Страници: (2) 1 [2]   ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> ПОГРАНИЧНАТА ЗЕМЯ-2, Сказания човешки
mad_dogs
Публикувано на: 12 Feb 2018, 20:58
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 243
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



От Коледа на Варненският книжен пазар(зад часовника) може да се намери в продажба книжното издание (луксозен вариант) бройките са ограничен брой, затова във Фейсбук в групата посветена на"Пограничната земя"
можете да изтеглите PDF фейл който има същото графично оформление както книжното издание. Свободен е за сваляне, единственото за което ви молим да споделяте мнения.
А ето и поредната част от продължението:

* * *
Павирани улици, тротоари от дялан камък, веранди от дърво и прозорци от цветни витражи, гледжосани керемиди в ярки цветове.Личеше си че Черък е град на майстори.От всякъде се носеше звън на чукове, тракане на станове и скърцане на триони.Въздухът носеше тежкият дъх на въглища, метал и тънка нотка на борова смола.
Ул`кан вървеше по улицата бавно та да не личи че куца.Метнал на рамо пътната си торба и захапал угарка от пура той непохватно въртеше парче хартия в ръката си. Първоначално върху него имаше изписано с мастило едно единствено име, сега имаше множество препратки надраскани с грозен почерк и въглен.Дръпна от пурата и за миг смрадта от изгорели въглища изчезна заменена от аромата на тютюн.С палец размаза поредното име върху листа- Черък.Останаха две едно изписано с мастило и друго с въглен. "Занаятчията скитник", ама че име за кръчма поклати глава Ул`кан.Дано това да е последното такова място което посещава, беше му писнало от пиво, искаше вино, а не нещо дето се пени и се опитва да избяга от чашата и то с основание, да не говорим че поразително прилича на конска пикня.Да, нямаше да откаже и добре препечени наденички.Потръпна при спомена за последното си ядене, основното се беше опитало да му изяде салата.
Застана пред табло с картата на града и ритна една от подпорите за да изтръска полепналите сажди.Хубави градчета имаха ка`буанците, подредени и уредени, ама едно не можеха да разберат: работилниците нямат работа в жилищната част.Проследи с пръст пътя които трябваше да измине и върху картата остана черна следа.
"Занаятчията скитник" с нищо не впечатляваше, типично кръчме- ниски стени, пълна липса на прозорци.Ул`кан вдигна листа към лицето си и размаза поредното име.Бутна вратата и влезе, голото му теме аха да остърже касата на вратата.
М,да... беше сбъркал.У ка`буанците нищо не беше типично, кръчмата нямаше прозорци защото самият покрив беше от цветно стъкло.Живи дървета растяха в гигантски саксии от полиран ахат и клоните им бяха преплетени с конструкцията на витражите.
Ул`кан се приближи към бара където кръчмарят го преценяваше, всъщност измерваше го с поглед колко е висок.Е, явно беше с подходящият ръст защото получи дружелюбна усмивка.
-Търся...-Ковачът на Боговете хвърли скришом поглед на хартията в ръката си и с мъка прочете зацапаното последно име там.-Търся Хан`Маа.
-Че за какво ти е еднорък майстор?-килна на една страна глава ка`буанецът.
Ул`кан се накани да отговори но кръчмарят го възпря с жест.
-Личи си, че си занаятчия.Затова ще ти го посоча-ей го де седи на оная маса.Но знай, мнозина като теб идваха да го търсят-да купят тайните му или да го принудят да им ги даде. Приеми един съвет-Хан`Маа нищо няма да ти даде, няма да го придумаш с думи, няма да го изкушиш с пари нито да го принудиш със сила.
-Аз не съм като останалите.-усмихна се Ул`кан след като любезно го бе изслушал.
-Така е.-съгласи се кръчмаря след като отново го измери с поглед и този път му взе мярката.-Нисък си за Първороден, но не достатъчно че да си ка`буанец, и човек не си.Какъв си?
Ул`кан се усмихна широко, смигна му и тръгна към масата която му посочиха.Съдейки по думите на кръчмаря, Хан`Маа беше много популярен, защо тогава му бяха отделили място в дъното на залата?А и останалите маси бяха разположени по далеч от общоприетото, сякаш празното пространство беше някаква граница, един вид "ничия земя".
Ка`буанецът който седеше в самотният си ъгъл не му обърна никакво внимание. Беше се съсредоточил върху схемата която чертаеше.Линиите бяха прави, ъглите точни до градус, а той дори линия не ползваше.Ул`кан седна на стола от другата страната на масата и преднамерено тръшна торбата си на пода за да изтрака подканящо.Хан`Маа продължи да чертае още известно време преди да му хвърли кос поглед.
-Не ви ли омръзна бе?-в гласът му нямаше раздразнение по скоро отегчение-Да знаеш че последният досадник го хвърлих през стената.
Оловната пръчица в ръката му посочи няколко дъски с по светъл оттенък, демек нови и затулващи дупка в стената.
-Искам...-започна Ул`кан но ка`буанеца грубо го прекъсна.
-Дреме ми ко` искаш.Нищо няма да ти дам!Не можеш да ме придумаш, пари си имам, а заплахите не ми действат.Как смяташ да ме убедиш, а?
-Ще ти кажа кой съм.
-Давай! Впечатли ме с име дето го знаят две села на кръст.
-Аз, съм Ул`кан.
Богът говореше тихичко, но казаното накара Хан`Маа да онемее, а кръчмата да притихне.
-Докажи го!-предизвикателно се наведе напред ка`буанецът.-Сътвори нещо само с ръце!
Ул`кан се замисли за миг или пък просто преценяваше колко ли ще му с разсърди Дар`Лас ако превърне този ка`буанец в евтина градинска декорация.Пресегна се и отчупи парче от оловната пръчица за писане.После започна да я оформя в търка тел, за това си имаше специален инструмент но той ползваше само пръсти.Огледа се и за парче дърво, трябваше му нещо тънко и дълго, част от декорацията на стола върху които седеше щеше да свърши идеална работа.Оформи го като шестостен отново само с пръсти, кожата му беше така груба че съперничеше на парче шкурка. После го разпроби от край до край като за целка използва вилица което хвърли в потрес ка`буанеца.Постави в отвора оловната тел която пасна идеално.Подостри единият край на творението си и ето ти -молив.Подхвърли го на Хан`Маа.Той го повъртя в ръката си, изпробва с пръст остротата му и се надвеси над чертежа си.
-Линиите които оставя са тънки и чисти.-одобри творението ка`буанецът.-Износва се по бавно, дървото предпазва пръстите и те не се цапат и не оставят следи по чертежа. Изразходва се по малко олово и е по лек. Ти наистина си Бог на занаятчиите!Приемам заплаща нето ти.Ще ти покажа всичките си изобретения, а ти ще ми разкриеш тайните на всички занаяти.
-Ще ти разкрия някои тайни , на някои занаяти.
-И така става.-съгласи се Хан`Маа.-Какво искаш да ти покажа?
-Трябват ми тези материали.-Ул`кан побутна напред сгънато на четири парче хартия.
Ка`буанецът му хвърли бегъл поглед и скокна да си събира багажа.
-Дошъл си при когото трябва.Знам къде да намерим всичко което търсиш, е или поне знам кой знае къде да ги открием.Ако знаеш от кога се опитвам да се добера до тези материали.
-А защо не си успял досега?
-Не искаха да ми кажат скръндзите! И да ги подкупя все не успявах.
-И какво се е променило сега?
-Вече мога да платя.Мога да платя!И преди да си попитал с "какво" отговорът е с"теб". Моите умения и знания са ненадминати но сега мога да им предложа Божествен майсторлък. Да вървим, да вървим!
-Когато влязох да те търся, те нарекоха "еднорък майстор", защо?
-А, това ли? То е защото имам само една ръка.
Хан`Маа отметна наметалото си за да му покаже дясното си рамо от което стърчеше безполезно чуканче.Но това много скоро щеше да се помени...
* * *

PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 25 Mar 2018, 19:44
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 243
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



т Коледа на Варненският книжен пазар(зад часовника) може да се намери в продажба книжното издание (луксозен вариант) бройките са ограничен брой, затова във Фейсбук в групата посветена на"Пограничната земя"
можете да изтеглите PDF фейл "Пограничната земя - книга първа Изрисуваният камък"който има същото графично оформление както книжното издание. Свободен е за сваляне, единственото за което ви молим да споделяте мнения.
А ето и поредната част от продължението:

* * *
Слънцето лениво дремеше върху облаче, четвърти ден подред. Д`рак седеше върху походният си стол и нервно потропваше с крак. Че`гар, ка`буанецът назначен да го представлява пред Събора на Великите Майстори притеснен мачкаше шапката си, която държеше пред гърдите си като щит.
-Кога?- изсъска Д`рак опитвайки се да удържи гневът си.
Ка`буанецът още по усъдно започна да унищожава шапката си.
-Скоро.
-Това го каза и преди три дни.
Че`гар усърдно гледаше нещо в далечината,под гъстите му мустаци се появи мимолетна усмивка.
-Този път може би, по-скоро.
Кинкаида проследи погледа на ка`буанеца. На хоризонта имаше едва забележимо облаче прах. Хората идваха. Беше бързал за да ги изпревари и да си осигури най-добрите майстори за своя проект. А ето, че ка`буанците го разтакават за да дочакат появата на хората. Тогава щеше да се конкурира с тях и цените щяха да хвръкнат до небето. Д`рак подкани с пръст Че`гар да се приближи. Тикна под носът му парче злато, толкова червено че почти можеше да мине за „кръвно злато“.
-Как да превърна „скоро“ в „сега“?
Ка`буанецът щракна със зъби сякаш се опитваше да захапе монетата, в последният момент посегна с ръка, беше закъснял златото беше изчезнало така както се беше появило.
-Колко ще стигнат за да се срещна със Събора на Великите Майстори, сега!- настоя кинкаида.
Че`гар се прокашля, опит да бъде тактичен или в гърлото му бе заседнал косъм от брадата.
-Да подкупите мен е лесно, малко злато и съм ваш,но...
-Но?-черните нокти на Д`рак нервно се забиваха в облегалката на стола и късаха парченца дърво.
-Съборът на Великите Майстори е друго нещо, не мисля, че имате...
-Имам достатъчно злато, чували с диаманти и планини от редки метали...
-Ех...-въздъхна Че`гар.-Не разбирате.
-Ами, обясни ме!
-Златото е достатъчно за ка`буанец като мен.Аз не съм майстор,аз съм нещо рядко сред моята раса, аз съм некадърен Каквото и да пипна се разваля, затова и съм тук с вас, единственото за което ме бива е да посреднича между другите раси и майсторите.Аз се нуждая единствено от богатство за да живея добре и да се чувствам удобно.Но, за останалите ка`буанци, ако им трябва злато, сребро или пък диаманти те ще си изкопаят от земните недра, не им е нужно вашето.За да подкупите майстор трябва да предложите нещо рядко, като идея, изобретение или пък някакво предизвикателство.
-Това било значи...-Д`рак се изправи и пристегна колана на кръста си, приглади дрехите си и тръгна към Водопадният връх.
Ама не се запъти към моста които щеше да му позволи да прекоси Ман Не`ри.Слезе до брега на реката и изпитателно загледа водата.Протегна крак изчака един миг и стъпи върху нея. Трябваше да потъне. Но под кракът му се появи малко островче от бързо застиваща лава.Нова стъпка и ново островче израсна от речното дъно.Не бе стигнал и до средата на реката когато долови любопитните погледи на ка`буанците.Колкото повече се доближаваше до Водопадният връх толкова повече ставаха те.Стъпи върху тънката пясъчна ивица която опасваше брега и се изправи пред почти отвесна червена скала. Впери поглед в нея все едно сама щеше да се отмести.Махна с ръка и тя се отзова.Камъкът се отмести за да го пропусне. Сякаш целият свят затаи дъх- Светотатство! В самата светая светих на Ка`буанците един кинкаид заповядваше на скалата и тя му се подчиняваше.Д`рак пристъпи в мрачният тунел и уверено закрачи към залата на Събора.Не минаваше през портите от вода или по коридорите, проправяше си път директно през планината.Нахлуването му беше дръзко и безцеремонно но дори и появата му направо през стената в залата на Събора не смути Великите Майстори.
Видните представители на ка`буанците стояха около масата която си беше най обикновен гранитен къс и обсъждаха разпилените по него чертежи.Зад гърбовете им имаше рафтове със свитъци стигащи до самият таван и предпазени от дебели пластове кристал, толкова здрав че дори и кинкаид не можеше да го одраска.Тези крехки листове хартия бяха истинското съкровище на Ка`буанците.Съборът на Великите Майстори демонстративно го пренебрегваше, нямаше да разговарят с него преди да възстанови щетите които беше нанесъл или не заплатеше те да бъдат поправени.Е, един жест на добра воля можеше да бъде само от полза.Д`рак щракна с пръсти и последиците от придвижването му през скалата изчезнаха. Нека видят тези дребосъци кой е истинският владетел на камъка.
-Напразно всяваш смут в сърцето на мирните ни граждани , кинкаид.Вече взехме решение да изчакаме хората за да преценим кои от вас е достоен пръв да се възползва от нашите умения.-заговори стар и побелял майстор.
-Нищо не сте взели.-приближи се Д`рак.-Аз все още нищо не съм ви предложил.
Ка` буанците се струпаха от противоположната страна на масата сякаш тя беше крепостна стена която ще ги предпази от евентуално изостряне на преговорите.Мнозина отвориха уста да протестират но кинкаида грубо ги изпревари.
-Като искате подкупи, окачете ценоразпис бе хора.Не може така, четири дни да се чудя.
Старият майстор се усмихна и помирително разпери ръце.
-Какво предлагаш?
-Искам да ми построите библиотека.
Някои се разсмя, скоро всички майстори се кискаха и се удряха по коленете.
-И това ли е предизвикателството с което ще ни спечелиш?
-Просто сграда пълна с рафтове че с това и човек ще се справи.
-Срамота, да искаш от нас да построим такава невзрачна сграда.
-Библиотеката ще съхранява Прахът от спомени.- повиши глас Д`рак за да надвика ка`буанците.-Сградата трябва да е устойчива на огън. Осветлението трябва да е много ярко но да не е от пламък.Към самата библиотека трябва да има училище, жилищни помещения, столова и други помощни сгради, всички те трябва да се осветяват и отопляват по същият начин, готвенето също не трябва да е свързано с огън. Прахът на спомени е силно запалим така че не трябва да има и нищо което да предизвиква дори искри. Ще ни трябва и машина които да определя къде и кога се е появил нов Прах от спомени. Също така и уреди които да отсяват един Прах от спомени от друг.Можете ли да построите всичко това?Достатъчно ли сте изобретателни да сътворите неща които до този момент не са съществували?Нима това не е достойно предизвикателство за вашите умения?
Кинкаида махна раздразнено с ръка, жест които отказва все още не направената поръчка.
-Вървете и строите за човеците.Съвещателната им зала е страхотно предизвикателство, още повече че те сами са си направили плановете, просто ще трябва да ги следвате.
Д`рак млъкна и се наслади на настъпилата тишина,тя тихичко жужеше.Познаваше този звук,сега всички щяха да надигнат глас отведнъж.Така и стана, ка`буанците възторжено заговориха но не на него, те вече обсъждаха помежду си строежът на библиотеката. Долавяше колебание в словата им, опасяваха се, че няма да се справят.Беше им хвърлил такова предизвикателство, че бе завладял умовете на всички майстори.Вече беше ясно, че ка`буанците няма да му откажат, всеки искаше да участва и да се покрие със славата на сътвореното.За човеците нямаше да остане и един майстор, е може би само един...
*
Човеците изглеждаха глупаво в учудването си. Че`гар се опитваше да прикрие усмивката си но не му се получаваше.Така опулени и чешещи се по главите, хората наистина приличаха на маймуни опитващи се да проумеят защо не могат да си извадят ръката от кратунката в която са бръкнали току що за да сграбчат фъстъка вътре.
-Как така няма ни един майстор?
-Къде са се дянали всички?
Сред тях се надигаше гневен ропот.Та те бяха Богоизбраната раса а останалите вместо да им се кланят до земи ги пренебрегваха. Това си беше направо обида...
-Наеха ни за огромна поръчка.-помирително размахваше ръце Че`гар.-Но един запазихме специално за вас.
-Само един?Нима строеж благословен от самите Богове не е достоен за вашите майстори че се осмеляват да поемат друга поръчка?Оставили са ни един майстор,а той въобще умее ли нещо или е прост калфа или дори чирак?
-Погледнете тази ситуация от друга страна.-лукаво потриваше ръце Ка`буанецът, казвайки много повече с жестове отколкото с думи.-Така ще платите само на един.Той разбира се е най-способният с които разполагаме, владее всички занаяти и е малко скъпичък но все пак няма да вземе като за десетима я.
Тази идея бързо намери благодатна почва в умовете на човеците.Един майстор на които ще платят като за десет но... те бяха дошли с идеята да наемат петдесет.Така щеше да остане повече злато което да се изгуби из тефтерите със сметките и съвсем случайно да се озове в техните джобове...
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 29 Apr 2018, 18:28
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 243
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Дълга маса отрупана с храна.Само дето стаята не й беше по мярка.Бяха се опитали да прикрият следите но само до преди час тази маса бе стояла във войнишка столова. Видно беше че Щон не се храни заедно с хората си, като се вземе в предвид навиците му и предпочитанията му към определен вид "храна" това не беше учудващо. Опита храната. Беше ял по вкусни неща на Оня Свят, дори когато му се налагаше да седи на пода и да споделя една лъжица с останалите. Изплю на пода парченце кост.Тъмна сянка се стрелна и го отнесе, проклетата котка все още беше тук.Бавно задъвка следващата хапка.
-Така значи, бутна ме от края на Света, а?
Щон вдигна очи от чинията си.
-Та ти бягаше.Просто ти помогнах да стигнеш по-бързо там за където бе тръгнал.-сви рамене момчето.
Фам като че ли се задави.Закашля се и в едно с храна и слюнка изплю думите:
-НЕ СЪМ БЯГАЛ!
Масата беше дълга и двамата стояха на срещуположните и краища въпреки това до Щон достигнаха не само словата му.Той бавно избърза остатъците от храна от лицето си.
-Аз...-Щон тресна с юмрук по масата.-УБИХ онези кинкаиди!Ти си сла...
Дали Фам се раздвижи или просто се озова до него, така и не можа да разбере просто усети стягащите се около вратът му пръсти.Първия човек го изтръгна от столът му и го натресе в стената.Момчето долови някакво присъствие и отклони поглед към рехавата преграда от дъски.През процепите надничаха очи.Фам доближи глава до лицето на синът си, а зъбите му затракаха опасно близо до ухото му когато заговори.
-Нищо ли не разбра от историята случила се в деня когато се роди,момче?
-Видях достатъчно,"татко".-гъгнеше давещият се Щон.-Ти, беше уплашен, повален на колене.Вече няма от какво да се боиш, АЗ, убих преследвачите ти!
-Глупаво хлапе!-Фам го захвърли в другият край на стаята.-Те не гонеха мен.Искаха да убият,ТЕБ! Страховете ми бяха за твоят живот, сине...Сега виждам, че са били напразни. Явно можеш да се справиш с кинкаидите и сам.Тогава идва въпросът:"От какво си уплашен сега?".От какво трябва да те опазят тези твой човеци?
Щон се надигна отърсвайки от себе си парченца натрошена мебел и прах.Искаше да отговори на баща си но езикът му бе зает да опипва счупеният зъб.Ръката му несъзнателно докосна лицето където кожата все още беше груба от докосването на ки`каанеца, побърза да я отдръпне преди някои да е забелязал.Езикът му с мъка се отдели от острите ръбове на зъба.
-От нищо не се боя!Ял съм от всяко живо същество на тази земя и зная слабостите им и притежавам силата им.Тези човеци, са ТВОАТА армия която ще поведеш срещу боговете.
-Да бе, да!-изсмя му се Фам.-А успя ли да си хапнеш от някой Бог, хлапе?Не говоря да засмучеш кръв от майчината цица,гризал ли си плът от костите ми?
-Не, не съм.Но ще вкуся и месо от бог тогава ще имам и тяхната сила.
Фам му врътна такъв шамар че изненаданият Щон се тръшна по задник.
-Толкова си глупав.Не можеш да притежаваш силата на боговете.Всеки един е различен за това ще трябва да изядеш всеки един от тях ако искаш да имаш тяхната сила.А и не всичко опира до изяждането.-Първия човек ядно обърна масата.-Вечерята приключи! Лягам си.Тук да се разчисти.
Погледът му попадна върху котката която пируваше с остатъците.
-Някой да изхвърли проклетата котка навън!
Фам се настани в ъгъла на стаята, сви се там и обърна гръб на целият свят.Известно време слуша как човеците опитват да почистят без да вдигат шум,накрая се увеси и заспа...
*
...заспиваше унесен от тихата мелодия.Полюшваше се в такт и това още повече го отпускаше.Приятна топлина се разля по тялото му сякаш беше в майчина прегръдка... Каква ти майка? Та той се беше родил сред огън...и тази прегръдка...напипа това което лежеше върху гърдите му... нечия ръка?...не просто усукано одеало.Отметна го настрани и стана. Тъмно беше, все пак е посред нощ... но чак пък такъв непрогледен мрак?Долови някакво движение с крайчеца на окото си. Бяло цветче преплува пред очите му понесено от едва доловим вятър.Ето още едно, второ...трето...десетки цветчета понесени от вятъра.Завихриха се и образуваха женско лице. Розови вишневи цветчета багреха бузките.Теменужени очи го мамеха да се приближи.Устни от омайниче нашепваха името му.Сред косите от цветове на глухарче лежеше венец от пролетни цветя.Вниманието му бе привлечено от една все още зелена пъпка.Приближи се и протегна ръка.Пъпката се разтвори превръщайки се в прекрасна алена роза, цветът и набъбна и се пръсна.Червени листенца полетяха навсякъде полепвайки по лицето и дрехите му.Опита се да ги махне но те само се размазаха по ръцете му,не цветни листенца а същински капки кръв.Вдигна очи към лицето то цветя, от омайната му външност не бе останала и следа.На среща му се пулеше изкорубен дънер с гнили петна вместо очи.Грозна щърбава хралупа зееше като уста от нея навън пъплеха тлъсти бели червеи.Жилави лепкави ластари заместваха косите и се извиваха като змии.Стрелнаха се напред и се увиха около вратът му в задушаваща хватка.Придърпваха го към хралупата-уста от където го лъхна воня на трупове.
-И това ми било Бог.Ти си едно нищо!
Продума дървеното лице преди да го погълне...
*
Фам се разбуди на мига.Кошмарът бе изчезнал но нещо все още притискаше гърдите му. Сведе поглед и срещна две жълти очи с вертикални зеници. Котката седеше върху гърдите му, а предните и лапи методично го натискаха по гръкляна.Тя какво, да не се опитваше да го удуши?Посегна да я избута на пода а тя му проговори:
-Не мога...Не мога да го изям!
Първият човек за малко щеше... абе беше за малко.Не говореше проклетата котка, Щон бълнуваше.Фам избута котката а тя за малко да му смъкне дрехите, така силно бе впила нокти в тях сякаш са нейни.Допълзя до леглото на синът си и нададе ухо да чуе какво още ще каже в сънят си.
Момчето бе намачкало одеалото на топка.Стискаше го с две ръце и от време на време впиваше зъби в него.Ръмжеше и се опитваше да откъсне парче, когато не успяваше гласът му се извисяваше:
-Не мога... Не мога, да го изям... не мога, та то е от камък... не мога... не мога, а трябва...Трябва да го изям!
Фам мярна някакво движение навън.Хвърли се натам,вярно имаше стена , но какво са за първия човек няколко дъски.Някой се опитваше да избяга в мрака.Фам го настигна с няколко скока, сграбчи го за дрехата и го вдигна все едно беше парцалена кукла. Лунната светлина му разкри дете с лъснала от пот бръсната глава.
-Ти пък какво трябва да си?
-Аз съм прислужник.Само мета подовете.-гъгнеше момчето задушавайки се в опъната яка.
-Като си прислужник къде ти е метлата?
Момчето посочи.Вярно имаше паднала метла, но там имаше и нещо друго. Фам го вдигна, свитъци, пера и дори шишенце се мастило.За какво му бяха на един метач пособия за писане, и въобще от къде на къде един метач ще може да пише.Разгърна един свитък без да изпуска момчето нито за миг.Почеркът беше груб но четлив.Я виж ти , записки на бълнуванията на синът му.
-Метач а?
Момчето се усмихна виновно и се опита да се изсули от ризата за да се освободи от хватката на Фам.Не му се получи. Първият човек го пусна на земята и стъпи отгоре му за да си освободи ръцете за да прочете по лесно свитъците.Бяха неясни, все пак бяха просто дословно това което бе излязло от устата на Щон докато се е мятал в кошмарите си.Клекна до момчето и му подаде листите.
-Сега ще ми кажеш какво означава това?
Момчето схвана че животът му виси буквално на няколко думи.
-Щон се страхува от Ки`каанците-родените със сърце от камък.Когато ги срещнал за първи път се опитал да ги изяде но те се оказали от камък и той счупил зъб.Сега събира около себе си хора за да открие начин как да се бори с Ки`каанците.
-Ама никаква преданост няма в теб а?
-Много повече държа на живота си.-присви се хлапето.
-Аз бълнувах ли?
Момчето не отговори, имаше ли смисъл.
-Дай ми записките!
Хлапакът ги потърси сред останалите и подаде два омачкани листа.Първия човек не пое листовете а побутна ръката му към лицето.
-Изяж ги!-виждайки колебанието му Фам се разхили.-Може би искаш сол, пипер или пък чаша вино та да ги преглътнеш по лесно?
Момчето трескаво ги набута в устата си и започна да дъвче.Хартията трудно се преглъщаше.По лицето му се стекоха сълзи, от напрежението или пък от унижението.Какъв резил, Ту`маан да бъде спипан от един единствен човек...
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 03 Jun 2018, 19:26
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 243
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



* * *
Мракът се оттече покрай него веднага щом отвори очи.Беше утро, ранен преди обед или пък късен следобед-последните му дни се сливаха, какво оставаше да различи кое време на деня е.Спомените за отминалите дни отново се мешаха един с друг.Виновни бяха... виното, да предимно виното.Разрита завивките и остана да лежи така наслаждавайки се на хладния повей нахлуващ през вдигнатото чергило на шатрата.Харесваше му как голото му тяло настръхва при допира със студа.Мислите му се по избистриха, но това не означаваше че е изтрезнял.Надигна се бавно и мъчително използвайки за опора една от подпорите на палатката.Тялото му се разгъваше като зле смазан механизъм, е поне не скърцаше.Нахлузи някакви панталони силно надявайки се да са неговите.Затътри се към ручея за да се измие.Слънцето изгаряше очите му, затова вдигна ръка за да ги прикрие.Докато вървеше със залитане и несръчно отбягвайки туфите остра трева които бодяха босите му стъпала мярна някакви силуети.Хора ли, що ли?Любопитството му бе така мимолетно че изчезна веднага щом друга мисъл го загложди.Водата която търсеше беше така мъчително далече, чааак долу.Да се наведе беше немислимо.Срина се на колене и потопи ръце в ручея чак до лакти.Отрезвяващо леден, точно каквото му трябваше.Започна да плиска лицето си, резултата беше не задоволителен.Потопи цялата си глава.Така беше по добре, задържа се под водата докато жаждата за въздух не стана болезнена.Изправи се и с бодра крачка се запъти към шатрата.Обаче от всякъде над него надвисваха силуети, а тук дървета нямаше.Очите му бяха замъглени от водата и нищо не можеше да различи.Тръсна глава за да прогони водата и мрачните мисли.Силуетите бяха на хора.Стояха в редици. Ей така просто си стояха.Н`дар мина между тях гледайки ги из под вежди.Никой не мърдаше, ако не дишаха щеше да ги вземе за статуи.
-СИНКО!-провикна се той.
Чорлаво момче изскочи от шатрата и притича до него.Н`дар постави тежка десница върху рамото му и го извъртя към човеците.
-Тези що щът тука?
-Тебе чакат тате.
-И какво точно очакват от мен?
Момчето отвори уста за да отговори но гласът на майка му не му даде възможност да продума.
-Н`дар, трябва да поговорим.Вътре!
Говорителят на Боговете махна с ръка сякаш казваше че нищо което не става в собствената му глава не го интересува и влезе в шатрата.Тръшна се на купчината кожи и опипом затърси меха с вино.Не го намери.И`енна го беше скрила, или още по лошо беше го изляла.Разговорът наистина щеше да бъде сериозен.
-Съпруже...-започна И`енна.
Той се разсмя, това беше нелепо.
-Каква е тази официалност?
-Всичко се чува отвън.
-Дреме ми на...
Смръщените вежди, притворените очи и поставените на кръста ръце със свити юмруци не предвещаваха нищо добро ако довърши това изречение.
-Тези хора те чакат от дни...-подхвана жена му.
-От дни? Че кое време стана?
-Става време да изтрезнееш и да се заемеш със задълженията си.
-Какви задължения?Та аз дори работа нямам!
-Ти си говорителя на боговете, гласът божи и това не е шега.Сега се вземи в ръце и достойно ръководи своя клан!
-Какъв клан?-ако очите му можеха да се ококорят още малко със сигурност щяха да се търкулнат на земята.
-Хората отвън, това е твоят клан.
-Моят?
-Докато ти пиеше, останалите си поделиха златото.Част от тях отидоха да спазарят майстори при ка`буанците, друга част тръгна да купува материали.А междувременно тук се събраха хора за да се присъединят към един или друг от надарените с Божията благодат.
-Значи тези от вън избраха мен!?-едната вежда на Н`дар се изви толкова силно че заприлича на препинателен знак.- А от златото нищичко ли не ми оставиха?
И`енна посочи дъното на шатрата където се валяха няколко чувалчета, много малки чувалчета.
-Хората от вън не те избрах.Другите Надарени с Божията благодат не ги поискаха. Н`дар, Божият глас, почти си се превърнал в посмешище, знаещ ли?
Лицето на мъжа посърна.После се промени.Очите му се присвиха-две цепки като амбразура на пещ, а вътре наистина имаше огън.Скокна така бързо че жена му не успя да го спре.Тръгна към кандидатите да встъпят в неговият "клан".Изпъна се пред тях в опит да изглежда авторитетно но успя да постигне само това шкембето му да изглежда още по голямо.Някой от задните редици се изхили.Н`дар оправи с две ръце панталоните който усърдно се стремяха да се смъкнат до коленете му, беше забравил да си сложи колан. До тук с авторитета, дори и да го е имало загуби го напълно.Навлажни с език устни в опит да открие правилният тон и точните думи.
-Отивайте си в къщи!
Никой не помръдна, а синът му го задърпа за провисналата риза.
-Тате, това им го казваш за четвърти път.
Н`дар се вцепени.Паметта усърдно му изневеряваше.Преди му се губеха спомени, сега се оплиташе в настоящето.Обърна се към шатрата и се оказа лице в лице с жена си.
-Искам в къщи!-почти проплака той.
И`енна го погали по лицето и му се усмихна успокоително.
-Говорителят на Боговете взе решение!-обяви тя.-Отиваме си у дома!
Тонът и беше като на кралица обявяваща радостна вест за поданиците си. Внезапно светът около Н1дар се раздвижи...не, хората които до сега стояха неподвижни се втурнаха да изпълняват.Сякаш всичко беше отдавна от тренирано.Нямаше блъсканица или суетене, всеки знаеше какво се очаква да стори, освен Н`дар.Седеше като истукан а около него лагерът се разтуряше.Шатрата бе разглобена прилежно сгъната и натоварена на каруца. Багажът старателно подреден, торбите със злато легнаха на дъното на втората каруца и бяха прикрити с денковете, а няколко здравеняци с тояги се настаниха отгоре.На него доведоха кон, вярно кранта-проскубана, уморена и дърта, но той беше глава на клана не вървеше да се влачи пеш.
И`енна седна в най важната каруца, тази със златото де и даде знак за тръгване.Щом се изравни с Н`дар който седеше неумело върху седлото му се усмихна.
-Ето, отива ме си у дома.
-Ама аз нямах в предвид точно това и то веднага.-смотолеви той, само че кой ли го слушаше.
Що за говорител на Боговете беше щом дори жена му не искаше да го чуе?...
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 01 Jul 2018, 19:28
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 243
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



Присъединете се към групата "Пограничната земя"


Намериха го.Дори тук в най-дълбоката и тъмна дупка.Намериха го му се присмиваха дори.
"Къде ще избягаш?
Къде ще се скриеш?
Та ние сме в главата ти, глупако!"
Заудря слепоочията си с юмруци.Това отдавна не помагаше , но болката за миг отклоняваше мислите му от гласовете.С треперещи пръсти извади от джоба си сух хляб и го стри между дланите си та трохите да се посипят по пода после ливна върху им няколко капки вино от манерката.
"Не стига!
Не става!
Този номер вече не минава!" -сгълчаха го гласовете.
Дар`Лас побягна стиснал с две ръце главата си.Къде се беше запилял Ул`Кан?Обеща да помогне!ОБЕЩА!Трябваше да го потърси.Припрените му стъпки отекваха по коридорите на Бранник докато не затихнаха пред вратата на библиотеката на Тот Тут. Нахълта вътре досущ като призрак- пребледнял,с чорлава посивяла коса и развети дрехи загубили цветовете си.
-Върна ли се Ул`Кан?- изграчи Дар`Лас.
Писарят на боговете се пулеше насреща му.Вероятно не го разпознаваше с всичката тази прах по дрехите и паяжини вплетени в косите вероятно въобще не мязаше на един от Боговете.Накрая Тот Тут успя да разпознае в него Владетеля на Земята.
-Ул`кан, тръгна преди седмица.Това дето го искаш от него не може да стане толкова бързо.
-Седмица?Седем дни?!
-Да, седмицата има седем дни, затова и викаме "седмица".-изръмжа Тот Тут.
-Имам усещането че са минали седем ГОДИНИ.-изломоти Дар`Лас свличайки се опрял гръб на стената.
-Не изглеждаш добре.-потърка се по брадичката Тот Тут.-Какво ще кажеш да отидеш при Алмоши да ти спретне едно коктейлче и да заспиш?-после смотолеви под носа си -Поне за седем години!
-Никакъв сън!-изписка Владетеля на Земята и почти потъна в стената.
-А какво ще кажеш за една почивка?А?Сред природата, в най -гъстата гора.Да слушаш птичките, как шумолят тревите и ромолят поточетата.Да се потопиш в дълбока медитация, възможно най -далеч.
-Да замина?
-На почивка, точно така!
Вероятно мислите на Дар`Лас заплуваха в правилната посока защото лицето му се озари от усмивка, вярно беше изкривена и в нея имаше нещо зловещо но пък си беше усмивка.
-Точно така!Отпускащо пътуване за да оставя зад себе си проблемите.Да, точно това трябва да сторя.
Владетеля на Земята изчезна преди Тот Тут да каже каквото и да било , не че се канеше да възрази или нещо такова просто беше застинал със зяпнал уста.
Дар`Лас се материализира насред кухнята и веднага започна да се приготвя за път.Трябваше му хляб и вино, за приношения за да държи гласовете на далеч.Малко сирене нямаше да е излишно.Няколко глави лук за вкус.Значи трябваше да прибави и няколко торбички с подправки.Сушено месо, няколко връзки наденички, че и парче сланина -за да прокарва по лесно сухия хляб.Значи ще ни трябва и нещо за десерт-сушени плодове естествено и едно гърненце в което кокетно се мъдреше парче медна пита.
Отдалечаваше се от Бранник с толкова енергична стъпка че почти подскачаше.За тананика си весела мелодиика - гласовете все още не бяха го настигнали.
*
Догониха го при вечер.Мрънкаха и се оплакваха по силно от обикновено. Дар`Лас се канеше да вечеря, трескаво накъса залъци и ги разхвърля наоколо като магически кръг и лисна чаша вино.Гласовете се смълчаха, това разтревожи Дар`Лас знаеше че това е затишие пред буря.Тъкмо налапа най вкусният залък и гласовете отново го връхлетяха.
"За него месо , а за нас хляб.
Сочно и вкусно, а хляба сух!
Виното рядко като водица , а можеше да е гъсто и червено...
... като КРЪВ.
Да... Да...Кръв...
Не ще ме вече приношение,
Искаме ЖЕРТВОприношение!
Кръв,топла,гъста и червена!"
Дар`Лас се замисли - дали не бяха прави?За миг пред очите му изплува картина на жертвени камъни, остри ножове и плиснала кръв стичаща се по предварително издълбани улеи.Щом кръв можеше да засити един Бог, защо да не можеше да заглуши гласовете?Ноктите на едната му ръка задраскаха по кожата на китката на другата.Аха да пусне кръв и се спря.
-"Не, не , не... това е много лоша идея!Лоша идея!"
Загърна се в плаща си, беше забравил да запали огън, нощта щеше да е студена. Може и да беше заспал защото когато отвори очи вече се зазоряваше.Надигна манерката за да се освежи и целият се оля сепнат от острият писък който се превърна в режещ нервите плач. Трескаво се огледа но нямаше какво да се види, та тук той беше съвсем сам.Естествено че няма никой, саркастична усмивка разкриви лицето му.Всичко това беше в главата му.Само че...това не бяха обичайните гласове, сега тях никакви ги нямаше сякаш се бяха скрили уплашени от нещо друго което се беше прокраднало в главата му.Въпреки че всичко това ставаше в умът му в реалният свят имаше място от където идваха тези нови гласове. Хич не му се искаше но трябваше да го намери и да разбере какво се беше случило.Тръгна а писъкът които не стихваше му беше като нишка която да следва, толкова осезаем че почти можеше да го усети между пръстите си.Гласовете в главата му се паникьосаха и се опитаха да го спрат.Тъй като нямаха тела впитите в раменете на Владетеля на Земята ръце не можеха да го удържат а думите които изричаха бяха така тихи че той не ги чуваше. Може би той сам щеше да се откаже когато умът му бе залят от мрака, но пък любопитството му беше силно и надделя.Дар` Лас продължи да се движи докато не се натъкна на клането.Бандити бяха нападнали няколко заселнически семейства. Не бяха го направили за да ги ограбят, скучаещите мъже са искали да се забавляват.Владетеля на Земята преглътна с мъка, спомни си времето когато беше държал хиляди човешки съдби в ръце. Беше правил с тях всевъзможни неща, изтръгвал бе сърца с голи ръце, бе карал влюбени да се избиват взаимно но това което виждаше пред себе си...Дори не би се побрало като мисъл в главата и на най извратеният и садистичен бог. Да но тук не бяха вилняли богове а прости човеци. Дар`Лас падна на колене и покри с ръце очите си сякаш това можеше да го предпази от гледката на ужасите.Не , не можеше да спре виденията защото той виждаше изтезанията през очите на душите на последните загинали.Това беше нередно... толкова грешно... да се гавриш с жертвата си дори и след като смъртта й... Да я насилваш отново и отново само за да видиш емоцията и реакцията на роднините и приковани и безпомощни...Да изтезаваш тялото докато разкъсаш на парчета не плътта а самата душа...Дар`Лас заплака.Виждаше как душите на съпрузите се опитват да прегърнат или просто да съберат в шепи остатъците от душите на жените и дъщерите си а понякога и на синовете си.Но можеш ли да събереш мъгла в шепи?
Върху му падна сянка и няколко шлюпки от семки. Владетеля на Земята вдигна глава и разтърка очи за да премахне сълзите и полепнала прах.До него стоеше Крайният избавител небрежно преметнал през рамо косата и люпеше семки. Плюеше шлюпките и те падаха върху лицето на бога.
-Няма ли да направиш нещо?-изграчи Дар`Лас.
Крайният избавител заби дръжката на косата в земята и сграбчи бога за реверите за да го изправи.Лицата им се оказаха прекалено близко и това което излезе от гърлото на Смъртта беше по скоро ръмжене отколкото говор.
-Какво се очаква да направя? Аз само превеждам от живота към отвъдното, забравили? Къде ви е Царството небесно което им обещахте?Как да ги заведа в място което не съществува? Да не говорим, че едва ли приживе са били праведни , а и дори не са погребани да не говорим да е направено правилно.
Крайният избавител хвърли Дар`Лас на земята.
-Искаш ли, направи нещо сам!
Владетелят на Земята се изправи подпирайки се на една каруца.Гласовете в главата му го замайваха допълнително, е май се опитваха да помогнат.
-" Погреби ги!...
-" Събери ги отново заедно!..."
-" Закопай ги!..."
-" Монети на очите им сложи!... "
-" Нека в отвъдното да бъдат отново заедно!"
Пръстите на Дар`Лас се свиха импулсивно около канатите на корицата.Дъската изскърца и се откърши.Владетеля на земята дълго я гледа обмисляйки идеята.Накрая извади кинжал и започна да я оформя като лопата. Спомни си първото погребение. Жегата а те бог и човек застанали гръб в гръб копаеха гроб за пожертвалите се човеци.Тогава ги нахвърляха заедно но сега това не беше уместно.Дар`Лас започна да копае гробове за всяко семейство по отделно.Завиваше останките в парчета зебло от покривалата на каруците и ги полагаше един до друг-все едно семейството бе легнало за почивка, не забравяше и монетите за очите.След като ги зарови огради гробовете с камъни и посади отгоре им цветя, повече от това не се сещаше какво да направи.Потърси с поглед Крайният избавител за да разбере дали е постъпил правилно, но него го нямаше.Нямаше ги и душите на избитите с тях си бяха тръгнали и някои от старите досадни гласове. Дар`Лас се облегна на дървената си лопата и заплака от облекчение. Това било значи. Трябваше да се погрижи за не погребаните. Направеше ли го правилно душите им щяха да отидат в Леденият къс където Ледените великани щяха да се погрижат повече да не се върнат.Събратята му бяха повелили правила за праведен живот и за правилно отношение с телата след смъртта. Но винаги щеше да има жертви на престъпления и война което ще остават да гният и да ги гризат зверовете и някой трябваше да се погрижи за тях. Е щом това щеше да предотврати появата на нови гласове в главата му и да отпраща и някои от старите досадници, щеше да го направи. Щеше да се превърне в Гробарят-този който ще се погрижи за бедните и онеправданите които не могат да си позволят да платят да бъдат погребани правилно...
* * *
PMEmail Poster
Top
mad_dogs
Публикувано на: 15 Jul 2018, 19:39
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 243
Потребител # 2260
Дата на регистрация: 31-January 10



Тълпата беше притаила дъх.Представлението бе грабнало вниманието й увличайки я така дълбоко в представлението че малките актьори с фалшиви бради, стъпили на кокили или намазали лицата си с червена глина се превръщаха в Богове, злодеи и кинкаиди. Хората не смееха да мигат да не би да пропуснат чест от действието.
Само че, К`зар не беше тук заради представлението.Покатерен на една купчина денкове той наблюдаваше тълпата.Търсеше нещо, не търсеше някого,наблюдаваше за Злото. Така де следеше за появата на сподвижници на Щон или ако имаше късмет на самия него.До сега бяха изиграли стотици представления и нито веднъж не откриха дори следа от Синът на Първия човек.Търсенето обсебваше цялото му внимание но той можеше да си го позволи. Първата му защита беше дегизировката: добре изкъпан, прилежно вчесан, дори леко парфюмиран и навлякъл единственият чифт чисти и здрави дрехи на трупата той въобще не приличаше на мърлявото хлапе оцеляло след пожара в онзи злополучен град.Сега приличаше на син на заможен гражданин така нито стражата или пък уличните гамени нямаше да му досаждат дори и да се покатереше върху нечия чужда стока както в момента. Разбира се имаше и остриетата скрити в ръкавите на палтото.Придобивка с която се гордееха всички в трупата, това не бяха прости парчета метал заострени на някои камък и с дръжка от парцали , това бяха кинжали.Вярно изтънели от прекалено много острене и захабени от прекомерна употреба дръжки, с черни петна на места където колкото и да търкаш не можеш да ги почистиш, петна от кръв- истински оръжия.Струваха цяло състояние-приходите от пет представления но си струваше.Естествено имаше го и Илиамас. Дребничко момче което сега стоеше в подножието на купчината денкове.В онази нощ, в огненият ад на пожара погълнал цял един град К`зар бе помислил че момчето бе загинало. Но когато на сутринта се върнаха да преровят пепелищата за нещо полезно го откриха жив. Илиамас беше загубил косата и веждите си но нямаше и следа от изгаряне въпреки че върху дрехите му имаше обгорено петно което приличаше на детски силует, все едно бе държал някого в обятията си и този някой се бе превърнал в пепел от адските пламъци.К`зар предполагаше че това е било малкото му братче, то не бе оцеляло, а как Илиамас бе оживял никои не можеше да проумее. Това го беше променило, не говореше много и като че ли мразеше огъня. Не можаха да го накарат да участва в нито едно представление а когато започнеше частта с Праха от спомени той винаги затваряше очи и дори ги прикриваше с ръце. Пожарят беше изкривил нещо в главата на момчето, изправеше ли се пред някаква опасност то се усмихваше.Усмивка която никога не би искал да видиш втори път-устните му се разтегляха толкова много че почти достигаха до ушите му, оголените зъби сякаш бяха повече от колкото може да побере нормална уста, очите се оцъкляха превръщайки се в две млечно бели кълба в чиято дълбина гореше огън.К`зар бе виждал как нашарени с белези главорези бягат пред тази усмивка не смеейки да погледнат на зад и плюейки през рамо против уроки. Ако това не помогнеше Илиамас имаше и малка дървена тояжка.Такава носеха слугите за да проправят път на господарите си сред тълпата и да прогонват нахалните улични гамени.Само че точно тази тояжка имаше сърцевина от олово правейки я достатъчно тежка да троши кости и глави. За съвсем крайни случаи на кръста си момчето носеше зелен шал които освен да държи на място панталоните от следващият по чистота и здравина чифта дрехи криеше в пискюлите си оловни тежести.Ако се наложеше можеше да го превърне в смъртоносен боздуган като го развърти над главата си или в приличен бокс омотавайки го около ръката си.
До сега не им се беше налагало да прибягват до оръжията си защото Щон никакъв го нямаше.
К`зар отново се съсредоточи върху тълпата.Представлението напредваше, знаеше точно какво предстои защото самият той е бил десетки пъти , там на сцената. Не винаги беше наблюдател, въпреки че му харесваше затова при всяка възможност се сменяше с някое от другите хлапета които предпочитаха изявите на сцената. Загледа се за миг в щъкащите сред тълпата хлапета, месните джебчиичета. Не те нямаше да създават проблеми. Преди представлението се бяха договорили, срещу 35% от приходите да не закачат никого от зрителите.Скъпичко беше но пък на трупата и излизаше име.Хората говореха че са толкова добри че по време на представленията им дори и най закоравелите крадци така се улисвали в действието на сцената ,че забравяли да крадат.
Представлението наближаваше кулминацията си, щяха да използват Праха от спомени. В този момент К`зар сякаш можеше да надзърне в душите на хората.Виждаше ги такива каквито са-авантюристи или пък страхливци, скъперници и наивни добряци,жестоки и себични господари,грабители или завистници, но никога не откри някой стаил в душата си зло.Щон не беше успял да поквари човеците, все още не.
Проблясъка от изгарянето на Праха от спомени го заслепи за миг.Ахването на тълпата секна като отсечено със сатър.Сега всички зяпаха с отворени уста рисуваните от огъня картини.К`зар се наведе напред и се съсредоточи върху тълпата прикрил очите си с ръце за да не му пречи ярката светлина.Оглеждаше присъстващите един по един задържайки погледа си върху тях само за част от секундата.
Тук няма нищо...и този не...не,не,не...пълна скука...не,не...ама че странен тип...не и този не...уф и тук нищо... Умът му се върна няколко стъпки назад: " странен тип ли?!" К`зар тръсна глава за да излезе от транса в които бе влязъл.Наистина сред тълпата имаше човек които не си беше на мястото.Първо, въпреки че площада бе претъпкан до пръсване и хората едва смогваха да не се настъпват около този имаше цяла ръка празно пространство.Второ външният му вид: уж изглежда като човек а някак си веднага ти става ясно че не е.По висок ли беше? Излъчваше някакво превъзходство.Трето държеше свитък че и си записваше. Докато всички зяпаха историята разказана от огъня той сякаш просто проверяваше за факти и грешки.Четвърто, абе сигурно имаше и още нещо което го правеше подозрителен но на К`зар му стигаха и първите две.Тълпата щеше да е като вцепенена за десетина секунди след като загаснеше и последната огнена рисунка, точният момент да го спипат.Понечи да слезе от денковете и се закова на място.Странният тип си тръгваше,как го правеше!?Досега никои не бе успял да се отърси от вцепенението предизвикано от огненият спектакъл.К`зар викна към приятеля си.
-Илиамас!-ръката му енергично сочеше в нужната посока.-Онзи там дето си тръгва! Догони го!
Момчето сякаш беше хрътка, дори не погледна какво му сочат.Хвърли се напред и ловко се запровира през тълпата и почти не му се наложи да ползва тояжката.Странният тип сякаш искаше да ги улесни, въобще не бързаше.Вървеше си кротко а тълпата му правеше път, сякаш всички в един момент решаваха че просто трябва да стъпят на другият си крак за да им е по удобно и така се оказваха по близо до съседа си оголвайки място да мине цял фургон.А онзи дори спираше от време на време мърмореше си нещо, ближеше перото и драскаше по свитъка си. А хлапетата колкото и да бързаха не го настигаха, сякаш това беше някакъв сън.Едва когато онзи свърна в една уличка и го изгубиха от поглед времето възвърна нормалният си ход. К`зар догони Илиамас и двамата уверено продължиха след него. Нямаше къде да им избяга, залисан в писането онзи влезе в задънена уличка. Но когато нахълтаха в нея ги очакваше огромно разочарование, там имаше само стена. Илиамас я приближи предпазливо и я удари два три пъти с тояжката си,няма съмнение здрава солидна тухлена стена. Момчетата си размениха въпросителни погледи но единственият отговор които можеха да си дадат се изразяваше с вдигането на рамене. Върнаха се при трупата, нямаше какво да правят повече тук.Съмненията под формата на въпроси обаче вече гризяха К`зар.Бяха ли най накрая попаднали на сподвижник на Щон? Или пък това беше самият той? Дегизиран разбира се.И защо си записваше историята разказана от Прахът на спомените?И най важното къде бе изчезнал мамка му?..
* * *
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (2) 1 [2]  Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site