Гафовете на родните издателства

автор: Sparhawk

Не един и двама читатели в България са имали (не)удоволствието да се сблъскат с (не)кадърността на нашите издатели, с техния странен подбор на заглавия, загадъчно оформление на книгите, изумителни преводи и невероятна периодика на издаване на дадени автор или поредица. Разбира се, има и много добри издателства, но у нас дори и на отличниците се случва да правят страхотни простотии. Не е лесно човек да се опита да проследи различните изпълнения на нашите издателски къщи, но е крайно време да се опита.

Гаф І

Цени.

Изглежда родните издатели са дълбоко убедени, че родните читатели имат финансовите възможнсти на средноголям немски бизнесмен, тъй като не се свенят да поставят на кориците разни дълги цифри, чудейки се после защо книгите залежават. Последния том на обемистата сага на Стивън Ериксън Дом от Вериги (ИК Бард) има бойката цена от 15 лв. За тази сума ще може да си купите романа на английски език без да се налага да се борите с превода и без да се боите, че книгата след втория прочит ще заприлича на млечна баница (за тези проблеми малко по-долу). Да не отваряме на въпрос факта, че Ериксън не е чак толкова известен автор (наскоро sfsite.com спомена, че продажбите му в САЩ са на критичния минимум) и едва ли правата му са толкова скъпи, че да извикват такава сума, която да отблъсне и без това по-тесния му кръг читатели, най-вече студенти, чиито портфейли не са бездънни. Друг скорошен хит, романа по Междузвездни Войни ПРЕД БУРЯ е 10 лв, при положение, че дебелината му е 200 странички. Само ще припомня, че книги със сходен размер навремето бяха пускани от Егмонт за по 3-4 лв. Последните компенсират с Хари Потър, чиято цена расте правопропорционално с популярността на поредицата.

Гаф ІІ

Оформление

Най-честия формат на книгите у нас е едно доста странно образование, напомнящо лазаня големи, дебели и недобре лепени томове, каквито няма никъде по света и които заприличват на щрудел след втория прочит. Друг хит, узаконен от ИК Бард е книги с твърди корици, но лепени, което на практика обезмисля изданието то се разпада доста бързо.

Пример за добре издадена книга е Хари Потър на Егмонт, но и при него има един малък проблем ръбовете му не са загладени и недай си Боже да го изтървеш върху крака си.

Гаф ІІІ

Удвояване

Неприятната тенденция една книга да става на две като амеба бе приложена за сефте от издателствата, пускащи Тери Брукс навремето. Така Шанарите от 7 станаха 13. Традицията бе спазена от Прозорец с книгите на Тери Гудкайнд и от Елф с тези на Ник Перумов. И ако за тухлите на Перумов това е иди-дойди разбираемо, то последните книжки на Гудкайнд разделени изглеждат като брошури.

Целта на това упражнение е проста удвояване на цената. Последната жертва е седмия том на Тъмната Кула от Стивън Кинг.

Гаф ІV

Периодика на издаване

Голям проблем. Често между отделни книги от поредици има месеци и дори години, като шампиона е Магическо Кралство на Отвъдната Земя, между чиито първи две части зееха три години (поздрави за Абагар). Други страдалци са книгите от Междузвездни Войни (шест за пет години, браво на Труд), Малазанската Книга на Мъртвите, Стен (ИК Бард), в по-малка степен романите за Дризт до Урден (ИнфоДар). Това е много гадно, тъй като много често феновете се отпалват от нещо, туткано толкова много.

Гаф V

Зарязване на поредица

Простотия, но уви, не твърде рядка за нашите любими издатели. Нека да започна с любимото издателство Мърлин, което пусна срамежливо първите томове от шедьовъра Еления на Дейвид Едингс, вампирския епос Ковачница на Сенките от Оливър Джонсън и Принц на Драконите от Мелани Раун. Продължавам с Абагар, които донякъде ни държаха с Шанара на Тери Брукс, Дерини на Катрин Курц и Перн на Ан Маккафри, но уви, само донякъде. Накрая ще се принудя да спомена и гиганти като Бард и Егмонт първите зарязоха безмилостно Далечно Царство на Алън Кол и Крис Бънч и  Сказание за Острова на Магиите на Л. Е. Модезит-младши, а вторите на най-интересния момент затвориха кранчето на Междузвездни Войни Ученик на Джедая.

За десерт оставих Прозорец, чието безочие няма граници те пуснаха само първата книга от Кралствата на Торн и Боун (Шипковия Крал на Грег Кейс), първите две от Божиите Монархии, първите две Рамаяни и първите два бестселъра за Артемис Фоул. Ако не знае, че Прозорец са утрабогати (те държат Просвета), човек би си помислил, че има някакъв хроничен проблем с правата... защото ако бедата е в това, че книгите не вървят, Прозорец май ще се окажат еднички в света, неуспели да наложат Артемис Фоул.

Гаф VІ

Зарязване на автор

Сходно с горното. Привързват се хората към някой автор, но напусто нашите издателства необяснимо го зарязват. Типичен пример е класикът Дейвид Едингс, на чиито майсторски шедьоври Еления и Тамули нашите издатели се насландисват. Съименника му Гемел е още по-пострадал, само с 2 издадени тома у нас, а... откога не са пускали Фийст?

Гаф VІІ

Превод

Тук е сърцето на злото. Всички останали неща някак си могат да се преглътнат, но българските преводи не. Човек се чуди откъде намират преводачите и после, когато те (не) свършат работата си издателите чували ли са за редактор, коректор...

Най-осакатен, окепазен и смазан е Тери Брукс. Дуорфи пъплеха заедно с джуджета в неузнаваемата Друдите на Шанара (защо ли в множествено число, като оригинала е The Druid of Shannara), родния край на героите се трансформираше от Шеди Вейл, Сенчест Дол, Шейдската долина (?) и дори Вейлската Долина (!!!), Призраците ставаха Шадуини, Влечугите Смоци, а читателя ронеше сълзи. Поздравленията са за Атлантис, които като връх на цинизма после почнаха да издават речници.

 Преводача на съименника му Гудкайнд (Прозорец, Прозорец!) пък явно е ултранационалист, тъй като в Душата на Огъня майка съветваше сина си да припечели някой лев (?!!!) в замъка, а освен това надценява и техническото развитие на света на автора, плашейки в първия том с хората-сенки, които куршум не ги лови. Мечка страх, мен също от любими преводачи.

Имената на герои и местности в книгите на Дейвид Едингс и Робърт Джордан явно са сложни за запомняне от преводачите, тъй като се сменят постоянно в различните томове. В един от томовете на Сага за Войната на Разлома пък четох, че героите проверяват дали конете са в изправност. Сигурно накрая са им сложили гуми за мокър асфалт и са свалили задните спойлери надолу.

Патриотичен е превода и на Повелителите на Руните от Дейвид Фарланд. Там злощастните създания Reavers (Разкъсвачи) са преведени като хали, а по-висшестоящите и като магесници. Земьо Македонио, пак ли ке те делиме...

Освен хората-сенки от Гудкайнд, прогресивни са и злощастните създания, ошлайфани от преводите на ИК Ера там елфите се движат на бригади (Алената Сянка), а кралицата им (Хроники на Драконовото Копие) е с бодигардове. I will always love you, както би изпяла Уитни Хюстън.

Бих искал да спомена и още няколко избрани момента от различни томове:

-         В Хари Погър и Огнения Бокал масата пъшка под тежестта на ястията. Българския израз е скърца, нищо, че на английски е groan. Изпъшках аз, като го прочетох това.

-          Кашийк, което явно не звучи добре за планета от Междузвездни Войни според преводачите на Тимъти Зан. Станало е Кашиуук. Jacen пък е преведено като Джейсън. Ами извинявайте, ужаси да бяхте гледали, щяхте да знаете, че името, което сте написали отговаря на Jason!

-         Робите явно са просто облекло за Великите на Цураните, затова преводача им е сложил халати. Пък може да е гонил и по-домашна атмосфера.

-         В Меча на Елфите от Ник Перумов героите протегнаха уморените си членове към пламъците. Дано да нямате мръсно подсъзнание.

-         И още, и още...

Любимия Гаф...

... е на издателство Лира Принт и е свързан с романа на многострадалния Тери Брукс Ангелски Огън на Изток. Какъв е проблема ли? Ами това е ТРЕТА книга от поредицата. Защо не са издадени първите две? Те се описват в първата глава на книгата бе отговора на издателката.

Класически нокаут.

 

Накрая искам да кажа, че да се греши е човешко. Както се казва, правописа в нашия сайт също не е безгрешен, тук таме и при нас нещо не работи. Е, ние не ви взимаме пари като издателите, но това не е толкова важно. Важното обаче е друго. Ние си обичаме издателствата, които ни радват с любимите книги, но искаме и малко уважение, и малко коректност.

А ако мога да си позволя да цитирам и един велик злодей на Тимъти Зан, адмирал Траун, важното е като допуснете пропуск, да не го повтаряте. И тогава всички ще бъдем доволни. Нали?