Легендата за Шанара
автор: Sparhawk

Малцина автори успяват да се задържат повече от четвърт век на сцената на фентъзито. Още по-малко са тези, които задържат на върха за толкова време и първата си поредица. Сред тях челно място заемат Тери Брукс и легендарната му сага “Шанара”. За съжаление у нас тя е издадена наполовина, а и това което бе издадено, се публикува откъслечно и без система. Затова аз ще погледна на поредицата от гледната точка на човек, следящ сагата от Запад – макар това да си е живо фентъзи, тъй като тя започва доста преди който и да е от екипа да се роди.
Всичко започва през 70-те години, когато един млад писател започва да търси издател за ръкописът си. От високомерното издателство DAW, следва отказ и писателят е принуден да опита с доминиращите “Дел Рей”, които публикуват по това време Толкин. Авторът не храни големи надежди, но ето, че творбата му е приета! Нещо повече – големия Лестър дел Рей казва “Най-доброто нещо от Толкин насам!”
Авторът е Тери Брукс, а книгата – “Мечът на Шанара”. Лестър се оказва прав в преценката си – романът става първата художествена творба, пробила в класацията за бестселъри на “Ню Йорк Таймс”, а и остава там 5 месеца. Останалото е история – до днес Брукс е написал 11 книги за “Шанара” и всичките повтарят успеха на първия том в по-голяма или по-малка степен.
За тези, които са чели книгите, в успеха няма никаква загадка.
Първото нещо, което носи успех на сагата, е историята. Действието се развива в Четирите Земи, приказен свят, появил се от пепелищата на унищожената цивилизация на човечеството. Той е населен от различни раси – хора, гноми, елфи, джуджета, троли и още по-чудати същества, населяващи различни области. В началото на Четирите Земи, за да се избегнат нови катаклизми, бил основан Съветът на Друидите, съставляван от мъдри представители от всичките раси, които трябвало да преоткриват загубените знания. Но, уви, един от друидите, наречен Брона се насочил към други загубени тайни. Той продал душата си на мрака и се превърнал в Господаря на Магиите – злокобно същество на измамата и страха. Начело на не по-малко злите си ученици – Носителите на Черепи – той унищожил Паранор и бил отблъснат с голяма мъка от елфическия крал Джърл Шанара. Тези събития са описани в една доста късна книга на Брукс - прелюдието “Първия Крал на Шанара”, написано от 1996 година.
Но Брона не бил убит и именно с тази мрачна вест, носена от друида Аланон, започва “Мечът на Шанара”. Сега злото отново се връща и единствения, който може да му се опълчи е младия и нищо неподозиращ Ший Омсфорд, далечен потомък на крал Джърл. Момчето трябва да вдигне легендарния Меч, тъй като само с него злото на Господаря на Магиите може да бъде отречено.
В тази книга Брукс още развива стилът си, но още от нея започват да личат силните му страни – живи, почти осезаеми описания, разтърсваща магическа система, страховити, спиращи дъха бойни сцени, майсторско проникване в душата на главните герои, запомнящи се отрицателни образи. И най-важното – приказната атмосфера, в която читателя потъва като във вълшебен сън.
В “Камъните на Елфите” обаче всичко това е засилено. Този път злото е далеч по-древно и опасно. Елкрис, Дървото на Живота, умира и с това преградата, която отделя Четирите Земи от страховития свят на демоните, рухва. Надеждата за спасение е някой да възроди Елкрис – а това може да бъде само избягалата принцеса на елфите Амбърли. Подпомагана от Уил Омсфорд, внук на героя от миналото Ший, тя трябва да тръгне на смъртоносно пътешествие към Дивото, търсейки Хранилището – светото място, където семето на Дървото ще му даде нов живот. Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че въпросното Хранилище е във владенията на две зли вещици, а зад Уил и Амбърли е страховития демон, наречен Косача, същество, което живее, за да убива. В това време Аланон и елфическия крал Ивънтайн пък пресрещат ордите на демоните в зловещата равнина Хоар, като този път срещу друида е самия Дагда Мор – краля на демоните. За да бъде положението още по-безнадеждно, ще спомена и третия опасен демон от колодата на мрака – Неузнаваемия, за чиито способности достатъчно говори името му.
Но и този път черната магия е сразена, като с това вече читателите виждат големия майстор Брукс – проблемите от “Мечът на Шанара” са минало, сега всичко е изчистено и умело поднесено в незабравим за феновете роман.
Но в Четирите Земи мракът гине трудно. В третата книга, “Молитвената Песен”, Аланон и децата на Уил Омсфорд – Брин и Джеър, срещат най-трудните си противници. Това са Призраците Морди, кошмарни същества, твърде сходни с Носителите на Черепа, но за разлика от тях, съвсем реални. Произлезли от секта умопомрачени магьосници, покварени от Книгата на Мрака Илдач, те са се укрепили в злокобната крепост Греймарк, в сърцето на адската гора Мейлморд – и сега добрите герои ще трябва да тръгнат именно натам. По пътя обаче ги чакат и по-древни, а не рядко – и по-лоши неща: Кракен, създанието на безумието Джачайра, лукавия муелрет (змийски трол) Стайтис. За щастие се намират и добри съюзници – като гнома-ренегат Слантър или незабравимия Майстор на Оръжията Гарет Джакс.
Накрая успеха е постигнат с цената на колосални загуби и първия цикъл на “Шанара” завършва. Възцарява се дълъг период на мир. Минавт години, векове, постепенно магията се забравя, а в един момент издигналата се Федерация на южните хора я и забранява. Изглежда, че демоните и злите призраци са забравени… но дали е така наистина?
С този въпрос започва “Наследството на Шанара” – брилянтна тетралогия, отдавна наложила се като класика в жанра. В нея Четирите Земи са нападнати от мистериозна болест, която мори цели участъци о земната твърд и всичко, попаднало на нея. Мъртвия друид Аланон и неговия последен следовник сред живите – стареца Коглин знаят причината. А тя е страшна!
Коалиционния Съвет на Федерацията е марионетен орган в ръцете на Преследвачите – злокобния орден на онези, които преследват магията. Малцина обаче знаят, че Преследвачите не са хора, а Шадуини – чудовищни същества, лакомо консумиращи магията до степен, че земята вече не издържа и започва да боледува.
Коглин ще трябва да открие потомците на Шанара и да ги изпрати на смъртоносни мисии, в които те ще трябва да възстановят изчезналата крепост на друидите Паранор, изгубения народ на елфите, Мечът на Шанара. Най-тежка е мисията на младия Пар, който е наследник на мощната молитвена песен на Брин Омсфорд, неконтролируема магия, която Главния Преследвач Ример Дал иска за изсмуче за себе си.
Величествена и страшна, тази сага се развива в четири епични книги, които по качество дори надхвърлят оригиналната трилогия.
От 2000 година обаче Брукс започна нов цикъл за “Шанара”, който мже да се окаже още по-добър. Той се състои от две трилогии – “Voyage of the Jerle Shannara” и пишещата се в момента “High Druid of Shannara”. В първата се разказва за Гриан Омсфорд, злата Островна Вещица, която лукавия магьосник Моргар изпраща по следите на брат и Бек и новия друид Уокър Бо на пътешествие отвъд Четирите Земи, към зловещи тайни от епохата на величието на хората. Само Бек може да преоткрие доброто у загубената си сестра, като едновременно с това ще трябва да оцелее както от нейните атаки и слуги, така и от загадъчното зло на Антракс, чудовищен машинен разум, оцелял от древните катастрофи, за да сее ужас в един отдалечен на стотици мили от Четирите Земи свят, който може да бъде достигнат само с вълшебните летящи кораби, поддържащи се изключително трудно. А накрая разбира се е и самия Моргар, който е значително по-мощен от обучената от него Гриан.
Но втория цикъл, който започна тази година с бестселъра “Jarka Ruus”, обещава да е още по-хубав. 20 години след последната си битка с Моргар, Гриан отново става жертва на силите на мрака. Коварни сплетници я изпращат чрез могъщо заклинание в света на демоните, като на нейно място в Четирите Земи се появява мистериозен глас на злото. Единствената надежда на Гриан е племенника и Пендерин, който ще трябва да открие тайнственото дърво Танеквил, за да я върне в родния и свят. Но Пен е още съвсем младо момче…
Цикълът за “Шанара” е безспорно едно от най-върховите постижения в жанра фентъзи. Влиянието му е отпечатано както върху милионите фенове, трескаво очакващи всяка нова книга от любимия си автор, така и у други писатели, ползвали вдъхновение от произведението на Брукс като Салваторе, Паолини, Вайс и Хикман. Аз съм сигурен, че и следващите книги за “Шанара” ще са поне на нивото на досегашните, ако не и по-добри.
Благодаря ти, Тери!

Tanequil

Това е последния засега том от класическата поредица за “Шанара” на Тери Брукс, в който легендарния автор още веднъж обогатява света си, въвличайки читателя в поредното магическо приключение.
Пен Омсфорд, младежа, който трябва да спаси прочутата си леля Гриан е в безизходица. Той трябва да върне Върховната Друидка на “Шанара” от света на демоните, но едновременно с това и да спаси любимата си, която е отвлечена от бруталния убиец на друидите Афазия Вий. За разлика от баща си, той няма силата на молитвената песен в себе си и може да разчита единствено на чудната си способност да общува с всяко живо същество – а това изглежда слабо на фона на чудовищните магии, подвластни на враговете му. Друидите-предатели, предвождани от безмилостната Шадеа а-Ру са плъзнали из целите Четири Земи с хвърчащите си кораби и са решени да изтребят целия род Омсфорд, а Федерацията е създала ново чудовищно оръжие, с което ще помете съпротивата на Елфите и Независимите.
Но всички тези фигури са само пионки в грандиозния план на могъщ демонски господар. Негов слуга, проникнал в света на Шанара ще донесе гибел на онези, осмелили се да прогонят “Джарка Руус” преди толкова хилядолетия…
Последната книга от цикъла “Шанара” си остава един от най-силните бестселъри на 2004 година и на пръв поглед има всички предпоставки за това – прекрасния стил на Брукс, който винаги го е отличавал от другите автори е налице и в “Танеквил”, а света му, както винаги, е населен със симпатични герои, чудновати същества и могъщи заклинания, заплетени в многопластов сюжет, издаващ умението на майстор-ветеран в жанра. За нещастие обаче вече у автора се чувства леко пренасищане от собствения му свят - приключенията в тази книга не са така епични както едно време, действието се развива някак по-мудно, а и част от приказността на самия свят е изчезнала и усещането за него е като за потъмняло от времето сребро.
При все това обаче, романът се глътва на един дъх и не бих се изненадал ако следващата книга се окаже най-добра в целия цикъл досега. Ще е трудно, но Тери Брукс си е такъв…

The Shannara Saga:

The Shannara Trilogy:
1 Sword of Shannara
2 Elfstones of Shannara
3 Wishsong of Shannara

The Heritage of Shannara:
1 Scions of Shannara
2 The Druid of Shannara
3 The Elf-queen of Shannara
4 The Talismans of Shannara

Shannara-prequel:
First King of Shannara

Shannara-companion:
The World of Shannara (with Teresa Paterson)

Voyage of the Jerle Shannara:
1 Isle Witch
2 Anthrax
3 Morgawr

High Druid of Shannara:
1 Jarka Ruus
2 Tanequil (2004)
3 To Be Announced (2005)