Искам да започна като благодаря на Zicobb за подкрепата.
КОРАБОКРУШЕНЕЦЪТ(Приключенски/ Драма)
(Излязъл в САЩ на 22 Декември, 2000)
(7.7 звезди от 10, според IMDB) Започвам тази тема с „Корабокрушенецът“ единствено, защото това бе последният филм който гледах.
„Кой не е чувал за УИЛСЪЪЪЪН! ?“С филми като „Големият“, „Безсъници в Сиатъл“, „Филаделфия“, „Форест Гъмп“, „Аполо 13“, „Играта на играчките“ и още много, много други култови филми, Том Ханкс се е превърнал в част от нашето всекидневие. Няма много актьори които да са създали толкова много хубави филми и които да са поставили такава смъртоносна хватка на сърцата ни. Г-н Ханкс наистина е феномен.
Извинявай, Джон, но Том Ханкс е истинският феномен. „Корабокрушенецът“, макар да не е най- известният филм на Том Ханкс, е достоен да бъде включен в списъка с класиките.
Написан от Уилям Бройлс младши (версията от 2001 на „Планетата на Маймуните“, „Аполо 13“ и „Полярен Експрес“), филмът е режисиран от Робърт Земекис.
За тези, които са се излюпили на Марс, Робърт Земекис е един от най- влиятелните режисьори на всички времена. С бижута като трилогията „Завръщане в бъдещето“, „Форест Гъмп“ и „Кой натопи Заека Роджър“, е невъзможно да не сте гледали (и обикнали) поне един от филмите му.
Стига де, Джони! Не можем всички да бъдем гениални! „Корабокрушенецът“ е филм за приключенията (или несполуките) на Чък Ноланд, изпълнителен директор в пощенската компания FedEx, чийто самолет се разбива насред Южния Пасифик. Чък успява да оцелее (бидейки единствения късметлия) и се озовава на безлюден остров.
Това кратко описание ще ви даде някаква представа за характера на този филм. Нашият герой, Чък Ноланд, се намира в непрестанно влакче на ужасите. Всяка добра случка в живота му води до нещо трагично. Предлага брак на приятелката си... Самолетът му се разбива насред океана. Успява да оцелее след катастрофата... Открива, че е попаднал на безлюден остров, без никакви ресурси и без каквито и да било признаци, че ще успее да се измъкне.
Това е лицето на човек с желязна воля. Само недей да се усмихваш, Чъки, че може някое цунами да си докараш! И точно когато изглежда, че всичко е загубено и когато Чък е готов да се предаде, животът решава да се пошегува и да му подаде клечка. Това не е филм за корабокрушенец, а е филм за грешник в ада. Не съм чувал за по- жестоко наказание!
Като цяло, идеята на филма е да покаже как един човек може да премине през множество жестоки изпитания и да се запази жив, използвайки единствено силата на волята си.
Хелън Хънт („Колкото толкова“) играе ролята на приятелката на Чък, Кели. Кели се появява тялом само няколко пъти в целия филм. Духом, обаче, тя е с нас през цялото време. Под формата на снимка в часовник, тя олицетворява силата на човешката воля, както и волята за живот.
Това е друг аспект от филма- символизма. „Корабокрушенецът“ ни предоставя три неодушевени предмета, всеки символизиращ някакъв аспект от живота на Чък Ноланд (както и на нас, останалите.)
Снимката на Кели символизира неугасващата любов, както и човешката воля за живот.
Колетът с нарисувани крила, който Чък намира насеред останките от самолета си, символизира божествената намеса (или извратеното божествено чувство за хумор, както аз го наричам.)
Уилсън, волейболната топка, символизира приятелството и нуждата на човек за социален контант.
С тези три предмета Земекис (и Бройлс младши) ни показва, че чувството за воля, любов и т.н. е по- важна от истинското нещо. Не е важен обектът, който причинява това чувство, важно е самото чувство.
А може всичко това да са пълни глупости и да са просто поредният опит да се занасят с горкия Чък. Топката Уилсън е може би най- известната част от филма. Не съм чувал за друг филм, в който един предмет да е размекнал толкова много сърца. Кой не е чувал за УИЛСЪЪЪЪН! ?
Не се сърдете, фенове на „Здрач“! По модел на всичко останало в този филм, Уилсън се ражда от несполуките на Чък, дава малко светлина в края на мирзения тунел на живота му, а после го смазва още повече.
В действителност, Уилсън олицетворява жестокостта на живота и това, какво се случва когато Бог те мрази. Тази зловеща малка осмивчица не е случайна! Заточен на безлюдния остров, Чък трябва да се научи да живее с оскъдните ресурси, страха от непознатото и самотата. Приемайки съдбата си, той постепенно свиква с острова и се научава да живее новия си живот на модерен Крузо. Докато животът не му хвърля ново премеждие. Както вече отбелязах, този филм има повече покачвания и спадове от влакче в Дисниленд!
Нека кажем няколко думи за музиката! Композирана от Алън Силвестри. Достатъчно! Толкова! Великият Алън Силвестри, композитор на музиката от филми като „Хищникът“, „Завръщане в бъдещето“ , „Форест Гъмп“ и „Отмъстителите“.
Музиката изобразява духа на филма. Като него, тя има покачвания и спадове. Започвайки тихо и минорно, тя се извисява, създавайки усещането за нещо голямо, нещо велико, преди отново да потъне в дълбочините на човешкото отчаяние.
Най- добре можете да осъзнаете тежестта на този филм, като пуснете тази мелодия, затворите очи и оставите чувствата си да ви обсебят.
"Корабокрушенецът" Един от най- добрите саундтраци! Настъпи моментът да посочим няколко интересни факти.
1. Том Ханкс спрял да спортува и наддал тегло, за да изглежда като типичен американец на средна възраст. След това продукцията на филма била сложена на пауза за една цяла година, през която Том Ханкс изгубил 23 килограма и си пуснал дълга коса и брада.
2. Том Ханкс не говори на няма топка. Сценарият включвал истински „реплики“ на Уилсън, за да може „разговорите“ им да изглеждат по- автентични.
3. Този филм не е бил спонсориран от FedEx, макар компанията да одобрила крайния резултат.
4. Всички звуци и реплики от сцените на острова са поставени в пост- продукцията, защото вълните били прекалено шумни.
5. Всички нощни сцени са заснети през деня. Небето и светлината са променени с компютър.
6. Ако прочетете името на Чък като C. Noland, то ще звучи като „see no land“ („не вижда земя“.)
7. В първоначалната версия на филма, Чък щял да има две самоличности- „Добрият Чък“ и „Лошият Чък“, които щели да общуват помежду си на острова.
“We hates the Wilson! No! We loves it! We loves the Wilson!” Невъзможно е да завършиш едно филмово ревю с описание на края на филма. Едно от най- трудните неща е да напишеш филмово ревю без спойлери. Поради тази причина ще завърша с просто заключение.
„Корабокрушенецът“ е един от тези филми, които мога да гледам стотици пъти, без да ми омръзнат. Музиката, историята, философията на филма са страхотни и те карат да се вживееш, да изпиташ всяка една емоционална сцена с цялото си сърце. Много малко филми ме карат да ставам емоционален. „Корабокрушенецът“ е един от тези филми.
Този филм не разказва типичната, блудкава Холивудска история. Като всички филми на Земекис, „Корабокрушенецът“ не се страхува да ни натъжи или ядоса. И дори и да останем депресирани или гневни, щом последния издигащ се ред от субтитрите изчезне зад черната завеса, ние сме благодарни, че нещо толкова красиво съществува, което да ни накара поне за един кратък миг да се отдадем на най- дълбоките си чувства.
Благодаря ви!