Self-quotes, Да ви видя

Тази тема е обичаното дете на темата Quotes, смисълът - цитирайте нещо което вие сте писали което особено си ви харесва... Предизвиквам ви

хахаха тема за скромните. и аз като един виден притежател на егоистична природа ще се изявя първи.
ето нещо по- лирично от мен:

"Зелено! Толкова зелено, колкото никога не си е представял, че е възможно. Зелено в хиляди, милиони оттенъци, преливащи в шарка, която се простираше отвъд възможностите на човешкия ум, да я възприеме и разбере. Шарка, хаотична в постоянната си промяна и все пак хармонична в невероятната си красота. Усещаше лек полъх – ароматен, галещ лицето с нежния досег на току-що поникнала зеленина. Чувстваше младата, нежна трева, усещаше допира й – пълен с живот, успокояващ. Нежната прегръдка на любяща майка към непокорното й дете. Чувстваше и птиците. Знаеше колко много видове са и все пак изпадаше във възторг от приказната какафония, в която се сливаха гласовете им. Приспивната песен на света, подхваната от вятъра, повтаряна от реките."

Супер тема! И аз, също като Грим, с моето голямо авторско его и обич към всяко мое произведение (приемам и градивна критика все пак, но жлъчна критика без насоки за подобрение не харесвам) ще цитирам един откъс от моя"Последния марш на кралете":
"Изведнъж ужасяващи викове разцепили облаците. Кралят на морондите, който сечал врагове, вдигнал глава към небесата и видял дузина оловносиви дракони, над които се извисявали един зелен и пурпурен дракон, яздени от забулени в мъгла фигури. Дъжд от пламъци обсипал земята. Той помитал и елфи, и моронди, и врагове, и хора. На земята настъпил ад. В това време кралят на морондите вдигнал златното си копие, яхнал Белогрив, сложил забралото на сребърния си шлем и препуснал подир драконите. Поток от огън го посипвал и изгрял, но той продължавал. Вдигнал копието си, извикал на езика морондски „Кранор таланор!” и хвърлил копието си, а после и меча си подир двата дракона водачи."

Грим, Кирил, хубави цитати.

Аз не съм много сигурна в себе си, но ще пусна един, който си харесам от Проклятието на мъдреца.

Ши’Налва Келуан-Ранел потръпна. Не защото подземието бе студено, мрачно и влажно. Този мраз лъхаше от съществото на седналия мъж. Леденият повей на омразата, стаена дълбоко в душата на качулатия диктуваше всяка негова мисъл. Защото той презираше кървавия ниарски завоевател, презираше небето, земята, ненавиждаше цялата поквара на този грозен свят. Тази омраза бе избуяла и грижливо подхранвана всеки миг от денонощието. Ши’Налва с цялото си тяло почувства гнева на мъжа в роба, гняв, породен от осъзнаването, че всяка пролята капка кръв го свързва именно с тази действителност, лишена от багри. Правеше ги едно неразделно цяло.

Е предполагам дето почти няма постове, показва че не сме твърде самодоволни

Ти като автор на темата няма ли да напишеш нещо свое, Арвандор?

Аз нямам нищо подходящо.

Ти като автор на темата няма ли да напишеш нещо свое, Арвандор?

Стига да открия нещо което да ми харесва, задача вървяща против вселенските закони
че знаете "Всичко е прах"

Намерих нещо, "Ако сте огледали корицата и сте прочели ревюто отзад, сте си направили заключение, че това е фентъзи книга. Което е добре. Защо ли?
  Защото така няма да повярвате в нищо от написаното. Е, да, ще има няколко души, които ще повярват на всичко това, но ще са малко. Точно това е целта.
  Нали знаете, никой не вярва на книгите, особенно на фентъзи книгите. Доста хора ги мислят за глупави и безсмислени. Дори фентъзи феновете обаче знаят (поне повечето), че всичко в книгите е измислица. Точно това ми трябва."
Не е нещо особенно, а и като гледам, всички пишете епично фентъзи, аз се пробвам с ърбан.

Особено е написана грешно - нямаш двойно Н

Особено е написана грешно - нямаш двойно Н

Извинете

Това е много готино - както имам навика, след като огледам корицата и анотацията да проверя и първата страница, с това на нея, веднаага бих си я купила

Това е много готино - както имам навика, след като огледам корицата и анотацията да проверя и първата страница, с това на нея, веднаага бих си я купила

Мерси

Супер е, Стени

Супер е, Стени

Мерси