Изключително интервю с Алан Кол.

Помните ли Алан Кол? В годините, когато фентъзито в България беше рядкост, неговия роман "Далечно Царство" беше култ за хиляди почитатели на жанра из цялата страна. Сега Алан, който е автор на 16 международни бестселъра се съгласи да даде интервю за нашия сайт.

Първо, г-н Кол, благодарим за интервюто! Вярвам, че това е добра възможност за българските читатели да се запознаят още малко с творчеството ви.
Благодаря и на теб, Александър. Това е чудесна възможност и за мен да се запозная с още български фенове. Получавам много е-мейли от твоята страна и всеки от тях е много любезен, с много интересни наблюдения, някои от които съм включил в мои следващи книги. Сайта ви е чудесен, Александър. Толкова добър, ако не и по-добър от много световни сайтове, които съм посещавал. Сигурен съм, че ще става все по-популярен и популярен с всеки изминал ден. А с това интервю ще стана известен на още повече фенове на фантастиката и фентъзито в България, които могат да ми пишат на адрес Sten3001@aol.com и да посетят личната ми страница www.acole.com.

1 Първия ми въпрос е защо е избрахте да станете писател и очаквахте ли успех в началото?
Винаги съм смятал, че ще бъда успешен. Сега ще ти кажа защо. За пръв път мечтата да стана писател се появи при мен на 5 години. Вярно е! И как може едно хлапе на 5 годинки да си мечтае друго освен да е успешен писател? Сега причината: Баща ми имаше навика да ми чете поезия, най-вече Едгар Алан По. Любимото ми стихотворение беше "Гарванът". Татко имаше чудесен глас и всеки път потръпвах, когато произнасяше: "Quoth the Raven - Nevermore." Реших, че искам да карам хората да се чувстват така, както По кара мен да се чувствам. И така реших да стана писател. Работил съм здраво през целия си живот, изучавайки и четейки много автори. Станах репортер на 14 години, вдъхновен от героя на младостта ми Ърнест Хемингуей. Сериозно се захванах със самото писане на 33. Тогава имах престижната работа да съм редактор на вестник, но заделях 35 часа седмично за писане. В общи линии, събираха ми се 80 часа седмичен труд, като комбинираш писането и истинската професия. Така карах 3 години, имало е случаи да заспивам вкъщи докато пиша. Тогава, през лятото на 1979 година продадох първия си ТВ-сценарий - Quincy! - и първия си роман "Стен". Напуснах вестника и оттогава работя все за себе си.

2 Втория ми въпрос е свързан с това как предпочитате да работите - сам или в съавторство? Кажете ни нещо за съвместната си работа с Крис Бънч и Ник Перумов.
Това е много труден въпрос. Крис Бънч и аз сме работили заедно близо 14 години. И двамата сме много сериозни автори и когато работихме заедно, имахме сериозни литературни намерения. Не искам да прозвуча нахално, но се съмнявам, че много съавтори са постигнали това, което с Крис направихме с цикъла "Стен" и нашата книга за войната във Виетнам - A Reckoning For Kings.
И разбира се, цикъла за Далечните Царства. Първите две, "Далечно Царство" и "Приказка на Война" бяха предопределени за класика и мисля, че успяхме. Третата, "Царствата на Нощта" ставаше, но не е от най-добрите ни неща. Ние вече свършвахме с партньорството си, когато я писахме. Има и четвърта книга - "Войнът се Завръща", която си написах сам и която е една от любимите ми книги от всичките 27, които съм написал.
Така или иначе, с Крис се позабавлявахме ново и свършихме доста работа - включително повече от стотина ТВ-драми и филми - всичките от които доста похвалени от критиката навремето. Иначе предпочитам да пиша книги, но писането на филми е отпускащо и в същото време ти напряга ума да създаваш образи.
По принцип предпочитам да пиша сам, понеже се чувствам по-свободен. Хубавото нещо на съавторството е, че другия човек те подкрепя като попаднеш в писателската депресия. Лошото е, авторите са луди хора и понякога, като трябва да съгласуваш нещо, което ти изглежда неправилно, не чуваш другия.
Сега за Ник Перумов. Написахме общата си книга - "Армагедон" - при възможно най-трудни обстоятелства. Аз живеех в изолирана част на САЩ (каубойско ранчо в Ню Мексико), а той - в Санкт Петербург. Когато почнахме да си разменяме мейли беше доста примитивно. А, и трябваще също да си съгласуваме програмите. Наложи ми се да търся по-ранна версия на "Майкрософт" за да може да му разчитам главите. Иначе с Ник съм се виждал два пъти - на моето европейско турне, когато отидох в Русия и на Световната Фентъзи Конвенция, когато той дойде в САЩ.

3 Вие сте автор както на фентъзи епоси, така и на научна фантастика. Кой жанр предпочитате? Според вас фантастиката и фентъзито част от един жанр ли са, или са различни?
Добре, трябва да ти призная, че не съм голям фентъзи-фен. Харесвам твърда фантастика и страшен хорър. Намирам девойките, яздещи еднорози и приказките, базирани върху крал Артур и рицарите на Кръглата маса са доста скучни. В моя фентъзи свят аз пращам по петите им вампири, та да им дадат добър урок. Моите фентъзи книги са базирани върху стриктни правила. Магията е част от природния закон като гравитацията и светлината.
Също много обичам да пиша исторически романи - моята книга за Виетнам A Reckoning For Kings беше номинирана за награда "Пулицър" през 1987 година. За пръв - и единствен път в литература войната е разказана и от двете страни. Има 60 главни образа в книгата и 30 от тях са виетнамци. Идеята на книгата е, че хора на средна възраст изпращат младежи и девойки да се бият за тяхната кауза и те - хората на средна възраст - трябва да бъдат държани отговорни, а не момчетата и момичетата.
Освен това наскоро продадох и два трилъра, действието, в които се развива в Бока Рантон, Ф
лорида, където сега живея.

4 Най-популярната ви книга в България е "Далечно Царство". Какво може да ни кажете за тази книга?
Бях чел една биография на сър Ричард Бъртън - не на актьора, женен за Елизабет Тейлър, а на великия изследовател от 19-ти век, открил изворите на Нил след серия опасни и невероятни експедиции. Той също е превел на английски "Арабските Нощи" - доста секси книга под неговия превод. Тъй или иначе, на мен ми хрумна, че от това може да стане невероятно фентъзи. Славно пътуване до далечни богати земи, известни като Далечните Царства. Там всички са богати и никой не е гладен. Нещо, като митичните земи на Презвитер Йоан. Крис хареса идеята. Обаче имаше проблем - истинския пътешественик, сър Бъртън е бил истински задник. Така, че разказахме историята от гледната точка на богат младеж (Алмарик Антеро), който се запознава с човек, мечтаещ да намери приказно място, известно като Далечното Царство. Човекът се казва Джонас Сивоплащ и е един от великите образи в съвременното фентъзи, ако и да го казвам аз. Алмарик го финансира и тръгва с него на пътешествието. Накрая се оказва, че пътешествията са три, а не едно. И мистерията се разрешава по много истински начин. Много горчив. Много тъжен. Защото Джонас е обсебен от идеята да открие обща теория за магията. Оттам идва и моето предпочитние към научната фантастика. Трябва да имам някакви факти… колкото и невероятни да са… иначе ще полудея.

5 За съжаление, продълженията на "Далечно Кралство" така и не бяха публикувани у нас. Можете ли да кажете на читателите ни за какво се разправя в тях?
Следващите три книга са "Приказка на Война", "Царствата на Нощта" и "Война Се Завръща". Написах "Война Се Завръща" сам - без Крис.
"Приказка на Война" е разказана от гледната точка на сестрата на Алмарик. Тя се казва Рали и е най-добрия войн в сформираната от жени охрана Маранон. Откритията в Далечното Царство запалват завист в душите на съседна държава и войната започва. Зъл Евокатор (нашата дума за вълшебник) избягва със смъртоносна тайна и Рали трябва да поеме команда на флот през непознати морета за да го победи. Финала е невероятна битка между паралелни светове - всички свързани в търсенето на обединителна теория на магията.
Третата книга, "Царствата на Нощта", заварва Алмарик разтревожен от изчезването на сестра си. Млада жена идва във вилата му и го предизвиква за най-голямото приключение в живота му. Тя е дъщерята на Джонас Сивоплащ и казва, че беща и не е намерил истинското Далечно Царство. Тя знае къде е то и казва, че ако Алмарик не и помогне да го намери - и да спре зловещи древни сили - целия техен свят ще изчезне.
Четвъртата книга, "Войнът Се Завръща" е може би любимата ми. Главен герой е Рали Антеро. Тя живее като призрак в един свят на нищото. В реалния свят тя е страдала толкова много, че почти е полудяла. Лявата и ръка и лявото и око са извадени от мъчител. И двете са заместени от вълшебни око и ръка и сега Рали живее в свят на мечтите. Но тогава една богиня идва при нея и и казва, че нейния град е унищожен, а семейството и - избито от загадъчна сила - сукуб, който е най-големия враг на Рали.
Рали ще трябва да напусне своя въображаем свят и да прекоси половината свят, за да срещне съдбата си…

6 Сагата "Тимура" е най-големият ви самостоятелен проект. Какво ви вдъхнови да я напишете?
Две неща: страхотната екологична катастрофа, която вярвам, че заплашва планетата ни и неспособността на хората да се разбират един друг. Заглавието на първата книга, "Когато Боговете Спяха" (Забележка: в САЩ книгата е издадена като "Магьосникът на Ветровете"), казва всичко. И това което става в следващите книги е подсказано от заглавията "Вълците на Боговете" и "Боговете Се Събудиха". Интересното е, че малко читатели разбраха, че когато боговете се събудят наистина, това няма да е на добре. Обмислям четвърта книга, "Отмъщението на Боговете", което ще разкаже тази история.

7 Сериите "Стен" също са популярни в България. Можете ли да ни кажете нещо интересно за тях?
Това, че ако направиш един диктатор чаровен на повърхността хората ще го обикнат и ще забравят гадостите, които е направил. И до ден днешен хората си мислят, че Вечния Император е станал зъл поради инцидент. Те не разбират, че инцидента е засегнал само неговия чар. И че той е бил зло гадно копеле още от първата книга.

8 От всичките ви книги, коя ви е любима?
"Когато Боговете Спяха".

9 А кой ви е любимия герой?
Рали Антеро, главната героиня от "Приказка на Война" и "Война Се Завръща".

10 Пътувал сте много като млад. Това помогна ли ви като писател?
Чувствам се повече европеец и дори азиатец, отколкото американец, понеже изкарах младостта си извън САЩ. Освен това баща ми работеше в ЦРУ и оттам имам доста циничен поглед върху дейностите на родината си по света. Като възрастен с жена ми сме гледали да пътуваме извън САЩ колкото се може повече и смея да кажа, че повечето от добрите ми приятели живеят в чужбина. Тези неща доста са повлияли вижданията ми за света и със сигурност, писането ми.

11 Какво могат да очакват от вас феновете в близко бъдеще?
Имам два трилъра, които трябва скоро да се издадат: "Умирайки Добре", който в Щатите излиза по Коледа и "Удавени Надежди", което се чака пролетта. Wildside Press ще преиздаде трилогията "Тимура" в един том. Ще има издание с твърди корици, за библиотеки и колекционери, и с меки корици, за обикновени читатели. Ако някой иска да бъде уведомен кога излиза книгата, трябва само да се запише за моя новинарси бюлетин от сайта ми www.acole.com .
Междувременно написах и една книга, която винаги съм си обещавал, че ще напиша. Тя е за детството ми в Кипър като син на агент на ЦРУ и е озаглавена:
Lucky In Cyprus:
A Truce Story About
A Teacher, Some Terrorists,
An Earthquake And The CIA.
Надявам се до една година да я издадат и с повече късмет, после да я пуснат и в Европа.
Също така планирам и два големи фентъзи проекта. Но не бих ги дискутирал в момента. На лош късмет е.

12 Като международен бестселъров автор какъв е съвета ви към начинаещите?
Трите най-важни неща, които един начинаещ автор трябва да прави са да пише, да пише и след това да пише повече. Да не оставя един ден да мине без да е писал. Ако пише, един ден може да си научи занаята и да направи кариера. Ако не го направи, няма да има кариера.

13 Какъв обикновено е работния ден за вас?
Ставам в шест сутринта. Хапвам омлет и след това час и половина се упражнявам. Карам колело, яздя или тичам. След това си почивам около час, хапвам парче сирене и сядам да работя (след един бърз душ, разбира се). Сутрин преработвам материала, писан предишния ден. Следобед пиша новия материал. Обикновено правя кратка пауза за обяд - обикновено сирене или парче риба или пиле в салата. Спирам да работя към шест или седем вечерта. Вечер ходим с жена ми на театър или на кино, или пък си четем вкъщи. Към полунощ най-често си лягам.

14 Кратък списък на любимите ви автори?
Написал съм есе за любимите ми книги, което мисля, че ще достави удоволствие на читателите ми. Може да го прочетете на сайта: http://www.acole.com/favorite.html

15 Кажете нещо за довиждане на българските читатели.
Ще се сбогувам с думите от Ралин:
On my sheets
My thought wanders softly
Quieter than a breeze,
Elusive as a dream,
The happiness of living
Is unbearable."
Благодаря на всички ви:
Алан Кол