Страници: (5) 1 2 [3] 4 5   ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Роулплейче...
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 20:32
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



QUOTE (SquirrelFlight @ 12 Mar 2011, 20:25)
П.П.: Лол не знам. Както решите. На мен ми е все едно  laugh.gif

Абе и на мен, просто си отварям устата laugh.gif Това означава, че ще се възползвам от почти пълната свобода, която предоставяш по този начин tongue.gif

*********

Битката приключи изненадващо бързо. Почти съм разочарован. Но това е добре, от друга страна. Защото осъзнавам, че това щеше да е тежък бой. Знам какво е създанието, проникнало в гората. Кивули Ча Мото, така го наричаме. Сянка от пламъци. Не, че гори в действителност. Такрал вярват, че тези сенки се раждат от огъня и умират в него. Аз не вярвам в това. Не вярвам в много неща.
Усещам обаче мириса на кръв. Облизвам устни, несъзнателно.
Тръсвам глава.
"Стига!"
Трябва да се взема в ръце.
Преди да съм направил някоя глупост.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 20:51
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Фрея вървеше целеустремено с бързи крачки през гората. Не обръщаше внимание на влудяващата болка, защото знаеше, че ако го направи, наистина ще рухне. Докато вървеше много въпроси витаеха из мислите и. Какво беше това нещо? Защо я нападна? Как я е намерило? Колко опасно всъщност беше? Защо я остави да си тръгне? На кого служеше?
Момичето тръсна глава, опитвайки се да укроти мислите си, блъскащи се наоколо подобно на вълни. Поемайки си дълбоко въздух изпразни ума си от всякакви тревоги. Седна под една от вековните буки в гората и запя. Запя на език, който не принадлежеше на този свят. Език, който и напомняше за миналото повече от всичко друго на света.
Около Фрея започнаха да растат цветя. Те попиваха всяка буква от песента, искайки още и още. Раната се затваряше по-бавно от обикновенно. Впрягайки цялата си воля, тя вложи повече сила в думите. Не че това проработи. Но за сметка на това се отрази на окония свят. Всияко около нея бе покрито със зеленина. Няколко феи се приближиха, любопитни от случващото се. Заобикалящата я природа отвръщаше на древната песен на отдавна изчезналата и раса.
Цялото това усилие изтощи момичето и тя заспа под дървото, което се бе навело, закриляйки я.


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
Milon_Light
Публикувано на: 12 Mar 2011, 21:09
Quote Post


The Mystic Warrior
****

Група: Citadel
Съобщения: 1494
Потребител # 2686
Дата на регистрация: 23-December 10



Мхотът спеше спокойно,но по някое време усети как някой се опитва да проникне в мислите му.Знаейки тайните на телепатията Таргет ограничи агресора,усмихна се,като остана недосигаем за разучаване.Не след дълго той спря и Мхотът усети неговото отдалечаване.Някъде в далечината се разнесе суматоха като че ли имаше битка или караница,но той помисли че е са горските създания и драконът,Въпреки усещането за нещо по-странно,от нещото което го наблюдаваше напрегна се усети всички същества и Такрала но и нещо ,някъкво същество много обезпокоително сякаш безплътно,чиеето присъствие скоро изчезна.Знаееше че и "агресора"го е видял и се крие някъде там,но сега и двамата знаеха че има нещо по-опасно от тях двамата в гората,така че отвори леко очи беше изострил сетивата си,но врявата спря и той реши да продължи дрямката си,като си имаше едно на ум.....


П.П.Ами ще хубаво да наложим някакъв синхрон,или да следваме определен сюжет че така ще има много разногласия и несъвпадения,освен това че прескочихме един ограничителен Увод за всички. wink.gif


--------------------
user posted image

ВСИЧКО КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ
PM
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 21:13
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



Птицата ми се върна.
Вече не дебна убиеца на птици. Реших, че е губене на време. Ако е онзи, за когото го мисля, досега трябваше да ме е усетил. Но не е. Но все още съм в гората. Ще я напусна едва когато науча какво е видял крилатият ми съгледвач.
Птицата каца на ръката ми. Погалвам я един път по главата. После продължавам да я милвам, за да я успокоя съвсем.
Едва тогава използвам Връзката отново.
В интерес на истината не научавам нищо, което вече да не знам. Това от една страна е успокояващо. От друга - разочароващо. Жаждата все още кипи в тялото ми, но я потискам. Засега.
Мисля си дали да не освободя птицата. Накрая го правя, с нежелание.
Ще си намеря друг съгледвач. Не бих могъл да използвам едно и също животно много пъти, без то да умре от изтощение и от пагубното влияние на Връзката.
Тръгвам.
Пътьом минавам покрай едно дърво - древно, гигантско. Почти подминавам свилото се момиче, преди да го забележа. Подушвам го. Дракончето? Сигурно. Вероятно мислеше, че там е в безопасност. Грешка. Въпреки цялата зеленина, избуяла от... песента й? Да. Драконите умеят това. И много други неща.
Запитвам се защо Сянката от пламъци я остави жива. Възможен отговор - защото не е търсела нея. А кого?
Предполагам, че отговорът няма да ми хареса.
Продължавам си по пътя, но преди това оставям нещо до свитото създание. Не е нищо особено - малко шишенце, пълно със ситен прах. Съдържа растения, познати единствено на расата ми, както и стрити на прах кости от рогата на снежен бродник. Това нещо има много приложения, много. Може би тя ще намери за какво да го използва. Всъщност, почти съм сигурен, че ще й потрябва.
След кратък размисъл внезапно се спирам и връщам обратно. Трябва да оставя още нещо. Усещам го инстинктнивно, а ние, Такрал, вярваме на Инстинкта.
Оставям свит на руло пергамент. Той също ще й трябва.
Сега вече всичко е наред.
Готов съм да вървя.
И го правя.
Скоро вече съм далеч оттук.
А онова нещо в гората... Ха. Мисли си, че се е изплъзнал с евтините му трикове. В голяма грешка си, каквото и да представляваш.
Бъди сигурен в това.
Аз си тръгвам, да. Но от белега, който ти оставих, приятелче, (макар да не си усетил това) няма да се отървеш толкова лесно. Постоянно ще усещаш присъствието ми, навсякъде. Докато не се покажеш на светло... и не се видим лице в лице.

П.П. Milon_Light, съгласен съм.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 21:19
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



офф гейм: Разяснете ми моля, защото това ми е нещо като пръв Роулплей и не съм запозната обстойно. Правех го по подобие на останалите в Цитаделата. За какъв Увод става въпрос?


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 21:25
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



*Извън играта*
Ами... Нещо като въведение в историята. Кратко въведение, всъщност. Колкото да разясним туй-онуй като за начало. Да поставим основите на света и как героите ще се впишат в него. Нещо такова.
Аз си го правя това в движение, но подозирам, че не с всички е така. Защото всеки си има определена представа за света и историята, която се разминава с тази на другия. Затова аз представям имената, местностите и т.н. от гледната точка на героя и неговата раса - за да не се получат разминавания с идеите на другите, които участват. Не знам какъв точно свят имаш предвид, SquirrelFlight. Помисли върху това - то е най-важното. След това заедно, всички, ще започнем да го изграждаме. Аз вече започнах и почти го изградих, но от гледна точка на Мхатан Шейд (героя ми).


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 12 Mar 2011, 21:28
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Честно казано, не знам и аз как да го обясня. Не искам да налагам своите виждания за нещата на другите, затова оставих всеки сам да си прецени.


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
The God of tears
Публикувано на: 12 Mar 2011, 21:30
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



QUOTE (SquirrelFlight @ 12 Mar 2011, 21:28)
Честно казано, не знам и аз как да го обясня. Не искам да налагам своите виждания за нещата на другите, затова оставих всеки сам да си прецени.

Това е хубаво. Но се получава малко... хм разпръснато именно заради различните гледни точки.
Казвам го от опит - знам как се изгражда един фентъзи свят, правил съм го много пъти, къде сам, къде - не. Затова предлагам пишещите тук да се обединим и заедно да измислим нещо. Всеки ще даде предложения и постепенно ще изградим един наистина епичен свят wink.gif Защото този Roleplay започна наистина обещаващо. Поставихме интересни основи на забележителна история. Остава само да уточним подробностите.
Убеден съм, че ще измислим нещо. wink.gif
Аз например мога да изградя историята на расата си и териториите, които заема, както и отношението й към други раси. Но какви ще бъдат тези други раси зависи по-малко от мен и повече от идеите на вас, останалите. Ако те имат нужда също от история - ще измислим и нея.
Абе, ще се опитам да помогна с каквото мога, за да направиш този свят пълнокръвен и истински. А историята - епично приключение!
Всеки от нас трябва да даде нещо от себе си. Ще се получи страхотно, сигурен съм.
Засега предлагам да продължим още малко по стария начин и постепенно да обединим героите (или поне някои от тях) в обща сюжетна линия.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
Darth Sparhawk
Публикувано на: 12 Mar 2011, 23:38
Quote Post


The Prime
********

Група: Sith
Съобщения: 55185
Потребител # 2
Дата на регистрация: 10-October 06



Александър Феб заряза лирата. Музата му така и не идваше - нито преносно, нито буквално, а освен това нещо във въздуха се бе променило. Пое си рязко въздух и остави музикалният инструмент настрана. Вместо него взе лъка и стрелите. Нещо отвратително се бе промъкнало в гората, толкова чуждо на нея, че присъствието му бе като рана в пространството.
- Невъзпитано е да се криеш - обади се язвително полубогът - освен ако не си воайор, но тогава няма нищо интересно.
Вместо отговор, пространството през него се изкриви, като вода, в която е пуснат камък. Изкочи същество като сянка, като мрак, с пламтящи очи, черно като мислите на убиец.
- Всъщност връщам си думите назад - обади се Феб - можеш да се върнеш откъдето си дошло.
Създанието изсъска и оголи зъби.
- Можеш да жабуркаш сол - предложи Феб - избелва зъбите много добре.
Създанието пристъпи напред.
- Офф - оплака се полубогът и по-бързо от мълния пусна стрела в създанието. Тетивата запя като струната на лирата му, първата стрела бе последната от втора, трета.
Те минаха през съществото като през сянка.
Александър Феб изруга.
Създанието разпери нокти, пристъпвайки бавно напред. Не искаше да бърза, искаше да се наслади на ужаса на жертвата си. Щеше да я издере бавно, подкачайки в смъртоносен танц около този смешен човек, докато кръвта му изтечеше на горската поляна и той не умреше изтерзан и ужасен.
Но Феб имаше други планове и златистите му очи грейнаха в сияйната светлина, завещана му от неговия родител, могъщия Аполон. Черното същество нададе неистов писък, който накара всички останали горски звуци да замлъкнат и се стопи в пространството.
Погледът в очите на Феб угасна и той се ухили самодоволно.
А после припадна, изтощен от употребата на сила, която не бе предназначена за никой смъртен.

Това съобщение е било редактирано от Darth Sparhawk на 12 Mar 2011, 23:41


--------------------
user posted image
www.citadelata.com - Българският сайт за фентъзи и фантастика
PMEmail PosterUsers Website
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 13 Mar 2011, 00:03
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Фрея се събуди объркана. Не знаеше къде се намира, а тя не беше от хората на които им харесваше да са объркани. Момичето се изправи бавно и предпазливо. Не долавяше опасност, поне засега. Точно когато беше готова да въздъхне от облекчение забеляза стъкленицата.
Тя присви очи преценяващо и се приближи. Долавяше силна аура идваща от шишенцето. Не можеше да прецени дали е добра или зла. След кратко колебание го взе и го сложи в торбичката около кръста си. След това погледът и падна върху свитъка. Забеляза същата силна аура и без колебание го взе. Ако този който и беше оставил тези неща искаше да я убие, вече отдавна да го е направил. Най-накрая, оглеждайки мястото за последен път, Фрея копнееше да се прибере вкъщи. Раната на гърба и все още я наболяваше и единственото нещо за което мечтаеше в момента бе да се прибере в малката дървена хижа и да заспи в собственото си легло.
Момичето закрачи с обичайните си бързи крачки към дома, но тогава чу писъка. И се спря. Очите и засияха в златисто докато проучваше околноста. Тогава го забеляза. Съществото опитало се да я убие. С желязна решителност и видимо раздразнение, Фрея рязко обърна посоката и тръгна към източника на писъка.


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
The God of tears
Публикувано на: 13 Mar 2011, 00:32
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



Гората е далеч зад гърба ми. Отпред има само пусти поля... и руини. Руините на някакво селище... или малък град. Сетивата ми се наострят до краен предел, когато навлизам в него. Озъбвам се, бродейки по пустите улици. Има трупове. Мъже... но не жени и деца.
Странно.
Неестествено.
Само мъже. Навсякъде около мен лежат мъртви мъже.
Приклякам до един от труповете и потапям пръста си в локвата кръв до него. Сетне го поднасям към устата си и облизвам червената течност. Мъртъв е от около ден. Но кръвта още не се е съсирила.
Още една загадка.
Твърде много станаха, мисля.
Внезапно движение нейде напред. Нещо бързо, преминаващо като мълния през уличката и изчезващо в сенките.
Ръцете ми се протягат към ножниците - след малко в дланите ми лежат двата "Ядача на мъртви." Дръжките им са от чист изумруд и златни нишки, остриетата - от метеоритен метал. Практически са нечупливи. Много ценни.
И много, много остри.
Стиснал ги здраво, пристъпвам напред...


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
Galadriel
Публикувано на: 13 Mar 2011, 01:30
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2461
Потребител # 1783
Дата на регистрация: 30-March 09



Аглека оставаше неспокоен. Замъкът беше сигурно място, разбира се, но навън се случваше нещо и той все още не можеше да разбере какво - целия ден след онзи ярък сън имаше атмосфера, вещаеща нещо ужасно, тежко, лепкаво... В онзи ден сякаш невидими демони се бяха промъкнали до всеки човек и нагло крадяха спокойствие, оставяйки неясно тягостно чувство.
Но кристалите не показваха нищо, никаква следа към причината за това - в замъка всички стражи и прислужници вършеха рутинните неща, в селата наоколо хората се подготвяха за наближаващата зима; хората изглеждаха съвършено обикновено, макар много от тях да имаха угрижен вид.
Два дни по-късно Аглека реши да опита отново. Използва кехлибара, който обикновено спокойно лежеше в лабораторията, но от предишния ден се помещаваше в личните покои на магьосника. Успокои съзнанието си, изчисти го от всякакви мисли; с изпънати пръсти и обърнати навътре длани, той приближи ръце, раздалечи ги, после отново ги приближи и докосна кехлибара.
Ужасът обзе съзнанието му за миг, завихри се, оставяйки размазани образи в червено, черно и златно, кънтящи писъци в прашни улички и мирис на скоро пролята кръв. Десетки мъже лежаха мъртви - насред улиците, пред кръчмите или в дворовете на собствените си къщи. Или по-точно останките от улиците, кръчмите и къщите.
Къде беше извършителят на всичко това? И по-важното - какво беше той? Не беше диво животно, макар че може би можеше да се превръща в такова... Може би демон? Но демоните нямаха полза от това да палят и да разрушават човешки селища просто заради удоволствието - обикновено сключваха сделки с по-смелите (или по-глупавите) хора и макар да се стараеха да ги измамят, никога не правеха кървави бани като тази... Освен това за тях нямаше никакво значение дали участващият в сделката е мъж, жена или дете - всички носеха равна отговорност за действията си.
Магьосникът продължи да се концентрира върху картините. Трябваше да разбере точното място на трагедията. Можеше да бъде всяко от селата в околността... Но не, момент! Тази табела... "Яйцето" - това беше кръчмата в Малко Драконово...


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
SquirrelFlight
Публикувано на: 13 Mar 2011, 01:56
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Moon's Children
Съобщения: 2165
Потребител # 2146
Дата на регистрация: 10-November 09



Когато Фрея стигна до мястото откъдето се носеше вонята на противната аура видя момчето. Сянката се бе надвесила над него излъчваща своят злокобен студ, а доколкото тя можеше да види, той бе в безсъзнание, следователно - беззащитен.
Яростта бликна в нея, подобно на неудържим поток. Няй-много от всичко на света мразеше нападките върху беззащитните. Тъй като живееше в тази гора от близо 150 години и всекидневно помагаше на горските същества, имаше изострено чувство за справедливост. Момичето скръцна със зъби и хвърли камък по сянката.
- Хей! - възмути се тя, след като съществото дори не я погледна. Присвивайки очи, дланите и отново пламнаха в кехлебарени пламъци. Тя се затича и скочи, разсичайки сянката на две. На него това не му направи особено впечатление. Бясна, Фрея го атакува по всевъзможни начини, опитвайки се да го накара да се обърне към нея. Нямаше смисъл. Със същият успех можеше да накара камък да отиде до хижата и да и донесе нещо за ядене.
Изведнъж остра болка проряза гърба и. Момичето се свлече изненадано на земята. Тогава сянката се обърна към нея. Леко уплашено от неунищожимото създание, Фрея мисленно изкрещя: "Помощ!". След това се завлачи към един голям камък, стреляйки непрестанно по сянката със златисти топки. Когато вече сянката беше опасно близо до нея, нещо във Фрея се пречупи. Очите и започнаха да блестят със кехлебареното си сиание, а зениците и се свиха до цепки. Изведнъж струя светлина бликна от ръцете и, улучвайки сянката. Той изглеждаше учуден, поне това можеше да се прочете в студените му очи. Фрея изръмжа. Съществото отстъпи назад. Тогава момичето чу ледения, смразяващ глас.
"Пакк.... ще се видиммм...."
След това сянката се разми във въздуха, оставяйки след себе си мразовит полъх. Фрея въздъхна тежко. Главата и се извърна към трите феи идващи от гората. Когато стигнаха до нея, едната започна да жужи притеснено. Момичето се усмихна.
- Не се тревожете за мен. Добре съм. Но не съм сигурна че той е. - каза тя и посочи към момчето.
Феите кимнаха, разбирайки какво се иска от тях. Долетяха до момчето и започнаха да възвръщат жизнените му сили.
С последна усмивка и леко куцукане, Фрея се изгуби измежду дърветата, прибирайки се вкъщи.


--------------------
user posted image

'No mercy.'
PMEmail Poster
Top
The God of tears
Публикувано на: 13 Mar 2011, 02:47
Quote Post


Херцог
*******

Група: Moon's Children
Съобщения: 9701
Потребител # 1510
Дата на регистрация: 20-November 08



Влетявам в уличката, настръхнал от главата до петите, стиснал здраво дръжките на "Ядачите на мъртви".
Няма никого.
Всъщност има, но не е точно "той".
Съществото, което стои пред мен, прилича на купчина съчки. Струва ми се, че едва се държи на краката си, но това е илюзия. Тези неща са силни, по-силни и издръжливи, отколкото някой би могъл да преположи.
- К'аш девай! - Поздравявам го иронично. - Здравей, смъртнико.
Съществото (нарича се Дървесен жътвар или Аш-Керел на Стария език) изсъсква в отговор.
Жътварите са слаби противници. Не биха могли да извършат това, колкото и да са много. Те са лешояди, не ловци. Този тук е дошъл, привлечен от мириса на смърт.
И в момента прави най-голямата грешка в нещастния си живот.
Атакува ме.
Само секунда по-късно изтеглям бавно остриетата на ножовете от плътта му, и се изправям над мъртвото тяло. Мирише ми на пушек. Селото е било запалено, но някак не е изгоряло цялото. За мой късмет. Иначе никога нямаше да попадна на него.
Връщам се на улицата, продължавам безмълвния си оглед. Не откривам и следа, докато...
Не, невъзможно е! Невъзможно!
Тялото лежи в прахта - толкова грозно, че чак няма дума, която да го опише. Уродливото лице е изкривено в гримаса на болка и ярост - така е застинало завинаги. Ръцете са протегнати напред, със свити пръсти, сякаш дори и в смъртта то не може да се отърси от жестокостта, която му е привична.
Не е възможно това нещо да е тук! Не е!
Това е Скаара - "Черна мъгла". Прадедите ни са ги нарекли така, защото идвали само нощем, с мъглата. И унищожавали всичко, до каквото се докоснат.
Този тук е мъртъв съвсем отскоро. Това не би трябвало да ме изненадва, имайки предвид огромната рана от меч върху гърдите му.
Стига да не знаех, че Скаара са измрели преди повече от шестотин години.
И да, говореше се, че крадели деца.


--------------------
user posted image
PMEmail PosterUsers WebsiteYahoo
Top
Milon_Light
Публикувано на: 13 Mar 2011, 03:06
Quote Post


The Mystic Warrior
****

Група: Citadel
Съобщения: 1494
Потребител # 2686
Дата на регистрация: 23-December 10



Таргет се събуди свеж предвид изострянето на сетивата му,беше разбрал за всички във свадата ала помисли че намесата му е неуместна,защото съществото което усещаше като най-явня заплаха някак си беше изчезнало.Такралът вече беше далеч и за сега не му беше любопитен ,но знаеше че ще се срещнат отново.изправи се въздъхна,пое дълбоко от гоския въздух и издиша шумно стягайки изпъкналите на корема плочки и стегна стомаха.Направи сутрешна тренировка,когато пред него изкочи "главния" виновник чиято аура беше много зла и неконтрилюема.Долови онази зла прокоба,а съществото със очи които издаваха неприрязън го гледаше като плячка .чак сега разбра че е трябвало да се намеси още първия път.Втурна се към него ивади остриетата и сняколко премерени ударя реши да го омаломощи,но за жалост остриетата юмруците и краката му минаваха през него.Той спря за мигсъществото го погледна презрително и посегна към главата му.Мхотът изправи ръката си в блок и ръката на съществото мина през него.За жалос втория удар беше мигновен и поразяващ бедрото му.Той нададе неистов вой,след което опита да успокои съществото по телепатичен път.То се присви и застена сякаш се разкайваше,но Кхорн Таргет не можа да задържи толкова дълго коцентрацията си все пак сетивата му работеха през цялата нощ.Изненадващо в съзнанието му изплува "огън,огън".Разпознавайки върналия се вече от близкото село Такрал той изтрела струя огън от ръката си съществотоизпита болка и си отиде в пространството виждайки двама могъщи врагове.Битката за сега беше отложена същесвото се бе оттеглило.Сега Мхотът и Такрала се гледаха очи в очи но и двамата знаеха че не е времето за тяхна битка.
-Май трябва да ти благодаря изръмжа Мхотът
Такрала каза нещо на някакъв език непознат и посочи птиците.Мхотът не го разбра но включвайки се на неговото телепатично ниво и неговата честота разбра че е раздразнен.Изтреля мисъл към него "неразбирам езикът ти страннико",като неспираше да го гледа втренчен в очите.На телепатично ниво тези се разбираха.Такрала също иползваше похватът и го попита защо е убил птиците,следва мисловна реч-"за да се нахраня"
-А ти защо ми помагаш?
-Защото съм чувал за тези същества не ги подценявай-изнегодува той и люспите на гърба мсе изправиха,но не не сега беше въпрос за тяхната расова препирня,сега се налагаше да действат заедно дори да потърсят други съюзници,защото и двама усещаха че съществото се оттегли но зада се върне по мощно и силно от преди.Като минеха на една честота без да се предпазват те умееха да си четът мислите а дори и да разговарят.И двамата бяха раздразнителни ала бързо подтиснаха гневът си.Шейд и Таргет обмениха малко знание,Манхатън му разказа за селото и труповете на мъже предимно,за свадата с дракончето Фрея.Кхорн Таргет му каза че е усетил първо него след това главната заплаха"сянката",но след като си е отишла е решил да остане неутрален.Сега обаче това същество набираше сили и трябваше да бъде спряно,уютът в цялата гора и не само зависеше от това да бъде обуздан този могъщ противник.Мхотът превърза раната си с един парцал,а Такрала му подаде лечебно шишено той отказа "до час ще е заздравяло" каза той по телепатичен път,все пак една от дарбите които му бяха останали от върколаците и вампиризма беше бързото зардравяване на рани.Такралът го изгледа учудено ,две различни съществадва,двама доблесни войни,толкова различни по бит и разбиране,но не съвсем трябваше да се обединят.Закрачиха безмълвно говорейки си по техен начин и тъкмо се запътиха към следващата гостилница в Голяма Пъдина за да съберат сили и съюзници когато чуха Фрея да вика стенейки.Единият изръмжа другият нададе писък на разгневен сокол,и двамата се спуснаха тичайки към мястото.......
Завариха Фрея коленила до някакво момче а феите и другите създания извършваха някакъв ритуал.....


--------------------
user posted image

ВСИЧКО КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ
PM
Top

Topic Options Страници: (5) 1 2 [3] 4 5  Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site