Сим Николов за книгите-игри

 

След мега успешното интервю с Майкъл Майндкрайм реших да потърся другата гледна точка от един автор, който не е чак толкова комерсиален както Мишо, но със сигурност книгите му са твърде често дискутирани от феновете. На вашето внимание е Сим Николов, който освен че е брат на Любомир Николов, е автор на една купчина книги-игри, в които логиката и сюжетът чупят всякакви граници и играчът се пренася в една друга вселена, където можеш да избираш от какво да умреш, или дори, ако умреш, можеш да продължиш играта със своя син, както стана в трилогията за “Трошачът”. В коментарите си не бъдете строги и не забравяйте, че всеки един автор има право да пише както и каквото си иска.

 

Приятно четене!

 

Ян: Здравейте, г-н Николов! По традиция благодаря, че ни оказахте  чест с това интервю. Бихте ли се представили на нашите читатели с няколко думи?

 

Сим: Здравей, Дамяне! Аз също ви благодаря за оказаното внимание, но какво да кажа за себе си? Ние сме трима братя Николови, всичките писатели. Аз се казвам се Симеон Николов и съм израснал в Казанлък, където завърших гимназия. Дипломирах се като инженер в Политехническия университет в град Тула, Русия. След това защитих докторска дисертация в тогавашния Ленинград, сега Санкт-Петербург и знам много добре руски език, но всъщност съм преводач от английски. Обичам хубавите книги, обичам баскетбола, обичам спортовете изобщо, а по някое време обикнах дори и футбола, макар не винаги да съм го харесвал…

 

Ян: Но май така и не написахте спортна книга-игра, а, г-н Николов?

 

Сим: Наистина не съм написал и за мен подобна книга-игра не представлява интерес. Вижте не е толкова лесно, за да напиша спортна книга-игра, аз трябва да познавам даден спортист или отбор много добре, за да се обвържа да пиша нещо за него. От друга страна една обикновена книга-игра се пише трудно, а какво остава за спортна, където статистиката и шансът са много, много големи…

 

Ян: Точно колко книги-игри сте написали?

 

Сим: Четиринадесет книги-игри съм написал и те са тук при мен (при тези думи, г-н Николов ги изважда от чантата си, за да ми ги покаже – бележка на Ян). Първата от тях е “Прокълната земя”, след нея е трилогията за “Трошачът”, където едно древно зло, прави проблеми в малко княжество. Дори и да победиш в тази книга, злото се връща отново в следващите части, още по-силно и опасно от преди. Написал съм още десет книги-игри и във всяка една от тях е заложен моя основен принцип, че ако го няма злото, то човек става безволен и мекушав. В природата ни е да търсим врага и да се борим с него, както сърната се бори с хищника. Съгласете се, че без борба животът ни бил станал скучен и сив (смее се – бележка на Ян).

 

Ян: Как ви хрумна вашата първа книга-игра “Прокълната земя”?

 

Сим: Ами първо си мислех за едно малко княжество, (княжество, може би защото самата България е малка страна), което пада под робство, както става в историята на нашата държава. Тук идва нашият герой, който се изправя срещу крал Мрак и неговите васали – Гръмотевичните братя – които олицетворяват злото в неговата най-страшна форма. Тогава, когато писах тази книга нямаше още такива чудовища, които да пускат мълнии от ноктите си и това ми се струваше оригинално (аз му казвам за комиксите “X-man” – бележка на Ян). Е, тогава нямаше още “X-man” (смее се – бележка на Ян). Те се появиха много по-късно. Въпросът е друг, в тези книги, които се водят “фентъзи”, всичко е идеализирано и до болка отработено. Добрият герой е наистина добър и няма никакви кусури, злодеите са по-гадни и от смъртта. Въпреки всичко в тези игри носят победа за доброто и по този начин създават позитивни послания за всички нас, техните читатели. Това винаги съм искал да правя, да карам хората да бъдат добри.

 

Ян: Чувствахте ли се известни след като пробихте?

 

Сим: Да, известно време се чувствах доста известен, докато книгите-игри вървяха. След ‘96-97 г. се почувства една стагнация,  което беше причинено от ред причини. Ако си спомняте, тогава беше и голямата инфлация и доларът достигна 3000 лв, което почти смаза опитите на издателствата да пускат такива книги. Пък и самото търсене и предлагане намаля, появиха се компютърните игри и вече нещата не бяха същите, както по времето на първите игри. Това погуби жанра според мен. Аз самият съм бил издател на книги и много добре си спомням съпротивата на търговците, когато им се предлагаше да вземат книга-игра на щанда си. Беше тъжно наистина…

 

Ян: А може би проблемът е в качеството на книгите? Как приемахте критиката, която се отправяше към вас за игрите ви? Обвинявали са ви, че книгите ви нямали сюжет, били нелогични и объркани? Какво ще кажете по този въпрос?

 

Сим: Единствената критика, която приемам, е, че не съм писал “Тактически книги-игри” (Стратовете на Джордж М. Джордж – бележка на Ян). Да, не съм писал подобни книги, прави сте! Но всички тези, които казват, че книгите ми не стават, не са нито доктори на науката, нито пък повечето от тях имат нужното образование, за да се изказват така. Изобщо тук мога да кажа, че тези хора, които плюят книгите ми, първо да погледнат себе си и после да критикуват другите (тук си плеснахме ръцете като стари приятели, прав е човекът! – бележка на Ян).

 

Ян: Коя е най-добрата книга-игра, която сте чели и най-добрата книга-игра, която сте написали? Какво е общото помежду им?

 

Сим: Най-добрата книга-игра, която съм чел, е безспорно “Замъкът на таласъмите” на моя брат Любомир Николов. В нея има много хумор, което аз много ценя и одобрявам. Колкото до моите книги, може би най-добра е трилогията за “Трошачът”, която е посветена на една вечна тема като доброто и злото и борбата между тях. Този елемент присъства във всяка една голяма книга.

 

Ян: Да, тук се сещам веднага да ви питам дали сте чели Дж. Р. Р. Толкин и “Властелинът на пръстените”? Какво мислите за Фродо, Гандалф и компания?

 

Сим: Да, определено тази книга ми допада много. Обаче според мен “Властелинът” е извън всяка класация. Искам да кажа, тя е толкова добра и неповторима! Има такава здрава основа и носи толкова много послания! Как да бъде сравнявана с други? Мисля, че е истинско богатство да я прочетеш и да я притежаваш! Любима ми е, и Фродо, и Гандалф и цялата банда герои!

 

Ян: В какви отношения бяхте с другите автори на книги-игри? Кой от тях ви беше най-симпатичен, като изключим брат ви, разбира се?

 

Сим: Да, единственият, който познавах по име, е Георги Миндизов или Джордж М. Джордж. Той ми беше и най-симпатичен и приятен от всички други. С него сме говорили доста и аз винаги съм споделял неговото мнение. Той имаше няколко интересни хрумвания и доколкото знам, той беше бащата на Стратегическите книги-игри у нас. Изобщо една много дейна личност, което не се спираше да измисля все нови и нови неща за хобито. Уважавах го и винаги съм се радвал да общувам с него.

 

Ян: Не се ли бояхте от конкуренцията на брат ви като най-добрият автор и на книги-игри и писател на книги въобще?

 

Сим: Без съмнение Любо е най-добрият в жанра и аз винаги съм се учил от него. Дори не става дума само за книги-игри, а изобщо по принцип в подхода ми към литературата. Ние сме си говорили много пъти за много неща, но аз никога не съм се притеснявал, че сме в конкуренция. Всъщност нямаше такова нещо “конкуренция” между нас! Дори си спомням, че имаше един момент, в който всички книги-игри вървяха на пазара и всеки автор се продаваше.

 

Ян: Какво ще кажете за “Златните години” на книгите-игри и издателство “Мега”?

 

Сим: Ами аз за “Мега” всъщност почти не съм писал, но ще ви разкажа какво си спомням за това време. Преди всичко тогава книгите-игри бяха много популярни и излизаха всяка седмица. Аз написах един разказ, продължение на разказа-игра на моя брат, който не се възприе много добре от читателите. След това от “Мега” ми възложиха написването на една книга, която вървеше с няколко условия от типа: колко епизода, каква система, какъв стил и т. н. да бъде написана…

 

Ян: И вие я написахте?

 

Сим: Да, написах я и получих за нея 144 лв нови пари, обаче след това от “Мега” поискаха да си сменя името от “Сим Николов” на нещо друго и аз казах, че “Възродителен процес” няма да има! И върнах парите след това, а книгата си беше много добра.

 

Ян: За какво се разправяше?

 

Сим: В книгата се разказваше за историята на един беден студент, който открива начин да извлича злато от земята и накрая става милионер, а никой не разбира за него. Хубава книга с поука, но уви, остана неиздадена (свива рамене – бележка на Ян).

 

Ян: Чували ли сте за Ролеви игри? Dungeons & Dragons? Аксиом? Ендивал?

 

Сим: Да, чувал съм за Ролеви игри и дори съм разглеждал една такава навремето, но точно тези системи не ги знам. Ако ми остане време, с удоволствие бих ги пробвал, ако има къде и с кого (смее се – бележка на Ян).

 

Ян: С какво се занимавате в момента?

 

Сим: В момента пиша една трилогия фентъзи романи, която отново разглежда борбата между доброто и злото, и се нарича “Кристалният чертог”. Дори си търся издател и ще се радвам, ако чрез вашия сайт намеря такъв. Освен това пиша хайку (това са вид японски тристишия – бележка на Ян) на български и английски език и досега имам написани няколкостотин такива. Освен това съм работил в Министерството на образованието и успях да посетя Холандия наскоро, където беше много хубаво. И накрая да не забравя да спомена, че съм и преводач, но за съжаление най-вече на юридически текстове. С преводна литература не съм се занимавал отдавна, но това се дължи най-вече не пазара, който се стесни последните години, а аз дълго време не бях се занимавал с преводи и сега вече почти не ме търсят.

 

Ян: И най-накрая нашият последен въпрос – има ли нещо, което никога не са ви питали, а винаги сте искали да кажете?

 

Сим: Винаги съм искал да ме питат, вярвам ли, че всичките ми книги ще бъдат издадени? И отговарям, твърдо да, до една ще бъдат напечатани! Друг е въпросът, че понякога за една книга съм чакал повече от 20 години и ако се съберат всички години и всички книги, за които съм чакал, ще се получат повече от 100 години изчакано време. А аз съм писал толкова много неща – имам детски пиеси, една пиеса за възрастни, един детски роман-приказка, имам доста писана поезия, извън хайкуто, разбира се и т.н. Имам и интерес към научна литература, роботика, бионика, но засега се отдавам най-вече на  фентъзито. Това ми се струва най-популярният жанр в момента!