ПОГРАНИЧНАТА ЗЕМЯ-2, Сказания човешки

[mad_dogs]

От Коледа на Варненският книжен пазар(зад часовника) може да се намери в продажба книжното издание (луксозен вариант) бройките са ограничен брой, затова във Фейсбук в групата посветена на"Пограничната земя"
можете да изтеглите PDF фейл който има същото графично оформление както книжното издание. Свободен е за сваляне, единственото за което ви молим да споделяте мнения.
А ето и поредната част от продължението:

* * *
Павирани улици, тротоари от дялан камък, веранди от дърво и прозорци от цветни витражи, гледжосани керемиди в ярки цветове.Личеше си че Черък е град на майстори.От всякъде се носеше звън на чукове, тракане на станове и скърцане на триони.Въздухът носеше тежкият дъх на въглища, метал и тънка нотка на борова смола.
Ул`кан вървеше по улицата бавно та да не личи че куца.Метнал на рамо пътната си торба и захапал угарка от пура той непохватно въртеше парче хартия в ръката си. Първоначално върху него имаше изписано с мастило едно единствено име, сега имаше множество препратки надраскани с грозен почерк и въглен.Дръпна от пурата и за миг смрадта от изгорели въглища изчезна заменена от аромата на тютюн.С палец размаза поредното име върху листа- Черък.Останаха две едно изписано с мастило и друго с въглен. "Занаятчията скитник", ама че име за кръчма поклати глава Ул`кан.Дано това да е последното такова място което посещава, беше му писнало от пиво, искаше вино, а не нещо дето се пени и се опитва да избяга от чашата и то с основание, да не говорим че поразително прилича на конска пикня.Да, нямаше да откаже и добре препечени наденички.Потръпна при спомена за последното си ядене, основното се беше опитало да му изяде салата.
Застана пред табло с картата на града и ритна една от подпорите за да изтръска полепналите сажди.Хубави градчета имаха ка`буанците, подредени и уредени, ама едно не можеха да разберат: работилниците нямат работа в жилищната част.Проследи с пръст пътя които трябваше да измине и върху картата остана черна следа.
"Занаятчията скитник" с нищо не впечатляваше, типично кръчме- ниски стени, пълна липса на прозорци.Ул`кан вдигна листа към лицето си и размаза поредното име.Бутна вратата и влезе, голото му теме аха да остърже касата на вратата.
М,да... беше сбъркал.У ка`буанците нищо не беше типично, кръчмата нямаше прозорци защото самият покрив беше от цветно стъкло.Живи дървета растяха в гигантски саксии от полиран ахат и клоните им бяха преплетени с конструкцията на витражите.
Ул`кан се приближи към бара където кръчмарят го преценяваше, всъщност измерваше го с поглед колко е висок.Е, явно беше с подходящият ръст защото получи дружелюбна усмивка.
-Търся...-Ковачът на Боговете хвърли скришом поглед на хартията в ръката си и с мъка прочете зацапаното последно име там.-Търся Хан`Маа.
-Че за какво ти е еднорък майстор?-килна на една страна глава ка`буанецът.
Ул`кан се накани да отговори но кръчмарят го възпря с жест.
-Личи си, че си занаятчия.Затова ще ти го посоча-ей го де седи на оная маса.Но знай, мнозина като теб идваха да го търсят-да купят тайните му или да го принудят да им ги даде. Приеми един съвет-Хан`Маа нищо няма да ти даде, няма да го придумаш с думи, няма да го изкушиш с пари нито да го принудиш със сила.
-Аз не съм като останалите.-усмихна се Ул`кан след като любезно го бе изслушал.
-Така е.-съгласи се кръчмаря след като отново го измери с поглед и този път му взе мярката.-Нисък си за Първороден, но не достатъчно че да си ка`буанец, и човек не си.Какъв си?
Ул`кан се усмихна широко, смигна му и тръгна към масата която му посочиха.Съдейки по думите на кръчмаря, Хан`Маа беше много популярен, защо тогава му бяха отделили място в дъното на залата?А и останалите маси бяха разположени по далеч от общоприетото, сякаш празното пространство беше някаква граница, един вид "ничия земя".
Ка`буанецът който седеше в самотният си ъгъл не му обърна никакво внимание. Беше се съсредоточил върху схемата която чертаеше.Линиите бяха прави, ъглите точни до градус, а той дори линия не ползваше.Ул`кан седна на стола от другата страната на масата и преднамерено тръшна торбата си на пода за да изтрака подканящо.Хан`Маа продължи да чертае още известно време преди да му хвърли кос поглед.
-Не ви ли омръзна бе?-в гласът му нямаше раздразнение по скоро отегчение-Да знаеш че последният досадник го хвърлих през стената.
Оловната пръчица в ръката му посочи няколко дъски с по светъл оттенък, демек нови и затулващи дупка в стената.
-Искам...-започна Ул`кан но ка`буанеца грубо го прекъсна.
-Дреме ми ко` искаш.Нищо няма да ти дам!Не можеш да ме придумаш, пари си имам, а заплахите не ми действат.Как смяташ да ме убедиш, а?
-Ще ти кажа кой съм.
-Давай! Впечатли ме с име дето го знаят две села на кръст.
-Аз, съм Ул`кан.
Богът говореше тихичко, но казаното накара Хан`Маа да онемее, а кръчмата да притихне.
-Докажи го!-предизвикателно се наведе напред ка`буанецът.-Сътвори нещо само с ръце!
Ул`кан се замисли за миг или пък просто преценяваше колко ли ще му с разсърди Дар`Лас ако превърне този ка`буанец в евтина градинска декорация.Пресегна се и отчупи парче от оловната пръчица за писане.После започна да я оформя в търка тел, за това си имаше специален инструмент но той ползваше само пръсти.Огледа се и за парче дърво, трябваше му нещо тънко и дълго, част от декорацията на стола върху които седеше щеше да свърши идеална работа.Оформи го като шестостен отново само с пръсти, кожата му беше така груба че съперничеше на парче шкурка. После го разпроби от край до край като за целка използва вилица което хвърли в потрес ка`буанеца.Постави в отвора оловната тел която пасна идеално.Подостри единият край на творението си и ето ти -молив.Подхвърли го на Хан`Маа.Той го повъртя в ръката си, изпробва с пръст остротата му и се надвеси над чертежа си.
-Линиите които оставя са тънки и чисти.-одобри творението ка`буанецът.-Износва се по бавно, дървото предпазва пръстите и те не се цапат и не оставят следи по чертежа. Изразходва се по малко олово и е по лек. Ти наистина си Бог на занаятчиите!Приемам заплаща нето ти.Ще ти покажа всичките си изобретения, а ти ще ми разкриеш тайните на всички занаяти.
-Ще ти разкрия някои тайни , на някои занаяти.
-И така става.-съгласи се Хан`Маа.-Какво искаш да ти покажа?
-Трябват ми тези материали.-Ул`кан побутна напред сгънато на четири парче хартия.
Ка`буанецът му хвърли бегъл поглед и скокна да си събира багажа.
-Дошъл си при когото трябва.Знам къде да намерим всичко което търсиш, е или поне знам кой знае къде да ги открием.Ако знаеш от кога се опитвам да се добера до тези материали.
-А защо не си успял досега?
-Не искаха да ми кажат скръндзите! И да ги подкупя все не успявах.
-И какво се е променило сега?
-Вече мога да платя.Мога да платя!И преди да си попитал с "какво" отговорът е с"теб". Моите умения и знания са ненадминати но сега мога да им предложа Божествен майсторлък. Да вървим, да вървим!
-Когато влязох да те търся, те нарекоха "еднорък майстор", защо?
-А, това ли? То е защото имам само една ръка.
Хан`Маа отметна наметалото си за да му покаже дясното си рамо от което стърчеше безполезно чуканче.Но това много скоро щеше да се помени...
* * *

[mad_dogs]

т Коледа на Варненският книжен пазар(зад часовника) може да се намери в продажба книжното издание (луксозен вариант) бройките са ограничен брой, затова във Фейсбук в групата посветена на"Пограничната земя"
можете да изтеглите PDF фейл "Пограничната земя - книга първа Изрисуваният камък"който има същото графично оформление както книжното издание. Свободен е за сваляне, единственото за което ви молим да споделяте мнения.
А ето и поредната част от продължението:

* * *
Слънцето лениво дремеше върху облаче, четвърти ден подред. Д`рак седеше върху походният си стол и нервно потропваше с крак. Че`гар, ка`буанецът назначен да го представлява пред Събора на Великите Майстори притеснен мачкаше шапката си, която държеше пред гърдите си като щит.
-Кога?- изсъска Д`рак опитвайки се да удържи гневът си.
Ка`буанецът още по усъдно започна да унищожава шапката си.
-Скоро.
-Това го каза и преди три дни.
Че`гар усърдно гледаше нещо в далечината,под гъстите му мустаци се появи мимолетна усмивка.
-Този път може би, по-скоро.
Кинкаида проследи погледа на ка`буанеца. На хоризонта имаше едва забележимо облаче прах. Хората идваха. Беше бързал за да ги изпревари и да си осигури най-добрите майстори за своя проект. А ето, че ка`буанците го разтакават за да дочакат появата на хората. Тогава щеше да се конкурира с тях и цените щяха да хвръкнат до небето. Д`рак подкани с пръст Че`гар да се приближи. Тикна под носът му парче злато, толкова червено че почти можеше да мине за „кръвно злато“.
-Как да превърна „скоро“ в „сега“?
Ка`буанецът щракна със зъби сякаш се опитваше да захапе монетата, в последният момент посегна с ръка, беше закъснял златото беше изчезнало така както се беше появило.
-Колко ще стигнат за да се срещна със Събора на Великите Майстори, сега!- настоя кинкаида.
Че`гар се прокашля, опит да бъде тактичен или в гърлото му бе заседнал косъм от брадата.
-Да подкупите мен е лесно, малко злато и съм ваш,но...
-Но?-черните нокти на Д`рак нервно се забиваха в облегалката на стола и късаха парченца дърво.
-Съборът на Великите Майстори е друго нещо, не мисля, че имате...
-Имам достатъчно злато, чували с диаманти и планини от редки метали...
-Ех...-въздъхна Че`гар.-Не разбирате.
-Ами, обясни ме!
-Златото е достатъчно за ка`буанец като мен.Аз не съм майстор,аз съм нещо рядко сред моята раса, аз съм некадърен Каквото и да пипна се разваля, затова и съм тук с вас, единственото за което ме бива е да посреднича между другите раси и майсторите.Аз се нуждая единствено от богатство за да живея добре и да се чувствам удобно.Но, за останалите ка`буанци, ако им трябва злато, сребро или пък диаманти те ще си изкопаят от земните недра, не им е нужно вашето.За да подкупите майстор трябва да предложите нещо рядко, като идея, изобретение или пък някакво предизвикателство.
-Това било значи...-Д`рак се изправи и пристегна колана на кръста си, приглади дрехите си и тръгна към Водопадният връх.
Ама не се запъти към моста които щеше да му позволи да прекоси Ман Не`ри.Слезе до брега на реката и изпитателно загледа водата.Протегна крак изчака един миг и стъпи върху нея. Трябваше да потъне. Но под кракът му се появи малко островче от бързо застиваща лава.Нова стъпка и ново островче израсна от речното дъно.Не бе стигнал и до средата на реката когато долови любопитните погледи на ка`буанците.Колкото повече се доближаваше до Водопадният връх толкова повече ставаха те.Стъпи върху тънката пясъчна ивица която опасваше брега и се изправи пред почти отвесна червена скала. Впери поглед в нея все едно сама щеше да се отмести.Махна с ръка и тя се отзова.Камъкът се отмести за да го пропусне. Сякаш целият свят затаи дъх- Светотатство! В самата светая светих на Ка`буанците един кинкаид заповядваше на скалата и тя му се подчиняваше.Д`рак пристъпи в мрачният тунел и уверено закрачи към залата на Събора.Не минаваше през портите от вода или по коридорите, проправяше си път директно през планината.Нахлуването му беше дръзко и безцеремонно но дори и появата му направо през стената в залата на Събора не смути Великите Майстори.
Видните представители на ка`буанците стояха около масата която си беше най обикновен гранитен къс и обсъждаха разпилените по него чертежи.Зад гърбовете им имаше рафтове със свитъци стигащи до самият таван и предпазени от дебели пластове кристал, толкова здрав че дори и кинкаид не можеше да го одраска.Тези крехки листове хартия бяха истинското съкровище на Ка`буанците.Съборът на Великите Майстори демонстративно го пренебрегваше, нямаше да разговарят с него преди да възстанови щетите които беше нанесъл или не заплатеше те да бъдат поправени.Е, един жест на добра воля можеше да бъде само от полза.Д`рак щракна с пръсти и последиците от придвижването му през скалата изчезнаха. Нека видят тези дребосъци кой е истинският владетел на камъка.
-Напразно всяваш смут в сърцето на мирните ни граждани , кинкаид.Вече взехме решение да изчакаме хората за да преценим кои от вас е достоен пръв да се възползва от нашите умения.-заговори стар и побелял майстор.
-Нищо не сте взели.-приближи се Д`рак.-Аз все още нищо не съм ви предложил.
Ка` буанците се струпаха от противоположната страна на масата сякаш тя беше крепостна стена която ще ги предпази от евентуално изостряне на преговорите.Мнозина отвориха уста да протестират но кинкаида грубо ги изпревари.
-Като искате подкупи, окачете ценоразпис бе хора.Не може така, четири дни да се чудя.
Старият майстор се усмихна и помирително разпери ръце.
-Какво предлагаш?
-Искам да ми построите библиотека.
Някои се разсмя, скоро всички майстори се кискаха и се удряха по коленете.
-И това ли е предизвикателството с което ще ни спечелиш?
-Просто сграда пълна с рафтове че с това и човек ще се справи.
-Срамота, да искаш от нас да построим такава невзрачна сграда.
-Библиотеката ще съхранява Прахът от спомени.- повиши глас Д`рак за да надвика ка`буанците.-Сградата трябва да е устойчива на огън. Осветлението трябва да е много ярко но да не е от пламък.Към самата библиотека трябва да има училище, жилищни помещения, столова и други помощни сгради, всички те трябва да се осветяват и отопляват по същият начин, готвенето също не трябва да е свързано с огън. Прахът на спомени е силно запалим така че не трябва да има и нищо което да предизвиква дори искри. Ще ни трябва и машина които да определя къде и кога се е появил нов Прах от спомени. Също така и уреди които да отсяват един Прах от спомени от друг.Можете ли да построите всичко това?Достатъчно ли сте изобретателни да сътворите неща които до този момент не са съществували?Нима това не е достойно предизвикателство за вашите умения?
Кинкаида махна раздразнено с ръка, жест които отказва все още не направената поръчка.
-Вървете и строите за човеците.Съвещателната им зала е страхотно предизвикателство, още повече че те сами са си направили плановете, просто ще трябва да ги следвате.
Д`рак млъкна и се наслади на настъпилата тишина,тя тихичко жужеше.Познаваше този звук,сега всички щяха да надигнат глас отведнъж.Така и стана, ка`буанците възторжено заговориха но не на него, те вече обсъждаха помежду си строежът на библиотеката. Долавяше колебание в словата им, опасяваха се, че няма да се справят.Беше им хвърлил такова предизвикателство, че бе завладял умовете на всички майстори.Вече беше ясно, че ка`буанците няма да му откажат, всеки искаше да участва и да се покрие със славата на сътвореното.За човеците нямаше да остане и един майстор, е може би само един...
*
Човеците изглеждаха глупаво в учудването си. Че`гар се опитваше да прикрие усмивката си но не му се получаваше.Така опулени и чешещи се по главите, хората наистина приличаха на маймуни опитващи се да проумеят защо не могат да си извадят ръката от кратунката в която са бръкнали току що за да сграбчат фъстъка вътре.
-Как така няма ни един майстор?
-Къде са се дянали всички?
Сред тях се надигаше гневен ропот.Та те бяха Богоизбраната раса а останалите вместо да им се кланят до земи ги пренебрегваха. Това си беше направо обида...
-Наеха ни за огромна поръчка.-помирително размахваше ръце Че`гар.-Но един запазихме специално за вас.
-Само един?Нима строеж благословен от самите Богове не е достоен за вашите майстори че се осмеляват да поемат друга поръчка?Оставили са ни един майстор,а той въобще умее ли нещо или е прост калфа или дори чирак?
-Погледнете тази ситуация от друга страна.-лукаво потриваше ръце Ка`буанецът, казвайки много повече с жестове отколкото с думи.-Така ще платите само на един.Той разбира се е най-способният с които разполагаме, владее всички занаяти и е малко скъпичък но все пак няма да вземе като за десетима я.
Тази идея бързо намери благодатна почва в умовете на човеците.Един майстор на които ще платят като за десет но... те бяха дошли с идеята да наемат петдесет.Така щеше да остане повече злато което да се изгуби из тефтерите със сметките и съвсем случайно да се озове в техните джобове...
* * *

[mad_dogs]

* * *
Дълга маса отрупана с храна.Само дето стаята не й беше по мярка.Бяха се опитали да прикрият следите но само до преди час тази маса бе стояла във войнишка столова. Видно беше че Щон не се храни заедно с хората си, като се вземе в предвид навиците му и предпочитанията му към определен вид "храна" това не беше учудващо. Опита храната. Беше ял по вкусни неща на Оня Свят, дори когато му се налагаше да седи на пода и да споделя една лъжица с останалите. Изплю на пода парченце кост.Тъмна сянка се стрелна и го отнесе, проклетата котка все още беше тук.Бавно задъвка следващата хапка.
-Така значи, бутна ме от края на Света, а?
Щон вдигна очи от чинията си.
-Та ти бягаше.Просто ти помогнах да стигнеш по-бързо там за където бе тръгнал.-сви рамене момчето.
Фам като че ли се задави.Закашля се и в едно с храна и слюнка изплю думите:
-НЕ СЪМ БЯГАЛ!
Масата беше дълга и двамата стояха на срещуположните и краища въпреки това до Щон достигнаха не само словата му.Той бавно избърза остатъците от храна от лицето си.
-Аз...-Щон тресна с юмрук по масата.-УБИХ онези кинкаиди!Ти си сла...
Дали Фам се раздвижи или просто се озова до него, така и не можа да разбере просто усети стягащите се около вратът му пръсти.Първия човек го изтръгна от столът му и го натресе в стената.Момчето долови някакво присъствие и отклони поглед към рехавата преграда от дъски.През процепите надничаха очи.Фам доближи глава до лицето на синът си, а зъбите му затракаха опасно близо до ухото му когато заговори.
-Нищо ли не разбра от историята случила се в деня когато се роди,момче?
-Видях достатъчно,"татко".-гъгнеше давещият се Щон.-Ти, беше уплашен, повален на колене.Вече няма от какво да се боиш, АЗ, убих преследвачите ти!
-Глупаво хлапе!-Фам го захвърли в другият край на стаята.-Те не гонеха мен.Искаха да убият,ТЕБ! Страховете ми бяха за твоят живот, сине...Сега виждам, че са били напразни. Явно можеш да се справиш с кинкаидите и сам.Тогава идва въпросът:"От какво си уплашен сега?".От какво трябва да те опазят тези твой човеци?
Щон се надигна отърсвайки от себе си парченца натрошена мебел и прах.Искаше да отговори на баща си но езикът му бе зает да опипва счупеният зъб.Ръката му несъзнателно докосна лицето където кожата все още беше груба от докосването на ки`каанеца, побърза да я отдръпне преди някои да е забелязал.Езикът му с мъка се отдели от острите ръбове на зъба.
-От нищо не се боя!Ял съм от всяко живо същество на тази земя и зная слабостите им и притежавам силата им.Тези човеци, са ТВОАТА армия която ще поведеш срещу боговете.
-Да бе, да!-изсмя му се Фам.-А успя ли да си хапнеш от някой Бог, хлапе?Не говоря да засмучеш кръв от майчината цица,гризал ли си плът от костите ми?
-Не, не съм.Но ще вкуся и месо от бог тогава ще имам и тяхната сила.
Фам му врътна такъв шамар че изненаданият Щон се тръшна по задник.
-Толкова си глупав.Не можеш да притежаваш силата на боговете.Всеки един е различен за това ще трябва да изядеш всеки един от тях ако искаш да имаш тяхната сила.А и не всичко опира до изяждането.-Първия човек ядно обърна масата.-Вечерята приключи! Лягам си.Тук да се разчисти.
Погледът му попадна върху котката която пируваше с остатъците.
-Някой да изхвърли проклетата котка навън!
Фам се настани в ъгъла на стаята, сви се там и обърна гръб на целият свят.Известно време слуша как човеците опитват да почистят без да вдигат шум,накрая се увеси и заспа...
*
...заспиваше унесен от тихата мелодия.Полюшваше се в такт и това още повече го отпускаше.Приятна топлина се разля по тялото му сякаш беше в майчина прегръдка... Каква ти майка? Та той се беше родил сред огън...и тази прегръдка...напипа това което лежеше върху гърдите му... нечия ръка?...не просто усукано одеало.Отметна го настрани и стана. Тъмно беше, все пак е посред нощ... но чак пък такъв непрогледен мрак?Долови някакво движение с крайчеца на окото си. Бяло цветче преплува пред очите му понесено от едва доловим вятър.Ето още едно, второ...трето...десетки цветчета понесени от вятъра.Завихриха се и образуваха женско лице. Розови вишневи цветчета багреха бузките.Теменужени очи го мамеха да се приближи.Устни от омайниче нашепваха името му.Сред косите от цветове на глухарче лежеше венец от пролетни цветя.Вниманието му бе привлечено от една все още зелена пъпка.Приближи се и протегна ръка.Пъпката се разтвори превръщайки се в прекрасна алена роза, цветът и набъбна и се пръсна.Червени листенца полетяха навсякъде полепвайки по лицето и дрехите му.Опита се да ги махне но те само се размазаха по ръцете му,не цветни листенца а същински капки кръв.Вдигна очи към лицето то цветя, от омайната му външност не бе останала и следа.На среща му се пулеше изкорубен дънер с гнили петна вместо очи.Грозна щърбава хралупа зееше като уста от нея навън пъплеха тлъсти бели червеи.Жилави лепкави ластари заместваха косите и се извиваха като змии.Стрелнаха се напред и се увиха около вратът му в задушаваща хватка.Придърпваха го към хралупата-уста от където го лъхна воня на трупове.
-И това ми било Бог.Ти си едно нищо!
Продума дървеното лице преди да го погълне...
*
Фам се разбуди на мига.Кошмарът бе изчезнал но нещо все още притискаше гърдите му. Сведе поглед и срещна две жълти очи с вертикални зеници. Котката седеше върху гърдите му, а предните и лапи методично го натискаха по гръкляна.Тя какво, да не се опитваше да го удуши?Посегна да я избута на пода а тя му проговори:
-Не мога...Не мога да го изям!
Първият човек за малко щеше... абе беше за малко.Не говореше проклетата котка, Щон бълнуваше.Фам избута котката а тя за малко да му смъкне дрехите, така силно бе впила нокти в тях сякаш са нейни.Допълзя до леглото на синът си и нададе ухо да чуе какво още ще каже в сънят си.
Момчето бе намачкало одеалото на топка.Стискаше го с две ръце и от време на време впиваше зъби в него.Ръмжеше и се опитваше да откъсне парче, когато не успяваше гласът му се извисяваше:
-Не мога... Не мога, да го изям... не мога, та то е от камък... не мога... не мога, а трябва...Трябва да го изям!
Фам мярна някакво движение навън.Хвърли се натам,вярно имаше стена , но какво са за първия човек няколко дъски.Някой се опитваше да избяга в мрака.Фам го настигна с няколко скока, сграбчи го за дрехата и го вдигна все едно беше парцалена кукла. Лунната светлина му разкри дете с лъснала от пот бръсната глава.
-Ти пък какво трябва да си?
-Аз съм прислужник.Само мета подовете.-гъгнеше момчето задушавайки се в опъната яка.
-Като си прислужник къде ти е метлата?
Момчето посочи.Вярно имаше паднала метла, но там имаше и нещо друго. Фам го вдигна, свитъци, пера и дори шишенце се мастило.За какво му бяха на един метач пособия за писане, и въобще от къде на къде един метач ще може да пише.Разгърна един свитък без да изпуска момчето нито за миг.Почеркът беше груб но четлив.Я виж ти , записки на бълнуванията на синът му.
-Метач а?
Момчето се усмихна виновно и се опита да се изсули от ризата за да се освободи от хватката на Фам.Не му се получи. Първият човек го пусна на земята и стъпи отгоре му за да си освободи ръцете за да прочете по лесно свитъците.Бяха неясни, все пак бяха просто дословно това което бе излязло от устата на Щон докато се е мятал в кошмарите си.Клекна до момчето и му подаде листите.
-Сега ще ми кажеш какво означава това?
Момчето схвана че животът му виси буквално на няколко думи.
-Щон се страхува от Ки`каанците-родените със сърце от камък.Когато ги срещнал за първи път се опитал да ги изяде но те се оказали от камък и той счупил зъб.Сега събира около себе си хора за да открие начин как да се бори с Ки`каанците.
-Ама никаква преданост няма в теб а?
-Много повече държа на живота си.-присви се хлапето.
-Аз бълнувах ли?
Момчето не отговори, имаше ли смисъл.
-Дай ми записките!
Хлапакът ги потърси сред останалите и подаде два омачкани листа.Първия човек не пое листовете а побутна ръката му към лицето.
-Изяж ги!-виждайки колебанието му Фам се разхили.-Може би искаш сол, пипер или пък чаша вино та да ги преглътнеш по лесно?
Момчето трескаво ги набута в устата си и започна да дъвче.Хартията трудно се преглъщаше.По лицето му се стекоха сълзи, от напрежението или пък от унижението.Какъв резил, Ту`маан да бъде спипан от един единствен човек...
* * *

[mad_dogs]

* * *
Мракът се оттече покрай него веднага щом отвори очи.Беше утро, ранен преди обед или пък късен следобед-последните му дни се сливаха, какво оставаше да различи кое време на деня е.Спомените за отминалите дни отново се мешаха един с друг.Виновни бяха... виното, да предимно виното.Разрита завивките и остана да лежи така наслаждавайки се на хладния повей нахлуващ през вдигнатото чергило на шатрата.Харесваше му как голото му тяло настръхва при допира със студа.Мислите му се по избистриха, но това не означаваше че е изтрезнял.Надигна се бавно и мъчително използвайки за опора една от подпорите на палатката.Тялото му се разгъваше като зле смазан механизъм, е поне не скърцаше.Нахлузи някакви панталони силно надявайки се да са неговите.Затътри се към ручея за да се измие.Слънцето изгаряше очите му, затова вдигна ръка за да ги прикрие.Докато вървеше със залитане и несръчно отбягвайки туфите остра трева които бодяха босите му стъпала мярна някакви силуети.Хора ли, що ли?Любопитството му бе така мимолетно че изчезна веднага щом друга мисъл го загложди.Водата която търсеше беше така мъчително далече, чааак долу.Да се наведе беше немислимо.Срина се на колене и потопи ръце в ручея чак до лакти.Отрезвяващо леден, точно каквото му трябваше.Започна да плиска лицето си, резултата беше не задоволителен.Потопи цялата си глава.Така беше по добре, задържа се под водата докато жаждата за въздух не стана болезнена.Изправи се и с бодра крачка се запъти към шатрата.Обаче от всякъде над него надвисваха силуети, а тук дървета нямаше.Очите му бяха замъглени от водата и нищо не можеше да различи.Тръсна глава за да прогони водата и мрачните мисли.Силуетите бяха на хора.Стояха в редици. Ей така просто си стояха.Н`дар мина между тях гледайки ги из под вежди.Никой не мърдаше, ако не дишаха щеше да ги вземе за статуи.
-СИНКО!-провикна се той.
Чорлаво момче изскочи от шатрата и притича до него.Н`дар постави тежка десница върху рамото му и го извъртя към човеците.
-Тези що щът тука?
-Тебе чакат тате.
-И какво точно очакват от мен?
Момчето отвори уста за да отговори но гласът на майка му не му даде възможност да продума.
-Н`дар, трябва да поговорим.Вътре!
Говорителят на Боговете махна с ръка сякаш казваше че нищо което не става в собствената му глава не го интересува и влезе в шатрата.Тръшна се на купчината кожи и опипом затърси меха с вино.Не го намери.И`енна го беше скрила, или още по лошо беше го изляла.Разговорът наистина щеше да бъде сериозен.
-Съпруже...-започна И`енна.
Той се разсмя, това беше нелепо.
-Каква е тази официалност?
-Всичко се чува отвън.
-Дреме ми на...
Смръщените вежди, притворените очи и поставените на кръста ръце със свити юмруци не предвещаваха нищо добро ако довърши това изречение.
-Тези хора те чакат от дни...-подхвана жена му.
-От дни? Че кое време стана?
-Става време да изтрезнееш и да се заемеш със задълженията си.
-Какви задължения?Та аз дори работа нямам!
-Ти си говорителя на боговете, гласът божи и това не е шега.Сега се вземи в ръце и достойно ръководи своя клан!
-Какъв клан?-ако очите му можеха да се ококорят още малко със сигурност щяха да се търкулнат на земята.
-Хората отвън, това е твоят клан.
-Моят?
-Докато ти пиеше, останалите си поделиха златото.Част от тях отидоха да спазарят майстори при ка`буанците, друга част тръгна да купува материали.А междувременно тук се събраха хора за да се присъединят към един или друг от надарените с Божията благодат.
-Значи тези от вън избраха мен!?-едната вежда на Н`дар се изви толкова силно че заприлича на препинателен знак.- А от златото нищичко ли не ми оставиха?
И`енна посочи дъното на шатрата където се валяха няколко чувалчета, много малки чувалчета.
-Хората от вън не те избрах.Другите Надарени с Божията благодат не ги поискаха. Н`дар, Божият глас, почти си се превърнал в посмешище, знаещ ли?
Лицето на мъжа посърна.После се промени.Очите му се присвиха-две цепки като амбразура на пещ, а вътре наистина имаше огън.Скокна така бързо че жена му не успя да го спре.Тръгна към кандидатите да встъпят в неговият "клан".Изпъна се пред тях в опит да изглежда авторитетно но успя да постигне само това шкембето му да изглежда още по голямо.Някой от задните редици се изхили.Н`дар оправи с две ръце панталоните който усърдно се стремяха да се смъкнат до коленете му, беше забравил да си сложи колан. До тук с авторитета, дори и да го е имало загуби го напълно.Навлажни с език устни в опит да открие правилният тон и точните думи.
-Отивайте си в къщи!
Никой не помръдна, а синът му го задърпа за провисналата риза.
-Тате, това им го казваш за четвърти път.
Н`дар се вцепени.Паметта усърдно му изневеряваше.Преди му се губеха спомени, сега се оплиташе в настоящето.Обърна се към шатрата и се оказа лице в лице с жена си.
-Искам в къщи!-почти проплака той.
И`енна го погали по лицето и му се усмихна успокоително.
-Говорителят на Боговете взе решение!-обяви тя.-Отиваме си у дома!
Тонът и беше като на кралица обявяваща радостна вест за поданиците си. Внезапно светът около Н1дар се раздвижи...не, хората които до сега стояха неподвижни се втурнаха да изпълняват.Сякаш всичко беше отдавна от тренирано.Нямаше блъсканица или суетене, всеки знаеше какво се очаква да стори, освен Н`дар.Седеше като истукан а около него лагерът се разтуряше.Шатрата бе разглобена прилежно сгъната и натоварена на каруца. Багажът старателно подреден, торбите със злато легнаха на дъното на втората каруца и бяха прикрити с денковете, а няколко здравеняци с тояги се настаниха отгоре.На него доведоха кон, вярно кранта-проскубана, уморена и дърта, но той беше глава на клана не вървеше да се влачи пеш.
И`енна седна в най важната каруца, тази със златото де и даде знак за тръгване.Щом се изравни с Н`дар който седеше неумело върху седлото му се усмихна.
-Ето, отива ме си у дома.
-Ама аз нямах в предвид точно това и то веднага.-смотолеви той, само че кой ли го слушаше.
Що за говорител на Боговете беше щом дори жена му не искаше да го чуе?...
* * *

[mad_dogs]

Присъединете се към групата "Пограничната земя"


Намериха го.Дори тук в най-дълбоката и тъмна дупка.Намериха го му се присмиваха дори.
"Къде ще избягаш?
Къде ще се скриеш?
Та ние сме в главата ти, глупако!"
Заудря слепоочията си с юмруци.Това отдавна не помагаше , но болката за миг отклоняваше мислите му от гласовете.С треперещи пръсти извади от джоба си сух хляб и го стри между дланите си та трохите да се посипят по пода после ливна върху им няколко капки вино от манерката.
"Не стига!
Не става!
Този номер вече не минава!" -сгълчаха го гласовете.
Дар`Лас побягна стиснал с две ръце главата си.Къде се беше запилял Ул`Кан?Обеща да помогне!ОБЕЩА!Трябваше да го потърси.Припрените му стъпки отекваха по коридорите на Бранник докато не затихнаха пред вратата на библиотеката на Тот Тут. Нахълта вътре досущ като призрак- пребледнял,с чорлава посивяла коса и развети дрехи загубили цветовете си.
-Върна ли се Ул`Кан?- изграчи Дар`Лас.
Писарят на боговете се пулеше насреща му.Вероятно не го разпознаваше с всичката тази прах по дрехите и паяжини вплетени в косите вероятно въобще не мязаше на един от Боговете.Накрая Тот Тут успя да разпознае в него Владетеля на Земята.
-Ул`кан, тръгна преди седмица.Това дето го искаш от него не може да стане толкова бързо.
-Седмица?Седем дни?!
-Да, седмицата има седем дни, затова и викаме "седмица".-изръмжа Тот Тут.
-Имам усещането че са минали седем ГОДИНИ.-изломоти Дар`Лас свличайки се опрял гръб на стената.
-Не изглеждаш добре.-потърка се по брадичката Тот Тут.-Какво ще кажеш да отидеш при Алмоши да ти спретне едно коктейлче и да заспиш?-после смотолеви под носа си -Поне за седем години!
-Никакъв сън!-изписка Владетеля на Земята и почти потъна в стената.
-А какво ще кажеш за една почивка?А?Сред природата, в най -гъстата гора.Да слушаш птичките, как шумолят тревите и ромолят поточетата.Да се потопиш в дълбока медитация, възможно най -далеч.
-Да замина?
-На почивка, точно така!
Вероятно мислите на Дар`Лас заплуваха в правилната посока защото лицето му се озари от усмивка, вярно беше изкривена и в нея имаше нещо зловещо но пък си беше усмивка.
-Точно така!Отпускащо пътуване за да оставя зад себе си проблемите.Да, точно това трябва да сторя.
Владетеля на Земята изчезна преди Тот Тут да каже каквото и да било , не че се канеше да възрази или нещо такова просто беше застинал със зяпнал уста.
Дар`Лас се материализира насред кухнята и веднага започна да се приготвя за път.Трябваше му хляб и вино, за приношения за да държи гласовете на далеч.Малко сирене нямаше да е излишно.Няколко глави лук за вкус.Значи трябваше да прибави и няколко торбички с подправки.Сушено месо, няколко връзки наденички, че и парче сланина -за да прокарва по лесно сухия хляб.Значи ще ни трябва и нещо за десерт-сушени плодове естествено и едно гърненце в което кокетно се мъдреше парче медна пита.
Отдалечаваше се от Бранник с толкова енергична стъпка че почти подскачаше.За тананика си весела мелодиика - гласовете все още не бяха го настигнали.
*
Догониха го при вечер.Мрънкаха и се оплакваха по силно от обикновено. Дар`Лас се канеше да вечеря, трескаво накъса залъци и ги разхвърля наоколо като магически кръг и лисна чаша вино.Гласовете се смълчаха, това разтревожи Дар`Лас знаеше че това е затишие пред буря.Тъкмо налапа най вкусният залък и гласовете отново го връхлетяха.
"За него месо , а за нас хляб.
Сочно и вкусно, а хляба сух!
Виното рядко като водица , а можеше да е гъсто и червено...
... като КРЪВ.
Да... Да...Кръв...
Не ще ме вече приношение,
Искаме ЖЕРТВОприношение!
Кръв,топла,гъста и червена!"
Дар`Лас се замисли - дали не бяха прави?За миг пред очите му изплува картина на жертвени камъни, остри ножове и плиснала кръв стичаща се по предварително издълбани улеи.Щом кръв можеше да засити един Бог, защо да не можеше да заглуши гласовете?Ноктите на едната му ръка задраскаха по кожата на китката на другата.Аха да пусне кръв и се спря.
-"Не, не , не... това е много лоша идея!Лоша идея!"
Загърна се в плаща си, беше забравил да запали огън, нощта щеше да е студена. Може и да беше заспал защото когато отвори очи вече се зазоряваше.Надигна манерката за да се освежи и целият се оля сепнат от острият писък който се превърна в режещ нервите плач. Трескаво се огледа но нямаше какво да се види, та тук той беше съвсем сам.Естествено че няма никой, саркастична усмивка разкриви лицето му.Всичко това беше в главата му.Само че...това не бяха обичайните гласове, сега тях никакви ги нямаше сякаш се бяха скрили уплашени от нещо друго което се беше прокраднало в главата му.Въпреки че всичко това ставаше в умът му в реалният свят имаше място от където идваха тези нови гласове. Хич не му се искаше но трябваше да го намери и да разбере какво се беше случило.Тръгна а писъкът които не стихваше му беше като нишка която да следва, толкова осезаем че почти можеше да го усети между пръстите си.Гласовете в главата му се паникьосаха и се опитаха да го спрат.Тъй като нямаха тела впитите в раменете на Владетеля на Земята ръце не можеха да го удържат а думите които изричаха бяха така тихи че той не ги чуваше. Може би той сам щеше да се откаже когато умът му бе залят от мрака, но пък любопитството му беше силно и надделя.Дар` Лас продължи да се движи докато не се натъкна на клането.Бандити бяха нападнали няколко заселнически семейства. Не бяха го направили за да ги ограбят, скучаещите мъже са искали да се забавляват.Владетеля на Земята преглътна с мъка, спомни си времето когато беше държал хиляди човешки съдби в ръце. Беше правил с тях всевъзможни неща, изтръгвал бе сърца с голи ръце, бе карал влюбени да се избиват взаимно но това което виждаше пред себе си...Дори не би се побрало като мисъл в главата и на най извратеният и садистичен бог. Да но тук не бяха вилняли богове а прости човеци. Дар`Лас падна на колене и покри с ръце очите си сякаш това можеше да го предпази от гледката на ужасите.Не , не можеше да спре виденията защото той виждаше изтезанията през очите на душите на последните загинали.Това беше нередно... толкова грешно... да се гавриш с жертвата си дори и след като смъртта й... Да я насилваш отново и отново само за да видиш емоцията и реакцията на роднините и приковани и безпомощни...Да изтезаваш тялото докато разкъсаш на парчета не плътта а самата душа...Дар`Лас заплака.Виждаше как душите на съпрузите се опитват да прегърнат или просто да съберат в шепи остатъците от душите на жените и дъщерите си а понякога и на синовете си.Но можеш ли да събереш мъгла в шепи?
Върху му падна сянка и няколко шлюпки от семки. Владетеля на Земята вдигна глава и разтърка очи за да премахне сълзите и полепнала прах.До него стоеше Крайният избавител небрежно преметнал през рамо косата и люпеше семки. Плюеше шлюпките и те падаха върху лицето на бога.
-Няма ли да направиш нещо?-изграчи Дар`Лас.
Крайният избавител заби дръжката на косата в земята и сграбчи бога за реверите за да го изправи.Лицата им се оказаха прекалено близко и това което излезе от гърлото на Смъртта беше по скоро ръмжене отколкото говор.
-Какво се очаква да направя? Аз само превеждам от живота към отвъдното, забравили? Къде ви е Царството небесно което им обещахте?Как да ги заведа в място което не съществува? Да не говорим, че едва ли приживе са били праведни , а и дори не са погребани да не говорим да е направено правилно.
Крайният избавител хвърли Дар`Лас на земята.
-Искаш ли, направи нещо сам!
Владетелят на Земята се изправи подпирайки се на една каруца.Гласовете в главата му го замайваха допълнително, е май се опитваха да помогнат.
-" Погреби ги!...
-" Събери ги отново заедно!..."
-" Закопай ги!..."
-" Монети на очите им сложи!... "
-" Нека в отвъдното да бъдат отново заедно!"
Пръстите на Дар`Лас се свиха импулсивно около канатите на корицата.Дъската изскърца и се откърши.Владетеля на земята дълго я гледа обмисляйки идеята.Накрая извади кинжал и започна да я оформя като лопата. Спомни си първото погребение. Жегата а те бог и човек застанали гръб в гръб копаеха гроб за пожертвалите се човеци.Тогава ги нахвърляха заедно но сега това не беше уместно.Дар`Лас започна да копае гробове за всяко семейство по отделно.Завиваше останките в парчета зебло от покривалата на каруците и ги полагаше един до друг-все едно семейството бе легнало за почивка, не забравяше и монетите за очите.След като ги зарови огради гробовете с камъни и посади отгоре им цветя, повече от това не се сещаше какво да направи.Потърси с поглед Крайният избавител за да разбере дали е постъпил правилно, но него го нямаше.Нямаше ги и душите на избитите с тях си бяха тръгнали и някои от старите досадни гласове. Дар`Лас се облегна на дървената си лопата и заплака от облекчение. Това било значи. Трябваше да се погрижи за не погребаните. Направеше ли го правилно душите им щяха да отидат в Леденият къс където Ледените великани щяха да се погрижат повече да не се върнат.Събратята му бяха повелили правила за праведен живот и за правилно отношение с телата след смъртта. Но винаги щеше да има жертви на престъпления и война което ще остават да гният и да ги гризат зверовете и някой трябваше да се погрижи за тях. Е щом това щеше да предотврати появата на нови гласове в главата му и да отпраща и някои от старите досадници, щеше да го направи. Щеше да се превърне в Гробарят-този който ще се погрижи за бедните и онеправданите които не могат да си позволят да платят да бъдат погребани правилно...
* * *

[mad_dogs]

Тълпата беше притаила дъх.Представлението бе грабнало вниманието й увличайки я така дълбоко в представлението че малките актьори с фалшиви бради, стъпили на кокили или намазали лицата си с червена глина се превръщаха в Богове, злодеи и кинкаиди. Хората не смееха да мигат да не би да пропуснат чест от действието.
Само че, К`зар не беше тук заради представлението.Покатерен на една купчина денкове той наблюдаваше тълпата.Търсеше нещо, не търсеше някого,наблюдаваше за Злото. Така де следеше за появата на сподвижници на Щон или ако имаше късмет на самия него.До сега бяха изиграли стотици представления и нито веднъж не откриха дори следа от Синът на Първия човек.Търсенето обсебваше цялото му внимание но той можеше да си го позволи. Първата му защита беше дегизировката: добре изкъпан, прилежно вчесан, дори леко парфюмиран и навлякъл единственият чифт чисти и здрави дрехи на трупата той въобще не приличаше на мърлявото хлапе оцеляло след пожара в онзи злополучен град.Сега приличаше на син на заможен гражданин така нито стражата или пък уличните гамени нямаше да му досаждат дори и да се покатереше върху нечия чужда стока както в момента. Разбира се имаше и остриетата скрити в ръкавите на палтото.Придобивка с която се гордееха всички в трупата, това не бяха прости парчета метал заострени на някои камък и с дръжка от парцали , това бяха кинжали.Вярно изтънели от прекалено много острене и захабени от прекомерна употреба дръжки, с черни петна на места където колкото и да търкаш не можеш да ги почистиш, петна от кръв- истински оръжия.Струваха цяло състояние-приходите от пет представления но си струваше.Естествено имаше го и Илиамас. Дребничко момче което сега стоеше в подножието на купчината денкове.В онази нощ, в огненият ад на пожара погълнал цял един град К`зар бе помислил че момчето бе загинало. Но когато на сутринта се върнаха да преровят пепелищата за нещо полезно го откриха жив. Илиамас беше загубил косата и веждите си но нямаше и следа от изгаряне въпреки че върху дрехите му имаше обгорено петно което приличаше на детски силует, все едно бе държал някого в обятията си и този някой се бе превърнал в пепел от адските пламъци.К`зар предполагаше че това е било малкото му братче, то не бе оцеляло, а как Илиамас бе оживял никои не можеше да проумее. Това го беше променило, не говореше много и като че ли мразеше огъня. Не можаха да го накарат да участва в нито едно представление а когато започнеше частта с Праха от спомени той винаги затваряше очи и дори ги прикриваше с ръце. Пожарят беше изкривил нещо в главата на момчето, изправеше ли се пред някаква опасност то се усмихваше.Усмивка която никога не би искал да видиш втори път-устните му се разтегляха толкова много че почти достигаха до ушите му, оголените зъби сякаш бяха повече от колкото може да побере нормална уста, очите се оцъкляха превръщайки се в две млечно бели кълба в чиято дълбина гореше огън.К`зар бе виждал как нашарени с белези главорези бягат пред тази усмивка не смеейки да погледнат на зад и плюейки през рамо против уроки. Ако това не помогнеше Илиамас имаше и малка дървена тояжка.Такава носеха слугите за да проправят път на господарите си сред тълпата и да прогонват нахалните улични гамени.Само че точно тази тояжка имаше сърцевина от олово правейки я достатъчно тежка да троши кости и глави. За съвсем крайни случаи на кръста си момчето носеше зелен шал които освен да държи на място панталоните от следващият по чистота и здравина чифта дрехи криеше в пискюлите си оловни тежести.Ако се наложеше можеше да го превърне в смъртоносен боздуган като го развърти над главата си или в приличен бокс омотавайки го около ръката си.
До сега не им се беше налагало да прибягват до оръжията си защото Щон никакъв го нямаше.
К`зар отново се съсредоточи върху тълпата.Представлението напредваше, знаеше точно какво предстои защото самият той е бил десетки пъти , там на сцената. Не винаги беше наблюдател, въпреки че му харесваше затова при всяка възможност се сменяше с някое от другите хлапета които предпочитаха изявите на сцената. Загледа се за миг в щъкащите сред тълпата хлапета, месните джебчиичета. Не те нямаше да създават проблеми. Преди представлението се бяха договорили, срещу 35% от приходите да не закачат никого от зрителите.Скъпичко беше но пък на трупата и излизаше име.Хората говореха че са толкова добри че по време на представленията им дори и най закоравелите крадци така се улисвали в действието на сцената ,че забравяли да крадат.
Представлението наближаваше кулминацията си, щяха да използват Праха от спомени. В този момент К`зар сякаш можеше да надзърне в душите на хората.Виждаше ги такива каквито са-авантюристи или пък страхливци, скъперници и наивни добряци,жестоки и себични господари,грабители или завистници, но никога не откри някой стаил в душата си зло.Щон не беше успял да поквари човеците, все още не.
Проблясъка от изгарянето на Праха от спомени го заслепи за миг.Ахването на тълпата секна като отсечено със сатър.Сега всички зяпаха с отворени уста рисуваните от огъня картини.К`зар се наведе напред и се съсредоточи върху тълпата прикрил очите си с ръце за да не му пречи ярката светлина.Оглеждаше присъстващите един по един задържайки погледа си върху тях само за част от секундата.
Тук няма нищо...и този не...не,не,не...пълна скука...не,не...ама че странен тип...не и този не...уф и тук нищо... Умът му се върна няколко стъпки назад: " странен тип ли?!" К`зар тръсна глава за да излезе от транса в които бе влязъл.Наистина сред тълпата имаше човек които не си беше на мястото.Първо, въпреки че площада бе претъпкан до пръсване и хората едва смогваха да не се настъпват около този имаше цяла ръка празно пространство.Второ външният му вид: уж изглежда като човек а някак си веднага ти става ясно че не е.По висок ли беше? Излъчваше някакво превъзходство.Трето държеше свитък че и си записваше. Докато всички зяпаха историята разказана от огъня той сякаш просто проверяваше за факти и грешки.Четвърто, абе сигурно имаше и още нещо което го правеше подозрителен но на К`зар му стигаха и първите две.Тълпата щеше да е като вцепенена за десетина секунди след като загаснеше и последната огнена рисунка, точният момент да го спипат.Понечи да слезе от денковете и се закова на място.Странният тип си тръгваше,как го правеше!?Досега никои не бе успял да се отърси от вцепенението предизвикано от огненият спектакъл.К`зар викна към приятеля си.
-Илиамас!-ръката му енергично сочеше в нужната посока.-Онзи там дето си тръгва! Догони го!
Момчето сякаш беше хрътка, дори не погледна какво му сочат.Хвърли се напред и ловко се запровира през тълпата и почти не му се наложи да ползва тояжката.Странният тип сякаш искаше да ги улесни, въобще не бързаше.Вървеше си кротко а тълпата му правеше път, сякаш всички в един момент решаваха че просто трябва да стъпят на другият си крак за да им е по удобно и така се оказваха по близо до съседа си оголвайки място да мине цял фургон.А онзи дори спираше от време на време мърмореше си нещо, ближеше перото и драскаше по свитъка си. А хлапетата колкото и да бързаха не го настигаха, сякаш това беше някакъв сън.Едва когато онзи свърна в една уличка и го изгубиха от поглед времето възвърна нормалният си ход. К`зар догони Илиамас и двамата уверено продължиха след него. Нямаше къде да им избяга, залисан в писането онзи влезе в задънена уличка. Но когато нахълтаха в нея ги очакваше огромно разочарование, там имаше само стена. Илиамас я приближи предпазливо и я удари два три пъти с тояжката си,няма съмнение здрава солидна тухлена стена. Момчетата си размениха въпросителни погледи но единственият отговор които можеха да си дадат се изразяваше с вдигането на рамене. Върнаха се при трупата, нямаше какво да правят повече тук.Съмненията под формата на въпроси обаче вече гризяха К`зар.Бяха ли най накрая попаднали на сподвижник на Щон? Или пък това беше самият той? Дегизиран разбира се.И защо си записваше историята разказана от Прахът на спомените?И най важното къде бе изчезнал мамка му?..
* * *

[mad_dogs]

* * *
Не можа да мигне до сутринта.Седеше на пода облегнал гръб на леглото , а ръцете му нервно мачкаше парче дърво, май беше част от дръжка на метла.Сънят не му излизаше от ума: Цветен венец върху главата на девойка и внезапно разцъфналата червена роза в средата му.Само дето не беше никаква роза.Фам рязко се изправи, трябваше да притежава това оръжие.Обаче нямаше никакво намерение да се връща в Онзи Сват, няма начин, за нищо на света.Никога повече нямаше да позволи да го превърнат отново в играчка.След като нямаше да се връща там, а такова оръжие се намираше само на онова място оставаше да си го направи сам.Излезе на двора и сграбчи първият попаднал му човек.Даде му множество нареждания: да се разпалят пещите, да се донесат различни видове дървен материал и от всяка известна им руда., а да и поне едно парче кремък.Увери се че уплашеният човек всичко е разбрал и му даде начален тласък за изпълнение на задачите с... ритник.Скръсти ръце, облегна се на стената и зачака.Първо долови мирисът на разпалени въглища.Към нея се добави и тежката смрад на разтопен метал,толкова специфичен и така натрапчив че се лепи по езика.До сетивата му се прокрадна и аромата на смола-значи всичко вече беше приготвено.Време беше да сътвори нещо което не съществуваше в Пограничната земя.Щом влезе в работилницата хората се засуетиха около него.Свалиха хубавата му риза и го препасаха с тежка кожена престилка.Стегнаха дланите и китките му с ремъци за да не се плъзга дръжката на чука и завързаха на врата му памучна кърпа за да попива потта. Хората извършиха тези действия все едно обличаха цар а не ковач.Фам се усмихна доволен, ако не за друго то от хората ставаха добри случи.Едно движение на китката и те побързаха да го оставят сам.
Фам застана по средата на работилницата, затвори очи и методично започна да се потупва с показалец по слепоочието за де подреди мислите си.Трябваше му кремък, пружина и чакмак за да събере механично огниво.Това беше лесната част защото знаеше как да я направи.После, тръба която да закрепи за дървена ложа и да овеси на дръжката топуз.Чакай малко, по тая метална топка нямаше ли някакви символи?Дали бяха важни?Едва ли на Онзи Свят нямаше магия значи са били просто за украса.
Разтопи желязо.От едната част отля чакмак и му наряза толкова остри нарези че едва прокарал пръст по тях и те му смъкнаха кожата до кръв.От другата част изкова стомана, толкова еластична че да пружинира без да се уморява метала и да се огъва.Захвана се за издялка парче кремък.Много от тях изхвърли като непотребни.Остана доволен едва когато искрата която получи беше толкова силна че за миг освети цялата работилница, дори и най тъмните кътчета там дето се криеше онова пакостливо създание- котката.Откъсна от работната си престилка парче кожа, трябваше му да увие кремъка за да него счупят челюстите с които щеше да го прикрепи към механизма. Устройството което се получи беше простичко и ефикасно. Парче желязо което поразително приличаше на "петле" щеше да държи в металните си челюсти кремъка.Когато го издърпаше назад то щеше да натяга пружината, а малък лост щеше да я задържа на място.Когато натиснеше това лостче пружината щеше да изстреля "петлето напред и кремъчният му клюн да се удари в назъбената повърхност на чакмака и ето ти искра достатъчно силна да запали огън.
Сега тръбата,подбра най чистата руда и я стопи в първокачествен чугун Направи форма от леярска плъст и постави в центъра и парче дърво.Когато излееше вътре разтопеният метал температурата му щеше да е достатъчно висока за да обгори дървото но метала щеше да изстине достатъчно бързо за да не изгори.Така щеше да получи тръбата която му трябваше. Само дето беше подбрал неправилният материал докато го обработваше един по силен удар напука изделието.Чугунът беше твърде крехък за тази работа.Може би трябваше да използва сплав, така както Владетелите на стихиите обединяваха незначителните си способности и ставаха най силните сред Боговете, така и той щеше да обедини различните метали.Щеше да смеси мед-напомняше му за огънят на Лоуки , олово като сивият гранит от които беше сътворен Дар`Лас,калай които щом се стопеше приличаше на водата -стихията на Ка`то и накрая щипка цинк за да придаде еластичност на сплавта така както бяха еластични и жилави растенията творенията на Шула. Получи бронз, достатъчно здрав и еластичен, бързо приемаше топлина и така бързо я отдаваше.Тръбата която отля оставяше приятно усещане на допир сякаш беше от жива плът.
Сега финалната част, най непонятната-топузът които трябваше да увенчае дръжката. Колкото и да се напъваше не можеше да намери смисъл в съществуването му затова и не вложи много усилия изкова го от парче ламарина.Сега когато всички части бяха на лице трябваше да ги обедини в едно посредством дървото.Веднага отхвърли чама като неподходящ твърде лек и отделяше смола дълго лед като беше изсъхнал.Трябваше да е здрава и яка дървесина дъб или бук.Спря се на дъба.Дървото трябваше да има лека чупка и едва като се захвана да го обработва осъзна че най подходящият ъгъл е от 120 градуса. В едната част издълба ложе което да приеме тръбата която прикрепи с месингови скоби. При затапеният край точно там където дървото правеше своята извивка монтира огнивото и на свободният край прикова с груби пирони топузът.
Готово, оръжието което го измъчваше в кошмарите му беше готово. Разглеждаше го с интерес и пробваше различни захвати.Сега много неща му се изясниха. Ако дръжката не завършваше с топуз щеше да му е трудно да насочи правилно оръжието, така се балансираше тежестта му.Сега оставаше да го изпробва, но на къде да го насочи?
Вратата се отвори рязко и вътре влезе Щон.Уж вървеше небрежно а очите му шареха търсейки тайните които майстореше баща му.Фам не искаше да скрива нищо от него затова насочи тръбата към главата му.Щон доверчиво се наведе напред и притвори едно око за да види с другото по добре какво има вътре.Първият човек дръпна лостчето.Петлето полетя напред.Кремъкът застърга по огнивото и искра озари цялото помещение.
Не това очакваше Фам, спомняше си трясъкът, досущ като от гръмотевица и блясъкът така ярък като от светкавица.Това което беше постигнал беше едно нищо.Първия човек разочарован огледа "оръжието".Разклати го, потупа го с длан отстрани-съмнителен метод за поправка.Натегна отново петлето, освободи лостчето , блясък на искра и толкова.
Щон грабна "оръжието" от ръцете на Фам.
-Какво е това тате?-въртеше го в ръцете си момчето за да го разгледа.-Да не е лула която да се разпалва сам?-налапа дулото и засмука, остана разочарован.-Забравил си да я напълниш.
Захвърли я на масата като нещо непотребно.Фам местеше поглед ту към "оръжието" ту към Щон.Да го напълни ли?Естествено че трябва да го "зареди" , все едно да опъваш лък без стрела и да се чудиш защо нищо не можеш да улучиш.Само че с какво да го напълни? Колкото и да напрягаше паметта си не можеше да си спомни Джофа някога да е зареждал оръжието пред него.Ама че пуст късмет нямаше никаква идея какво да прави.Дали пък Щон нямаше да има някаква гениална идея, навремето почти поправи едно от Нещата.
-Сега ще ти разкрия голяма тайна сине.Това е страховито оръжие което видях на Оня свят...
-Как работи?Какво прави?-заинтересован и нетърпелив Щон прекъсна баща си.
Взе отново "оръжието в ръце и започна да го изучава.Накрая го стисна за тръбата и започна да удря с топуза по отворената си длан.
-Ходи чак до Оня Свят, за това?Ние тук му викаме "боздуган".По ефикасно е с шипове или пирамидки да знаеш.И за какво ти е това огниво?Не функционално е.
Фам изтръгна предмета от ръцете на сина си.
-Не, не и пак не, тъпо хлапе.Това нещо трябва да бълва огън и да плюе метал.
-Защо не работи? Сигурно си го направил погрешно.Май те бива само да ковеш рози.
Фам се смръзна.Очите му се присвиха същински цепки.Не му трябваше оръжие което да бълва огън и да плюе метал можеше просто да пребие копеленцето с топуза на дръжката. Но не, все пак му е отроче очакваше се да е злобен кучи син.
-Безполезен си като човеците си.Само знаят да пият и плюскат и да се кланят, а и това не правят добре.Махай се, трябва да помисля.
Щон се обърна да си върви вече не му беше интересно тук.
-Чакай!-една мисъл бе споходила баща му.-Май сред човеците ти имаше един дето не е чак толкова безполезен.Имаше бърза мисъл и не му трепна окото докато ме лъжеше там на брега на Окун`ка.Как му беше името...-защрака с пръсти Фам опитвайки се да си спомни нещо което никога не беше знаел.
-Ту`маан ли?-опита се да отгатне момчето и побърза да си прехапе устните но твърде късно беше се подвел.
-Нещо такова май ще да е било.Викай го!
Щон наклони глава на една страна , Фам си помисли че се колеба е дали да изпълни заръката му.Не, не беше това той просто гледаше в сенките зад гърба му.
-Можеш да излезеш!-момчето даде разрешение на своята дясна ръка да се покаже.
Ту`маан направи крачка в страни от сенките и изведнъж стана видим. Хлапе в твърде широки за възрастта си дрехи, с лъщящо теме без нито един косъм и задължителната метла в ръце целият обвит в мистичен облак прах.
Фам едва сдържа тръпката на напрежение която искаше да разтрепери тялото му. Някой през цялото време бе стоял зад гърбът му и той не го беше усетил.Ами ако вместо метла стискаше кинжал?Първият човек изтри последната мисъл.Беше нелепо той беше повече от Бог не биваше да се страхува от някакви си човеци.Пристъпи напред и тикна оръжието в ръцете на Ту`маан.
-Да те видим ставаш ли за нещо.Това устройство не работи.Кажи ми защо?
Момчето затвори очи и остави пръстите си да изучават "оръжието".Беше толкова спокоен че ако не бяха бързите движения на очите под клепачите му, Фам щеше да си помисли че спи.Ту`маан облиза устни за да прогони натрупалото се напрежение и заговори без да поглежда.
-За да работи както всяко оръжие което мята на разстояние някакво острие трябва да се зареди.За това се досетихте и сами.Това което пропуснахте е че всяко такова оръжие използва енергия която трябва да се освободи.При лъка това е напрежението натрупано в опънатите тетива.При прашката това е инерцията от въртенето на самото оръжие.Ако хвърляме нож това е енергията на мускулите на ръката ни.Но тук имаме нещо друго. Няма тетива нито пружини.Ако отворът в задната част беше по широк а цевта по дълга можеше да се използва силата на натрупаните в дробовете ни въздух с чиято помощ да издухаме стрела но вие заявихте че то бълва огън и плюе метал.Най логично е да се предположи че вътре се слага някакво вещество което да се запали с помощта на огнивото.То трябва да гори толкова бързо че мигновено да се превръща в дим.
Фам плесна с ръце предвкусвайки разрешаването на проблема.
-Чудесно!кажи сега какво е това вещество?
Ту`маан му подаде оръжието.
-Такова вещество не съществува!
-Как така?Та аз съм го виждал да работи!Това не е просто фантазия или кошмар.То работеше!Пръсна човешка глава като презряла диня!
Първия човек беше вдигнал момчето във въздуха и го тресеше сякаш това можеше да придаде допълнителна тежест на думите му.
-Никой не твърди че си измисляте, господарю.Пропускате факта че това оръжие е работило в един друг свят.Нямам никаква представа какво съществува там, но тук такова вещество няма.
-Безполезен си като и предполагах!-Фам го хвърли на пода.-Да беше дал поне една работеща идея.
-Върнете са Оня свят и си вземете от нужното вещество!-отвърна Ту`маан плъзвайки се в сенките и изчезвайки от погледа им.
-Дума да не става!Там не се връщам!Оня свят е сбъркано място.
Погледна за последен път "оръжието" и ядно го захвърли.
-А, непотребен боклук!
Случайно или пък не предметът падна върху една маса върху която стоеше статуетката овързана с розовата панделка.Същата онази която го беше върнала обратно.Мраморната фигурка се разклати и затропа по дървото а звука които издаваше поразително напомняше на смях.Фам я грабна и в ядът си я счупи на две.Розовата панделка увисна върху вече непотребните парчета камък и започна да губи цветът си.Едва сега когато статуетката беше на парчета Първия човек се почувства наистина освободен от оковите които го свързваха с нея.
*
На другият край на света, в една тъмна стая, върху една суха пръчка покара поредната зелена пъпка.Последната.Седмата...
*
Ту`Маан почистваше и подреждаше. Фам и Щон си мислеха че така го наказват заради неговата безполезност. Те грешаха, той обичаше да чисти и подрежда защото така подреждаше собствените си мисли. Метеше и мислеше.Това "оръжие" не му излизаше от ума. Досещаше се за принципа по които трябва да работи но за да е сигурен трябва да го изпробва.Взе една от неизползваните от Фам тръби и наля в нея вода, после затъкна свободният край с парцал. Натъпка го наистина много здраво и постави тръбата изправена в мангала с жаравата.Все едно духало и започна да ги разпалва.Тръбата за почна да се тресе и накрая със свистене и жвакане изплю парцала.Прелетя няколко метра и с влажно пльокване се размаза върху стената и немощно се свлече на пода.Ту`маан приклекна до него и започна да разсъждава.Принципа е ясен и потвърден.Остава да намери вещество което да се превърне в пара или дим мигновено.Водата отпада, трябва време за да превърне в пара а и винаги може да изтече.Сняг или пък лед, да но тогава оръжието ще работи само през зимата а и искрата не е достатъчно силна за да ги разтопи мигновено.Започна на удря глава в дръжката на метлата си сякаш това щеше да подобри мисленето му.Не, не откриваше вещество което да му свърши работа.Убеден беше че в Пограничната земя няма такова нещо което да задвижи оръжието направено от Фам.Изправи се рязко и вдигна захвърленото от Първия човек устройство. Скри го под дрехата си.
"-Аз съм, Ту`маан,разгадавал съм загадки и мистерии, един ден ще открия какво може да го задвижи.Един ден..."
Момчето продължи да почиства , но сега вече весело си подсвиркваше...
* * *

[mad_dogs]

* * *
Огънят беше зле стъкмен, калпаво разпален и небрежно подържан.Пламъците бяха угаснали, а жаравата бавно умираше задушена от сивкава пепел.Лагерът бе притихнал и същества на четири крака се бутаха край плячката.Разпра се кожа и множество неща влажно цопнаха в пръстта.Надигна се сумтене извисявайки се до гърлено ръмжене.От време на време зъби чаткаха върху метал.
Първородната въздъхна.Какви гнусни твари.Да бяха вълци глозгащи дете нямаше да предизвикат такова отвращение каквото изпитваше в момента.Човеци- любимците на боговете.А тези бяха от най лошите-самите надарени от Боговете.И какво правят? Грижат се за благото на обикновените люде може би?Ами делят плячка- пари спестени от наема на майстори.
Първородната излезе от сенките.Движеше се безшумно.Сухите листа не шумоляха под стъпките й. Падналите клони не се чупеха под стъпалата й.Влезе в лагера на хората и никой не я забеляза, а тя дори не се криеше.Прокашля се деликатно за да привлече внимание върху себе си.Не се получи.Направи го отново, по силно и отчетливо и отново нищо.Изрита няколко цепеници в жарта за да се разгорят.Но дори и лумналите пламъци не привлякоха вниманието на хората.
-Дори и разбойниците поставят стража когато делят плячка!- изръмжа тя.
Това вече привлече внимание или пък бяха думите "разбойници" и " плячка" в едно и също изречение.
-Не ни се бъркай жено!
-Не е твоя работа к`во правим!
-Абе коя си ти? Какво точно търсиш тук?
Първородната се усмихна и зъбите и проблеснаха като наниз перли.
-Тъй като гледа май вас търся.Нали вие сте Надарените с Божията благодат и сте тръгнали майстори да дирите?
-Ние сме.-отвърнаха хората присвивайки очи в опит да преценят първородната.
-Аз съм...-първородната направи по рязко движение и наметалото и се отметна в страни и огъня освети множество остри предмети закачени на кръста й.
Тук хората се уплашиха и сбъркаха в преценката си.
-Тя е извратена убийца грабител!- изписка Ва`ку.
-Аз съм ГРАДИНАР.- натърти на заниманието си тя и хвърли поглед върху провисналите от кръста и инструменти.
Ножове за ашладисване, ножици за кастрене и триони за оформяне.Съвсем обикновени градинарски инструменти.Трябваше много въображение и най вече извратено мислене за да си помислиш че с тях може да се причинява болка и смърт.
Най накрая човеците се окопитиха от подвелото ги въображение и гузна съвест.
-Ние тук майстори търсим, а не някой да ни сади цветя.Пък и вече си намерихме един.
Някои се възползва от мрака и плесна Ва`ку зад врата.
-Те, първородните така строят бе.Карат растенията да израстват във формите които са им нужни.Искаш шкаф и те ти посаждат храст, подкастрят го и преплитат клони и ето ти шкаф който като порасне може и гардероб да стане.
-Добре де и така да е, ние вече си имаме майстор нали?За какво ни е още един?
Хората се смълчаха щото трябваше да обмислят това дето го каза дъртият скъперник. Намекваше че вече са си поделили парите и не му се ще да се бръкне да плаща за още един. Виждайки че се колебаят първородната хвърли най силният си коз.
-Аз съм Ависаркс.
Хората закимаха, бяха чували за нея.Най добрият градинар-строител сред първородните. Беше престижно дори само да се разходи из градината ти.Но дори това бе беше достатъчно човеците да бръкнат в кесиите си и да похарчат и без това чуждите пари.
-Казах вече, имаме си майстор.Най добрият! Какво можеш ти което той да не може да постигне?
Ависаркс се подсмихна ето че стигнахме до същността на въпроса.
-Ще ви дам нещо от което ви лишават.Н`дар иска да сте равни, да не се различавате един от друг.Кръгла зала и кръгла маса та ка че никои да не седи на чело. Аз ще дам тази индивидуалност с която да изпъкнете сред останалите и дори боговете няма да могат да я оспорят.
-Как ще го постигнеш?-наостриха уши хората.
Имаше нещо което ги блазнеше повече от парите и златото и това беше показността ( властта).
-Боговете са ви дали цветове,аз мога да направя градина за всеки един като подбера правилните цветя.Да речем че притежаваш син камък какво би искал да цъфти в градината ти, дребната и безлична незабравка или кичестата перуника(ирис)?
Човеците се засмяха и започнаха да се тупат дружески по гърбовете.
-Харесва ми как мисли това момиче.
-Ще натрием носа на Н`дар и неговата "кръгла" маса.
-Ще ни слага той наравно с другите, как пък не.
Ависаркс попари ентусиазмът им.
-Ще взема заплащане като за двадесет майстори.
-Май вече не те харесвам чак толкова.-скръсти ръце пред гърдите си Ва`ку и свъси вежди.-Ка`буанеца взе заплащане само за десетина майстори.Няма начин да ти дадем повече.
-Ще взема като за десет.-съгласи се първородната.
Вя`ку прехапа устни.
-Ама как те подведе само, а?-изкиска се Дам`Арг.
-Уж си скъперник а една градинарка те обра.
-Пресмятах нещо.-заоправдава се дъртият лъжец.
-Ами зяпаше и циците!
Ависаркс ги остави да се дърлят, беше постигнала каквото иска.Щеше да си съперничи с най добрият строител за одобрението на боговете...
* * *

[mad_dogs]

След всичкият ентусиазъм и бързане което демонстрира Хан`Маа бяха се отдалечили от Черък само на няколко километра когато спряха. Ул`кан си нямаше никаква идея къде отиват затова си траеше. Ка`буанецът издигна походната си работилница която представляваше не малка шатра съвсем сам любезно отказвайки всякаква помощ от бога. Позволи му само да затегне ремъците на протезата която постави на мястото на липсващата си дясна ръка след което побърза да се шмугне в работилницата.Ул`кан се изтегна в тревата и започна да пуши лула, разпуши се и походната работилница.Часове наред Хан`Маа майстореше, може и повече да е било щото по едно време ковача на боговете се унесе и задряма.Когато се разсъни пред него имаше чифт ботуши и корсет, а ка`буанецът сияеше горд от постигнатото. Ул`кан обаче не беше въодушевен.Единият ботуш беше с твърде дебела подметка и за сметка на това с по къс конч.Другият с твърде дълъг конч и тънка подметка.Дали славата на Хан`Маа не беше преувеличена, силно преувеличена.
Виждайки го че се колебае, ка`буанецът го подкани.
-Обувай, обувай едва тогава ще разбереш.
Ул`кан нахлузи несъразмерните ботуши,хъм сега изглеждаха нормално.Направи крачка две и наистина разбра- не куцаше.Колко малко бе нужно за да се прикрие недъгът му.
-Сега корсета.-насърчи го Хан`Маа.
-Туй не е ли женска дреха?
-Точно този, едва ли.
Богът не беше въодушевен но пък в началото така беше и с ботушите.Намъкна се в дрехата за щастие нямаше да се унижава да моли да го закопчаят , катарамите бяха отпред. Пръстите му се плъзнаха по множеството зъбни колелца и червяци втъкани в конструкцията. За какво ли бяха?Най накрая напипа и едно по голямо колело с ръчка.
-Завърти я, ама бавно щото ще боли.-посъветва го ка`буанеца.
Наистина болеше.Колелото задвижи механизмите скрити в корсета а те натегнаха металните банели които започнаха да изправят изкривеният му гръбнак.В очите му се появиха сълзи от болка но и от щастие вече не беше изгърбен а и като че ли бе станал по висок.
-Защо го направи?-полюбопитства богът.
-Трябваше да те скрия някак си.Всички знаят че ковачът на боговете е прегърбен и куц.А ето че ти вече не си такъв.-намигна му Хан`Маа.
-Е щом вече сме готови на къде ще тръгнем?
-Към Небесните мини.Намират се върху Стеноскал.
Ул`кан потрепери, мразеше го онова място.
-Не се налага да извървим това разстояние пеш нали?
-Не се сещам за такова.- отвърна Ка`буанеца които само с едно дръпване на един шнур бе прибрал походната си работилница.
Ковачът на боговете постави лявата си ръка върху рамото на Хан`маа а с другата демонстративно щракна с пръсти.
Светът около тях се разтегли и размаза все едно се движеше бързо, ама много бързо.Няколко мигвания на очите и всичко си дойде на мястото.Само дето Стеноскал вече беше само на няколко часа път.Богът закрачи напред наслаждавайки се на новата си походка , вярно предстоеше гадна работа но пък колкото по бързо я свършеха толкова по бързо щеше да се махне от тук.Ка`буанецът се бавеше гледаше ръцете си и неумело щракаше с пръсти но нищо не се променяше.
-Как го направи това?Аз мога ли го? Или трябва да се науча?
-Не, него можеш и не можеш да се научиш това върви с божествената същност.
-Жалко щеше да е голям кеф.-Хан`Маа за подтичва след бога.
За да не се набиват на очи с внезапното си появяване се наложи все пак да извървят последните километри пеш.До сега ковачът на боговете не се беше замислял как ли изглеждат Небесните мини.Знаеше че от тях е добито парчето твърдо небе от което е изработено острието за копието на Оин и това беше всичко.Очакваше че щом имат гръмкото название "небесни" ще са поне на открито а ето че стояха пред невзрачна барачка с тъмен вход.Но пък от друга страна при ка`буанците нищо не беше това което изглежда , напомни си бога.
Пазачът, да Небесните мини си имаха и пазач, спря да си бърка в ухото с молива и съсредоточено ги загледа.Накрая разпозна Хан`Маа и придоби отегчено изражение че и из пуфтя пренебрежително.
-Ама ти сериозно ли?За кои път вече тази година, пети?С какво ще се опиташ да съблазниш Майсторите този път?
-Това не е твоя работа Шуук.
-Добре, така е.Знаеш каква е моята РАБОТА, мен с какво ще съблазниш?
Хан`Маа извади добре опакован свитък и го тресна в протегната ръка на пазача. Шуук небрежно разви намаслената хартия и започна на прелиства съдържанието като демонстративно си плюнчеше пръста.На третият лист се спря , внимателно избърса ръката си преди да загърне отново свитъка.Положи ги много внимателно все едно бяха от стъкло на масата си и многократно се увери че са добре поставени и няма да паднат преди да се обърне отново към Хан`Маа.Наложи му се няколко пъти да оближе устните си преди да успее да проговори.
-Искам ги тези чертежи от години.Не те склоних нито със злато нито с технологии, а сега ми ги даваш само за да те пусна да минеш?
-Какво не е ли достатъчно?Толкова ли си алчен вече Шуук?
Ка`буанеца се изплю в краката им.Отвори вратичката на барачката и им махна да влизат.
Както и очакваше Ул`кан нищо не беше такова каквото изглежда.Това не беше вход а просто стаичка.Хан`Маа дръпна един лост които се намираше до стената и всичко тръгна нагоре.Ковачът на боговете отвори вратата и подаде глава за да разгледа системата от въжета и скрипци но такава нямаше.Ка`буанецът се подсмихна.
-В скалата има тръба и поплавък за които е закачена тази стая.Сега тръбата се пълни с вода и ние се издигаме.
-От къде идва водата?
-Имаме водонапорна кула за всеки случай но основно сме отклонили вода от един водопад.
-Хитро.А с какво плати на пазача?
-Дадох му едно мое изобретение за което мрънка от години.-махна небрежно с ръка Хан`Маа.-Не се притеснявай вече е остаряло, изобретил съм нещо много по добро.
Колкото повече се издигаше стаята толкова по нестабилна ставаше.Ако не беше бог,Ул`кан беше убеден че щеше да го хване морска болест.Внезапно конструкцията се разтресе силно и рязко спря.
-Да не се повреди?-подсмихна се богът.
-Не, просто стигнахме.
Отвориха врата и пристъпиха на дървената рампа където вече ги очакваха посрещачи. От навъсените им физиономии и наличието на оръжия си личеше че не се радват да видят Хан`Маа.
-Дошъл съм да видя Майсторите.-заяви ка`буанеца.-Имам предложение на което няма да устоят.
Един от посрещачите, сигурно някакъв началник , вероятно заради по високата си шапка, отегчено им махна с ръка да го последват и замърмори.
-Както винаги.Идваш отново и отново все с предложение на което няма да устоят но ето че устояват.
Ул`кан се стараеше да не се оглежда но си личеше че му е интересно.Небесните мини където копаеха Твърдо небе не бяха точно рудници.Всъщност представляваха скелета върху които се катереха копачите за да достигнат до небесната твърд и да откъртят каквото могат от там.Опасна работа затова и никои не си забравяше осигурителното въже.Богът въздъхна, а как само се бяха мъчили на времето да пробият Твърдото небе за да избягат от Огсантовата земя.Сега ка`буанците го къртеха все едно беше най обикновен варовик. Докато се озърташе Ул`кан зърна някаква площадка до самият ръб.Направи му впечатление че преминаващите покрай нея ка`буанци се спират и поглеждат през обезопасеният ръб надолу с видимо възхищение.Богът не издържа на любопитството си и се приближи да хвърли един поглед.Там имаше най обикновени стъпала изсечени в самата скала.
-Стъпалата на Торлик!-възкликна той.-Ето значи как сте се качили чак до тук.
Придружите ли им се заковаха на място и всички впереха пълни с учудване погледи в него.Началникът им припряно се приближи до Хан`Маа.
-Това ли си донесъл за Майсторите?Историята за появата на Стълбата?
Ка`буанецът се усмихна загадъчно.
-Каквото съм донесъл е за Майсторите, не за теб.Ако те решат ще го споделят ако ли не, ще си останеш невежата който си.
Началника се врътна на пети и забърза напред.Ул`кан и Хан`Маа го последваха. Ка`буанецът успя да прошепне на бога да си мълчи и нищо да не казва когато му дойдело времето щял да говори дотогава трябваш да бъде ням...

[mad_dogs]

Удари с лопатата по пръстта - за да се слегне и за да заглади малката могилка. Поредният мъртвец положен в земята.Горкият беше толкова беден че вместо ковчег беше загърнат в стар брашнен чувал.Наложи се Дар`Лас да извади от собственият си джоб монети за да покрие очите му.Владетелят на земята обаче бе доволен, с всеки погребан гласовете ставаха по малко.
"-Няма да можеш... няма да можеш... няма...-залаяха гласовете в главата му.- Няма да ни закопаеш всичките... няма..."
Дар`Лас изскърца със зъби и лицето му се изкриви в страховита гримаса, мразеше упорството на гласовете.
Към него се приближи синът на покойника , навел ниско глава и понесъл в ръце последният им къшеи хляб и стомна чието съдържание бе по близо до оцет отколкото до вино. Владетелят на земята прикри лице с ръка, уж си бършеше потта а побърза да си придаде по благ вид.Пое комата, така твърд че за да бъде разделен бяха ползвали брадва. Стри го между дланите си постави едно по едро парче в устата си и посипа трохите по земята все едно сееше семена.Взе стомната и я изля върху земята запазвайки само една глътчица колкото да прекара твърдият хляб през гърлото си.По вкусен хляб не беше ял и никога не бе опитвал такова сладко вино.
Роднините на покойника си тръгнаха тихомълком не преставайки да му се кланят на всяка крачка не смеейки да му обърнат гръб.Дар`Лас усещаше как благоговеенето им го изпълва със сила.Намести шапката на главата си, пооправи нахапаната периферия и метна на рамо Лопатата.Същата оная дъска която откърти от обгорената каруца, разбира се сега изглеждаше различно.От първом получи меден обков, после в едно селце където погребваше старият ковач като отплата за труда си получи стоманено гребало.Променяше се Лопатата , изменяше се и Дар`Лас само дето още не знаеше в какво.
Вървеше със затворени очи, знаеше че съдбата... така де гласовете щяха да го отведат където имаше нужда от него.
От първом чу скърцането на въжетата , а после и гласовете.Тези не бяха от тихите. Деряха се с такава ярост че ако бяха живи пяна щеше да избие по устните им. Отвори очи и повдигна с пръст периферията на шапката си щото трябваше да погледне на горе. Четиримата обесени висяха от клоните на високо дърво.Бяха там от доста време. Гарваните вече не се страхуваха от хората които идваха да гледат и усърдно похапваха. Дар`Лас наклони глава на една страна - престъпници, струваше ли си да ги погребва? Бързо прогони съмнението от умът си, задължително беше, точно тези не ги искаше в главата си. Толкова противни души не бе срещал досега. Замахна с Лопатата и въжетата се прерязаха.Беше илюзия, не самият инструмент прекъсна въжетата, все пак беше Бог можеше да си позволи малко показност.Обесените с тежка въздишка се стовариха на земята.Зад гърбът му хората дошли да позяпат мъртъвците, зашушукаха неодобрително. Дар`Лас не из обърна внимание, вероятно щяха да изпратят някой да повика стражата за да го спре.Затова си плю на ръцете и започна да копае.Вярно че беше Владетел на Земята и беше достатъчно да щракне с пръсти за да се изкопаят гробовете сами... но така щеше да се изгуби сакралността на това което вършеше.
Задъхани от бягането с тежките брони, стражите дойдоха едва когато привърши четвъртият гроб.
-Не може... не може да... ги... погребваш!-едва си поемаше дъх главният страж.-Кмета нареди... да висят тука... за назидание.
-Правилно е наредил.-съгласи се Дар`Лас и положи първото тяло в земята.
-Тогава... какви ги вършиш?
-Всеки мъртвец трябва да бъде погребан.Така е редно, Боговете го повелиха.Дори и за назидание не трябва да остават не погребани повече... да речем от пет дни.
-А кой си ти че да определяш това?
Дар`Лас не отговори, не беше нужно.Хората вече се бяха досетили и тихичко нашепваха името му -ГРОБАРЯТ .Щом го чу главният страж върна обратно в ножницата наполовина изтегленият меч.
-Тези са престъпници.Дори и повелята на боговете може да се заобиколи когато е нужно. Тези не трябва да бъдат погребани правилно.
Владетеля на Земята се спря, не думите на стража слушаше, а гласовете на обесените които крещяха в главата му.
"-Ще намерим семействата ви... ще ги набием на колове... и докато са още топли ще ги изнасилим..."
Тъкмо бе извадил шепа монети за да ги положи върху очите им когато размисли.Обърна телата по очи и започна да ги зарива.
-Не заслужавате дори да гледате към Царството небесно.Нека очите ви останат отворени и само пръст и червеи да виждате.
Лопата след лопата пръста запълваше гробовете, а гласовете заглъхваха задушени от земята положена отгоре им.Накрая замлъкнаха завинаги.
Намести шапката си и се загледа в насъбралата се тълпа.Хората го гледаха със смесица на удивление и ужас.
-Нека се знае и да се изпълнява от сега насетне.Никой мъртвец да не остава не погребан! Щом е бил престъпник нека да лежи по очи в земята за да не мърси с погледа си Царството небесно.Но помнете да не погребете ближният си е грях които ще затръшне небесните порти пред вас.
Виждаше, че хората възприемат на сериозно това което казва. Повелята намери място в умовете им и скоро щеше да се разпространи по света и да облекчи работата му... евентуално.

[mad_dogs]

* * *
Събуди се.Прорастващо дърво стържеше по керамична повърхност.Да, също така някакъв идиот блъскаше усърдно по вратата му.Извади лулата от устата си и критично я огледа.Беше изгаснала тооолкова отдавна.Колко ли дълго бе спал?Завесите бяха така плътни че дори да беше ден светлината не би могла да проникне в стаята.Щракна с пръст и лулата се разгоря.Пое дълбоко ароматният дим, задържа го и бавно го изпусна през ноздрите.Досадникът вече не само блъскаше по врата но и я риташе крещейки името му.
Лоуки стана, протегна се докато ставите му не изпукаха.Надникна в керамичната чаша. Водата беше изчезнала, но най важното беше че върху клонката имаше седем филизи.
-Най сетне.-изкикоти се Владетелят на огъня.-Най сетне имаме шанс.
Досадникът от вън вече крещеше с пълно гърло.
-Лоуки, отвори тъпата врата!Трябва да видиш това.
-Гледам го, гледам го, чак не мога да отлепя очи от него.
После се сети, че онзи отвън нямаше предвид клонката.Владетелят на огъня намокри кърпичката си и уви в нея пръчката и внимателно я скри в пазвата си.След което рязко отвори вратата с ясното намерение да срита досадника.Наложи му се обаче да отскочи назад защото Тот Тут за малко да му разбие носа в усърдието си да думка по силно.
-О, Лоуки, извинявай.-смутолеви писарят на боговете,без въобще да си прави труда да прикрие усмивката си.
-За какво?Че за малко не ме преби или за това, че ме събуди?
-Три часа след обед е!-възмути се Тот Тут-А и на кой му пука за следобедната ти дрямка.Това трябва да го видиш...
-И какво толкова интересно искаш да ми покажеш?-Лоуки престорено се прозяваше почти след всяка дума.
-Хората си играят с огъня...
-Трябвали да използваш тази тъпа метафора?
-Не е метафора,Лоуки, не е.Правят го наистина.Карат огъня да танцува и да рисува картини и да разказва истории.
-Искаш да ми кажеш,че използват Прах от спомени?
-А, майната му, нека го горят колкото си щат.-махна с ръка Тот Тут.-Въпросът е кой ги е научил и какво цели като ги кара да разказват историята, отново и отново.
-Я чакай малко...-сепна се Лоуки.-Само една история ли разказва Прахът им от спомени?
-Да, за някаква си канибалска вакханалия която Щон спретнал в някакъв никому неизвестен град преди да го изгори до основи.Изглежда се опитват да настроят човеците срещу Синът на Първия човек.
Владетелят на огъня прегърна през рамо Писарят на боговете.
-Прав беше да ме събудиш-Не можем да позволим някои друг да казва на човеците какво да правят.Те са си наши играчки.И къде да намеря тези непослушни човечета?
-Веднага ще те заведа.-не скри ентусиазмът си Тот Тут.
-Искаш да кажеш,че ще трябва да вървим на собствените си крака?
-Естествено, че не.Ние богове ли сме или що?
Писарят на боговете щракна с пръсти и двамата изчезнаха.

Озоваха се сред тълпа, и как да бъде иначе щом си насред градски площад и там се разиграва представление.Стъписваща беше тишината.Насъбралите се не смееха дори да дишат за да не развалят магията струяща от сцената.
Лоуки беше мошеник и лъжец, и за него беше ясно едно, това там беше за отвличане на вниманието. Ярко, пъстро и цветно целящо да прикрие... богът се озърна, да ето това там. Момче покачило се върху каруца.Стоеше си там и гледаше, гледаше как зрителите следят представлението.Изучаваше ги, преценяваше ги, търсеше.Владетелят на огъня въздъхна, след което перна Тот Тут зад врата.
-Ех, глупако.Вкарани в капан.-след което смотолеви така че друг да не го чуе.-Добре че не е за нас.
-Ама...-заекваше Писаря на боговете озъртайки се сякаш току що са му откраднали свитъците.
-Сега се махай!Ще ти набия здрав разум, после.
Тот Тут от бързане да щракне с пръсти май изкълчи палец.
Лоуки направи няколко прости упражнения за разтягане, наистина се беше схванал докато чакаше клонката да покара.Готов за действие той впери поглед в момчето което наблюдаваше тълпата.Всеизвестно е, че ако гледаш някого втренчено достатъчно дълго той усеща погледа ти.Щом хлапака премести очите си от тълпата върху него, владетеля на огъня му се усмихна предизвикателно.Завъртя се на пети, мушна ръце в джобовете и крачейки театрално подритвайки дребни камъчета навлезе след мрака на най тъмната уличка.
*
Знаеше, че ще дойде отново. К`зар се усмихна, правилно беше преценил странният тип със свитъците, въпреки че не бе успял да надникне в душата му.Виж това че не беше сам го притесни, капанът им не беше предвиден да задържи двама.Освен това новодошлият изглеждаше, опасен и ядосан... не по скоро раздразнен.Дори от тук виждаше как се мръщи на онзи със свитъците.Дали трябваше да отложи нападението за друг път когато странният тип щеше да е сам?Докато се чудеше Раздразненият каза нещо на странният което го накара да побегне.Добре де не беше бягане той просто изчезна , точно като предният път.Е вече имаха една жертва и един зареден капан.Време беше да щракне.К`зар пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително. Актьорите на сцената моментално хвърлиха по щипка Прах от спомени в мангалите. Това щеше да парализира тълпата както винаги и никои невинен нямаше да пострада. Надяваше непознатия също да се стъписа и да бъде лесна мишена , но знаеше че няма да го бъде.След като Прахът от спомени не действа на странният тип със свитъците защо трябваше да подейства на този.Скочи от каруцата и забърза след Илиамас. Непознатият се отдалечаваше безгрижно напъхал ръце в джобовете и подсвирквайки си. К`зар ритна една водосточна тръба.Всъщност точно определена тръба така нагласена, че да издаде звук като от войнишка тръба за атака. Започна се!
Едно от момчетата се надигна от скривалището си върху близкият дувар, в ръцете си стискаше рибарска мрежа.Заметна я ловко, точно както правеше на тренировките и... улови две от хлапетата които чакаха притаени с тояги в ръце за да усмирят вече уловената жертва. Само дето неудачите не спряха до тук, краят на мрежата се омота около крака на пишман рибаря и борещите се да се освободят момчета го събориха от дувара.Беше толкова нелепо че той се стовари върху двете си жертви.Непознатият се поспря да ги погледа. Изръкопляска им и дори подхвърли монета. Някой от стоящите в засада момчета се изнерви и хвърли нож. Острието изсвистя и...една дръжка безславно тупна непознатия по гърба.Острието беше отлетяло кой знае къде. К`Зар не знаеше от къде се е взела тази мисъл но беше убедена че ще щръкне от нечии задник.Да, не се излъга някой изквича болезнено и зареди такива проклятия... Изгубил всякакъв контрол над ситуацията К`зар не успя да възпре Илиамас които се хвърли напред вдигнал бастунчето си за удар.Замахът му беше добре прицелен ама въобще не мина дори близо до главата на жертвата. Пинът които държеше дръжката се изсули и скритият в кухото дърво слитък олово изпадна. Ако се съдеше по глухият удар върху нечий крак премазвайки малкото пръстче. Илиамас ясно метна безполезното дърво в страни, някои изохка на целен по ухото. Момчето посегна към последното си оръжие-шареният пояс с пришити тежести в пискюлите. Размота го и панталоните му се свлякоха до глезените.
К`зар, беше прикрил с ръка очите си да не гледа тоя резил.Ама все пак надзърташе между пръстите си и ръката с която притискаше устните си едва заглушаваше смехът му. Толкова нелепа ситуация, те се опитват да го наранят а непознатият просто си върви там и с цялото си същество си личи, че им се подиграва.
-Достатъчно!-успя да потисне смехът си най накрая К`зар.
Всички замръзнаха по местата си, а непознатия кръстоса ръце пред гърдите си и се нацупи.
-Досаден си като майка.Прекъсна забавата точно когато започна да става интересно.
-Това не ти е представление, а засада!-тросна се момчето.
-Така ли?И кого се опитвахте да хванете?Да не би мен?
-Всъщност ловим Щон, но и ти ще свършиш работа.
-И каква ли ще да е тази работа?!-ухили се невъзможно широко Лоуки.
-Ще ни отведеш при него.Някак си усещам, че знаеш къде е.-К`зар се почука с палец по слепоочието.
-И как ще ме принудете да го сторя?Та вие дори не можахте да ме хванете.Въобще давате ли си сметка кой съм?
Момчетата бяха категорично отрицателни, ама въобще не се сещаха кой може да е, а и не им пукаше особено.Владетеля на огъня беше разочарован и обиден.
-Чорлава червена коса, спретнах ви безброй шеги, да не споменавам, че задигнах кесията с парите от представлението ви.И сега ли не се сещате?
-Лоуки?-предпазливо предположи някой.
Владетеля на огъня изръкопляска.
-Точно в целта, и момчето облечено като момиче печели сребърник.-Лоуки извади монета и я подхвърли на позналият.-А колкото до Щон...Ще ви помогна.Но първо трябва да ви обуча и науча как да се справите с него.
Момчетата се събраха по плътно около бога.Това беше предложение което никои нямаше да откаже-да бъде ученик на самият владетел на огъня най големият мошеник , крадец и шегаджия. Еха, какво приключение...

[mad_dogs]

Хартия , толкова много хартия.Всичката така жестоко похабена - изписана с букви и тук там с целеуказателни рисунки.Каква загуба сама, превърната в записки вместо да стои където и е мястото - на рафта в кенефа. Хвърли настрани поредният пакет листа прилежно овързан и даже номериран.Нямаше го!Набута се още по навътре в тайникът, това дето му трябваше сигурно беше скрито най в дъното.Всеки момент щеше да го намери когато вратата изскърца.
Да те хванат докато завираш глава в нечии чужди тайни а задникът се хили на небето с вертикалната си усмивка щото панталоните ти са се смъкнали би трябвало да е конфузно. Само дето на него не му пукаше.Намести си гащите с една ръка а другата зарови още по навътре в загадките, чак до лакът.Не го намираше.
-Добре, Ту`маан, къде е?
-Кое?- гласът беше почти невинен.
-Хайде де.-Фам извади глава от скривалището.-Не може най умният човек тук да не се сети какво търся.
Момчето небрежно се излягаше върху нещо което най вероятно беше чувал с боб и разсеяно търкаше обръсната си глава с кърпа напоена в благовонни масла.
-Наистина, не се сещам.
Фам се изправи звучно изтупа праха от коленете си, повече за да демонстрира силата на шамарите които може да раздаде отколкото да ги почисти.
-За "просто" хлапе си доста нагъл.
-Ако бях толкова обикновен отдавна да сте ме изяли.-позволи си лека усмивка Ту`маан.
Фам все пак го удари, просто шамар за да му напомни че животът му не струва нищо.
-Синът ми обича да изяжда опонентите си за да добива силата им. Интересно ми е защо теб те е наел а не те е изял?
-Простичко е.-позволи си тъничка шегичка момчето.-Уменията ми са придобити, дължащи се на способността ми да мисля нестандартно и да комбинирам знания по нетрадиционен начин.Ако ме бе изял Щон най много да се сдобие с оредяваща коса.
-Да, да , наясно съм.-прекъсна го Фам.-Къде си скрил записките за кошмарите на Щон?
-А а а, тези ли...-Ту`маан постави ръка на корема си и го потърка все едно е хапнал нещо вкусно.-Изядох ги!
-Какво?!-оцъкли се насреща му Първия човек.
-Не помниш ли?Накараме да ги изям , дори вино не ми предложи за да ги преглътна.
-О о о,-плесна се почелото, беше забравил за онази нощ.-Това не бяха ли записки за моите кошмари?
-Ти си бащата на Щон и току що се беше появил още не бях направил специален раздел за теб.Не знаеш доколко си важен.А и какво са няколко листа, нали ги прочети тогава...
Лицето на Фам се изкриви неволно в гримаса която не успя да прикрие на време.Виж Ту`маан въобще не прикри смехът си.
-Не си ги запомнил.
-Някакви си драскулки за детски кошмари,на кой му пука за тях?-изръмжа Първия човек.
-Очевидно на теб.По едно стечение на обстоятелствата аз имам отлична памет, помня всичко което съм записал.Може да е било с пръчка в пясък или с тебешир върху стена, важно е ръката ми да е извършила действието.Записките които съхранявам са лукс които сега мога да си позволя.
-Идеално!-Фам го сграбчи за врата и го повлече навън като котка прибираща непослушното си коте.
-Уверявам те, че мога да вървя и дори да бягам ако се наложи и то доста бързо, питай синът си.
-Добре, само не се опитвай да ми бягаш.Ще ти счупя и двата крака, те не са важни трябва ми само главата ти.
-Ще благоволиш ли да ми кажеш къде отиваме и за какво съм ти нужен, просто така за да съм ти по полезен.
-Да намерим... как се казваше... онова нещо от камък дето синът ми се бой от него?
- Ки` каанец.
-Точно така.Колко трудно може да е да намерим същество с размерите на малка планина?
Както се оказа, трудно.Ама Фам беше упорит, а Ту`маан умен, та успяха.
*
Небето бе покрито с облаци по черни и от сажди по дъното на котел.Туй дето се носеше из въздуха така ефирно като снежинки беше твърде сиво с неприятният цвят на избеляла кост щото беше пепел. Огнен стълб се понесе към небето но не стана по светло.Дори тук, на отсрещният бряг на цяло едно море земята се разлюля.
Фам погледна момчето което беше прегърнало едно дърво за да се задържи право и попита шепнешком.
-Защо сме тук и гледаме това?
Ту`маан посочи с очи близкият хълм, а устните му беззвучно оформиха думичката: ки` каанец.Бръкна в торбата си и измъкна пачка листи с нещо като реплики с което е най подходящо да започнеш разговор с един от тях. На Фам все още му беше трудно да осмисли идеята за говореща скала , а за такава с ум и разум въобще му беше чужда. На кой ли болен мозък му беше хрумнала идеята да създаде такова нещо?На Дар`Лас естествено. Първият човек малко завиждаше че такива могъщи същества не са творение на неговите ръце. Погледна още веднъж листовете, опипа с пръсти гърлото си за да прогони натрупалото се напрежение.
-Каква ужасна трагедия.-репликата звучеше заучено и фалшива, Фам не беше особено добър актьор, но пък какво ли разбираше един камък от драматургия.
Една скала се извъртя към него и той се оказа изправен срещу две огнени очи. Потръпна, погледа които падна върху му беше изпепеляващ като да идваше от леярска пещ. Ако съдеше по размера на камъка който служеше за глава и ако тези същества бяха сътворени според някакви пропорции той стоеше върху рамото на ки`каанеца.
-Трагедия, драма, екшън и дори комедия, да не споменаваме че е съвсем обикновено природно явление.-отвърна му съществото от камък.
Фам нямаше очакване относно гласът на съществото но все пак остана разочарован, не трябваше да звучи като начален учител показващ очевидна грешка.
-Стичащите се потоци лава ще изпепелят града.Хората в него загубят домовете си а някой навярно и живота си.
-Да бяха помислили за това преди да вдигнат домовете си в подножието на вулкан.-разтърсването на земята май трябваше да мине за повдигане на рамене при ки`каанеца.
-Жени,старци и онези... мъничките, как се викаха... а да деца, ще загинат в пламъци, изгорени, превърнали се в пепел.
-Хората са като плевели.Ще се навъдят още, но това тук е безценно.
Фам захвърли листчетата, този планиран диалог не водеше до никъде.
-Какво правиш тук ки`каанецо?
-Гледам.-простичко отвърна той.
-А защо не вземеш да помогнеш?-сопна се Първия човек.
-И какво предлагаш, да седна върху вулкана може би?
-Тъй като те гледам задникът ти е достатъчно голям за да го сториш.
-Ех шегаджия си ти Първи човече, шегаджия, но нищо не разбираш.
-Знаеш кой съм?
-И под десет кожи да се скриеш пак ще те познаем защото сме вкусвали плътта ти.
-Глупости.
-Забравил ли си онази зала за пиршества и каменните устни които за малко да те погълнат?Ние сме синове на майката земя , а онзи ден езикът и беше доста палав.
Фам се преви на две от неприятното напомняне и ръцете му покриха гениталиите сякаш споменът за езикът от коренища щеше да го нарани.
-Та да те попитам Първи човече, ти защо си тук?
-За да се опитам да ви разбера.
-И как се справяш?
-Никак.Непроницаем си като скала.Онези хора там страдат, това забавлява ли те? Болката им доставя ли ти удоволствие?
-Не, не е това.Това е нещо което никога повече няма да се повтори.Виждаш ли?-ки`каанеца показа няколко кораба които бързаха към обреченият град.-Това е нещо на което се възхищавам.Навярно знаят, че няма да успеят, но се опитват, да стигнат до града и да спасят каквото могат.Има ги и тези дето ме отвращават.-насочи вниманието му към един кораб които по нищо не се отличаваше от другите.-Тези уж ще помагат а са тръгнали с надеждата да грабят. Няма да успеят нито едните нито другите.Отровната мъгла която вече пълзи по склона ще погълне града преди да са стигнали а после ще се понесе и над водата. След време някои ще се натъкне на безцелно носещите се кораби с екипаж от мъртъвци по чиито тела няма нито една рана и в един от трюмовете ще има несметно богатство от един изчезнал и вече забравен град.Ще плъзнат истории и легенди, ех колко интересни ще бъдат само. А само аз ще знам истината.Усещаш ли красотата Първи човече? Способен ли си да я видиш?
-Искаш да кажеш, че за теб живота е едно представление...
Ки`каанеца го прекъсна
-Живота и смъртта, Фам.Никога не забравяй за смъртта.Да те са представление на което се наслаждавам.
-Но няма да си мръднеш задника за да го промениш.
-Не винаги.Намесваме се когато това ще направи историята още по интересна.А ти вече си ми безинтересен.
Ки`каанеца разтърси рамене за да се отръска от тази досадна буболечка.Фам се сурна по склона и се спря в една туфа в близост до пещера с тесен вертикален вход от които се носеше смрад като от хиляди клозети.Ту`маан дотича и му помогна да стане.
-Да се махаме от тук.
-Защо си се разбързал, той не се интересува от нас.
-Може и така да е , но онова там не е пещера и ако има лошо храносмилане не ми се мисли.
Двамата побягнаха, но всичко наоколо беше скала идея си нямаха до къде се простира тялото на ки`каанеца.
-Успя ли да извлечеш нещо полезно от чутото?-попита Фам между две вдишвания.
-Може и да съм ама може и да не съм.Няма да знам докато не ми кажеш какво целиш.
-Искам целият свят да ги намрази.Искам да се страхуват от тях толкова много, че да поискат от Боговете да ги премахнат.
-Значи искаш да създам история толкова интересна и привлекателна, че да привлече ки`каанците като насекоми пламък на свещ.После да ги подтикнеш да се намесят за да направят историята още по интригуваща но това да стане чрез ужасяващо престъпление за което да ги обвиниш.Правилно ли те разбрах?
-Нещо такова.-Първия човек въобще не беше се сетил затова, а то беше толкова добра идея.
Идеше му да разцелува хлапето, макар че това беше доста извратено хрумване.После му се мярна мисъл да го убие когато всичко това приключи, мисълта му беше твърде остра. Можеше някой ден самият той да се пореже на нея...
* * *
Беше заспал. Крантата която яздеше имаше толкова неравен ход, че от цялото това клатушкане се бе унесъл. Дремеше си сладко-сладко когато грубо бе издърпан от дебрите на съня. Открехна един клепач,слънцето клонеше към залез.Бяха спрели за да лагеруват. Сега щеше да настане суматоха. Да се вдигат палатки,да се палят огньове и да се събират дърва, дори да се готви вечеря.Суетня сред която никой няма да му обръща внимание.Дали ако пришпореше крантата нямаше да успее да избяга достатъчно далеч за да не го намерят?Конят се размърда когато някой се приближи и го хвана за юздите.Трябваше да е по решителен, отново пропусна шансът си.Н`дар въздъхна е може би ,следващият път. Например утре.Да, да утре, същото като днес.Смъкна се от седлото.Седна направо на земята и се зазяпа в отдалечаващият се задник на коня.И ето че се превърна в център на света.
Запалиха пред него огън, за да му е топло и уютно.Зад гърбът му издигнаха палатка за да се подслони през нощта.Някакъв човек му подаде запотена кана за да утоли жаждата си. Н`дар нетърпеливо я грабна и отпи дълга глътка...за съжаление вътре имаше само вода.
-Айде следващият път да донесеш вино, а?
Човечецът се сви.
-Жена ви не дава да ви носим вино.
Н`дар го повика с пръст, и когато се наведе толкова че главите им почти се опряха една в друга му прошепна.
-Жена ми не е Гласът на Боговете.Хубаво помисли над това.
Човекът се озърна бързешком след което извади манерка и я бутна в ръцете му след което се отдалечи толкова бързо, че почти изглеждаше като да бяга, досущ като крадец от местопрестъпление. Н`дар побърза да изгълта извоюваното вино.Не беше достатъчно , но със заплаха можеше да изкрънка само толкова.Сега когато алкохолът изпълваше стомахът му и пъплеше по вените му , живна малко. Заоглежда лагера където първоначалната суетня бе преминала в рутинна шетня.Скоро вечерята щеше да е готова. После щяха да си разказват истории за Божията благодат, изменена и изопачена за пореден път.
Потърси с поглед жена си.Естествено тя беше в центъра на всичко.Ръководеше целият лагер, досущ като кралица.Синът му търчеше нагоре-надолу и помагаше навсякъде където не го гонеха.Естествено самият той беше напълно безполезен.Надигна се и закрачи безцелно из лагера, не това не беше съвсем вярно, следваше миризмата на прясно изпечен хляб.Почувства се гузен когато задигна една пареща питка,едва ли някой щеше да му откаже да си вземе но все пак...Обиколката му го отведе до покрайнините на лагера където се натъкна на един човек. Беше застанал като на стража и внимателно оглеждаше околността. На Н`дар му се стори странно този мъж да е бил нежелан от останалите кланове, беше висок и силен.Застана до него но колкото и да изпъваше рамене не можа да се изравни, отказа се и разчупи димящата питка и безмълвно му подаде половината.Той я пое и му върна жеста връчвайки му манерка.Очите на Н`дар светнаха но надеждите му бяха удавени от леденат вода вътре-и тук никакво вино.
-Кой си ти?-не сдържа любопитството си Говорителят на Боговете.
-Морго.-простичко отвърна мъжът.
-Как така останалите кланове са се отказали от юнак като тебе?-на Гласът Божи не подхождаше да говори с пълна уста, но пък на него не му пукаше особено.
-Отказа ли са се от мен ли?-Морго се задави с хляба.
Бръкна в пазвата си и извади медальон и го размаха пред очите на Н`дар.
-Да бях поискал щях да имам свой клан.
-Ама ти си от надарените с Божията благодат.-на свой ред се задави Говорителя на Боговете.-Какво правиш тук?
Морго се загледа отново в пейзажа.
-Послушах гласовете.
Н`дар се досещаше за кой гласове говори мъжът.
-И какво ти нашепваха те?
-Убий го!... Той е слаб...Удуши го докато спи...Заеми неговото място.Такива ти ми работи.
-Аха... и защо съм още жив?
-Имаше един глас които нашепваше нещо различно: "Той е слаб.Няма да се справи. Помогни му! Бъди до него. Пази го!"
-На кой от боговете беше този глас?
Морго се наведе толкова близо, че каквото и да кажеше само Н`дар да го чуе.
-Мисля, че това беше моя си, вътрешен глас.
Говорителят на Боговете преглътна на сухо, а ръката му все още стискаше манерката.
-Кой... кой спечели Божията благодат за теб?
Мъжът стисна в десница медальона си.
-Малкият ми брат. Той беше глупав и наивен. Ние сме сираци израснали по улиците на градовете. Пазех го доколкото можех. От него самият обаче не можах да го опазя.
-Разбирам.-кимна Н`дар.
-Не, не разбираш.-тупна го по рамото Морго.-Сега ти си малкият ми брат. Ще те пазя, дори ако трябва и от теб самият.Хайде да вървим скоро ще сервират вечерята.После ще разказват за Богоизбраните.Любимата ми част е когато човеците се заканват да занесат много по-голям сандък които Боговете да изпълнят с Божията благодат.Само дето въобще не беше чак толкова голям когато го донесе.
-Да, не беше.
Н`дар сбърчи вежди.Защо сандъкът се оказа по малък?Не можеше да си спомни.А трябваше ли?...