Преди да бъдем само ние

[Outcast]

Старите говореха и Краи разбираше. Старите заповядваха и Краи изпълняваше. Старите го учеха и Краи помнеше. Старите питаха и Краи отговаряше. Краи беше различен и Старите го казваха.

А сега Старите питаха Краи дали иска да напусне Долината, да премине през забранения каньон и да потърси помощ. Защото Корабът умираше, Старите умираха, Долината умираше, хората на Краи умираха.

Краи бе различен. Още от малък се отличаваше от останалите - докато неговите хора влизаха в Кораба само в най-свирепите зими или когато се включеше алармата, то Краи от дете изпитваше необяснима страст да обикаля из металните коридори, да спи в празните помещения, да слиза все по-надълбоко в недрата на студения бехемот. Отвъд храма, отвъд студения мрак на тесни коридори излизащи пред отдавна изтърбушени за всичко полезно празни хангари с невъобразимо големи размери. Много, много по-навътре от това, там където с дни се налагаше да се провира из лабиринт от вентилационни и асансьорни шахти, през отдавна умрели поточни ленти. Краи бе прекосил всичко това докато не премина през серия от въздушни люкове, докато не усети, че диша въздух на хиляда години, докато не чу пулсирането на корабния двигател, докато не усети вибрациите по металния под, докато не видя осветените коридори и стени. И тогава Старите отново му заговориха, така както първият ден в храма, когато се бе чула сирената и всички от клана се стекоха пред както по-късно Краи научи - остатъка от товарен отсег №2 за аварийни запаси от системите за самоснабвянае. Докато останалите от клана на Краи само обикаляха и събираха новата пратка от продоволствия, то Краи удивен гледаше Старите от огромният екран и как хората му занесоха част от събраните неща пред една голяма шахта, и ритуално ги хвърлиха вътре. След което образът на Старите изчезна от стената. Хората на Краи също си заминаха, но той остана. И стоя така с дни докато на стената отново не се появиха Старите. И Краи видя своя образ в един малък квадрат и някак си разбра, че те искаха да му кажат, че го гледат. И Краи заговори. Без дори да разбира, той започна да говори - отдавна изличени от генетичната памет на останалите пароли за въздушни люкове, кодове за достъп до аварийни системи, системи за аварийна помощ, траектории на кацане на аварийни модули, а накрая и двадесет и четири символния код за достъп до Първия генератор на материя и енергия. Стената отново изгасна и този път се включи чак след месец. Тогава хората от клана на Краи го намразиха и само вроденият страх от Старите им попречи да го изгонят насила от Храма след 4 цикъла без доставки. И на четвъртия сирената отново се зави, хората му този път мълчаливо, и сдържано повториха рутината на събиране. Краи просто усещаше как всички са настръхнали и погледите им уж случайно се плъзгаха през него.

И така той заживя в Кораба. А Старите не го оставиха нито ден без надзор и поучения. Ако не бяха те, той никога нямаше да разбере как да чете на езика на Старите и как да пише. Не че кланът му оценяваше това. Гледаха го отначало с недоверие, страх и дори омраза, но постепенно привикнаха към поведението на младока, който изчезваше за дни и седмици в недрата на металния мавзолей за да се върне по-късно с някакъв вълшебен уред. Самият Краи сякаш се променяше с времето - определено беше по-едър, бърз и силен от останалите от клана. Също така съзнанието му беше най-често затворено за контакт и предпочиташе само да "изслушва", без да се включва в споделянето.

Из между многото учения на Старите, Краи постепенно научи историята на народа си, клана си, Кораба и дори успя да разбере от части кои и какво са Старите. Затова разбираше напълно тежестта на последната им молба. Животът в цялата долина зависеше само и единствено от това, дали ще се съгласи да изпълни волята им.

[Outcast]

- Личен дневник - Й. Хитаро, ксенобиолог
№ 2049
- ИН - 086423175
- 13.10.0099 к.в.

... затова влязохме в орбита от противоположната страна на Металната луна. Разположихме 2 изследователски станции в орбита около нея, но все още не сме осъществили никакъв контакт. Абсолютно никой на кораба няма идея какво е това. Биоскенерите им не отчитат нищо, но те не са пригодени за такъв голям обект. Капитанът забрани всякакви експедиции към Металната луна. И без това трудно биха се намерили доброволци, след случилото се на другите. За момента вниманието на всички е насочено към планетата под нас. Всички проби, които пратихме се върнаха с много и противоречиви показания.
Изглежда климатичните разлики варират рязко - северната част на континента е наполовина покрит с над километър плътен лед, докато южната е една безкрайна пустиня. Около екваторът на планетата има тясна ивица от умереноконтинентален климатичен пояс, която изобилства от живот, на север преминава в местният еквивалент на тундра, а на юг в тропична гора и след това в пустиня. Обитаемият хабитат на единствения континент беше около 400 километра на север и юг от екватора. Западното краебрежие е обещаващо на биологично разнообразие до 600 километра на север и около 300 на юг, докато източното е силно насечено от фиорди на север и множество делти и естуарите на многобройните реки на юг.
Опитвам се да си издействам място в бъдещите групи за проучване преди тераформацията да започне. Смятам, че тя ще унищожи до 99% от местните видове.

[Outcast]

Помещение за задържане, 7 станция.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Тихо и басово, повече усет, отколкото слух. Пулсът на кораба. Осветлението трепва за 1 хилядна от секундата. Стените излъчват мека топлина. Милиарди километри електрически кабели като вени пулсират от електронните тласъци. Само машина ли ? Не. За него Корабът бе най-великият жив организъм.
Заченат, роден и израснал във вътрешността на бехемота, Гаи познаваше само 1 свят - този на дългите метални коридори, безбройните камери за декомпресия, километрите товарни ленти, лабиринтът на въздушната инсталация. Цял един свят, различен от този на цивилните зони, огромните складови помещения, командните отсеги, лабораториите, хангарите с кораби.
Два на три метра за коридор. Пет на пет за стая. Неговият свят. Част от генетичната памет, която бе получил в епруветката с хранителен разтвор в лаборатория К12, тераформиращ кораб Ноир, мисия Нова.

И усещането, че го изваждат от уютния му подреден свят никак не му харесваше.
- Разбирате ли, част от тях развиват нетърпимост към по-широки помещения. - гласът на втория помощник кънтеше във въздушния люк, докато се движеха нагоре, към вътрешността на бехемота. Някои дори не са и излизали от поддържащите системи цял живот - говоря ви за техниците, които поддържат външните анти-метеоритни щитове.
Третият човек в асансьора беше млада жена в униформа на медицински персонал и с очила.
Тя не сваляше заинтригуван поглед от Гаи през цялата процедура по декомпресия.
- Вярно ли е, че могат да четат мисли ?
Челото на втория помощник се набръчка над посивелите вежди.
- Знам, че много от тях развиват странни способности - от радиацията и изкривеното им ДНК, но чак да четат чужди мисли... Някои, особено работещите навън претърпяват мутации, но рядко доброкачествени. Чувал съм, че в поддръжката на топлообменниците има няколко техника, които могат да кажат по кой от 2 проводника тече ток, но не съм чувал нищо за четене на мисли. Те са много мълчаливи и затворени по начало. Не съм чувал или виждал доброволно да излизат от сервизните коридори и помещения.
Жената продължаваше да гледа Гай зад очилата си

Гаи мълчаливо седеше и слушаше разговора между двамата.