Страници: (9) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Хрониките на Ралмия, фентъзи-новела. В момента се пише.
Darth Sparhawk
Публикувано на: 13 Oct 2006, 20:51
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Нападението
Събудиха се рано сутринта почти едновременно. лаус стана първи, малко подир това се размърда и Роло, а накрая очи отвориха и Алекс, и Лиянна. Беше още призори и навън бе тъмно. Облякоха се набързо, приготвиха багажа си и слязоха да закусват. ръчмарят бе станал рано и им сипа малко топла попара за закуска. Ядоха с апетит, защото знаеха, че денят пред тях е дълъг и вероятно ще го изгубят в търсене на кораб. Пътят им до Града на Раците бе най-пряк по река Снежноструйка, която извираше като бистър поток от Планините на Забравата, минаваше покрай Града на Пророците и се вливаше в Морето.
Алекс вече бе привършил с яденето си и ровеше с дървената лъжица по дъното на купата, от която се хранеха, когато го обля чувство за хлад.
- Нещо не е наред – вдигна той поглед. лаус също се оглеждаше.
- Онзи, който ни следеше – каза той – е наблизо. Усещам го.
Алекс бръкна в торбата с багажа си и постави шлема върху русата си коса, полека изправяйки се.
- акво става – попита кръчмаря, мършав оплешивяващ човечец, чиито очи станаха широки като чинийки.
- Ти си трай – отвърна Роло и се изправи грациозно като котка, а сабята цъфна в ръката му.
В този миг чувството за студ заля всички и кръчмаря изпищя.
Вратата на хана се отвори и в нея влезе Злото. То имаше вида на огромен, обкован в черна стомана рицар, наметнат с тежък мрачен плащ, с рогат шлем, разкриващ вълма от най-черен мрак, увенчани с две зли червени очи. Зад него със зловещо тракане пристъпиха четири скелета с вехти ризници, с изтеглени саби, потъмнели от времето, но все така остри и смъртоносни.
Никой от групата не го бе виждал никога, но го познаха веднага. Рицарят на Смъртта. Черния Лорд Дакавар.
- Съпротивата ви е безмислена – проговори мрачния войн с глас, който сякаш долиташе изпод надгробен камък – предайте се и ще ви даря с бърза и безболезнена смърт без последствия за душата ви.
Вместо отговор лаус надигна оръжието си и натисна едно копче. Навсякъде се разлетяха шрапнели, които буквално разпарчетосаха два от скелетите, пръскайки ги като рохки яйца.
Алекс изтегли меча си, а сърцето му туптеше като ковашки мях в гърдите му.
Лорд Дакавар на свой ред изтегли своя меч и кръвта на младежа се смрази. Защото в черното острие на Рицаря на Смъртта той видя оръжие, равно на Меча на Дракона, мрачен инструмент на злото и унищожението, изографисан с руни за смърт, студ и безкрайни омраза и страдание.
- Убийте останалите, момчето е мое – заповяда лорд Дакавар на скелетите си и атакува нещастния Алекс, който едвам отби първия удар на противника си. Двете остриета се срещнаха във взрив от искри, които изпръскаха пода.
В това време двата скелета пристъпиха с вдигнати саби към Роло и Лиянна. Елфата изстреля стрела към първия, после втора, трета, четвърта и пета. Натежал като таралеж от тях не-мъртвия се стовари напред и черепа му отлетя настрани. Все пак костеливите му ръце се прогледнаха за последен удар, когато лаус го разпарчетоса с нов изстрел на оръдието си.
Другия кокален враг кръстоса сабя с Роло. Морякът направи няколко кълба и подскока, опитвайки се да заблуди противния си враг. Мървия обаче не можеше да бъде объркан, той неизменно посрещаше ударите на Роло, каквото и да опитваше гъвкавия младеж. лаус обаче отново бе на линия и, издебвайки гадното същество отзад го разката с пореден изстрел на мешестата си машинария.
Така най-сетне тримата можеха да помогнат на Алекс. Макар да си играеше с него, Лорд Дакавар бе принудил неопитния си съперник да изпадне в състояние на глуха защита и вече на няколко пъти черния меч бе ударил доспехите на младежа, оставяйки го скован и вледенен.
- Учил си се добре, откак си дошъл в Ралмия, момче – коментираше Рицаря на Смъртта, небрежно отбивайки с една ръка едно по-смела атака на Алекс – но нищо не би могло да те подготви за мен.
ато видя разпадането и на последния си скуайър, лорд Дакавар грабна с две ръце прокълнатия си меч и мощно атакува Алекс. Младежът бе на практика беззащитен срещу такъв враг и скоро Меча на Дракона изхвръкна от ръцете му, а той самия залитна назад и се просна по гръб, ужасен и победен, безпомощен срещу изчадието на смъртта, което връхлиташе върху него.
- Сега удари твоя час – лорд Дакавар надигна меча си – почивай в мир – острието се спусна надолу... за да бъде пресечено от сабята на отчаяно метналия се напред Роло.
- Храбро – лорд Дакавар погледна с пурпурните си очи моряка –но глупаво.
Мечът на Дракона като магическо оръжие даваше защита на Алекс от злите руни на острието на Черния Лорд. Морякът обаче имаше една проста сабя и усети как по тялото му се разлива студ и го обзема чувство на безбрежно отчаяние. Той се свлече на земята стенейки от болка, пронизваща душата и тялото му.
Този кратък миг обаче бе важен за Алекс, който се претърколи настрани и, грабвайки Меча на Дракона се изправи, макар и залитайки.
- Усилията ти са трогателни, но безплодни – сухо коментира лорд Дакавар, обръщайки се към него – твоят млад живот тупти със сила, която бледнее пред мощта на смъртта... и я привлича както светлината нощна пеперуда.
- Привлечи това, гадино! – чу се гласът на Лиянна, която няколко пъти стреля в гърба на Рицарят на Смъртта. Лорд Дакавар залитна леко, но той не бе като скелетите си и само се отърси от елфическите стрели, които паднаха от него като борови иглички.
- Приятелите ти не могат да те спасят – заяви Черния Лорд и се втурна в нова смазваща атака, засипвайки Алекс с градушка от удари. Меча на Дракона спря злокобното острие на Дакавар не повече и от Бронята на Сребърната Луна и скоро момчето буквално се разплака от болката под ударите на противника си. Дори и в първата си битка с Роло Алекс бе изглеждал като опитен фехтовач в сравнение със сблъсъкът си с този враг.
Лиянна крещеше гневно и изстрелваше стрела подир стрела по Дакавар, но Черния Лорд не обръщаше никакво внимание нито на ударите, нито на няколкото посетителя на кръчмата, които с писъци излязоха от нея, последвани от подбелилия очи кръчмар.
лаус обаче не стоеше безучастен в това време. Той приближи падналия Роло и му прошепна.
- Можеш ли да ходиш? – морякът кимна и джуджето изръмжа одобрително – стани и ми донеси огнена главня.
Роло с пъшкане се изправи и бързо доближи тезгяха на кръчмата, зад който намери малко огниво и парче дърво.
- Хайде, хайде –нервно си повтаряше той, докато запалваше цепеницата.
В това време лаус изпръска целия под и стените с мас, хвърцаща от струите на инструмента му.
- акво по дяволите правиш! – изкрещя Лиянна – той го убива!
Лицето и бе мокро от сълзи, а точно в този миг Алекс не издържа и за втори път изпусна меча, дишайки на прескулки и хлипове от болка и отчаяние.
- Вече няма кой да те спаси – каза Лорд Дакавар и ужасяващия черен меч се издигна наново, този път нямаше нищо, което да го спре.
В този миг троен залп шрапнели избута Рицарят на Смъртта назад. Той се обърна към джуджето, а червените му очи блеснаха свирепо.
- акво... понечи да каже той, когато лаус го изпръска с мощна струя мазна течност.
Лиянна разбра какво са замислили с Роло и очите и се разшириха. Тя скочи до падналия Алекс, помогна му да вземе меча си и подпирайки ръката му на рамото си започна да го влачи навън.
- Още не – каза лаус на държащия горяща главня до него моряк и стреля с оръдието си по Черния Лорд нов залп шрапнели. Дакавар залитна назад, сетне надигна меча си.
Джуджето отстъпи към приближаващите изхода Лиянна и Алекс, следвано от Роло.
- Още не – повтори лаус и стреля още веднъж.
- Това няма да ме спре, джудже – каза разтърсения Дакавар.
- Но ще те сгрее – каза лаус след като елфата бе извлякла любимия си извън хана.
- Сега – промълви джуджето. Роло хвърли факлата по земята и двамата с джуджето отскочиха назад миг преди цялата странноприемница да пламне.
Лорд Дакавар бе обхванат от пламъците и грейна като сламен, но въпреки това продължи да пристъпва към тях с вдигнат меч.
- Хайде, падни проклет мръсник такъв – изруга лаус и изстреля още няколко изстрела с оръдието си по Черния Лорд, който обаче ги отчете само с олюляване. Накрая обаче тавана на пламтящата страннопримница не издържа и се стовари върху Рицаря на Смъртта, погребвайки го под тежестта си.
Джуджето плю и се обърна първо към Роло, който дишаше тежко.
- Добре ли си – попита лаус моряка.
- И по-добре съм се чувствал – изстена Роло в отговор, разтривайки рамото си. Все още се чувстваше вцепенен от сблъсъка си с лорд Дакавар – ти обаче виж Алекс.
Момчето трепереше в прегръдките на Лиянна, пребледняло и изплашено. лаус си даде сметка колко малък е Алекс всъщност. Лицето му бе като тебешир, а очите му горяха с болка, срам и безпомощност. Елфата успокоително го люлееше в ръцете си като дете, събудено от кошмар.
лаус клекна до него:
- Не знам каква част от теб е будна и каква парализирана от шока, синко – джуджето постави ръка на рамото на Алекс – но искам да ти кажа едно. От всички ни ти имаш най-малко основание да се чувстваш победен или засрамен. Ти беше онзи, който се изправи срещу Черния Лорд и го задържа докато успея да измисля нещо.
Сините очи на Алекс се успокоиха леко, но оставаха изцъклени и пълни със страх:
- Ние няма да те оставим, Алекс – продължи джуджето – с теб сме до Перлата и отвъд, ако ще срещу нас да са Прокълнатия, лорд Дакавар и Обитателя едновременно.
лаус се умълча за миг, сетне продължи:
- Но имам нужда от още малко твоя сила днес. Стани и ходи, защото трябва да се махнем оттук колкото е възможно по-скоро.
Джуджето със страх погледна горящите останки на хана.
- Мислиш, че лорд Дакавар е оцелял след всичко това? – гласът на Роло бе пълен с ужас.
- Сигурен съм – късо отвърна джуджето – помогни на Лиянна с Алекс и да се омитаме. Веднага! – кресна лаус.
Морякът кимна и наметна другата ръка на Алекс на рамото си. Момчето го изгледа с мътен поглед, в който се четеше благодарност и с помощта на любимата и приятелят си започна да стъпва напред.
* * *




--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 14 Oct 2006, 02:30
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Нападението, отдавна чаках да видя лорд Дакават в действие. Не очаквах да е толкова издръжлив и мощен. В смисъл очаквах хилядолетната му мощ, но сега, когато я виждам в действие ме учуди. Нямам търпение да видя продължението wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 14 Oct 2006, 08:40
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



аз - да го напиша.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 14 Oct 2006, 10:15
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Ходеха бавно и мъчително. Алекс трепереше – от болка, студ или страх не знаеха – и бе почти неадкватен. Единствено помощта на Роло и Лиянна го крепеше изправен. лаус вървеше зад тях, час по час хвърляйки разтревожен поглед назад, очаквайки черния силует на лорд Дакавар да изплува като проклятие иззад гърба им. За щастие това не се случи и четиримата стигнаха пристанището на Града на Пророците заедно с лъчите на изгрева.
- Пази Алекс за няколко минути – каза Роло на Лиянна и, внимателно отмествайки ръката на ранения си приятел, се затича към най-близкия кораб, който сякаш се стягаше и за отплаване по течението на реката.
- Хей! – извика Роло – ще се намери ли място за четирима пътници?
- Закъде сте? – отговори една млада жена, застанала на кърмата.
- Градът на Раците! – отговори Роло – можем да платим, а аз мога и да помагам.
Жената махна с ръка:
- ачвайте се тогава.
Морякът се ухили и махна с ръка на приятелите си. лаус и Лиянна домъкнаха Алекс до кораба и със задружни усилия го качиха.
- Не ми казахте, че един от вас е ранен – чуха гласа на младата жена. Беше висока, стройна и с кестенява коса. Лицето и бе красиво, но гордо, а на кръста и се полюшваше рапира.
- Да не би да ви гони някой? – попита тя – не искам неприятности.
- Ще платим добре – обеща Лиянна – само не ни изхвърляйте, моля. Приятелят ми е много зле.
- Това го виждам – отговори жената.
- ъде всъщност е капитана на кораба? – запита Роло – може ли да говоря с него.
- Говориш – отговори младата жена – с нея. Аз съм капитан иара.
Роло зяпна за момент.
- Не отговорихте на въпроса ми – продължи иара – преследва ли ви някой. Моя кораб е търговци, не искам неприятности.
В този момент от кея се разнесоха писъци. Роло се обърна по посока на звука и изруга, пребледнявайки като смъртник.
Лорд Дакавар приближаваше към тях, а по черните му доспехи нямаше и следа от пламъците или срутилата се сграда. Очите му блестяха злобно, а прокълнатия меч в ръката му излъчваше болка и студ.
По-лошо, четирите му скелета също се бяха въстановили и отново крачеха напред с вдигнати саби.
- Нека отплаваме бързо! – извика Лиянна.
- Лорд Дакавар ви преследва лично? – очите на иара бяха широко отворени – в какво за Бога сте се забъркали?
Сетне се обърна и извика нещо. Моряците и започнаха да вдигат котвата и да опъват платната. Бавно, ставаше твърде бавно.
Елфата вдигна лъка си и стреля по Рицаря на Смъртта. Черния му меч се завъртя във въздуха и съсече стрелата в полет.
- Не можете да избягате, принцесо елф – гробовния му глас оттекна в утринния въздух и изплашените викове на околните млъкнаха – вашата съдба е предопределена. Моят господар ще пирува с душите ви така, както мечът ми – с телата ви.
иара изруга, извади рапирата си и посече въжето на бавно издигащата се котва. ораба се разклати и се люшна по течението.
- ажете на гребците да напънат с всички сили! – извика младата жена.
Лорд Дакавар леко наклони глава към отдалечаващия се кораб. Червените му очи фиксираха иара.
- Не биваше да се замесвате в това, милейди – каза Черния Лорд – сега ще споделите съдбата на бегълците, които приютихте.
След това лорд Дакавар се завъртя на пети и се отдалечи от кея, следван от не-мъртвите си скуайъри и писъците на околните.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 14 Oct 2006, 12:12
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Дай, дай, дай лорд Дакавар, все така. wink.gif . Този човек ме удивява и със спокойствието си и с гнева си. Владее и двете крайности. акво ли не го правиха, той пак успя да се измъкне wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 14 Oct 2006, 12:24
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Лорд Дакавар е изключително силен персонаж. Той е открития злодей в историята, главния, така да се каже, докато Прокълнатия е един вид по-дебнещ.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 14 Oct 2006, 14:02
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



По реката
Света беше студен, мрачен и враждебен. Сенките бяха навсякъде, съскащи и хриптящи, плашещи и в същото време приканващи към своя измамен покой. Той още си спомняше дуела с Черния Лорд, всеки смазващ удар, който тялото му понасяше дори през елфическата броня, удар, оставящ го жалък и смразен, неспособен да защити себе си, приятелите си, мисията си и света, който го бе приел.
За щастие другарите му бяха отблъснали чудовището, бяха му помогнали и, говорейки му разни неща го отведоха далеч от Черния Лорд, там където той нямаше да може да го стигне и да изтръгне душата от крехкото му тяло.
Спомняше си ходенето към Града на Пророците като някакъв безформен кошмар, в който почти бе влачен напред, а зад него Черния Лорд се надигаше, жаден за мъст, неумолим, непобедим.
ачиха го не нещо – кораб? – и отплаваха тъкмо навреме, малко преди палача на Прокълнатия да го застигне и черното му острие отново да се издигне за нов, този път последен удар.
Сложиха го на някакво топло легло, свалиха доспехите от него и го завиха с тежко одеяло в малка каюта. Приятелите му стояха над него и му говореха нещо, но той не ги чу.
Накрая остана само Лиянна. Тя бе винаги до него, още от самото начало. Неговата принцеса, неговата любов. Тя го прегърна и залюля, като дете, което е сънувало лош сън и му запя стара елфическа песен за смелост, за кураж, за обич и за надежда. Постепенно той спря да трепери, успокои се, унесе се и заспа дълбок, сладък сън, далеч от Черния Лорд и неговите кошмарни сенки.
* * *
Събуди се на следващия ден, объркан и непомнещ нищо. Последния му спомен бе как вдига Меча на Дракона пред лорд Дакавар и после как Рицарят на Смъртта връхлита, обсипвайки го с градушка от удари.
Потръпна от спомена и се изправи. Намираше се в дървена стая, която леко се поклащаше. За момент Алекс помисли, че има нещо с главата му, после осъзна, че е в каюта.
Изправи се от леглото си и изпъшка. Цялото тяло го болеше и бе в синини. Синини, които, ако не беше Бронята на Сребърната Луна сега щяха да са кървави рани. Самата броня стоеше до леглото му, леко поочукана, но все така здрава, както в мига, в който Санарос му я даде.
Младежът понечи да стане на крака и се олюля. Подпря се с ръка за стената и постоя така няколко мига, докато вълната слабост попремине. Сетне бавно и неуверено стигна до вратата на каютата си и я отвори. Намери се на дълъг дървен коридор, ходенето по който изцеди силите му. огато стигна малки стълби, водещи нагоре към палубата той изстена и седна на тях, да си поеме въздух и да събере още малко сили.
Усети, че отново се унася на сън, тръсна глава и отново стана, макар това да му коства известни усилия. Сетне се изкачи по стълбите и излезе на палубата. Силната слънчева светлина го заслепи и той присви очи.
Видя как Роло и някаква непозната жена си говорят, облегнати на кърмата. лаус беше седнал под едно корабно платно и пълнеше оръдието си с някакви частици. А Лиянна...
- Алекс! – чу гласът и усети ръцете и да го подпират – защо си станал?
Младежът се отпусна до нея и я целуна леко. Дочу стъпки и видя Роло и лаус да го приближават.
- Добре ли си, братле? – попита моряка. Алекс видя искрената грижа в очите му и се трогна.
- Гладен съм – успя да каже накрая.
Непознатата жена, която стоеше зад Роло звучно се засмя.
- Това е добър знак – сетне се обърна към един дребен моряк и излая – донеси супа!
Сложиха Алекс да седне на едно столче и му донесоха топла чорба за ядене, която той погълна с удоволствие. Почувства се по-добре, сгрят, сетне нещо му хрумна.
- Покривката още ли е с нас?
- Да – озадачено кимна Роло – но има и още супа.
- Донеси ми я – помоли момчето. Приятелят му скочи, отиде до каютата си и след миг се върна с вълшебния предмет, разтваряйки го.
Алекс се усмихна щастливо. На покривката се появи голям млечен аеризиран шоколад.
- акво е това? – попита Роло, гледайки учуден кафявите блокчета. Алекс не отговори, а грабна шоколада и го захрупа с апетит.
- Хмм – въздъхна накрая щом изяде половината шоколад – сега наистина съм по-добре.
Сетне видя обърканите физиономии на приятелите си и се засмя:
- Опитайте де – той им подаде остатъка от шоколада. Лиянна го раздели на няколко редчета и като ги разпредели между себе си, лаус и Роло отхапа от своето. Лицето и се озари от щастлива усмивка. Роло отхапа предпазливо своя, сетне лицето му придоби доволно изражение и той подаде едно блокче на жената зад себе си:
- иара, искаш ли малко? – капитанката подозрително захапа блокчето, сетне се ухили.
- Заради това си струваше да ви кача – каза накрая.
лаус също гледаше своя шоколад като пепелянка, но като видя реакциите на другите бързо го лапна и джуджешката му физиономия се разтвори във весела гримаса.
Алекс се засмя отново, като видя реакциите на другарите си, а сетне русата му глава клюмна напред и той отново заспа.
* * *
Събуди се на заранта, отново настанен в леглото си. Чувстваше се много по-отпочинал и бе в добро настроение. Битката с Дакавар вече бе повече като мътен, неприятен спомен и той веднага я изхвърли от ума си. За миг се сети за Перлата и ужасно се притесни, но в последствие си даде сметка, че вероятно е качен на кораб именно към Града на Раците и отново се успокои.
- Уф! – каза си, докато ставаше и се прозя. Беше жаден и, отново гладен. Стана и отново излезе на палубата, която бе сравнително пуста. Очите му зашариха насам-натам и попаднаха на Роло, който отново бе с непознатата жена от кораба. Двамата си говореха нещо под едно от платната. Морякът се бе нахилил, а новата му приятелка се смееше с пълно гърло.
Алекс си даде сметка, че няма какво да гледа нататък и се сети за своята Лиянна, докато отиваше на другия край на кораба, гледащ назад. Навсякъде около него имаше красиви равнини, огрявани от лъчите на изгрева.
Ралмия бе красива, даде си сметка той и се усмихна. В този прекрасен миг, в който бе сам със себе си и със света, в който се бе озовал разбра истината. За любовта на Лиянна, за приятелството на Роло и лаус, дори за страховитата битка с лорд Дакавар. За пророчеството на Оракула.
Наистана той нямаше да се върне повече в Хадънсвил. Там нямаше нищо за него. На чичо му Бърнард не му пукаше изобщо за Алекс. В училище го считаха за чужд и непотребен. Там нямаше приятели или интереси.
Тук бе обичан. Тук бе нужен.
И с това осъзнаване Алекс си обеща, че няма да остави Прокълнатия да разруши Ралмия. аквото и да му костваше, той щеше да го спре.
- Хей, красавице, можеш ли да си служиш с това нещо – чу гласът на Роло и се извърна. Морякът сочеше рапирата на приятелката си. Тя се усмихна като котка.
- Горе-долу – свенливо призна – може би ще ми покажеш някой трик?
Роло се нахили самоуверено и извади сабята си.
- Ще съм галантен, за да не те ударя – предупреди той и двамата кръстосаха остриета. Алекс се облегна назад из кърмата и с любопитство се опита да проследи бързите остриета. Изглеждаха му елегантни и изящни, за разлика от отвратителния меч на лорд Дакавар например, който имаше излъчването на гробищна пръст, хвърлена на вятъра.
Скоро стана ясно, че приятелката на Роло е далеч по-добра от скромното мнение, което бе изказала за себе си. След едно особено продължително развъртане на сабите тя успя да проникне покрай защитата на моряка и леко да го докосне с тъпия край на острието по ребрата.
Роло изпъшка изненадан и отстъпи крачка назад.
-Я, ти си била много добра, бре, иара – сетне се усмихна заканително и отново нападна. Остриетата на двамата отново се кръстосаха, бързи като мълнии, спускащи се едно към друго като ястреби в любовен танц. За момент Алекс реши, че приятелят му е спечелил предимство, но с невероятен рефлекс на китката си иара отклони острието на сабята му настрани и върха на рапирата и го докосна леко по гърдите.
Роло отново изпъшка и тръсна глава объркан.
- Нещо не съм във форма – каза той и пак опита нападение, този път спукайки се с кълбо напред и разчитайки на акробатиката си. иара обаче, без да се стресне, отстъпи настрани и, леко натискайки моряка с крак докато се превърта го обърна по гръб и свали острието на рапирата си до гърдите му.
Роло зяпна.
- От много отдавна не съм бил побеждаван така – отговори той, все още изненадан от лекотата, с която жената го бе надиграла.
- Да, да – чу се ехидния глас на лаус, който бе излязъл на палубата и наблюдаваше отстрани – с лорд Дакавар се срещна преди има няма три дена.
- Уф, тоя не се брои – изсумтя Роло, докато иара му помагаше да се изправи.
- И ако обичате не го коментирайте пред мен – Алекс направи гримаса.
Роло се огледа и направи печална физиономия:
- Всички ли станаха свидетели на позора ми?
- Лиянна още спи – през смях отговори джуджето.
- акто и моряците – допълни иара – а и това не бе кой знае какъв позор. Ти си по-добрия от двама ни.
- Така ли? – вдигна вежди Роло – не забелязах.
- Там ти е проблема – отговори иара – не забелязваш нещата. ато моряк съм изненадана, че не си отчел клатенето на един кораб при фехтовка. Биеш се като на твърда земя и там би ме надвил – жената сви устни – освен ако не ме заглеждаш през цялото време на схватката.
Роло се изчерви и промърмори нещо изпод носа си.
- Последно да те питам – ти си се бил с лорд Дакавар? Затова ли ви преследва? – изражението на лицето на иара изразяваше изумление.
Роло поклати глава.
- Основно Алекс се би с него – момчето потръпна от спомена.
- Дълга история е – каза Роло.
- Сигурно, но още е рано. Закъде бързаме – сви рамене иара – а и аз все пак ви качих на кораба.
лаус се намеси.
- Мисля, че Алекс трябва да реши какво да кажем и какво не. Той води експедицията.
- Сигурно, щом се е бил с Дакавар – сви рамене иара – при това положение съм изненадана от добрата форма, като го донесохте.
Алекс неволно се разсмя, спомняйки си ужасното си състояние.
- Не е смешно – каза иара – когато тренирах бой със саби, от съвсем малка ми натрапваха, че Черния Лорд е най-добрия фехтовач в цялата история на Ралмия, дори да не броим хилядите бонуси, които е получил от Прокълнатия в замяна на вековната си вярна служба.
- Това не са бонуси – каза лаус – нямаш идея колко страда той всъщност.
- Страда? – Алекс килна невярващо глава – на мен ми изглежда, че другите страдат покрай него.
Джуджето въздъхна.
- Това е древна история, синко. Някога Дакавар е бил най-смелия рицар в цяла Ралмия. Нейната най-светла надежда. Било му е предсказано, че един ден именно той ще сложи край на злината на Прокълнатия. Това било грешка. Дакавар порастнал смел, но арогантен рицар. Нямало кой да се изправи на пътя му, еднакво лесно той съкрушавал и други войни, и чудовища – орки, тролове.
лаус млъкна за момент.
- Прокълнатия се уплашил от силата му. Видял как орисията може и да се сбъдне. Тогава той се пренеменил като благочестив абат и отишъл при рицаря с измамни, но сладки слова.
“Дракона Ауганфил от векове тормози Планините на Забравата, о, смели рицарю. Ти си едничкия, който може да ни спаси от него”.
Очите на лаус пламнаха.
- Лицемерни, гнусни слова на мерзка твар! – думите му изплющаха във въздуха – именно Прокълнатия насъска Ауганфил срещу нашия род, за да ни вземе пещерите! Именно той го обрече на ужасната участ от блестящ красив звяр с черни люспи, наш приятел и закрилник, да стане на костено изчадие, сеещо смърт и разруха! ПФУ!
Джуджето изглеждаше разгорещено.
- Но накрая Прокълнатия предал Ауганфил. окалите на чудовището вече били стари и слаби и когато лорд Дакавар го нападнал, успял да победи, въпреки, че в Града на Пророците Оракула му предсказал загуба. В известен смисъл бил прав, защото лорд Дакавар загубил себе си. Убивайки призрачния дракон той привлякъл неговото проклятие на гърба си. От могъщия войн, надежда на Ралмия Дакавар се превърнал в най-големия, най-кошмарния ни ужас... а съдбата му да сложи край на злините на Прокълнатия била скършена и изменена навеки.
- Всичко това е много интересно – промълви иара – но какво общо има с вашето пътуване.
- Има общо, че Прокълнатия отново протяга ръка към Ралмия – дочу се гласът на Лиянна. Алекс веднага я потърси с поглед. Елфата бе излязла от каютата си и, загърната в зелената наметка на баща си изглеждаше някак красива и тъжна.
- Перлата на Феникса е в Града на Раците – каза накрая момчето. Чувстваше, че може да се довери на непознатата иара – ако лорд Дакавар я вземе и я донесе на своя мрачен владетел...
Алекс не можа да довърши. Но иара го разбра, защото лицето и пребледня като на смъртник.




--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 14 Oct 2006, 21:23
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Прочетох последната глава, когато дружината се носеше по реката. Направи ми впечатление хубавата атмосфера, но и предвещаващия завършек и споменаването на Прокълнатия. Това е също като онзи момент, когато Фродо и Сам вървяха в края на Двете ули и когато тази част свършваше се чу злобна музика и се показа окото на Саурон и така свърши wink.gif . Очаквам с нетърпение продължението.


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 14 Oct 2006, 21:30
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Сид, утре ще попиша на свежа глава. Сега съм доста изморен и няма да стане добре. Но утре сутринта преди купона ще се постарая за вас и всички, които подкрепяхте моята история.


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Komandir Samuel Vaims
Публикувано на: 14 Oct 2006, 21:31
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 293
Потребител # 4
Дата на регистрация: 10-October 06



Sparhawk 6te ni go servira kato maistor gotva4-gore6to i ekzoti4no laugh.gif


--------------------
Taxation, gentlemen, is very much like dairy farming. The task is to extract the maximum amount of milk with the minimum of moo.

user posted image
user posted image

PMEmail PosterICQYahoo
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 14 Oct 2006, 21:50
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



10x tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
DARTH_SIDIOUS
Публикувано на: 15 Oct 2006, 00:07
Quote Post


Dark Lord of the Sith
********

Група: Sith
Съобщения: 21454
Потребител # 6
Дата на регистрация: 10-October 06



Е, разбира се човек трябва да си почива, и аз мисля, че това ще бъде специалитетът, който всички чакаме с нетърпение wink.gif .


--------------------
user posted imageuser posted image

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Втори път няма да Ви дам да се върнете. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата отново.

(САУРОН) се втурва към лейди Галадриел

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.

САУРОН (стои пред лейди Галадриел): Вие се държите като... Вие сте никоя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕЛИЯ СЪВЕТ САРУМАН: Лорд Саурон, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете дол Гулдур!

ЛЕЙДИ ГАЛАДРИЕЛ (станала права): Хайде да си ходим всички!
PMEmail Poster
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 15 Oct 2006, 00:11
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Благодаря tongue.gif


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 15 Oct 2006, 08:56
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Градът на Раците
Пътят им продължи още няколко дни по реката. Времето се точеше някак безметежно, все едно не бяха в смъртоносна надпревара с Черния Лорд и неговия зъл господар. Алекс се въстанови изцяло след сблъсъка си с Рицаря на Смъртта и прекарваше повечето си време приказвайки (или целувайки се с) Лиянна. Изправяйки се заедно срещу Дакавар двамата бяха станали дори още по-близки, а любовта помежду им – още по-силна. Но те не бяха единствените, имащи по-романтични преживявания. Роло и иара също се сближиха доста и прекарваха по-голямата част от деня, заедно, разказвайки си смешки един на друг, разхождайки се по палубата или пък, рано сутрин, дуелирайки се. В следващите битки помежду им Роло се представи много по-достойно и потвърди думите на иара, че все пак е по-добрия от двамата, макар не всякога това да включваше победа. През един от дните Алекс също се включи, слагайки Бронята на Сребърната Луна и вдигайки Меча на Дракона за пръв път след страховитата си среща с лорд Дакавар.
Тримата направиха зрелищна тренировка пред всички, които бурно аплодираха сдържаната прецизност на иара, спиращата дъха акробатика на Роло и мощните удари на Алекс, който блестеше в сребърните си доспехи. В крайна сметка нямаше ясен победител, тъй като всеки един от тримата имаше моменти, в които може да надвие един от съперниците си, но двама в никой случай.
Накрая наближиха Града на Раците. Щом това стана лицето на иара потъмня и причината бе ясна за всички. Над града се издигаше гъст дим, който като огромна сянка се разтилаше в небето.
Алекс потръпна и за момент страх скова сърцето му.
- Лорд Дакавар? – зададе на глас той въпроса, който измъчваше всички. Лиянна успокоително постави ръка на рамото му.
- Изключено – отговори иара – няма как да ни е изпреварил.
Роло поклати глава. Макар да не го показваше външно, той също бе силно разтърсен от срещата си с Рицаря на Смъртта, която бе разклатила иначе непоклатимата му самоувереност. Възможността отново да се изправи срещу Черния Лорд го плашеше, макар и може би не чак толкова, колкото Алекс.
лаус стоеше надвесен над кърмата, а лицето му бе мрачно и намръщено.
- Не е лорд Дакавар – процеди той през зъби – той може много неща, но магическото телепортиране не е от тях.
- Може да са орки – каза тихо иара.
- Тук? Не са и орки – джуджето изглеждаше силно разстроено.
- акво тогава? – попита Роло – подозираш нещо, кажи.
лаус ги погледна мрачно.
- Обитателя – каза накрая.
В съзнанието на Алекс изплува ужасния спомен от бестиария, изобразяващ неимоверно грозно същество с няколко очи, втренчили поглед навсякъде.
Момчето си спомни думите на Санарос за него: “Обитателя е древно същество, зло и покварено. То не служи дори на Прокълнатия. Някога е било джудже, но от алчност и жажда за власт се променило в звяр, отмъкнало богатствата на близките си и незнайно как ги отнесло на Пъкления остров, където живее и до ден днешен. Дано пътищата ви не се кръстосат никога.”
Някога е било джудже... Алекс изтръпна, когато си спомни и предсказанието на Оракула: “- И старата Сянка, дето дебне и плете козни като паяк, тя също, нейния палач и той, но и още един, що някога е бил джудже.”
Никой не каза нищо за мрачното предположение на джуджето, но щом стигнаха в града истината изплува.
- Дойде от морето – рече им един старец на кея, жадно отпиващ от бутилка грог – никога не бях виждал по-грозна твар. Всичко заради тая проклета перла, казвам ви. Трябваше да я махнем от града. Ама на – уловил я в мрежите си сина на кмета, та хайде, талисман била. акъв талисман само...
Старецът спря за миг мрачните си размисли.
- Та, за Обитателя ми беше думата – каза накрая – не бях виждал толкоз грозно същество, нито пък толкоз проклето. Чутурата му една остра, с клюн като на лешояд накрая, пък очи бол – като на някой паяк. Париците си гледал с тях, казваше баба ми. Но да оставим паметта и намира. Та тоз проклет добитък се отправи баш дето държим Перлата – в центъра на града, в къщата на кмета. Почерни всеки, дето се озова на пътя му – или с пустите си нокти, пусти да опустеят дано!- или с езика си, дето плюваше огън навсякъде. Накрая като грабна Перлата се повърна назад и, стискайки я в едната си лапа, нагази пак в морето и отплува към гадния си остров.
лаус въздъхна тежко от историята. Алекс беше като попарен. Огромна тежест падна на плещите му.
- Изпревариха ме – каза той, отчаян – сега Перлата е загубена.
- Не – възрази джуджето – просто е в лапите на Обитателя.
- И как ще си я вземем оттам? – тръсна русата си глава момчето – нито можем да стигнем до проклетия му остров, нито знаем как да го победим...
- За стигане до острова – обади се тихо иара – всички знаят къде е и мога да ви докарам до там – лицето и помрачня – но моряците ми ще искат много пари за това.
- Толкова стигат ли – Лиянна изсипа всичките златици,дадени от баща и в ръцете на капитанката. Алекс добави своите.
- Не знам – честно си призна иара – трябва да питам хората си.
Повечето от тях бяха смразени от мисълта да пътуват до Пъкления Остров, но у повечето алчността надделя и малцина бяха тези, които се отказаха.
- Добре – доволно кимна иара – а сега трябва да купим някои неща за кораба. Плаването по море, особено по това време на годината е много различно от това по река.
Така те изгубиха още един ден в пазаруване на по-здрави въжета и платна, по яки гребла, допълнителни провизии. Отвсякъде слушаха една и съща мрачна история за нападението на Обитателя, а по някои от къщите се виждаха и следи от огромните му нокти или огнения му език – мощни резки по стените на сградите или петна изгоряло. Не всички обаче бяха мрачни – предприемчиви търговци бяха направили дървени фигурки на Обитателя на цена златица за едната. Алекс се излъга и си купи. Фигурката беше нескопосно издялано дървено парче, мацнато със зелена боя, с некадърно нарисувани очички по главата му и остро клюнче от мида.
Едно обаче беше ясно – създанието бе наистина грозно.
огато се върнаха в кораба хапнаха мълчаливо и се разотидоха по каютите си – утре щяха да стават рано. Алекс си открадна бърза целувка от Лиянна и се прибра в стаята си. Сетне с натежало сърце бръкна в торбата с багажа си и, при все, че не искаше да безспокои стария Санарос потърка лампата за връзка с него.
Видението на архимага изплува в блъвнат облак дим. Старецът изглеждаше още по-изнемощял и се бе увил във вълнена роба, с качулка, спусната над изпитото му лице.
- Алекс – усмихна се слабо той – толкова се радвам, че ми се обаждаш. Вече сме останали само аз и Грец в замъка. Пък той, миличкия, не е най-интересния събеседник... но кажи за тебе. Намери ли Перлата?
- Аз...съжалявам архимаг, но нося лоши вести – Алекс се запъна.
- акви – попита Санарос, сетне намигна на момчето – хайде, кажи ми смело. Не съм толкова слаб, колкото сигурно изглеждам.
- Аз... – заекна Алекс – Перлата... е открадната.
- Тъй ли?- Санарос се изправи рязко – от кой? Лорд Дакавар?
Момчето зяпна:
- Вие знаете за него?
- Да, да, разбира се – Санарос изглеждаше напрегнат – злия палач на Прокълнатия, надявах се той нивга да не се надигне от гроба повече, но, уви, предусещах, че отново ще тръгна на рат. Но кажи ми, той ли е взел Перлата?
- Не – поклати глава Алекс – въпреки, че се опита да ме убие. Обитателя я е взел.
- акво! – кресна Санарос и момчето потръпна от внезапния гняв, избликал на талази от стареца – това отвратително чудовище отново... както и да е – архимагът се овладя – мисията ти става все по-трудна, момчето ми – смекчи се и гласът му – Обитателя е могъщо чудовище. Ти обаче си едничката надежда н Ралмия. Старите благородници вече измряха от страшната болест, поразила краля, а може би и моя час скоро ще удари.
- Не се притеснявайте – каза младежът по-смело, отколкото се чувстваше – няма да ви проваля. Аз... ще взема Перлата и ще ви я донеса. Обещавам – Алекс стисна зъби.
- О, Алекс – грейна лицето на Санарос – ти си най-смелия младеж, който някога съм виждал. Толкова се радвам, че помагаш на Ралмия. И знаеш ли, аз, ти вярвам. Сигурен съм, че ще успееш да ми донесеш Перлата, да донесеш мир на моето селение.
Сетне старецът отново стана мрачен.
- Имаме само още едно свързване помежду ни, Алекс. Обади ми се, когато вземеш Перлата.
И образа на стареца се разсея в облак дим.




--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 15 Oct 2006, 09:52
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Пъкленият Остров
Преминаването от устие на река в море не е от най-приятните неща за един моряк и поради това всеки на борда на малкото корабче на капитан иара бе изключително доволен, когато най-после навлязоха в морската шир, след като противоречивите течения на устието на река Снежноструйка ги бяха ту бутали напред, ту назад.
- офти работа беше тая – каза Роло на иара, когато всичко привърши.
- ато всеки път – сви рамене тя – не си ли влизал друг път в морето.
- Въобще не съм плавал по море – сви рамене морякът.
- Е, в такъв случай ако обичаш самото плаване те чакат незабравими мигове.
Алекс обаче също никога не се бе возил на кораб, още по-малко на платноход и единственото, което го чакаше бе морската болест. Почти целия следобед от първия си ден в морето младежът го прекара на перилата, мъчейки се да изхвърли зад борда всичко, което е ял за последните няколко дни. Лиянна се тревожеше много, а накрая взе, че и прилоша и на нея и единствено някакъв горчив илач от иара ги отърва от мъките.
Пътят им до Пъкления остров бе не повече от два дни. Той бе самотно място, благословено от природата с гъсти гори, макар да не бе особено голям. Или поне така казваха слуховете за него.
За съжаление на острова и всичко околно обаче, преди векове Обитателя се бе заселил там със задигнатото богатство на виден род джуджета и оттогава никой не припарваше до мястото.
- Въпреки това той досега не бе нападал градове, само отделни кораби – сподели иара – и това също рядко.
- Той е ловец на съкровища – мрачно каза лаус – дошъл е за Перлата. огато напада, търси ценни накити и предмети, които да добави към колекцията си.
- Откъде знаеш толкова за него – поинтересува се Алекс.
- Някога е бил джудже – отвърна лаус – наследник на славен род и самия той велик майстор ковач. Голямата му слабост били красивите предмети, които сам изработвал или пък купувал или наследявал. За нещастие тази страст го обсебила. Той започнал да се притеснява, че всеки би искал да открадне неговите богатства. Самия той, лаком за чуждото търсел своите собствени недостатъци при другите. Накрая лудостта му го погълнала и той започнал да се занимава с магии. Изковал чудна броня, която навличал всякога, дори когато спи. Тя била непробиваема и инструктирана със зелени скъпоценни камъни, които, разположени на шлема му следяли кой влиза и какво пипа в дома му и, ако имало нещо, светвали предупредително, за да може старото джудже да се справи с натрапника.
С времето обаче и това не стигнало на бъдещото чудовище, известно днес като Обитателя. Той хвърлил драконови люспи, смесени със странни билки в ковашката си пещ, нашепвайки още по-странни и мрачни заклинания. Накрая, както си бил с бронята, скочил в пещта. Наместо да изгори обаче доспехите му станали едно с него, превръщайки го в огромно и зло изчадие. Той откраднал всичките си съкровища, както и тези на рода си и избягал от джуджетата, някакси добирайки се до острова, днес наричан заради него Пъклен. И до ден днешен неговата страст и най-голяма слабост са красивите предмети, и до ден днешен шестте му очи – наследство от онези зелени скъпоценни камъни – алчно блещукат насам-натам, въртят се безспир и следят – дали пък някой няма да пипне имането му?
лаус спря за момент и си пое дълбоко дъх.
- огато Алекс ми каза за Перлата, първия, за който се сетих, че ще я поиска не беше Прокълнатия, а Обитателя. Разликата между двамата е съществена, макар копнежа им да е еднакво гнусен и покварен. Прокълнатия иска Перлата за да отключи силата в нея и да я използва срещу нас; Обитателя иска самото богатство, самата Перла, за да си я има, да си я гали, да и се радва и да и трепери.
- олко тъжно – каза Лиянна.
- Според мен е отблъскващо – обади се Роло. Алекс бе съгласен и с двамата, мнение, споделено от джуджето.
- Прави сте – каза то – от най-велекия наш ковач днес Обитателя е най-големия урод на Ралмия. Дори Прокълнатия го презира.
* * *
Лорд Дакавар се бе усамотил в един стар, полупорутен храм, където отдавна никой не ходеше. В отсъствието на неговата гробница, скрита дълбоко, дълбоко в недрата на Планината на Забравата и това щеше да свърши работа.
Един от скелетите-скуайъри дойде и, навеждайки почтително глава, остави купа бистра вода пред Рицарят на Смъртта. Дакавар отпрати слугата си с едно махване на ръката и изсипа листенца от гнусния черен имел в купата. Водата забълбука и закипя, започвайки да пръска тъмна пара, от която се оформи образа на Прокълнатия.
- Промяна в плановете ни, мой верни рицарю – прошепна режещия глас изпод качулката – Обитателя е откраднал нашата безценна Перла и сега момчето-спасител е по дирите и.
- акъв шанс има то срещу създание като Обитателя, господарю мой? – запита лорд Дакавар, скептицизма се усещаше дори в неговия гробовен глас.
- Момчето се оказа по-силно, отколкото го смятах в началото, мой верни рицарю – отговори Прокълнатия – то сполучи да намери верни приятели всред глуповати ралмийски народи, както и предвидих от самото начало и те могат да му помогнат и да ни отърват от онова досадно същество.
- акво ще стане, ако момчето успее да вземе Перлата, господарю мой – вдигна очи лорд Дакавар.
- Просто ще свърши нашата работа, мой верни рицарю – ехидно отвърна Прокълнатия – и най-после ще имаш възможност да се позабавляваш.
Сянката на Злия сякаш се уголеми.
- Извикай капитан Хорсах на своя страна – меко предложи Прокълнатия – подгответе засада на момчето-спасител. Щом то излезе от острова с нашата перла, изтребете екипажа му и него самия. Донеси ми Перлата и най-сетне ще усетиш върховното удоволствие на победата, мой верни рицарю.
С тези думи Прокълнатия изчезна.
* * *



--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top

Topic Options Страници: (9) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site