Страници: (7) 1 [2] 3 4 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> ПОГРАНИЧНАТА ЗЕМЯ, нещо някакво такова
mad_dogs
Публикувано на: 06 Feb 2012, 20:40
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



Благодаря ти, най сетне някои да се престраши и да изкаже мнение.Радвам се че ти харесва и честно казано не бях забелязал чувството за хумор втакано в текста.Хубаво е когато читателите откриват нещо което дори автора не е разбрал че е поставил.
PMEmail Poster
Top
BlackCat
Публикувано на: 08 Apr 2012, 22:08
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Ralmians
Съобщения: 2674
Потребител # 3317
Дата на регистрация: 28-December 11



Оле, ама ти като кажеш не чак толкова скоро си наистина много сериозен smile.gif


--------------------
user posted image

The clouds above the mountains broke, bathing all with the silvery light of Sariour in full bloom. Where there had been darkness and shadow, now stood a figure swathed in black, face hidden within a deep hood. It stood immobile, arms crossed, head bowed.
All around the camp, wolf howls split the air.
“Who are you?” Tharion demanded, sword in hand. “What do you want?”
“I am the Shadow King,” said Alith Anar, pulling back his hood, “and I want vengeance.”
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 29 Apr 2012, 19:04
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



ПОГРАНИЧНАТА ЗЕМЯ В ОБРАЗИ wink.gif

user posted image


user posted image

user posted image

user posted image

user posted image

user posted image

user posted image
PMEmail Poster
Top
BlackCat
Публикувано на: 30 Apr 2012, 15:05
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Ralmians
Съобщения: 2674
Потребител # 3317
Дата на регистрация: 28-December 11



Доста по-различни си ги представях. Този първия Лоуки ли е?


--------------------
user posted image

The clouds above the mountains broke, bathing all with the silvery light of Sariour in full bloom. Where there had been darkness and shadow, now stood a figure swathed in black, face hidden within a deep hood. It stood immobile, arms crossed, head bowed.
All around the camp, wolf howls split the air.
“Who are you?” Tharion demanded, sword in hand. “What do you want?”
“I am the Shadow King,” said Alith Anar, pulling back his hood, “and I want vengeance.”
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 30 Apr 2012, 19:12
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



Да първият е Лоуки, всеки има право да си ги представя както му е въздеиствало произведението, някои автори си правят лист с физическите и личностни характеристики на героя а аз просто си ги рисувам.В текста физическите описания са малко за да се даде свобода на въображението на читателя.
По принцип в рисунките са вградени и имената на героите но сървара където са качени малко ги е поорязал та героите са :
Лоуки
Ул`Кан
Оин
Торлик
Марсарес
Фам
и
Енера
PMEmail Poster
Top
BlackCat
Публикувано на: 01 May 2012, 09:21
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Ralmians
Съобщения: 2674
Потребител # 3317
Дата на регистрация: 28-December 11



Рисунките са много хубави и с нетърпение чакам още от историята smile.gif


--------------------
user posted image

The clouds above the mountains broke, bathing all with the silvery light of Sariour in full bloom. Where there had been darkness and shadow, now stood a figure swathed in black, face hidden within a deep hood. It stood immobile, arms crossed, head bowed.
All around the camp, wolf howls split the air.
“Who are you?” Tharion demanded, sword in hand. “What do you want?”
“I am the Shadow King,” said Alith Anar, pulling back his hood, “and I want vengeance.”
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 06 May 2012, 15:06
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



VІ ЧАСТ
ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Залите грееха празнично.Масите бяха застлани с фини покривки, сребърните прибори бяха изящно подредени. Екзотични ястия бяха приготвени с усет, търпение и много подправки.От най-дълбоките и прашясали изби бяха извадени пивки вина и ароматни сирена.Това беше тържеството на Фам.Той успя, доказа, че е БОГОПОДОБЕН.Сега оставаше боговете да го приемат и да го признаят.Първият човек носеше най хубавите си дрехи,движеше се уверено,всяка стъпка издаваше гордостта от постигнатото.А в разноцветните му очи дори се четеше презрение.Знаеше,че няма да го приемат,знаеше, че това е невъзможно, защото той не беше богоподобен,той беше нещо повече, нещо различно, нещо...и той самият още не знаеш какво.
Боговете се бяха подредили в почетен шпалир и пееха тържествени химни, нестройно, откровено фалшиво и без никакво желание.Богините понесли кошници в ръце обсипваха пътеката с листа от рози, някой изливаха мускалчета с благовонни масла с тайната надежда,първият човек да се подхлъзне и ако не се претрепе то поне да счупи крак. Настаниха го на чело на масата до самият Оин.Поднесоха му пръв да опита от вкусотиите, докато презрените му врагове:Лоуки,Марсарес,Ул`Кан и компания бяха заточени на краят на масата където ястията пристигаха опоскани, студени и безвкусни.Боговете се грижеха чашата му винаги да е пълна с най-хубаво и опиващо вино.Той знаеше че го правят с надеждата да се напие и да стане за посмешище.Държаха се дълги и прочувствени речи който отегчаваха до смърт но той не чу в тях това което искаше.Чакаше думата на Оин която щеше да бъде окончателна.Най-накрая след дълги часове, а може би и дни пируване най-мъдрият сред боговете вдигна ръка и настана тишина.Напълни чашата си с вино и я протегна напред.Щеше да произнесе тост, и след като и последната капка от чашите бъдеше изпита нещата щяха да бъдат окончателни и безвъзвратни.
-Ти, първият човек наречен Фам, победи във всяко едно отправено ти предизвикателство. Доказа, че сме те направили добре.Показа ни сили граничещи с нашите. Затова обявявам на всеослушание, че ти си БОГОПОДОБЕН!
Оин поднесе чашата към устните си но Фам го възпря с жест.
-Преди да отпиеш Най-мъдри сред нас, не е ли редно освен признание да получа и награда за всичките си постижения?
Богът остави чашата на масата и подозрително присви единственото си око.
-Награда?! Приемането ти сред нас ти е малка награда?Какво искаш още?
За да съм уверен, че признанието ви не е само на думи.Аз искам една от вас за жена!Искам НЕЯ!
Оин затвори око, нямаше нужда да гледа на къде сочи Фам.Глупаците винаги искаха едно и също.Искаха, Нея.Искаха, ЕНЕРА!Чуваше как залата се изпълва с жуженето на разгневените богове.
-НЕ!-кресна най-мъдрият сред боговете.
Тишината отново взе връх в залата.
-Не, какво?-обади се от краят на масата Лоуки.- "Не" като да не му се гневим за наглостта или "Не" като няма да ти изпълним това абсурдно желание?
-Лоуки,ти няма да се обаждаш повече днес или ще накарам Торлик да ти избие всичките зъби!-В гласът на Оин нямаше колебание,после се обърна към Фам.-Не, първи човече , няма да ти дам Енера.Тя не е вещ, нито които и да е от нас.Ако тя иска може да ти стане жена единствено и само по своя воля.Е, Енера какво ще кажеш?
Богинята на красотата разбута останалите за да излезе напред.Изгледа Фам от главата до петите а в погледа и се четеше насмешка.
-Не пристанах на кинкаида, а той вдигна този палат за да задоволи мимолетна моя прищявка.Той е две глави по висок от теб и три пъти по голям мъж от теб и дори това не ме накара да тръгна с него.Няма да пристана на някаква си купчина зле опечена пръст ако ще да победи всеки един от боговете по хиляда пъти!
-Значи казвате "НЕ"!-изръмжа Фам.
Тресна с юмрук и дебелите дъски се пропукаха , чашата на Оин се катурна и гъстото вино се просмука в пукнатините и масата за кърви.
-Значи след всичките приказки и хвалби все още не съм един от вас?А какво ще стане ако сам реша да си взема това което искам?
-Ще те спрем!-обади се Торлик.
Първият човек погледна най-силният сред боговете все едно е рядко животно.После откъсна парче от масата и го запокити по него.Торлик не го очакваше , не можа да избегне удара , нито да го отклони,политна назад събаряйки околните богове като кегли.
-Как?-усмихна се Фам.
Боговете се отдръпнаха далеч от него.Първият човек им се изсмя и протегна ръка към Енера , но тя бе успяла да се скрие зад гърба на Дар`Лас.
-Първи човече,върви си в мир.-Владетеля на земята бе свел поглед към пода и в гласа му нямаше и следа от заплаха.-Върви си преди да е станало нещо непоправимо!
-Ти ли ще ме принудиш?Ти си един от най слабите сред Боговете.Дори не си бог а прост владетел.-подигра му се Първия човек.
-Не Фам, няма да те спра аз, ще те спрем НИЕ!
До владетеля на земята застанаха Шула и Ка`то, хващайки го за ръце.Зад Дар`Лас вече не стоеше Енера а Лоуки положил длан на рамото му.Усмихваше се и дори намигна на Фам.Първия човек се изплю с презрение и тръгна напред.
-Предупредих те!-тихичко каза Владетеля на земята и подът потреперя при думите му.
Но вече нищо не можеше да възпре гневът на Първия човек...почти.Каменните плочи на пода се пропукаха.Фам неразбиращо погледна разрастващата се пукнатина между стъпалата му.Не, това не беше пукнатина, това беше уста, пълна с остри каменни зъби, дебел език от сплетени корени се стрелна и го облиза по чатала предизвикателно. Устата се разтваряше все по широко и той трудно пазеше равновесие върху ронещите се устни. От долу го лъхна зловонието на земните недра и проблесна вечно гладният огън на първичните дълбини.
-Върви си в мир!-повтори Дар`Лас.-Или ще те запратя в земните недра където тежестта на скалите бавно ще те стрива докато мощните корени на дървесата изпиват и последната капчица влага от костите ти.
Фам се замисли за миг да се противи, да търси начин да ги победи със сила но трудно пазеше равновесие, а Лоуки започваше да си свирука.Въздухът излизаше с фалшиво свистене между устните на Владетеля на огъня и правеше задържането на Първия човек на ръба много по трудно, дори невъзможно.Добре, помисли си Фам има много начини да се води една битка , тази нямаше да я спечели нито със сила , нито сега.Значи оставаше хитростта и престореното примирение.
-Добре, ще си вървя в мир.Направих грешка, само ме пуснете по живо по здраво.
Дар`Лас кимна с глава и раззинатата паст изчезна все едно никога не е била, Първия човек се почувства глупаво застанал по средата на залата широко разтворил крака все едно се кани да прави шпагат,на всичкото отгоре езикът от корени бе оставил огромно мокро петно на панталона му което капеше все едно се е напикал.Бавно се изправи , обърна ръб и излезе все едно нищо не е било, зад него никои не се смееше.Нямаше на какво.
Боговете насядаха по местата си наляха нова чаша на Оин , но на никои не му беше до ядене и пиене.Тишината беше тягостна, О`рей не можа да се въздържи, подръпна струните на арфата си и запя:
-Тихо, вий не говорете,
името му забравете,
той ни подслушва,
той ни следи
за да ни напакости!
Ножа наточи,
Слух наостри,
Фам слухти!
Кой ли ще го надхитри?

От тавана се посипа фин сребърен прах.Бавно и полека все едно беше сняг той се понесе из залата, трупаше се по ъглите и навяваше малки преспи край столовете и блюдата по масите.Когато някоя сребърна снежинка попаднеше върху живият пламък на свещ за миг избухваше в цветна картина в която боговете виждаха отново преживяното с първия човек. Изковаването на розата, победата над Марсарес, избора му за най красив сред боговете, надпяването с О`рей,мъдрият му избор,надлъгването с Лоуки, скъсването на измамното синджирче. Певецът на боговете продължаваше да свири и да реди строфи и изтъканите от сребърен прах и огън образи ставаха все по ярки и живи.
-Боговете със съдбата си се заиграха,
от глина човека замесиха сам
и него нарекоха Фам.

А той се размърда и рече:
-На вас съм подобен
и тъй кат съм сам
богоподобен съм знам!
Сред вас ще живея
Ще ям и ще пея!
За туй една от вас
За жена аз ще взема!

Уплашиха се боговете те
Събраха се но мислят зле
Към Оин глас надигат те
Да им помогне да ги отърве.

На съд пред божеството първо
Заведоха те Първия човек,
Изправен, горд и несломим.
Погледнал Оин във лицето
И смут обзело божеството.
Изправил се сърдит, ядосан
Замятал мълнии навред
Присъдата си Оин обявил:
-От лоша глина омесен си ти,
опечен си кофти и мислиш злини
махни се от тука ,
далече върви,
в изгнание пратен си ти.

Човекът първи, наречен Фам
Гневи се и буйства там
Закани изрече,
проклятие страшно нарече:
-И други кат мен ще сътворите!
Те кротки ще бъдат , без собствена воля
на сам и на там кат добитък ще скита.
Но ум и разум нали сте им дали
ще ви намразят и от вас ще се отрекат!
Съдбата своя в ръце те ще вземат!
Тогава туй що страх се зове ще узнаете вие!
Творения странни те ще измислят,
със кости метални,дъх смъртоносен
и огън в сърцата им там ще гори.
Срещу вас ще ги пуснат,
ще бягате вий и от страх ще пищите
ще загубите кожа,кръв и главите!

Свити от страх са сега боговете,
а там сред пустинята суха и прашна
Отдавна вече пещи горят
меси се глина и хора пекат.
Множат се , плодят се и много те стават
и ум и разум нали им е даден
започват бащите свой да мразят!

Песента заглъхна но не отшумя,сребърният прах продължаваше да се сипе върху свещите. Образът на Фам беше навсякъде и боговете започнаха сериозно да се притесняват.Тот Тут скочи на крака и трескаво започна да гаси свещи и факли.Лишени от жив огън сребърните снежинки престанаха да се възпламеняват и да бълват образи.О`рей захласнато гледаше пъстрият калейдоскоп от истории докато някои не изтръгна арфата от ръцете му и не я разби в главата му,беше Лоуки.Владетелят на Огъня беше бесен.
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 20 May 2012, 19:19
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



-Какво е това бе?
Прашинките падаха върху косата му и с тих пукот се превръщаха в цветен калейдоскоп от картини.
-Ау!-изхленчи О`рей.
-Ще стане "ОХ" когато ти разгембя носа!заплаши го с юмрук Лоуки.
-Това е "Прахът на Спомените".-вметна Тот Тут докато смиташе сивите прашинки и ги тъпчеше в торби.-Виж небето Пламъчко!
-Ко да му гледам!?Небе като небе!
-Помниш ли звездите?Не са ли сега с една повече?
Лоуки не погледна небето,погледът му се бе спрял на отражението на звездите в едно от многобройните декоративни езерца.Там имаше твърде много отблясъци.
-Не и геройските истории , не отново!-изохка той.
-Няма да е съвсем същото.-потупа го окуражително по рамото Тот Тут, отупвайки последните сиви прашинки.-Сега ние създаваме и тях и правилата, или поне едното със сигурност.
Владетеля на огъня се досети че говори за първия човек.Просто на никого не му се искаше да изрече името на глас.Тот Тут бе дръпнал О`рей на страни и гневно му шептеше. Лоуки стоеше в сенките и се правеше че мисли а всъщност напрягаше слух да чуе какво толкова е разтревожело Божият писар.
-Какво беше това?
-Поема.-смънка О`рей.
-Не бе глупако!Какво беше това за пророчеството?Той нищо такова не каза!
-Е, в поемите има доза измислица ей тъй за драматизъм.
-Драматизъм, дръжки, това беше само изпълняващо се пророчество.Вие творците винаги сте били наивни глупаци.
-Няма страшно, просто няма да правим повече хора.То и без това само владетелите имат силата да надаряват творенията си с ум и разум...
-Да и като не си направим играчки с които да си запълваме дните ще започнем да се трепем един друг, а вече не сме безсмъртни!
Сенките им се изсмяха, всъщност беше Лоуки но те нямаше нужда да знаят това.
* * *
Първичната земя се тресеше, Световната картина се цепеше.От единият край до другият през скалата неумолимо си проправяше път сребърна жила.Вакаямбите гледаха това ново явление с известна доза ужас но и с нарастваш интерес.
-Колко необичайно...
-странно....
-и забавно....
-какво е то?
-Те го нарекоха "Прахът на спомените".
-Да но какво значи това?
-Когато нещо се случи в Пограничната земя и е толкова значимо, че да е интересно и завладяващо, че да иска да бъде разказано отново то ще породи нова звезда на небето. От тази сребърна жила ще се отронят прашинки и ще се присъединят към Прахът на спомените.
-И когато този прах на спомените бъде изгорен историята ще се разиграе отново в образи и картини.
-Точно така!
-Колко забавно, А дали ще можем да се намесим и да променяме краят на историите ?
-Не би било редно...
-ТАКА Е!-вакаямбитата леко потръпнаха от появата на този нов властен глас сред тях.Долавяше се и лека миризма на кон и топъл дори жежък мирис на дим.-АЗ НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ!
-А а а , Смърт, ясно нови закони и правила.Разбираме!Няма да се намесваме в естественият ход на нещата!
-НЕБИХТЕ И МОГЛИ!АЗ НЕ ВИ ЗАПЛАШВАМ НИТО ВИ ВЪЗПИРАМ.ЗНАТЕ ЧЕ НЕМОГА,АЗ СЪП СЛЕДСТВИТЕО КОЕТО ЩЕ ВИ СПОЛЕТИ АКО НАРУШИТЕ ЗАБРАНАТА И ЩЕ ГО ПРЕДИЗВИКА НЯКОИ КОЙТО НЕМОЖТА ДА СПРЕТЕ.-върхът на косата му многозначително сочеше нагоре.
-Разбрахме те и от първия път,нямаш ли си работа за вършене?Души за прибиране?
-ВСЕ ОЩЕ НЕ, НО СКОРО.
Смъртта си тръгна така както и дойде, без някои да я кани.Вакаямбитата отново насочиха вниманието си към световната картина.Трябваше да сътворяват.Всичко останало беше незначително и просто за развлечение.
* * *
Фам не избяга обиден и огорчен от Бранник.Той дори не го напусна.Спотаи се в сенките и ъглите и зачака.Чакаше боговете на де успокоят и заспят.Остана скрит и потаен за да открадне нещо.Нещо което никой не пазеше.Нещо което никой не искаше да притежава дори.Остана за да открадне един стар бронзов ключ.
Всъщност ключът беше само средство за постигането на това което искаше.Този път ключалката не се противеше,пантите не стенеха и като че ли вратата бе станала по голяма, не му се наложи да се навежда докато преминаваше.А от другата страна си беше Проходът на Слепите Богове точно такъв какъвто си го спомняше.Единственият път към Огсантовата земя, място където никой нямаше да го търси.Дори нямаше да надникнат да видят какви ги върши.Макар че и той самият още не знаеше какво ще прави.Засега щеше да се остави на сляпата съдба.Откърши клон от близкия храст и си направи тояга.Откъсна парче от дрехата си за да завърже очите си.Протегна напреде ръка и тръгна опипом напред.Тоягата му тропаше по скалите насочвайки пътят му.Но той чуваше кака Слепите Богове му се смеят, виждаше как подигравателно го сочат с вкаменените си пръсти, виждаше ги и ги чуваше... в умът си.
Фам вървя дълго или пък се луташе напразно в кръг, когато му дотегна да се доверява на сляпата съдба той смъкна превръзката и беше много разочарован.Надяваше с да попадне на мястото където го отведоха боговете при първото му идване в Огсантовата земя.Очакваше очите му да видят купчината фигурки олицетворяващи първообразите на боговете.Мислеше че там ще открие лесен начин да се справи с тях, да ги премахне с един удар. Вместо това се бе озовал насред степта с едно старо ябълково дърво и рояк печални винарки.Те кръжаха, жужаха и на Фам му се стори че долавя в тези звуци думи.
"Няяямааааабиииирааааа,няяямаааабиииираааааииииинаправоооосеумираааа!"
Винарките се раждаха, множаха и умираха в сянката на ябълковото дърво от много време.Нищожните им телца се трупаха на тъмни купчини по земята.На първият човек му се стори странно че мъртвите насекоми не просто падат а се трупат на определени места. От тук не се виждаше добре но май мъртвите тела очертаваха нещо.Може би ако се качеше на дървото....
От клоните на ябълката наистина се виждаше, че винарките очертали с мъртвите си тела някаква схема.
-Какво е това мамка му?!-недоумяваше Фам.
Скочи на земята и разри пръстта, нямаше нищо, може би всичко това му се е привидяло.
"Подъъълбооокоооподъъълбооокотииикооопаиииподъъълбооокооо!"
Напяваха винарките вдъхвайки му кураж.Че какво толкова имаше да губи?Цялото време на света беше негово.Запретна ръкава и се зае с копаенето много по усърдно.На края на деня разполагаше с няколко медни парчета, остатъци от тръба който вероятно са били навити на спирала и шепа глинени чирепи.Какво ли са били?Може би утрото щеше да е по мъдро то вечерта.
Утрото дойде с досадното подканящо жужене на насекомите които бяха нетърпеливи.
"Ззззглоообииигооо!Ззззглоообииигооо!Ззззапоооииигооо!"
Фам се вгледа в парчетата, някога като че ли са били едно цяло.Ех ако имаше инструменти и схема...Чакай малко!Че той беше Фам - първият човек, за какво са му инструменти?Бе победил Ул`кан с парче камък на клечка, че сега ли някакви си медни остатъци ще му се опрат.
Разпали огън,стъкми инструменти и започна да напасва парчетиите вглеждайки се в полета на винарките и слушайки гласът в жуженето им.
"Зззапоооиииигииитук!.....Зззанииитииигииитам!...Сссъъъбееерииигииитака!...Изззпииилллииитук!...Ссснааадииигооотам!"
Винарките нашепваха инструкциите си в ушите му и с всяка сглобка ставаха все по ентусиазирани. Фам занити и последната сглобка, уплътни с глина всяка свръзка и критично огледа творението си.
-Какво си ти мамицата му!
Приличаше на котел с капак от които излизаше медна тръба навита по спирала потопена в корито с вода и краят и оставаше да виси в очакване над глинена кана.Под котела вероятно е горял огън защото дъното бе почерняла а краката му бяха достатъчно високи за това.Но какво ли се вареше в това?Винарките над главата му вече бяха плътен рояк.Звукът който издаваха вече не нашепваше смътни слова а пееше с пълно гърло, ясно и високо:
-Зззбираш плодовете зззрели
мачкашшш ги добреее
тургашшш ги в качеее
чакаш тъй седмица или пък две.
Шшшупне ли бълвочаааа гаден
Зззначиии е готоввв.
Време е да го сссваришшш
Тургай смело във казанааа
Здраво замажи капакааа
Огън разпалиии
Дръж го да гориии
Ден, два, триии.
Серпентината ти гладна дръжжж
Винаги в коритото вода пълни
И накрая от чучураааа
Бистричкааа,ракияяя ще шуртиии
Сипвай в каниии в дамаджаниии
После я изпиии...изззпииии!

Първият човек тръсна глава, това е лудост, слушаше напевът на жужащи насекоми.Но ето че пред него наистина имаше устройство което въпреки странността си изглеждаше функционално.А над него имаше дърво със зрели плодове.Губеше ли нещо ако опита? Фам изрита ябълката.Плодовете закапаха като ароматен златен дъжд.Първия човек стриктно изпълни инструкциите които бе дочул в полета на винарките.Намачка плодовете на ароматна каша, изчака я да шупне.Сега сместа смърдеше странно но явно така трябваше защото винарките направо бяха пощурели от нетърпение.Прехвърли сместа в казана, замаза капака и разпали огън.Скоро серпентината се нагря и водата в коритото започна да вдига пара.Трябваше често да долива вода за да държи тръбата хладна.Накрая от чучура закапа бистра течност.Имаше остър аромат,натраплив дъх на ябълки и омаен мирис на акациеви цветчета.Каната се пълнеше бавно, капка по капка.Фам нямаше търпение да опита, едва събрала се една глътка на дъното и той надигна каната.Течността изгори езикът му.Острият мирис опърли косъмчетата в носът му.Очите му се насълзиха и едри капки пот избиха по челото му.Преглътна с мъка и се закашля.Сякаш бе изпил жив огън.Жар се вля в стомахът му и по вените му плъзна топлина, изпълваше го и някаква нова сила, цветовете бяха станали по ярки и някак си огънати.Фам бе заинтригуван от новото усещане.Нямаше търпение да опита още от огнената течност.Но трябваше да бъде търпелив, капка по капка, кана след кана напълни дамаджана.
Пи, мези си кисели неузрели ябълки и се напи, и получи прозрение, така де видение!
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 24 Jun 2012, 20:54
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Ръката ловко заметна и сребърните прашинки полетяха обречено към пламъка на огнището. Видението изригна ярко, пъстро и изпълнено с движение но безмълвно. Както и да хвърляше прахта в огъня , каквото и количество да ползваше ефектът бе един и същ, видението също.
Нъг`О взе кожената кесия която Чак`Мал нервно мачкаше между пръстите си. Изтръска малко от сребърния прах на дланта си и го разтри. Не беше метал нито някаква друга позната му субстанция.
-Това нещо само една и съща история ли може да показва?
-За сега.-кинкаида се усмихна.-Боговете го нарекоха "Прах на спомените", вероятно когато натрупа повече спомени и историите ще станат повече.
-Кога боговете ти казаха как се нарича това нещо?-сепна се Нъг`О- Картините които доби в пламъците бяха без звук.
-Мога да чета по устните.-Чак`Мал беше притеснен че са го принудили да разкрие едно от уменията си.-Боговете споменаха че всеки подвиг, всяка история или събитие което е толкова значимо че да иска да бъде запомнено ще добавя нови песъчинки към праха на спомените.Тогава историите ще станат много и разнообразни но пак ще са без звук затова ще е нужен Разказвач които да ги пояснява.
-Добре, ще чакаме тогава.Ти ще събираш праха и ще го изучаваш.А сега да направим разбор на видяното в пламъците.
-Ясно е че нищо не се е променило.-закимаха повечето кинкаиди.-Боговете все така са заплаха за Първичната Земя.Тяхното безразсъдство ще доведе до унищожаването на света.
-Да, заплахата се усеща по осезаемо.-съгласи се Нъг`О.-Като досаден сърбеж по кожата е.Но дали заплахата е косвена или пряко свързана с боговете?
-Творението им.- вметна някои.-Твърде много сила са вложили в него.За тях то е неразрушимо.
-За сега няма да се месим.Само ще наблюдаваме!
-Да но кого?
-Самите богове или творението им.
-Въпросът е основателен и труден.-замисли се Нъг`О
В умът му се появи споменът за едно видение в огледало с формата на собствената му длан.Неволна тръпка на ужас пробяга по тялото му.
-Съсредоточете се върху творението.То е изпълнено със злоба, гняв и е решено да мъсти.
-А може би то е решението на проблема.-вметна някои-Ако то съкруши боговете отпада и заплахата за Първичната земя.
-То е богоподобно следователно носи в себе си всички недъзи на създателите си и вероятно заплахата за Световната картина дреме в сърцето му.-отсече Нъг`О
-Да го премахнем тогава!Нека не оставяме проблемите да се трупат а да ги разрешаваме своевременно.
-Точно така.-съгласиха се мнозина.-Няма творение няма проблем, чисто и просто.
-Може и да е чисто, но въобще не е просто.-възпротиви се Нъг`О-За сега сама ще наблюдаваме.Не трябва да допускаме грешки, не трябва да ставаме като боговете.Такова е решението ми!
Кинкаидите закимаха в съгласие,щяха да наблюдават, щяха да преценяват и едва когато заплахата се оформи и стане кристално ясно тогава щяха да действат.Драматично отекна гръмотевица и сложи край на събранието.Завалелият дъжд придружен с безлика буря беше нещо обичайно за Гръмовната гора.Факта че капките бяха тежки, солени и с ръждив оттенък беше само незначителна подробност.
* * *
Боговете се бяха спотаили.Всеки се беше сврял в дупката си и се заблуждаваше че се занимава със свои си неща.Всъщност бяха разочаровани, уплашени и ужасени.Играчката им се бе опълчила и не само това, беше ги победила, беше отхвърлила господството им и сега управляваше съдбата си със собствената си ръка. Голяма част от боговете се заблуждаваха че това въобще не е тяхна грижа, та нали натрапника бе изпратен в изгнание.Малка групичка богове не страдаха от това невежество.
Върху крепостната стена беше малко претъпкано, но пък тук беше мястото където никой нямаше да ги търси или подслушва, вятърът така силно виеше че те трудно чуваха дори собствените си гласове.Лъчите на залязващото слънце придаваха на студеният камък измамна червенина и илюзия за топлина. Хлябът които бяха донесли бе станал студен и твърд почти като зъберите върху който го бяха оставили.Пронизващият вятър бе изсушил сиренето правейки го трошливо.Ситният дъждец упорито разреждаше и без това калпавото вино.Боговете хапваха и пийваха тихичко обсъждайки бъдещето си мимолетно споменавайки отдавна загубеното си минало.
-Май прекалихме при създаването на този първи човек.-обобщи Торлик това което всички си мислеха , само че другите богове не обичаха да говорят с пълна уста.
-Как стана така, че той стана по най от нас?-зачуди се Марсарес.
-Дадохме му частица от силата на всинца ни. А на куп тази частица стана едно цяло. Кажи речи ние не направихме човек а бог.-измърмори Дар`Лас които повечко пийваше от колкото хапваше.
-Не се става така бог!-тросна се Тот Тут-Трябват специални условия има изисквания и жертви...
-Знам това!
-За сега той не е проблем!-Оин побърза да тушира надигащият се спор.-Отстранен е, пратен е в изгнание толкова далеч че никои не знае къде е.
-А дали това е разумно?-вметна Лоуки.
-Не обсъждаме това.Не говорим за него.Не си спомняме че той съществува.Тук сме да решим проблема с по нататъшното сътворяване на същества с ум и разум които да ни забавляват.
-Мислиш ли че имаме избор Оин?-изръмжа Тот Тут.-Имаме ли?
-Нашият писар иска да каже че ако не си направим послушни играчки с които да запълваме времето си, скоро ще започнем да си играем един с друг.-уточни Лоуки.
-Да си играем ли?По скоро имах в предвид завихрящи се интриги, остри кинжали посред нощ забити в нечии гръб.Подла отрова в сладко вино.И ако случайно сте забравили това няма да ни докара просто леко неразположение, ние вече не сме безсмъртни.-Тот Тут погледна подозрително чашата от която досега пиеше и я изля през крепостната стена смътно се досещаше че Владетеля на огъня е подслушал разговорът му с О`рей.
-Ами пророчеството на нашият стихоплетец?-поинтересува се Ул`Кан.
-Не е мое, аз просто бях инструмента които го изрече, то се зароди в умът на първия човек.-запротестира О`рей.
-Значи от измъкването ни от затворът ни отвъд Стеноскал до сега е две проклятия и една грешка и в момента се каним да я повторим така ли?-обобщи Оин.
-Две ли?
-Първо кинкаида или го забравихте, това е твоя заслуга Торлик и дружки те ти. Поскъпихте се да му дадете Енера, после първият човек които поиска отново нея за своя награда.Като се замисля скъпа моя ти си виновна за всичко. Да ли да не вземем да те пренесем в жертва? -пошегува се Лоуки но пламъчетата в очите му намекваха за друго.
-Я върви на майната си!-изсъска богинята на красотата и го замери с полу изядена ябълка, замери го и го улучи право в окото.
-Не сме тук за това!-тихият и решителен тон на Оин принуди боговете да погледнат по сериозно на проблема си.-Ясно е че нямаме избор, или рискуваме с ново създаване или ни чака смърт от отегчение.Трябва да създадем същество с ум и разум с което да си играем спор по въпроса няма да има.Въпросът е как да го сторим без да допуснем стари грешки? Въобще какво сбъркахме първия път?
-Вложихте частици от себе си в него и тъй като вие самите сте не съвършени, творението ви има същите недостатъци и то на куп.-гласът беше тих и силничко наблягаше на звука "С" и идваше от сенките в които се криеше закачулена фигура.
-Кой си ти бе?
-Кого наричаш несъвършен?
Вдигнатата в предупредителен жест ръка имаше само три пръста и люспеста кожа.
-За огромно мое съжаление аз съм този които ви извади на този свят.Помниш ли ме?- въпросът бе отправен към Енера.-Явно не, но аз много добре те помня.Несъвършени сте вие Владетели на стихиите.Когато ви пресътворихме вие не се завърнахте в своят цялост. Затова и творението ви има вашите недостатъци.Има огнен нрав като теб.-вакаямбито посочи Лоуки.-Мисълта му е буен и дръзка което го прави арогантен точно като теб Ка`То. Той не можа да оформи критерии за добро и лошо защото непрекъснато се колебаеше кое е правилно и кое не, точно както ти се терзаеш от страховете си Шула.Затова той си създаде собствени за жалост и погрешни представи за тях.Но и това далеч не е най лошото. Кошмарът е че той остана с каменно сърце точно като теб.-закачулената фигура докосна Дар`Лас с пръст по гърдите, звукът които се чу беше като от удар на метал с камък.
-И какво трябва да направим за да избегнем тези недъзи?-поинтересува се делово Оин опитвайки се да пренебрегне досадният сърбеж в сляпото си око.
-Просто е.-изкиска се вакаямбито - Никога повече не обединявайте силите си при сътворение.Нека всеки владетел да създаде сам същество с ум и разум.
-Четири различни играчки?Това ще е интересно!-закимаха боговете в съгласие.
-Ще ни помогнеш ли при сътворението Първични?-попита Шула.
-Не, не мога нито да ви съветвам нито да ви напътствам. Но мога да ви насърчавам и да ви насоча към правилните материали.Какви искаш да бъдат чедата ти майко природо?- вакаямбито предложи ръката си за опора на Шула.
Двамата заслизаха от крепостната стена залисани в разговор за сътворение...
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 15 Jul 2012, 18:13
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Прозрението беше пищно, ярко и цветно.Образите които нахлуваха в главата му бяха живи и игриви.Бяха толкова истински, че той неволно протегна ръка за да ги пипне.Там естествено нямаше нищо освен празна дамаджана с дъх на джибри и купчина огризки от кисели ябълки.Сред острият мирис на ракията се долавяше и натрапчивата смрад на повръщано и пикня.Фам звучно прокле целият свят, с един замах размаза дузина винарки дето кръжаха над главата му като ореол на паднал ангел, но от това не му стана по добре.
Наплиска се с вода от коритото в което се охлаждаше серпентината на казана за варене на ракия.Мислите му се проясниха и прозрението което бе получил в алкохолно опиянение придоби нови измерения и размери.Избърса с ръка надвисналите от веждите му последни капки вода и извади ножът си. Не беше най добрият строителен инструмент но щеше да свърши работа.За това което беше намислил му трябваше подходящо място. Всъщност всяко щеше да свърши работа защото той щеше да го преобрази така както желае.Заби острието в пръстта и започна да чертае.Тук щеше да изкопае езерце,там ще набучи дървета, по пътеката ще посади цветя...Да , чакаше го много работа.Огледа критично чертежът и не откри нито един недостатък или косур. Запретна ръкави ухили се доуши и се зае да прекопава, копае и сади.За да израснат дърветата щеше да трябва време, а той нямаше търпение, но за сметка на това имаше злост която го правеше издръжлив. Засаждаше, поливаше, прекопаваше и подкастряше. Бавно претворяваше виденията от главата си в материалният свят. Когато се измори да наблюдава растежа на дърветата тръгваше на дълги обиколки из огсантовата земя търсейки екзотични рибки и пеперуди. Събираше ги и ги отглеждаше в делви и стъкленици.Често кръстосваше видове на пръв поглед несъвместими един с друг за да получи по ярки цветове или перки с особена форма и дължина.Когато новите му питомци бяха незадоволителни Първият човек си вареше първокласна рибена чорба.
Плевеше и кастреше градината си, чистеше езерцето и отглеждаше рибките си.Когато чакането ставаше нетърпимо нарамваше кирка и започваше да копае.Не гробове за враговете си колкото и да му се искаше, а за цветни и лъскави камъчета.Всяко дребно нещо имаше значение в планът му, дори и времето.
Когато градината бе готова се зае със съществената част от плана си.Събра много и разнообразни плодове и свари ракии с различни аромати и вкусове.Стопи вулканично стъкло и изду кокетни шишенца за напитките си.Набра и изсуши екзотични билки замъгляващи ума и изпълващи сивотата с цветове.Сега оставаше финалният щрих на творението му.
Избра узряла и златиста ябълка.Полира я докато заблестя все едно е от чисто злато и надписа посвещение с най изящният почерк на който беше способен.Сега оставаше да я поднесе по подобаващ начин...
* * *

В градината цареше спокойствие и красота.Вятърът си играеше с дърветата гонейки откъснатите цветчета.Пъстро пери колибрита и пеперуди си съперничиха за нектара на цветята.
Шула седеше на брега на езерцето и рисуваше с пръсти по повърхността му, картини прекрасни и изящни но нетрайни.
-Защо аз?.попита стоящият наблизо вакаямби.
-Защо ти, какво?-усмихна се то.
-Защо говориш първо с мен за сътворението на същества с ум и разум?
-Ти трябва да си първа.Все пак ти си Майката природа нали?
Шула се извърна рязко и погледът й щеше да го стресне ако на вакаямбито му пукаше от подобни неща.
-Да, ние знаем каква е същността на всеки един от вас, особено на Владетелите. Спомняш си, че ние ви пресътворихме.
-Иска ми се да не помня точно това!-Шула потрепери от студ, от спомена, от ужас.
Вакаямбито се наведе и подреди на ръба на езерцето няколко неща. Объл камък не по голям от кокошо яйце, три купички пълни със суха боя, бяла, синя и жълта, и накрая една пръчица.
-Какво е това?-попита Владетелката на земята.
-Семето на живота!-гордо обяви вакаямбито.
-Ти подиграваш ли ми се?!Та това е просто камък!
-Така като и Световно яйце е просто камък ли?-изкикоти се под качулката си Първичният.
Шула се нацупи и продължи да упорства в опита си да откаже да сътворява.
-Но тук има само три цвята, какво ще успея да нарисувам с тях?На всичкото отгоре са изсъхнали.
-Това лесно може да се поправи.
Вакаямбито ухапа ръста си и пусна по една капка кръв във всяка купичка.
-Толкова е достатъчно, останалото ще трябва да е от теб.-сграбчи ръката на Шула.
Острието нямаше време дори да проблесне когато сряза дланта й.Богинята тихичко изписка и се опита да се дръпне но хватката на вакаямбито беше като на железни пранги.
-Време е да престанеш да се страхуваш и колебаеш!
Първичният положи ръка върху нейната и я сви насила в юмрук и стисна за да потече повече кръв. Златистата течност се смеси с боята и се промени.Започна да бълбука и да се надига като, че ли се опитваше да избяга от купичката.Вакаямбито набързо я усмири с пръчицата за рисуване.Когато премести ръката и над другата купа с боя Шула вече сама стискаше юмрукът си и нямаше нужда от повече насърчаване.Когато приключи с приготвянето на боите Владетелката на природата вдигна очи към вакаямбито.
-С какво ще рисувам?
-С най съвършеният инструмент!-Първичното същество и подаде пръчицата.
-Какво...какво да изрисувам върху семето на живота?
-Че аз от къде да знам?-сви рамене Ай`Ман -Но го направи добре, всека грешка, всеки дефект в рисунката ще се проявят и при чедата ти Майко Природо.
Вметна го миг преди да потъне в сенките на градината и да изчезне.
* * *
Мракът пробягваше от сянка в сянка неспособен да превземе цветната градина, тъй като луната зорко бдеше с пълният си лик като ревностен страж.Синкаво златистата и светлина като стрели пронизваха напиращата нощ отблъсквайки авангарда и от тъмнина. Дръвчета отрупани с плод и храсти напъпили с цвят бавно се трансформираха в животинки или каквото успеше да изсмуче от въображението ви.
Шула все още седеше на брега на езерцето и заедно с луната съзерцаваше камъчето което и бе дал вакаямбито.Боята в купичките нетърпеливо потрепваше, искаше да бъде претворена, копнееше да участва в Сътворението.Владетелката на природата не издържа на изкушението и взе камъка в ръка.Беше толкова плашещо гладък и топъл, че ти се приискваше да го галиш с пръсти, вечно.Шула потърка с него лицето си, шията дори го спусна към гърдите си.Искаше камъка да се насити с топлината от тялото й, да стане колкото се може по нежен и податлив на работа.Взе пръчката и замислено задъвка краят й докато твърдата сърцевина не се превърна в снопче нежни власинки.Облиза връхчето за да го заостри и го топна в бялата боя.Движенията на ръката и оставиха ясна следа по повърхността на камъка.Схематична рисунка на дърво условно разделяше рисунката на две. Направи му златни листенца и сини цветчета, там където се смесиха двата цвята се появиха изумрудени тичинки.В дясната половина нарисува мъжка фигура, висока и стройна с напиращи под кожата мускули.Лицето макар и по мъжки волево бе нежно и красиво. Ръката и леко трепна и ушите станаха леко удължени и островърхи.Изрисува носът правилен, а устните тънки.Не се колеба и щедро използва синята боя за очите,сапфирените ириси закачливо проблясваха върху лицето.Направи косата дълга до раменете руса но с щедри сини кичури които добавяха закачлива изумрудена сянка.
В лявата половина започна да рисува женска фигура.Отново я направи стройна и висока така , че да не отстъпва по ръст на мъжката, но се полакоми и постави пищни гърди и тънка талия.Върху лицето очерта чипо носле, сочни устни, заострените уши закачливо се подаваха из под стигащата до кръста изцяло руса коса с леки нишки бяло за платинен блясък.Очите направи изумрудени и толкова дълбоки, че човек можеше да се удави в тях.
Шула се усмихна доволна, харесваше творението си, и тъй като това беше семето на живота изкопа дупка в градината и го посади.Поля го с вода от езерцето и зачака да види какво ще поникне.
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 08 Oct 2012, 18:22
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Слънцето грееше, птичките пееха, а богините сладострастно се изтягаха край фонтана върху шарени черджета. Слънчев зайчета от отразената в игривата водна повърхност лъчи на слънцето закачливо пробягваха по изящните форми на телата им.Вятъра отвяваше пръски и кичеше загорелите тела с мънички водни перли които трудно устояваха на изкушението да се плъзнат по тези пищни форми оставяйки след себе си мимолетни сладострастни следи.
Боговете подпрени на перваза на горната тераса разсеяно ги наблюдаваха смучейки охладени вина през сламки.
Спокойствието и идилията бяха пълни докато златната ябълка не изсвистя над оградата, оставяйки след себе си огнена следа като комета и падна като бомба и предизвика истински взрив когато богините я видяха.
Богините наскачаха и се втурнаха към златното кълбо мачкайки всичко което им се изпречи на пътя, което точно в този момент се оказваха други богини.Край фонтана се за форми истинско меле от бронзови тела което предизвика леко раздвижване и сред боговете.Те не проявяваха интерес към някаква си ябълка та била тя и златна, но един женски бой си беше почти спорт, а и нещо на което може да се заложи.
-Залагам тридесет сребърника и един рубин на онази със звънчетата на зърната.-удряше настойчиво по парапета Марсарес.
-Някои да вижда Енера?-поинтересува се Лоуки докато си броеше парите.
-Тя още спи на черджето!-информира го Тот Тут които вече имаше списък на участничките и залозите.
-Ще трябва да си избера друга фаворитка.-измърмори Владетеля на огъня и си прибра кесията.
-Гледайте! Гледайте! Ей онази ще докопа ябълката!
-Няма начин онази със стола ще я спре.
-Стол ли?От къде се взе пък този стол?
-Остави стола онази размахва боздуган!
-От къде ли го извади? Че тя е само по препаска?
Боговете се съсредоточиха в схватката долу, тишината на балкона се нарушаваше единствено от дрънкането на монети преминаващи от една кесия в друга.
А долу богините скубеха коси, деряха лица,развързваха се бански,късаха се обеци и се хапеха зърна.Малко еротично но и доста кърваво, и всичко това заради една ябълка.Не, не беше за ябълката, нито за нейната илюзорна златност , беше заради надписът върху нея.
"ЗА НАЙ-КРАСИВАТА."
Цялото това съскане и ръмжене най накрая събуди Енера.Тя бавно и сладострастно се протегна позволявайки на Боговете да се насладят на изяществото й.О, тя беше наясно, че я наблюдават.Стана, дори се направи че се прозява и поклащайки прелести тръгна към мелето.
А имаше толкова много за поклащане че боговете за миг забравиха за какво е цялата тази размяна на пари, само за миг разбира се.
Енера заобиколи кълбото боричкащи се богини и спря до ябълката.Босият и крак леко я подритна колкото да я завърти за да види по добре надписът върху и. По лицето и пробяга мимолетна усмивка гонена от начумерено събраните вежди.Богинята на красотата постави ръцете на кръста и изкрещя.
-Я спрете да кудкудякате кокошки проскубани!
Боят моментално спря.Десетки очи, някои насинени, други кръвясали а трети със странен цвят от размазаният грим се взряха в Енера.
-Това тука...-богинята се наведе демонстративно и вдигна ябълката.-Е, за мен!
-Как ли пък не...
-...,че от къде на къде?
-Кой пък те излъга теб, че ти си красива...
Запротестираха богините една през друга.
-Естествено, че е за мен кикимори такива!-изсмя се Енера.-Какво?Нима Аина, ти си мислиш че е за теб?Нали ако един ден забравиш да си обръснеш мустаците ще замязаш на малкият брат на Марсарес...
-Тука вече прекали!-Аина не знайно от къде измъкна копие.
-У у у , колко ме уплаши.Всички знаем че си падаш по жени,толкова много че чак мязаш на мъж, а сега върви да си остриш меча и да си мечтаеш за една чекийка която да лъскаш.
Енера не умееше да се бие много добре, но от десет крачки можеше да убие с език, буквално.
Аина се нацупи и си тръгна мърморейки нещо за това как богинята на красотата ще е добре да спи с поне едно отворено око.Останалите богини се надигнаха от плочите стиснали в ръце импровизирани оръжия в това число и счупени бутилки.Те нямаше да се откажат от ябълката без борба.
Енера им се изсмя, смях който удря като шамар, болезнен и обезкуражаващ.
-Искате да ми се опълчите ли?Смятате, че някоя от вас кикимори такива я заслужава?Е коя смята че и се пада по право?Може би ти Дайа`На, дето си падаш по лова?Странно но винаги съм се чудила защо всичките ти ловни кучета са само мъжки?А и яздиш само жребци, носят се слухове, че ги предпочиташ пред мъжете.
И богините останаха с още една по малко.Усетила колебанието им Енера набра сила и продължи да ги обстрелва с думи.
-Аранхе, и ти ли се хвърли за ябълката?Толкова си стара и прашасала, че чак паяжини си хванала.-набрала инерция богинята на красотата нямаше спиране.-Ти пък къде се буташ Рида,че то е трудно да се разбере дали си жива или не,толкова си изпосталяла, че Алмоши може да те ползва за помагало...
-Кучка...
-...пачавра...
-...курва...
-...дебело гъза крава...-вяло отвърнаха на нападките богините преди да се върнат при шарените черджета и успокоително шумолящият фонтан правейки се че златната ябълка не съществува.
-Това последното го чух и запомних коя го каза!-Енера посочи наслуки някого в тълпата.
Съвсем скоро тя забрави словесната битка изцяло погълната от трофеят си.
Малкият плод сияеше като слънце в дланта й.Ароматът му беше сладък и опияняващ, какъв ли беше на вкус?Миг преди да забие зъби в нея Енера откри че дръжчицата е от изящно изковано злато а листото е полиран смарагд.Хвана я с два пръста и я дръпна. В едно с нея от вътре изскочи като дебел пъстроцветен червей, копринена панделка покрита с изящен почерк.
"На мястото кое,
тук никои никога не ще да ходи,
ще чакам аз,
най - красивата от вас.
В нозете да и падна аз мечтая,
Сърцето си във дар ще поднеса,
Ще продам душата си за една усмивка само
Роб ще съм на твоята красота
Чак до края на света."

Богинята се усмихна поласкана и заби зъби в ябълката.Сок като течно злато се стече по ярките и устни, спусна се по шията й , и намокри гърдите и.После закачливо намигна на Боговете които я гледаха с интерес.Кой ли от тях беше инициаторът на всичко това? Лоуки си падаше по подобни шегички но това до някъде беше твърде изтънчено за да е негово дело.Докато Енера се закачаше с Боговете нещо я наблюдаваше от храстите край фонтана, нещо хищно.
Разписките за залози бяха надлежно изплатени и злато и сребро се прехвърли от едни джобове в други, предимно в тези на Лоуки разбира се.
-Всичко това ме кара да си мисля за желе...-замислено отбеляза Марсарес докато си човъркаше зъбите с нож.-Бой в желе.
-Забележителна идея!-ентусиазирано започна да си записва Тот Тут.
-По скоро кал.-намеси се Лоуки.-Да ли бихме могли да напълним фонтана с кал и да ги накараме отново да се сбият?
-Де да знам?!-вдигна рамене Ул`Кан.-Това преди малко не беше ли по твоя вина?
-Изобщо!-възмути се Владетеля на Огъня.-Някои има ли си въобще идея за какво се скубах тъпите кокошки?
Боговете се спогледаха, но никои нямаше и най бегла представа, накрая отегчени се върнаха към смученето на вино.
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 04 Nov 2012, 23:27
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Копринената панделка трептеше на слънчевата светлина превръщайки се в пъстроцветна дъга.Буквите по нея подскачаха като живи докато Енера ги препрочиташе. Тайният и обожател искаше да бъде намерен но упътването което бе оставил беше твърде смътно.Богинята бърчеше вежди и се цупеше, не беше свикнала да полага такива усилия, обикновено тя караше обожателите си да се потят над тайните на желанията й.
"На мястото кое,
тук никои никога не ще да ходи"
В Бранник имаше само едно място за което Боговете се правеха, че не съществува. Енера потрепери, не, не от страх от студа, влагата и тъмнината. Въпреки фенерът в ръката и мракът беше толкова гъст че можеше с нож да го режеш.Болнавата светлина освети панти от стар бронз, почерняло от времето дърво и дръжка твърде лъскава за да не е ползвана от дълго време.
Две длани нежно покриха очите й,богинята кисело се изсмя.
-Трябва ли да изпусна фенера и да изкрещя за по голям драматизъм?
-Не желая да те плаша, прекрасна.Желанието ми е да ми позволиш да те отведа на място достойно за красотата ти.
-Добре, ще те последвам но искам първо да видя кой си!
-Това ще унищожи изненадата която съм приготвил за теб най изящна сред богините, а това е половината от чарът на това малко приключение.Наистина ли настояваш да разруша това което съм подготвил в твоя чест?
-Добре щом искаш крий се в мрака или носи маска.-Енера бе заинтригувана но не искаше да го покаже, затова просто сви рамене.
-Не, чаровна, маската ще е за теб!-нежен копринен шал погали лицето й.-Разрешаваш ли?
-Харесва ми тази игричка!-усмихна се богинята.-Да бъде по твоите правила.
Коприненият шал покри очите и бе старателно завързан.
-Сега какво следва тайнствени мой обожателю?
-Ще те пренеса през прага на ръце, изящна.
Тайнственият й "похитител" я вдигна на ръце и прекрачи през вратата.Сякаш преминаха не дървен праг а границата между два свята.В единият момент бяха в тъмният, влажен и задушен тунел в следващият слънцето галеше лицето и, свеж ветрец милваше косите носейки аромата на току що разцъфнали цветя.Непознатият не я пусна на земята, а я понесе към неизвестното.Да ли я носи няколко часа или пък дни на Енера и беше трудно да прецени.Накрая той я пусна да стъпи на земята и отвърза очите й.Богинята премигна за да избистри очите си и пред нея ширна изящна градина в центърът и проблясваше езерце в чиито води си играеха разноцветни рибки, а скъпоценните златни рибки царствено се носеха следвани от благородните си опашки. Над водата се поклащаше пищно резбована беседка от цветно дърво.Нощта настъпваше и мракът буташе пред себе си Луната за да огрее този приказен пейзаж и да го окъпе в романтика.Непознатият постави ръце на раменете й.
-Върви, прекрасна, не, не се обръщай!Ще видиш лицето ми когато стигнем беседката.
Енера стъпи върху пъстроцветният килим който се бе ширнал пред нея и той оживя. Стотици разноцветни пеперуди се понесоха в хладният въздух последване от рояци светулки който правеха полът им фантастичен.Кракът на богинята потъна в мъхестият лилав килим върху който да преди миг бяха накацали насекомите.Сладко ухание се надигна и с всяка нейна стъпка ставаше все по силно.Това по което стъпваше Етера не беше килим а поле от нежни горски теменужки.Пеперудите галеха тялото и с крилцата си, светулките се криеха в гънките на дрехите и карайки я да изглежда облечена в скъпоценни камъни, ароматът на цветята опиваше сетивата й и тя започна да се смее като малко момиченце. Погледът и се стрелкаше във всички посоки за да се наслади на фееричният полет на насекомите, затова се наложи нейният и обожател да я насочва по правилният път побутвайки я нежно във вярната посока.Щом стъпи на беседката Енера усети нестабилният и под, цялата конструкция висеше на здрави лиани изпъстрени с ароматни цветчета като пъстри гирлянди. Когато и спътникът и се качи, беседката се задвижи и с плавно движение се насочи към центъра на езерцето, където увисна на здравите клони на плачещите върби, поклащайки се леко и приятно замайващо. Богинята се взря в лицето му,въпреки , че луната бе пълна и в целият си блясък покривът бе твърде плътен и всичко тук беше само сенки.
-Лицето ти, обеща да ми го разкриеш сега!-напомни Енера.
-Разбира се, прекрасна.-той дръпна малко копринено въженце.
Част то покрива се отмести и разкри монтираният кристален ветропоказател. Светлината от Луната пропадна през отвора и се накъса от острите му ръбове.Отскочи от кристалната купа с плодове и се отрази от десетките разноцветни стъкленици подредени по перваза на беседката.Вътрешността покрита с бяла коприна оживя от пъстрите отражения сякаш вътре имаше цял един друг свят.Светлината се отрази и в очите на тайнственият ухажор карайки ги да изглеждат разноцветни.Енера присви невярващо очи, не , това не беше илюзия, ирисите му наистина бяха разноцветни, зелени и сини.
-ФАМ!-почти се изненада богинята.
-Разочарован ли си изящна? Ядосана ли си ми?
-Можеше и по зле да е!-усмихна се Енера докато сядаше на пухените възглавнички. - Можеше да се окаже Ул`Кан.
Изтегна се сладострастно и се протегна без видима причина карайки тялото си да се извие по най сластен начин.Първият човек се бе захванал с игра чийто правила не му бяха много ясни.Тук той беше играчката, а не тя.Щеше да си поиграе с него като малко момиченце с любима кукла,страстно и диво, а накрая куклата щеше да се счупи.Енера откъсна зърно от гроздът в купата и кокетно го изяде.Фам се усмихна, играта започваше. Той протегна ръка поднасяйки и ярко червено цвете. Пръстите му го държаха така, че венче листчетата да образуват крехка чашка.Вътре проблясваше кристално чиста течност.
-Прекрасна, това е утринната роса от хиляди цветя.-разбира се той премълча факта, че до едно тези цветя бяха опиумен мак.
Енера допря устни до цветната чашка и отпи.Течността бе студена и сладка с аромат на пролетно утро.Когато се облегна назад по ярко червените й устни бяха останали фини капчици като малки перлички. Подухна ветрец и кристалният ветропоказател се завъртя, цветните отблясъци заподскачаха по стените на беседката рисувайки картини и разказвайки истории.Фам започна да разпалва малки лампи пълни с разноцветни масла от билки. Ароматите им се тълпяха край богинята увличайки съзнанието й, дърпайки го в света на наркотичният унес.Тя се отпусна върху възглавничките и започна да се наслаждава на пъстрите светлинки танцуващи по мускулестото тяло на първият човек.Когато той неволно я докосна по тялото и премина сладострастна тръпка.Енера го сграбчи за ръката и го придърпа върху себе си.Краката й сръчно се увиха около кръста му и го придърпаха още по плътно към тялото й.Лицето му се зарови в гърдите й които чевръсто бе разголила.
-Трябва ли да си сваля панталона?-изфъфли той, зърното на пищната женска гръд бе грапаво и сладко като малинка и му пречеше да говори.
-Желателно ще е .-изкикоти се богинята.
Фам беше трогателно непохватен, а Енера сладострастно опитна, допълваха се идеално. Богинята и Първият човек се забавляваха. Денем той и приготвяше екзотични ястия и ги гарнираше със страни и омайни питиета.Привечер палеше опиумните лампи и хвърляше в мангалите билки заслепяващи ума.Нощем Енера го учеше на хиляда и един начина да се прави любов. Затворени в своята малка пищна градинка те бяха слепи за света отвън.Луната растеше, изпълваше се с цялост и срамежливо се смаляваше скривайки най накрая ликът си за да си почини поне за миг от неспирната оргия на богинята и първият човек.Десет пъти нарастваше луната и се стопяваше а Фам и Енера се забавляваха...
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 11 Nov 2012, 20:13
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Изрисуваният камък на Шула посаден в градината край фонтана поникна.Болнав и блед филиз който немощно се протягаше за да достигне до живителната слънчева светлина. Състезаваше се за живот с наглите плевели, бореше се с храстите и си съперничеше с дърветата за своето място под слънцето. Борбата беше неравна и мнозина от боговете го отписаха като поредният провал.Но той успя, надмогна плевелите и те измряха задушени от мощните му корени, извиси се над храстите и те повехнаха в сянката му. Ако не бяха грижите на Шула бледият филиз нямаше да успее да се превърне в бяла фиданка,тя го поливаше редовно, а вечер докато всички спяха тихичко му пееше. С всяка песен дървото израстваше стройно и силно.Бяла беше кората му, а пукнатините в нея блестяха като истинско сребро. Клоните му се кипреха с изумрудени лиса но така и не напъпи и не разцъфтя.Шула пееше хубави и разнообразни песни но това не беше достатъчно.Бялото дърво имаше нужда от сила.Владетелката на природата го прегърна и започна да гали грубият му ствол докато дланите и не се разраниха и стеклите се по ствола кръв и сълзи не напоиха корените му.После бърса с разранените си длани прахът от листата му и всяка капчица златиста кръв полепнала по клонките се превърна в цветна пъпка.
Три пъти луната достигна своята цялост преди пъпките да на едреят и да съзреят разпуквайки се.Тюркоазени цветчета със сребърни тичинки обкичиха короната на бялото дърво.Всеки път когато подухнеше вятър те звъняха като малки камбанки и сипеха диамантен прашец като чуден разноцветен дъжд.Разцъфналото бяло дърво ухаеше така прекрасно , че привличаше всяка пеперуда и колибри в градината, подканвайки ги да пият от нектара му и да разнасят прашеца му.
След две пълни луни цветовете наедряха неимоверно а тюркоазените венче листчета се сгърчиха позеленяха и се изпъстриха със златисти нишки преди да опадат.Скоро клоните на бялото дърво започнаха да се огъват под тежестта на плодовете му.Първоначално тумбестите плодчета се издължиха превръщайки се в шушулки надминавайки по дължина ръста и на най високият сред боговете.Наедряха и започнаха да зреят покривайки се със сребърни жили по които течеше синкав сок.
Изминеха ли още само пет пълни луни и те щяха да бъдат готови да дадат своят плод.
* * *
Енера се събуди.Лианите които подържаха беседката и преди бяха отрупани с цветя сега бяха повехнали и започнали за смърдят.Езерото бе затлачено от мъртви есенни листа, а пъстрите рибки се подаваха немощно на повърхността в нелеп опит да дишат.Енера се изтърколи от купчината възглавнички и просташки из чегърта с нокът от зъбите си парче заседнало месо.Потупа се по корема, беше по прекалила с бирата и онези сладки опиващи напитки а и с мезетата също, но нищо няколко месеца диета щяха да я вкарат отново във форма.Стъкми си груба цигара от фасовете с опиум използвайки за хартия листата с посветените и сонети, награби няколко полу пълни бутилки с омайващи питиета и се заклатушка към Прохода на Слепите Богове и Бранник-домът на Боговете.Коремът и пречеше и се наложи да го предържа с ръка,бързичко се изморяваше а и от това цялото клатушкане и се гадеше и не можеше да спре да мисли за сладолед с тютюн и миди, а и не бяха ли и отекли краката?
Дотътри се до малката дървена врата обкована с тежък бронз и се промуши през нея пухтейки. Не намери пътя до стаята си затова се добра до общата зала и тромаво се тръсна на един от столовете.Порови из неразтребената маса и намери недопита чаша вино и оглозган кокал.Лисна виното в гърлото си и започна шумно да гризе кокала когато разбра, че не е сама. Оин,Мойра и Алмоши бяха наобиколили вълкът който живееше в коренището под трона и го наблюдаваха с интерес.
-Ей к,во става?-оригна се Енера и избърса олигавените си устни с ръкава на дрехата си.-Кумчо вълчо да няма глисти?
Оин и хвърли бегъл поглед съвършено не заинтересован от присъствието й, затова се наложи Мойра да обясни.
-Първо на първо е вълчица, и второ е бременна, скоро ще роди малки сладки вълчета.
-Да ви е честито!Скоро ще имаме още няколко проскубани псета които да препикават столовете.
Мойра я изгледа с присвити очи, нея беше подразнило държанието и , всички знаеха че Енера е кучка , драго бе привлякло вниманието й.
-По наедряла си нещо май, а?-приближи се Богинята на Съдбата за да я огледа по добре.-Сега като се замисля не съм те виждала от няколко месеца.Къде беше?
-Къде съм била не ти влиза в работата, а това...Енера се потупа по корема.-...е от ядене и пиене на корем.-обяви богинята и се изкиска в шепата си.
Мойра и Алмоши погледнаха въпросително Оин, а той им махна с ръка да мълчат. Приближи се до Богинята на Красотата и свали превръзката която скриваше избоденото му око.От тъмната кухина в лицето му проблясваше синкав кристал, парче от Твърдото небе над Огсантовата земя.Наведе се напред и се взря през него в очите на Енера.Опипа лицето и с грубите си пръсти, разтърка между тях полепната слюнка от устните на богинята след което ги избърса в камъка скрит сред дървената плетеница в центъра на масата.
"Енера не е сам!"-отекна в главата му гласът на Световното Яйце.
"Как така не е сама?!"-учуди се Оин, но от към камъка долови само тих кикот.
Най мъдрият сред боговете се извърна към Алмоши и кимна за потвърждение. Лечителят на боговете се приближи, прокашля се за да прочисти гърлото си и да прикрие смущението си.
-Енера, нямаше те повече от девет месеца,не си надебеляла...бременна си!
Богинята го замери с празният бокал, а след това и с оглозганият кокал.
-Аз съм БОГИНЯ, кретен такъв, ние не забременяваме и не раждаме!
-Дали?След като похарчихме безсмъртието си за способността да сътворяваме, ние вече много малко се различаваме от простосмъртните.Никой не знае докъде са стигнали промените в нас след като вече не сме безсмъртни.
Лицето на Енера пребледня, а миг по късно се сгърчи от болка, нещо в нея се бе размърдало и ритнало.
-Какво?Рита ли?-поинтересува се Алмоши.
-Изрод!-изкрещя Богинята.
-Не съм те напомпал аз!-сопна и се Богът лечител.
-Не го казах на теб!-озъби се Енера, следващото което изрече, бе изплюто с жлъч,омраза и яд.-ФАМ!
PMEmail Poster
Top
paladincho
Публикувано на: 18 Nov 2012, 22:04
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2273
Потребител # 3531
Дата на регистрация: 19-June 12



С две думи - впечатлен съм. Оригинално и интригуващо произведение с голяма доза хумор. Желая ти да успееш да довършиш историята, защото виждам, че работиш над нея от дълго време.


--------------------
Тирийски сказания – един епос за възход и упадък на велики нации, за бродещи по смъртните земи богове и опустошителни сражения.

Моето фентъзи местенце...

user posted image
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 06 Dec 2012, 23:39
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 249
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



Три прости буквички а смразиха всички в залата, дори вълчицата започна да вие. Витражите потрепериха и цветните им стъкла затракаха предавайки си един на друг призрачното ехо понесло клюката и името на виновника.
-...фам...фам...фам...
Боговете оставиха работата си и се заслушах, а ехото бягаше из градините на Бранник карайки цветята да се свиват от страх.
-...ФАМ...ФАМ...ФАМ...
Ехото упорито нашепваше не само омразното име но и мълвата:
-Енера е бременна...бременна...бременна...от Фам...Фам...Фам...
Ехото потанцува и край Бялото дърво.Изумрудените листенца се напукаха от потрес и започнаха да се ронят.Огромните подобни на шушулки плодове недоволни се разлюляха, прокъсаха се и от долу се показаха пълните със синкав живителен сок жили.Бялото дърво застена от ужас и заплака, кората му се пропука и сребърни сълзи се стекоха по стеблото му.Шула се втурна да го утешава.Притисна тялото си в него и нежно прекара ръце по стволът му и запя приспивна песен за да прогони кошмарите му.
Мълвата за бременността на Енера вече се предаваше от уста на уста.Някои бяха безразлични, други кипяха от гняв, а трети направо побесняха,четвърти се смяха от сърце. Заговори се за отмъщение, вадеха се брони и се точеха оръжия.Марсарес събра малка група ентусиасти въоръжиха се до зъби и поведоха конете си към малката тайна порта която водеше към Огсантовата земя.
Върху крепостната стена Лоуки замислено гледаше изсъхналата дървена пръчка със седем резки в ръката си.Сянката която падна отгоре му го накара да вдигне очи.Оин гледаше към Стеноскал и нервно ровеше в брадата си.
-Какво си мислят че правят?
-Глупости естествено, какво друго?-сви рамене Владетеля на огъня сякаш това не го интересуваше.
-Торлик с тях ли е?
-Естествено, когато става дума за глупости той е на чело на отряда.
-Тот Тут ли видях?-присви единственото си око Оин.
-Щял да пише хроника на боговете...
-По скоро некролози, ако намерят Фам.
-Най вероятно и двете!-Лоуки прибра дървената пръчка и се загърна в наметалото си.
Напоследък вятъра беше станал твърде напорист и някак си жив...
* * *
Небето се гърчеше в спазмите на бурята.Облаците се блъскаха един в друг и гърлено си крещяха.Тътенът от кавгата им отскачаше от стволовете на каменните дървета умножавайки се многократно.Светкавици удряха скалистите стволове и земята в едно с дъжда валяха и капчици обсидиан.
Нъг`О вдигна длан от калната земя, чувстваше болката на Първичността.Скоро щеше да се случи нещо лошо, всъщност то вече се бе случило, сега просто щеше да се облече в плът.Отпечатъкът от дланта му бързо се пълнеше с вода и в мътната и повърхност той започна да вижда образи.
Двамата кинкаиди застанали до него на стража тревожно се взираха в плътната дъждовна пелена.От какво го пазеха?И въобще пазеха ли го от нещо?Бяха призован, бяха избрани, бяха доброволци да се сблъскат със съдбата на Първичната земя.Сивотата на дъжда потъмня и се очерта силует.Загърната фигура в подгизнало расо и с коса в ръце.Не не беше точно това.Непознатият вървеше бавно и се клатушкаше неуверено затова си помагаше с тояга и опашка.Когато застана пред Призованите те видяха че въпреки проливният дъжда дрехата му е суха, суха но прокъсана, нищо не можеше да спре пръските обсидиан.
-Отдръпнете се да мина!-раздвоен змийски език се стрелна из под качулката.
-Добре си дошъл бащице.-поздрави го Нъг`О.
-Първични!-почтително се поклониха Призованите.
Вакаямбито с интерес погледна локвичката с формата на длан и менящите се изображения в нея.После небрежно я стъпка.
-Бранник!-каза Ай`Ман.
-Какво?!?!-сепна се Нъг`О
-Отговорът на въпросът ти е: "Бранник".
-Но аз още нищо не съм...
-Нямаме време за това!-прекъсна го Първичният, тоягата му сочеше небето.
Дъждът спря и облаците се отдръпнаха за да разкрият почти пълният лик на Луната.
-Изминаха десет пълни месеца...почти.
-Енера изчезна преди много повече от десет месеца?-напомни му кинкаида.
-Не е важно кога е изчезнала, а кога е заченала!Трябва да отидете в Бранник и да вземете решение.Трябва да защитите Първичната земя!Трябва да го спрете!
-Кого, бащице? Боговете?...Първият човек?...Детето?...
Вакаямбито не отговори, придърпа още по плътно качулката над лицето си и отрицателно поклати глава.Не неговата ръка щеше да изрисува тази съдба...
* * *
Тишината се беше втвърдила превръщайки се в метално острие.Брусът се плъзна по него пръскайки искри и парченца метал.Смъртта повтаряше движението отново и отново. Косата трябваше да е наточена.Въздъхна, и на този свят нямаше да се размине без неговите услуги.Вдигна лицето си върху което нямаше никакви черти и погледна Първичният. Той плачеше.
-Те знаят ли за какво са Призовани?
-Естествено, че не!-преглътна сълзите си вакаямбито.
-Ще бъде тежко и мъчително.-отново въздъхна Крайният избавител.
-Първият път винаги е трудно!
-Представи си обаче, че пред теб има безброй, "първи път"!-Смърт потърка лицето си със свит юмрук там където щеше да има сълза ако имаше очи и ако беше способен да изпитва тъга.
Ай`Ман потрепери представяйки си за миг тежестта на бремето което мъкне върху плещите си Крайният избавител...
* * *
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (7) 1 [2] 3 4 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site