“Повелителите на Руните”

Дейвид Фарланд

Още с излизането си на първата книга от поредицата Повелителите на Руните, Дейвид Фарланд предизвика фурор сред фентъзи средите. Даровете Всечовешки покори класациите на най-продаваните книги в много държави, между които и САЩ, Англия, Германия и др. Вдъхновен от великия Толкин и неговия "Властелинът на Пръстените", издава много книги, но мечтата му за написването на грандиозен роман от ранга на "Властелинът" остава несбъдната.
На едно пътуване в Шотландия обаче му идва идеята, по-късно наречена "Повелителите на руните". "Връхлетя ме и само след миг я видях цялата" споделя Дейвид.
Но стига толкова за историята и нека обърнем внимание на самото дело на писателя:

“Даровете Всечовешки”

Даровете всечовешки" е името на първата книга от поредицата. В нея Фарланд ни въвежда в фантастичния си свят и ни запознава с основните герои в него. Един от тях е младия принц Габорн, син на могъщия крал Ордън. Запознаваме се също и с Йоме, дъщеря на добрия приятел на рода Ордън - Джаз Силвареста, телохрателя и най-добър войн на Ордън Боренсон и неговата бъдеща изгора - Мирима.
Първото, което прави впечатление на читателя и така нареченото отдаване/получаване на дарове, при което човек може да получи способност (сила, ум метаболизъм или др.) от друг човек. Това става с помощта на облекчители и кръвен метал изработен като руна (именно от там идва името на поредицата).
От неприятелите на главния основно се набляга на страховития владетел на Индопал - Радж Атънм, притежаващ хиляди дарове. Основния момент в тази книга е именно битката между съюза на Ордън и Силвареста срещу вманиечения Радж Атън.

"Вълчето братство”

Но във втората книга от поредицата нещата став от лоши към ужасни. От недрата на земята излиза нов враг, дори по-страховит от Радж Атън – пълчища хали, отвратителни същества, които тъпчат човеците пред себе си като мравки. Главния герой Габорн, който печели и губи силите си на Земен крал като на аркадна ТВ-игра ще трябва да се бори на два фронта, а над поданиците му надвисват все по-отвратителни същества.

Първата книга на Фарланд макар да не е гениална е силна като внушение и атмосфера; втората, макар и пълна с впечатляващи битки е по-скучна и сива.

“Родена Магьосница”

В общи линии тази книга е почти същата като предната, освен, че се намесват нови и нови свръхестествени врагове, а фокуса освен върху Габорн се съсредоточава и върху малката магьосница Ейвран, която получава земната сила и яде халски мозъци.

Както съм споменавал и преди, аз не съм толкова взискателен, но някои от идеите в тази иначе увличаща с битките си книжка са просто абсурдни – няапример факта, че злите чудовища говорят с пипалата на задника си.  Фарланд не задържа добрия старт от първия том в продълженията.

“Леговище от Кости”

Габорн слиза дълбоко в недрата на земята, за да спре злата Властелинка на общуващите си буквално чрез задни мисли хали. Заедно с приятелите си той разкрива, че битката е част от много по-сложен конфликт, в който са замесени богоподобни създания… което не променя факта, че и текущата му съперница е грамаданско изчадие от хитин и зъби. В това време властния Радж Атън освен, че е натъпкан до пръсване с дарове става и Огнетъкач (вълшебник на Огъня) и хуква отново да прави поразии.

Може би най-доброто от продълженията на Фарланд, но въпреки това далеч от класата на оригинала.