Интервю с писателя Любомир “Колин Уолмбъри” Николов

 

Часът е 18:25, а аз се намирам в Културен дом “Средец” и чакам да дойде не друг, а самият Любомир Николов – може би най-култовата личност от моето детство. Човекът написал десетки книги игри и превел книгата на века “Властелинът на пръстените”. Поводът е интервю, което аз посвещавам на любимия си сайт, на който Колин има толкова много фенове. И така, Негово Величество Любомир “Колин Уолмбъри” Николов…

 

Ян: Здравейте, г-н Николов. От името на цялото фентъзи общество и всички стари и нови почитатели на Толкин и книгите игри ви благодаря от сърце, че ще отговорите на това интервю. За начало може би най-добре е да кажете нещо за себе си…

 

Колин: Ами и аз благодаря за интервюто… Какво да кажа? Човек на 54 години, роден почти в средата на миналия век, 10 януари 1950 година, но още не ми е дошъл ума в главата. Още щурея по компютърните игри, изглежда, че това е начин на бягство от реалността… макар и да не играл на кой знае колко много. Няколко съм пробвал и за най-велика игра на всички времена смятам, че това е “Цивилизацията” твърдо и това е така, защото просто тя положи принципа. Е, да, първата “Цивилизация” е безкрайно остаряла и досадна, но пък какво от това, ако ми харесва. Иначе какво да кажа? Женен съм за втори път и много си обичам жената. Много си обичам и фантастиката естествено. Мразя идиотските нововъведения в българския език като думата “вкъщи” и “поновому” слято, както и прочие глупости. Ъъъ… Много ми е трудно да кажа какво представлявам, знам ли?

 

Ян: Може би това най-добре могат да го кажат читателите.

 

Колин: Затворен  съм и не общувам много-много, макар че обичам приятелите си. Освен това държа на морални принципи. Малко е старомодно, но държа да има морал…

 

Ян: Така трябва да бъде!

 

Колин: То покрай книгите игри се сблъсках с неприятни ситуации. И покрай фантастиката съм се сблъсквал…

 

Ян: Колко книги игри сте написал?

 

Колин: Ми около 30, не съм ги броил, но някъде толкова, като някои от тях много ми допадат. Най-много си харесвам “Полетът на грифона” и “Прокълнатата книга” (която излезе като “Гримоар” бележка на Ян).

 

Ян: Може би първите – “Замъкът на таласъмите” и “Огнена пустиня”?

 

Колин: Да, те ми харесваха, но като литература най-добри са “Полетът на грифона” и трилогията “Реката, от която никой не се завръща”…

 

Ян: И “Леденият вихър на смъртта”?

 

Колин: Да, това е третата част, но аз казвам трилогията.

 

Ян: Както и “Нокти срещу огън”?

 

Колин: Да бе, но аз имам предвид, че тези книги спокойно могат да минат и за чиста литература… То бяха славни времена и по-специално издателство “Мега” беше велика работа, макар и да не издържа на финансовата ситуация в страната.

 

Ян: Как ви хрумна “В лабиринта на времето” Знам, че това ви е първата написана книга-игра навремето…

 

Колин: Да, тя е много силно копирана от първата книга-игра, която четох на френски. Тя се казваше “Леговището на дракона” само дето беше фентъзи, а аз с подобна структура направих фантастика. Това ми беше така пробното, експеримента.

 

Ян: Може би е повлияна от “Машината на времето” на Хърбърт Уелс?

 

Колин: Е, това е съвсем отделно вече. Като структура и схема беше повлияно от тази книга “Леговището на дракона”. Мисля, че беше на Иън Ливингстън, но не съм напълно сигурен (Колин бърка, „Леговището на дракона” е написана от Джак Бренан).

 

Ян: Чувствахте ли се известен след като пробихте?

 

Колин: Не точно тогава. Известен се чувствах 2-3 години по-късно, когато изведнъж се оформи фенското движение на книгите игри, но това не беше най-важното. За мен най-важното беше друго, а именно това, което беше и големият успех на книгите-игри. Те създадоха любители, които се оказаха мислещи момчета и момичета… Ъъъ, момчета най-вече. Момичета по-малко. И аз сега след години ги виждам как са се развили страхотно.  Очевидно играта и то от този тип, не компютърната, а ролевата игра действа страхотно, защото колкото и да приличат на компютърните, те се различават от тях. И, разбира се, има по-голямо участие на читателя. Вече в ролевите игри участието е още по-голямо и то създава определен тип хора и начин на мислене. Аз ги виждам, че след това много прописаха и то успешно. Изобщо писател се става от ранни години. Това ми е най-голяма радост, че тези книги освен забавления се оказаха и методическо ръководство. За фантазия, а не за известност, което не е толкова важно. Известността е ценна, ако с нея човек може да направи нещо. Да помогне по някакъв начин на хората например, макар че у нас това е утопия.

 

Ян: Все пак вие сте видели много млади автори, предполагам? Може би сте им помогнали за тяхното развитие?

 

Колин: Според мен, помощта е най-вече да го насърчиш човека, защото аз имам един принцип – за да стане автор един човек трябва да напише една камара боклук, но съм твърдото убеждение, че пише най-хубавите неща на света. Според мен това е неизбежен етап в развитието на автора. Той първо трябва да има самочувствие и второ, желание да пише. Малко по-малко усвоява правилата и става сериозен автор.

 

Ян: А правилата срещу литература, къде ви беше силата?

 

Колин: При мен беше в литературата.

 

Ян: Някой казваше навремето, че Колин не умее да пише правила…

 

Колин: Както казвах на майтап, в книгите ми няма дневници, няма и нощници. Всеки си има сила. Например Майкъл беше много силен в схемите. Джордж беше много силен в правилата. Той създаваше според мен най-солидните правила, макар че на мен ми се струваха тежки.

 

Ян: Книгите на Джордж бяха математически чудовища…

 

Колин: Именно! Като компютърни вируси почти. Но за всеки си имаше отделна публика. Беше утопия да вярваш, че някой може да грабне цялата аудитория. Това беше наивно. Аз мисля, че се справяхме много добре, но донякъде с тия спорове сами се погубихме. И другото е, че не успяхме да усетим навреме гибелта на жанра, за да вземем мерки. Просто се натрупаха прекалено много маймуни на клона и клона се счупи и край. Сега вече терена е свободен и всеки, който иска целия пазар може да го завоюва.

 

Ян: И затова спряхте да пишете?

 

Колин: Нямаше как. Останаха недовършени неща, но няма за къде. Например продължението на “Ледените пирати” така и не видя бял свят. Но интересното всъщност е друго – игрите започнаха да се развиват по много динамичен начин. Започнаха да стават все по-сериозни, а аз лично се стремях да наложа и познавателните книги игри.

 

Ян: Например книгата-игра “Операция Звезден гост”, която имаше висока научна стойност?

 

Колин: Да, вмъквах много полезна информация.

 

Ян: В какви отношения сте с другите автори на книгите-игри?

 

Колин: Ми в абсолютно никакви отношения не съм. Запазил съм най-топли чувства към Джордж, макар че не съм го виждал безкрайно отдавна. С Елена (Върджил Дриймънд) се виждам от време на време, но тя е толкова особена фигура, че аз не мога да кажа, че я познавам. Просто я оценявам като един от най-добрите фантасти в момента, но тя си живее в свой свят.

 

Ян: А за Майкъл какво ще кажете? Той ви беше колега в “Мега игра”…

 

Колин: Бяхме много различни по характер. Толкова различни по характер бяхме, а и той беше толкова амбициозен и целеустремен. Искаше непременно да пробие и да хване цялата аудитория. Но това му беше грешката.  Читателите бяха толкова много и трудно можеше да се привлекат изцяло. Много се надявам да е поузрял и да е усетил, че стремежът към успех не е най-важното. Иначе аз не мога да имам нещо против него, защото той беше в момент на развитие. Сигурен съм, че сега е друг.

 

Ян: Интервюто с вас ще бъде публикувано на сайт за фентъзи и ролеви игри. Чували ли сте за подобни игри? Знаете ли Подземия & Дракони? Ендивал?

 

Колин: На мен ми е попадала “ShadowRun” (това е игра на издателство Fasa и описва елфи, орки в един фентъзи кибер-свят – бележка на Ян). Също така по някое време в редакцията на Мега разполагахме с “Драконова атака” на TSR, но малко съм играл. Това се дължи на факта, че за ролевите игри трябва да имаш добра компания и човек не може да ги играе сам. Трябва добър водещ и още по-добри играчи. Аз много ги харесвам (ролевите игри), но за съжаление нямам среда, в която да играя.

 

Ян: С какво се занимавате в момента?

 

Колин: Превеждам и с това се издържам. В момента превеждам един страшно дебел исторически труд за Йерусалим и евреите, но не е фентъзи. Мъча се да се освободя и да намеря време да напиша нов Толкин и както съм казвал много пъти, целта ми е да напиша не мои Толкин, а Толкин такъв, какъвто само самият Толкин би написал. Това е много трудна задача. Поне увода, който написах се получи на ниво. Всички, които са го чели казват, че прилича страшно на Толкин – и да няма следа от моята личност. И интересното е, че пиша най-вече за себе си. Да видим какво ще се получи.

 

Ян: И един последен въпрос, който може би е най-изчанченият от всички – нещо, което винаги сте искал да кажете, но никой не ви е питал?

 

Колин: Много е трудно да се каже нещо, което наистина да си струва. Бих казал това, че онзи другият свят е по-важен. Нямам предвид отвъдното, разбира се, а светът на ФАНТАЗИЯТА.