Силмарилион

Ще взема да я потърся . По думите ви изглежда обещаващо .

Ми тя си е обещаваща... Което ми напомня да взема да я прочета пак.

Това наистина заслужава и пак и пак. Най-ми харесаха описанията на 5-те мащабни битки и може би най-красивата Толкинова история за Берен и Лутиен, подобие на които са Арвен и Арагорн няколко хилядолетия след това. Също е интересна и историята за Падането на великия скрит елфически град Гондолин. Изобщо цялата книга е злато.

А пък ако искате съвсем детайлно да вникнете в историята, вземете си "Недовършени предания". Например, разказва се за всяка една от 12-те (мисля) порти към Гондолин; истарите и т.н. Жалко че в България няма издадени 12-те томчета "Историята на Средната земя", което е първоначални и разширени версии на Силмарилион, допълнителни разкази както и "Новата сянка", недовършена история, развиваща се в 4-тата епоха.

Определено ще си я набавя тази книжка . Като я прочета пак ще пиша тук

Страшна е, малко сложна като стил, но велика. Определено си струва.

Книгата не е за всеки. Даже бих казал, че е само за хардкор почитатели на Толкин и фентъзито. Или на героични северни саги - тъй като за образец Професора е ползвал именно такива. Героите са ужасно много, имената поне пет пъти повече, събитията са доста, нещата не винаги текат хронологично, стила е архаичен и тегав. Да, книгата не е за всеки. Но съм сигурен, че си струва да се прочете от тия, които не се стресират от по-горните факти
Честно казано и аз самияъ се озорих в началото. Само че веднъж попаднах на един цитат, които ме накара да се хвана насериозно с Кента Силмарилион. Ето го и него - надявам се и за тия, коитосе колебаят все още да подейства както на мене

Последен от всички останал Хурин. Като видял, че е сам, той захвърлил щита и размахал секирата с две ръце; и в песните се разказва, че секирата му димяла и тлеела от черната кръв на троловете около Готмог, а подир всеки повален враг Хурин надавал вик:
- Ауре ентулува! Пак ще настане ден!
Седемдесет пъти извикал;

ОООООООО най-накрая видях някой да мисли точно като мен.
Жалко за края на Хурин.
Но самата битка е представена гениално.
Легендата за Берен и Лутиен е също много интересна и достойна за филм.
Кархорот е мн интересен персонаж.

А туй как не съм го видял преди не знам.
Книжките... който са си бая бая книги де, всъщност ги има издадени в България. Проблема е, че не са преведени, все още. А вероятно и няма да са. Преди време, в мойта буйна младост () заедно с няколко върли почитатели на Професора бяхме решили да преведем част от "The History of Middle-earth". Започнахме с първите две части - "The Book of Lost Tales" и аз взех именно "Падането на Гондолин"... Епична работа, начи. Мъчно за превод, обаче епично. Вероятно ако някой професионалист се нагърби със задачата би се получило наистина нещо добро. Аз смогнах до преведа повествованието и част от бележките, но в края на краищата цялата работа доникъде не стигна, май. Интересноми беше, че началната концепция за Гондолин и битката при падането на града е доста различна от окончателната история, включена в Силмарилиона. Много различни имена, различна концепция за елфите, за гората, за Моргот(който там е все още Мелко - без Р накрая), за драконите, за орките. Всичко е минало преработка след това, но все пак историята си я бива.
НО
също е само за хардкор фенове.

А иначе Портите май бяха седем. Седем Порти, седем имена на града. единайсет благородни дома, плюс дванайсетия на Туор. Всичко описано в подробностти. И
Като това примерно:
Последни дошли войните от Домът Чук на Гнева(Hammer of Wrath, да... баш като паладинското умение в УоУа ). Мнозина от тях били отлични ковачи и занаятчии и всички от тоя Дом почитали най-много Ауле Ковача. Биели се с огромни жезъли, прилични повече на чукове, а щитовете им били тежки, защото имали силни ръце. Те били от ония нолдоли, що избягали от мините на Мелко в древни времена и всички от тоя Дом ненавиждали люто Врага и неговите балрози. Предводител им бил Рог, най-силният сред гномите и рядък по доблест – втори, след Галдор Дървесни. Знакът на народа му – Ударената наковалня и Чука, що пръска искри бил изобразен на щитовете им, а доспехите им били от червено злато и черно желязо. Многобройни били войните на Чука и никой сред тях не бил с плашливо сърце. Те си спечелили най-голяма слава от всички тия пресветли Домове в съдбовният сблъсъка

Или пък това:

И ето – така се появили Ектелион и елфите от Бистроструйния Дом, които Тургон досега държал в резерва. Те пристъпяли под музиката на флейтите, а одеждите им – сиви и обсипани с кристали сред червеното зарево и черни развалини зарадвали очите на гондотлимите. Изведнъж музиката спряла и Ектелион Сладкогласни изкомандвал за изваждане на мечовете; и още преди орките да осъзнаят яростаната атака бледите мечове блестели сред тях. Казано е, че елфите на Ектелион тогава избили повече гоблини отколкото били паднали във всички предишни битки на елдалите с проклетия народ. А името му станало ужас сред тях до ден днешен и било използвано като боен вик от елфическият народ.

А ако някой се чуди как точно Ектелион убива капитана на Морготовите армии Готмог:

Там той(Туор) се замаял от задушаващата жега и бил повален от огромен демон – самият Готмог, предводител на балрозите, син на Мелко. Но Ектелион, с лице по-бледо от стоманения му меч и с наранена ръка, която висяла безсилна, сега се възправил над падналият Туор и нападнал демона. Ала не успял да го повали – наместо това го ранил в ръката и Готмог изтървал меча си. И тогава Ектелион Бистроструйни, най-прекрасен сред всички нолдоли, се хвърлил срещу Готмог тъкмо като вдигал бича си. И обвивайки крака около кръста на врага си, той забил своя шлема, който имал шип на върха, право в злото сърце. Балрогът изпищял, залитнал назад и двамата паднали в дълбоките води на Кралският фонтан. Тъй намерил демона своят край, ала с него в дъблините потънал и Ектелион – намерил почивка в хладните води след огнената битка.

Нескопосан превод - аз.

Същият с който Фингон водил дълга битка преди това.
Гадно беше, че в великата 5 битка именно хората са били причината елфите да загубят.

Една от любимите ми,въпреки ,че е тежка за четене.