Страници: (10) [1] 2 3 ... последна »  ( Първото ново съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Реназион
Elina Santoriiska
Публикувано на: 13 Jun 2014, 16:56
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



Така, първо, здравейте и добре дошли в един роулплей smile.gif

Тази игра горе-долу е вдъхновена от хубавото описание на Boris за фентъзи героят, който би искал да бъде (от "Ако бяхте фентъзи герой, какъв занаят щяхте да имате"), което той ми разреши да използвам, с някои промени.

Реназион е огромна империя, просъществувала стотици години, преживявала бедствия и войни. Императорът, едва трети в своя род, след като поредния преврат седи стабилно в своя трон, и изобщо няма намерение да мърда на някъде. Владението му е разделено на множество васални графства (последният път, когато съветниците му донесли донесение, били шестнайсет), които непрекъснато водят конфликти и сключват съюзи по между си и на практика през повечето време си се държат като отделни страни, стига да си плащат данъците. Императорското величество се намесва в делата им, само, когато нещата много загрубеят, или имперската цялост (или хазна) са защитени. Единственото, което обединява всички тези графства (и, съответно, графовете им) и верността им към Реназион.

Аранор, едно от тези графства, просперира. Представлява твърдина, в него работят крепостни селяни, но и на свободни земеделци се дава под наем земя, има си ниви, пасища, гори, един два по-големи града... Крепостта на младия граф е до плавателна река - за търговията, а графството получава мито от превозваните стоки. Отделно в замъка на графа му помага мъдър съветник, (комбинация между мейстър - заради клетвата му към замъка, магьосник - заради магическите му способности, и изповедник заради изповедническата дарба (обаче в случая ще е видоизменена човекът може да познае кога някой го лъже, без да го поробва) . В столичния град има стединг с огиери, които да предлагат познание и лечителство (самите са построили крепостта дедите ми на Аранор преди години). В ковачницата щастливо работят джуджета, които да произвеждат перфектни оръжия, оръдия на труда и накити, а в съседната горичка - тумба весели и благородни елфи (които нищо не произвеждат, доколкото знам, но може и да бъркаме), сред които всеки е приет да се наслаждава на хубава музика, отбрани вина и нектари, за не повече от една нощ и един ден на веднъж. А, естествено, в градчето, (което смело нарекохме столица) на селяните ми да има и народна механичка, където нощно време графа се измъква от замъка и прекалено охолния и възвишен живот на благородник, че да се повесели с по-простоватите и отворени селски люде и... (но това си е негова работа) В лордския двор ще се обучават редовните войници от и за рицари - майстори на острието и тетивата.

Ала далече отвъд тази идилия, в безкрайните южни гори нещо бавно се надига....
(просто за евентуален привкус на глобализация)

--предложения за развитие се приемат--

А сега, за самата игра:

Строги правила няма. Но, моля ви, разчитам на вашата добросъвестност. Непобедими (или приближаващи се до това) оръжия, брони, отрови и т.н няма, ако ме разбирате. Надявам се нещата да не се въртят само около бой, така или иначе, а дори и да стане, нека не си изтрепваме героите - като предпазна мярка, ще имаме, например, чудодейно оживяващи тревички, които да спасяват смъртно ранените и оставените да умрат. Ще го мислим в движение. Ако възникнат спорове, пак ще се оправяме пътем, с компромиси. Аз например имам известно влияние като съветник на императора на Реназион и негов Глас. Целта е да направим един социален живот, и да развием таз малка основа по-скоро с интриги и хладно благородническо държание (което не изключва благородническото желание да удариш някого с тухла) а не да измисляме колкото се може по страшни или шантави чудовища. Това е среден свят от епично фентъзи, дойде поне да опитаме така, а ако не сработи, ще се развиваме.

Иска ми се този РП да е нещо като работилница за герои - представете си го като упражнение за пишещи или желаещи да пишат, където всеки да може да се грижи за по един двама герои и да получава помощ в историята от всички останали. Но ако просто ви се драскат по няколко реда - пак сте добре дошли.

О, само още една бележка. Ако Аранор не ви допадне като общество и обичаи, винаги може да си измислим/те друго графство (има още 15 все пак), но препоръчвам (макар че не задължавам) действието ви да се развива във или около Аранор - за да може кръга от общество да съвпада, за да се получи хубаво общуване ежду героите.

Е, всички се чувствайте поканени да си направите герой – както ви е удобно. Име, пол и раса ще са добре. Описание, положение и тип"а какво правиш в това графство", също няма да дойдат зле, но последните, и всичко останало, което ви хрумне, може да влезе по време на игра.

Заповядайте smile.gif


--------------------
PMEmail Poster
Top
Arvandor
Публикувано на: 13 Jun 2014, 17:25
Quote Post


Chaos Sorcerer
*******

Група: Citadel
Съобщения: 6113
Потребител # 2814
Дата на регистрация: 16-March 11



Позволени раси? Или ще даваме с класик пакета?


--------------------
user posted image

Change is inevitable
The dark gods have been welcoming towards me, surely I am not in cruel fate - striving to understand all things...
PMEmail Poster
Top
Elina Santoriiska
Публикувано на: 13 Jun 2014, 17:36
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



QUOTE (Arvandor @ 13 Jun 2014, 17:25)
Позволени раси? Или ще даваме с класик пакета?

Класик. Нищо по-шантаво от тъмни елфи и тък таме някой дракон, но те няма да са местни. Родени наоколо - споменатите, че живят в Аранор на общоности.


--------------------
PMEmail Poster
Top
Кирил Иванов 219
Публикувано на: 13 Jun 2014, 20:33
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Dragon Riders
Съобщения: 1839
Потребител # 3518
Дата на регистрация: 2-June 12



Така, дай да започна РП-то.

Име: Азреион Албаб'Кар

Пол: Мъжки

Раса: Човек (или поне така е известно)

Клас (да се знае): Войн

Описание: Никой не е сигурен откъде е дошъл Азреион и какво търси в земите на графство Аранор. Знае се само, че е дошъл от север. Висок е около 180 см, слаб и изпит, загърнат в черно наметало, под което проблясва ризница от метални халки. Ръцете му са загърнати в черни ръкавици, ботушите му също са мастиленочерни. На кръста му е закачен меч, изписан с руни. Косата му е кафеникава, а очите- червени, издаващи ужасяващи събития в миналото му и мъдрост за 100 години, макар че изглежда едва на 28-30. Лицете му е бледо и леко изпито, говори пестеливо. По дирите му винаги ходи вярното му хъски.

Защо е в Аранор: По тайни, известни само на него причини.

Допълнително: Аранор има две ками, скрити из дрехите и бурканче с отрова, в случай че трябва да използва камите. Винаги се сдобива с каквото му е нужно и винаги торбата му е пълна, макар че никога не прибягва до насилие или изнудване на мирни хорица. Дори след пет чаши медовина няма следи от пиянство върху него (не залита, не говори глупости, а си е съвсем нормален), единствено странни златни искри в очите му издават състоянието му.

Специални сили: Азреион не е маг, но острието му има странни сили. В мрака то може да свети в различни светлини, и е изключително леко в бой, макар Азреион да е виждан да се бие едва веднъж с някакъв нахалник, и само е порязал леко ръката му, карайки го да изпусне дърварската си брадва, с която го е нападнал.


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Elina Santoriiska
Публикувано на: 13 Jun 2014, 22:36
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



Добре дошъл си, Кирилчо smile.gif Аз ще изчакам още идин ден, примерно,д а видя дали инициатора на идеята - Boris - ще се появи, за да заеме ролята на графа (или ще си избере друга титла), за да си направя и моя георй, и евентуално да се запише още някой, та да почнем smile.gif .


--------------------
PMEmail Poster
Top
palata11
Публикувано на: 14 Jun 2014, 01:11
Quote Post


Скуайър
**

Група: Citadel
Съобщения: 155
Потребител # 3606
Дата на регистрация: 9-September 12



Име: Реон
Клас: Боен маг
Раса: Елф

Описание: Рус, синеок, с изпито лице, стройно телосложение.
Мотиви и цел: Реон идва в графство Аранор по заръка на цар Еонис 1
в търсене на сестра си .
Въоръжение: меч и средно голям жезъл, който може да става на копие.
Екипировка:Вълшебна самовъзстановяваща се ризница, изкована от сребро и на нея - гербът на кралството (червен позлатен феникс), бели ливрея и риза с къс ръкав, светлосин панталон и бели обувки.
Титли:Принц на Среброград, Гранд Магус на Среброград.
PMEmail Poster
Top
Boris
Публикувано на: 14 Jun 2014, 11:34
Quote Post


Паж
*

Група: Citadel
Съобщения: 52
Потребител # 4069
Дата на регистрация: 23-April 14



Аз съм граф Виконтен дьо Аранор. Все още съм неженен, въпреки желанията на покойните ми родители. Пък и за какво да го правя? Имам живота, за който много други мечтаят. Не оставяй с впечатление, че живея в рицарски роман, няма нищо общо. Животът е истински с болка и радост, сълза и смях, огън и меч, дуел и танц, дълг и чест.
Ценя в най-висока степен свободата на избора си. Мога да се скитам на длъж и на шир, предрешен като мирен монах, в компанията на верен приятел-страж
user posted image
Мога да прекарвам колкото време искам в елфическия лес, изучаващ изкуството да се сливаш с природата
user posted image
Тренирам в двора си с майсторите на острието почти ежедневно
user posted image
за да мога да браня графството си когато се наложи
user posted image


П.П. извинявам се ако на някой му пречат снимките, ще оставя само линкове ако трудно се зарежда страницата.
PMEmail Poster
Top
Arvandor
Публикувано на: 14 Jun 2014, 18:05
Quote Post


Chaos Sorcerer
*******

Група: Citadel
Съобщения: 6113
Потребител # 2814
Дата на регистрация: 16-March 11



Име: Барон Мал Дориас Райст

Раса: Човек

Клас: Амбициозен Маг Благородник

Описание: Мал Дориас Райст, е току-що завършил чиракуването си за магьосник и получил титлата Мал поясняваща че вече не е Чирак а пълноправен Майстор по ранг. Той е син на баронa Райст(причината да може да се вреди с частен учител маг), тъй като той самият бил най-малкия син на барона нямало начин да го наследи пред двама братя и сестра и своеобразно бил един вид отпратен като маг който да се заравя в книгите и да завърши най-много като съветник на някой благородник. Дориас обаче си имал други планове, когато обучението му най-сетне прикючило и получил от Гилдията титлата Мал, употребил познанията си по магьосничество за убие потайно всички претенденти за мястото му като наследник на Райст. Впоследствие, като единствен останал наследник, след смъртта на тати той е Баронът Райст и Мал от гилдията. Но това не е особено задоволяващо за него. Той си има идеи за бъдещето на страната, и ще се възползва от позицията си на благородник и маг за да ги осъществи. Амбициозен, леко ексцентричен и много много хитър и безскрупулен, склонен да използва всякакви средства за да постигне целите си.

Външен Вид:

user posted image


--------------------
user posted image

Change is inevitable
The dark gods have been welcoming towards me, surely I am not in cruel fate - striving to understand all things...
PMEmail Poster
Top
Elina Santoriiska
Публикувано на: 14 Jun 2014, 23:34
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



Ами, след като се посъбрахме, и аз ще си аправа герой, а утре почваме. Който дойде по-късно... е, в Аранор постоянно пристигат хора.

Име: Визара дьо Аранор
Раса: човек
Описание: По-малката сестра на Виконтен дьо Аранор. Ако родителите ни са желаели той да се ожени, за моята сватба копнееха толкова, че направо ме изпратиха на нея. За нещастите, тя се отмени, точно пред олара, когаото на годеника ми, когото виждах за трети път, внезапно му потече кръв от носа и се почувства изритан в стомага. Незнайно защо отмени годежа дори след като се възстанови, а аз се прибрах вкъщи.
След кончината нродтелите ни, и в отсъствието на дратова събрига, аз се грижа за дом Аранор ... когато съм в настриение (слава на боговете, че мъдреият мейстър набрат ми е женен и тя се грижи за домакинството, когато аз не си свърша работата, а това е честичко). Общо взето, старая се да не се забърквам в твърде много неприятности, но обикновено просто не ми се получава. Горе долу, успявам да помогна на брат си в дипломацията (освен онзи път, когато се наложи да ме спасява от Корион, заедно с цялата ми делегация), но стм открила, че за много неща, подхода, котйо приложих на сватбата си, работи почти безотказно, макар че, с бремето съм станала по... изтънчена в него.
О, да, и са ми казвали, че имам неприятния навик да си пъхам носа, където не ми е работа. Чудно какво са имали предвид.

Външен вид: Може би, нещо такова
user posted image

ПП, съажалявам, че снимката е малко голяма.

ППП Историята най-вероятно ще почне утре.


--------------------
PMEmail Poster
Top
H@cKeR
Публикувано на: 15 Jun 2014, 08:16
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1730
Потребител # 3822
Дата на регистрация: 17-June 13



Дай и аз да се включа

Име: Мадтен Артстон
Раса: Човек
Пол: Мъжки
Описание: Двадесет годишен, висок около 1,75, слаб. Лицето му е младо, с тъмно кафеви очи и черна коса. Носи черна броня и червен плащ.
Благородник, идващ от съседното на империята кралство Ертан, преследван от наемници на брат си които искат да го убият. Търси убежище в графство Аранор.
Оръжия: Масивен арбалет обкован в сребро и малка кама която крие в дрехите си.


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Elina Santoriiska
Публикувано на: 15 Jun 2014, 10:50
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



Еха, доста хора се събрахме smile.gif Освен да почваме wink.gif

В чифлиците отвъд градските стени на Аранор (едноименната столица на графството) цереше тишина, въпреки, че слънцето едва бе залязло и последните му отблясъци още озаряваха хоризоната. Птички прехвъчаха наоколо, в търсене на останали торхи от скормите вечери на селяниете, но такива нямаше. За сметка на тва, останали след жътвата зрънца имаше в изобилие по нивите и хвъкатия се спускаше със щастливо чуруликане натам - нямаше хора, кото да ги гонят току преди падането на нощта.
А нямаше, защото всички, малки и стари, мъже и жени, бяха в града. Беше Празника на Жътвата - първия ден от последния месец на лятото когато златното жито вече бе обрано и отрудените земеделци ги очакваше малко време заслужена почивка, докато стане време нивите да се презасаждат.
Всеки хам, всяка кръчмаи страноприемница щеше да е отворена до зори, щеше да предлага храна на половин цена и да приема гости, колкото и да са окъснели. Уилиците на Аранор гърмяха от раазвълнувани гласове, осевтени от весели фенери претъпкани с шастливи люде. От кръчмите вече се чуваха весели наздравици, но все още не се бтигнало до бой, пред фонтана на градкия площад, под звуците на флейти и лютни, девойки, облекли най-хубавите си рокли и със сламени венци танциваха с младежи, затъкнали букети зад ушите, около тях седяха възрастните и старите и ги гледаха с просълзени от умиление очи, и подвикваха нагъвайки от банкетните маси, осъгурениспециално от графа на неговите поданици, за да празнуват и да се раздват.
А над всичко това, озарена от топла празнична светлина, се издигаше цитаделата - в момента изобщо не изпълняваща презничките си функции. Днес портите бяха широко отворени и на практика всеки можеше да влезе в Голямата зала, да си вземе от храната на благородниците, и да види самите тях - графа, заобиколен от своите, големи клечки, дошли от близо и далече.
Тук, сред висшето съсловие се празнуваше по-сдържано. На малък подиум се бе разполижила грипа мъзиканти и бардове и изпълваха помещаението с приятна музика, но почти никой не танцуваше. Благорднижите се събираха на групичики, с по чаша вино в ръка, водеха учтиви светски разговори, без да повишават тон, разпадаха се и пак се събираха. Смяатха за много забавни хоррата ор простолюдието, които идваха и се огеждаха изумени, взимаха си по нещо за ядене и побързаваха да се върнат към по-човепки и не толкова скучни забавления. Слуги смовяха между масите, понесли подноси, и се грижеха никой да не остане гладе или жаден.


--------------------
PMEmail Poster
Top
Elina Santoriiska
Публикувано на: 15 Jun 2014, 11:04
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



Така, сега всеки има совбодата да се озове където с иска в тази обстановка, но препоръчвам по някое време да е залата, защото града е голям и може да не се срещнем в него wink.gif
Започвам аз:

Лейди Визара също заплела сламен венец в кестенявата си коса, се разхождаше с танцова стъпка сред гостите в ослепителна златиста рокля и много усилено се опитваше да бъде добра домакиня. "добре ли си прекарвате, милорд?"; "Сър, опитахте ли морските дарове? Докарани специално с каруца от Ертан, превъзходни са!"; "Не, милейди, още не съм омъжена. За това и не мога да си позволя лукса да нося рокля като вашата - виждам че шивачката се е подобрила, вече почти прилича на дреха."; "Това не се яде, драги сър; просто салфетките изглеждат доста вкусни, съгласна съм. Да, наистина е салфетка."; "О, лорд и лейди Даринн, колко се радвам да ви видя тук." Тя лавираше опитно между гостите, без да прави разлика в начина, по който се обръщаше към своите равни и към външните. Тъкмо помагаше на едно забележително мърляво детенце да си вземе хлебче от твърде високата купчина, без да я събори цялата върху себе си, когато една фигура сред тълпата привлече вниманието й.

Кой е това? Ваш ред е! smile.gif


--------------------
PMEmail Poster
Top
H@cKeR
Публикувано на: 15 Jun 2014, 20:56
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1730
Потребител # 3822
Дата на регистрация: 17-June 13



Проклетите убийци го бяха открили! Отново!
Забеляза ги още когато се опитаха да се промъкнат зад крепостните стени.За негово щастие бяха спрени още при първите си крачки в града. Но щяха да започнат да го преследват веднага щом се освободяха.
Сви по една от тясна улица и се озова на претъпкан площат. Хората явно празнуваха нещо тъй като изглеждаше така сякаш целият град се е събрал на едно място. Колкото и да му се искаше да не привлича внимание не можеше. Човек с броня сред селяни с обикновени дрехи лесно изпъква. Хората го гледаха странно когато преминаваше но бързо отвръщаха поглед.
Една стрела изхвърча до него и се заби в челото на един стареци. Силата на удара беше толкова голяма че кръвта опръска всички наоколо. Един изпищя. След него втори, трети докато паниката не изпълни всички. Хората започнаха да се разпръскват което осигори път за бягство. Бягаше в посока срещу тълпата която по незнайни причини бягаше точно към мястото откъдето дойее стрелата.
Беше изтощен. През целият път до тук беше мъкнел със себе си броня и оръжие които тежаха колкото него. Умората го разсейваше.
Добре че беше посената ръка на един селяк да го предопреди преди острието да се стовари отгоре му. Човекът държащ оръжито беше облечен целият в бяло и беше загърнал плътно лицето си. Мадтен залегна и ритна противника си в сгъвката на крака и избяга в една улица която го изведе пред огромна цитадела в която влизаха и излизаха хора. Няколкото стрели които се забиха в съседните хора го накараха да забърза и да нахлуе вътре.


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top
Elina Santoriiska
Публикувано на: 15 Jun 2014, 22:31
Quote Post


Барон
******

Група: Citadel
Съобщения: 3089
Потребител # 3425
Дата на регистрация: 4-March 12



"Какво в името на..." - Визара хукна към портата, която вече не изглеждаше толкова приветливо отворена. През нея със залитане се промъкна някакъв мъж, намъкнал тежка броня, а след него изсвистя стрела.
- Стража! - изпищя графинята, но верните войници, макар и без броните си за празненството, вече тичаха към нея. - Нападение!
Отвъд портата, стрелците се виждаха лесно - бяха бронирани като първия мъж, стояха като камъни сред бурна река с опънатите лъкове и все още пускаха стрели към портата. Градската стража се спусна към тях - само един остана да залови връхлетелия - с извадени оръжия, готови да защитават, колкото и уязвими да бяха самите те.
Една стрела прелетя покрай лицето на застиналата на портата Визара, но тя дори не трепна, твърде ужасена от гледката отвън. Хората, които до сега бяха празнували, с които тя самата бе празнувала дореди час, се щураха насам-натам, ужасени и паникьосана. Крещяха и викаха, но вече не доволно и щастливо, а в ужасена, главозамайваща и все изпълваща какафония от писъци. По земята се валяха телата на петима шестима души, уцелени със стрели, някои от които Визара познаваше - ако не по име, то поне по лице.
Една слугиня се опита да я изтегли в безопасност навътре, но тя се освободи и се спусна навън. Стражите вече овладяваха малцината нападатели, но тя само ги погледна. Коленичи до главата на един старец, бард от селото, чиито приказки беше слушала. Той кашляше със стрела, забита в гърлото, вдигна ръка към нея, устата ми се разтегли в подобие на усмивка, облекчение, че не умира сам, а после се отпусна безсилно. Очите му останаха отворени.
Тя протегна трепереща ръка, за да ги затвори.
И тогава я удари ужасяваща мисъл. Не бе виждала Виконтен от тържественото откриване на празненството. С тези негови навици... можеше да е тук!


--------------------
PMEmail Poster
Top
H@cKeR
Публикувано на: 15 Jun 2014, 23:02
Quote Post


Паладин на Цитаделата
*****

Група: Citadel
Съобщения: 1730
Потребител # 3822
Дата на регистрация: 17-June 13



Мадтен избягна удара на стража и отстъпи назад. Не искаше да го наранява. Все пак трябваше да им докаже че не е враг. Понечи да им каже нещо ни булбукането на стража го прекъсна. Едър мъж с нож се показа щом стражът падна долу.
- Как го правите бе хора. Отдръпна се назад и се нахвърли върху противника си с нож в ръка. Силите му бяха на привършване.


--------------------
user posted image
PMEmail Poster
Top

Topic Options Страници: (10) [1] 2 3 ... последна » Reply to this topicStart new topicStart Poll

 


Skin "The Secret of Art" © Andrea 2004 :: Site