РИЦАРИТЕ

Автор: Lews & Razael

РИЦАРИТЕ В ИСТОРИЯТА И ФЕНТЪЗИТО


Чудехме се какъв да бъде следващият материал в "Разни" и накрая решихме, че трябва да напишем нещо за рицарите. Това е една много дълга и интересна тема, която едва ли бихме могли да ви поднесем изцяло. В тази статия ще ви запознаем с отличителните черти на рицарството и рицарите. Каква роля са играли в средновековието и тяхното място в научната фантастика и фентъзи жанровете.
Рицарите се появяват за първи път като професионални войници кьм 850г. В средновековната армия на западноевропейските страни рицарят е основна съставка.  Без владение  рицарите се превръщали във скитници или така наречените странстващи рицари търсещи приключения и слава. Така те твърде лесно се превръщали в разбойници или противници на властта. (пример за това са Робин Худ и рицарят Айвънхоу). Някой от тези елитни войници притежавали собствени имот и замък. В такива случай по-богатите рицари се явяват и като владетели феодали. Много от тях водели непрестанни борби и частни войни помежду си за надмощие. В този случай за укротяване на рицарските войни играе роля църквата. 
 По времето на кръстоносните походи рицарите вече са с оформени традиции, начин на живот и идеология:  защитата на по-слабите и духовниците, на дамите и ,разбира се, на краля. Тези църковни закони забраняват също така унищожаването на чужда собственост: села, мелници, палежи. Влизането с оръжие в църква. И най-вече се забранявали военните действия в определени от църквата иликралството дни. По този начин рицарите се въвеждат като основна бойна единица през средновековието. Намаляват стълпкновенията помежду им и все повече започват да служат на църквата и започва сформирането на така наречените рицарски ордени. По този начин войната в западна Европа бързо се ритуализира.
Още повече за дейността и законите на рицарите. По-късно църквата въвежда и ритуала "Посвещаване в Рицарски Сан". Всеки един рицар трябва да извършва следните дела: Защита на християнството, защита на слабите - вдовиците, сираците, бедните и болните; спазване на моралa и нормите за водене на война. Основен добродетел на рицаря трябва да бъде да не се убиват победените и да не се превръща всяка победа в клане. Въреки тази последна норма наложена от църквата през средните векове битките били толкова ожесточени, най-вече при рицарите, че се стига до изключителна жестокост и винаги се стига до точно обратното. Ожесточено клане.
Не можем да пропуснем и въоръжението на рицаря. През различните векове то е представено по различен начин. Общо взето и в историята, и във фентъзито рицарите се представят в различна светлина. Традиционно те са представени с тежки доспехи, като бойната броня е била по-лека от турнирната, но въпреки това е всявала ужас у неприятеля - до степен, че в началото на кръстоносните походи сарацините не са знаели, че рицарите са хора!  Единственото стрелково оръжие което може да пробие рицарска броня е английският дълъг лък.
С течение на времето и рицарските турнири, снаряжението преминава през своито развитие. Обличането в железни доспехи ставало значително по-бавно и трудно поради високата си стойност. Шлемовете стават цилиндрични и покриват цялата глава, като оставят само цепнатини за очите. Под шлема и тежката броня на торса се носи стоманена ризница, която покрива почти цялото тяло. Железни ръкавици, наколенки и приспособления за лактите. От началото на XI се въвежда традицията рицарите да се покриват изцяло в желязо. Предимно това ставало от по-заможните рицари. Тежестта на едни рицарски доспехи варира от 20 до 40 килограма.Една от основните защити на рицаря-конник е щитът, на който почти винаги е изобразен и гербът на рицаря или на неговия феодал. Щитът играе по-голяма роля сред рицарите пехотинци, въоръжени със шлемове, които често покривали цялата глава те носели винаги плетени ризници и в повечето случаи мечове. В този случай когато рицарят не е на кон щитът играе много по-важна роля. За разлика от конния рицар, тези които участват във бойните операции пеша редом с войниците щитовете са много по-големи, закриващи по-голяма част от тялото, или по-точно така наричаните (анг.)Towershield .
Оръжията използвани от конните рицари са най-често мушкащи и понякога режещи. Класическо оръжие за турнири и битки си остава дългото копие, пиката. Винаги по един меч във резерва. Атакуващата кавалерия представлява грамада от желязо, удряща изключително силно. Още повече, че рицарската броня далеч не е толкова тромава колкото погрешно мислят повечето хора (за нещастие и някои наши историци). Рицарската броня е била изключително гъвкава и подвижна. Паднал от коня си рицар може да се изправи за секунди, както веднъж беше демострирано в документален филм на  BBC.

"ФЕОДАЛНАТА АРМИЯ има различен брой рицари, който обикновено се движи между 100 и 125. Армия от 400 рицари, придружени от около 9 000 души спомагателен отряд, слуги и помощни войници, се счита за огромна. Готфрид Булонски тръгва през 1100 г. срещу Иерусалим с 400 рицаря и 1 000 пехотинеца, докато две години преди това кръстоносците са имали 1 200 рицаря и 9 000 пехотинци. Само за няколко месеца армията му намалява до 160 рицаряи 500 пехотинеца, които в крайна сметка превземат Иерусаим."

Общо взето това е за рицарите в средновековието. Освен че тяхната идеология в повечето случаи била Църквата и идеята за освобождаването на Иерусалим от неверниците, повечето сформирали рицарски общества или така наречените рицарски ордени. Най-известните рицарски ордени от средновековието са Ордена на Темплиерите, Тевтонските Рицари, хоспиталиерите и др. Темплиерите са църковна военна организация, спазваща строги закони и канони. Църквата много рицари в своя орден. Те ставали божи войни и за тяхното участие в кръстоносните походи им се опрощовали греховете. Но за да станеш член на Темплиерският орден се изисквало много. Препоръчително е било да си благородник, спазвали се много целомъдрени закони включително и брака. Били задължени да носят кръст на щитовете и туниките си. Хоспиталиерите (от там идва и тремина Hospital - Болница) са помощен орден имащ също видно участие в кръстоносните походи. Те играели ролята на миротворители или по-точно на спогателен орден към кръстоносците. Тевтонските рицари, това е било ордена на тогавашна Германия, а по-късно и на Унгария. За разлика от кръстоносците те носели също божия кръст, но не червен, а черен. Наистина много може да се говори за рицарските ордени и в по нататъчни наши издания можете да намерите още информация за тях.

Рицарите оставят своята ясна следа в историята с тяхните походи и подвизи. Най-известният мит е този за Крал Артур и Рицарите на кръглата маса. Управляващи вълшебното кралство Логрия, техните най-известни подвизи са свързани с търсенето на Светия Граал и битките им с различни чудовища. Най-известните рицари от тези легенди са: Ланселот от езерото, неговият Галахад, който е най-великият рицар, Сър Гауейн, Сър Пърсивал, Сър Пелинор, Зеленият рицар и злият Сър Мордрет.
Друга популярна история за рицари е романтичната легенда за Тристан и Изолда. Не може да пропуснем и изправилият се срещу цяла армия сарацини Ролан.
Рицарите са актуална тема  и днес в съвременната литература, митичните приказки, фантастичните и историческите филми, компютърните игри. Рицарството неотменно присъства и във жанра фентъзи, макар че в повечето произведения те са пренебрегнати.
В тази статия  ще имате възможността да се запознаете с някои от най-добрите фентъзи книги където видно участват рицарите.
В поредицата "Песен за Огън и Лед" водещо място заемат рицарите. На границата между рицарски роман и фентъзи нейният автор Джордж Р.Р.Мартин създава един поразително наподобяващ на средновековна Европа свят. В светът на седемте кралства Вестерос бушуват непрекъснати политически интриги. Битки за власт и оцеляване. Най-реалното фентъзи, което съм чел някога. Крале, лордове и рицари в непрестанна битка за власт. Тези, които се дразнят от липсата на рицари във фентазитата, които са чели, ще успокоя. Във "Песен За Огън и Лед" една от най-често срещаните думи е "сър". Въпреки че много критици твърдят, че фентъзито липсвало това съвсем не е така. От втора книга ясно започва да личи присъствието на драконите. Голямата заплаха надвиснала над всички са "другите", сила от мъртъвци, много по-опасни и различни от всяка некромантия, позната до сега. Рицарите на Мартин определено проявят абсолютните (най-лоши) черти от представите ни за средновековните войни. Някои са с изключително чувство за чест, привързани към ордени на отделните кралства и спазващи строги закони и правила. Има скитащи рицари, както и разбойници. Лоялни на своите лордове и крале или пък просто наемници. Прочитайки "Песен За Огън и Лед" имах възможността да се сблъскам с тъжната истина за рицарството.
Рицарите не винаги са тези смели войни, които побеждават дракони и спасяват девици. Не винаги са онези галатни и романтични войни от приказките. Лоши и отмъстителни, склонни към насилие и несправедливост, те са представени от онази тъмна страна. Предателства и кланета. Това го има в известна доза при Мартин. И с няолко думи ще кажа че в това произведение има много яки и смели рицари, но има и гадняри.
Рицарите заемат ключово място и в повечето поредици на Дейвид и Лий Едингс.  В света на "Белгариад" именно пред рицарската крепост Воул Мимбре, е сразен злият бог Торак, който заспива вековен сън. Главната роля на рицарите обаче е в сагата "Еления", където смелият Сър Спархоук в опита си да спаси своята кралица се изправя срещу свръхестествени зли сили. В книгите на Едингс рицарите са запазили приказността в своя образ, макар понякога да са доста безпощадни.
Друга интересна рицарска поредица са приключенията на "Драконовият Рицар" от Гордън Диксън или на езика на българските преводачи "Драконов Цикъл". Гордън Диксън е един сред известните писатели на фантастика в САЩ. Въпреки това поредицата му за Драконовият Рицар не е никак беизизвестна. В България е издадена само една книга от този цикъл и тя е "Драконът и Джинът". Далеч не най-добрата книга от цикъла, тя все пак е много увлекателна и бих казал забавна. Въпреки че на някои моменти ми доскучаваше успях да разбера много за света в който се развива действието. Четиринадесети век, магьосници и рицари в непрекъсната борба между доброто и злото. Драконовият Рицар сър Джеймс Екерт и приятелят му Сър Браян Невил-Смит са се впуснали в поход да намерят изгубилият се баща на лейди Джеронд. Търсенето им из Европа, Мала Азия и Арабия се превръща в решаваща боба за оцеляване. Намесени са страховити демонични сили.
След като прочетох книгата реших да потърся из интернет информация за нея. За щастие намерих подробен сайт за Гордън Диксън, посветен на "Драконов Цикъл". Открих, че книгата не е една, а цял цикъл. Поредица от около 13 книги. В книгите  става дума за човек от 20-ти век, той е главният герой и се казва Джайм Екерт. По странна ирония на съдбата той открива някакъв портал и се озовава в средатата на XIV век. Средновековна Англия, потънала в непрекъснати войни. И не само това, средновековният свят не бил такъв какъвто го описват учебниците по история. Тук били намесени митични същества и магия. Екерт се среща със загадъчният магьосник Каролинус. Магьосника открива таланта във Екерт. След време той научава за своите таланти на магьосник и за още нещо - той има изключителната способност да се превръща в дракон когато си пожелае. Така той решава да се пренесе със семейство си в този удивителен свят. Заедно със жена си Анджи те се преместват да живеят в замъка Малънконтри. Екерт се превръща в прочутият сър Екерт Драконовият Рицар и неговите приключения започват. Със своите способности и умения той успява да помогне на съседните благородници и рицари и така успява да се прочуе. Успява да разреши конфликти със шотландците. Взема участие във Стогодишната война. Успява да надвие демони и най-различни противници.
По-подробно за неговите рицарски приключения за съжаление можете да прочетете единствено в книгите, които не са издавани на английски език. Както казах вече, на български ги няма.
За рицари можете да четете в много фентъзита, но за съжаление ние не бихме могли да ви изсипем цялата информация наведнъж. Само ще споменем други произведения за рицари. В първи том от "Камъните На Силата" на Дейвид Гемел става дума за легендата за Крал Артур. Всичко започва от баща му Утер Пендрагон и завършва със синът му - Крал Артур. През цялото време се води борба за оцеляване срещу нашествията на готите. Саксонците и местите останки от римските легиони трябва да се обединят. В тази книга се твърди че Утер Пендрагон е син на римски император и е наследник на Римската империя. В цялата история са намесени и богове, получили силата си чрез магически златни камъни паднали с астероид от друга планета. Тук се появяват и така наречените Артурови Рицари. Смели войни, борещи се на страната на Кървавият Крал Утер. Историята наистина е дълга и много заплетена. Не става дума точно за рицари, но историята е свързана със двамата крале поставящи началото на рицарството (поне според легендите).
Общо взето, във всяко фентъзи, където не присъства думата "рицар", нейното значение може да бъде открито. Типичен пример за рицарство и рицарски закони са "Чедата на Светлината" от известната фентъзи поредица "Колелото на Времето". Въпреки че никъде не се споменава, че Чедата са рицари, тяхната организация поразително прилича на Тевтонския Орден. Почти същите целомъдрени закони и канони. Служещите във ордена на светлината могат да имат деца и семиство, но са обречени за цял живот да се борят в името на светлината. Те са войните на светлината. На практика всеки може да стане Чедо на Светлината. Просто трябва да каже съответните клетви под Купола на Светлината в техния град Амадиция. Както обикновено, повечето са благородници.
Тук е момента да споменем и за още една поредица в която присъстват рицарите. Тя се казва "Драконовото Копие" и е оставила огромен отпечатък в историята на фентъзито като цяло. В нея рицарите са представени като група отпаднали от обществото просяци - хора без чест. Един от главните герои на поредицата - Sturm Brightblade е рицар от страната Соламния и се бори да възстанови честта на рицарското братство. Интересното в случая е, че получаваме доста ясна представа за така нарeчените "Верни" рицари. За тези от вас, които не са го чували, това се използва за описание на герои като Sturm - винаги горди, смели, безстрашни, не бягащи от нищо и в готовност да помогнат на всеки. Ще дам един пример - в една сцена Sturm е преследван от дракони, и въпреки че знае че не може да ги победи той не иска да бяга, а остава на място да се бие. Единственото решение беше водачът на групата Танис да го удари по главата и така да го спаси. Ако се вярва на древните легенди за рицарите, Крал Артур и неговите рицари от кръглата маса са били точно такива Верни рицари.
Освен в книгите Рицарите се срещат и във филмите. Историите за Крал Артур и Камелот са твърде много и затова ще се опитам да ви запозная само с най-интересните рицарски филми.
Като за начало добър рицарски филм е "Като Рицарите". В него бедният Уилям Тачър (Хийт Леджър) си мечтае да стане рицар. И един ден след много чакане на младият Улиям му се предоставя тези възможност и той се превръща в Сър Улрих фон Лихтенщайн от Гелдерландия. Филмът е интересн защото епиката на средновековието се съчетава със съвременен хумор. Също така разбираме много за подготовката преди рицарските дуели, оръжията използвани през средновековието и редица други неща. Друг рицарски филм е "Първият рицар" в който се разказва за крал Артур и сър Ланселот. А и да не забравяме невероятната комедия на Мартин Лауренс - "Черният Рицар". Там прословутият актьор играе попаднал в средновековието съвременен човек. Филмът е абсолютен фарс и е много недостоверен, но пък е страшна комедия и го препоръчвам на всеки!
И на последно, но не по важност място са рицарските игри. Игрите в които има рицари са страшно много и затова ще ви представя само част от тях. Първа игра в списъка ми е "Диабло" и май не само в моя списък! Култовата игра на Blizzard е завладяла ума не на един геймър. В Диабло рицарят е така нареченият Паладин (в превод значи: верен рицар, храбрец). Друга РПГ игра с рицари е "Baldur's Gate". В нея можеш да си направиш герой, като избора ти варира от Елф Магьосник до Полу-Орк Варварин. Също така можеш да играеш и с някой рицар.
Другият тип игри, където рицарите са често срещани са стратегическите игри: Age Of Empires, WarCraft, Heroes of Might and Magic, Kingdom Under Fire, Knights & Merchants, да не пропуснем Medieval: Total War, където ги има всякакви. Темплиери, хоспиталиери, тевтонци, Испанските рицари на Сантяго. Любимата ми медийвъл игра е Stronghold. В нея ти трябва да върнеш кралството на един владетел, като за целта трябва да преминеш през 20 трудни мисии и да убеш 4 лорда - Плъха, Змията, Прасето и Вълка (не се смейте така се казват!). В началото разполагаш само с пиконосци и стрелци с лък, но след време можеш да правиш тежка кавалерия, рицари и арбалетчици. Основният плюс на играта са така наречените siеge мисии, където имаш определен брой войски и трябва да се справиш с противниковия замък, без да имаш право на строеж и провизводство. В такива случаи най-важно е планирането на атаката, както и правилната употреба на различните обсадни машини. Обратният вариант - срещу теб има армия и ти трябва да я спреш пред стените на замъка - също е възможен.
Отзвук от рицарството има и във фантастичната сага "Междузвездни Войни". Джедаите, един от ранговете на които е именно "рицар джедай", имат много общо с кодекса на средновековните войни, а именно служба към по-висша кауза, смирение и смелост.  
Надяваме се че сме ви дали представа за рицарството и влиянието му в съвременноста.