Роулплейче...

[SquirrelFlight]

Събудих се с изгрева на слънцето. Това не ми направи особено впечатление. Така бях свикнала. Александър си мърмореше нещо в съня си и се мяташе насам натам. Кратка усмивка пробяга по устните ми, преди да бъде заменена с обикновенното сериозно изражение.
Отворих прозорците, тъй като в стаята бе доста задушно и се загледах навън. Затворих очи, заслушана в песните на събуждащите се птички. Сърцето ми запя заедно с тях. В душата ми настъпи вътрешен покой, какъвто не бях чувствала от доста дълго време насам.
Известно време постоях така, затворила очи, сливайки се с пррродата около мен. Напомняше ми на дома...
Изведнъж всякакъв вътрешен покой, който бях изградила се срина, когато мхотът влезе в стаята с гръм и трясък.
Поех си дълбоко въздух, стараейки се да не избухна. рядко нещо можеше да ме изкара извън контрол, то това създание определено ми влизаше под кожата.
Обърнах се към него с фалшива усмивка.
- Какво искаш? - казах през зъби
- Оу... нищо. Просто си мислех, че е добре да знаеш, че целият долен етаж е в пламъци и че и ние ще изгорим, ако не се размърдаме.
- Добре - усмихнах се отново - Ще го имам предвид. А сега се махни. Никой не те е канил.
Мхотът завъртя очи и бързо излезе.
До носа ми достигна миризмата на пушек. Тя събуди много стари и приятни спомени.
Тръснах глава. Това не беше най-подходящата тема за размисъл в момента.
Завъртях се и събудих Александър. В очите ми пробягаха пламъчета. Подсмихнах се. Не бях се забавлявала от много време.

*******

За съжаление ЛАН картата ми се прецака и ще ми преинсталират компютъра. Сигурно това ще стане в неделя, а дотогава достъпът до интернет ще ми бъде ограничен.

[Milon_Light]

Мхотът се разбуди от странен сън,но не отвори очи,усети че и някой друг сънуваше същото-Фрея.Напрегна си способностите и дейсвайки на подсъзнателно ниво събуди и нея,видя че хана е наред и не гори и легна спокойно.Фрея обаче се чудеше какво става, отиде до първия етаж на хана всичко беше тъмно и беше наред,стана и ясно че беше сън ,един много реалистичен сън и разбра че трябва да се допита до знанията на Мхота и Такрала.Връщайки се тя леко почука на стаята им.
-Влез Фрея-каза мхотът.
Фрея влезе видя че Такрала спи и с малко съмнение седна до Мхота,след кое то го попита:
-Искам да те попитам......
-Знам малката този път и аз го сънувах,но се освободих бързо,след което изгоних присъствието му и от тебе,затова се събуди.-усмихна се Мхота.-но някой знае повече за тези неща нека дойде Аглека дано да е толкова мъдър колкото разправят.
Фрея тръсна глава и каза че магьосника е наистина знаещ и мъдър.Но се е поуплашила от тези сънища.Мхота и повдигна леко брадичката и и каза:
-Не се бой,ти дракон ли си или какво.-след което се усмухна и продължи и малката бъди по мила и насън все пак сме заедно неме гони така че ще стана лош.-Мхотът и намигна и промълви.-лягай, че след малко ставаме за закуска.Фрея се запъти към тяхната стая леко гузно,а мхота отиде да вземе душ,като преди това заключи вратата и взе ключа за всеки случай.изкъпа се и когато излизаше видя Такрала,че се разбужда.
-Хайде приятелю че аглека наближава вярвам че си го усетил?
-Да.-отговори сънено Мхатън.
Мхота се преоблече,взе си шлифера и торбата и каза:
-Ще отида да събудя другите,ти ако искаш се изкъпи оставил съм ти вода и да се съберем за закуска.
Такралът кимна и влезе да се къпе,а Мхота отиде до съседната стая ,но този път реши да почука учтиво,но не от страх Фрея беше странен дракон.Похлопа дръзко от вътре се чу:
-Влез-гласът на Фрея.Мхотът влезе двамата се поусмихнаха,мхотът почака да види как ще реагира Дракончето но тя само се усмихваше и го гледаше.Косата и беше мокра, явно също беше взела душ,тогава Таргет каза:
-Будни ли сте вече,отива към десет сутринта а чувствам че Мгьосника е близо,пооправете се аз ще ви чакам с Мхатън долу за закуска.
-Добре.- казаха Фрея и Феб който току що се разбуждаше.
-Доскоро малката и Феб да не забравиш арфата.-Засмя се Мхота,Александър също се усмихна и стана,а Мхота излезе .Влезе в тахната стая и видя Такрала озъбен с хавлия.Двамата се гледаха дръзко
-Ще ви чакам долу мъжки.-изхили се мхотът.
Такрала се озъби във вид на лаконична усмивка,а Мхотът слезе към кръчмата.Седна на същата маса,не след дълго дойдоха Фрея и Феб.Такрала пристигна поледен,всички се поздравиха,А таргет вече беше поручал палачинки с мед,орехи и малинов сироп,другите си поръчаха всеки каквото желае и почнаха мълчаливо да закусват.Внезапно вратата се отвори и влезе Магьосникът,Мхота и Такрала се обърнаха а Фрея извика:
-Аглека.-усмихна се стана и се прегърнаха,след което дойдоха на масатата.Аглека седна и каза:
-Здравейте спътници,-отсече той.-преди да започнем трябва да знаем всички какво знаят.
-И аз мисля така белобради старче.-каза оклончиво Мхотът и тупна по рамото Такрала.-И да видим с какво разполагаме.
Предстоеше им дълъг разговор и запознаване един с друг.....

[Galadriel]

"Белобради старче? Този за кого се мисли?"
Първото впечатление на Аглека от мхота не беше добро, но това не го изненадваше - дори през разсеяните вибрации на видението от преди две нощи, това същество не му се беше понравило. Сега ухиленият здравеняк започваше да фамилиарничи, но все още не представляваше особена пречка. Собствената му самоувереност обаче можеше да създаде проблем на цялата група съвсем скоро.
Аглека подаде ръка последователно на Таргет, Мхатан и Александър, след което се усмихна на Фрея. Момичето се усмихна в отговор малко несигурно, след което двамата се прегърнаха като стари приятели - каквито всъщност бяха.
- Мислех, че си ме забравил, или че в най-добрия случай ми се сърдиш за нещо! Защо не изпрати сигнал в отговор? Онази нощ, когато спряхме за почивка до онзи навес, усетих, че някой ни наблюдава. Така де, напоследък нещо наистина ни наблюдава и ни следи, но разбрах, че не е то и бях почти сигурна, че си ти и изпратих малък импулс, но... - Фрея се разбъбри, радостна, че среща стар приятел.
- Беше невъзможно да върна импулса - първо, аз не бях сигурен, че си ти, и второ, нещо разстройва магиите, предназначени да действат на по-големи разстояния. Всъщност това е първоначалната причина да дойда до селото - информация от първа ръка никога не е излишна, а в моя случай е дори жизнено важна, но за това... - Аглека се огледа с недоверие наоколо - за това ще си поговорим малко по-късно.
Фрея кимна разбиращо.
- Така или иначе, докато бях тук, разбрах, че съм грешал по отношение на някои неща - например за господин Феб - разбирам, че далеч не сте обикновен човек, за какъвто ви сметнах. Моите искрени извинения. - Тук Александър Феб се усмихна неопределено. - Освен това разбирам, че цялата група владее в по-голяма или по-малка степен телепатия... Всъщност разбрах това, когато пристигнах тук. Моите скромни телепатични умения са полезни само на сравнително близки разстояния. Психическата ми защита обаче е на доста високо ниво, затова не сте разбрали, че пристигнах в селото ден преди вас. Многоуважаемият Корн Таргет беше така добър да ви съобщи, че идвам - но всички сте усетили това едва тази сутрин, след като се уверих, че не сте настроени враждебно.
Магьосникът задържа погледа си върху всеки от четиримата за малко. Не беше сигурен, че може да им вярва, но нямаше друг избор - знаците идваха един след друг и компанията, събрала се тук, сама по себе си беше такъв. Той беше поредният елемент в картинката...
- Вече съм тук с вас. Избягвайки излишните речи, ви казвам, че всички наоколо сме в смъртна опасност. Вече знаете за Сянката, както и че нещо я контролира.
- Точно така, кукловодът - обади се Мхатан.
- Прав си, кукловод е. Но не кой да е кукловод. Той е един от най-способните от тях. Силите му укрепват бързо и обстоятелствата налагат да действаме още сега, защото пророчеството се сбъдва.
- Какво пророчество? - попита Александър Феб.
Аглека ги изгледа недоумяващо.
- Забравям, че не сте от местните. Тук всеки знае това пророчество - дори малките деца. Всъщност то се предава от векове под формата на песен...Проблемът е, че досега то се смяташе именно за точно такова - песен, красиво и безсмислено стихоплетство на бардовете. И никой не си помисляше, че би могло да е нещо, свързано с бъдещето, освен може би жреците и магьосниците.
Той спря да говори, разгърна наметалото си и извади свитък, в който разкривените букви образуваха стихове:

Кръвта им когато попие
в земята на Жълтия бог
и тез що враждата надвият,
но само привидно, със злост,
Великия щом плът прати
със цел неизвестна в света
и древните мъдри, крилати
забродят с тъга по земя,

магия, война и бесмъртност
ще бдят над трона като над малко дете,
но образът трите обвързващ
съдбовните нишки ще изплете.

- Но какво трябва да означава всичко това? Какъв е този жълт бог, мъдри крилати и другите щуротии? Сигурен ли си, че не си с грешка и това наистина не е просто песен, друже?
- Корн, замълчи за секунда - отвърна вместо него Фрея. - Жълтия бог... В древни времена хората са почитали родоначалниците на нашия род като богове. Първият дракон е имал златисти опашка, криле и очи, но хората са го наричали Жълтия бог. А земята му... трябва да е някакво място, свързано с дракони.
- Може да са хиляди места по света. Но като се имат предвид събитията в Малко драконово отпреди няколко дни... - довърши Аглека.
- А плътта на Великия, изглежда, съм аз - намеси се Александър.
- Освен това - поде отново Фрея - древните и крилати мъдри са драконите. А аз...
- А ти не можеш да се превръщаш в дракон. Затова не вярвах, че си ти, когато те видях онази нощ - да спиш в човешката си форма, при възможност за превръщане, би било доста необичайно. За двете враждуващи раси...
- Няма нужда от коментар тук - кратко каза Мхатан и хвърли едва забележим поглед към мхота. - Въпросът е в последната част...
- Вчера докато бях в хана на Милън размишлявах над това. Кукловодът, с който си имаме работа, се слави като един от най-способните, но и най-жестоките. Освен това той цели безсмъртие и ще впрегне всичките си сили да го постигне.
"Всичко дотук е звучи смислено. Само че какво го интересуват този старец плановете на някакъв луд - нали си има способностите, магиите и може да си живее спокойно, вместо да се впуска в костотрошащи приключения.."
"Всички ти чуваме мислите, Таргет. И плановете на този луд ме интересуват, понеже безсмъртието си той ще постигне по начин, който включва моята цел. А аз не съм склонен да му подаря тази възможност..."
"За какво говориш, старче?"
"За Витриол."

-------
off game: Така, след няколко дни мълчание и аз се разписах. За Витриол има драснато малко в описанието на героя ми - това е магически камък с доста специални свойства, като въпросния е цел на героя ми изобщо. Имам допълнителна информация за камъка, обаче май ще я вмъкна в историята по-късно, да не я давам сега като някаква статия.
Колкото до пророчеството, надявам се, че нямате нищо против (защото все пак е донякъде сюжетоопределящо (заради Големия Лош)), но при нужда смисълът му може да се промени чрез интерпретация на различен герой по друг начин... И тъй, това е от мен засега.

[Milon_Light]

Кхорн Таргет се замисли,за момент,после взе да се смее вулгарно.Древния магьосник Аглека би подарил живота на много хора за "един каък" бил той и магичен,той продължи да се смее,а старецът се помъчи да го прекъсне:
-Нищо смешно не ви.....- и самия той беше прекъснат от Мхота.
-Не прекъсвай да се насладая на момента старче- и Мхота му дръпна лекичко брадата,магьосника се оцъкли и се вбеси,тъкмо да каже нещо Таргет отново го прекъсна:
-Ще прощаваш белобради "мъдрецо", но мойта раса е също древна и идваме доста от далеч,а в един от световете в които съм бил така се проверява стой ността на брадата-и Мхота пак подръпна стареца за брадата-а всъщност този старец е голяма душа не само че му дърпат брадата ,но и подаръци раздава,затова съдейки от това което съм видял и научил от другите светове е да не приемам всичко за чиста монета.-Мхота пак подръпна Аглега за трети път като на късмет за брадата а той видимо беше вбесен,мислеше да отвърне с някоя безубидна магия,но усети силното присъствие на Мхота той не беше обикновен.Магьосника в ядът си потръпна. Не беше времето за щуротии,можеше да му излезнат през носа.Мхотът се изхили изтерично отново и продължи:
-Моята почивка свърши,трябва да се връщам към моите си битки в "Мардънгово"-това беше градът от където дойде-ако ви потрябвам "всезнайковци"сигурен съм че ще ме намерите, а и във вашето пророчесво не се казва нищо за мене май-но Таргет може би се лъжеше,това предстоеше да се изясни.Кхорн допи малиновия сироп,взе торбата и тръгна,направи няколко крачки,спря се обърна се и каза:
-А да иииии да слушкате.-след което се изхили високо и тръгна.Мхатън мислеше да използва мъглата ,но предвид структурата и вида на Мхота,дълбоко в себе си знаеше че няма да подейсва на него ,не и на този Мхот,както и на други от неговата раса предвид вплетените у него жилки на върколак и вампир едновременно,затова само се озъби.Цялата компания гледаше втренчено.Защо Мхота постъпи така......толкова ли бе зъл.....или високомерен......Всички изпаднаха в недоумение и се учудиха,но Мхота просто си имаше причина за да стане от загрижен на лош и пресмехулен в този момент.Той тръгна към местната конюшна и откупи от там един расов жребец,оседлан,след като остави магьосника и компанията реши да не се бърка по-надълбоко в историята с пророчевото,знаеше че всяка цивилизация трабва да бъде уважавана с техните богове и пророчесва .Това не беше негова битка ,но май се бъркаше и много скоро новите му приятели щяха да имат нужда от него повече от колкото той на тях.Той беше откъснат от блиските си на тинейжърска възраст от по напреднанала и технологично и всякак раса която го беше дообучила като боец и която го беше подложила на експеримент и сякаш нарочно или не го беше захвърлила тук,но не заради това се държа така с новите си приятели.Тази раса го беше използвала за наемник доста дълго преди да го изостави.Кхорн Таргет беше по кален от всеки друг израсъл в битки и непоколебим във всяко едно отношение.Той бе печелил битки с далеч превъзхождащи го същества,но в сърцето му "макар и пустота" беше останало масто за доброта и любов,която беше забравил и колкото и да искаше да помогне на новата компания,не трябваше да се меси в историята на този свят.На това го бяха научили,да не отстъпва но и да не използва силите си за зло,в него имаше чест достойнство подхождащи на войн,но и мъдрост,а не глупост,беше сложна натура,а това беше един неутрален свят във който той не трябваше да се бърка и с риск да го намаразят напусна "новите приятели",а и беше научил достатъчно за тези създания,качи се на коня и потегли обратно към арената където викаха името му и там където най-знойната красавица беше в обятията му когато я поиска и не само тя.Имаше достатъчно наслада от плъски удоволствия там откъдето беше дошъл,затова реши че е "зареден" емоционално достатъчно за да се завърне.Препускайки през гората го чакаше странна изненада,изведнъж пед него се появи сяката,той дръпна юздите на кона си и спря.Сянката го гледаше втренчено ,но не беше сама,нейде в гъсталака се криеше и "кукловодът",но това не стъписа Таргет.Без да губи и секунда той изтреля силна струя огън в съществото,но то не отстъпваше,въпреки че се гърчеше в агония,агония която продължи дълго придружена със силен писък,но накрая то се омаламощи и падна пред него,и гърчейки се сега сянката беше за известно време безобидна.
-Излез и се бий.-каза Мхотът на кукловода без да подозира какво го очаква.Храсталаците се размърдаха и пред него се изправи ужасно чудовище от което лъхаше огромна ненавис и омраза.Кхорн слезе от коня си.Изкара остриетата и се втурна към изполина,беше се бил и с по-големи.Първият му удар по гравата на противника и острието извънтя,последваха няколко юмручни удара ,но "Кукловодът" се беше оградил с нещо като защитно поле,енергийно защитно поле и Таргет само се нараняваше.Сега знаеше че ако не го принуди да играе по правилата на този свят всички бяха обречени.Мхотът зае отбранителна позиция и докато сянката лежеше изтощена Таргет започна атаки с елементите огън и вода с надеждата да изтощи щита но уви нищо не се случваше.Точно тогава той долови слабите електро-магнитни импулси в щита.Мхота се у хили ,беше разбрал че щитът е някаква технология.Знаеше че електрически вълни с висок волтаж и определена честота нямаше да му понесат добре. Изправи се а кукловодът му каза :
-Май не съм ти по силите а храбрецо?
Таргет се подсмихна,знаейки че Мхот неможе да се убие току така и отговори:
-Дори така да беше ще си отанеш жалка утрепка пращайки "сянката" да ти върши черната работа,но знаеш ли,аз знам че не си тукашен и след като използваш пророчество от този свят аз ще те принудя да играеш по правилата на този свят.-след което се ухили предизвикателно.
-По какъв начин?Как?-засмя се чудовището.
-Ето така-отвърна му Таргет и изтреля мощен вънови поток от електричество,което претовари щита и порази исполина до замаяност на земята.Мхотът изтреля струя огън върху сянката за всеки случай и хвана "Кукловода" за врата,изкара осрието което поккриваше целия му лакът по дължина и го насочи към врата на исполина.
-Направи го-каза той.
-Не-отвърна Таргет.Той преправи лицето си като вампир,издължи зъбите си и захапа исполина всмуквайки малко кръв от него и отвеждайки я в своите "резервоарчета" в усната си кухина,впръска негова кръв вътре и в "резервоарите" кръвта на Мхота се смеси с тази на "кукловода",но само там,Мхотът не се нуждаеше да пие чужда кръв.Кхорн захапа пак съществото и впръска сместа в сънната му артерия.Сега вече същесвото беше неутрално за Мхота.При нужда той можеше да обърне "сянката" против него,владееше го на "кръвно ниво"."кукловода" усещайки кръвта на Мхота в себе си разбра какво става с него и изстена:
-Нямаш право на това.
-Боя се че имам,сега силите ви са изравнени,а ти няма да можеш да ползваш сянката срещу мене и там където се намирам.Никой не трябва да се меси в историята на другите светове ,но след като има пророчество ще играеш по него и правилата на този свят.
-Проклет да си.-изстена 'Кукловода".
-Повече от това.-Изхили се гръмко Таргет-Няма накъде, хахха-продължи гърлено и истерично да се смее,осъзнавайки че бе помогнал на приятелите си без те да го знаят,само Александър Феб получи като видение какво беше направил Мхота.Но дали той не се беше намесил в историята и дали нямаше да бъде потърсен отново от новите си приятели....само времето щеше да покаже.Кхорн остави "кукловодът" да лежи в тревата,яхна коня и премина право през сянката,освен граници за чудовището беше застраховал и себе си,и препускайки бясно към града пристигна някъде след обед,продаде коня и си възвърна ивестицията,но нещо друго го глождеше ...дали той самия не се бе намесил в историята на този свят....дали не прибърза....е само времето трябваше да каже своята дума.Мхотът прогони мислите си засега,взе душ и излезе прилично облечен,както се разхождаше чу някой да го вика,обърна се това беше местния изумруд Крина,с която не веднъж бяха осъмвали заедно.
-Хейййй-каза той-Как си сладката ми?
-Добре-отвърна Крина-чух че си бил заминъл някъде но явно бързо се върна а храбрецо?
-Бях малко да отпочина от сивото ежедневие,но да ти най много ми либстваше.-усмихна се Таргет като отдавна беше "приел" своето "ангелско лице".Двамата си поговориха след което се насочиха към квартирата на Мхота.Веселиха се цяла нощ а на сутринта останаха да се излежават в леглото прегръщайки се силно.Днес двамата щяха да си помързелуват и просто да лежат и да пият сок от тропически плодове който в гостилницата "Даргия" собсвенникът току що беше получил и им поднесе заедно с купа вода както винаги от която Мхота си правеше лед.Останаха така дълго като Таргет и разказа в общи детайли какво е преживял без да се впуска в подробности.......
А "компанията" размишляваше все още върху сянката бе да подозира че "лошия и Досаден Мхот"им беше извоювал половината победа,но знае ли се,а и Аглека все още му беше бесен заради брадата,и все пак нищо не се знаеше за напред........



П.П.Съжалявам за пуктуационните грешки но бързах,дано ви харесат нововъведенията

[Galadriel]

Ами аз излизам. Героя ми.. можете да правите каквото искате с него, при следващата битка може някой (нещо) да го убие, или просто го оставете да си тръгне... Milon, съжалявам, обаче просто не разбираш духа на играта, а аз избирам да играя само в игри, в които компанията е приятна без изключения.
Късмет с писането на всички и дано се получи хубава история.

[SquirrelFlight]

I az mislq 4e milon ne razbira mnogo dobre za kakvo tava vupros i use6tam kak roleplay-a propada....

[Milon_Light]

А сега де,аз реших да оттегля моя герой за малко а вий по късно да го потърсите някак си ,сега пък уж съм не разбирал за какво става въпрос.Това да не е на някаква лична основа а не тази на героя?Хмм.. ами ок тогава тогава и аз излизам, моя герой се е самоподпалил в съня си като е сънувал кошмар и е изгорял до смърт,търкаля се само овъгления му труп.Сега вече го няма.Искахте лош герой аз го направих такъв сега пък не ви харесва.Продължавайте сами и без това тоя роулплей се превърна в лиготия и всеки си пише каквото му попадне.За в бъдеще няма да се включвам в такива игри.Лек ден

[SquirrelFlight]

Хора, роулпея нещо не се получи като хората и като гледам няма интерес, за мое огромно съжаление. Предлагам Спар да затвори темата.

[SquirrelFlight]

Играе ми сееееее Minna atashi mo asonde kudasaaaaai >.<

[LucyTheValiant]

Nihongo?

Anata wa Nippon de kaite iru ka.

[SquirrelFlight]

ууу знаеш джапански. me is impressed (то аз колко лесно се впечатлявам ;д)

[Milon_Light]

Коничиуа и аз поназнайвам малко

[GOD OF TERROR]

Уз сенсей Скуиръл .

[Milon_Light]

Уакаримас.

[GOD OF TERROR]

Ох, хора, много ме е яд като видя нещо незавършено някъде Получило ви се е много хубаво, докъдето сте стигнали.
Само че аз пиша тука поради друга причина. Да кажем, че искам да започна и аз да пиша тук - изобщо ще има ли някой, с ойто да го правя?