесно - усмихна се Алтан - билките на лечителите наистина имаха добър ефект.
- Съмнявал ли си се в елфическото изкуство? - засмя се Райлин.
Алтан поклати глава.
- Не, естествено.
Двамата се умълчаха за миг. Драконът Готлиб мързеливо отвори едното си око, изпръхтя облак скреж, скри главата си с крило и отново задряма.
- Кога тръгваме - попита Райлин внезапно.
- Какво имаш предвид? - не разбра в първия момент Алтан.
- Нали не мислиш, че ще те пуснем сам срещу Прокълнатия, а? - вдигна вежди елфа - ще пътуваме заедно, разбира се.
- Не, няма - чу се познатия глас на Оракула и двамата младежи почти подскочиха от изненада. Никой от тях не бе усетил приближаването на старицата.
- Как така няма? - ядоса се Райлин - винаги сме били заедно.
- Не и този път - поклати глава старицата - Прокълнатия очаква точно това. Неговият барон е разпръснал драконови убийци из цялата земя. Ако отидете към владенията му, ще те убие.
Готлиб отви главата си от огромното си крило и изръмжа.
- Няма да успеят, бабе. Нито черен елф, нито орк може да се мерят с мен.
- Но магията на Прокълнатия може! - повиши глас Оракула - послушайте ме, ако напуснете Гората на Сънищата, елфите тук ще бъдат избити, а самите вие ще паднете от засада, повличайки и Алтан със себе си.
- Послушай я, братле - поклати глава младият магьосник - тази мисия е моя. Аз съм от кръвта на Злия и аз ще се изправя срещу него.
Алтан погледна Райлин в очите.
- Ще пътувам сам.
- И как мислиш ще позволя това! - острият глас на Тамия, която се бе спуснала от стаята-хралупа навън звучеше наистина ядосано. Алтан се обърна към нея.
- Скъпа... - започна той.
- Да? - остро отвърна Тамия, намръщена и потропвайки с крак по земята.
- Ще бъде опасно - каза Алтан.
- И? - гласът на Тамия стана още по-остър и ядосан.
- Аз... - поколеба се Алтан - ъъ... не искам да рискуваш живота си.
- И ти ли ще го решиш вместо мен - Тамия приближи съпругът си и преди той да може да отвърне нещо прекъсна възраженията му с целувка.
- Обичам те и няма да те оставя - простичко каза крадлата.
В очите на Алтан проблеснаха сълзи.
- Няма да си го простя, ако те загубя - прошепна той с внезапно предрезгавял глас.
- Тя ще е по-добре при теб, момче - внезапно се намеси Оракула - и това ти го казвам не от прорицателската си дарба, а от все по-мъглявите си спомени на човешко същество. Вие имате нужда един от друг. Останете заедно.
Алтан прегърна Тамия.
- А аз? - ядосано се намеси Райлин - нали не очакваш да бездействам, докато те пътуват към онова дяволско място?
- Няма да бездействаш - гробовно отвърна Оракула - твоята съдба те очаква, млади елфе.
Сякаш в потвърждение на думите и, един кентавър долетя от гъстите дървета, галопирайки.
- Къде е крал Леседил? - попита той, дишайки тежко от изтощение.
- Спи още, защо - попита Райлин, а по гърба на всички започнаха да лазят ледени тръпки.
- Съгледвачите ни... - задъхано отвърна кентавъра - забелязаха огромна черна войска. До дни ще е стигнала Гората!
Тежко мълчание настана изведнъж, след което Оракула надигна глава и каза:
- Няма време за губене. Алтан, ти и любимата ти трябва да напуснете Гората възможно най-бързо, преди да сте се озовали на пътя на черната армия. Райлин, ти трябва да останеш тук. Ти си този, който трябва да вдъхне кураж на елфите срещу злият им противник.
Готлиб изсъска.
- Той да вдъхне кураж. Аз ще вдъхна мраз в сърцата на вражеските войници.
Алтан и Райлин се спогледаха един друг и десниците им се срещнаха в ръкостискане, което миг по-късно прерастна в сърдечна прегръдка.
- Сбогом, приятелю - рече Алтан - успех в твоята борба.
- И в твоята също - отговори елфа.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
black-kitty
Публикувано на: 10 Sep 2007, 21:01
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 5626
Потребител # 284
Дата на регистрация: 7-April 07



E kak moje taka!!! Na-nai interesnoto da spresh!


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (11) 1 2 [3] 4 5 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site