Малазанска Книга на Мъртвите
автор: Razael

Сказание Първо: Лунните Градини

Явно през годините, в които Джордж Мартин се тутка със завършването на “Пир за Гарвани”, други писатели са се трудили упорито в неговата тежка категория на епичното фентъзи. Един от тях е британеца Стивън Ериксън, автора на насколо нашумялата у нас поредица “Малазанска Книга на Мъртвите”. Тя води началото си от 1999г. когато в чужбина бива публикуван първият й том “Лунните Градини”. Ето, че и в България “Малазанската”серия видя бял свят през тази есен.И разбира се като всяка една по-популярна серия излязла у нас, книгата не можа да се размине без скандали между посетителите на сайта на издателство “Бард”.
Както и да е, книгата намери своите почитатели на нетрадиционното фентъзи изпълнено с много интриги и множество персонажи в стила на “Шипковия Крал” и “Песен за Огън и Лед”. Сюжета е в “Лунните Градини” е сложен и засукан, но въпреки това битки не отсъ с тват. Трябва да призная , че сраженията по покривите на градовете между убийци и воини с магически умения, определено успяват да грабнат дъха. Също така и войнишка та атмосфера е описана много добре- поне според мен.
Разбира се има опасност книгата да не ви хареса. Ако не издържите до половината и я захвърлите, тя няма да ви се отблагодари. Защото именно от средата започва същинският екшън и развръзката в този том. С две думи – финала е добър. Разбира се, това се отнася за почти всяко едно фентъзи.Но при “Лунните Градини” нещата стоят по-друго яче, тези които са чели “Песен за Огън и Лед” знаят за какво иде реч. Разликата обаче е че накрая истори и те на действащите лица са затворени и на “Лунните Градини”, спокойно може да се гледа И като на едно самостоялно фентъзи. Е , тази опция е за фенове, на които не им се занимава с още една дълга поредица.
А сега и за действието. Както вече знаете това е книга с много персонажи, всеки един от тях борещ се за различна страна и кауза. Няколко арми и на могъщата империя Малазан са заточени на континента Дженебакъс в протяжна и кървава кампания за завладяването му. Легионите на империята, управлявани от върховния юмрук Дужек едноръкия са в непрестанни сблъсъци със силите на Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития ипрерски легионери жадуват за отдих. Но въпрекио всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните убийци на “Нокътя”, остава абсолютна. След превземането на предпоследният свободен град “Пейл” става все по-ясно, че тази кампания е обречена на неуспех. Въпреки това хищната Ласийн форсира превземането на последният свободен град “Даруджистан”.
Вътрешните политически интриги на Даруджистан също не остават по-назад. А изглежда, че мперията не е сама в тази величава игра. Боговете много видно започват да взимат участие и всичко започва да прилича на една шахматна дъска наредена с пионки.
Не бях много разточителен относно сюжета. Тази част я оставям на вас. Книгата определено ще се хареса на почитателите на “Колелото на Времето”, “Песен за Огън Лед” и “Мечът на Истината ”. Това определено е роман за хора, които харесват дългите поредици. Има богове, могъщи магьосници и страхотнни биткаджийски сцени.